Ancient Warriors - Knights Templar (0) Свали субтитрите
Хиляда години след разпването на Христос
светая светих била заграбена и осквернена.
Папата призовал всички християни да се обединят в голям кръстоносен поход.
Вървете смело напред като воини на Христа,
устремени да защитят Църквата.
Неговият призив бил последван от един нов рицарски орден,
които заложили живота си за възвръщането на светата земя.
Воини-монаси, борещи се за Бог,
и накрая предадени от собствената си Църква.
РИЦАРИТЕ-ТАМПЛИЕРИ
През 1189 Светата земя е бойно поле.
Воюват две армии- християнска и мюсюлманска,
като и двете се бият заедно с Бог на своя страна.
На почетното място в християнските редици
Жерар дьо Ридфор предвожда най-страшните врагове на Аллах-
рицарите- Тамплиери.
Тези мъже- храбри и изкусни с оръжията,
атакуват мощно и многократно, като атаките им са и тайни, и открити,
така че тези, които преди ни тероризираха,
сега се считат за щастливци, ако им бъде позволено да си тръгнат с мир.
Толкова ужасни са тамплиерите,
че великият мюсюлмански генерал Саладин, при цялото му благородство,
е бил безмилостен към тях.
Той нарича тамплиерите "Огненото сърце на врага" .
"Те, повече от всички, унищожават арабската религия и ни посичат."
С огън в сърцето,
Жерар дьо Ридфор се подготвя да поведе своите рицари в поредната битка.
70 години преди това тамплиерите, този бич на Бога, били само осем мъже.
На пътя към Йерусалим двама френски благородници получили просветление.
Хю дьо Пейон и Годфри дьо Сентомеър, пътуващи с още шестима рицари,
се заклели да закрилят поклонниците по пътя им към Светата земя.
Достигайки Йерусалим, възвърнат от мюсюлманите,
те се отправили бързо към Божи гроб,
мястото, известно на всички християни, където бил разпнат техният Спасител.
Там, като всички добри поклонници, те издълбали по един кръст в камъка.
Християнският крал на Йерусалим бил толкова впечатлен от тяхната набожност,
че им отредил квартири в собствения си дворец,
който бил построен там, където някога се намирал храмът на Соломон.
Братството било наречено "Бедните рицари от храма на Соломон"-
Тамплиерите.
Те давали обет за бедност
и печатът им изобразявал двама рицари, поделящи си един кон.
Закрилян от самия Папа, новият орден процъфтявал.
За да купят спасение на душите си,
благородниците дарявали на тамплиерите оръжия, коне и земи.
В бази из цяла Европа, рицарите увеличавали редиците си
и се подготвяли за битка.
Скоро от собствените им складове и манастири
тамплиерите изпращали продоволствия и хора в Светата земя-
синовете на благородници, прекарали младостта си в подготовка за война.
Сред тях бил и младият фламандски рицар Жерар дьо Ридфор.
Жерар отивал в Йерусалим, за да си прибере състоянието-
богата булка.
Преди да пристигне, той обрекъл душата си на друг-
Жерар свързал съдбата си с тамплиерите.
Други рицари били наемници.
Други рицари опетнявали името си с богатства, грабежи, изнасилвания.
Като тамплиер Жерар надянал бялата риза на бедността, смирението и целомъдрието.
В една тайна и свещена церемония Жерар се посветил на Бог.
Вие търсите това, което е велико,
но вие виждате отвън.
Не можете да узнаете суровостта на ордена.
Защото, който пожелае да е от тази страна на морето,
ще бъде изпратен от другата страна.
Ако ви се спи, ще бъдете разбудени.
Ако искате да ядете, ще трябва да стоите гладни.
Решавайте, добри и благородни братя, ще можете ли да понесете тези изпитания.
От този ден животът му щял да бъде ръководен от две книги-
Библията и Наръчника на тамплиерите.
Прекалените приказки също са греховни.
Тук са забранени празните думи и изблиците на невъздържан смях.
Никой брат не може да ругае, когато е гневен или спокоен,
нито да изрича грозна или мръсна дума.
За разлика от другите рицари,
тамплиерите поддържали косите си къси и си пускали бради.
И, за разлика от другите рицари, те давали обет за пълно целомъдрие,
подсилен от заричането им да не се къпят и сменят долните си гащи от овча кожа.
Никой да не си и помисля да целува жена,
била тя млада, стара, майка, сестра, вдовица, леля или каквато и да е.
Рицарят трябва на всяка цена да отбягва женските прегръдки,
в които много мъже са намерили гибелта си.
За да охраняват пътя към Светата земя, тамплиерите изградили верига укрепления.
За поклонниците тези бели стражеви постове проблясвали като маяци.
Вътрешността им била също толкова аскетична, колкото и самите рицари.
През 1177 край средиземноморското пристанище Аскалан
тамплиерите атакували мюсюлманската армия под ръководството на египетския султан-
великият мюсюлмански генерал Саладин.
Рицарите спечелили битката, но мюсюлманите заловили предводителя им.
Правилата на тамплиерите забранявали даването на откуп.
В битката почтени били единствено победата или смъртта.
Предводителят им загинал.
Жерар дьо Ридфор, който бързо се бил издигнал в ранг,
бил назначен за нов предводител.
През 1189 той щял да предвожда тамплиерите при Акър-
отново срещу Саладин.
Акър, най-голямото палестинско пристанище-
толкова желан, колкото и недостъпен.
Този град е хубав и силен, защитен и укрепен от морето
и предпазен от хубави, големи, дълбоки каменни зидове отдолу.
Кулите са високи и много могъщи.
Обсаждайки Акър, кръстоносците на свой ред били обсадени от Саладин,
който се притекъл на помощ на града.
През една свежа октомврийска утрин през лагера им преминала заповед.
Жерар дьо Ридфор бил готов за битка.
Първо облякъл ватирана риза, която покривала торса му.
После- 10-килограмова ризница от хиляди преплетени халкички,
достатъчно ситни, за да отклонят стрела.
Върху ризницата- плащ, който да предпазва метала
от дъжд, пясък и средиземноморското слънце.
После- метална качулка, която да предпазва врата му
и накрая- железния му шлем.
Можете да видите огромния брой въоръжени мъже.
Толкова много блестящи ризници, толкова много бляскави шлемове,
толкова много расови коне, гриви, толкова много бели мантии,
толкова много рицари с невероятна честност и дързост,
толкова много знамена, че надали някога е имало такава безчетна тълпа.
Тамплиерите се сбирали от главнокомандващия под знамето им-
черно и бяло- едно напомняне за борбата между доброто и злото,
която били призвани да водят.
Мотото подсилвало тяхната непоколебимост-
"Не за себе си, а за Бог."
Жерар повел тамплиерите си с молитва- псалма на Давид.
"Не за нас, о Господи, не заради себе си, а за Господ."
Враговете били също толкова различни в битка, колкото и във вярата си.
Рицарите-кръстоносци предпочитали близкия бой и били тежко въоръжени.
Тамплиерите се биели като формирование.
Дисциплината им, презирана от другарите им, била уважавана от враговете им.
Първата им атака е най-страшна.
Те се хвърлят първи и се оттеглят последни.
Леко въоръжени и хладнокръвни, мюсюлманските конници
нападали като стършели и също толкова бързо се оттегляли.
За разлика от кръстоносците, те не се срамували да влизат в ръкопашен бой,
нито пък да продължат битката на следващия ден.
Папата щял да чуе как рицарите му са се били през онзи ден.
На 4-ти октомври се включихме в битката.
Общо бяхме 4000 рицаря и 100 000 пеши войници.
Врагът ни Саладин разполагаше със 100 000 рицари.
И все пак, ние бяхме въоръжени със знака на светия кръст.
Тамплиерите атакували.
Те държали копията си ниско, за да пронизват арабските брони.
Прииждайки на вълни, те съсичали с мечовете си.
Падналите на земята се биели с мечове или брадви.
Победа или смърт.
Или позор.
Ако някой от тях по някаква причина обърне гръб на врага,
или се върне жив след поражение,
или предаде оръжието си,
се наказва сурово.
Бялото наметало с червения кръст, знака на рицарството му, се отнема,
той се отхвърля от обществото и яде храната си от пода цяла година.
Никой рицар не се опозорил през този ден.
В техните очи Бог се биел заедно с тях.
Аллах изоставил последователите си,
а неговите последователи изоставили бойното поле.
Те бягаха от мечовете ни и ние ги преследвахме до шатрите им.
Успяхме да убием 500 рицари на Саладин много повече отколкото се надявахме.
Докато се биехме, 5000 рицаря напуснаха града и ни атакуваха внезапно.
И все пак, успяхме да удържим срещу Саладин от едната страна,
и да окажем храбра съпротива, от другата, преди да се оттеглим в лагера.
Но в името на Бог нашите хора бяха убивани през онзи ден.
Сред тях бил и предводителят им Жерар дьо Ридфор.
Обсадата продължила.
Храната на кръстоносците не достигала.
Разпространили се болести.
Християните умирали или дезертирали, но тамплиерите останали.
Под достойнството на рицарите било да вършат черна работа
като разрушаването на стени.
Вместо това, те подкопали Акър ...с пари.
С тамплиерско злато кръстоносците купили обсадни машини.
Предвождани от английския крал Ричард Лъвското сърце,
християните прекарали лятото на 1190 г в опити да проникнат в Акър.
Те запълнили рова и докарали стенобитни машини.
Те издигнали обсадна кула срещу защитниците,
но стените били твърде здрави.
След като удържал цели две години, градът бил победен от глада.
През юли 1191 Акър капитулирал.
Месец по-късно, пренебрегвайки съвета на тамплиерите,
Ричард продължил към Йерусалим
и бил победен.
Още век свещени воини водили битки за Светата земя.
През пясъците на Палестина християнски армии, наброяващи до 100 000,
прииждали и се оттегляли.
Между приливите и отливите на нашествията
тамплиерите се оттегляли в укрепленията си.
Никой друг не познавал земята и врага толкова добре.
Воини и дипломати, тамплиерите държали мюсюлманите притиснати до стената.
През 1291, 100 години след падането на Акър,
тамплиерите отново се биели за града, но отвътре.
За разлика от предишните защитници, те отказали да се предадат.
Също като тях, те загивали.
Кодексът на тамплиерите забранявал разходите по погребването на рицар.
Вместо това, тялото му трябвало да бъде хвърлено на кучетата.
При Акър кучетата били нахранени много добре.
Заедно с Акър била загубена и Светата земя.
След два века изпитанието да откъснеш хората от родната им земя
се оказало твърде голямо.
20 000 тамплиери били оставени в земите, за които се били борили.
Душите им вече си били отишли оттам.
Като орден тамплиерите оцелели и процъфтявали.
Докато били в Палестина, те добили умения не само на воини и дипломати,
но и като търговци.
Те толкова забогатели, че далите обет за бедност сега били банкерите на Европа.
Властта им съперничела с тази на цели царства.
Сега самата църква, за която някога се борили толкова храбро,
се обърнала срещу тях.
Филип IV, крал на Франция, се боял от могъществото им
и ламтял за богатството им.
Заедно с Папата, той организирал заговор за унищожаването им.
Те са тъй възмутително горди, че човек не би могъл да ги погледне в очите.
Кажете ми защо Папата им позволява да злоупотребяват с богатствата,
които получават като божи служители?
Според мен е жалко, че още не сме се отървали от тях за наше добро.
През една злощастна октомврийска утрин на 1307г в петък 13-ти
френските тамплиери били обкръжени.
Те били измъчвани, докато от тях били изтръгнати признания
за престъплението им -
ерес.
Те били изгорени на кладата
и гордият орден на тамплиерите се превърнал в дим.
Християнската църква някога заклеймила войната,
докато християнски войници се биели за Господ.
От пепелта на тамплиерите този кехлибар щял да изтлее.
Идеята за свещена война, Кръстоносен поход,
време, когато Господ заема страна.
През 1314 Жак дьо Мюлей, последният предводител на рицарите-тамплиери,
бил изгорен на кладата.
Според една легенда той проклел Папата и краля.
"Следващата година", проклел той,
"ще ви отведа на съд пред Всемогъщия."
Не минал и месец, когато Папата умрял.
Седем месеца по-късно кралят на Франция паднал от коня си по време на лов
и умрял.
Може би Бог бил избрал страна.
Превод: milenski -