Legends Of The Fall (1994) Свали субтитрите
Някои хора чуват своите вътрешни гласове много ясно...
и живеят според това, което чуват.
Такива хора или полудяват,
или се превръщат в легенди.
Тристан Лъдлоу бе роден в Луната на падащите листа.
Зимата беше много тежка.
Майка му едва не умря при раждането.
Баща му, Полковникът, го донесе при мен.
Увих го в меча кожа и го държах в ръцете си през цялата нощ.
Докато растеше, аз го научих на изкуството да убива.
Ловецът изважда още топлото сърце и го държи в ръцете си.
По този начин освобождава духа.
Полковник Лъдлоу имаше трима сина.
Но Тристан му беше любимият.
Аз също имах синове.
Но те си отидоха, завинаги.
Времената бяха лоши.
Полковникът се опита да помогне на народа ми,
но не успя.
Затова реши да тръгне по свой път.
Искаше да остави лудостта зад себе си и да започне нов живот...
в планината.
"Забрави лудостта", казваше той.
Така живяхме много години,
момчетата растяха.
Алфред беше най-големият брат,
надраснал годините си.
Самюъл беше най-малкият.
Братята му бяха готови на всичко заради него.
Гледаха го като писано яйце.
Една година, вече бях стар и не помня точно коя,
но беше в Луната на червената трева,
майка им, Изабел Лъдлоу, си тръгна.
Каза, че зимите в планината са много тежки за нея.
Каза още, че се бои от мечките.
Беше странна жена.
На следващата пролет не се върна.
След това не ни посещаваше често.
Алфред й написа много писма.
Но Тристан не искаше да говори за нея.
Светът му беше тук, при мен.
Всеки воин се надява да го постигне добра смърт.
Но Тристан не искаше да чака.
Той ходеше да търси своята.
- Мечка ли беше?
- Да, сър.
- Можеш ли да дишаш?
- Да.
Махни си ръката.
Ти си безмозъчно и лекомислено момче.
Да, сър.
Бързия Нож ли те накара?
Можеше да си мъртъв. Само Господ знае как си оцелял.
Ще се оправи.
Имам тези писма, много писма.
Прочети ги.
Писани са от всички.
От Лъдлоу,
Изабел,
Самюъл,
от цялото семейство.
Това е цялата история.
Всичко е написано тук.
"13 април 1913 г.
Скъпа Изабел, знам, че не мога да променя нещата от миналото.
Боя се, че не се справям добре с възпитанието на синовете ни.
Какво знам за децата? Учиха ме да командвам мъже.
Но това е много по-трудно."
"Скъпи Уилям, нагърбваш се с твърде голяма отговорност.
Синовете ни ще намерят пътя си.
Те са своенравни, но...
кои сме ние, та да ги съдим?
Що се отнася до Самюъл, имам важни новини.
Бил е поканен на чай у Ейми Лоуъл,
където срещнал и се влюбил в г-ца Сузана Финканън.
Знам, че това ще те изненада, но те са вече сгодени.
Идват в Монтана през лятото, за да я представи на братята си...
и на теб.
Затова Уилям, дръж се прилично...
и бъди галантен, както само ти умееш."
Ето го!
- Как си?
- Добре, а ти?
- Самюъл.
- Татко, как сте?
- Радвам се да те видя.
- Аз също.
Здравейте.
Татко, това е годеницата ми Сузана.
- Приятно ми е.
- За мен е чест.
Това е Алфред.
- Кучето ви, госпожице.
- Благодаря.
Прилича на кон!
Странно изглежда.
Това е Фин. Той е шампион.
Харесвате екзотични породи, така ли, г-це Финканън?
Да, г-н Лъдлоу.
Моля ви, наричайте ме Сузана.
- Алфред си е прост.
- Млъкни.
Къде е Тристан?
Някъде. Познаваш го.
Ще ви посрещне вкъщи, аз ще се погрижа за това.
Добре ли пътувахте?
"Тя е прелестно създание, Уилям.
Но загубата на родителите й не й се е отразила добре.
Мисля, че понякога се чувства съвсем сама на този свят.
Но сега си намери ново семейство, нали?"
Германците са готови да използват хаоса в Хърватия,
за да хвърлят целия цивилизован свят...
Самюъл! Не наричай този свят "цивилизован".
Майка ни каза за симпатиите ви към социалните реформатори.
- Все едно говорите за заболяване!
- Напротив. Съгласен съм.
Майка ви ми е казвала за Бързия Нож. Бил е велик воин.
Да. Има за доказателство една торба скалпове, скрита някъде.
Но не се притеснявайте, сега е отдаден на баща ми.
Или по-скоро, те са отдадени един на друг.
- Говори ли английски?
- Бързия Нож да говори английски?
Той няма да се унижи да говори на английски. Нали, Бърз Нож?
Но внимавайте, защото разбира всичко прекрасно.
Ето го Тристан.
- Не ви ли хранят там?
- Не много.
- Миришеш.
- Липсвах ти, нали?
- Още ли си махмурлия?
- Още съм пиян.
Не е ли прекрасна?
Значи това е Тристан.
А той говори ли английски?
Тристан, за Бога!
Г-це Финканън,
радвам се да се запознаем. Надявам се с този грозник
да намерите щастието.
Не му обръщайте внимание. Кучето ви е по-възпитано от него.
Престанете!
Това е стаята на майка ни.
Прекрасна е.
- Радвам се да се запознаем, Пет.
- Аз също, госпожице.
Кое е Анджелика аргута?
Това.
Анджелика Сузана.
Здравей.
Ти сигурно си Изабел Две.
Запознах се с баща ти и майка ти.
- На колко си години.
- На тринайсет.
На тринайсет?
Когато бях на тринайсет, ме изпратиха в пансион.
Мразех го.
Да ти помогна ли?
- Ти ще се омъжваш за Самюъл.
- Точно така.
Аз ще се омъжа за Тристан.
Ще бъдем сестри.
Виждам, че сте се запознали.
Изабел Две ми позволи да помагам.
Не искаш ли да си починеш? Сигурно си изморена.
Не, изобщо не. Толкова е освежаващо.
Цялата тази красота е дар от Бога.
Не изглежда такъв дар през зимата, уверявам те.
Къде е Самюъл?
Вътре е. Баща ти го иска само за себе си.
- Много си щедра.
- Не, само щастлива.
Не се увъртай около нея, ами ела насам.
Самюъл иска да разбере за телетата от Шайен.
Влизай вътре.
Извини баща ми.
Чувства се млад и силен, когато се държи с нас като с идиоти.
Заради неговата щедрост да славим името Божие. Амин.
Заради неговата щедрост да славим името Божие. Амин.
Кажи на татко какво разправяше за Виена.
- За кое?
- За Кайзера.
Той няма да ги спре да окупират Сърбия.
Нека не говорим за война на масата, моля.
Сузана е чула, че в Англия има мобилизация.
Ние тук сме изолирани от всичко, което става.
Слава Богу.
- Ти би искал да изпълним дълга си.
- Така ли мислиш?
Татко, при цялото ми уважение...
Извинявайте, че закъснях.
Така бях опаковала багажа, че не можах да намеря нищо.
Благодаря.
"Падаше здрачът, девойка стоеше
в гората.
Юзди на жребец тя държеше
в ръката.
Не бях виждал такова красиво момиче.
Не бях чувал по-нежен глас.
Тя шептеше.
На друг принадлежеше.
На друг, завинаги
тя принадлежеше,
на здрача и на мъглата"
"Скъпа Изабел, колко е странно да има изискана жена вкъщи
и колко вдъхновяващо.
Това, че тримата ми сина са отново у дома,
ме изпълва с такова задоволство, че искам да благодаря на Бога."
Това е приятелката ти!
На бас, че ще я върне обратно.
Спокойно, момче.
Печелиш.
Браво!
Изглеждате като фунийки сладолед.
Знам, че ще го направиш.
Готов ли си? Започваме.
По-леко с него, Сузана.
Алфред, играй на моето място. Трябва да говоря с Тристан.
Злепостави Полковника.
Хубава синина.
И аз я ударих.
- Тя ме обърква.
- Не се и съмнявам.
Има си свои идеи и теории и е толкова...
- Тя е...
- Какво?
Нищо.
- Как укроти кобилата?
- О, не. Тя какво?
Тя е много страстна.
- Девствена ли е?
- За Бога, Тристан.
- Ти повдигна въпроса.
- Разбира се, че е.
А ти?
- Аз също.
- Ще чакате докато се ожените?
Тя казва, че...
Сузана мисли, че...
Не.
Няма да чакаме.
И ти се опасяваш, че няма да оправдаеш очакванията й?
Предполагам.
Нещо такова. Не знам.
- Трябва ли?
- Самюъл, Бог да те благослови.
Добър си във всичко, с което се захванеш.
- Сигурен съм, че и с чукането ще е така.
- Тристан, престани!
- Тя е бъдещата ми жена.
- Значи няма да я чукаш?
Не!
Възнамерявам да бъда с нея.
Препоръчвам ти да я чукаш.
- Ти си невъзможен.
- Ти започна темата.
- Добро утро, полковник Лъдлоу.
- Тристан отиде на лов. Не е виновен.
Не се притеснявайте за Тристан.
Това са Джон Ти и Джеймс О'Баниън. Магазинът е техен.
- Добро утро.
- Добро утро, Алфред.
Издирваме човек, за когото се предполага, че е по тези краища.
Казва се Том Кълън. Имам скица тук.
Какво е направил?
Познавате ли го?
ИЗДИРВА СЕ
Познавам го.
Пипнахме го, Джеймс.
Този човек мина оттук преди четири или пет години.
Поработи тук малко.
Беше тръгнал за Сан Франциско. Щеше да ходи в Австралия.
Австралия?
Или в Хонг Конг? Не мога да си спомня.
- Спомняш ли си, Алфред?
- Май беше Хонг Конг.
Да, Хонг Конг.
За какво точно го търсите?
- Ами, той...
- Това е личен въпрос.
Личен въпрос. Мислех, че работите за държавата, шерифе.
Господа.
"Чу се съскане, ужасяващ звук,
който накара Рики Тики Тави да отскочи назад.
Тогава малко по малко от тревата
се показа главата на Наг, голямата черна кобра."
Мога да чета друга книга.
Германците са пробили при Армантиер.
Цялата Трета британска дивизия е обсадена в Белгия.
- Вестникът е отпреди седмица.
- Успокой се.
С моя перфектен немски мога да стана офицер.
И ще водиш други млади момчета на заколение.
Твоите войници те боготворяха.
Те бяха глупаци.
Това е повратен момент в историята на човечеството.
- Как може...
- Как може какво?
Не можеш да очакваш да стоим настрана.
- Ти си ни учил...
- Да мислите за себе си.
- Да защитаваме това, което е наше.
- Да, това, което е наше!
- Загубихме двама братовчеди.
- Които никога не сме срещали.
Не ми говори така, все едно не знам какво е война!
Не и такава война.
Така говореха и за Гражданската война, и за тази с индианците.
Вдигат такъв шум, за да си продават вестниците.
Това не е Индианската война. Тук става въпрос за истинска агресия.
Няма да се говори повече за войни в тази къща!
Извинявай, Сузана.
Отивам в Канада да се запиша доброволец.
Отивам с него.
Съжалявам. Щях да ти кажа тази вечер. Знам, че ще разбереш.
Това е единственото почтено нещо.
ТЕРИТОРИИТЕ НА ДАКОТА
- Какво е това?
- Книгата, която баща ми написа,
за да убеди правителството да преразгледа политиката си
към индианците от Дакота.
- Самюъл не иска да се откаже.
- Убеди го.
Какво е станало между тях?
Татко казва, че на нея не й е харесвало тук.
Мисля, че те са обичали повече идеала си един за друг.
Не го пускай.
Ще се грижа за него.
"14 октомври 1914 г.
Скъпа Изабел, днес нашите синове напускат дома ни,
за да защитават Англия, която никога не са виждали.
Не съм способен да ги спра.
Опитах се да предпазя синовете ни от лудостта,
но сега те тръгнаха да я търсят."
Пазете се.
Не искам да тръгваш.
Довиждане.
Не се тревожи, татко.
Пази се.
Ще ти донеса шлема на Кайзера.
Ти само се върни. Това ще ме зарадва повече.
- Грижи се за Самюъл.
- Добре.
Полковник Лъдлоу ми заръча:
"Язди с тях до Калгари.
Върни обратно конете. "
"Глупаци", каза той. "Проклети глупаци. "
Но не даде на синовете си да ходят на война със стари кранти,
били те глупаци или не.
Да отидем при тях.
Вземи си чинията.
Той ще се върне.
Може ли да се присъединим? Седни.
Чувстваме се самотни оттатък.
Сузана, седни тук.
- Как се казва тя?
- Дама.
Дамата на Тристан.
В книгата дамата на Тристан се нарича Изолда.
- Знаеш ли коя е Изолда?
- Не.
Декър, дъщеря ти има нужда от образование.
Тя може да пише и чете. Училището не е за нея.
- Не, аз ще й преподавам.
- Мога ли да помагам?
Литература, история, математика...
С твоето разрешение, Декър, и твоето също, Пет.
Какво мислиш?
- За какво й е това образование?
- За да живее пълноценен живот.
- Тя е мелез.
- Не и в тази къща.
Тристан ме нарича мелез.
Казва, че съм полу-язовец, полу-ястреб.
Като свърши със шетането.
- За всички.
- За вас, сър.
И за госпожицата.
И за момчетата.
За момчетата.
Тристан, върни се във взвода си.
Те са скучни. По-добре ти да ми пазиш гърба.
Сега, приятел.
"3 февруари 1915 г.
Скъпа Сузана, ужасът тук е неописуем.
Нищо не е както си го представях."
Пазете дистанция!
"Тази вечер се моля за душите на тези, които загинаха,
а също така и за моята собствена прослава.
Лошо ли е да искам да се отлича в битка, както е направил татко?
Но Тристан и Алфред ме следят така, че няма да имам тази възможност."
По дяволите!
- Улучиха ли те?
- Само драскотинна.
"Сега виждам, че не баща ми е бил прав, а че аз съм бил наивен."
- Пусни ме, дявол да го вземе!
- Стой долу!
Назад!
"Ние предаваме телата си в Божиите ръце.
Влизаме в боя с чест,
изпълнени с увереност и шептим името Му."
- Обречени сме тук!
- Ще чакаме!
По дяволите!
"Опитвам се да се предпазя от отчаянието,
но понякога ми се струва, че всичката човечност си е отишла.
Алфред ще се възстанови, но с Тристан са се отчуждили...
или е нещо по-лошо. Не мога да разбера.
Липсваш ми повече, отколкото си представяш.
Ти си всичко, което е чисто, спокойно и възвишено.
Затварям очи и мисля за теб.
Сега съжалявам, че послушахме всички и не се оженихме.
Съжалявам, че тръгнах преди да сме били заедно,
както планувахме, любима.
Моля те, остани в ранчото и ме чакай.
Не давай на татко да се тревожи.
Знам, че Бог ще ме закриля, с помощта на Тристан,
който май е тук, не за да се бие с германците, а за да ме пази.
И ти се пази, любов моя.
Твой Самюъл."
Трябва да преведа това преди вечерното разузнаване.
- Алфред иска да те види.
- Ще дойда.
Върви.
Къде е Самюъл?
Превежда. Ще дойде.
Бива си я раната.
- Вино?
- Махни го.
- Казаха, че ще получиш медал.
- Да.
Връщат ме у дома.
Радвам се за теб.
Аз съм офицер. Хората ми имат нужда от мен.
Глупости!
Каквото остана от тях.
Доведоха Маккензи. Кракът му е зле. Той каза...
Какво?
Какво каза? Хайде! Какво има?
Че брат ти е заел мястото му в разузнавателния отряд.
По дяволите! Казах ти да стоиш с него!
Самюъл!
Тристан!
Тук съм!
Не виждам!
Не мога да мръдна!
Идвам!
Не!
С теб съм.
Ще се оправиш.
Отиваме си у дома.
Господи, не!
Проклет да си, Господи!
Тристан, аз съм.
"20 март 1915 г.
Скъпи татко и Сузана, освободиха ме от армията,
но още не мога да се прибера вкъщи.
Ще помоля дядо Лъдлоу в Корнуол да попътувам с него из моретата.
Що се отнася до нашия Самюъл, изпращам у дома само сърцето му.
Алфред ще го донесе.
Погребете го в каньона, където той рисуваше птиците.
Твой син, Тристан."
Той беше най-добрият от всички ни, нали?
Той беше най-добрият от всички ни, нали?
Лека нощ.
Това, което видя в нощта, преди Самюъл да тръгне...
- Моля те. Недей.
- Не. Искам да ти го кажа.
Самюъл бе този, когото обичах.
Добре.
Тристан ще се върне някой ден.
Баща ти ще бъде доволен.
Сузана щеше да се връща в Бостън със сутрешния влак,
но севернякът духа три дни и натрупа преспи върху релсите.
Полковникът настоя тя да остане до пролетта.
Къщата щяла да остане празна, каза той.
И още, че това бил нейният дом.
Трябваше да я остави да си тръгне.
Но откъде можеше да знае какво ще се случи?
Вината не беше нейна.
Тя беше като водата, която замръзва в скалата
и я разцепва.
Вината й не е по-голяма от тази на водата,
която разцепва скалата.
Сузана...
Знаеш колко много...
Знаеш колко много обичах Самюъл.
И мисля, че знаеш...
В знак на уважение към него, исках да го кажа тук.
Мисля, че знаеш,
Влюбен съм в теб.
От първия миг, в който те видях, като в романите.
Романтичното въображение на майка ми говори в мен.
Не ме улесняваш много.
Съжалявам.
Има ли някаква надежда някога да се научиш да ме обичаш?
Не по начина, по който обичаше Самюъл, но...
достатъчно, за да...
Можем да изживеем живота си заедно.
Да бъдем щастливи.
Не мисля.
Не си много убедена. Може би има шанс?
Мисля, че това ще ти донесе само болка.
Защо не ме оставиш аз да преценя?
Не го счупих аз, но мога да го поправя.
О, господи!
Не можах да го спася.
Разбира се, че не си могъл.
Не можах да го спася.
Хубава ли беше разходката?
Извини ме, татко.
Тристан!
Тристан, моля те!
Кога планирате да се ожените?
Добро утро.
Проклет да си, Тристан! Ти ще се ожениш за нея!
За да я направя почтена жена?
- Да!
Проклет да си!
Да, ще се оженя за нея. Ако ме иска.
Ако те иска?
Обичаш ли я?
Или я прелъсти просто напук на мен?
Не съм го направил.
Ами Самюъл?
Какво за Самюъл?
Ти ми кажи за Самюъл.
Всички обичахме Самюъл. Той е мъртъв. Какво?
Колко удобно за теб.
Само защото я обичаш, ти прощавам. Веднъж.
Ако го кажеш отново, не си ми брат.
Веднъж.
Знаеш, че не можеш да я направиш щастлива.
Ще опитам.
Ще се провалиш.
Днес заминавам..
Желая ви всичко най-хубаво и на двамата.
Довиждане, синко.
- Пожелай ми късмет.
- На добър час.
"7 септември 1915 г.
Скъпа майко,
мисля, че открих мястото си в света.
Хелена е град, станал модерен буквално за една нощ,
кипящ от енергията и жизнеността на нашето време.
Тук се чувствам жив."
Това ще свърши работа.
"Има възможности за всеки, който се е посветил на работата си.
Вече придобих репутация на честен и почтен търговец."
"АЛФРЕД ЛЪДЛОУ: Търговец на зърно и добитък"
"Мои приятели са някои от най-влиятелните хора в Хелена.
Те са твърдо решени да видят града процъфтяващ, както и аз.
Майко, благодаря ти за писмото. Ти знаеше за моите надежди.
Утешава ме това, че разбираш разочарованието ми.
Всяка нощ се моля на Бог да ми даде сили да простя на Тристан.
Знам, че ще ме разбереш.
Твой любящ син, Алфред."
Престани!
По дяволите!
Ако имаме момче, ще го наречем Самюъл.
Ако е момиче, Изабел.
И аз пак ще те обичам.
А ти ще ме търпиш, защото те обичам толкова много.
Тристан?
Нищо.
Получих вести от майка ти.
Казва, че Алфред се е свързал с проклетите братя О'Баниън.
Каза, че той се справя добре.
Той ще се справи, където и да е.
Освен при нас.
Вината е моя.
Не съм казал това.
Не мога да върна Самюъл, нали?
Да не си посмял да го кажеш. Той беше в Божиите ръце.
Така ли?
Изгубили сме телета в каньона Камас. Сигурно е гризли.
Моята гризли?
Убий я.
Ще го сторя.
Не знам защо Тристан не уби мечката.
Старите хора казват:
"Когато човек и животно си пролеят кръвта,
те стават едно. "
Казах четири бири, г-н Сачлебен.
А аз казах "никакви индианци".
Той е цивилизован.
- Дай му бира.
- Стой настрана, момче.
- Баща ми каза четири.
- Той ме чу.
- Ще се споразумеем.
- Дай му проклетата бира!
Дявол те взел! Само глупак
би се бил с човек, с 10 килограма по-тежък от него.
Сега той рови под бара за оръжие.
Нали така?
Искаш да ти счупи главата и да те убие на място ли?
Престани!
Да.
Искам четири бири. Веднага.
Миризливият съдържател не иска да сервира на индианци.
Назад.
Виждаш ли този човек?
Името му е Бързия Нож.
Той е уважаван индианец Крий. Взел е скалпа на много врагове.
Той е наш приятел и е жаден.
Мисля, че дълбоко в себе си той чуваше гласа на мечката,
ръмжаща от тъмни, потайни места.
Щеше ли да се сбогуваш?
Тристан?
Колко дълго ще отсъстваш?
Не много. Няколко месеца.
Мога да те направя щастлив.
Не.
Ако имахме дете...
или ако бях бременна, пак ли щеше да заминеш?
Да.
Само ми дай шанс.
Не прави това.
Погледни ме.
Моля те, погледни ме.
Ще те чакам.
Колкото и дълго да продължи.
Ще те чакам вечно.
Ще се върне ли?
Не знам.
Бързия Нож казва "да".
"20 април 1918 г.
Скъпи Тристан,
минаха месеци без никаква вест от теб.
Единственият знак, че си жив, е пакет, изпратен от Нова Гвинея,
покрит със странни букви и съдържащ туземска гривна.
Подарък за мен, предполагам. А може би - не.
Още ли искаш да знаеш какво става тук?
Цените на добитъка продължават да падат, а зимата не свършва.
Защо не пишеш?
Боиш се да ми кажеш, че няма да се върнеш никога?
Алфред се справя добре.
Бизнесът му включва финансови операции в Чикаго и Вашингтон,
но това са неща, които не разбирам.
Иска да изпрати Изабел Две в частно училище в Чикаго.
Но тя не иска да напусне ранчото. Мисля, че тя също те очаква.
Тристан, не знам къде да изпратя това писмо...
и нямам причини да вярвам, че искаш да го получиш.
Пиша го само за себе си.
Ще го скрия, заедно с всички недоизказани и неизвършени неща между нас."
"12 декември 1919 г.
Скъпа Сузана,
Станах ловец.
Кажи на Бързия Нож, че тук има животни, неописани в книгите.
Аз съм убивал всичките.
Сузана, това, което имахме, е мъртво.
Като мен самия.
Омъжи се за друг."
Изглежда имаме компания.
Дойдох да ми дадеш благословията си.
Благословия?
Тези господа и...
И много други, мога да допълня.
Искат да се кандидатирам.
За какво?
За Американския Конгрес.
Така високо оценяваме сина ви.
О! Алфред?
Какво мислите да получите в замяна, господа?
Какво имате предвид?
Говоря на прост английски. Какво искате за себе си?
Не мисля, че тези господа...
Ти пита ли ги, или вярваш, че те ще те подкрепят от патриотизъм,
или заради личните ти качества?
Забравяш се, татко. Вече не съм дете.
Конгресът...
Конгресът е правителството. Аз работих за правителството.
Проблемите, които ние...
Индианците! Индианците бяха проблемът в онези дни.
Няма нищо по-гротескно от това да изстреляш куршум срещу дете.
Или да избиеш цяло село, докато спи.
Ето как правителството реши този проблем.
Оттогава то с нищо не ме е убедило, че е помъдряло,
или че се е научило на човечност.
Е, господа.
Баща ми, към когото храня дълбоко уважение, казва,
че правителството не притежава нито мъдрост, нито човечност.
Тогава аз приемам за мое задължение като негов син...
да внеса в Американския Конгрес мъдрост и човечност.
Благодаря за благословията.
Господа.
Господа, изчакайте ме в колите.
Разбира се.
Добре ли си?
"Всичко, което имахме, е мъртво. Като мен самия. Омъжи се за друг."
Не знам какво да кажа.
Тристан винаги е бил див.
Заради това го обичаш.
Така ли?
Предполагам.
Той те обича.
Тя ще бъде жена на брат ти.
Да, но е добре да му напомниш за този факт.
Той не е тук да се защити.
Не, но виждам, че ти си тук да защитиш него и това, което е негово,
въпреки че той изостави нея и теб.
Няма да говоря за това кого още изостави.
Проклет да си.
Не обвинявай сина ми за смъртта на Самюъл!
Самюъл избра да бъде войник, а войниците умират,
изпратени на смърт от правителството. От паразити като теб.
Дяволите да те вземат!
Проклет да си!
Ти също!
Затваряй си устата! Нея я остави!
Махай се от къщата ми и от земята ми!
Защо? Защото искам да служа на страната си като теб?
Или защото като теб обичам жена, която не ме обича?
Твоят любим Тристан я използва и я изостави.
Алфред, недей.
Аз я обичах!
И още я обичам.
Той я открадна от мен.
Истината е, че той я открадна от Самюъл преди войната.
Бог да ми е на помощ, ще те убия.
Ето, прочети писмото от любимия си Тристан.
Заслужаваш да си щастлива.
По-късно вечерта намерихме Полковника паднал край огъня.
Не можеше да се движи.
Косата му бе побеляла за една нощ и се бе превърнал в старец.
След това Тристан не изпрати повече писма.
Годините си минаваха,
чухме, че някой го е видял на кораб,
плаващ по река, по която бял човек не е плавал.
Чувахме разни истории.
Странни истории.
След това минаха дълги години без никаква вест.
Беше изгубен за нас. Само това знаехме.
Но всяка година,
в Луната на падащите листа, сънувах, че гласът на мечката у него...
е утихнал и че Тристан може отново да се върне.
Но след това идваше зимата. И поредната пролет.
Но него го нямаше.
Какво прави сега?
Тристан!
Тя е зла стара кранта, но е за теб.
Добре дошъл.
Старче!
Къде е татко?
Получи удар преди няколко години. Не може да говори.
Иска да празнува.
ЩАСТЛИВ СЪМ
Аз също съм щастлив.
Татко, това е за теб.
"На полковник Уилям Лъдлоу, от неговия син Тристан."
Не знаех.
Нож, това са бивни на глиган, направени от един воин от Ява.
Той също беше велик мъж.
Нося и други неща за майка, за малката Изи и Сузана.
Какво има?
Кажете му.
Алфред и Сузана...
се ожениха преди няколко години.
Брат ти вече е конгресмен.
Имат голяма къща в Хелена.
Така трябваше да стане.
Цените на добитъка стигнаха дъното след края на войната.
Полковникът не се интересуваше. Загуби всичко, което имаше.
Пак ще го спечелим. Ще търгуваме с коне. Или с други неща.
Казва, че брат ти е гласувал за сухия режим.
Така ли?
Искаш да стана контрабандист?
Падат добри пари от това, ако знаеш как да го правиш.
Майната му на правителството.
Майната му.
Майната му на правителството.
"Вечно" се оказа много дълго време, Тристан.
Знам.
Ето.
Не я искам.
Казаха ми, че е вълшебна.
Че който я носи, ще бъде предпазен.
Задръж я.
Не искаш ли да видиш Алфред?
По-добре да не го виждам.
Кажи му: "Здравей и поздравления".
Той те харесва.
Добре дошъл.
Изабел?
Искам да го вземеш.
И аз имам нещо за теб.
Върнах го обратно.
От Йерапетра е.
- Това е в...
- Крит.
- Да, в Крит.
- Знам къде е.
Баща ти ме научи на европейска история.
За теб съм още малко момиче, нали?
Благодаря, Тристан.
КАНАДСКО УИСКИ ЗЛАТЕН ЕТИКЕТ
Ще се видим след два дни.
Не ме чакай, Нож, ще се оправя.
По това време Тристан навлезе в тихата половина от живота си.
Мечката вътре в него бе заспала.
Трудно е да се познае щастието.
Времето минава и твърде скоро се чувстваме защитени.
Чух най-странната новина.
- Така ли?
- Да.
Тристан...
Върнал се е.
Да, знам.
Знаеш?
Откъде знаеш?
Видях го.
Искаш да ми кажеш, че той е имал наглостта да дойде тук, за да те види?
Не, искаше да види теб, но си помисли, че ще се ядосаш.
Прав е бил.
Какво каза?
Да ти кажа "Здравей
и поздравления."
Колко съм глупав.
Каза ли ти новината?
Е, какво мислиш?
Хайде, това е абсурдно,
да се ожени за Изабел Две.
Тя практически е наша сестра.
Тя е на не повече от колко? Деветнайсет?
Двайсет.
Не мога да си представя какво си е мислел Декър.
Сигурно е мислил за щастието на дъщеря си.
Щастие?
С Тристан?
От всички хора ти най-добре знаеш, че това е невъзможно.
Аз не съм Изабел Две.
2 юни 1921 г.
Скъпи Тристан,
радвам се да чуя за предстоящата ти женитба.
Сигурно баща ти е много щастлив.
Изабел Две му е като дъщеря,
защото е кръстена на майка ти.
Изглежда така е било писано да се случи, нали?"
Хайде, ела.
Самюъл Декър Лъдлоу.
"Скъпи Тристан,
с Алфред много се зарадвахме на новината за раждането на сина ти.
Надявахме да имаме наше дете, но аз вече се съмнявам в това.
Знам, че Алфред често мисли за теб.
Очаквам с нетърпение деня, в който ще се видим отново.
Синът ти носи благородно име. Знам, че ще е достоен за него.
Предай любовта ми на Изабел Две, на баща ти и на всички останали.
Твоя завинаги, Сузана."
Остани си със здраве.
Остани си със здраве.
Добър вечер, господа.
Искахме да поговорим с теб за някои неща.
На всяка цена.
Както много добре знаеш, ние продаваме алкохола в града.
Ти беше дребен търговец. Аматьор, честно казано.
Но напоследък доставките ти се увеличиха.
И моето търпение взе да се изчерпва.
Затова следващия път, когато ни се изпречиш,
ще ти бъде за последно.
Извинете ме.
Сигурно се чудиш защо още не си мъртъв.
Защото конгресменът Лъдлоу е твой брат.
Това е единствената причина.
Кенет, Томас.
- Боб, как я караш?
- Радвам се да ви видя, сър.
Виктор, как си?
Шерифе, още ли ви мъчи настинка?
Ще се видим по-късно, сър.
Не можеш ли просто да поздравиш?
Здравей, Алфред.
Здравей, Тристан.
Кой е този млад мъж?
- Самюъл.
- Здравей.
Здравей, Самюъл.
Прекрасна е.
Здравей, Изи.
Нека да видя.
Коя е тази госпожа?
Аз съм леля ти Сузана.
Познавах чичо ти Самюъл, който загина във войната.
Мисля, че приличаш на него.
И дядо така казва.
Той беше добър и много смел.
Дядо казва същото.
Дядо каза, че като порасна, ще ми даде пушката на чичо Самюъл.
Ще дойдеш ли да я видиш?
С удоволствие...
някой път.
Той е чудесно момче.
Така е.
Как е татко? Добре ли е?
Доколкото може да се очаква.
Иска ми се...
Простете, че се намесвам.
Извинете ме, но сме готови за речта ви.
Ще дойда след минута.
Благодаря.
Ще се видим ли скоро?
С удоволствие.
Кенет.
Виж това?
Върви. Вземи Тайнърт.
Май пропусна дупка, Бърз Нож.
Той може да кара всякак.
Исусе!
Имаме информация, че превозвате стока, нарушаваща сухия режим.
Ако имате предвид каса ирландско уиски за баща ми, да.
Ще ви помоля да я предадете.
Той ще е разочарован.
Не.
Свалете го долу.
Дръжте го.
- Да се махаме оттук, Джон Ти.
- Има един плик в джоба му.
Хайде, Джон Ти.
Брат ми ти каза...
да не ни се пречкаш повече.
Вдигнете го и го сложете в колата.
Не искам да го виждам.
Съжалявам. Толкова съжалявам.
Татко не иска да ме види дори и сега?
Обвинява правителството за Изабел...
Трябва да поговорим за нещо.
Полицаят, който си ударил, едва не е умрял.
Всички разбират защо,
но трябва да признаеш вината си и да прекараш 30 дни в затвора.
А този, който стреля?
Получи...
порицание.
Братята О'Баниън?
Нищо.
Трябва да се примириш. Беше ужасен, трагичен инцидент.
Чуй ме.
Примири се.
Забърка се в голяма каша.
Изчакай една минута.
Толкова съжалявам.
Всички я обичахме.
Как си?
Добре.
Вече рядко те виждаме.
Държах реч завчера.
- Така ли?
- Да.
Първата ми публична проява.
Беше за...
Беше за отговорностите на жените в...
Хубаво е, че те виждам.
Съжалявам.
Все още понякога сънувам,
че аз съм майката на децата ти.
Исках тя да умре.
Може би исках и Самюъл да умре.
Нямаш нищо общо със смъртта му. Нито със смъртта на Изабел.
Така ли?
Върви си у дома.
Върви вкъщи при Алфред.
Къде беше?
Излязох да се поразходя. Имах нужда от разходка.
Какво правиш вкъщи?
Лекарят ти ми се обади, каза че си пропуснала часа.
Обадих се тук, нямаше те и аз...
Чувствам се много изморена.
Отивам да си лягам.
Ти я спечели. Връщам я вкъщи.
Алфред.
Следвах всички правила.
Човешките и Божиите.
А ти...
не спази нито едно от тях.
А всички те обичаха повече.
Самюъл, баща ни...
Дори собствената ми жена.
Искам да остана насаме с нея.
Знаеш ли, когато умря Самюъл...
Когато умря Самюъл, аз проклех Господ.
Нима проклех всички около себе си, наравно с мен?
Ти не си прокълнат.
Няма да го позволя.
Не си прокълнат!
Добре.
Това е пистолет за джентълмени. Малък, но много мощен.
Това искаш като пораснеш, нали? Пистолет.
Самюъл, ела тук!
Върви при Пет.
Вкарай го в къщата.
Чудесно момче.
Знаеш, че не сме тук да те арестуваме.
Заведете ме в гората. Не искам синът ми да види.
Не искам синът ми да види.
Да приключваме.
Полковник Лъдлоу.
Какво става тук?
Какво става тук ли?
Няма нужда да си гений, за да се сетиш, че те ще дойдат за теб.
Да.
Алфред?
Да?
Искам да те помоля да се грижиш за децата ми.
Грижи се за Самюъл.
Братко, за мен ще бъде чест.
Колко много исках да им взема скалповете.
Но не бях ги убил аз.
Същата нощ погребахме телата...
и хвърлихме колата в дълбок вир по горното течение на Мисури.
Спомням си, че като беше момче,
си мислех, че Тристан никога няма да доживее до старини.
Оказа се, че съм сгрешил.
Сгреших за много неща.
Тези, които го обичаха най-много, те умряха млади.
Той беше скалата, в която те се разбиваха,
колкото и да се опитваше да ги предпази.
Но той имаше честта си...
и дълъг живот,
Видя как децата му растат и създават семейства.
Тристан умря през 1963 г.,
в Луната на пукащите дървета.
За последен път са го видели на север, където ловът е добър.
Гробът му не е отбелязан, но това няма значение.
Той винаги бе живял на границата,
някъде между този свят и другия.
Застигна го добра смърт.