The Shawshank Redemption (1994) (The.Shawshank.Redemption.10th.Anniversary.Special.Edition.CD2.srt) Свали субтитрите

The Shawshank Redemption (1994) (The.Shawshank.Redemption.10th.Anniversary.Special.Edition.CD2.srt)
Обърни се към коменданта.
Радвам се, че четеш Библията
Имаш ли любими пасажи?
"И осторожен бъди, защото не знаеш
кога ще те навести господарят на дома."
Марк, глава 13, стих 35.
Винаги съм го харесвал.
Но предпочитам един друг:
"Аз съм светлината на света.
Следваш ли ме, и твоят живот ще бъде озарен."
Йоан, глава 8, стих 12.
Чух, че те бива с цифрите.
Много добре.
Всеки си има някакви умения.
Това за какво е?
Служи ми за камъните. С него ги оформям и полирам.
Камъните са моето хоби.
Струва ми се, че е чисто.
Малко контрабанда тук, но не е болка за умиране.
Не мога да кажа, че одобрявам това.
Все пак може да се направи изключение.
Заключвайте килиите.
За малко да забравя.
Не искам да те лиша от Библията ти.
В нея е скрито спасението.
Да, сър.
Проверката на килиите беше просто повод.
Истината е, че Нортън искаше да прецени Анди.
Ръката Му отдава всекиму дължимото.
Жена ми го избродира в църковния кръжок.
Много е красиво, сър.
Харесва ли ти работата в пералното?
Не особено, сър.
Може да намерим нещо по-добро
за човек с твоето образование.
здравей Джейк. Къде е Брукс?
Познах те по гласа.
Прикрепиха ме към теб.
Знам, казаха ми.
Съвсем необяснимо, нали?
Ще те разведа из покоите си.
Да вървим.
Ето я и нея. Библиотеката на Шоушенк.
"Нашанъл Джиографик",
"Рийдърс Дайджест"
и няколко книжлета на Луи Ламур.
Списания "Лук".
Колекция от Ърл Стенли Гарднър.
Всяка вечер товаря количката и тръгвам на обиколка.
Ето тук записвам имената.
Фасулска работа.
Въпроси?
- Откога си библиотекар?
Дойдох тук през 1905, а ме направиха библиотекар през 1912.
Имал ли си някога помощник?
Не. Няма какво толкова да се прави.
А защо сега сложиха мен?
- Не знам
Приятно ще ми е да си имам компания тук.
Ето това е човекът.
Аз съм Декинс.
Имам желание да открия попечителска сметка
за обучението на децата си.
Да, разбирам.
Нека да седнем и го обсъдим.
Имате ли лист хартия и молив?
Благодаря.
И тъй, г-н Декинс...
Анди рече: "Г-н Декинс, какво си избирате,
синът Ви да учи в Харвард или Йейл?"
Не може да го е казал.
-Бог ми е свидетел.
Декинс мига една минута,
после се разсмя и стисна ръката на Анди.
Хайде бе!
- Стисна му ръката.
Казвам ви, мед ми капна на сърцето.
Ако беше с костюм и връзка и седеше зад бюро,
Декинс щеше да му се кланя.
Приятели ли си създаваш?
Не бих ги нарекъл приятели.
Аз съм затворник със солидни финансови познания.
Удобно е да имаш такъв под ръка.
Поне се измъкна от пералнята.
Може и повече да постигна.
Ще набавя нови книги за библиотеката.
Ако ще искаш нещо, нека е маса за билярд.
Как очакваш да стане това?
Как ще вземеш нови книги, уважаеми г-н Дюфрен?
Ще поискам пари от коменданта.
Синко, шест коменданти се изредиха по мое време
и разбрах една универсална истина.
Не се е родил тоя,
чийто задник не се е стиснал като кокошо дупе за пари.
Бюджетът е изчерпан.
- Разбирам.
Ще пиша до Щатския сенат да искам пари от тях.
Те влагат парите на данъкоплатците за затвори по 3 начина:
За стени, решетки и надзиратели.
Ще им пиша веднъж седмично.
Не могат вечно да ме игнорират.
- Могат и още как.
Но пиши им, щом имаш желание.
Аз ще ти пускам писмата. Как ти се струва това?
Анди започна да праща по едно писмо седмично,
както беше казал.
Както беше казал Нортън отговори не пристигаха.
През следващият април попълни данъчните декларации на половината надзиратели в Шоушенк.
Година по-късно обслужваше всичките, включително и коменданта
Следващата година бейзболното първенство
между затворите бе насрочено за април.
Надзирателите от другите затвори си донесоха данъчните декларации.
От затвора са ви дали пистолет, но вие сте го платили.
Платих го. И кобура също.
Това минава за разход.
Анди въртеше работата като еднолична фирма.
В периода на отчитане на данъци, му отпускаха дори помощници.
Подай ми формуляри за общ доход.
За месец в годината ме измъкваше от дъскорезницата. Това идеално ме устройваше.
И все така продължаваше да изпраща писма.
С Брукс става нещо.
Пази на вратата.
Моля те Брукс, успокой се.
Не приближавайте!
Не приближавайте по дяволите!
- Какво става?
Изведнъж ме нападна с нож.
Нека поговорим?
Няма за какво. Ще му прережа гърлото.
Какво ти е направил?
Те ми го направиха! Нямам избор.
Знаем, че няма да посегнеш на Хейуд. Нали така, Хейуд?
Да, знам го.
- И знаеш ли защо?
Ние сме ти приятели,а ти си разумен човек.
Нали момчета?
Остави ножа и ме погледни.
Остави ножа.
За бога, погледни му врата.
виж му врата. Тече му кръв.
Само така ще ми позволят да остана.
Това е лудост. Не прави глупости.
Махни ножа.
Успокой се.
Всичко ще е наред.
Не успокоявай него, а мен.
Лудият старец едва не ме заколи.
Няма ти нищо, драскотина.
С какво го ядоса?
С нищо. Дойдох да се сбогувам.
Не сте ли чули? Пускат го под гаранция.
Не разбирам какво се е случило.
Старецът е луд за връзване.
Млъкни най-сетне.
Изпусна се от страх.
- Майната ти.
Престанете.
Брукс не е побъркан.
Той е институционализиран.
К'ви ги дрънкаш.
- Прекарал е тук 50 години.
Освен затвора друго не знае.
Тук той е важен човек. Образован.
Навън е нищо.
Никому не нужен старец с артрит на двете ръце.
И карта за библиотека няма да му дадат.
Разбирате ли мисълта ми?
Говориш със задника си.
Мисли каквото искаш.
Но аз ти казвам, затворът е странно нещо.
Отначало го мразиш.
После свикваш с него.
А като мине достатъчно време,
ставаш зависим от него.
Това означава "институционализиран".
Мамка му.
С мен никога няма да се случи.
- Нима?
Почакай да поседиш колкото Брукс.
Съвсем правилно.
Изпращат те тук до живот и ти взимат живота.
Поне най-хубавите години от него.
Вече не мога да се грижа за теб, Джейк.
Полети навън.
Свободен си.
Свободен си.
Успех Брукс.
Скъпи приятели,
невероятно как бързо се движи животът навън.
Внимавай, старче! Да умреш ли искаш?
Веднъж бях виждал автомобил като дете.
Но сега гъмжи навсякъде от тях.
Светът ужасно се е забързал нанякъде.
Комисията за помилване ме настани в общежитие.
Дадоха ми работа да пакетирам покупките в един супермаркет.
Тежка работа е и аз се старая,
но ръцете постоянно ме болят.
Кажете му да слага по два плика. Миналия път се продъни.
Направи както казва дамата.
- Непременно.
Управителят не ме обича много.
Понякога след работа ходя в парка и храня птиците.
Все се надявам и Джейк да долети.
Само че той не идва.
Дано там, където е, живее сред приятели.
Не мога да спя нощем.
Сънувам кошмари, че падам.
Събуждам се изплашен.
Трудно ми е да си спомня къде съм.
Може би трябва да си набавя оръжие
и да обера супермаркета, та да ме върнат у дома.
Като премия мога да застрелям и управителя.
Но вече съм стар за тия глупости.
Не ми харесва тук.
Уморих се постоянно да се страхувам.
Реших, че няма да остана.
Едва ли ще се разтревожат за стар разбойник като мен.
Тук беше Брукс.
"Едва ли ще се разтревожат за стар разбойник като мен.
П.П. Съжалявам, че опрях нож в гърлото на Хейуд.
Нека не ми се сърди. Брукс."
Трябваше да си умре тук.
Какво си направил по дяволите?
Казвам ти, бъркотията е пълна.
Какво е всичко това?
- Ти ми кажи. Адресирани са до теб.
Вземи го.
"Г-н Дюфрен, в отговор на многобройните ви запитвания
щатът ви отпуска приложената сума за вашата библиотека."
Двеста долара.
"Освен това библиотечната администрация
ви изпраща щедро дарение от книги и плочи.
Дано ви послужат. Смятаме въпроса за приключен.
Моля, спрете да ни изпращате писма."
Разчисти тук, преди да се е върне комендантът.
Да, сър.
Браво на теб, Анди.
У-ха!
Отне ми само 6 години.
Сега вече ще пиша по 2 писма на седмица.
Достатъчно си луд за това. Разчисти сега.
Отивам до тоалетната.
Като се върна, това да го няма.
Чуваш ли това?
Дюфрен!
Анди, пусни ме!
Нямах представа какво пеят двете италианки.
Истината е, че не исках и да знам.
По-добре е някои неща да останат неизречени.
Пеенето им бе тъй красиво,
че не би могло да се изрази с думи.
И от това те заболява сърцето.
Гласовете се извисяваха по-високо и по-надалеч,
отколкото отива човешкото въображение.
Сякаш прекрасна птичка бе излетяла от клетката си
и се бе устремила във висините.
И за един кратък миг всички до последния човек
в Шоушенк се почувстваха свободни.
Комендантът беше ужасно вбесен.
Отвори вратата.
Отваряй!
Дюфрен, веднага отвори!
Изключи грамофона!
Предупреждавам те, изключи го!!
Дюфрен, сега вече си изпати.
Анди получи 2 седмици в карцера за тоя номер.
Стани.
Вижте кой е тук.
- Маестро!
Не можа ли да пуснеш нещо хубаво като Хан Уилямс?
Нямаше време за музикални желания.
Струваше ли си карцера?
- Прекарах го леко.
В карцера не може да е леко.
- Една седмица е като година.
Точно така.
- Г-н Моцарт ми правеше компания.
Нима ти оставиха вътре грамофона?
Той беше тук.
И тук.
Това е красотата на музиката. Не могат да ти я отнемат.
Не ви ли е действала така музиката?
Като млад свирех на хармоника.
После изгубих интерес. Тук не върви да свириш.
Точно тук трябва да свириш.
Нужна ти е, за да не забравяш.
Да забравя?
Да не забравяш, че има места по света,
които не са изградени от камък.
Че носиш в себе си нещо, което не могат да докоснат.
То си е твое.
За какво говориш?
За надеждата.
За надеждата.
Ще ти кажа нещо, приятелю.
Надеждата е опасна.
Тя може да подлуди човека.
В затвора няма място за нея. Свикни с тая мисъл.
Като Брукс ли?
Седнете.
Излежали сте 30 години от доживотна присъда.
Смятате ли се поправен?
Да, сър.
Без съмнение.
Искрено мога да кажа, че съм нов човек.
Не съм вече заплаха за обществото.
Говоря Божата истина.
Напълно съм поправен.
Помилването отхвърлено.
Трийсет години.
Господи, като го кажеш така,...
-... чудиш се къде са отишли.
Аз се чудя къде отидоха 10 години.
Ето. Малък подарък по случай отхвърленото помилване.
Хайде, отвори го.
Набавих я от твой конкурент. Исках да бъде изненада.
Много е хубава.
Благодаря ти.
Няма ли да посвириш?
Не.
Не точно сега.
Влизайте по килиите!
Ново момиче за десетата ти годишнина - Ред
Гасим осветлението!
Анди удържа на думата си.
Всяка седмица пращаше по 2 писма.
През 1959 щатският сенат най-сетне проумя,
че не може да го купи с чек за 200 долара.
Бюджетната комисия гласува ежегодна помощ
от 500 долара за да му запуши устата.
Анди ги използва по най-добрия начин.
Свърза се с библиотечни клубове,
изкупи от тях останалите книги на килограм.
"Островът на съкровищата."
Робърт Луис...
- Стивънсън.
Приключенска литература.
Следващата?
При мен са за ремонт на автомобила и за дялкане на фигурки от сапун.
В образователния раздел. Точно зад теб.
"Граф Монте Криско".
"Кристо", бе глупак!
От Александър... Дума
Дума.
Дума ли?
Дюма. Знаеш ли за какво се разправя?
Ще ти хареса. За бягство от затвора.
Да я сложим в образователния раздел тогава.
Стараехме се да помагаме на Анди както можем.
До годината, в която стана убийството на Кенеди,
Анди бе превърнал един вонящ склад
в най-хубавата затворническа библиотека в Нова Англия,
в която не липсваха и записи на Ханк Уилямс.
По това време комендантът Нортън
въведе прочутата си програма.
Може би сте чели за нея.
Писаха по вестниците и поместиха снимката му.
Целта не са безвъзмездните помощи, а действителният
прогрес при превъзпитанието на затворниците.
Под съответния контрол
те могат да работят и извън стените на затвора,
като изпълняват разнообразни обществени задължения.
Така те ще узнаят стойността на честния труд
и ще са в услуга на обществото,
и то при минимални разходи за данъкоплатеца.
Разбира се, той не разясни в пресата
че "минимални разходи" е разтегливо понятие.
Има поне сто начина да бръкнеш в меда, без да се оцапаш.
От хора, от материали, от каквото щете.
Какви пари му се сипеха само.
При тези цени, ще ми вземете хляба.
С тоя евтин труд подбивате всеки предприемач в града.
Ние сме в услуга на обществото.
Това е добро за вестниците, но аз трябва да храня семейство.
Знаем се отдавна.
Нужен ми е тоя договор за магистралата. Не го ли получа, фалирам.
Жена ми ви праща плодов пай.
Помислете си по въпроса.
Няма защо да се тревожиш за договора.
Пазарил съм момчетата си другаде.
Благодари от мен на госпожата за чудесния пай.
И зад всяка тъмна сделка,
зад всеки спечелен долар
стоеше Анди, който водеше сметките.
Два депозита.
Както винаги ще използваме нощния депозит, сър.
Занеси ми двата костюма за чистене и бельото за пране.
Ако не ми колосат ризите както трябва, ще им дам да разберат.
Как изглеждам?
Отлично.
- Ще ходя на благотворителна вечеря.
И губернатора ще бъде там.
Ако искаш, дояж пая.
Тая жена си е оставила ръцете.
Благодаря, сър.
Затова пък той си е оставил ръцете на много места.
Върти далавери, каквито не си сънувал. Подкупите текат.
Тук се лее река от мръсни пари.
Рано или късно ще се наложи да обяснява.
Точно това е моята роля.
Аз ги канализирам и филтрирам.
Обръщам ги в акции, в държавни облигации.
Пускам ги в обръщение и като се върнат...
Чисти са като дупе на девица.
- Още по-чисти.
Да пенсия Нортън ще е милионер благодарение на мен.
Ако го спипат, ще се озове при нас зад решетките.
Мислех, че ми имаш по-голямо доверие.
Зная. че си добър, но сделките оставят някаква следа.
ФБР или данъчните служби ще се заинтересуват.
Ще стигнат до някого.
Естествено, но не до мен, нито до коменданта.
А до кого?
- До Рандъл Стивънс.
Кой?
"Безмълвният" партньор.
Той е виновен, ваша светлост. Сметките са негови.
Тук започва процесът на "прането".
Ако усетят нещо, ще стигнат до него.
Но кой е той?
Фантом. Привидение Втори братовчед на Заю Баю.
Аз го сътворих от нищото.
Той съществува само на хартия.
Не можеш да измислиш човек.
Разбира се, че можеш, ако познаваш слабите места на системата.
По пощата можеш да сътвориш чудеса.
Г-н Стивънс има кръщелно,
шофьорска книжка, социална осигуровка.
Шегуваш се.
Ако проследят сметките, ще се окаже че гонят вятъра.
Дявол го взел!
Споменах ли, че си те бива?
Ти си истински Рембранд.
Иронията е в това,
че навън бях безукорно честен и почтен.
Дойдох в затвора и станах мошеник.
Това притеснява ли те?
Не аз въртя далаверите. Само обработвам печалбите.
Не че си правя реклама, но създадох библиотека.
И помогнах на мнозина да вземат диплома.
Защо, мислиш, ми позволяват това?
За да си доволен и да му переш.
не чаршафите, а парите.
Работя му евтино. Изгоден съм му.
Томи Уилямс дойде в Шоушенк през 1965г,
с 2-годишна присъда за ОВ.
Това означава обир с взлом.
Спипали го да измъква телевизори от един магазин.
Беше истинско петле - нахакан и арогантен.
Хайде, старци, едва мърдате. Излагате ме.
Харесахме го веднага.
Излизам от задната врата и държа телевизора с две ръце.
Много грамаден, пречеше ми да виждам. Тогава чувам:
"Стой момче. Горе ръцете!"
Аз все тъй си държа телевизора. А гласът казва:
"Ти чу ли ме момче?" Казвам му: "Да сър, чух Ви.
Но вдигна ли ръце, ще ме съдите и за повреда на собственост."
Лежал си в Кашман, нали?
Да, там бях като на курорт.
Пускаха ни за уикенда, работехме навън.
Не е като тук.
- Много затвори си опитал.
Обикалям ли, откакто навърших 13. Къде ли не съм бил
Може би трябва да опиташ нова професия.
Явно не те бива за крадец. Пробвай нещо друго.
Много знаеш бе, Капоне.
Ти за какво лежиш?
Аз ли?
Адвокатът ме прецака.
Тук всички сме невинни. Не го ли знаеше?
Оказа се, че Томи имал млада жена и новородено момиченце.
Може би е мислил за тях или че детето ще расте без баща.
Във всеки случай той се запали от идеята.
Реших да опитам да взема диплома.
Чух, че си помагал на няколко души.
Не си губя времето с неудачници, Томи.
Аз не съм неудачник.
Сериозно ли си решил?
- Да.
Съвсем сериозно ли?
- Да, съвсем.
Добре. Защото, ако ще го правим, ще е докрай.
Работата е, че не ме бива за четене.
Не те бива по четене...
...много.
Ще се оправим с това.
Анди взе Томи под крилото си.
Започнаха с азбуката.
Томи схващаше бързо.
Откри у себе си неподозирани способности.
После Анди запозна да го обучава по предметите.
Той искрено харесваше момчето.
Радваше се, че може да го ограмоти.
Но не само това бе причината.
В затвора времето тече бавно.
Правиш каквото можеш за да го убиеш.
Някои събират марки.
Други правят къщи от кибритени клечки.
Анди създаде библиотека.
Сега му трябваше нов проект. И това бе Томи.
По същата причина с години полираше камъните си.
По същата причина окачваше красавици по стената.
В затвора, човек е готов на всичко, за да ангажира ума му.
През 1966г., когато Томи започна да се готви за изпити
плакатът бе на прекрасната Ракел.
Времето изтече.
Е?
Нищо не направих.
Цяла година си пропилях.
Едва ли е толкова зле.
От зле по зле е. Нямам верен отговор. Все едно беше на китайски.
Да изчакаме резултата.
Аз го знам отсега.
Две точки. Това е резултатът.
Ябълки и круши, тръби в басейни...
Майната му на всичко!
Майната му!
Чувствам се виновен. Разочаровах го.
Глупости, момчето ми. Той се гордее с теб.
Ние сме стари приятели. Познавам го добре.
Доста е умен, а?
- Направо е гениален.
Навън е бил банкер.
За какво е тук?
- За убийство.
Не може да бъде.
Като го гледаш, не ти се вярва.
Хванал жена си с играч за голф. Очистил и двамата.
Какво?
Преди 4 години лежах в Тамастън.
С цялата си глупост бях откраднал кола.
Оставах ами шест месеца, когато в килията дойде нов.
Елмо Блач.
Едър, противен тип.
От най-неприятните съкилийници.
Беше осъден от 6 до 12 години за обир.
Направил бил стотици обири.
Просто да не повярваш. От всеки шум подскачаше.
В същото време непрекъснато дърдореше.
Къде е бил, какво е обрал, какви жени е чукал.
Разправяше дори за хората, които е убил.
Тия, дето го вбесили.
Така се изрази.
Една вечер като на шега го попитах:
"Елмо, кого си убил?" А той отвърна...
Веднъж се хванах на работа да почиствам маси в един клуб,
за да мога да проследявам богаташите, които идваха.
Набелязах си един.
И отидох да обера къщата му.
Но той взе, че се събуди и направо ме вбеси
Затова го очистих.
И него, и готината мацка с която беше.
А най-интересното беше, че
тя се чукаше с тоя състезател по голф,
но беше женена за друг.
Някакъв важен банкер.
На него лепнаха убийствата.
Не съм чувал по-невероятна история.
А най-много ме учудва, че ти си се хванал.
Сър?
Очевидно този Уилямс е впечатлен от теб.
Чул е тъжната ти история и иска да те ободри.
Той е млад и не особено умен,
за да се сети до какво състояние ще те докара.
Той казва истината.
Да приемем, че този Блач съществува.
Да не мислиш, че ще падне на колене и ще си признае?
Че ще иска да му увеличат присъдата?
С Томи за свидетел ще ида на нов процес.
Ако Блач е още там. Сигурно вече е освободен.
Сигурно ще имат адреса му. Все пак е шанс, нали?
Защо сте като кон с капаци?
Какво?
Как ме нарече?
Кон с капаци. Нарочно ли е?
Ти се самозабравяш.
В клуба сигурно пазят работната му карта.
Сигурно имат негови документи.
ако те радва тая илюзия, твоя работа.
Не я прави моя. Срещата приключи.
Ако изляза, никога няма да спомена какво правим тук.
И аз съм уязвим като вас за парите.
Никога не ми споменавай за пари, негоднико.
Нито в този кабинет, нито другаде.
Ела тук веднага.
- Само исках да ви успокоя.
В карцера за един месец.
Какво ви прихваща?
- Изведи го.
Това е шансът ми да изляза. Става въпрос за живота ми.
Изведи го!
Месец в карцера.
Не бях чувал за толкова дълъг срок.
Аз съм виновен.
- Глупости.
Не ти си дръпнал спусъка, нито си го осъдил.
Нима Анди е невинен?
Искам да кажа наистина невинен?
Така изглежда.
- Мили Боже.
Колко време е тук?
От 1947г. Колко прави това? 19 години.
- Томас Уилямс?
- Да, тук съм.
Кой ти пише?
- Комисията по образованието.
Тоя кучи син е изпратил теста ми.
Ще го отвориш ли, или ще кръстиш ръце?
Предпочитам второто.
Скиийт, дай го тук, глупако.
Хайде бе, Флойд.
Би ли го изхвърлил, моля те.
Гледай ти!
Хлапето е изкарало. Оценка Добър.
Реших, че искаш да узнаеш.
Комендантът иска да говори с теб.
Навън ли?
- Така нареди.
Г-н комендант?
Моля те да запазиш разговора ни в тайна.
И без това се чувствам неловко.
Имаме проблем. Мисля, че разбираш.
Да сър. Много добре разбирам.
Откакто научих, не съм на себе си.
Истината е, че по цяла нощ не спя.
Как да постъпиш...
Понякога е трудно да решиш.
Нали ме разбираш.
Трябва да ми помогнеш, синко.
ако ще действам по този въпрос,
не бива да има и капка съмнение.
Искам да знам дали каза истината на Дюфрен.
Да, сър. Самата истина.
Би ли се заклел в съда пред Библията?
Би ли дал клетва пред самия Господ Бог?
Само ми дайте възможност.
Така си и мислех.
Сигурно си научил вече.
Ужасна история.
Млад човек, оставаше му
по-малко от година, а тръгнал да бяга
Хадли го застреля с мъка на сърце.
Наистина, така беше.
Трябва да оставим това за гърба си.
Да продължим напред.
Аз съм дотук. Всичко свърши.
Друг да ви оправя далаверите.
Нищо не е свършило.
Нищо.
Иначе те чакат тежки времена.
Надзирателите няма да те закрилят повече.
Ще те преместя от луксозната ти единична килия и ще те пратя при содомитите.
Ще имаш чувството, че влак те е чукал.
А библиотеката?
Ще изчезне.