The O.C. - 02x05 (2003) Свали субтитрите
Нямам нищо против.
Зак, ще почакаш ли, моля те? Чупката.
Иска ми се да опитаме да стане нещо.
-Не се омъжих за теб, заради парите.
-Омъжи се за мен, защото беше бременна.
Омъжих се за теб, защото те обичах.
Ако баща ми се държи странно, значи крие нещо.
-Любовница ли имаш?
-Много по дълбоко сме нагазили.
Ти мислиш, че съм сладък.
Когато те поканиш онзи ден да излезеш със Сет, искаше ми се да бъде с мен.
-Ти наистина си идиот.
-Идиот с който ще излезеш някой път?
Възможно е.
Значи Алекс и аз се целунахме
А ти си прекарал цялата нощ на автобусната спирка, говорейки с Линдзи.
-Знам. Някак си двойната среща проработи.
-Горд съм с теб.
Е, какво следва за вас, влюбените птички? Да си говорите на ЖП гарата?
Да си шепнете сладко на летището?
Раян, развивам това със спирката, приятел.
Да, схванах.
Не знам какво следва. Ще го карам бавно, без натиск.
-Така ли?
-Така.
А какво ще кажеш да я поканиш на големия бал?
О, не, Зимният бал.
Да, направи го, пич. Аз ще заведа Алекс.
А ти вземи Линдзи. Така ще имаме двойната среща, която трябваше да имаме.
A, просто изглежда малко прибързано.
Имам предвид, ами ако през уийкенда го е обмислила и е решила да бъдем само партньори в часовете?
Ние само си говорихме.
Раян Атууд... да не си уплашен от момиче?
Не, просто... Може да я харесвам и...
Не знам, всеки път, като има някой голям купон...
-Нещо се обърква?
-Да.
Да, но обикновено на теб. Може би тази година е мой ред да понеса тази част.
-Ти не си точно тип юмручен бой.
-Ами, и ти не си точно типа уплашен от момиче.
Просто я покани. Това е единствения начин да разбереш какво чувства тя.
Може просто да отида сам.
Куп, не можеш да отидеш сама.
Защо не? Това са просто училищни танци.
Не е просто училищен танц. Това е Зимният бал.
Единствената вечер, в която зимата идва в Ню Порт.
И първият ти бал тази година, като помощник по организирането.
-Какво стана с Ди Джей?
-Ами, не съм го канила.
Майка ми е президент на организационния комитет. Ще откачи.
-Майка ти не го харесва?
-Тя не знае за него.
А и без това, той не обича балове.
Здравейте.
Здравейте, момчета, все още не сте си купили билети за Зимния бал,
така че да ви запиша четири?
-Ами, не знам.
-А, трябва да вземеш госпожичката.
Коен, трябва да поканиш момичето от съботата.
Да... O, забравих. Тя напълно те заряза.
O, да. Сигурно говориш за Линдзи, не за Алекс, тази с която се целувах.
O, съжалявам. Aлекс, моя грешка. Ето ме тук, съжалявайки за грешното момиче.
Най-добре да отивам в час.
Знаеш ли, само се убеди, че носи удобни обувки,
за да не си изкълчи глезена, докато тича.
Така ли? Като него?
Зак! Чакай.
Това се получи доста добре.
The O.C. Кварталът на богатите
Субтитри: Insaneboy.
Кейлъб, аз съм.
Все още не казваш за уреждането на друга среща с Рене Уийлър и нейния адвокат.
Така че, направи ми услуга и ми се обади, става ли?
Искаш ли яйца?
Добре ли си?
Да. Какво ще кажеш за омлет?
Знам, че не трябва да питам за делото...
Скъпа, дори и да можех да говоря за него, няма какво да ти кажа.
Татко, още не е проговорил.
Какво толкова може да е направил, че да предпочита да отиде в затвора отколкото да си го признае?
Освен, ако... Животът с Джули Купър е по-тежък отколкото си мислехме.
-Какво ще правиш?
-Единственото, което мога да направя.
Да помоля за отсрочка...
да спечеля малко време и...
да разбера какво крие.
Здрасти... как си?
Здрасти, ами, добре.
Доб-Добре съм.
Ами... мислих си за всичко което каза, целия уийкенд,
и беше толкова сладък
и толкова честен.
Радвам се, защото, ами, има един бал.
Всъщност.. Не искам.
Имам предвид, много би ми харесало да изляза с теб,
но ние сме партньори в часовете,
и можеш ли да си представиш колко неловко може да е, ако се разделим?
Та ние дори не сме излизали, още.
И вече е неловко. Приеми го, почти всички връзки свършват зле.
А по този начин, можем да бъдем приятели, до края на животите ни.
-Значи, би искала да сме само приятели?
-Мисля, че трябва да сме.
-Да?
-Здрасти, сега неподходящо време ли е?
-Ами, къде си?
-На паркинга.
Мислиш ли, че можеш да се измъкнеш за обяд?
Обичам обедите ни.
Е, какъв е този Зимен бал?
Само танци.
Тук не вали сняг, така че ние трябва да си го направим.
M, звучи забавно. Всъщност, е много в стил Харбър.
-Сигурно няма да ти хареса.
-Тогава предполагам, че е добре, че никой не ме е попитал.
Щях; но просто аз един вид го организирам, и си помислих, че...
Не искаш да се разсейваш, като трябва да...
Не знам... най-накрая да ме представиш на приятелите си?
Съжалявам. Но си помислих, че ще съм толкова заета, че срещата няма да се получи. Ако ти...
Няма проблем.
Предпочитам да съм сам с теб, така или иначе.
Ами, можем да излезем след него.
Или можем да си стоим вътре.
Мариса?
О, боже мой. Градинарят?
Мамо...
-Какво правиш тук, не си ли на училище?
-На почивка за обяд съм.
И сега, ако ме извиниш, трябва да се връщам.
-Трябва да се връщам на работа.
-Не, не трябва. Уволнен си.
-А ти, млада госпожице, си наказана.
-Като че това ще ме спре да го виждам.
Хайде, Ди Джей.
Стой далеч от дъщеря ми, чуваш ли ме?
-O, благодаря, Мишел.
-Баща ми обаждал ли се е?
-Не, дори и на мобилния не отговаря.
-Здравей.
Здрасти. Как мина със съдията?
Ами, не само, че предложението ми за отсрочка беше отказано, ами и делото вече е придвижено.
Имаме по-малко от две седмици.
Ще звънна на Кейлъб пак.
-Как не предвидих това?
-Скъпа, хайде де, как можеше да го предвидиш?
Обаждането ви бива прехвърлено на...
Работила съм с него рамо до рамо, през цялото това време.
Как съм могла да не зная, че подкупва тази жена от градския съвет?
-Ако наистина е правил това.
-Какво каза тя на показанията?
Нищо. Адвокатът й не я остави да отговори на нито един от въпросите ми.
-Не можеш да говориш с нея, без адвокат.
-Ами... Мога
-Това ще е не етично
-Да, строго погледнато.
Но отчаяните времена...
Просто казвам, че ако случайно налетя на тази жена.
Не искам да се забъркваш в неприятности, заради това.
О, скъпа...
малко е късно за това.
Ей, Раян.
-Знаеш ли откъде мога да си взема билети за бала?
-Не мога да кажа, че знам.
-Няма да ходиш?
-Ами, не.
-Няма с кой да отидеш?
-Имах някой с който да отида.
Тя просто не искаше да отиде с мен.
-Ти ще ходиш ли с някоя?
-Определено. Подразбира се, нали?
-Естествено, освен, ако Коен...?
-Ами не мисля, че ще покани Самър.
Мисля, че не му и трябва.
Имам предвид, дори и да не я покани, някак си, нощта пак ще свърши въртейки се около тях двамата.
Да, знам какво е. Повярвай ми. Но, мисля, че наистина се свърши с тях двамата.
-Имам предвид, Сет има ново гадже сега.
-Така ли.
-Значи, свърши със Самър?
-О, да, определено.
Поне така мисля.
Иска му се да е.
O, здравей, Алекс. Как сме днес?
Тук си, най-накрая. Можеш ли да занесеш тези до склада?
Склада, разбира се. Искаш ли да ми покажеш къде е?
Добре, Коен, трябва да работим.
Добре, под работа, имаш предвид... да се целуваме?
Не. Под работа, имам предвид работа.
Добре, без романтика на работното място.
Добре. Уважавам това.
Но за всеки случай, ежегодишния Зимен бал е скоро. Какво ще кажеш?
Малко танцуване, малко фалшив сняг?
Очевидно си си създал грешно впечатление за онази събота, защото между мен и теб... нищо няма да стане.
Добре.
Добре, обаче ти ме целуна.
Ъхъ. Беше забавно.
Беше забавно? Нищо ли не означаваше за теб?
-Пич, това беше просто целувка.
-Добре, тогава защо просто не си стиснахме ръцете?
Благодаря, Хомър. Ще се видим в четвъртък.
Благодаря ти.
-Ти току-що целуна човека с бирата.
-Е, и? Това е просто целувка.
Нали, Манди?
Да.
Е, съботата беше забавна, но това е всичко.
Онези соди няма да се пренесат сами до склада.
Мислиш ли, че е обидно, да се каже, че всичко жени са луди?
Вероятно на жените.
Няма смисъл, пич. Алекс ме целува, след това се обръща и целува Хомър.
-Кой е Хомър?
-Човека с бирата.
А и не е много хубав.
-И след това, се обръща пак и целува Манди.
-Манди е момиче?
Не, не можех дори да му се насладя, бях погълнат от това колко луди са жените.
Повярвай ми, знам.
Прекарах цяла нощ на автобусна спирка, говорейки с Линдзи, как всичко е супер.
-И в следващия момент, тя ме зарязва преди дори да сме излезли.
-Луди
-Знам.
-Аз знам.
Казвам ти пич, жените са толкова откачени, че няма да се учудя ако следващия път когато ги видим,
Алекс да ме влачи към склада, а Линдзи да те кани на бала.
Не мисля.
С коя част, ти и Линдзи или аз и Алекс?
Здрасти!
Здрасти.
Как си? Да ти помогнем?
-Разбира се.
-Добре.
Раян, дръж се като джентълмен.
-Аз имам час.
-Какво да взема?
-Ами, в колата ми има един пингвин.
-Пингвин?
Внимавай.
-Не се тревожи, добре съм.
-За пингвина се тревожа.
-Много е скъп.
-O, така ли?
Раян, моля те, не, недей.
-Пингвина харесва Мариса!
-Не е смешно!
Спри. Сериозно.
Не е твърде късно. Все още можеш да го поканиш на Зимния бал.
Нямаш си на идея колко е трудно...
Момчето обожава да танцува.
-Той ще си помисли, че съм луда.
-Той знае, че си момиче. Очаква това от теб.
В мен са билетите ти за бала. И без да се противиш! Защото това е с благотворителна цел.
Ако го купя, ще трябва ли да отида? Защото за в момента нямам с кого да отида.
-И аз съм така.
-Ами Ди Джей, мислех че вие сте...
Ние си общуваме, но... Това е училищен бал и мисля, че няма да му е удобно.
-Това е моето училище, а и на мен ми е неудобно.
-Да и на мен, но аз съм тази, която го организира.
-Предполагам не можеш да не отидеш, нали?
-Иска ми се. Родителите ми са домакини.
Знаеш ли какво? Защо да не отидем заедно? Като приятели, разбира се. Поне така няма да ни се наложи да ходим сами.
-Вярно.
-Супер, е в седем добре ли е?
Здравей, Самър. Изглежда много добре днес. Това пола ли е?
Какво искаш, Коен?
Ами, имам нужда от помощ.
Безспорно.
Оказва се, че Раян е добър в някои неща. Комикси, поправка на автомобили, но понякога
-Има нужда от по-женски начин на гледане.
-Искаш от мен женски съвет?
Знам, че е много странно, защото знаеш, ние двамата не сме заедно, вече. Истината е, Самър,
ти си единствения човек в живота ми на който аз бих...
Права си, това е прекалено странно и неправилно.
Съжалявам.
-Не, не е...
-Не, така си е, няма проблеми.
Всичко е наред. Слушам те.
-Наистина ли?
-Един вид.
Добре.
Добре, нали помниш онова момиче от съботата? Онова, което...
-С което се целува и ми натрива носа.
-Така че си мислих, знаеш, тя ме харесва?
-Така че, аз я поканих на танците.
-Тя е казала не.
-Да. И тогава целуна двама човека пред мен.
-Леле, добра е.
В какво? Освен целуването.
Ами, играе си с теб, засега ти само й се връзваш, Коен.
Не по такъв начин.
Трябва да се успокоиш, Коен.
Трябва да се преструваш на Ледения, ще видиш как ще го понесе.
-Това не беше ли първото ти намесване на X-Men?
-Топ Гън.
Това е една от най-великите любовни истории на нашето време.
Госпожо Уийлър!
Санди Коен. Адвокатът на Кейлъб.
-Г-н Коен, знаете че не мога да говоря с вас, без адвоката си.
-С цялото ми уважение, не ми казахте и дума, когато адвокатът ви беше с вас.
Нямам какво да кажа.
-Не аз съм тази дадена под съд.
-Тогава защо подведоха под отговорност и вас?
Питайте адвоката ми.
Ще се чуете с него, както и с адвокатската асоциация. Довиждане, г-н Коен.
Криете нещо Г-жо Уийлър? И двамата го знаем.
-Вижте, каквото и да става между вас и Кейлъб...
-Нищо не става между мен и Кейлъб.
О, добре, ами, ставало е нещо, нали?
Имали сте връзка и какво от това? Свършила е.
Защо да не си признаете?
Защо ще рискувате и двамата да отидете в затвора заради нищо?
Трябва да тръгвам. Ще се видим в съда.
Значи, мислих си и...
Да.
Би ми харесало да отида на бала с теб.
-Така ли?
-Да.
Ами, ще ходя с друг.
-С Мариса?
-Да.
-Господи... разбира се.
-Но само, защото ти каза...
Не, не, знам. И бях права.
Наистина, аз не...
Дори не харесвам да танцува, така че...
Забавлявай се.
Здрасти. Липсваше ми на обед.
Да, бях в библиотеката. Трябваше да довършва доклад по история.
O, библиотеката, господи, как можеш да работиш там?
-Имам предвид, толкова е тихо.
-Виж, имам Свят и Личност, така че трябва да тръгвам.
Ами, мислех си, може би преди бала, можем да, примерно, да вземем...
Ами, относно това.
Излиза, че няма да мога да отида.
-Имам семейни проблеми. Извинявай.
-Освен, ако не скърбите за умрелия ви домашен любимец, отиваме на бала.
Защо просто не поканиш Коен?
Сигурен съм, че ще се радва да те заведе.
Здрасти, супер, дойде!
Подовете имат нужда от метене и миене, и знам колко много обичаш да чистиш тоалетните, затова ти ги запазих.
-Но можеш да започнеш с разчистването на онези боклуци.
-Страхотно, веднага се заемам.
Не сме много бъбриви днес, така ли?
Не знам, има ли нещо за което искаш да си поговорим?
-Не. Нищо особено.
-Добре.
Знаеш ли какво?
Има нещо, което мисля, че трябва да обсъдим.
Ето как стоят нещата.
Първо на първо, обожавам да работя тук. Наистина.
Но точно сега, с училището и домашните и този бал, които се задава, не знам дали ще имам време за работа.
-Напускаш?
-Да.
Защото не исках да се целуваме в склада?
Какво?
Не, просто, стига.
Виж, поканих те на бала. Ти каза не. Уважавам това. Наистина.
Просто... имам много задължения и извън клуба, така че... Знаеш.
Това ти дължа за седмицата, така че... Добре, да, ами, знаеш, изглежда всичко... е тук.
Много ми беше приятно да работим заедно. И на мен. Имам предвид, беше много добра с мен, така че...
Ще се видим.
Пази се.
Адвокатът ти е, оставям ти още едно съобщение Обади ми се най-накрая.
Имах пробив.
Чудех се, какво искаш да правим тази вечер.
-Добре ли си?
-Да, разбира се.
Момчетата, още ли са тук? Трябва да ги снимаме преди да тръгнат за големия бал.
Хайде, приятел, ставай. Хайде на купона.
Благодаря Раян, но би ми се искало, просто да седя тук и да гледам филма си, ако не възразяваш.
Ами, Мариса и аз, отиваме, като приятели, можем да отидем всички заедно.
Ето колко забутан съм станал. Дори не мога да бъда трето колело на истинска връзка.
Виж се само. Изглеждаш много елегантен.
Значи ще заведеш онова момиче, за което Сет ми разправяше?
-Не, не се получи.
-Сет, защо не си облечен?
-Ще закъснееш за купона.
-Не и за купона за съжаление на Сет Коен.
Хора, ще може ли примерно да пренесете дискусията някъде другаде?
Самюел Хонг е на път да се срещне с неговия главен противник. Това е доста важно.
Знаеш ли, в настроение съм да погледам някой хубав филм
И аз.
Какво гледаме?
Господарите на Бойните Изкуства.
-Господарите на Бойните Изкуства?
-Да.
Чух, че бил чудесен.
Защо тази нинджа пуши цигара?
Скъпа, не мисля, че това е нинджа. Нинджите обикновено, носят наметала, нали?
O, значи нинджата е като супер-герой?
Мамо, татко, вие двамата се наслаждавайте. Раян, дай ми пет минути.
Къде отиваш? Върни се!
Добра работа.
Никога не подценявай умението на родител да измъчва детето си.
Значи, без Зимен бал за Ди Джей?
С баща ми и майка ми, като гости? Ще ме вземе след бала.
Може Зак да се появи и да излезем всички.
Не ми пука, дали Зак ще се появи. Честно казано, предпочитам да отида сама.
Наистина ли?
-Би отишла сама?
-Не.
Добре, защото идваш с мен и Раян.
Страхотно, сега ще бъда влачена, като някой братовчед от Айова.
Ами, знаеш ли, поне няма да се разправям с това Коен да знае, че отивам сама.
O... боже.
Здравей, Самър.
Къде е Зак?
Е, точно, като старите времена, а?
Сериозно, пич, четирима човека и нито един от нас не може да си уреди истинска среща.
Явно знаем кой ще спечели наградите за най-големи загубеняци в Нюпорт.
Сигурно печелиш така си награда доста често.
Съжалявам. Зак тук ли е? Крие ли се някъде?
Зак? Зак?
Добре, поне не е целунал двама пред мен.
-Кой е направил това?
-Гаджето на Сет.
O! Съжалявам, вярно. Тя те заряза!
Целунала е две момчета пред теб? Мисля, че беше момче и момиче.
-Какво?!
-Благодаря ти за това, приятел.
Чакай, целунала е друго момиче? Не ми каза за това!
Аз... Джентълмените никога не казват, когато тяхното момиче целуне друго момиче и момче.
Да, наистина е като старите времена.
O, боже мой, Куп!
Добре ли е?
Добре? Прекрасно е.
Не мога да повярвам, че си направила всичко това.
Напомня ми когато г-н Фрийз нападна бала в Готъм, което е комплимент.
Ами, радваме се, че хората дойдоха и че танцуват.
-Да, искаш ли...?
-Да танцуваме? Разбира се. Защо не?
Ще се видим по-късно.
Дори не си и помисляй.
-Колко ти се иска Ди Джей да беше тук сега, а?
-Няма проблеми.
Само, ако не е прекалено странно, не стой толкова далеч.
Изглежда, сякаш сме в пети клас.
Джими, виж!
Изглежда прекрасно.
Да, но по-важното е, че е с Раян, който точно сега изглежда, като приказен принц.
-Значи си щастлива?
-Много.
Благодаря ти, че дойде.
-Татко. Санди не ми каза, че ще идваш.
-Той каза, че има нещо, което може да ми спаси кожата.
-Естествено, не го е споделил с теб.
-Не, всъщност той уважава нещата, като адвокатско-клиентската тайна.
-Да, казах обади ми се, не ела.
-Бях в квартала.
Е, какво имаш? Какво е това чудотворно развитие?
Говорих с Рене Уийлър днес. Знам за връзката ви.
-Какво?
-Спокойно. Тя не те издаде.
-Защо не ми каза?
-Защото детайлите от личния ми живот нямат ефект върху делото.
О, имат.
Данъчните мислят, че си подкупвал Рене Уийлър, за да си осигуриш разрешителни.
Данъчните са идиоти.
Дори и ако си имал връзка с тази жена...
16 години е доста дълго време, да изкупиш такова нещо.
Освен, ако няма дете.
-Това е най-абсурдното нещо...
-Има ли дете?
Бяхме заедно само за няколко месеца. Рене, дойде при мен и каза, че е бременна.
Основах сметка. Беше преди много време, Санди. Направих грешка.
Ами, когато правиш грешка...
наистина правиш грешка.
Първото нещо в понеделник е ти и Рене да отидете при съдията и да му кажете всичко.
Не мога да го направя.
-И двамата ще отидете в затвора.
-Съжалявам, Санди, не мога.
Здравейте, това е KHHS, радиостанцията на училище "Харбър"
предавайки на живо от Зимния бал. А тази песен е за всички вас самотните сърца.
Добре. Но без да говориш.
Раян?
-Изглеждаш много добре.
-Благодаря.
Знам, че ти и аз сме имали своите различия в миналото, но сега когато вие с Мариса се събрахте...
Всъщност, ни сме...
Когато те нямаше това лято, тя излезе малко извън контрол.
Но сега, когато и двамата се грижим за нея...
Здравей, скъпа.
Тъкмо си говорехме за теб.
Ами, не искам да те задържам от задълженията ти, като домакин.
-Казала ти е, че изглеждаш добре?
-Да.
Преди година искаше да ме прати в психиатрия, само защото се срещах с теб.
Сега, някак си, си успяла да намериш някой, който тя мрази дори повече.
Знам. Можеш ли да си представиш, какво щеше да направи, ако бях довела Ди Джей?
Един вид. И съм изненадан, че не си го довела.
Обикновено, не би подминала шанс да провалиш нощта на майка си.
Да, но защо да полагам Ди Джей на това? Просто му казах, да дойде след това.
Значи, не е защото те е срам?
Вече ти казах, Зимният бал, той... не е негов тип.
Той ли го реши или ти?
Мисля, че сме горе-долу еднакъв размер.
Благодаря.
Сигурен ли си, че ще се оправиш?
Да. Всъщност, има нещо, което трябва да направя.
Може ли да говоря?
Просто съм любопитен, защо Зак не е тук.
Защото... ревнува, предполагам.
Ревнува?
От какво От чара ми и как добре изглеждам? От скромността ми?
-От голямата ти уста. Видял ни е как си говорим.
-Кога?
В коридора, в фоайето. Преди, по време и след училище.
Имам предвид, ние само говорихме.
-Здравейте.
-Зак, ти дойде!
Да. Мислих си че все още имаш нужда от някой.
-Тъпо, нали?
-Зак, не е това, което изглежда.
Да това е. Я-ясно ми е.
Вие сте просто от онези двойки, които дори когато не са двойка, пак винаги са двойка.
Вие сте Джоан и Чачи. Люк и Лея.
Люк и Лея са брат и сестра. Така ли, ами, нека Силата бъде с вас.
Бях в квартала.
Това е Фройд. Имам чехли с Фройд. Това са Фройдовските ми чехли.
-Какво правиш тук?
-Просто исках да ти кажа...
че трябваше да отида на бала с теб. Исках... да отида... с теб.
-Затова ли си тук?
-И се надявах, че, знаеш, можем да направим нещо, да излезем.
-Съжалявам.
-Добре. Ами утре вечер?
-Раян, това няма да се получи.
-Защо не?
-Защото, ти си... ти си си ти.
-Ка-какво трябва да значи това?
Имам предвид, ти си едно дете от Чино, което
живее в къщата до басейна на някакво богато семейство,
с бивша приятелка, която е може би най-интригуващото и красиво момиче в историята на гимназията.
Да, но сега съм тук с теб.
Имам предвид, ще се виждаме в училище, в коридора, в час и...
Няма да се предам...
защото те харесвам.
Кой знае защо.
Мисля, че ако имаш шанс да ме опознаеш и ти, ще ме харесаш.
Лека нощ.
Здравей, Рене.
-Благодаря, че се съгласи да се срещнеш с мен, тук.
-За какво е всичко това, Кейлъб?
-Разбрах, че си се срещнала със зет ми.
-Той дойде да ме види, аз не съм казала нищо.
Знам и оценявам това.
Сигурно ти е трудно.
Трябва просто да минем през следващите няколко седмици.
И после какво?
После отиваш в затвора?
-Наистина ли си възнамеряваш да направиш това, само за да опазиш тайната?
-Не тайната се опитвам да опазя, а семейството ми.
-Това ще съкруши дъщеря ми.
-Ами моята?
Нашата.
Мога да уредя двете да напуснете страната.
Не за постоянно, само докато това отшуми.
Какво ще правиш?
Не знам вече.
-Доста тихо е наоколо, а?
-Да, всички деца са на различни Зимни балове.
Yoo-Hoo моля. Едно.
-Беше на шоуто на Killer, нали?
-Била съм на много шоута тук, работя тук.
-Не, да, ти беше с Раян.
-Да, по това време. Защо, учиш ли в Харбър?
Защо не си на Зимния бал?
Сложно е.
Или не.
Момичето, което харесвам обича друг и вероятно винаги ще е така.
И точно сега, твоето момиче е на бала с друг? А ти си тук.
Ами, ако тя не те е обичала преди, тогава този пример за смелост и отдаденост определено ще свърши работа.
Долавям лек сарказъм.
Какво трябва да направя?
-Бъди мъж. Остави си шоколадовото мляко и се бий за нея.
-Не съм голям боец.
Знам, че изглеждам голям, но просто имам широки рамена.
Не, имам предвид, че ако тя не може да си падне по теб, ако не си там да я хванеш.
Права си. Поне да заплаша да се бия за нея.
И дори и да се превърне в истински бой, мога да пребия Сет Коен. Благодаря.
Той Сет Коен ли каза, току-що?
Това е градинарят ни. О, боже.
-О, не недей.
-Джими!
-Не, хайде де.
-Пусни ме.
-Идваш с мен.
-Джими, трябва да...
Какво, злепоставиш Мариса? Не помниш ли какво беше, като бяхме деца? Нищо не можеше да ни раздели.
Първо на първо, не е същото Второ, аз ли съм градинарят в този сценарии? Мисля, че не.
Родителите ми, ме заплашиха, че ще ме отрежат, ако не скъсам с теб.
Никога не си ми го казвал.
-Не исках да наранявам чувствата ти.
-Какво им каза?
Казах им да вървят по дяволите. Казах им, че те обичам.
И така си беше.
Ами, бях по-лесна тогава. Бях красива и по-добра.
Джули, стига, все още си си красива.
А също така, и двамата знаем, че никога не си била добра.
Уговорихме се, че ще стоим далеч един от друг.
Само където, Раян взе колата.
Ами, аз трябва да изчакам Мариса и Ди Джей, така че...
-Изглежда добре се уредихме.
-О, да много внушаващо.
-Да, много добре.
-Благодаря, подобно.
Зак!
Здрасти, пич, върна се. Слушай сега...
О, боже мой!
О, боже мой.
-О, боже мой.
-Ти го удари?
Знам... Не знам какво стана. Никога преди не съм удрял някой.
Никога не знаеш.
-Много съжалявам.
-Вероятно си го заслужавах.
Сет?
Алекс?
Алекс?
Алекс.
-Какво правиш тук?
-Почувствах се отговорна за теб.
Аз поемам оттук.
Да, аз,... Предполагам, че можеш.
-Хайде, Зак. Доскоро хора.
-Извинявай, Коен.
Хайде.
Имаме аптечка за първа помощ в клуба.
-В склада, вероятно?
-Искаш ли пак да бъдеш ударен?
-Заповядай.
-Благодаря.
Виж, наистина съжалявам. Просто всеки път, когато се обърнах, бяхте все вие с Коен.
Знам. Съжалявам. Но той не ми е гадже.
Не е.
Той е просто... Той е Коен.
А аз какво съм?
Ами, ти си ми гадже.
Докато реши да не ме заведеш на бала.
Мога ли да ти задам един въпрос?
Ще дойдеш ли на бала с мен?
Хмм... нека да си помисля.
-Сигурен ли си, че си добре?
-Да.
Много жалко, че дойде точно тогава, защото тъкмо щеше, знаеш, да започне истинската болка.
-Така ли.
-Да, да, можеш да си сигурна.
-Бих искала да го видя.
-Така ли?
Малко от... малко от това?
О, не. Какво е това?
Това? Това са юмруци.
Или както обичам да ги наричам, двата близнака, посланици на болката.
-Хайде. Изправи се.
-Пипаш близнаците.
Дръж ги. .. така.
-Добре. Какво правиш?
-Уча те да се защитаваш.
-Какво, срещу кого? Теб?
-Доста вероятно.
Много е забавно, благодаря. Добре, добре.
-Защитавай се.
-Не знам как.
Извинявай.
Окото ми, мисля, че ми одраска роговицата.
-Не мога да виждам.
-Не! Няма начин. не.
-Замазано е.
-Махни си ръцете и ми дай да видя.
Замазано е.
-Какво говориш? Наред си е.
-Тогава, защо ме боли?
Ето. Така по-добре ли е?
Малко. Съвсем малко.
Ударих ли те и някъде другаде?
Ами малко ме засегна ето тук.
Влизай.
След като си тръгна, се опитах да почета
а аз слагам червена точка най-отдолу на страницата, за да знам колко изпълнително чета.
И понякога, трябва да чета страницата два или три пъти, така че там обикновено има две или три червени точки.
Ами, след, като тръгна
Направих 11 червени точки на дъното на страницата.
-Единадесет.
-Линдзи...
Говори прекалено много, както обикновено.
Съжалявам. Просто, се изнервям и започвам да говоря и... нищо не ме спира.
Освен това, предполагам.
Знам нещо, което можем да правим, което не изисква много говорене.
Добре, хвърли го пак.
-Хвърли го! хвърли го!
-Чакай, чакай.
-Чакай, какво стана с главата ми?
-Отиде под камиона.
-Какво?
-Не е на добре.
-Значи това е да се помотаем, а?
-Да.
-Г-жо Уийлър!
-Съжалявам, че идвам токова късно.
Кой е Санди? Всичко наред ли е?
Аз съм Кирстен Коен.
Рене Уийлър. Здравейте.
Рене е свидетел в делото на баща ти. Да излезем отзад, където можем да поговорим.
Няма да се бавим.
Не трябва да говоря с вас. Ако някой разбере...
Няма. Имаш думата ми.
Просто трябва да знам какво ти е казал Кейлъб.
Знам всичко. Без никаква помощ от Кейлъб. Ето защо имам нужда от теб.
Ако го оповестите на съдията с правилната документация, данъчните ще свалят обвиненията и делото ще си отиде.
Мамо!
Какво правиш тук?
Субтитри: Insaneboy.