The Shawshank Redemption (1994) (The.Shawshank.Redemption.10th.Anniversary.Special.Edition.CD3.srt) Свали субтитрите
Ще си направим книжно барбекю в двора.
Пламъците ще се виждат от километри.
Ще танцуваме около огъня като индианци.
Схващаш ли мисълта ми?
Или съм кон с капаци?
Нека остане още месец да размисли.
Жена ми казваше, че е трудно да ме разбере човек.
Бил съм като затворена книга.
Постоянно се оплакваше от това.
Тя беше красива.
Господи, колко я обичах.
Само че не знаех как да го покажа.
Аз я убих, Ред.
Не че дръпнах спусъка, но я принудих да се отчужди от мен
Затова умря тя, защото съм такъв.
Това не те прави убиец.
Лош съпруг може би.
Може да изпитваш угризения, но ти не си дръпнал спусъка.
Не, не съм. Друг го направи.
А в затвора се озовах аз.
Лош късмет, предполагам.
Той се носи наоколо и трябва да се лепне за някого.
Явно е бил мой ред.
Озовал съм се на пътя на торнадото.
Просто не очаквах бурята да трае тъй дълго.
Мислиш ли, че ще излезеш някога?
Аз ли?
Да.
Когато ми порасне дълга бяла брада...
и като ми се разхлопат две-три съчми, ще ме пуснат.
Ще ти кажа къде ще ида аз.
В Зуахатанео.
Къде?
Зуахатанео.
Намира се в Мексико.
Малко градче на Тихия океан.
Знаеш ли какво казват мексиканците за Тихия океан?
Че няма памет.
Там искам да прекарам остатъка от живота си.
В място без спомени.
Ще отворя хотел...
...На самия бряг.
Ще купя някоя лодка на старо...
...ще я поправя да стане като нова
и ще водя гостите си в океана на риболов
Зуахатанео.
Там ще ми трябва човек сръчен в доставките.
Едва ли ще се оправя навън.
През повечето от живота си съм бил тук.
Вече съм институционализиран като Брукс.
Подценяваш се.
Едва ли.
Тук вътре доставям разни неща наистина.
Навън са ти достатъчни жълтите страници.
Не бих знаел откъде да започна.
Тихият океан ли?
Забрави.
Толкова е голям, че ме плаши до смърт.
Не и мен.
Не застрелях жена си, нито любовника й.
Каквито и грешки да съм правил, платих за тях прескъпо.
Тоя хотел, яхтата...
Не мисля, че искам толкова много.
Не бива да си причиняваш това.
Това са нереални мечти.
Мексико си е там, а ти си тук. Това е истината.
Прав си, това е истината.
Той е там, а аз съм тук.
Всичко се свежда до един прост избор.
Да се вкопчиш в живота...
Или да се вкопчиш в смъртта.
Ако излезеш от тук, ще ми направиш ли една услуга?
Разбира се, каквото кажеш.
Близо до Бъкстън има голяма ливада. Нали знаеш къде е Бъкстън?
Там има много ливади.
- Говоря за една конкретна.
Оградена е с каменен зид и в северния край има голям дъб.
Като от стихотворение на Робърт Фрост е.
Там поисках ръката на жена си.
Отидохме на пикник и...
се любихме под онзи дъб
Направих й предложение и тя прие.
Обещай ми, Ред.
Ако някога излезеш, намери това място.
В основата на зида има камък, чийто произход не е от Мейн.
Черно вулканично стъкло.
Под него е заровено нещо, което искам да вземеш.
Какво, Анди?
Какво е заровено там?
Като го изровиш, ще видиш.
Казвам ви, той говори странни неща.
Тревожа се за него.
- Ще го наглеждаме.
През деня може, но през нощта е сам.
Господи.
Какво?
Днес Анди дойде при мен
и ми поиска въже.
Въже?
- Два метра дълго.
И ти му го даде.
Разбира се. Защо да не му го дам?
Господи, Хейуд.
Откъде можеш да знам?
Помните ли Брукс Халтън?
Анди никога не би направил това.
Никога.
Кой знае.
Всеки си има своя кризисен миг.
По-живо. Искам да се прибирам.
Готов съм вече.
Тази вечер са три депозита.
Занеси ми дрехите в пералнята.
И ми лъсни обувките.
Да светят като огледало.
- Да, сър.
Радвам се, че пак си тук, Анди. Без теб не беше същото.
Загасяме осветлението!
Имал съм дълги нощи в пандиза.
Седиш в тъмното сам с мислите си.
Времето тече болезнено бавно.
Това бе най-дългата нощ в живота ми.
Съобщете бройката на затворниците!
Трети етаж, южен коридор - налице!
Липсва един човек от втория етаж, килия 245!
Дюфрен! Излез, бавиш ни.
Не ме карай да се качвам че ще ти счупя главата.
Стига ме мота, гоня график.
Ако не си болен или умрял, душата ти ще извадя.
Чуваш ли?
Боже Господи.
Да разпитат всички в този блок.
Започнете с приятеля му.
- Кой?
Отворете 237.
Как така го няма?! Не ми ги разправяй.
Не ми го казвай повече.
- Наистина го няма.
Сам виждам! Да не мислиш, че съм сляп?
Това ли искаш да кажеш?
Сляп ли съм, Хейг?
- Не, сър!
Ами ти? Ти сляп ли си?
Какво е това?
- Рапорт от снощната проверка.
Виждаш ли името на Дюфрен? Аз го виждам. Ето тук.
"Дюфрен"
Бил е в килията си при гасенето на лампите.
Нормално е да е тук сутринта.
Намерете го.
Не до утре, не след закуска. Сега!
Да вървим. Размърдайте си задниците.
Застани там.
Е, казвай.
Какво да казвам?
Винаги сте заедно. Като сиамски близнаци сте.
Сигурно ти е казал нещо.
Не, г-н комендант. Нито дума.
Боже, стана чудо!
Цял човек изчезна яко дим.
И нито следа...
Останали са само камъни на перваза
и тая мръсница на стената. Да питаме нея, може би знае.
Е, фръцло, ще говориш ли?
Не ще да каже. И защо ли?
Това е заговор.
Точно така.
Един голям заговор. И всички участват в него.
Включително и тя!
През 1966г. Анди Дюфрен избяга от затвора Шоушенк.
Намериха само окаляни затворнически дрехи,
калъп сапун и старо геоложко чукче,
изтъркано почти до дръжката.
Мислех, че са нужни 600 години да се прокопае тунел с него.
Анди го направи за по-малко от 20 години.
Анди обичаше геологията.
Тя явно хармонизираше с неговата прецизност.
Тук ледников период,
там милион години изграждане на планина.
Геологията е наука за натиска и времето.
Всъщност само това е нужно. Натиск и време
А също и един голям плакат.
Както казах, в затвора човек е готов на всичко,
за да ангажира ума си.
Хобито на Анди бе да изнася стената си в двора.
По шепа на едно излизане.
Вероятно след убийството на Томи
Анди е решил, че е стоял тук достатъчно дълго.
По-живо. Искам да се прибирам.
Вече съм готов.
Три депозита тази вечер.
Анди е изпълнил каквото му е казано.
Излъскал обувките до блясък.
Надзирателите не са забелязали. Нито пък аз.
Колко често се вглеждаме в обувките на човек?
Анди изпълзял до свободата през 500м
от най-гадната воня, която мога да си представя.
Не искам да си я представям дори.
500 метра.
Дължината на 5 футболни игрища.
Това е половин километър.
На следващата сутрин точно когато Ракел издаде тайната си
един човек, който никой не бе виждал преди,
влезе в Мейн Нашанъл Банк.
До този момент, той не бе съществувал...
освен на хартия.
- Мога ли да Ви помогна?
Имаше всички нужни документи:
шофьорска книжка, кръщелно социална осигуровка.
Подписът му съвпадаше напълно.
Съжалявам, че ни напускате.
Дано Ви хареса животът в чужбина.
Благодаря. Сигурно ще ми хареса.
Ето Ви чeка, сър. Нещо друго?
Моля Ви, бихте ли пратили това по пощата?
С удоволствие.
Довиждане, сър.
Г-н Стивънс посети десетина банки в Портланд тази сутрин.
Когато напусна града,
разполагаше с 370 хил. долара от парите на коменданта.
Неговият откуп за 19-те години.
Добро утро, в-к "Портланд Бюгъл".
Корупция и убийство в Шоушенк.
Ръката Му отдава всекиму дължимото.
Г-н комендант, бяхте прав. В библията е скрито спасението.
Брайън Хадли? Имате правото да мълчите.
Иначе думите Ви могат да бъдат използвани срещу вас в съда.
Не бях там, но чух, че Хадли плакал като момиче.
като го отвели.
Нортън нямаше намерение да се предаде тъй-тихо.
Самюъл Нортън.
Имаме заповед за ареста Ви. Отворете.
Отворете вратата.
- Не знам кой е ключът.
Не си усложнявайте положението.
Сигурно последното, което е минало през главата му,
освен онзи куршум
е била почудата как Анди е успял да го измами.
Скоро след като комендантът ни напусна,
получих картичка по пощата.
Нямаше никакъв текст,
но клеймото бе от Форт Ханкок, Тексас.
Форт Ханкок, точно на границата.
Там Анди я е прекосил.
Като си представя как се вози в колата със свален покрив,
все ми става смешно.
Анди Дюфрен мина през река от мръсотия
и излезе чист от другата страна.
Анди Дюфрен се отправи към Тихия Океан.
Хадли го сграбчи за гърлото и каза
"Тоя го очаква злополука."
Които го познаваха, често говореха за него.
На него всичко му се разминаваше.
"Приятелите ми биха пийнали бира." И я получи.
Понякога ми е тъжно, че Анди го няма.
Но си напомням, че някои птици не могат да живеят в кафез.
Перата им са твърде ярки.
И когато те отлетят, онази част от теб,
която е съзнавала, че е грях да ги затваряш, ликува.
И все пак мястото, където живееш,
става и мрачно, и пусто, когато си тръгнат.
Моят приятел ми липсва.
Седнете моля.
Елис Бойд Рединг,
излежали сте 40 години от доживотна присъда.
Чувствате ли се поправен?
Поправен ли?
Я да видим.
Нямам представа какво означава това.
Означава, че сте готов...
знам какво означава според теб, синко.
За мен това е измислена дума.
Измислена от политиците, за да могат
млади мъже като теб да носят костюм и да имат служба.
Какво искате да знаете?
Че съжалявам за стореното?
- Съжалявате ли?
Не е минал ден де на се разкайвам.
И не защото съм тук или защото вие смятате, че тъй е редно.
Спомням си какъв бях тогава -
млад и глупав хлапак, който извърши ужасно престъпление.
Искам да си поговоря с него.
Бих се опитал да го вразумя.
Да му обясня как стоят нещата.
Ала е невъзможно.
Хлапака отдавна го няма и остана само старецът.
Трябва да се примиря с това.
Поправен? Глупава дума.
Подпечатай си формулярите синко, и не ми губи времето.
Да ти кажа право, пукната пара не давам.
Помилването одобрено
Тук беше Брукс
Заповядайте, госпожице.
Може ли да ида до тоалетната?
Не ме питай всеки път, когато ти се пикае. Върви.
40 години съм искал разрешение за да пикая.
Иначе не мога да пусна и капка.
Трябва да приема тази сурова истина.
По никакъв начин няма да успея навън.
Сега мисля само как да наруша гаранцията,
та ако може, да се върна обратно.
Ужасно е да живееш в страх.
Брукс Халтън го е изпитал на гърба си.
Искам да се върна там, където всичко бе разбираемо.
Където не ми се налагаше постоянно да се страхувам.
Само едно ме спира.
Обещанието, което дадох на Анди.
Ето го мястото.
Много съм Ви задължен.
Скъпи Ред, ако четеш това писмо, значи си излязъл.
А щом си стигнал дотук, може би, ще идеш още малко по-нататък.
Помниш ли името на града?
Зихуатанео.
Нужен ми е опитен човек за помощник.
Тук ще се грижа за теб, а и шахматната дъска е готова.
Спомни си, Ред.
Надеждата е най-доброто нещо на света.
А нищо добро не загива.
Надявам се, че писмото ще те завари в добро здраве.
Твой приятел Анди
"Вкопчи се в живота или се вкопчи в смъртта."
Колко правилно казано.
Брукс беше тук, също и Ред.
За втори път в живота си върша престъпление.
Нарушавам гаранцията.
Съмнявам се, че ще се вдигне голям шум.
Не и за стар разбойник като мен.
Форт Ханкок, Тексас, моля.
Толкова съм възбуден, че не задържам мисъл в главата си.
Такава възбуда може да изпита само свободният човек
в началото на дълго пътуване, чийто край е неизвестен.
Дано успея да мина границата.
Дано срещна приятеля си и стисна ръката му.
Дано Тихият океан е тъй син както в сънищата ми.
Надявам се.