Blast From The Past (1999) Свали субтитрите
СВЕТЛИНА ОТ МИНАЛОТО
Лос Анджелис 1962
Калвин, откъде ги набави тези?
Просто запомнете! Нито дума за комунистите!
Калвин е страхотен човек, но е малко...
Лудичък?
- А каква е жена му?
Знаеш, домакиня.
- Обича да готви. Бременна.
- Нормално.
- Аз не бих стигнала дотам.
Хелън! - Виж се само! Дейв!
- Това е мъжът на сестра ми!
Чуйте това. Една патка влиза в аптека и казва: "Имате ли лустро за устни!"
Продавача казва:"Разбира се, сър. Как ще платите, в брой или с чек?"
Сложи ми го на сметката (човката б.пр.)
Бил е професор в Калтек. Почнал да изобретява разни неща и забогатял.
Отказал се от преподаването.
Как е?
- Точно както ми го предписа лекаря.
Калвин прекарва цялото си време в тенекеджийстване в работилницита си.
Ако питаш мен, всичко това е много странно.
Невероятно е. Мога да взема една обикновена яхт-батерия и да удължа лесно живота й до 10 год.
Хелън, какво мисли съпруга ти за този проблем с Куба?
За бога, не повдигай този въпрос!
Пазя си една колекция бейзболни картички, която е по-пълна от която и да е друга.
Хей, Калвин! Кенеди прави изявление срещу Хрушчов по телевизията в момента.
На остров Куба чрез непротиворечиви доказателства се установи, че се подготвят вражески ракетни площадки.
Кула, тук Вълк-1! Имам 5 мили до целта.
Вълк-1, тук кулата, докладвайте! Вие сте N1 до целта.
Кула, тук е Вълк-1! Имам проблем!
- Докладвайте проблема Вълк-1! Ситуацията критична ли е?
- Бъдете в готовност 1!
- Строят се допълнителни площадки за ракети със среден обсег.
с възможност да поразят повечето от главните градове в западното полукълбо.
- Приятели! С оглед на извънредния обрат на събитията,
мисля, че е благоразумно да прекратим вечерта.
Сигурен съм, че тази история с Куба ще се реши от само себе си
Но предлагам да се помолим това да приключи дотук.
Добре, приятели! Да вървим!
- Какво ти казах!
- Няма да изхвърля печеното.
Би ли поставил тази възглавничка обратно на стола, скъпи?
Изключи поне грамофона!
- Изключва се автоматично!
Ти ли го направи такъв
- Всички са такива.
Няма от къде да знаеш това.
Обзалагам се, че това е реактивен изтребител.
Успех, амиго!
- Обявено е критично положение. Повтарям, ситуацията е критична!
Чу ли това! Ще се върна за радиото.
Нека поне да измия чиниите. Няма да ми бъде лесно да сляза.
Тези чинии ще станат радиоактивни до утре.
- Това е особено тревожно.
Пожар в двигателя!
Прието! Можеш ли да стигнеш океана!
Прието, кула!
Насочвам към 1-8-0-U-A-2-0-4-5! Катапултирам, кула! Прието, Вълк-1!
Колко дълго трябва да стоим тук долу?
Това може да продължи с дни.
- Дни! Това може да се случи по всяко време!
Ако се наложи, ще изродя бебето сам!
Дом, сладък дом!
Добре ли си?!
Мисля, че да.
Това се случи! Погледни топлината!
Всички датчици на повърхността! О, Господи! Това се случи!
Какъв беше този шум?
- Заключването!
- Заключването?
Да не ни позволи да излезем. Радиацията след атомен взрив продължава 35 години.
35 години!
- След това е безопасно да се качим горе.
- Според Калтек този Уебър бил гений, но си падал малко луд.
- Трябва да са били тук, когато самолетът се е разбил.
- И аз така бих предположил, ако не намерим някоя пощенска картичка.
Ами роднините?
- Те всички са на изток.
- Съседите отсреща казват, че престоявал денонощно тук.
Трябвало да му носят сандвичи и горещ Dr. Pepper.
Пие го горещ? Боже, Господи!
Здравей, скъпа! По-добре ли се чувстваш?
- Не.
- Трябва да бъдем силни. Ако не заради нас, заради детето.
- Всички наши приятели.
- Донесох ти препечени филийки. Горещ Dr. Pepper.
- Не съм гладна.
Горещ Dr. Pepper. Любимият ти.
Не, Калвин. На теб ти е любим.
- Наистина ли?
Студено ли е! Не би трябвало. 23 градуса е.
- Просто ме полазват тръпки.
- Как можеш! Съвсем като у дома е!
- Не! Не, Калвин!
Това е различно. Повярвай ми!
- Искаш ли успокоително?
- Имаш успокоителни!?
- Казах ти! Имам всичко.
Какво?
Няколко дни по-късно.
Има ли проблем?
- Не, Калвин. Бебето плаче.
- Честно?
- Как да го кръстим? Мисля, че при тази ситуация трябва да го наречем Адам.
Чудех се дали...
- Каквото поискаш, Хелън!
- Искам таван за спалнята.
- Имаш го!
След няколко седмици.
Щраквам този ключ и картината се проектира върху огледало. Съвършено е.
Е, почти съвършено.
Знаеш ли, на хората никога няма да им омръзне да гледат това.
Господи, благослови тази храна и това семейство, за да не забравяме никога нуждаещите се. Амин.
Една година по-късно
Калвин!
- Тук съм, скъпа.
- А, ето къде си! Търсих те навсякъде.
Какво правиш тук?
Проверявах този заден изход.
- Защо?
Когато е паднала бомбата, главният вход е бил затрупан.
Трябва да се върнем на повърхността през този заден вход.
Много е хубав, защото има асансьор.
Ами ако и този е затрупан?
Може да стои изправен сам. Покажи на татко.
Хей, шефе! Това на какво ти прилича?
Проклет да съм, ако знам!
- Прилича на септична яма.
- Не съм виждал такава.
- Ако е, не ни трябва да я отваряме. Излейте основите отгоре.
Зимата на 1965
Бих искал да видя как образователната система би се сравнявала с това.
Хората нямат представа на какво е способен човешкият ум
- Ще изляза ли някога на повърността?
- Да. Със сигурност. И ще си намериш хубаво момиче.
Ще построим отново Америка каквато беше.
О, Калвин! Мисля, че не трябва да даваме неизпълними обещания
Убеден съм, че има други оцелели. Подозирам, че има живот горе дори сега.
Не нормален живот, но нещо се движи там горе.
Лятото на 1965
Ще ми трябват още два банана и "чери кола".
Идвам! Между другото, мамо, благодаря за работата!
Долар и 15 на час.
Есента на 1971
Извинете, момчета! Сега е мой ред.
Може ли?
- Разбира се.
Пролетта на 1975
Липсват ми онези хубави "деца на цветната сила". А на теб?
Що за музика е това, по дяволите!
- Не съм сигурен, че това ми харесва.
Това са ценни книжа. Ние сме ги купили за теб.
Разбира се, вече нищо не струват. Бяха доста ценни навремето.
- Красиви са. Може ли да ги взема?
- Разбира се. Сега да се заемем с изпита по френски...
- По латински. Вторник е.
Да, така е. Времето лети, нали!
Имаш чудесно чувство за хумор, сине!
Крушата не пада по далеч от дървото.
Това е страхотно!
- Това е моята колекция бейзболни картички.
Сега е твоя.
- Какво е бейзбол?
- Игра, сине. Ще ти я обясня лесно.
Има питчер(кана б.пр.).
- Като на картина!
Като на мама?
Не. Човекът, който хвърля топката на човек с бухалка (прилеп б.пр.).
Нощният летящ бозайник!
- Не.
Есента на 1991
Ще продам това място! Искам да изляза от тази дяволска дупка.
- Може ли, а, можеш ли да ми...
- Да го купиш от мен?
- Да, това е!
- Давам ти го! Без пари.
- Гот!
- Тоя квартал отива по дяволите, все едно!
- Омитай се! Аз съм господарят!
Лятото на 1995
Ще ти обясня! Играча на втора база отива на трета.
- Защо!
- Защото е принуден.
- Тогава защо да ходи там?
- Защото, трябва.
- Калвин!
- Идвам!
Да, скъпа.
- Ти вземи подаръците, аз ще взема свещите.
Благодаря, мамо! Благодаря, татко!
- Духни свещите!
- Пожелай си нещо?
- О, сако!
- Майка ти го уши съвсем сама.
- Това пък какво е!
- Това са кънки. Аз ги изработих.
- Чудесни са!
- Е, какво си пожела?
- Ако каже, няма да се сбъдне.
- Моето семейство никога не е вярвало в това.
- А моето вярваше.
- Искам да срещна момиче.
- Хубаво момиче!
- Някое, което не свети в тъмното.
- Как можеш да го говориш така!
- Е, излизаме след две години. Надявам се.
- Аз също.
- Не се знае. Може някой ден да се срещнеш с президента в Белия Дом.
- Ако все още имаме такъв.
Когато се качим, това място ще ми липсва.
- Бихте ли ме извинили.
В настоящето
Първо трябва да кажа молитва!
- Просто отвори вратата!
- Мръсно е.
- Изглежда наред.
- И просто ще се качим горе?
Не, синко. Сега трябва да бъдем най-предпазливи.
Да изчакаме нощта!
- Егати!
- Хелън Томас Уебър! Може би сме били тук долу доста дълго.
Разговорен френски, сине.
Егати е френска дума?
Ами, разговорна дума от 16 век, означава горе-долу "добре".
Баща ти е прав.
Добре. Егати!
Всички ония, анонимни алкохолици, кокаин анонимни, хероин анонимни.
Ако обичаш... млъкни!!!
Всички те молят да повярваш в сила по-велика от теб самия.
Е, аз сам вдигал очи към небето веднъж-дваж, но не съм видял да идва нищо отгоре,
освен проклетия самолет!
На който не мога да си позволя да се кача.
- Земетресение! Още едно земетресение!
- Нека дойде!
О, Господи!
О, Господи, спаси ме!
Видях светлината!
- Идвам с мир!
Не доближавай асансьора ми!
Какво се е случило със задния ми двор!?
- Имаш ли огънче, скъпи?
- Огънче? Да, имам.
- О, благодаря!
- Значи сте преживели взрива?
- Взрива? Скъпи, преживяла съм какво ли не?
- Както се казва в песента:"Селското момче не оцелява"
- Значи сте селско момче?
- Ако искаш, мога да бъда момче. Ако искаш момиче, мога да бъда момиче.
Мога да бъда, каквото поискаш.
- Наистина ли?
Да, и всичко може да бъде твое на изключително ниски цени - 200$.
И ако действаш сега, ще бъда мъж плюс безплатна екипировка.
Не, благодаря! Трябва да тръгвам.
Изчезвай, дърта пияница!
КНИГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
Ще ви го кажа направо.
Няма да увъртам. Имаше оцелели.
Радиоактивното замърсяване е създало някакъв подвид "Мутанти".
Не е красива картинка. Някои ядат от боклука.
Сине, запуши си ушите веднага!
Някои сякаш са и от двата пола.
- Не може да бъде!
- Може, повярвай ми!
Опита да си продава тялото! Предложи ми безплатна екипировка за да ме примами.
Много неща са се възстановили. Но обществото, каквото го познаваме,
се е разпаднало изцяло. Хората повръщат на улицата.
Други насочват пистолети срещу теб.
Има нещо ужасно нередно в автомобилите.
- И какво сега?
- Оставаме долу.
Оставаме?
- Да!
- Ще се справим. Имаме дрехи. Точим водата от кладенец.
Убеден съм, че тези мутанти ще се избият скоро един друг.
- Не, Калвин. Отиваме горе.
Все едно колко ужасно е. Заслужили сме си го.
- Аз сам главата в този дом!
- Искам да видя небето! Планините!
- Прави каквото ти казвам!
- Тате!
Да го заведем в спалнята.
Сега изглежда добре. Не знам дали получи сърдечен удар
или просто ужасно преживяване. Трябват ни нови запаси.
Аз трябва да остана с него.
- Аз ще се кача.
Страхувам се, че се налага.
- Ще се справя.
- Смелото ми момче.
Дръж се нормално. И ако някой те разпитва, кажи че си в града по работа.
Ще ти дам списък с покупки и малко пари.
Ще ни трябват запаси до следващата година.
Повечето неща се намират в бакалниците.
Не знам колко далеч трябва да пътуваш, за да намериш припаси.
Но ако не успееш да се прибереш през нощта,
искам да потърсиш нещо, наречено "Холидей Ин".
Хотел. Може все още да си стои на мястото.
Хайде да те приготвим!
Надявам се, че това струва нещо все още.
- Чудех се дали... там горе... мога да се запозная с някое момиче.
Мислих за това малко.
Само през последните 15 години.
- Адам, би било чудесно!
Някоя, която не е мутант. И дано да е от Пасадена.
Момичетата от Пасадена ми се струват малко по-хубавички.
Има и нещо, което се казва магазин за алкохол.
- Сине.
- Да, татко.
- Стой далече от книжарницата за възрастни!
- Книжарница за възрастни.
Защо?
- Отровен газ, невидим. Не забравяй!
- Обещавам. Това ли е всичко?
Още нещо.
Ако намериш здрава млада жена, доведи я долу!
Да, сър!
Добре ли сте?
- Да! Да, господарю!
Ти ли дойде вчера? Целия в жълто.
О, това е бил баща ми!
- Разбира се! Отеца! Прости ми!
Можеш ли да ми простиш за пропиления ми живот?
Всичко беше толкова лошо!
- Знам, било е ужасяващо! Но не е твоя вината!
И сега упадъка свърши, нещата ще се подобрят. Разбираш ли?
- Да!
Трябва да тръгвам.
- Разбира се! Аз ще се остана да се моля.
- Това винаги е добра идея.
Как се излиза от тук?
- Входната врата е отворена.
Ще се върнеш ли?
- Обещавам!
Какво има?
- Небето!
- Къде?
- Там горе.
- Нищо не виждам.
- Просто погледни!
Виждам го, мамо!
- Никога не съм виждал нещо като него!
- Или като теб!
- Ти пък какво зяпаш?
- Я, негър!
Как сте, мадам?
- Добре съм.
- Добре!
- Какво има, какво сте видели?
- А, просто гледахме... О, не! Отровен газ!
- Бягайте, спасявайте се! Отровен газ!
- Знаеш ли? Искам да ти кажа, че той ще се справи.
- Благодаря ти, Калвин!
- Ти се усмихна.
- Да скъпи, знам.
- Но той все още е такова бебе.
- Той е мъж.
- Бебе-мъж.
Опитах се да дам на шофьора това. Но той не го взе.
Изглеждаше ядосан. Доста хора изглеждат така.
Ето, тръгваме! Дръжте се всички!
Значи това е обществен транспорт!
Баща ми казва, че става все по-важен, заради замърсяването.
Повече въглероден двуокис и други опасни газове във въздуха.
Имате ли пистолет, между другото?
Е, благодаря ви, че не го размахвате! И че не повръщате!
Знаете ли къде мога да намеря бакалница?
Трябва да намеря железарски магазин, магазин за алкохол и "Холидей Ин".
- Ей там!
- Благодаря! Шофьор, спрете автобуса!
Искам да сляза!
Мога ли да ви помогна?
- Искам от говеждото.
- Прясно или замразено?
- Стига бе, замразено! Колко струва?
- Замразеното е 6.30 дузината!
- Това прави 975, значи 500$ само за хамбургери.
Майка ми даде само 3000$ за всичко. Батериите, тютюна, нафтата...
Може да ви доставим такава голяма поръчка в къщи.
Така ли? Страхотно!
Само че сега ми идва на ума, че не знам къде ми е дома.
Изгубих се! Знаете ли къде живея?
- Не.
- Бихте ли ме извинили?
- С удоволствие!
- Спрете автобуса, моля!
Казвам се Адам Уебър. Видях, че купувате бейзболни картички.
Тези са доста по-стари от тези на витрината.
Реших, че ще ви заинтересуват.
Колко искаш за тази?
- Надявах се да ги продам всичките.
- Наистина ли?
- Имам само 100$ банкноти, а ми трябват дребни.
- Какво ще кажеш за 500$ в дребни банкноти за цялата кутия?
- Това би било чудесно!
- По дяволите!
- Имам работа! Не ми пречи!
- Да, виждам.
Бон соар, мадмоaзел!
- Французин ли сте?
- Не! Не съм от града, по работа съм тук.
- Работата ти май не е спортна, защото само ей тази карта струва 6000$
- Я се разкарай!
- Не, ти се разкарай!
- Уволнена си, да знаеш!
- Напускам.
- Не, не! За бога, уволних те, защото не можеш да си затваряш проклетата уста!
- Извинете, сър, но аз ще се радвам, ако не споменавате името божие напразно.
Проблем ли има!
- Да, има голям проблем!
- Хайде, Хийтклиф! Ще те изведа от тук.
- Името ми е Адам.
- Ха, Адам и Ева! Идеалната двойка!
Надявам се да бъдете много щастливи заедно. И не се връщай!
- Къде отиваме?
- Ние? Аз си отивам вкъщи.
Ако съдя по дрехите ти, си се запътил към училището за бръснари.
- Не. Изгубих се. Не остана ли без работа заради мен!
- Забрави за това! Писна ми да работя за тоя чатал!
- Чатал?
- Да, ходещ пенис, способен да говори!
Какво ти става?
- Представях си...
- Нека ти помогна.
Къде си паркирал?
- Пристигнах с автобус.
- Това не ме изненадва.
- Защо?
- Предполагам, защото си падам малко медиум.
Имам тая дарба.
- Хубаво!
- Дай да отгатна нещо! За пръв път ли си в Ел Ей?
Запътил си се към Холивуд, защото като един идиот си мислиш , че това е интересно място.
Отгатвам ли засега?
- Засега.
- Знаех си!
Значи, качваш се на автобус и преди да се усетиш,
си се озовал някъде в долината Сан Фернандо. Пак ли познах?
- Пак!
- Къде си отседнал? "Холидей Ин"?
- Да! "Холидей Ин"! Точно това е!
- Виждаш ли, аз съм медиум! Е, не съвсем, но горе-долу. Доста добре, а?
- Ама не, това е удивително!
- Знам, благодаря!
- Тръгваш надолу...
- С кола ли си?
- А не миличък! Правило N1 в Северна Америка: никакви непознати в колата.
Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз нямам пистолет.
О, това променя всичко. Остави ме!
- Съжалявам! Казах нещо лошо, нали? Прости ми!
- Махни се от мен!
- Нека сключим сделка!
- Ще ти дам картичката с Роджър Хорнсби, ако ме закараш до хотел!
Роджър Хорнсби?
- Твой е!
Роджър Хорнсби струва към 4000$.
- Аз имам две такива! И от тези по-няколко!
Значи за 4000 трябва само да те закарам до хотел?
- Да.
И не трябва да се качвам на космическия ти кораб?
Не, мадам... Какво?
Е, господин "чист и спретнат", да не си за пръв път на магистрала?
- Господин Уебър! Адам Уебър.
- Имаш ли нещо против, ако сменя станцията?
- Чакай!
- Какво? Какво има?
- Върни назад! Назад! Пери е.
Това е.
- Мога да умра точно сега.
- На това?
- Слушай тази част!
- Много си странен!
Хей, намали!
- Не мога да се сдържа. Чувствам се страхотно!
Картичката, моля!
- Никога не ми се беше случвало нещо такова!
- Да не си забравиш куфара!
Здравейте! Бих искал да отседна в този хотел.
- Попълнете това и ми дайте личната си карта, моля!
- Карта? А, разбира се!
Банята е там. Телевизорът е там. Дистанционното е отгоре. Указанието за румсървисa е на масата.
Набирате 9 за да излезете.
- От къде?
- От хотела.
- Разбирам.
Благодаря Ви! Бяхте много услужлив.
Успях да разваля малко пари долу. Баща ми винаги казва, че в такива ситуации е обичай да се дава бакшиш.
- Баща Ви е умен човек.
- Баща ми е гений.
- Ето Ви ключа. И лека нощ, сър!
- Благодаря! Лека нощ!
Спи завит, да не те хапят лошите буболечки! Майка ми винаги така казва. Почна да ми липсва.
Извинете! За пръв път съм далеч от къщи.
На колко сте години?
- 35.
- Не изглеждате на 35.
- На колко изглеждам?
- Около 25.
- Предполагам, че животът тук горе състарява хората.
- Тук горе на 18 етаж?
- Да, тук на 18 етаж.
Какво, по дяволите, правя тук!?
Да!
- Жената от магазина за бейзболни картички е! Помниш ли?
- Да, здрасти! Благодаря, че се обади по телефона!
Толкова се радвам да те видя! Мислех, че няма да те видя отново.
По-спокойно, момче! Слушай, не мога да взема това, задето те докарах.
Иска ми се да можех, но не мога. Така че си я вземи.
Бих я хвърлила под масата, но е много ценна.
Не мога да я взема, твоя е.
- Вземи я!
Защо правиш това?
- Защото още не съм си мил зъбите.
- Сбогом! Приятно прекарване!
- Ева, почакай! Не ме преследвай, моля те!
- Знаех си, че така ще стане.
- Нека поговоря с теб! Само една секунда!
Добре. Трябваше да взема парите и да бягам. Трой ми каза, ама послушах ли го?
И си смъкни ръката.
- Кой е Трой? Съпругът ти или гаджето?
- Не!
- Благодаря Ти!
Защо правиш това? Слушай!
Знам, че ме харесваш. Мога да се досетя.
Много момчета ме харесват. Не мен точно, ами тялото, краката, задника. Или някаква комбинация от последните.
Аз мисля, че са очите.
- Очите? Супер!
При мен с мъжете никога не се получава. И ти трябва да го знаеш.
Изглеждаш ужасно! Какво си правил?
Гледах телевизия. Цветна.
Цветна? Без майтап?
- Да пукна, ако лъжа!
Добре, чао.
Защо никога не се получава?
- Какво?
Защо никога не се получава с теб и мъжете?
- От къде да знам!
Ако обещаеш да ме оставиш на мира, ще ти кажа.
- Добре.
Никога не се получава, защото аз самата съм тяло, крака и задник.
И се забърквам с момчета, които изглеждат много добре, но са по повърхностни и от мен.
Извини ме, но трябва да отида да си намеря друга нископлатена унизителна работа
при един Джери, който все ми повтаря колко гаден бил брака му.
Защо не работиш за мен?
- И какво ще правя?
- Ще ми помогнеш да продам бейзболните картички и да купя няколко камиона храна и провизии.
Защо, да не е за гладуващи хора?
- Е, все още не са гладуващи,
но се нуждаят от помощ.
- И за колко време ти трябвам?
- Две седмици.
- Какво е заплащането?
Какво е справедливо?
Ами, трябва да правя поне по 1000$ на седмица.
Имаш ги! Чакай тук, отивам да се преоблека.
За какво са му на някой 26 яхт-батерии
- Не знам, просто работя с него.
Сигурно работи за ЦРУ.
Тютюн за лула! Ще ми трябват всичките.
Още един ден, още един долар.
Спри да ме зяпаш!
- Съжалявам.
Ще те взема в 8 сутринта.
Знаеш ли, мислех си...
- Лека нощ!
Ще ни трябва хладилен камион за говеждото и пилешкото.
На "Голямата Роуз" ще й трябва още един катинар.
Няма проблем, ще продадем още една картичка.
Да знаеш, Ева. Просто щях да съм загубен без теб.
- Благодаря.
- Предполагам, че ти и аз...
- Адам, даже не си мисли за това, ясно ли е?
Знам, че това звучи долно,
но щеше да бъде много по-долно, ако не го бях казала.
Да връщаме камиона. А и съм гладна.
Качваш ли се?
- Има и друго, за което ми трябва помощта ти.
- Казвай!
Страхувам се, че това ще прозвучи малко откачено
Забрави!
- Извинявай! Какво е?
Ева, искам да ми помогнеш да си намеря... съпруга.
- Съпруга?
- Да.
- Защо?
- Защото искам да се оженя.
- Защо?
- Защото не искам да съм сам.
- Можеш да си ерген и да не си сам. Бракът хапе.
Какво хапе?
- Голяма хапка.
Така ли?
- Разбира се.
- Не знаех.
- Всеки знае това.
Разведените ми братя, разведените ми родители, всеки.
Всички те са разведени?
- Всеки е разведен.
Каква жена си търсиш?
- Ами, някоя която не е мутант.
Без съмнение, да.
И ако е възможно, искам да се оженя за някоя от Пасадена.
Докога ще трябва да я намериш?
- До две седмици.
Вероятно би ти излязъл късмета до две седмици,
но да се намери съпруга-немутант от Пасадена ще трябва време.
От това се страхувах.
Какво искаше да кажеш с "ще ти излезе късмета"?
Може ли да поговорим за това по-късно?
- Разбира се.
Господи, благослови храната, която ще получим след малко,
за да не забравяме нуждаещите се.
И благослови мама, и татко, и моята нова приятелка Ева!
Амин.
Излизай!
Двигателят все още работи.
- Не! Излизай!
- Да, мадам!
- И спри с това "мадам"!
- Съжалявам!
- Въобще не умееш да караш!
- Казах ти, че никога не съм карал.
Няма и да караш повече.
- Ти каза, че било лесно.
- Сбърках!
- Това твоята къща ли е?
- Да.
Харесва ми.
- Сега пък за какво ще се заядеш?
- Какво правиш тук?
- Забравих си някои мои неща.
- Твои неща? Я да видя!
- О, върнал си се за долните си гащи!
- Как влезе?
- Благодаря!
- А кой е този интересно изглеждащ приятел?
- Това е Адам. Адам, това е Клиф.
- Как сте? Добре съм, Адам.
Добре ли си прекарвате напоследък?
Върви си вкъщи, Клиф, където и да е това.
В апартамента на Шийна Гилрой. Помниш ли я? Моделът, който отиде в Харвард.
Ами аз по-добре да тръгвам. Чао, Адам! Хубаво сако!
Благодаря, Клиф! Радвам се, че се запознахме.
- Хубаво си паркирал!
- Може ли да ти задам един въпрос?
- Той ми е бивше гадже, с което живях около 6 месеца. И все още изпитвам нещо към него.
Нали това искаше да знаеш?
- Не. Щях да те питам защо Клиф обича да носи чужди гащи.
- Моля?
- Тоя човек е невероятен!
- Знаех, че ще го харесаш.
Сякаш е от "Досиетата Х" или нещо такова.
Има всички онези качества да се споразумява лесно.
Може би праща помощи в Южна Америка. Или е лидер на някакъв култ, свързан с пилешко и тютюн за лули.
Имате много хубав таван.
Значи харесваш тавани?
Не особено.
Надявам се, че ще харесаш това. Прясно е.
Лично аз предпочитам "суши".
Аз предпочитам Люси.
- Че кой не я предпочита. Страхотна е.
Ето коктейл с шампанско!
Мислех, че само проститутките пият от това.
На мама със сигурност ще й хареса.
Що не седнем да си побъбрим?
Трой, а ти с какво си изкарваш хляба?
АЗ съм дизайнер на Уеб-страници.
А ти Адам, от коя точка на Земята си?
- Извън града, само това казва.
- Едно много малко място. Хората дори не знаят, че съществува.
- И как се казва?
- Може би Ева може да отгатне.
Тя е медиум.
- Така ли? Откога?
- Откакто се върнах в Палм Спрингс.
- Защо тогава не ни кажеш от кой град е?
- Добре.
Дай ми ръката си!
Добре. Нищо не обещавам.
Добре ли си?
Виждам сняг.
Много сняг. Някъде на север.
Топло?
- Да.
- Живееш в Аляска.
И единственият път навън е чрез самолет.
И определено си дошъл дотук за храна и провизии, и да си намериш съпруга.
Това вярно ли беше?
- Защо просто не отидеш до Норм за провизии и жена. Не е ли много по-близо.
- Да бе! Ти би тръгнал да търсиш момичета там. Той е гей между другото.
- Ами, радвам се за теб.
- Е, стараем се.
- Може ли да те питам нещо?
Кога Аляска е станала щат?
- 1959.
- Да, и кой я е притежавал преди нас?
- Русия.
И кога сме я получили от тях?
- 1867. Купили сме я за 7.2 милиона долара.
Цитирам баща ми, разбира се.
- Добре, коя е столицата?
- Джуно.
- Анкоридж е. Хванах те.
Съжалявам. Това е най-големият град.
Къде отива?
- Да провери отговора в компютъра си.
- Той има компютър?
- Разбира се.
- В къщата?
- Не, всъщност в задния двор. Разбира се в къщата!
- Би ли ме извинила?
- Да.
Коя си ти?
Аз съм майката.
Майката на Господа е!
Трой, предполагам, че високите сгради, които видях тази сутрин са нови.
- Да. Възстановяването е впечатляващо.
- Възстановяване? А, да! Построиха магистралата на ново за 6 месеца.
- Наистина ли?
- Удивително!
- Сигурен ли си, че изглеждам добре?
- Изглеждаш прекрасно!
Е, какво мислиш?
- Става.
- Може би трябва да ти покажа всичко, ризи, чорапи.
- Не! Покажи й тези!
- Ева, можеш ли да се пързаляш с тях из квартала?
Какво ще кажеш? Можеш ли?
- Не.
- Само няколко обиколки.
- Няма да се бавим.
- Адам, върви да се пързаляш по велосипедната алея. Ей там!
господи, иска ми се да можех да нося тези панталони!
- Схванах! Схванах го!
Никога ли не си чувал поговорката "Няма ум да се скрие от дъжда"
- Знаеш ли? Баща ми, който е учен, казва, че всичко е чудо.
До скоро не бях сигурен какво е имал предвид.
- Без майтап, все още ли искаш да ходиш на лов за момичета довечера!
- А, да! Със сигурност.
- Искам да кажа, че цялата тази работа с намирането на съпруга е доста смешна.
- Не, не е!
- Смешна е!
- Гадже да, но съпруга!
- Ами тогава ми помогни да си намеря гадже!
Ще ти дам всички картички, които имам.
- Майната ти! Да не смяташ, че съм някой, който просто можеш да купиш.
- Не, Ева! Не исках да кажа това. Ти си ми най-добрата приятелка.
Би ли го направила, защото си ми най-добрата приятелка?
- Да, добре.
- Благодаря ти, Ева!
Защо паркирахме отзад?
- Иначе някакъв непознат ще ни кара колата.
- Първо дамите, Трой!
Господи, това място е наистина нещо!
- Преструвай се на безразличен!
- Опитай да си леко отегчен!
- Безучастен, но все още заинтересуван.
Малко луд. Просто... бъди себе си!
- Един винаги добър съвет.
О, Джейсън, Джонатан! Това е Адам.
- Как сте? Много ми е приятно да се запознаем!
Майка ми винаги казва, че когато срещаш някой за пръв път, винаги е по-лесно да помниш имената им,
ако ги използваш веднага, Джейсън и Джонатан.
- Той е от Аляска.
Кой е този сладур? Здрасти, аз съм Софи.
- Здрасти, аз съм Адам Уебър.
- Адам е от Аляска.
- Хайде бе!
Говорите прекрасен френски!
Не ти трябва да се показваш.
- Мислех, че сме тук да се срещна с жени.
Не и с нея.
Какво пиеш?
- Това е "Роб Рой". Много популярно питие.
Какво ще кажеш за нея?
- Няма начин.
Няма начин? Мисля, че е много привлекателна.
Адам, тая е кучка от горе до долу. Знаеш какво означава кучка, нали?
Да, знам. Имам речник, но не мога да разбера защо го казваш за нея.
Или защо Клиф го казва за теб?
Адам, мисля че при теб трябва да се огледаме за... сладурани.
- Да, това ми харесва.
- Да, сладурани. Добре звучи.
Ей там има една сладурана.
- Ами да, тази става. Давай, Ромео! Върви да й кажеш здрасти. Не ми изглежда мутант.
Какво да й кажа?
- Кажи нещо изненадващо, нещо смешно. Лъжи!
- Лъгането може да бъде много ефективно.
Добре.
Не мисля, че искам да гледам това.
Изненадващо и смешно.
Здрасти.
- Да?
- Чудех се дали може да ми помогнете?
Чудех се дали не съм си изгубил почетния медал от Конгреса тук някъде?
- Страхотно!
Това е новият ми приятел.
- Здрасти. Адам Уебър.
- Здрасти. Аз съм Хедър.
- Хедър? Не мисля, че съм чувал това име преди.
Танцуваш ли?
- Да, защо?
Вземал съм уроци по танци всеки ден от живота си без последните няколко дни.
- Шегуваш се.
- Не, изобщо. Ще танцуваме ли?
Чакай ме.
Това приятелката ти ли е?
- А... не, не. Бихте ли ме извинили?
Ти отиваш до тоалетната.
Какво, тук ли? Защо се правиш на шеф?
Благодаря ви много за танца.
Аз ТРЯБВА да отида до банята.
- Искаше да ме видиш?
Ти не си от Аляска. Къде по дяволите си се учил да танцуваш така?
Не при твоите гладуващи, нали?
- Защо си ми толкова ядосана?
Да не ме мислиш за глупачка?
- Не, аз ти се възхищавам.
Влюбих се в теб още в момента, когато те видях. Ти си най...
Искам да престанеш да ме лъжеш.
Добре. Всичко ще ти разкажа. През 1962...
- Я виж ти... Не ме буди нощем.
- Клиф, как си тази вечер?
- Не зле. Въпреки че ми липсва онова твое зелено сако.
О, благодаря ти, Клиф. Само че това е моето място, и аз тъкмо...
- Да пием нещо на бара.
- Разбира се. Извини ме.
- Всичко е на твое разположение.
Извинете, че ви прекъсвам.
Ева, не съм искал да бъда груб. Извинявай, Клиф.
Ева, Клиф не е ли само "задник и коса"? и "крака"?
Не е ли повърхностен също така?
Адам, защо не си вървиш вкъщи? В хотела.
- Преди да съм ти сритал задника.
Трябва да те предупредя, Клиф. Знам как да се защитавам.
- Така ли?
Престанете.
- Да, права е. Не трябва да се бием тук.
- Съгласен съм.
Адам!
- Съжалявам!
- Въобще не трябва да се бием. Големи хора сме.
Да, добра идея.
- Съжалявам.
Ами, лека нощ на всички.
Знаеш ли? Ако ти трябва помощ можеш да помолиш Трой, защото аз се отказвам.
Това е смешно. Ти си смешен. И аз съм смешна.
Ще ти купя още един "Роб Рой".
Е? Той в хотела ли отиде?
Може би.
- Това какво значи?
- Това означава, че не си тръгнахме заедно.
- С кого си тръгна? Със г-ца "Сводница". Или онези танцьорки.
Ева, сводницата-медиум. Ти ми кажи.
- Тези курви.
- Кои не са курви в тези дни?
- Къде отиваш?
- В леглото.
- В леглото?
- Разбира се. В леглото.
Не аз съм влюбен в този човек.
- Какво?
Спри. Спри за минутка.
На първо място аз не се влюбвам в странни типове, които познавам от 4-5 дни.
Да, влюбваш се.
- Не се влюбвам в зрели мъже,
които събират бейзболни картички. Или се напикават в гащите, когато видят океана.
Или с идеални обноски на масата.
- Знаеш ли, питах го за това. Той каза: "Хубавите обноски са начин да покажеш"
уважението си към другите.
Не знаех това. Смятах, че е от високомерие.
И знаеш ли какво още ми каза?
- Какво?
- Мисли, че аз съм джентълмен, а ти дама.
- Като имаш предвид кой го казва.
- Дори не знам какво означава "дама".
- Знам, искам да кажа,
смятах, че "джентълмен" е някой, който притежава коне.
Излиза, че едно просто определение за "дама" или "джентълмен" е някой, който винаги иска да е сигурен,
че хората около него се чувстват възможно най-удобно.
- Откъде смяташ е получил всичката тази информация?
- Най вероятно от родителите му.
- Да предположим, че е искал онези танцьорки да се чувстват най-удобно.
- Не. Не си тръгна с тях.
Тръгна си със Софи.
Изведе го веднага след като му прошепна нещо в ухото
- Не. Не и Софи. Не ми го казвай.
Какво смяташ да направиш? Да отидеш до тях и да почукаш на вратата.
- Проклета да съм, отивам.
- Идваш ли?
- Шегуваш ли се? Софи ще ме убие.
- Страхливец.
- Страхливец-джентълмен.
Изплаши ме.
Глупав кучи син!
- Съжалявам.
- Какво правиш тук?
Предполагаше се, че правиш небезопасен секс с оная курва Софи.
- Знам. Наистина съжалявам.
Куцам. Колко привлекателно е това? Ами ако е до живот.
- Аз просто...
- Знам. Знам.
- Не исках да я изплаша.
- Разбира се.
- Нищо, което правя е за нея не изглежда правилно.
- Това е, защото ти си прекрасно момче.
А тя търси прекрасен мъж. Лека нощ.
- Лека нощ, Трой!
- Още ли си тук?
- Дай да ти помогна.
- Мога и сама.
- Знам повече за това,
отколкото ти за бейзболните картички. Седни.
Не бъди такова бебе.
- Аз ли съм бебето?
- Ходи ли у Софи?
Да, отидох.
- И?
- Беше гостоприемна.
- Гостоприемна?
- Но, там не беше мястото, където исках да бъда.
Тръгнах си, хванах такси и казах на шофьора да ме докара тук вместо в хотела.
Има една песен. Казва се "На улицата, където живееш". Знаеш ли я?
- Изпей ми я.
Това е песен за един младеж, който е преизпълнен с радост само от това,
стои пред дома на човека, когото обича.
Адам, знам, че това е глупаво.
Правил ли си секс с жена?
Не.
- Как е възможно?
По-добре се облегни и слушай.
През 1962, когато е пусната бомбата над Лос Анджелис, моите родители били в радиационно укритие.
Там съм се родил.
Оцеляхме, защото укритието е огромно.
Баща ми работил по него тайно. С години.
Използвал доставчици само извън щата и само за част от работата.
Казвал им, че е таен правителствен експеримент провеждан от Калтек.
Баща ми не е лъжец, но в този случай почувствал, че няма избор.
Разбира се, трябвало да се пази в тайна.
Имало е запаси само за трима души за 35 години.
Най-трудната част била вентилационната система...
Ева, това, което бих искал, е да те заведа долу в укритието.
Можем да живеем там с мама и татко.
Баща ми каза, че ако намеря здраво младо момиче, трябва да я доведа долу.
Ева, на мен ти ми изглеждаш доста здрава.
- Адам. Мисля, че е време да тръгваш.
О, да. Разбира се. Наистина не трябва да съм тук толкова късно.
Лека нощ, Адам.
Благодаря Ти!
По дяволите, Адам!
Съжалявам. Знам, че споменах името божие напразно отново
- Има една книжарница за възрастни отзад. Веднага се връщам.
Дай ни знак! Просто ни дай знак!
Покажи ни, че не сме сами!
Здравей, Ева.
- Здравей, Адам. Това е...
- Здравей, Адам. Аз съм Мина Арън.
- Здравйте. Как сте?
- Много добре, благодаря.
Аз съм от областния отдел за семейни въпроси.
Ева ми каза, че Вие сте прекарали повечето от живота си в бомбено убежище.
- Радиационно укритие. Има разлика.
Адам, искам да те запозная с моя помощник г-н Браун.
- Здравейте.
- Искаме да дойдете с нас, за да поговорим повече за преживяванията Ви.
Да дойда къде?
- В моя кабинет.
За колко време?
- Зависи.
Благодаря много за поканата, но съм много зает днес. Може би утре?
- Мисля, че трябва да отидеш с д-р Арън.
Мисля, че така е най-добре.
Наистина.
- Добре, Ева. Щом така казваш.
Може ли просто да си отида вкъщи. Бях се изгубил, но намерих дома си тази сутрин.
Може ли просто да си отида вкъщи. Обещавам да не безпокоя никой от вас.
- Адам. Да отидем и поговорим първо.
- Да, госпожо.
Довиждане, Адам.
- Довиждане, Трой.
- Ще ви се обадя.
- Какво? Какво трябваше да направя?
Каза ми, че иска да ме заведе под земята. Това е като в "Мълчанието на агнетата". Лудост.
Постъпи правилно.
О, не!
Добре, не се тревожете. Той ще го хване. Мина Арън е. Имам беглец и ще ми трябва полиция.
- Не викайте полицията.
- Трябва. Подадено е оплакване и е оказана съпротива.
Не правете това. Всичките тези коли и...
- Успокойте се. Този човек се нуждае от помощ, а Вие - от защита от него.
- Не знаех какво да мисля. Знаете ли? Аз му вярвам.
- Той иска да си отиде вкъщи. Къде може да е това?
- Добре, добре. Всички трябва да се успокоят.
- Вземи ми бейзболните картички и не забравяй да ми платиш сметката.
Трябва да спреш да караш този камион.
- Благодаря за всичко. Бъдете щастливи!
- Какво?
Това е колата ми, кучи син!
Къде беше, по дяволите?
- Паднах. Имате ли книжка да карате тоя камион?
Какво ги питаш, те са побъркани колкото него.
- Хей, успокойте се всички! Това е важното.
- Ти на кого говориш, глупав...!
Мамо, татко! Здравейте!
Взех всичко, което ни трябва.
А този мил човек...
- Архиепископ Мелкър. Срещали сме се преди.
- ...и неговата църковна група са тук да помогнат. Но трябва да побързаме.
- В беда ли си, сине?
- Мисля, че ме преследва психиатър.
- Психиатър!
- Случва се.
- Как е там горе?
- Ужасно е.
Имате нещо на челото си.
- Калвин.
- Знам.
Какво ще правиш с това?
- Ще му го върна.
- Ами, ако не можем да открием. Ще го открием.
Виж какво намерих върху куфара.
Това са ценни книжа. Има от IBM, AT&T, Polaroid.
Тази марка не си я спомням. Дали ги произвеждат още?
Я погледни това. Пише "търговска марка 1961".
- Побързайте, приятели! Няма време за губене.
- Не доближавай асансьора ми! Не доближавай асансьора ми!...
- ...купени през 1958 и '59. По 10000 акции от всяка. Биха стрували милиони.
Не знам. Милиони, милиони.
- Акциите, бейзболните картички, дрехите, пастата за зъби...
Ева, един мъж влиза в живота ти. Най-милият, най-учтивият, най-невероятно богатият, който си срещала.
- И не съм се обвързала.
- Обвърза се.
Харесах го преди да открия, че е богат.
Къде ли е домът му? Къде ходихте тази сутрин?
Вчера взехме замразените пилета.
- И после?
- После обратно вкъщи.
- Не сте спирали никъде?
- Спряхме до един порно магазин. Много се развълнува като го видя.
Адам се развълнувал, като видял порно?
- Да.
Мислиш ли, че домът му е под мръсният магазин в долината?
- Това ли е?
- Да.
Имате ли мазе?
- Повярвайте ми, добрата стока е горе.
- Има ли заден вход?
- Шегувате ли се. Разбира се.
Какво търсим. Това е нелепо. Баща, който се укрива под порно магазин.
- През '62 тук е имало малки домове и овощни градини.
- Доста път бихме, нали?
Искам да си ходя вкъщи.
- Да може би той ще се обади...
- Ева, Адам е. Просто исках да ти благодаря за всичко, което направи за мен.
Исках да ти кажа, че... ти пожелавам много хубави неща.
Желая силно всичките ти мечти да се сбъднат.
...и това е всичко.
Колко дълго ще стоим този път?
- Две години.
- Значително по-кратко от преди. Чудех се за какво ще заключваш?
Искам да кажа, че радиацията е няма. Това, което е там горе може да слезе долу.
Не се тревожа само за радиацията.
Бих искал да ви запозная с г-ца Ева Рустаков.
- Здравейте, г-жо Уебър. Адам ми е разправял чудесни неща за вас.
- Извинете ни. Не сме имали гости...
- От доста време.
- Ева, какво да ти предложа?
- Ева и аз трябва да вървим.
- Адам, вие току що дойдохте.
- Не мога да обясня сега,
но искам да нагласите заключването на 2 месеца. Имате повече от достатъчно, а ние ще се върнем да ви вземем.
- Но, аз не разбирам.
- А аз те моля да ми се довериш без да разбираш защо.
- В този случай, разбира се.
- Те наистина са чудесни родители.
- Можете ли поне да останете за вечеря?
- Идеално. Това чувал ли си го. Една патка влиза в аптека...
Този сос е от любимите на Калвин.
Би ли подала чинията, скъпа, там долу?
...плува към яйцето.
- Защо?
- Защото така трябва.
- Но защо?
- Защото е там горе.
Не искам да любопитствам, но вие с Адам излизате ли?
Да, излизаме.
И аз съм от Пасадена.
"А си мислеше, че твоите родители са странни."
Наистина е удивително какво можеш да получиш, когато имаш неограничени парични средства.
Знаеш ли, че могат да ти построят цели къщи за няколко месеца.
- Райската градина. Не мислиш ли?
- Всичко, което трябва да кажеш е това: "Не ме интересува колко струва."
И трябва наистина да го мислиш, което никой никога не прави.
Отне известно време да убедим архиепископ Мелкър, че Адам не Бог.
А и той беше доста разочарован от това.
Но когато показах моите планове за най-хубавия клуб в Ел Ей.
- Я да помислим какво ще стане тук. Искам собствеността върху всичко отвън.
Искам един от моите хора на входа...
Идеята ни беше да върнем родителите на Адам на повърхността много бавно.
Да ги накараме да се почувстват удобно.
И тогава да им кажем новината, че не е имало ядрен холокост.
О, сине!
Добре, ето. Внимателно.
Виждал ли си Слънцето повече пъти от родителите си?
- Красиво е!
- Изглежда имаме всичко, но не е много по-различно от радиационно укритие.
- Не, Калвин. Това е различно. Повярвай ми.
- Това е страхотно.
- Между другото, фамилията на Ева - Рустаков, не е руска, нали?
- Не, украинска е.
Нейните баба и дядо са имигрирали.
Татко, не знам как да ти кажа това. Мислех да изчакам, но...
Тате, не е имало бомба. Паднал е самолет в задния ни двор.
Проверих в старите вестници.
- Сигурен ли си?
- Напълно. СССР се разпаднал без нито един изстрел.
Студената война е свършила.
В това ли вярват всички?
- Да, сър. Вярно е.
- Хм, Политбюро в един са си казали, "Ние се отказваме"?
- Да, така сме спечелили.
- Господи, комунистите са блестящи! Трябва да го признаеш. "Не, не сме пускали бомби.
А, да. Нашата зла империя се разпадна, бедните ние!"
Дори са помолили Запада за помощ, нали?
- Мисля, че да.
- Момчета, време е за вечеря.
- Казвам ти, смешно е. Не казвай на майка си.
- Адам казва, че това е начинът.
Първо родителите се грижат за децата, после децата се грижат за родителите.
Казва, че исторически това е начинът.
Когато Адам ми дава такава, очевидно невярна, информация,
аз просто се усмихвам, плясвам го по коляното и поглеждам през прозореца.
Защо да развалям мечтите му? Те са такива прекрасни мечти.