Friends - 10x19 - 10x20 (2002) Свали субтитрите
Да, добре.
"Пълно с глупости"
Представяш ли си? Моника и Чандлър ще се приберат с бебе. Бебе!
Рос все още не знае. Да им се обадим?
Рейч е все още там и му вика.
Горкия. Не искам да съм на неговото място.
Чакай, чакай! Трябва ли да правим подобно нещо?
Не знам.
- Може би не е добра идея.
- Да, вероятно не е.
- Това досега не ни е спирало.
- Не, сър.
П Р И Я Т Е Л И Последният епизод
Не мога да повярвам, че след няколко часа, ще сме вече родители.
Не мога да повярвам, че стана три седмици по-рано.
Радвам се, че детето ни бърза да се появи.
В коя стая казаха, че е Ерика?
702.
- Хайде, скъпа, давай, хайде.
- Изкарайте това бебе от мен.
Тези за са вас!
Видя ли какво огромно нещо излизаше от тази жена?
Не разбрах дори, кой кого ражда?
Как е?
Докторите казаха, че има още време.
Как се чувстваш?
Боли от време на време, но не е чак толкова лошо.
- Малко съм уплашена.
- Да. Всичко ще е наред.
Кажи го на жената от 702-ра, с онази твар, излизаща от нея.
Онова дете май носеше риза.
Ти ще си наред обаче!
Спи си! Аз трябва да се прибера.
Беше невероятно.
Да, наистина.
Научил си нови движения.
Да, един колега ми подари на шега "Секс за начинаещи". И сега кой се смее!?
Дишай, дишай, дишай ...
- Така е добре.
- Може ли следващия път аз да кажа: дишай?
Не, последният път го каза като Дракула и я изплаши!
- Да ти донеса ли нещо? Може би малко чипс?
- Не мерси.
Ей сега се връщам.
Къде отиваш?
До тоалетната.
- Не можеш да ме оставиш сам с нея.
- Какво?
Това е от онези социални ситуации, в които се чувствам много дискомфортно.
А в кои социални ситуации се чувстваш комфортно?
Просто никога не съм оставал сам с нея.
Ще се оправиш...
Е, едва ли, но аз ще се върна след 2 минути.
Е, някакви планове за лятото?
Не знам, може би на лагер с хората от църквата.
Е нека да спомена и това...
Чудила ли си се, кое е по лошо: да раждаш или да те сритат в топките?
- Какво?
- Просто е интересно.
Понеже няма как да се разбере. Никой не ги е изпитал и двете.
Един от вечните въпроси в живота.
Кой знае, може да има дори нещо по-болезнено и от тези двете.
Например това.
- Добро утро.
- Здрасти.
- Какво е това?
- Това е подаръкът ми за къщата на Моника и Чандлър.
- Бебета пиленце и патенце.
- Да, нарекох ги Пиле-младши и Пате-младши.
Не можех да очаквам подобно нещо.
Ще им хареса в новата им къща, има голям заден двор.
А когато остареят може да ги оставят във фермата, където Чандлър заведе предните.
Жалко, че не може да ги посещаваме там.
Tакова е правилото там.
- Познай! Вече си почти чичо.
- Какво?
Ерика започна да ражда снощи. Моника и Чандлър са в момента в болницата.
- Господи.
- И имам усещането, че ще е момиче.
Фиби, ти беше сигурна и за Бен, че ще е момиче.
Виждал ли си го да си играе с топка?
- Рейчъл тук ли е?
- Мисля, че още спи.
Как мина снощи? Тя изглеждаше доста ядосана.
Ние... изгладихме противоречията.
Каква е тази усмивка? Да не се е случило нещо между вас?
Не съм такъв, който се хвали когато целуне някой.
Но пък не съм и някой, който си мълчи, когато прави секс. Ние правихме.
- Господи, ти и Рейчъл?
- Да, страхотно е.
- Какво значи това. Събирате ли се отново?
- Не знам. Не сме говорили.
- Но ти искаш да се съберете?
- Не знам. Беше невероятно.
Беше толкова спонтанно. Когато я държах, не исках да я пускам да си тръгне.
-Всъщност, да. Искам да сме заедно.
-Да.... да.
- Все още ли мисли да ходи в Париж?
- Надявам се не.
Това не е ли перфектният ден? Вие може да се съберете отново.
Моника и Чандлър ще си имат бебе. Появиха се отново пилета и патета.
Чувствам се като в мюзикъл.
Когато слънцето се появи ярко и лъчезарно и луната ...
Добро утро.
Няма да разберем как свършва.
- Как спа?
- Добре. Ти?
- Добре.
- Залагам, че е било добре.
Бихте ли ни дали няколко минути?
Разбира се. Ние ще наглеждаме пилето и патето.
- Пиле и пате? Те не починаха ли?
- Почнаха ...
почнаха... и стигнаха до вятърната мелница във фермата.
- Добро утро.
- И на теб.
- Миналата нощ беше прекрасна.
- Наистина беше.
- Събудих с най-голямата усмивка.
- Аз също.
Беше като едно от нещата, за които мислиш, че никога няма да се случат,
но после то се случва и това е всичко, което си искал.
Да, знам... това бе ...
перфектният начин да се сбогувам с теб.
Само още малко, скъпа.
- О боже, боли!
- Толкова много ли?
Май е време да те сритам по топките да видим кое е по-лошо.
Главичката му се подава.
Господи, това е най-хубавото теменце, което съм виждала.
Чандлър, трябва да го видиш.
Добре съм.
Чандлър, не можеш да го изпуснеш. Това е рождението на детето ти. Чудото на живота.
Добре.
Това е едно отблъскващо чудо.
Започни да напъваш. Давай. Ето раменете.
Момче е.
- Добре ли е?
- Добре е.
Успя!
Това е бебе, малко сладко бебче. И разни други неща, които все едно не виждам.
Кой иска да среже пъпната връв?
Това бе жилаво.
Ей, красавецо! Толкова ще те обичам, че няма да има друга по-добра жена за теб.
- Ние сме големи щастливци.
- Да, нали.
Има твоите очи.
Знам, че е невъзможно, но наистина са като твоите.
Ще го почистим малко.
- Господи, красив е. Много ти благодаря.
- Истински се радвам за вас.
- Как се чувстваш?
- Уморена.
Нямаш чак толкова време за почивка. Следващото идва след минута.
Извинете, кой ще идва и какво става...?
Следващото бебе ще започне да излиза след минута.
Ние поръчахме само едно!
- Знаехте ли, че са близнаци?
- Да, това са лица на хора, които са знаели.
Не мога да повярвам, че не сте знаели. Не се е случвало досега.
Това ме кара да се чувствам много специален и добър.
- Знаехте ли, че са близнаци?
- Да, още от документите, които получихме от Охайо.
- Някой казвал ли ти е?
- Не мисля.
Въпреки, че споменаха нещо за два сърдечни тона, но си помислих за моя и на бебето.
Те казваха, че и двата сърдечни тона са доста силни,
на което отговарях, че това е добре. Все пак ще раждам бебе.
Не е за вярване.
- Всъщност в нашето семейство има доста близнаци.
- Интересно.
Може ли да си кажем две думи?
Какво ще правим?
- Какво имаш предвид?
- Близнаци!!
Близнаци!!
- Чандлър, паникьосваш се!
- Да, няма ли да се присъединиш?
Предлагам да задържим едното, а за другото ще си помислим.
- Не можем да ги разделим.
- Защо не?
Можем да им дадем по половин медальон и след години те ще се намерят и...
ще се съберат.
Ще бъде един невероятен ден за всички.
А ако хората, които осиновят другото, са ужасни?
А ако не са? Ако се случи да е цар?
Да, чух, че царят търси да си осинови дете.
-Моника, не сме готови за две бебета.
-Няма значение. Чакахме толкова дълго.
Не ме интересува дали са две. Или дори да са три.
Или дори целия актьорски състав на "Осем са достатъчно".
- Взимаме ги вкъщи, защото са наши деца.
- Добре.
Изглежда, че тук сме готови. Хайде, Ерика, започвай да напъваш.
- Ето я идва.
- Тя!? Момиче ли е?
Да.
Сега си имаме от двете по едно.
Това е достатъчно.
И после тя каза, че това е перфектният начин да се сбогува.
- Господи! А ти какво каза?
- Нищо. Какво да отговоря?
Рос, трябва да й кажеш какво чувстваш.
- В никакъв случай.
- Не можеш да се откажеш.
Така ли би постъпил един динозавър?
- Какво?
- Просто се опитвам да заговоря на твоя език.
Рос, Рейчъл не знае, че искаш да се съберете отново. Ако го знае, може да поразмисли.
Може дори да реши да не тръгва.
- Мислиш ли?
- Нали това ти казвам.
И това е частта в мюзикъла, където започва страхотна убедителна песен...
не приемай "не" за отговор... не оставяй любовта да отлети..
Не може ли поне да си довърша песента...
Току що оставих Ема при майка ми.
Няма ли да я вземеш с теб довечера?
Не, решихме да отида, да се настаня и мама да я доведе в неделя.
Осем часа полет с едногодишно бебе. Успех, мамо!
Осем часа разговори с майка ми за диетата на Аткинс. Успех, Ема!
Да, прави сте. Трябва поне да й кажа какво чувствам.
- Рос, чакай!
- Какво?
Ще ми вземеш ли поничка?
- Рейчъл!
- Да.
Знам, че тръгваш довечера.
Аз просто трябва да ти кажа, че аз...
Обичам те.
Не знам дали това ще промени плановете ти,
но реших, че трябва да го знаеш.
Гюнтер...
Аз също те обичам.
Може би не по същия начин, но те обичам.
И когато съм в някое кафене и пия кафе
или видя мъж с коса по-светла от слънцето, ще си мисля за теб.
Чао!
Боже Господи!
Невероятно!
- Знаеш ли кое би помогнало?
- Няма да ти донеса поничка!
Мислиш ли, че се познават от там вътре?
Може би.
Освен ако не са двама съседи, които живеят така дълги години
и един ден ги избутват през вагина и те най накрая се срещат.
Ще я заведем в следродилното.
Има нещо, което искаме да ти кажем.
Решихме да кръстим момиченцето Ерика.
Господи, точно както моето име!
Виж ти, така е!
Ще отида да си почина. Много се радвам, че избрах вас.
Вие ще сте страхотни родители. Дори и Чандлър.
-Добре, чао. Ще ти се обадим!
-Приятно прекарване на лагера!
Виж ги тези мъничета!
- Готова ли си за размяна?
- Добре.
- Може би по-късно.
- Да, добре.
- С какво се занимаваш?
- Плакат "Добре Дошло" за бебето.
Колко мило! Това бебето ли е?
Не, седнах в боята.
- Говори ли с Рейчъл?
- Не и не мисля да говоря.
- Какво?
- Защо не?
Защото ще ме отреже. Видяхте, какво стана с Гюнтер. Не беше никак забавно.
Как може да се сравняваш с Гюнтер?
Да, той очевидно е по-секси от теб, но...
Но ти имаш някакви отношения с нея. Снощи сте спали заедно!
Да, но тя все още иска да замине.
- Очевидно е какво мисли.
- Разбирам те. Понякога ...
- Джо...
- По дяволите!
Дори и да реша да й кажа, няма нужда да е сега. Ще я видя отново. Имаме време.
Не, нямаш. Тя отива в Париж. Там ще срещне някого.
Знаеш ли колко готини мъже има в Париж?
Град пълен с Гюнтеровци.
- Какво е това?
- Направих нещо.
Ако имах повече време, щеше да е по-добро, но...
- Сам ли го направи?
- Скъпи това е прекрасно!
Знаеш, че бебето не може да чете, нали Майк?
Таксито за багажа ми току що пристигна. Не мога да повярвам, че още ги няма.
Трябва да хвана глупавия самолет, а искам да видя бебето.
Моника се обади от таксито. Каза, че пристигат след малко
и също, че имало някаква голяма изненада.
Щастлива ли звучеше като го каза,
понеже бебето на мой приятел се роди с малка рехава брада.
Каква е голямата изненада?
Господи... Какво... Как... ?
Неудобен въпрос: От болницата знаят, че сте взели две, нали?
- Да, близнаци са.
- Толкова са сладки. Какви са?
Това е момче, а това момиче.
Казва се Ерика.
Бременното момиче се казваше Ерика.
Да, засрами се, че не прекара повече време с нея.
- Мислим да наречем момчето Джак, на татко.
- Той ще бъде много щастлив.
Джак Бинг, харесва ми. Звучи като вестникар от 40те години.
Джак Бинг, Сутринни Новини. Така ще раздухам тази история!
- Толкова са красиви.
- И аз искам едно.
Така ли? Кажи ми кое, ще се опитам да го измъкна под палтото си.
- Сериозно, не искаш ли да си направим едно?
- Защо пък не цял банда?
Наистина ли?
Да, можем да ги научим да пеят и ще станем като сем. Ван Трап.
Само без нацисти, въпреки че звучи малко тъпо.
Ако не тръгна сега, ще си изпусна самолета.
-Много се радвам, че видя бебетата.
-Аз също.
Съжалявам, че няма да съм наблизо да гледам как се опитвате да се справите с тях.
Не мога отново да се сбогувам с вас. Обичам ви много всички!
-Обади се от там като стигнеш.
-Добре.
Рос, ела!
Искам да знаеш. Миналата нощ: никога няма да я забравя.
Нито пък аз.
Вече наистина трябва да тръгвам.
Там ще ме намразят.
И просто я остави да си тръгне?
Да.
Може би така е най-добре.
- Дали?
- Да.
Трябва да мислиш за снощи по нейния начин.
Може би да преспите заедно е наистина перфектното сбогуване между вас.
Те са преспали заедно?
Бях с теб!
Но така тя няма да разбере, как се чувства той.
Може би така трябва. Може би така е по-добре.
Сега можеш да продължиш с живота си. Опитваше се от толкова време.
Сега когато сте на различни континенти ... нали?
Сега ще можеш да го направиш.
Да я забравиш.
Да така е. Само че ...
Аз не искам да я забравям.
- Какво?
- Да. Аз искам да съм с нея.
- Наистина ли?
- Да, отивам след нея.
- Давай!
- Чакай. Вземи си палтото!
- Палтото ми.
- Това е страхотно.
Нямам представа какво става, но съм развълнуван.
- Рос, какво мислиш, че ще каже?
- Не знам. Но дори и да ме разкара,
няма да прекарам живота си, чудейки се, какво щеше да стане, ако... Къде ми е палтото?
Не дойде с палто. Таксито ми е долу, ще те закарам до летището.
- Пожелайте ми успех!
- Успе...
- ХАЙДЕ!!!
Господи, Рос тича след Рейчъл, а вие си имате бебета.
Това е най-прекрасният ден.
Какво прави това петно от боя във формата на дупе върху дивана ми?
Чу въпроса, Майк.
Сигурна ли си, че можем да стигнем навреме?
Да не мислиш, че са ми отнели книжката, защото карам внимателно.
Няма колан.
Ако се ударим двигателя ще избухне, така че е по-добре да изхвърчиш извън колата.
- Да го направим.
- Добре.
- Ист Енд 83.
- Не приемам пътници.
Според закона трябва да приемаш всеки!
Не разбирате. Това не е истинско такси.
Добре, ще се оплача. Кой ви е регистрационния номер?
Номерът ми е: ИЗЛЕЗ ОТ КОЛАТА!
- Какво?
- Излизай от колата!!!
Я гледайте!
НЕ!
Мога ли сега да ви дам подаръка за къщата?
Ето това можеш.
Имам въпрос.
Можеш ли да ги различиш без да поглеждаш в памперсите им?
Разбира се, че мога. Аз съм им майка все пак.
Така ли? Добре. Кое е това?
Това е Джак.
Джак ще си има проблеми в гимназията с тази вагина.
Пиле-младши! Пате-младши!
Не се крийте от мама!
- Вече можеш да отвориш очи.
- Преминахме ли моста?
- Да.
- Бабата на велосипеда все още ли е жива?
- Да, веднага стана на крака.
- Господи, Фиби, намали малко!
- Искаш ли да стигнеш до Рейчъл навреме?
-Да, но не ми се умира в таксито ти.
- Трябваше да си наясно преди да се качиш.
- Жабката.
- Какво?
ЖАБКАТА!!!
Четири долара. Има монети в плика.
ХАЙДЕ!
Този прозорец бил чист.
Чудехме какво толкова те бави за подаръка, но сега разбираме какво си правил.
Исках да ви изненадам, но...
Вашият подарък за къщата е: взел съм ви малко пиленце и патенце.
Наистина? Взел си ни пиле и пате?
Страхотно, точно за нова къща с бебета: курeшки.
- Трябва да са скочили от масата и сега ги няма.
- Спокойно, ще ги намерим.
Ще отида да видя близнаците.
Господи, какво настъпих?
Няма нищо, малко китайско.
Настъпи китайското ми?
Съжалявам, не знаех че трябва да гледам за китайска храна по пода.
Постави я в чиния е се махай.
Добре, да намерим тези птички.
Чакай, чу ли това?
Те са в масата.
- Това не е на добре.
- Трябва да ги извадим!
- Как?
- Трябва да ги извикаме. Знаеш ли някакви птичи викове?
- О да, викат ми "птичаря".
Да повдигнем малко масата.
Джоуи, чакай, топката!
-Какво да направим?
-Не знам. Да я отворим някак отдолу.
- Всичко е залепено.
- И трябва да я строшим?
- Не знам, може би.
- Господи.
Да, това е футболна маса.
Нямаме избор. Това е репликата ми в оня фантастичен филм, само да бях получил ролята.
Това са живи хора там вътре. Трябва да ги изкараме от там.
Дори да трябва да пожертвам най-важното нещо в живота ми: моята машина на времето.
-И този филм е видял бял свят?
-Не видя.
Джак Уайнбърг, да се яви на телефона...
Рос, къде отиваш?
Да говоря с Рейчъл. Нали затова пътувахме със смъртоносното такси?
И за какво тичаш към изхода? До сега не си ли преследвал някой на летището?
Не откакто отмениха шоуто ми с таксито.
- Трябва ти билет за да минеш през охраната.
- Какво? Няма да успеем.
Не и с тази нагласа, стегни се!
Добре, ако вървите малко по-бавно, ще бъде перфектно.
- Мадам, паспортът ви, моля!
- О, Господи.
Опасявах, че не помня нищо от френския в гимназията, но разбрах всичко, което казахте.
- Бордовата ви карта, моля!
- Разбира се.
Тук беше, не мога да повярвам.
-Мадам, ако нямате бордова карта...
-Имам, имам ...
Добре, не мога да я открия, но помня,
че бях на място 32-С, защото е точно като номерът на сутиена ми.
Мадам, трябва да имате бордова...
Добре, разбрах, но ако бях на 36-D, нямаше да има подобен проблем.
- Здрасти, искам билет...
- Само един. Докарах те до тук и няма да видя какво ще стане?
Добре, два билета, трябват ми два билета.
На меден месец сме.
- За къде?
- Няма значение. Възможно най-евтиното.
Такава късметлийка съм, че се ожених за теб.
По дяволите. Къде е?
Намерих го, намерих го.
Казах ти, че ще го намеря, в лицето ти го казах. Ти си друг човек.
Добре. Полет 421 Париж.
- Не го виждам. Ти виждаш ли го?
- Не, да не сме го изтървали?
Не, не, не е възможно. Има още 20 минути.
Може да сме объркали номера на полета.
Здрасти, аз съм, ето ти Рос.
- Слушай!
-Няма да повярваш какви сладки звуци издават близнаците. Слушай!
Но Моника...
- Извинявай, но преди го правиха.
- Няма проблем, слушай!
Чакай, чакай, ето сега.
- Не са ли сладки?
- Да, прекрасни са! Слушай!
Трябва ми информацията за полета на Рейчъл.
Полет 421, излита в 8:40.
Точно това имам и аз. Няма го на таблото.
Това пише тук: полет 421, излита 8:40, летище Ню Арк.
- Какво?
- Летище Ню Арк. Защо, вие къде сте?
Летище Кенеди.
Не се тревожете, момчета. Ще ви измъкнем от там.
И също така ще ви купим малки слухови апаратчета.
Е, да започваме.
Какво става?
Трябва първо да се сбогувам с масата.
Разбирам.
Масо,
ти ни дари с толкова безценни моменти.
И вие момчета, Джордан, Виктор, Джоел... всички.
Какво да кажа.
Вие ни направихте да изглеждаме добре.
- Искаш ли да кажеш нещо?
- Не знам.
Освен може би за последен път:
Добра игра, добра игра...
Добре, дойде време.
- Не мога да го направя.
- И аз не мога.
-Намерихте ли ги?
-Да, заклещили са се в масата.
Трябва да я строшим за да я отворим, но и двамата не можем.
Разбира се. Трудно е.
Аз ще го направя, дай!
Досега не съм карала толкова бързо.
Фиби, остави. Ню Арк е на час път. Няма начин да стигнем навреме.
Тя си взе телефона. Можеш да й се обадиш.
Не мога да го направя по телефона.
Нямаш друг избор.
Рейчъл! Страхотно. Между другото сега ли се качи на самолета?
Да.
Истината е, че щяхме да я хванем, ако не бяхме объркали летището.
Рейч, чакай малко.
Фиби, всичко наред ли е?
- Всъщност не е. Трябва да слезеш от самолета.
- Какво? Защо?
Имам чувството, че нещо не е наред. Нещо с лявото филанджи.
Скъпа, сигурна съм, че самолетът е наред.
Трябва да затварям, обичам те, ще ти звънна веднага като кацна в Париж.
- Какво беше това?
- Моята луда приятелка. Каза ми, че трябва да сляза,
защото имала чувството, че нещо не е наред с лявото филанджи.
- Не звучи добре.
- Не бих се притеснявала.
Тя винаги има подобни идеи и почти никога не е права.
- Но понякога е?
- Е...
- Какво правите?
- Не мога да летя с този самолет.
-Извинете, господине, къде отивате?
-Трябва да сляза от този самолет.
Приятелката й има усещането, че нещо не е наред с лявото филанджи.
Може ли малко фъстъци!
-Какво му е на самолета?
-Нищо нередно няма в самолета.
- Лявото филанджи.
- Няма никакво филанджи.
О Господи, този самолет няма дори филанджи.
- Няма да летя тогава.
- Госпожо, моля ви, седнете!
- Какво става?
- Всички да слизат! Няма филанджи.
Това е ужасно. Аз...
Да, добре...
Добре, моята работа тук приключи.
Беше впечатляващо.
Дори не използва инструментите за повечето неща.
Да, само ме забавяха.
Връщам се при бебетата. Ще се видя с вас момичета по-късно.
Съжалявам за масата.
- Ще купиш ли нова?
- Вероятно не.
Няма да ми се играе, след като си тръгнеш.
Е, поне извадихме тези мъници.
Притеснихме се за вас.
Ще трябва да свиквам с нещата, които акат в ръцете ми.
Ще ми липсват. Имах си за малко пак птички наоколо.
Можем пък да ти ги оставим да ги гледаш.
Какво?
Да, ние ще си имаме доста работа. Пък и тук ще си имат собствена стая.
Мога да си взема и дива гъска.
Мисля, че домашните ти стигат.
Благодаря. Чухте ли момчета. Оставате тук.
Пък и е хубаво. Така ще имате причина да идвате насам.
Мисля, че ще има и други причини.
Неловка прегръдка или лигав поздрав между пичове?
Лигав поздрав между пичове.
- Уверявам ви, самолетът е наред?
- И поправихте филаджите?
Да, поправени са!
Дори сме поставили доста филанджи в повече, за всеки случай.
- Къде е?
- Не я виждам.
- Ето я.
- Рейчъл!
Чакайте, господине! Имате ли бордова карта?
Не, просто трябва да говоря с някой.
- Не може да продължите без бордова карта.
- Не, не, да, но аз ...
- Какво правите тук?
- Добре, ти си!
Какво? Рос, плашиш ме. Какво става?
- Добре, нещото е ...
- Да?
- Не заминавай!
- Какво?
Моля те, остани с мен. Обичам те толкова много. Моля те, не тръгвай!
Знам, не трябваше да чакам до сега да го кажа. Беше глупаво, съжалявам.
Но сега ти казвам. Обичам те! Не се качвай на този самолет.
Госпожице, ще се качвате ли на самолета?
- Знам че ме обичаш, знам го.
- Госпожице?
- Трябва да се качвам на самолета.
- Не, не трябва.
Напротив, трябва, чакат ме, Рос.
Не мога да го направя точно сега, съжалявам. Съжалявам.
- Рейчъл?!
- Толкова съжалявам.
- Наистина си мислих, че ще остане.
- Съжалявам.
Е, това е. Всичко е опаковано.
- Странно е.
- Нали!
Това значи ли, че няма нищо за ядене?
Оставих три лазани в хладилника ти.
Обичам те.
- Стигнахте ли навреме?
- Да, той говори с нея, но тя все пак се качи на самолета.
- Къде е Рос?
- Прибра се вкъщи. Не искаше да вижда никой.
Рос, аз съм. Върнах се на самолета и се чувствам ужасно.
Това въобще не е начина, по който исках да приключим.
Просто не очаквах да те видя и изведнъж ти се появяваш и казваш тези неща.
Сега си стоя тук и си мисля за нещата, които трябваше да кажа, но не казах.
Дори не казах, че аз също те обичам.
Естествено, че е така. Обичам те.
Обичам те. Обичам те!
Какво правя?! Обичам те!
Трябва да те видя. Трябва да сляза от този самолет.
- Извинете!
- Госпожице, моля, седнете!
Извинете, но трябва да сляза от самолета. Трябва да кажа на един човек, че го обичам.
Госпожице, не мога да ви пусна да слезете от самолета.
Пусни я да слезе от самолета!
Опасявам се, че се налага да си седнете на мястото.
- Но вие не разбирате!
- Опитайте се да разберете!
Моля ви, няма ли никакъв начин да ме оставите да сляза от самолета...
НЕ! НЕ!
Господи, дали е слязла от самолета? Дали е слязла от самолета?
Слязох от самолета.
Слязла си от самолета.
Обичам те!
И аз те обичам и никога повече няма да те пусна да си тръгнеш.
Добре, защото искам да съм тук.
И нищо повече няма да се обърква. Не искам да се обърква.
- Аз също. Спираме да бъдем глупави.
- Добре.
- Ти и аз. Това е!
- Това е. Освен ако не сме скъсали.
Не се шегувай точно сега.
Моля ви, внимавайте с това, беше на баба ми. Внимавайте.
Ако това падне от камиона, няма да е лошо.
Да, изглежда някак си по-малко.
Винаги ли е било лилаво?
Огледайте се мъници. Това ви бе първият дом.
И бе щастливо място. Пълно с живот и смях.
Но по-важното е, че поради наема ни идваше леко в повече.
Осъзнавате ли, че по едно ли друго време всички сме живели в този апартамент?
- Да наистина.
- Аз не съм.
А онова лято в колежа, когато живя с баба и се опита да станеш танцьор?
Цели десет години без да го споменем до сега.
Скъпи, забравих. Обещах на Тригър да оставим ключовете.
- Е, това беше.
- Да. Така мисля.
- По-трудно е отколкото си представях.
- Всичко ще е наред.
Веднага ли трябва да тръгвате към къщата или имате малко време?
- Имаме малко време.
- Да пием по кафе?
- Разбира се.
Къде?