The Matrix (1999) (The.Matrix.1999.DVDRip.UC.XviD.AC3.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
М А Т Р И Ц А Т А
- Готово ли е всичко?
- Ти не трябваше да ме сменяш.
Знам, но нещо ми се доработи.
Харесваш го, а? Обичаш да го гледаш.
- Не ставай смешен.
- Нали разбираш, че ще го убием.
Морфей смята, че това е Той.
- Ами ти?
- Няма значение какво мисля аз.
Не го вярваш, нали?
- Чу ли това?
- Кое?
- Тази линия чиста ли е?
- Сигурен съм.
По-добре да затварям.
- Не мърдай!
- Полиция! Горе ръцете!
- Лейтенанте...
- Мамка му.
- Получихте изрични заповеди.
- Просто си върша работата.
Колкото и да ми се дървите с правомощията си, не ми дреме.
Заповедите бяха издадени заради вашата безопасност.
Смятам, че ще се справим с едно момиче.
Изпратих два екипа! Ще я доведат всеки момент!
Не, лейтенанте, вашите хора са вече мъртви.
Морфей, успяха да ни засекат.
Знам. Отрязаха жицата. Няма време, върви на друг изход.
- Има ли агенти наблизо?
- Да.
Съсредоточи се, Тринити. Има телефон на "Уелс" и "Лейк".
Ще успееш. Тръгвай.
Невъзможно!
Ставай, Тринити! Стани!
- Излязла е.
- Няма значение.
Информаторът е надежден.
- Знаем името на новата им цел.
- Казва се Нео.
- Ще трябва да наредим търсене.
- Вече започна.
Търсене...
Събуди се, Нео...
Матрицата те държи...
Какво става?
Следвай белия заек.
"Следвай белия заек."
Чук, чук, Нео.
- Кой е?
- Аз съм, Чой.
- Закъсня с два часа.
- Знам. Тя е виновна.
Носиш ли парите?
- Два бона.
- Изчакай.
Алелуя! Ти си моят спасител. Моят личен Исус Христос.
- Ако те хванат с това...
- Зная, не те познавам.
- Именно.
- Нещо кофти ли има?
Изглеждаш по-бял от обикновено.
Компютърът ми...
Случва ли ти се, да не знаеш дали си буден или сънуваш?
Постоянно. Викат му мескалин. Екстра начин да се надрусаш.
Струва ми се, че трябва малко да дръпнеш шалтера. Разпусни.
Ти как смяташ, Дужур? Да го вземем ли с нас?
- Задължително.
- Не мога, утре съм на работа.
Ела. Ще бъде забавно. Обещавам.
Добре. Ще дойда.
Здравей, Нео.
- Откъде знаеш това име?
- Знам много неща за теб.
- Коя си ти?
- Казвам се Тринити.
"Светата Троица", коята разби базата на данъчните?
Това беше отдавна.
- Какво?
- Нищо, аз мислех...
- ...че си мъж.
- Както повечето мъже.
Ти беше в моя компютър. Как го направи?
В момента мога само да ти кажа, че си в опасност.
Доведох те тук, за да те предупредя.
- За какво?
- Наблюдават те, Нео.
- Кои?
- Моля те, само слушай.
Аз зная кой си ти, Нео. Знам и с какво се занимаваш.
Знам защо почти не спиш, защо живееш сам,
и защо нощ след нощ стоиш пред компютъра.
Ти го търсиш. Знам това, защото и аз някога го търсех.
И когато той ме намери,
ми каза, че всъщност не съм търсела него, а съм търсела отговор.
Но важен е въпросът, Нео.
Въпросът те доведе тук.
Ти знаеш въпроса, както го знаех и аз.
- "Какво е Матрицата?"
- Отговор има, Нео.
Той също те търси.
И ще те намери, ако ти поискаш.
Имате лоши навици, г-н Андерсън.
Смятате, че сте специален и някои правила не важат за вас.
Очевидно сте в грешка.
Тази софтуерна компания е между най-добрите.
Служителите ни разбират, че са част от един колектив.
И ако един служител има проблем, компанията също има проблем.
Дойде време да избирате, г-н Андерсън.
Или ще бъдете на бюрото си навреме от днес нататък,
или ще си търсите друга работа.
- Достатъчно ясен ли съм?
- Да, г-н Райнхарт. Съвсем.
Томас Андерсън?
Да, аз съм.
Приятен ден.
Здравей, Нео. Знаеш ли кой съм аз?
- Морфей.
- Търсех те.
Не зная дали си готов да видиш това, което искам да ти покажа,
но за съжаление сме притиснати от времето.
Те идват за теб, Нео, и не знам какво ще направят.
- Кой идва за мен?
- Изправи се и се убеди сам.
- Кога? Сега ли?
- Да... Сега.
Направи го бавно. При асансьора.
- Какво искат от мен?
- Не знам.
Ако не искаш да разбереш, предлагам да изчезнеш.
Мога да те напътствам, но трябва да изпълняваш точно.
Клетката срещу теб е празна.
- Ами ако те...
- Върви! Сега!
Остани тук за момент.
Когато кажа, тръгваш към края на реда, към кабинета в дъното.
Приведи се възможно най-ниско.
Тръгвай.
Добре. Отвън има платформа.
- Откъде знаеш?
- Нямаме време, Нео.
В ляво от теб има прозорец. Иди до него.
Отвори го.
- С платформата стигаш до покрива.
- Как не! Това е лудост!
Има два начина да излезеш оттук.
Единият е по платформата. Другият е окупиран от тях.
И в двата случая има риск. Оставям те да решиш сам.
Това е лудост.
Защо се случва на мен? Какво съм направил?
Аз не съм никой. Нищо не съм направил. Ще умра.
Не мога да го направя.
Мамка му.
Както виждате, от известно време ви наблюдаваме, г-н Андерсън.
И ни се струва, че живеете двойнствен живот.
В единият сте Томас А. Андерсън,
програмист в реномирана софтуерна компания.
Имате социална осигуровка. Плащате си данъците. А също...
...помагате на хазяйката да си изхвърля боклука.
Другият ви живот е в компютрите,
където сте известен с хакерския псевдоним "Нео".
Виновен сте на практика за всяко компютърно престъпление.
За единия от тези два живота има бъдеще.
За другия няма.
Ще бъда възможно най-прям с вас, г-н Андерсън.
Вие сте тук, защото ние се нуждаем от помощта ви.
Знаем, че с вас вече се е свързал един... индивид.
Мъж, наричащ себе си "Морфей".
Каквото и да мислите, че знаете за него, е без значение.
Много институции го считат за наи-опасния жив човек.
Моите колеги са убедени, че си губя времето с вас.
Но аз вярвам, че желаете да постъпите правилно.
Ние искаме да изчистим миналото ви, да ви дадем нов старт.
В замяна искаме само вашето съдеиствие...
...при залавянето на един доказан терорист.
Да...
Наистина страхотна сделка. Но мисля да ви предложа по-добра.
Какво ще кажете да ви покажа среден пръст,
а вие да ми дадете телефона.
Г-н Андерсън....
- Вие ме разочаровате.
- Не ме плашите с тия гестаповщини.
Знам си правата. Искам да се обадя по телефона.
Кажете ми, г-н Андерсън,
за какво ви е телефон, ако не можете да говорите?
Вие ще ни помогнете, г-н Андерсън, независимо дали желаете или не.
Линията се подслушва. Ще бъда кратък.
Те стигнаха първи до теб, но подцениха важността ти.
Ако знаеха, каквото знам аз, сигурно щеше да си мъртъв.
За какво говориш?
- Какво става с мен?
- Ти си Избраният, Нео.
Ти си ме търсил с години, но аз те търся цял живот.
- Още ли искаш да се срещнем?
- Да.
Върви при моста на ул. "Адамс".
Влизай.
- Какво е това?!
- Необходимо е за наша защита.
- От какво?
- От теб.
Свали си ризата.
Спри колата.
Чуй ме сега, професоре. Нямаме време за ребуси.
В момента има едно правило:...
"...следваш ни, или хващаш пътя."
Добре.
Моля те, трябва да ми се довериш.
- Защо?
- Защото вече си бил там, Нео.
Познаваш този път. И знаеш точно къде свършва.
А аз знам, че ти не искаш да свършиш там.
Апок, светлина.
Облегни се. Вдигни си ризата.
- Какво е това нещо?
- Мислим, че не си чист.
Отпусни се.
Хайде... хайде...
Тръгна.
- Ще я изпуснеш.
- Не, няма... Пази се!
Господи, това нещо е истинско?!
Пристигнахме.
Нека ти дам един съвет.
Бъди откровен... Той знае повече, отколкото можеш да си представиш.
Най-после.
Добре дошъл, Нео. Както несъмнено си се досетил, аз съм Морфей.
- За мен е чест да се запознаем.
- Не, честта е изцяло моя.
Моля, ела. Седни.
Представям си, че в момента се чувстваш
почти като Алиса, когато пада в заешката дупка.
- Може да се каже.
- Виждам го в очите ти.
Имаш погледа на човек, които приема това, което вижда,...
...защото очаква да се събуди.
По ирония на съдбата, това не е далеч от истината.
Вярваш ли в съдбата, Нео?
- Не.
- Защо не?
Не ми харесва идеята друг да контролира живота ми.
Знам точно какво имаш предвид.
Нека ти разкажа защо си тук.
Ти си тук, защото знаеш нещо. Нещо, което не можеш да обясниш.
Но го усещаш. Усещал си го цял живот:
"Има нещо нередно в този свят". Не знаеш какво,...
...но това се е забило като треска в мозъка ти и те побърква.
Точно това чувство те доведе при мен.
Знаеш ли за какво говоря?
"Матрицата"?
Искаш ли да знаеш какво е това?
Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас. Дори сега, в тази стая.
Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора.
Усещаш я, като отидеш на работа...
...като отидеш на църква или докато си плащаш данъците.
Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината.
Каква истина?
Че ти си роб. И като всеки друг, ти си роден в окови,
в затвор, които не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш.
Затвор за твоето съзнание.
За съжаление, Матрицата не може да бъде обяснена на никого.
Трябва да я видиш сам.
Тук е последният ти шанс. След това няма връщане назад.
Ако вземеш синьото хапче, историята приключва.
Събуждаш се в леглото си и вярваш каквото си поискаш.
Ако вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата,...
...и аз ще ти покажа колко е дълбока заешката дупка.
Но запомни, предлагам ти само истината. Нищо повече.
Последвай ме.
- Апок, включени ли сме?
- Почти.
Времето е винаги против нас. Моля, седни там.
И ти ли мина през това?
Хапчето е трасираща програма, предназначена да прекъсне твоя...
...входно-изходен носещ сигнал, за да определим локацията ти.
- Какво значи това?
- Да затегнеш колана, Дороти,
защото Канзас вече си отива.
Вие ли....
Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност?
А ако не се събудиш от него?
Как ще направиш разлика между съня и реалния свят?
- Не може да бъде.
- Да бъде какво? "Реалност" ли?
- Влиза в репликация.
- Все още нищо.
Студено е. Студено е.
Танк, скоро ще ни трябва сигнал.
- Получи фибрилация.
- Апок, мястото.
Целта е почти достигната.
- Сърцето му ще спре.
- Готово. Открих го.
Веднага, Танк. Веднага.
Добре дошъл... в реалния свят.
Успяхме, Тринити. Открихме го.
- Надявам се, че си прав.
- Не е нужно да се надявам.
Знам го.
- Мъртъв ли съм?
- Точно обратното.
- Още много работа имаме по него.
- Какво правите?
Мускулите ти са атрофирали. Ще ги регенерираме.
- Защо ме болят очите?
- Защото не си ги използвал досега.
Почини си, Нео. Отговорите идват.
Морфей, какво стана с мен? Кое е това място?
- По-важно е не "кое", а "кога".
- "Кога"?
Ти смяташ, че годината е 1999, а всъщност сме близо до 2199-а.
Не мога да ти кажа точната година, защото не я знаем.
Няма как да ти го обясня, Нео. Ела с мен. И виж сам.
Това е моят кораб "Небуканезър". На въздушна възглавница е.
Това е главната палуба.
Това е ядрото...
...откъдето излъчваме пиратския сигнал и влизаме в Матрицата.
Вече познаваш голяма част от екипа ми.
Това е Апок... Суйч...
Сайфър...
Тези, които не познаваш- Танк и големия му брат Дозер.
Малкият зад теб е Маус.
Искаше да знаеш какво е Матрицата, Нео?
Тринити.
Отпусни се.
Ще се почувстваш малко странно.
Това е Конструкторът.
Нашата зареждаща програма.
Можем да зареждаме всичко - от дрехи до екипировка,
оръжия, тренировъчни симулации.
Всичко, което ни потрябва.
- Ние сме в компютърна програма?
- Толкова ли е невероятно?
Дрехите ти са различни. Няма ги белезите по ръцете ти.
Косата ти се промени.
Твоя вид в момента наричаме "остатъчен автопортрет"...-
...умственият образ на твоето дигитално "аз".
- И това не е реално?
- Какво е "реално"?
Как определяш "реалното"?
Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види,
тогава "реалното" е серия електро- импулси, познати на мозъка ти.
тогава "реалното" е серия електро- импулси, познати на мозъка ти.
Това е светът, който познаваш.
Светът, какъвто е бил в края на 20-и век.
Днес той съществува само като част от нервно-интерактивна симулация,...
...която наричаме Матрицата.
Ти живееше в един сън, Нео.
Ето го светът, какъвто е той днес.
Добре дошъл в "пустинята... на реалността".
Имаме само късчета информация.
Със сигурност знаем, че в началото на 21 -и век...
...цялото човечество се обединило да празнува.
Да се възхищава на собственото си великолепие...
- ...при нашето създаване на ИИ!
- "Изкуственият интелект"?
Едно единствено съзнание, създало цяла раса от машини.
Не знаем кой е нападнал пръв, ние или те.
Но знаем, че ние сме затъмнили небето.
Те са били зависими от слънчевата енергия.
И се е вярвало, че няма да могат да оцелеят,
без изобилен енергиен източник като слънцето.
Човечеството винаги е било зависимо от машините, за да оцелее.
Но изглежда съдбата наистина има чувство за ирония.
Човешкото тяло произвежда повече био-електричество
от 120-волтова батерия и над 100 000 джаула топлина.
Чрез подходящ енергиен процес,...
...машините намериха цялата енергия, която им е нужна.
Съществуват полета, Нео, безкрайни полета,...
...където вече не се раждат хора.
Нас ни отглеждат.
Дълго време не вярвах.
И после видях полетата със собствените си очи.
Видях как втечняват мъртвите, за да хранят с тях интравенозно живите.
Стоях там, гледах чистата, ужасяваща прецизност...
...и осъзнах очевидността на истината.
Какво е Матрицата?
Контрол.
Матрицата е компютърно генериран свят-мечта...
...създаден, за да ни държи под контрол...
...за да превърне човешките същества... в това.
Не.
Не го вярвам. Не е възможно.
Не казах, че ще бъде лесно, Нео. Казах само, че ще бъде истината.
Спри! Пусни ме да изляза! Пуснете ме! Искам да изляза!
- Спокойно, Нео...
- Махнете това от мен.
Не ме докосвайте! Махнете се! Стойте далеч от мен!
Не ви вярвам. Не ви вярвам.
- Не го вярвам.
- Ще превърти.
Дишай, Нео. Просто дишай.
- Не мога да се върна, нали?
- Не.
Но ако можеше, щеше ли да искаш?
Чувствам, че ти дължа извинение. Тук имаме правило -
"Не освобождаваме ничий мозък след определена възраст."
Опасно е. Умът отказва да го възприеме.
Виждал съм го вече и съжалявам.
Аз постъпих така, защото се налагаше.
Когато Матрицата е била строена, в нея се е родил човек,...
...имащ способността да променя каквото пожелае,...
...да прекроява Матрицата както иска.
Той освободи първите от нас... и ни разказа истината,...-
...че докато Матрицата съществува, човешката раса няма да е свободна.
След като той умря, Оракулът предсказа завръщането му...
...и че това завръщане ще сложи край на Матрицата,...
...край на воината и ще върне свободата на хората.
Затова всички ние цял живот претърсваме Матрицата,...
...търсим него.
Постъпих така с теб, защото... вярвам, че търсенето приключи.
Почини си. Ще имаш нужда.
За какво?
За обучението ти.