Blow (2001) (Blow cd#2.sub) Свали субтитрите
интелект...
Трябва ти "американо" с кураж, сеньор Ескобар.
Да. И с кураж, г- н Джордж.
Виж, мога да направя някои неща за теб.
Мога да превозя кокаина от тук до Щатите, като начало до Калифорния.
Имам пилоти и самолети в готовност.
Добре, Добре.
Но ми трябват повече подробности. Каква е цената?
Трябва да говоря с Диего,
но нека просто да кажем грубо 10 000 на кило.
Колко можеш да транспортираш?
И това трябва да обсъдя с партньора си,
но триста килограма...
Това са три милиона долара.
Tова разбирам. Но моля, махни ги.
Tези усложнения с Диего.
Крадените коли, затвори.
Tова ми причинява много главоболия.
Петдесетте кила можеха да бъдат голям проблем.
Не обичам проблемите.
С цялото ми уважение, "ел Падрони",
Диего ми е партньор.
Така, че няма да преговарям без него.
Няма да правя бизнес без него.
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм.
Да не говорим повече за този бизнес.
Имаме много други неща, за които да говорим.
Взех решение.
Влизаме в бизнеса заедно. Започваме веднага.
Кокаинът избухна върху американската култура като атомна бомба.
Започна на Холивуд и се разпространи на изток за нула време.
Всеки взимаше. Буквално всеки.
Ние създадохме пазара.
Всъщност, ако си дърпал кокаин в края на 70- те или началото на 80- те...
има над 50% вероятност да е дошъл от нас.
Tри милиона. Броих ги два пъти.
Два и половина. Два и половина, сигурен съм.
Казвам три.
Tогава не ни достигат половин милион.
- Майната му. Няма пак да ги броя.
- Претегли ги.
22 кила са три милиона. 18 са два и половина.
Не ми пука. Достатъчно близо е.
Къде да ги сложа?
В задната спалня.
Няма място.
В килера.
Ще ни трябва по- голяма лодка.
Колумбийците препоръчаха банката на Нориега в Панама сити.
Тази или пералнята ни в Щатите за 60% доплащане.
Какво? Да задържим само 40% от парите? Не, благодаря.
- Поздравления, господа.
- Дори Пабло държи парите си там.
- Харесва ми.
- Кой би се ебавал с нас?
Моля?
Аз ти давам 30 милиона долара, а ти ми даваш тази малка книжка.
- Аз съм женен.
- Знам.
Можеш ли да повярваш, че съм женен?
- Щастливец. Гордея се с теб.
- Обичам те.
И аз те обичам, братко.
Познавам ли те?
Не мисля.
Защо се усмихваш?
А защо ти се усмихваш?
Не знам.
Аз съм Джордж.
Знам кой си.
Г- н Янг. Виждам, че сте се запознали с годеницата ми Мирта.
Aугусто иска да ви види незабавно.
Aугусто би искал да ви види.
След малко.
- Радвам се да се запознаем.
- Радвам се да се запознаем.
Заповядайте. Пийнете с нас.
- Как сте?
- Помните ли г- н Джордж?
Поздравления за завладяването на Западното крайбрежие.
Много ви благодаря.
- Колко още можем да се разширим?
- Небето е лимита.
Ако се приеме от актьори и музиканти, всички други ще последват примера им.
Много добре. Диего.
Обсъждаме операциите на Джордж по Западното крайбрежие.
Да, Джордж е потаен човек.
Какъв е този потаен човек?
- Кога ще го видим?
- Не можете.
Джордж е забулен в тайнственост.
Среща се с всички, ходи до Колумбия, среща се с Пабло,
но пак запазва тайната си, дори от брат си.
Ние сме заедно в това.
- Има достатъчно за всички.
- Не.
Знаете ли, мисля, че...
Мисля, че "Ел Падрони" е доволен от настоящото положение.
А ти?
Извинете.
Отивай.
Разбиването на колумбийски брак беше сериозно нещо.
Много хора бяха вбесени.
Но нямаше значение. Аз бях човек на Ескобар.
Бях недосегаем.
Mирта стана моя компаньонка. Красива, страстна...
и луда като мен.
Можеше да се забавлява като мъж и да се люби като жена.
Имаше само един проблем.
За картела за винаги щях да си остана гринго.
Mирта можеше да промени това с една дума.
Да.
И аз.
Светът беше в краката ни.
Бяхме млади, богати и влюбени.
Нищо не можеше да ни спре.
Беше идеално.
Пресвета Дево!
Махни тая гадост. Ти си бременна.
Не бъди такъв гаден лицемер.
Отказах пушенето, нали?
Махни я. Родителите ми са тук.
Красиво е, нали?
Боже, огромно е!
- Харесва ли ти?
- Виж.
Погледни този бюфет.
Да. Какво, испански е?
Колко струва едно от тези? Сигурно е цяло състояние.
- Семейно наследство, мамо.
- Не са евтини.
Mирта е от много заможно семейство.
- "Папи", харесва ли ти?
- Много е хубаво.
- Ще ти покажа останалата част от къщата.
- Супер.
Джордж спомена джакузи. Винаги съм искала джакузи.
Коктейл?
Бизнесът беше доста добър.
Занимавам се с внос-износ в Маями.
Много е доходоносно. Имам много инвестиции.
Не ме будалкай, Джордж.
Не искам да губя време. Не те виждам много.
Излязъл си от моето тяло, не помниш ли? Ти моето момче.
Същото дете, което ще скочи от планина, ако някой му каже, че не може да го направи.
Не си се променил много, нали?
Знам какво си намислил.
Не всичко, но имам представа.
И не ме интересува. Не ми харесва.
Не бях избрал това за теб.
Но това си е твоя живот.
Няма нищо общо с мен.
Не бих могъл да те спра, ако исках, нали?
- Сигурно не.
- Не.
Добре.
Имаш семейство.
Добре ще е, ако си щастлив.
Чудесно е да имаш хубави неща, Джордж.
Щастлив ли си?
Да, в този момент съм щастлив, тате.
Маями бийч, Флорида
Маями бийч, Флорида Tри години?
От кога сме в бизнеса? Tри години?
Тя срещала ли е връзката ти?
Млъкни. Ще дойдат всяка минута.
- Опитвам се да се съсредоточа.
- Много съм ти ядосан, Джордж.
Не ме заведе в Калифорния, но заведе кучката, за която си женен?
Ти и аз започнахме това.
За какво ти е връзката ми?
Нищо. За принципа е. За спокойствието на духа.
Не ти казвам, това е бизнес. Сега млъкни. Подлудяваш ме.
Аз те подлудявам?
Подлудяваш ме.
Имахме мечта. Какво стана с нея?
- Влез вътре. Хайде.
- Мамка му.
Давам ти всичко. Давам ти всеки. Ти какво ми даде, Джордж?
Какво ми даде?
Няма проблем. По-късно ще броим лайната.
Смущаваш ме, Джордж. Караш ме да изглеждам много зле.
Нищо.
Нищо не е както трябва! Аз те вкарах...
... a ти ми се изплю в лицето.
- Не му е сега времето.
Не, не, не.
Слушай. Всичко е наред.
Вземи ключовете и върви.
Мамка му.
Всичко е наред. Няма проблем.
Наред? Никога не се е случвало.
Никой не трябва да знае за това.
Искам много спокойно да кажеш на тези мили господа къде е кокаинът.
Направи го сега.
Приятно е да се работи с вас, господа. Довиждане.
Дерек Фориъл!
Какво?
Дерек Фориъл. Тъпия Дерек Фориъл, нали?!
Отговорът на всичките ти скапани мечти.
Доволен ли си сега?
Дерек Фориъл, Диего Делгадо.
Радвам се да ви видя. Вижте се. Ще пламнете.
Аз пламтя.
Кажи й да не пие много.
- Много се радвам, че се виждаме.
- И аз.
- Имаме да говорим за много.
- Къде е Диего?
He е тук.
Къде е? И кой, по дяволите, е Норман Кей?
Всички говорят за него. Н. Кей това, Н. Кей онова, познаваш ли го?
Той не е човек.
Норман Кей е остров. От Бахамите.
От това, което казват, е много спокойно...
и е мястото, на което Диего направи новия си дом.
Разбрах, че е купил 160 акра.
Хотел, пристанище и летище.
В момента извършва много операции, като използва острова за стартова база.
A Джак Стивънс вече е много зает човек, наред с много други.
О, мамка му.
Нося ли червило?
Попитах, нося ли червило?
Когато ме чукат, искам лицето ми да е красиво.
Виж, не мога да се забъркам в тази работа.
- Tова е между теб и Диего.
- Аз те вкарах... Чакай.
- Честита Нова година.
- Честита Нова година.
Аз те вкарах. Така ли ми се отплащаш?
Нищо лично. Обичам те. Tова е бизнес.
Трябва да вървя, Джордж.
Какво има?
- Какво?
- Нищо.
Честита Нова година.
Добре дошъл, приятелю.
- Мина много време.
- Не ме докосвай.
Радвам се да те видя, Джордж. Братко.
Никакви братя повече, Диего.
Защо говориш така?
Разбира се, че сме братя.
Ти ме прецака.
Не съм.
Прецака ме.
Мина зад гърба ми. Прецака ме.
Аз? Не.
Никога, Джордж.
Никога.
Говорих с Дерек.
Е...
може би си прав.
Mоже би те предадох...
малко.
Да, откраднах калифорнийската ти връзка.
Кой те запозна с Пабло Ескобар?
Аз. Аз.
Кой те запозна с шибаната ти колумбийска жена?
Аз. Кой те пазеше...
когато приятеля ми, Cезар Роса, искаше да ти пререже шибаното гърло?
Аз.
Кой те накара да направиш милиони и милиони долари?
Аз.
И какво получих в замяна?
Tова.
Обвинения.
Винаги съм ти давал всичко, Джордж. Винаги.
Но...
всичко свърши.
Това е моята операция, моята мечта. Така че си върви вкъщи.
Върни се у дома.
Върни се при скапания си жалък живот.
Върни се и продай половин грам на шибаните си роднини...
Защото си вън. И не бъди толкова чувствителен, Джордж.
Ние сме братя. Ние сме братя.
Следващия път ще е зареден.
Чао. Чао.
- Поздрави хубавата си съпруга от мен.
- Разбира се.
- Боже Господи.
- Няма нищо, скъпа.
- Погледни се.
- Няма нищо.
Няма нищо, скъпа. Всичко свърши.
Напуснах бизнеса. Вън съм.
Всичко свърши.
И няма да се върна.
Оставаме само аз, ти и детето.
Няма нищо друго. Само ние.
Знаеш ли...
Майната му.
Майната им.
Майната им.
Ела тук.
Направих го.
Напуснах бизнеса. Излязох напълно.
Какво толкова? Защо не?
Направих 60 милиона долара и излязох чист.
Е... може би се изхвърлих с "чист"
Джорджи, да вървим! Бебето излиза!
Идвам! Идвам.
Боже Господи.
Джордж, побързай!
Джордж, да вървим!
Да! Да! Да!
Какво по дяволите?
Веднага слизам.
Да гледам как дъщеря ми се ражда ме промени.
Говорят за религиозни изпитания. Аз не вярвам в религията.
Дори не обичах особено децата.
Но когато Кристина Съншайн Янг дойде на белия свят,
нещо в мен се промени.
Разбрах за какво съм на света.
Това беше най-страхотното чувство, което съм изпитвал...
последвано много внезапно от най-лошото чувство, което съм изпитвал.
Извикайте кардиолог. Мисля, че получи сърдечен удар.
Официалната граница за токсичност за хора е между един
и 1. 5 грама кокаин, в зависимост от теглото.
Взимах средно 5 грама на ден, може би повече.
Веднъж изсмърках 10 грама за 10 минути.
Явно имам голям толеранс.
Джордж, не съм тук, за да ти чета лекции.
Не се интересувам какво правиш или не правиш.
Но давай го по-леко, Джордж.
Остани с нас за малко.
Вече имаш дъщеря.
Дъщеря.
Прибрах се вкъщи пречистен.
Не правех нищо. Не пиех, нищо.
Бях трезв като краставичка.
Животът ми се въртеше около Кристина.
Да бъда с нея, да се грижа за нея.
Исках да бъда баща, добър баща...
също както моя старец беше за мен.
След пет години тих живот бях още чист.
Mирта имаше нужда от малко забавление.
Затова на 38-я ми рожден ден, тя направи малък купон
и покани някои стари приятели.
Честити рожден ден, Джордж.
Mирта ме покани.
Да, каза ми.
Виж, съжалявам за всичко.
Ти беше прав. Прецаках те.
И Диего ме прецака. И той ме отряза.
Да, чух за това.
Изпуснах всичко от поглед, Джордж.
Забравих кои са ми приятели.
Майната му. Това е минало.
Забрави за него. Извън играта съм...
... така че просто ще продължим.
- Да.
Радвам се да те видя, Дерек.
И аз.
- Да се напием.
- Кой те подстригва?
Смешно е, заднико!
Да се позабавляваме!
Господи, това Мирта ли е?
Всемогъщи Боже, Джордж. Колко тежи? 40 кила ли?
Да, горе-долу. Хайде.
Честити рожден ден
Честити рожден ден
Честити рожден ден, скъпи Джордж...
Честити рожден ден...
Не мърдай!
Келнери.
Аз съм единствения човек на света, арестуван от келнери.
Защо агентите на ФБР решиха да ме арестуват точно в тази вечер, никога няма да разбера.
Mоже би е било заради Поршетата и Мазератитата пред къщата,
колумбийските ми гости или кокаиновият бюфет.
Каквото и да е било, просто са ме чакали да сбъркам.
И аз сбърках.
- Какво е това?
- Показанията ти. Как всичко е било твое.
Кокаин за лична употреба.
Никой от гостите не е имал представа, че е бил там.
Да, добре.
Искам да прекратите попечителството над детето ми. Веднага. Никакво размотаване.
Жена ми и дъщеря ми да са на самолет довечера.
Ще подпиша, когато разбера, че са в безопасност.
- Няма начин.
- Ами, майната ви. Нищо няма да подпиша.
Добре, приемам.
- Още едно нещо.
- Какво?
Get me a six-pack.
Да бе, добре.
Нямаше начин да се върна в затвора.
Затова подписах, поех вината и ме пуснаха под гаранция.
Oтново станах беглец.
- Здрасти, тате.
- Здравей, Джордж.
Ермин, синът ти е тук.
Кажи му, че не искам да го виждам.
Кажи му, че не е добре дошъл тук.
- Mамо...
- Да не си посмял да ти стъпи крака тука.
Ти не си ми син. Чу ли ме?
Вече нямам син.
Ядосана е, Джордж. Даваха те по всички новини.
Само исках да ви кажа,...
че ще изчезна за известно време.
- Ще се явиш ли на процеса?
- Не.
Значи това е всичко.
Надявам се, че не, тате.
И аз.
Трябва да тръгвам, тате.
- Пази се.
- И ти.
Искам да ви представя сеньор Родригес.
Той е президента на банката ни.
Страхувам се, че има проблем, г-н Янг.
Банките претърпяха промяна. Национализация.
Страхувам се, че...
авоарите ви станаха притежание на панамското правителство.
Моля да ни простите.
Някой от банката трябваше да ви се обади.
Моите извинения.
Какво ще правим?
- Какво ще правим с парите?!
- Mирта, моля те.
Либерти Сити, Флорида 1987
Либерти Сити, Флорида 1987 Ще говоря с Аугусто. Ще работя за него.
Кажи ми! Отговори на въпроса!
С какви пари ще живеем?! Какво?! Как ще живеем?!
- Не пред детето.
- Не ми пробутвай тези лайна.
По-добре направи нещо.
Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай.
Какво става с нас?
Не знам.
Ще се разделим ли?
Не, Господи. Боже, никога не го казвай.
Чуй ме. Обичам майка ти,
но в момента е разстроена.
Ти си сърцето ми, дете.
Мога ли да живея без сърцето си?
Надявам се, че не.
Спокойно. Зад нас има някакво гадно ченге.
- Просто карай.
- Какъв ти е проблема?
Разорени сме. Tова ми е проблема.
- А ти си един шибан шпионин.
- Какво?
Tочно така. Все шпионира, все съди.
Всички ти се смеят в лицето, тъп страхливец.
Остави Диего да те шиба отзад.
Mоже би защото ти харесва. Mоже би защото си педал.
Мисля, че си.
Мисля, че си го чукал. Не ме чукаш. Трябва да чукаш някой друг.
- Стига, Mирта.
- Защо?
- Защо вече не ме чукаш?
- Спокойно.
- Защо?! Защо вече не ме чукаш?
- Махни се оттук.
Не ме докосвай повече, тъпако!
Не ме докосвай повече! Задник!
- Успокой се.
- Махни си ръцете от мене!
Той е беглец и пласьор на кокаин!
В момента има едно кило в багажника!
Вкарайте този жалък тъпак в затвора!
Три години по-късно
Искам развод, Джордж.
Искам попечителство над Кристина.
A когато излезеш следващата седмица, ще трябва да плащаш издръжка.
Това е краят.
Имам друг мъж.
Не мисля, че те интересува,
но исках да ти кажа.
Кажи нещо.
Какво искаш да ти кажа?
В затвора съм.
- Трябва да се сещаш, че ти ме вкара тук.
- Знаех, че ще кажеш нещо такова.
Винаги мислиш за себе си.
- Кажи здрасти на баща си.
- Боже мой.
- Не.
- Кажи здравей.
Здравей, захарче.
Мислех, че не можеш да живееш без сърцето ти.
Всеки ден в затвора си мислех за едно.
Само за едно.
За момиченцето си.
Трябва да си върна сърцето.
Чао, момчета.
Здрасти, скъпа.
Какво правиш тук?
Просто да ти кажа, че излязох, и исках да те видя.
Как си?
Джордж, не можеш просто така да се появяваш.
Исках да знам защо не се обаждаше на татко?
Не исках. Остави ме на мира.
Чакай! Скъпа, слушай. Kристина...
Съжалявам.
Искам да оправя всичко. Разбираш ли?
Какво искаш от мене?
Искам пак да съм ти баща.
Искам да повървя с тебе, ако нямаш нищо против.
Искам да оправя всичко.
Ако можеше да отидеш където и да е в света... където и да е...
къде би поискала да отидеш?
Имах напредък.
Kристина и аз ходехме и се връщахме от училище всеки ден.
Нещата започваха да се оправят.
Калифорния? Е, ти можеш да отидеш навсякъде по света.
Можеш да отидеш в Индия, Tибет, Израел, Франция, навсякъде.
Пак ли би избрала Калифорния?
- Да.
Мамо!
Добре. Влизай вътре.
- Чао, тате. Ще се видим утре сутринта.
- Добре, ще дойда.
Мамо.
Ще вляза вътре да си пиша домашните.
Добре. Идвам след минута.
Какво искаш?
Примирие.
Не искам повече да се караме.
Искам да се разбираме.
Да бъдем учтиви.
Знаеше ли, че се виждам с Кристина?
Да, каза ми.
Изпращаш я до училище.
Мислех си....
обичам я. Знаеш го.
Мислех си, дали мога да я взема.
Не бях тук доста дълго време.
Просто искам да съм с нея.
Не съм видяла един долар от тебе.
Не си ми платил един цент.
За издръжка на детето, за мене.
Ако започнеш да ни помагаш, ще видим какво ще стане.
Добре. Tова е.
Tова исках да кажа.
Пази се.
И ти.
Джордж.
Добре ли си?
Ало? Дерек. Джордж е.
Виж. Трябва да направя нещо. Искам да събера екип.
Познаваш ли някой?
Трябват ми четирима за операцията. Двама на земята, двама във въздуха.
Кой е втория пилот?
В момента го гледаш.
Ще осигурим самолета, транспортните разходи...
Място за кацане в Щатите, където искате да отиде.
Ти осигуряваш мястото на вземане и си отговорен за плащането.
Също така поемаш всички рискове за арест.
Вземаме 65% от всички транспортни такси,
10% от нетната цена, плюс нашите разходи.
Това не подлежи на преговори, затова ако си съгласен, можем да продължим.
Ако не, забрави, че сме водили този разговор.
Не, не, не. Всичко е наред.
Но все пак трябва да се срещна с всички участници.
На масата са.
Господа, това е Джордж.
Какво говориш?
- Боже мой, Дъли!
- Боже мой!
Господи. Минаха години, човече.
Изглеждаш страхотно.
Tова е моят приятел. Познавам го от тридесет години.
- Вземи моя стол.
- Радвам се да те видя.
Чух, че си се оженил.
Скъпа, знаеш ли какво?
Какво?
Тази седмица ще изляза от града.
Къде отиваш?
Не знам. Mоже би в Калифорния.
Лъжец.
Ще отида да видя как е там.
Има няколко неща, за които трябва да се погрижа, но може би в четвъртък.
Четвъртък, след училище.
Знаеш, че не мога. Mама никога няма да ме пусне.
Аз ще се погрижа за майка ти.
Просто си събери багажа
Но имам училище.
Знам. Но един приятел ми каза, че и в Калифорния има училища.
- Заклеваш ли се?
- Да.
В три часа, в четвъртък, при майка ти. Ти и аз?
- Това е среща.
- Не ти вярвам.
Кълна са в живота си, честна скаутска.
Закълни се в моя живот.
Кълна се в живота ти.
Добре!
Добро момче.
Хвани го, Дъли.
Влизай.
Добри ли сме?
Добри ли сме? Да, добри сме. Страшно сме красиви.
Идеални сме.
Tова е отличен, 100% чист колумбийски кокаин, дами и господа.
Чист като девствен сняг.
Щастливо избавление.
- Ти ми спаси живота.
- Не, не съм.
Стига, бе. Човек никога не знае. Наистина. Всички вие, момчета.
Наистина.
И както се чувствам толкова щедър тази вечер
току-що получихте увеличение.
Увеличение?
Вместо 10%, получавате 15%.
Господи, Джордж, 15%
Tова са 200 бона отгоре.
Tочно така. Правете каквото искате с тях. Живейте добре.
Напуснах. Край. Последен купон.
Заминавам за Калифорния. Започвам нов живот с детето си.
За новия живот.
- Наздраве.
- За теб, Джордж.
- За теб, Джордж.
- Наздраве. Добре, приятели.
Още един рунд? Отивам до кенефа.
Днес се чувствам като дете.
- Какво?
- Чувствам се зле.
И аз.
И аз го харесвам, но каквото било, било. Да не се размекваме.
Дъли, знаеш ли какво си мислех?
Спомних си, когато ходихме в Мексико.
Помниш ли онова летище?
Ненормалници.
Сега сме много по-добре.
Какво става?
Какво, по дяволите? Защо сте провесили носове?
Къде ми е шибания нож?
Да го направим.
Аз бях арестуван.
Заловен от ФБР и Агенцията по наркотиците. Tова не ме притесни.
Издаден от Keвин Дъли и Дерек Фориъл, за да си спасят задниците.
Tова не ме притеснява.
Осъден на 60 години в Отисвил.
Tова не ме притеснява.
Наруших обещание.
Всичко, което обичам в живота, си отива.
Какво става?
- Добре ли си?
- Добре съм.
Мамка му.
- Какво носиш?
- Лоши новини.
Опитали са се да му дадат отпуск, но майка ти не е разрешила.
Казал, че това само ще го разстрои.
Не изглежда добре.
Как е той?
Не е добре. Изписали са го от болницата. Вкъщи си е.
Но...
никой нищо не може да направи.
Мисля, че е въпрос на време.
Донесох ти касетофон. Мислех, че
може да иска да чуе гласа ти. Ако искаш да му кажеш нещо.
Имаш пет минути.
Здравей, татко.
Знаеш ли, помня преди много време
бях около един метър висок
тежах около 22 кила, но бях твой син.
Онези неделни сутрини, когато ходех на работа с баща си.
И се качвах на големия зелен камион.
Мислех си, че този камион е най-големия в света, тате.
Помня колко беше важна работата, която вършехме.
Как, ако не бяхме ние, хората щяха да умрат от студ.
Мислех, че ти си най-силния човек в света.
Помниш ли онези домашни филми, когато мама се обличаше като Лорета Янг?
Сладоледите и футболните мачове? Уейно, Туна
Дейл дойде в Калфорния само за да дойде у нас с ФБР.
Когато онзи федерален агент коленичи, за да ми обуе ботушите, ти каза:
Tам ти е мястото, кучи сине. Да обуваш ботушите на Джордж.
Tова беше добре, татко.
Наистина беше нещо.
Помниш ли го?
A когато ми каза, че парите не са истински?
Е, старче...
Аз съм на 42 години и след толкова много години
най-сетне разбрах какво си искал да ми кажеш.
Най-сетне разбрах.
Ти си върха, татко.
Искам да бях направил повече за тебе. Иска ми се да бяхме имали повече време.
Както и да е...
"Нека вятърът винаги да духа в гърба ти"
"и слънцето винаги да свети в лицето ти"
"и дано ветровете на съдбата да те отнесат високо, да танцуваш със звездите. "
Обичам те, тате.
С любов, Джордж.
Джордж, ела. Имаш посетител.
Здравей, захарче.
Здрасти, тате.
Боже, толкова си голяма.
Татко ти оплеска всичко.
Не.
Ти си единственото нещо в живота ми, което е означавало нещо.
- Кълнеш ли се?
- Кълна се, скъпа.
Кълна се.
Обичам те, Kристина.
Ти си единственото хубаво нещо в живота ми.
Единственото нещо, което някога е имало значение за мен.
Обичам те.
Хайде, да се разходим.
Кажи ми за живота си.
- Какво искаш да знаеш?
- Всичко.
Какво правиш? Ходиш ли на училище?
Понякога.
Също като стареца.
Да вървим. Стъмва се.
Хайде. Става късно.
Хайде, да вървим.
Да вървим.
Имам посетител.
Не днес, Джордж. Време е да се връщаме.
Да, но аз... искам да я запиша за утре.
Дъщеря ми.
Дъщеря ми ще ме посети утре.
И в крайна сметка струваше ли си?
- Време е за заключване.
- Боже Господи.
Колко непоправимо се е променил живота ми.
Винаги е последния ден от лятото и оставам навън на студа
без място, на което да се прибера.
Уверявам те, имах повече от нужните горчиви моменти.
Живота на повечето хора отминава, докато правят големи планове как да го изживеят.
През моя живот оставих парчета от сърцето си тук и там...
Сега вече не ми е останало достатъчно, за да продължа да живея.
Но се насилвам да се усмихна, знаейки, че стремежите ми
надскачаха доста възможностите ми.
Пред вратата ми вече няма бели коне и красавици.
Джордж Юнг е осъден да лежи до 2015 г. в затвора Отисвил.
Кристина Съншайн Юнг още не е дошла на свиждане на баща си.
Субтитри: THIEVERY StudiO