Once Upon A Time In The West (1968) (Once.Upon.A.Time.In.The.West.1968.DVDRip.AC3.XviD-OS.iLUMiNADOS.CD1.sub) Свали субтитрите
трябва да идете отпред...
Няма значение, всичко е наред.
Аз за какво съм тук по дяволите?
Влизат и си правят каквото искат...
Я да видя. Ето ги...
Три ли?
Струват 7 долара...
...и 50 цента.
Един филм на Серджо Леоне
С участието на Клаудиа Кардинале
Хенри Фонда и др.
Не.
Музика Енио Мориконе
Режисьор: Серджо Леоне
Къде е Франк?
Франк изпрати нас.
Докарахте ли кон за мен?
Е, изглежда че...
Изглежда, че един кон не ни достига.
Не, докарали сте 2 повече.
Татко!
Виж!
Стига вече. Става късно. Хайде към къщи.
Тими.
Морийн, виж.
Какво правиш тук?
Бързо влизай вътре и се измий.
И да не си пипнал ябълковия пай или печеното.
Патрик тръгна ли вече за гарата?
Приготвя се, татко.
- По дяволите, Патрик!
- Идвам, татко.
Не е зле.
Големи филии? Какво пък? Нали ще празнуваме?
Същите са както обикновено.
Да.
Както обикновено.
Морийн.
Скоро ще можеш да режеш филии колкото вратата, ако искаш.
Ще имаш хубави нови дрехи
и няма повече да работиш.
Ще забогатеем ли, татко?
Знае ли човек?
Патрик!
Почакай малко!
Виж колко са ти мръсни ботушите. Почисти ги.
Влакът ще пристигне и няма да има кой да посрещне майка ти.
Майка ни умря преди шест години.
Тръгвай, че наистина ще закъснееш.
Почакай. Как ще я позная, татко?
Не можеш да сбъркаш.
Млада и хубава, истинска дама.
"За пътуването ще облека черна рокля
и същата сламена шапка, както когато се запознахме."
Ще донеса прясна вода от кладенеца.
Oh, Danny boy
The pipes, the pipes are calling
And down the mountain side
The summer's gone
And all the roses fall...
Морийн!
Какво ще правим с този, Франк?
След като ме нарече по име...
- Видях хубава стока на юг.
- Сериозно?
И на добри цени.
- Ваши ли са куфарите, госпожо?
- Да.
Дай другите два.
Ние ще ги вземем, госпожо.
В дъскорезницата търсят работници?
Що не кажеш на брат си?
- Здрасти, старче.
- Здравей, Бил.
Хайде, размърдай се.
Хайде, червенокожи войни.
Цял влак имам да разтоварвам.
Добре, давай първо чувалите.
Хайде!
Как казахте се нарича мястото?
Суитуотър.
Фермата на Брет МакБейн.
МакБейн? А, да.
Онзи червенокос инат ирландец,
който от години копае пясъка там, сред нищото.
Суитуотър! Само откачен като него
може да нарече онова вонящо място в пустинята Суитуотър(сладка вода).
Суитуотър!
Малко надясно.
По-високо.
Дръжте така.
Ето ги. Дойдоха тук с проклетите си релси.
Пак ни настигнаха. Лафайет, давай!
Намали. Какво ти става?
Внимавай!
Намали!
Защо спираме? Нали ти казах, че бързам.
Влакът не спира ли?
Какво мога да направя за вас, госпожо?
Бих искала малко вода, ако може.
Вода? Тази дума е като отрова тук
още от времето на потопа.
- Никога ли не се миете?
- Мием се, разбира се!
Бих искала и аз да направя същото.
Разбира се. Случайно има една пълна вана отзад.
Имате късмет, че само трима са я използвали тази сутрин.
Един след друг или тримата заедно?
Обзалагам се, че сте свикнали на изискан живот.
Сигурно идвате от някой голям град на изток.
- Ню Орлианс.
- Ню Орлианс!
- Бил ли сте там?
- Не.
Но братовчедка ми живее там. Държи един бар.
Тя...
Джин.
Само да свириш ли умееш или можеш и да стреляш?
Можеш ли да извадиш музика от това?
Вдигни го.
Ти!
Ти не умееш да свириш.
Опитай с този.
Вземи го.
Хайде.
Ето тук.
Браво.
Шайен. Мислехме, че няма да успеем.
Всичко е наред. Точно навреме идвате.
За да погребете охраната ми.
Ако ви бях чакал, сега щях да съм в затвора.
Пистолетът.
От мода ли се интересуваш, Хармоника?
Наскоро видях три такива шлифера
да чакат един влак.
В шлиферите имаше трима мъже.
Е и?
В мъжете имаше три куршума.
Тази е история е налудничава, Хармоника.
Поради две причини.
Първо, никой в околността
няма смелостта да носи такива шлифери, освен хората на Шайен.
И второ, хората на Шайен не ги убиват.
Това учудва ли те?
Да.
Е, ти разбираш от музика.
И можеш да броиш. Чак до две.
Даже и до шест, ако се наложи.
И може би по-бързо от теб.
Да, давай.
Свири, Хармоника.
Свири, да не говориш глупости.
Само да не е фалшиво.
Така ли?
Та тази братовчедка постоянно ми пише да отида в Ню Орлианс.
"Ела. Помогни ми в бара. Ще направиш купища пари."
Обаче аз мисля, че големият град
е пълен със сводници и леки жени.
Ще ме прощавате, госпожо. О, не.
Не и сега, когато съм свикнал със спокойния селски живот.
Това Тими ли е?
Да.
Господи.
В самия ден...
на вашата сватба.
Бедната госпожица.
Госпожа.
Госпожа МакБейн.
Но ние мислихме че...
Знам.
Трябваше да бъде изненада.
Брет МакБейн и аз се оженихме.
Преди месец.
В Ню Орлианс.
Аз съм спасението и животът.
Който е живял с вяра в мен, ще живее макар и да умре.
Които са живели с вяра в мен, ще живеят вечно. Амин.
- Г-н Бенет!
- Какво прави тук?
Намерих това на пирон до вратата.
Не бихте могли да знаете, но това е почти като подпис.
Работа на Шайен.
- Но защо?
- Не се тревожете, г-жо МакБейн.
Ще ги накараме да ни кажат преди да ги обесим.
Да тръгваме.
Хайде. Да се връщаме във Флагстоун.
Не, Сам.
Ти се връщай.
Няма да останете тук сама.
Защо не?
Това е моят дом.
Знаеш ли, Мърляч...
...малко ти се сърдя.
Франк не беше там.
Беше пратил трима приятели.
Нищо не знам, кълна ти се.
Аз само уредих срещата, както искаше.
Не знам защо Франк не е бил там.
- Кълна ти се, че...
- Защото е бил при МакБейн.
Не е вярно. Шайен е свършил работата.
Всички го знаят. Имаме доказателство.
Франк винаги прави този номер. Фалшива улика.
Нищо не знам, кълна се.
Аз само уредих срещата. Кълна се, че...
...не знам нищо.
Кой е там?
Направи ли кафе?
Направи.
Не съм мигнал.
Група облечени в черно отрепки ме преследваха цяла нощ.
Обаче ги зарязах насред пустинята.
Ако извадят късмет, ще се приберат до три дни.
Дай на мен. Ти сложи кафето.
Искат да ме обесят, големите черни гарвани.
Идиоти.
По дяволите.
Бих убил всеки, но никога дете.
То е все едно да убиеш свещеник.
Католически свещеник.
Да, светът е пълен с хора, които мразят Шайен.
Аз не съм такова гадно копелето, каквото ме изкарват.
Разбира се, ако някой си е наумил да ме убие...
...това ме вбесява.
А вбесеният Шайен...
...не е красива гледка.
Особено за една дама.
Но ти си прекалено умна, за да ме ядосаш.
Значи тук съм извършил убийствата?
Да.
Не прилича на място, което да си заслужава.
Някой да се облича като мен и хората ми...
...за да сложат примката на моя врат...
...изобщо не ми харесва.
Но го разбирам.
Това, което не разбирам е защо.
Аз също.
Виждам, че и ти доста си търсила причината.
Да.
Ами ако е имало цял куп причини?
Кръгли. Жълти.
Нали се сещаш.
И като ги удариш...
...дрънкат.
Може би.
Но не ги намерих.
Между другото,
знаеш ли нещо за мъж който се скита наоколо и свири на хармоника?
Не може да не го забележиш.
Вместо да говори, той свири.
А когато е по-добре да свири, той говори.
Знаеш ли, госпожо, когато си убил четирима лесно стават петима.
Сигурно. Ти си специалистът.
Госпожо, струва ми се, че не схвана мисълта ми.
Схванах я, разбира се.
Тук съм сама в ръцете на бандит, който е надушил пари.
Ако искаш можеш да ме тръшнеш на масата и да се забавляваш.
Можеш дори да извикаш хората си.
Никоя жена не е умряла от това.
Като свършите ще ми трябва само една гореща вана,
и ще си бъда пак същата както преди.
Само с още един мръсен спомен.
Поне правиш хубаво кафе.
Не е зле.
Поздравления.
Кажи, беше ли необходимо да убиваш всичките?
Казах ти само да ги сплашиш.
Хората най-добре се сплашват като умрат.
И какво постигна с глупавото си клане?
Сега се появи и г-жа МакБейн.
Това не го очаквах. Случва се в бизнеса.
Да кажем, че не го бях планирал.
Нямам време за изненади, Франк.
Знаеш това.
Качих се на влака с поглед към Атлантика,
и преди да ми изтекат очите,
искам да видя и синевата на Пасифика през този прозорец.
Знам къде се качи.
И аз бях там, забрави ли?
Каза, да отстранявам дребните пречки по трасето.
Е, имаше няколко.
Но все пак пропътувахме дълъг път.
И то бързо.
Туберкулозата на костите също пътува бързо.
Не ми се прави на болен, г-н Мортън.
Познавам те още откакто едва накуцваше.
Наблюдавах как тази тлен се разпростира по малко всеки ден.
Всеки нормален човек би си пръснал мозъка.
Но ти просто стана по-нетърпелив.
Иначе не си се променил много.
Но ти се промени, Франк.
И то много.
Обикновено се грижеше за определени неща лично.
Сега стоиш на заден план.
Накрая ще почнеш да даваш заповеди.
Това е защото сега не искам да те оставям много сам.
Все повече и повече ще се нуждаеш от някого до себе си.
- От приятел.
- Или от партньор.
Как се чувстваш зад това бюро, Франк?
Почти както когато държа пистолет.
Само че много по-силен.
Знаеш ли, като се въртя покрай теб и аз започвам да мисля...
...за големи неща.
Този бизнес с МакБейн...
...ми дава някои идеи.
Много съжалявам за теб, Франк.
Ти се стараеш.
Но никога няма да успееш да станеш като мен.
Защо?
Защото има много неща, които не разбираш.
Това е едно от тях.
Франк, има много видове оръжие.
Но единственото, което може да спре онова, е това.
А сега да се върнем към малкия ни проблем.
Оръжията ми може да ти изглеждат прости, г-н Мортън,
но те правят достатъчно големи дупки за малките ни проблеми.
Много скоро вдовицата МакБейн няма вече да е проблем.
Събуждаш се една сутрин и казваш, "Познавам те, свят."
"Вече няма да има повече изненади."
А после срещаш един мъж, който...
...изглежда добър човек.
Ясни очи, силни ръце.
И иска да се ожени за теб.
Което не се случва често.
И казва, че е богат, а това не вреди.
И си мислиш, "По дяволите Ню Орлианс."
"Ще кажа 'да' и ще ида да живея в пустинята."
"Нямам нищо против да му родя половин дузина деца."
"Ще се грижа за къщата. Ще правя нещо. Какво пък?"
Е, дано Бог ти даде покой, Брет МакБейн.
Макар и да му коства усилия да те измъкне от прегръдката на дявола.
И все пак бих се заклел, че е оставил пари някъде тук.
Ако ги намериш, твои са.
Г-жа МакБейн се връща в цивилизацията.
Без съпруг, но с голямо бъдеще.
Заслужаваш нещо по-добро.
Последният мъж, който ми каза това е заровен там долу.
Знаеш ли, Джил, напомняш ми за майка ми.
Тя беше най-голямата курва в Аламеда
и най-изисканата жена, която някога е живяла.
Който и да е бил баща ми, за час или за месец...
...сигурно е бил много щастлив човек.
Какво искаш?
Шайен е прав. Щом си убил четирима, лесно стават петима.
Не е време да си тръгваш.
Донеси малко вода.
От кладенеца.
Обичам водата да е прясна.
Чуеш ли странен звук, легни на земята.
Звук? Какъв?
Такъв.
Значи не само свири, ами може и да стреля.
Добро утро, г-жо МакБейн.
- Какво ви води насам?
- Добро утро.
Може би не си спомняте, но вчера на погребението...
Спомням си отлично.
Мога ли да ви помогна?
Да.
Виж се с Франк. И му кажи, че знам всичко.
Защо всички ме преследват заради този Франк?
Не го познавам. Никога не съм го чувал.
Имам си свои грижи и искам само да ме оставят на мира.
Кажи на Франк, че искам да преговарям с него. Лично.
Казано ти е да не идваш тук по никакъв повод.
Каквато и работа да имаш с Франк, дръж я далеч от тук.
Знам, но щом жената каза, че знае всичко,
помислих, че най-добре да дойда тук и да ви кажа.
А не си ли помисли, че може да е номер?
Да, но нали знаеш, че много внимавам.
Не може някой да ме е проследил.
Това беше първото което научих, като работих за теб.
Да слушам без да ме видят и да гледам без да ме чуят..
По-добре се научи да живееш сякаш той не съществува.
Познаваш ме отдавна, Франк.
Знаеш, че можеш да ми имаш доверие.
Мърляч.
Как може да се има доверие на човек, който носи и колан и тиранти?
Та той не се доверява дори на панталона си.
Да се разкарваме от тук.
Последна спирка.
Да.
Качете го.
Вържете го.
Почакай, Франк.
Аз не...
Никой не те е проследил, а?
Не. Повярвай ми.
Значи така мога да ти се доверя.
Мога да обясня. Не знаех, че той...
- Изчезвай.
- Не, Франк.
Изчезвай.
Франк, чакай!
Казах ти да си мълчиш.
Логан и Джим погрижиха ли се за жената?
Някой се е погрижил за тях.
Намерихме ги мъртви пред къщата на МакБейн.
Жената я нямаше.
Доста измират приятелите ти, Франк.
Първо трима, после двама.
Значи ти уреждаш срещи.
А ти не идваш на тях.
Какво искаш?
Кой си ти?
Дейв Дженкинс.
Дейв Дженкинс е мъртъв отдавна.
Колдър Бенсън.
Как се казваш? Бенсън също е мъртъв.
Ти трябва да знаеш по-добре от всеки.