Moulin Rouge (2001) (Moulin Rouge - CD2.sub) Свали субтитрите

Moulin Rouge (2001) (Moulin Rouge - CD2.sub)
Аз
Следвам
Нощта
Не мога да търпя
Светлината
Кога ще започна
Да живея отново
Един ден ще отлетя
Ще оставя всичко това зад гърба си
Какво може да направи повече твоята любов за мен
Кога любовта
Ще ме остави на мира
Защо живея живот
От сън на сън
И се страхувам от деня
Когато сънят
Свършва
Колко прекрасен е животът
Сега, когато
Съществуваш
- Съжалявам! Не исках да...
Видях... че свети и...
- се покатерих...
- Какво?
Не можех да заспя и исках да ти благодаря, че ми помогна да получа работата.
Разбира се.
Да, Тулуз... Тулуз беше прав.
Ти си...
Ти си много талантлив.
Ще бъде прекрасно шоу.
Както и да е, по-добре да тръгвам, защото...
и двамата ще имаме голям ден утре.
Чакай. Моля те, чакай.
Преди, когато бяхме...
когато мислеше, че съм Херцога,
ти каза, че ме обичаш и аз се чудех дали...
- Припадъкът не е бил само игра?
- Да.
Разбира се.
Стори ми се истински.
Кристиян, аз съм куртизанка.
Плащат ми да накарам мъжете да повярват в това, което искат.
Да.
Глупаво беше да си мисля, че можеш да се влюбиш в някой като мен.
- Не мога да се влюбя в никой.
- Не можеш да се влюбиш?
Но животът без любов е ужасен.
Не, да си на улицата е ужасно.
- Не, любовта е като кислород.
- Какво?
- Едно момиче трябва да яде.
- Всичко, от което се нуждаеш е любов
- Тя ще свърши на улицата.
- Всичко, от което се нуждаеш е любов
Любовта е само игра
Аз съм създаден, за да те обичам, скъпа, ти си създадена да ме обичаш
Единственият начин да ме обичаш, скъпи,
Е да платиш прекрасно
Само една нощ. Дай ми само една нощ
Няма начин, защото не можеш да си платиш
- В името на любовта
Една нощ в името на любовта
Ти, луд глупчо, няма да ти се дам
Недей...да ме оставяш по този начин
Не мога да оцелея без твоята сладка любов
О, скъпа
Не ме оставяй по този начин
Не мислиш ли, че на хората им е дошло до гуша
От глупави любовни песни
Оглеждам се около мен и виждам, че
Не е така. О, не.
Някои хора искат да запълнят света
С глупави любовни песни
Е, какво лошо има в това
Бих искал да знам
Защото започвам пак
О, не!
Любовта ни издига, там където ни е мястото
- Слез долу!
- Където летят орлите
На висока планина
Любовта ни кара да се държим като глупаци
Да захвърлим живота си
За един щастлив ден
Можем да сме герои
Само за един ден
Ти, ти ще бъдеш зъл
Не, няма.
А, аз
Аз ще пия през цялото време.
Трябва да сме любовници
Не можем да направим това
Трябва да сме любовници
И това е факт
Въпреки, че нищо
Няма да ни задържи заедно
Можем да откраднем време
Само за един ден
Можем да бъдем герои
Завинаги
Можем да бъдем герои
Завинаги
Можем да бъдем герои
Защото
Аз
Винаги ще те обичам
Аз
Не мога да спра
Да те обичам
Колко прекрасен е живота
Когато ти
Съществуваш
Няма да си добър бизнесмен. Със сигурност мога да го кажа.
Колко прекрасен
е живота
Когато ти
Съществуваш
Колко прекрасен е животът сега, когато Сатин съществуваше.
А Херцогът,
Зидлър получи много повече, отколкото беше се договорил.
Превръщането на Мулен Руж в театър, ще струва фантастична сума.
Така че в замяна ще искам договор,
който обвързва Сатин с мен,
изключително.
Естествено, ще искам и малко сигурност.
Ще искам документите на Мулен Руж.
Драги, Херцоже, аз...
Моля ви! Не мислете, че съм наивен, Зидлър.
Ще държа документите на Мулен Руж.
- И ако има някакви възражения,
- Аз...
моя помощник Уорнър
ще се справи с това на единствения език,
който вие хората на подземния свят разбирате.
Сатин ще бъде моя.
Не че съм ревнив.
Просто не обичам
други хора да докосват моите неща!
Аз... разбирам...
напълно, Херцоже.
Добре. Сега, когато се разбираме,
изглежда, че имате намерение
да превърнете вашия любим Мулен Руж...
В театър!
Ще ухажвам Сатин на вечерята довечера.
Ще създадем
първия в света напълно модерен,
изцяло електрифициран,
абсолютно бохемски, всички пеещи и танцуващи,
спектакъл!
Шоуто трябва да продължи!
Да, шоуто щеше да продължи,
но Сатин нямаше да отиде на вечерята тази вечер и следващата вечер.
Ти ме измами!
Луд от ревност, злият махараджа насили куртизанката
да накара бедния свирач на цитра да повярва, че тя не го обича.
О, да! Разбира се!
"Благодаря ти, че ме излекува от моята абсурдна мания за любов",
каза бедния свирач на цитра, докато хвърляше пари в краката й и напускайки кралството завинаги.
- Не!
- Не!
Брилянтно!
О, но животът без любов е ужасен.
- Да, но свирачът на цитра...
- Чакай, чакай!
...с вълшебната цитра...
Това е моята част, Кристиян! Това е моята част!
Да не си посмял. Не.
Вълшебната му цитра, която казваше само истината, каза...
"Най-великото нещо, което ще научиш някога, е да обичаш
и да бъдеш обичан в замяна".
Пикник, сладка госпожо?
Ами имаме толкова много работа.
Е, ако младият писател може да носи одеало и кошница,
не виждам защо вие двамата не можете да го правите в мое присъствие.
- Така че свирачът на цитра пада от покрива...
- Да, знам, не ми казвай.
Най-великото нещо, което някога...
Още ли сте на това, сладкишче?
- Господарю...
- Але-хоп!
сключете... договор.
О, драги, скъпи, Херцоже. Толкова много за научаване.
Репетирахме ги отново и отново.
За опита, който херцогът можеше да направи,
Беше прекалено лесно за млад писател и водеща актриса
да измислят абсолютно основателни причини да го избягват.
Госпожице Сатин, не съм довършил новата сцена.
Сцената "Ще се срещнат ли любовниците в скромнто жилище на музиканта".
Чудех се дали ще мога да работя по нея по-късно тази вечер.
Но скъпа, уредил съм ни прекрасна вечеря в готическа кула.
Не е важно. Можем да работим върху нея утре.
О, как смееш! Не може да чака до утре.
Сцената "Любовниците ще се срещнат в скромното жилище на музиканта"
е най-важната в продукцията.
Ще работим върху нея довечера, докато бъда задоволена напълно.
- Но, скъпа...
- Извинете ме, Херцоже.
Съжалявам.
Чудесна работа! Прекрасно!
Свежи и рано утре сутрин започваме второ действие,
любовниците са разкрити.
- Зидлър.
- Херцоже.
Всичко е уредено за специалната вечеря довечера в готическата кула.
Можеш да си я ядеш сам, Зидлър. Нейната привързаност намялява.
- Невъзможно.
- Разбирам колко важна за нея е работата й,
но тя винаги е с този проклет писател!
Ако не я видя довечера, I'm ballywell leaving!
Не, драги Херцоже! Аз ще настоявам Сатин да си освободи вечерта.
Добре.
В 8:00 тогава.
Ще дойдеш ли? Довечера?
Да.
- Кога?
- В 8:00.
- Обещаваш ли?
- Да.
Върви!
Луда ли си?
Херцогът държи документите на Мулен Руж.
Той харчи състояние по теб.
Той ти даде прекрасна нова гримьорна. Иска да те направи звезда.
А ти си губиш времето с писателя!
Харолд, не бъди...
Видях ви заедно!
Няма нищо.
Това е само увлечение.
Няма... нищо.
"Увлечението" ще приключи.
Върви при момчето. Кажи му, че всичко е свършило.
Херцогът те чака в кулата в 8:00 часа.
Ако трябва да умра
Точно в този момент
Не бих се страхувала
Защото никога не съм знаела
Пълноценността
Да бъда тук
Обгърната от топлотата ти
Обичаща
Всяко твое дихание
Защо живея живот
От сън
На сън
И се страхувам от деня
Откъде можех да зная,
в тези последни, фатални дни,
че сила, по-страшна от ревността
и по-силна от любовта,
започна да завладява Сатин.
Къде е тя?
- Мислиш ли, че ще се надигне за довечера?
- Утре сутрин.
Херцогът си тръгва! Тя се изповядва!
Изповядва се? За идиот ли ме мислиш, Зидлър?
Тя внезапно пожела
да отиде при свещеник и
да изповяда греховете си.
- Какво?
- Тя искаше да се пречисти от предишния си живот.
Тя погледна на вечерта като на нейна сварбена нощ.
- Сватбена нощ?
- Тя е като изчервена булка.
Казва, че я карате да се чувства като
девица.
Девица?
Нали знаете. Докосната за първи път.
Първият...
Казва, че се чувства толкова добре,
когато я прегръщате
и я докосвате.
Като девица.
Тя се поукроти някак. Успя да го направи.
Тя не знаеше колко е объркана е била,
Докато ви откри
Тя беше объркана, непълноценна
Тя беше й дошло до гуша, беше тъжна
Но вие я накарахте да се чувства
Да, накарахте я да се чувства
Свежа и блестяща
Като девица
Докосната за първи път
Като девица
Вашите сърца бият заедно
Ще ви даде цялата си любов
Нейният страх изчезва бързо
Тя пази всичко за вас
Само любовта може да издържи
Тя е толкова прекрасна и е твоя
Ще е твоя
До края на живота си Защото я караш да чувства
Да, караш я да чувства
Че няма нищо за криене
Като девица
Докосната за първи път
Като девица
Когато сърцата ви бият заедно
Като девица
Толкова добре се чувства, когато я прегръщаш
И я докосваш
Тя е толкова прекрасна и е моя
Прави ме силен Да, правиме смел
Сега, нейната любов размразява
Да, нейната любов размразява
Което е ужасяващо и студено
Като девица
Докосната за първи път
Като девица
Когато сърцата ви бият заедно
Като девица
Толкова е хубаво
Като девица, когато я докосваш
Когато я прегръщаш и я докосваш
Като девица
Брилянтните лъжи на Харолд Зидлър още веднъж предотвратиха катастрофа.
Но няма лъжа, колкото и брилянтна да е тя,
която можеше да спаси Сатин.
Господин Зидлър, госпожица Сатин умира.
Тя е болна от туберкулоза.
Моята малка лястовичка умира?
Тя не трябва да знае, Мари.
Шоуто трябва да продължи.
Щяла нощ, бедният музикант беше чакал,
а сега, за първи път,
той усети студеното пронизване на ревността.
Къде беше миналата нощ?
Казах ти. Бях болна.
Не е нужно да ме лъжеш.
Трябва да приключим с това.
Всички знаят.
Харолд знае.
Рано или късно Херцогът ще разбере.
В нощта на премиерата аз трябва да преспя с Херцога.
И ревността ще те подлуди.
Тогава ще напиша песен.
Ще я сложим в шоуто и колкото и лоши неща да се случат,
когато я чуеш, когато я запееш, я тананикаш или свирукаш,
тогава ще знаеш, че се обичаме.
- Аз няма да ревнувам.
- Нещата не стават по този начин, Кристиян.
Трябва да го приключим.
Никога не съм знаел
Че ще се чувствам така
Все едно никога не съм виждал небето
Преди
Искам да изчезна
В твоята целувка
Тази нова сцена е такава, където свирачът на цитра
пише тайна песен за куртизанката,
така че и каквото да се случи, колкото и лошо да е,
те помнят своята любов и...
Можем да започнем от думите на Сатин.
Да започваме.
- Трябва да внимаваме.
- Не се страхувай.
Ще се обичаме, без махараджата да разбере.
Сезоните могат да се сменят
От зима към пролет
Честно, приятелю, това е неъзможно!
Но аз те обичам
До края
на живота ми
Каквото и да се случи
Аз ще те обичам
До
Смъртта си
Внезапно светът
Започна да бъде прекрасно място
Скъпа! Малка жабка!
Внезапно започна да се движи
С толкова перфектна грация
Внезапно животът ми вече не изглежда
Загубен
Всичко се върти
Около теб
Няма планина, толкова висока
Няма река, толкова широка
Изпей тази песен
И аз ще бъда там, до теб
Може буреносни облаци да се скупчват
И звездите да се сблъскат
Но аз те обичам
До края на
Живота ми
Каквото и да се случи
Аз ще те
Обичам
Свирачът на цитра пада от покрива и казва,
"Най-великото нещо, което някога ще научиш,
е да обичаш и в замяна да бъдеш обичан"
Този край е глупав.
Защо куртизанката ще хареса бедния пиосател?
Исках да кажа свирачът на цитра.
Каквото и да се случи
каквото и да се случи
Да, ще те обичам
Каквото и да се случи
Аз ще те обичам
До края на
Дните си
Не ми харесва този край.
Не ви харесва края, Херцоже?
Защо куртизанката би избрала беден музикант
вместо махараджа,
който й предлага сигурност до края на дните й?
Това е истинската любов.
Веднъж музикантът да задоволи своята страст,
той ще изостави куртизанката без нищо.
Предлагам на края куртизанката да избере махараджата.
Но, съжалявам...
Съжалявам, но в този край няма бохемските идеалите за истина, красота, свобода...
Не ме интерисува вашата абсурдна догма!
Защо куртизанката да не избере махараджата?
Защото тя не те обича!
Него.
Него. Тя не го обича, него не го обича.
О, разбирам.
Господин Зидлър, този край ще бъде пренаписан
и куртизанката ще избере махараджата.
И без тайната песен на любовниците.
Ще се репетира сутринта,
за да е готово за премиерата вечерта.
Драги, Херцоже, това няма да бъде възможно.
Харолд!
С бедният Херцог са се отнесли ужасно.
Тези глупави писатели си развихрят въображението и то ги отнася.
Сега, защо вие и аз
не вечеряме заедно
и после
ние с господин Зидлър знаем
как бихме предпочели да завърши пиесата.
Благодаря ти, Елизабет.
Не искам да спиш с него.
Той може да развали всичко.
Това е за нас.
Обещава ми.
Обеща ми, че няма да ревнуваш.
Всичко ще бъде наред.
Да, ще бъде.
- Той чака.
- Не.
Каквото
И да се случи
Каквото и да се случи.
Тя отиде в кулата, за да спаси всички ни,
а ние...
на нас не ни оставаше друго, освен да чакаме.
Драги, Херцоже, надявам се, че не ви накарах да чакате.
Не се притеснявай, Шекспир.
Ти ще получиш своето, когато Херцогът
свърши.
- Хей! Нини, недей!
- Махни си ръцете от мен!
Никога не се влюбвай в жена, която се продава.
Винаги приключва зле!
Момчето е обсебено от мисълта за мен.
Имам предвид, че развихрям въображението му, защото е талантлив.
Нуждаем се от него,
но само да утре вечер.
Имаме един танц...
в бордеите на Буенос Айрес.
Разказва историята...
на една проститутка...
и един мъж...
който се влюбва...
в нея.
Първо е желанието.
После страстта.
След това подозрението.
Ревността! Гневът!
Измяната!
Когато любовта е за този, който предлага най-високата цена, няма доверие.
Без доверие, няма любов!
Ревност.
Да, ревността...
те подлудява!
Роксан
Няма нужда да пускаш тази червена светлина
Обикаляш улиците за пари
Не ти пука дали е грешно или правилно
Роксан
Няма нужда да обличаш тази рокля довечера
Роксан
Няма нужда да продаваш тялото си в нощта
Неговите очи върху лицето ти
Неговата ръка
Върху твоята
Неговите устни
Целуват кожата ти
Това е повече, отколкото мога да издържа
- Роксан
- Защо
Плаче моето сърце
Роксан
Чувствата не мога да преборя
Ти можеш
Да ме напуснеш
Но не можеш да ме измамиш
И моля те
Повярвай ми, когато казах
Обичам те
Когато тази продукция пожъне успех,
ти повече няма да си танцьорка на кан-кан,
А актриса.
Аз ще те направя
звезда.
Приеми го
като подарък от махараджа
на своята куртизанка.
Ами...
финалът?
Нека Зидлър запази
финалът на своята приказка.
Да става
Каквото ще
Аз ще те обичам
До деня на
Смъртта ми
Не.
Не?
О, виждам.
Това е твоят личен беден свирач на цитра.
Драги Херцоже...
Млъкни!
Накара ме да повярвам, че ме обичаш.
Не.
Не бих могла.
Не бих могла да мина през това.
Видях те там и
се почувствах по-различно и не можех да се преструвам.
А Херцогът, той видя.
Той видя и той...
Кристиян, обичам те.
Всичко е наред.
Не бих могла да продам това. Не исках да се преструвам повече.
Не исках да лъжа. Не исках...
А той знаеше.
- Той знаеше и те видя.
- Всичко е наред.
Няма да се преструваш повече. Ще заминем.
Ще заминем довечера.
Да заминем?
А шоуто?
Не ме интересува.
Не ме интересува шоуто.
Имаме се един друг,
а това е, което има значение.
Да.
Имаме се един друг.
- Имаме се.
- Шоколад.
Заведи мис Сатин в гримьорната й и вземи това, което й е необходимо.
- Нун трябва да те види. Разбра ли?
- Разбрах.
- Скъпа, отиди се приготви, а аз ще те чакам.
Беше момчето. Омагьосал я е с думи.
Искам я обратно, Зидлър.
Намери я...
Кажи и,
че шоуто ще завърши, както аз искам,
а тя ще дойде при мен, когато завесата падне.
Или момчето ще бъде убито.
Убито?
Убито.
Прости ми за нахлуването, херувимче.
Губиш си времето, Харолд.
Почакай. Не разбираш.
Херцогът ще убие Кристиян.
Не.
Херцогът е ревнив до лудост.
Ако не направиш така, както той иска и не спиш с него утре вечер,
Херцогът ще убие Кристиян.
Той не може да ни уплаши.
Той е влиятелен човек. Знаеш, че може да го направи.
Какво правиш?
Повече нямам нужда от теб!
Цял живот ме караше да вярвам, че съм стока, за която някой ще плати!
Но Кристиян ме обича.
Той ме обича, Харолд.
Обича ме,
а тази цена важи навсякъде.
Отиваме далеко от теб,
от Херцога, от Мулен Руж!
Довиждане, Харолд.
Ти умираш, Сатин.
Умираш.
Друг трик, Харолд?
Не, любов моя. Докторът ни каза.
Мари?