Friends - 10x10 - 10x16 (1994) (Friends-10x15-TOW Estelle Dies.sub) Свали субтитрите
Какво стана с работата?
Предложиха ми място.
Трябва ни бутилка израелско подбрано.
Работата е в Париж.
Моля ви, някой да каже нещо.
Ако приемеш, се местиш в Париж?
Или пък да пътуваш всеки ден до там и обратно.
Наистина ме плаши, а и е доста доста далеч от тук,
но това е невероятна възможност за мен.
Вече говорих с тях относно Ема. Казаха, че ще направят всичко необходимо за да ни е удобно.
Аз ще летя насам често, ще поемат и твоите билети за да идваш. Каквото поискаме.
Шефът ми каза да си взема нова лампа за работната ми клетка.
- Добре, ще го измислим.
- Благодаря ти.
- Сигурна ли си, че това е което искаш?
- Мисля, че да.
- Какво става?
- Предложиха ми невероятна работа.
- Чудесно.
- Браво на теб.
- В Париж.
- Какво? Не, не, не.
Не, твърде много промени. Първо Фиби се омъжва. Поздравления!
После тия двамата се местят в тъпата си къща в тъпите предградия.
- Следобедът каза, че ще ни подкрепиш?
- Така ми е дошло, аз не бих си вярвал.
- Моля ви, това е нещо много важно за мен. Ако може да го приемете.
- Разбира се че можем. Поздравления!
- Джоуи.
- Не, не. Сърцето ми е само за хора, които остават в Америка.
- Джоуи, това значи много...
- Оправяй се с приятелите си, без мен!
- Ти добре ли си?
- Натъжава ме, но...
- Питах Рос.
- Разбирам.
Рейчъл се мести в друга страна. Няма да я виждам всеки ден. Как да съм добре?
Но какво можем да направим. Тя се нуждае от тази работа.
Дали ако от Ралф Лорън й предложат старата работа, тя би приела?
- И как ще се лучи това?
- Да не би така да използваш едно от трите си магически желания?
Не знам, бих могъл да говоря с шефа й.
Да, срещнах го на коледното парти, даже си прекарахме добре.
- Човекът, който те наричаше Рон?
- Не казах, че сме братя.
ПРИЯТЕЛИ историята когато Естел умира
- Здрасти, Фиби.
- Здрасти.
Кажи ми мнението си: Съседната къща на тази която купуваме също се продава.
Аз искам да й хвърлим един поглед, но Чандлър не иска.
Трябва да приключим утре, а една нова къща може само да ни обърка.
А ние много лесно се объркваме. Не сме много умни.
- А ако е по-хубава от сегашната. Не трябва ли поне да погледнем.
- Какво мислиш, Фибс?
Мисля, че с тази риза приличаш все едно работиш за 'Баск и Робинс' ... както и да е.
- Агентката на Джоуи не се ли казваше Естел Лаудър? - Да. - Починала е.
- Майтапиш се.
- Това е ужасно.
Да, миналата събота. Тя е била първият чернокож прелетял Атлантика сам.
Чакайте малко, прочетох съседния надпис.
Да, тя е само агент.
- Джоуи ще се разстрои много.
- Да, той искаше да бъде първият чернокож прелетял Атлантика.
Не можем да му кажем. Той е достатъчно разстроен за всичките промени.
- Това ще му дойде в повече.
- Наистина ли мислиш да не му казваме?
Поне за сега. Да му дадем няколко дни да свикне с останалите неща.
- А ако го прочете във вестника?
- И Снупи каза на Чарли Браун: "Всичко е наред".
- Мога ли да ви помогна?
- Да, приятел съм на Рейчъл Грийн.
- Всъщност се видяхме на коледното парти преди 2 години. - А да. Дон!? - Почти. Рон.
- Какво мога да направя за вас?
- Искам да проверя дали може да върнете работата на Рейчъл.
- Тя ли ви помоли да дойдете да попитате?
- Не, първо искам да знам дали вие сте съгласен и после да я питам.
Това е убедително.
Тя обичаше тази работа. А и вие нямате да намерите някой, който да се справя толкова добре. Не е ли така?
- Тя е добра! - Май уцелих в десятката.
- Но съжалявам, не мога да помогна.
Всъщност не е вярно. Не искам да помогна.
Разбирам, благодаря ви много.
- Това синът ви ли е.
- Да, казва се Рос.
- Какво?
- Нищо, просто е близко до Рон.
- Дали малкия Рос се интересува от динозаври?
- Да, доста често говори за тях. Защо?
Дали би му харесало да дойде с мен в музея за природна история.
След като всички са си тръгнали, само ние двамата. И може да пипа каквото си поиска.
Току що чух какво чухте вие и това не е добре. Нека започна отначало.
Аз съм палеонтолог. Вие ще дойдете с нас. И пипането се отнася само за кости... фосили.
- Наистина ли може да го уредите?
- Ако се съгласите Рейчъл да се върне и е уредено.
Е, връщането на Рейчъл няма да е най-лошото нещо на света.
- Точно така, да, много ви благодаря. Кълна се синът ви ще си прекара страхотно!
Малко се притеснявам за него. Постоянно чете, събира скали и е обсебен по динозаврите.
Ще се оправи!
- Здравей, Фибс!
- Здрасти!
- Наред ли е всичко?
- Ядосан съм на агента си.
- Естел? Защо?
- Има една роля в телевизионен филм, за която щях да съм перфектен,
а тя дори не се е обадила. Дано да има добра причина да не го направи.
Предполагам, че има.
- Искам да я чуя, защото това не е за първи път.
- Не, не, чакай малко. Трябва да тръгвам.
- Само ми обещай, че ще изчакаш минута преди да й звъннеш.
- Добре, но защо?
Защото обещанието между приятели не се нуждае от причини?
Това ми хареса.
- Джоуи, Естел е.
- Тъкмо щях да ти звъня. Странно.
Малко съвпадение, но пък е вероятно.
- Сигурно се чудиш, защо не те уредих в прослушването за онзи филм.
- Да, чудя се.
- Май го пропуснах този път.
- Това ли е? Напоследък само това правиш: пропускаш.
Не ми дръж такъв тон. Ти за кой се мислиш? Алън Лемън, първия чернокож прелетял Атлантика сам?
Не, казвам само че си ми агент, а не ме уреждаш на никакви прослушвания и ми писна.
- Какви ги говориш?
- Казвам... няма да стане така, уволнена си, чао.
Кофти седмица за Естел.
Ема си забрави динозавърчето в къщи, а знаеш, че не може да заспи без него.
В момента спи, така че спри да я пресираш с тези неща.
Няма да повярваш какво ми се случи. От Ралф Лорън се обадиха и ми предлагат старото ми място.
Толкова е странно. Първо ме уволняват, а после ме назначават отново.
Това място там май се разпада без мен.
Значи няма да ходиш в Париж?
Не, все още мисля да ходя.
- Какво?
- Когато от Луи Фотон разбраха, че Ралф Лорън ме искат обратно, те ми предложиха повече пари.
- Не е ли страхотно?
- Даа.
Ние мислим да купим съседната къща и решихме да погледнем и тази.
- Разбира се, в момента я показвам и на други, но заповядайте.
- Мерси.
Все едно изневеряваме на къщата си.
И ако изневеряваме, не трябва ли да е с някоя по нова, която прави разни неща, които нашата не би правила.
Нашата е много по-хубава. Всекидневната тук е по-малка. Трапезарията е като пещера. Що за дупка?
- Е, какво мислите?
- Харесва ни.
Вече имаме оферта, а и дамата горе може би ще направи друга.
Те ще ни бъдат съседи. Какви са?
Жената горе е много мила. Имат 2 деца. Съпругът и работи на Уол Стрийт, а тя...
О - Боже - Мой!
Добре.
- Джоуи, искаш ли да дойдеш с мен да... добре ли си?
- Да, но се чувствам зле че уволних Естел. Това сигурно я 'убива'.
Точно това не може да я убие. Сърдечна емболия може би...
Сигурно го приема тежко. Аз бях едва ли не единственият й клиент, като изключим онзи, който яде хартия.
И предполагам, че яде повече пари отколкото изкарва.
Знам, че не е велик агент, но все пак беше с мен 10 години.
- Ще й се обадя да я назнача отново.
- Не, не й се обаждай. Изчакай тя да ти се обади.
- Защо?
- Защото търпението е пътят към разбирането,
което е ключът към щастливото сърце.
Ти ме разби.
- Обещай, че ще изчакаш тя да ти се обади.
- Обещавам... и това значи, че няма нужда от причина.
- Колко е малък светът!
- А все още не съм се срещнал с Бионсе.
- Познавате ли се?
- Много отдавна, преди Моника да го направи почтен мъж, той беше моята любовна поничка.
Е, и вие ли мислите да вземете тази къща? Или ще си направим малка война, но ви предупреждавам, аз съм добра!
- Всъщност ние купуваме съседната къща.
- Как... Защо?!
Не знам защо.
Сега вече реших. Бях в защита, но знаейки, че вие ще сте ни съседи, със сигурност трябва да я вземем.
Алън, ще си говорим с числа.
- Това не може да се случва.
- Агентката каза, че има и друга двойка с оферта. Може Джанисови няма да я получат.
- Може другата двойка да спечелят.
- Единствения начин това да стане е другата двойка да са сем. Хитлер.
Добре, а какво ще стане ако вземем и двете къщи. Можем да направи тази къща за гости.
Това е страхотна идея. Не искам да звучи безвкусно, но откога започна да акаш пари?
Дай и ти някаква идея!
Имаме три часа преди да се финализира сделката за къщата ни. Все още можем да се откажем.
- Но ние си обичаме къщата.
- Толкова ли много с такава съседка?
И освен това ще я чуваме доста, този вик 'О-Боже-Мой'...
Но ако не вземем тази къща, тя пак ще се появява където и да отидем. Поне ще е тук и това намалява елемента на изненада.
Няма повече да чуваш трите думи който карат топките ти да се качват на врата.
Трябва да направим нещо, не може да ни е съседка.
Да и това също.
- Кой е?
- Аз съм, Рон.
Знам че Рейчъл ви отказа, но мисля, че има начин да я накарате да се върне.
Може и да ви изненада факта, че назначаването на уволнени служители не е основната ми работа.
Само ме изслушайте. Какво ще кажете да й предложите повишение?
- Не мисля, Рон.
- Може би ще ви придумам.
Какво, ако можехте да подарите на сина си това уникално яйце от птеродактил.
- Това е доста добре. - Е имаме ли сделка? - Добре, имаме.
- Това ще ме направи доста популярен.
- Повярвайте. Жените: ще полудеят.
- Имах предвид пред сина ми.
- Добре, защото пред жените не чак толкова.
Джоуи, Хаузи Букер е, човекът който яде хартия.
Сигурно си чул че Естел почина. Исках да ти кажа, че има опело за нея в западната църква. Утре в 10. Надявам се да дойдеш.
Господи.
Джоуи, Естел е.
- Естел!?
- Исках да ти се обадя да ти кажа да не се притесняваш, че ме уволни.
- Добре, не мога да повярвам че ми се обаждаш. - Не предполагах, че трябва да се отбия. - Не, не се отбивай, не идвай.
- Както и да е, ти направи каквото трябваше. Аз съм добре.
- Може ли да те питам нещо?
- Как е там?
- Добре е.
Е детко, трябва да тръгвам. Успех с кариерата ти. Мисля, че ще е огромна!
Благодаря за всичко, Естел. Чао. Извън обхват. Стига бе.
Току що говорих със Сид и определено ще дадем оферта за къщата и залагам, че ще я получим.
Сем. Хитлер ще са много разочаровани.
Трябва да тръгвам. Предай на Моника чао и... до скоро, съседе.
Чакай. Искам само да знаеш, че съм толкова щастлив че ще си тук.
- Аз също.
Защото така ще можем да продължим от там, до където бяхме стигнали.
- Не съм спирал да те обичам!
- О Боже... - Да, да...
Искам те, нуждая се от теб, трябва да те имам, Джанис Липман Грауник Нейхоузин Стийн!
Чандлър, какви ги говориш?
Сега като живееш зад съседната врата, можем да сме заедно всеки ден. Сид и Моника няма нужда да разбират.
Не знам какво да кажа. Очевидно все още я има страстта между нас.
- Очевидно...
- Но аз обичам съпруга си, а и знам, че ти обичаш жена си.
- Вече не мисля, че трябва да вземаме тази къща.
- Не говори така, недей разваля и не отнемай тази мечта.
- Чандлър, един от нас трябва да бъде силен.
- Разбирам.
Но може би един последен момент на слабост...
Сбогом, Чандлър Бинг!
Няма да мога да ги сваля повече.
- Няма да повярваш, какво ми се случи днес.
- Какво?
От Ралф Лорън се обадиха отново и ми предложиха повече пари. - Нима? - Да!
Беше много странно. Зелнър се обади и каза, че ще направят всичко възможно да ме върнат там...
и че трябва да благодаря на някой си Рон. Дори не знам, от кой отдел е този човек.
- И какво мислиш да правиш?
- Е, приех.
Страхотно! Значи си оставаш в Ню Йорк.
- Радваш се, нали?
- Да, парите са доста, това бе най-лесния избор.
Вярно че си мислих, че ще отида в Париж. Ще работя в столицата на световната мода.
Но няма проблем, че ще се върна на работата, от която нищо не получих и вероятно няма и да мога да получа.
Нямах представа, че си била толкова въодушевена от Париж.
- Каза че си уплашена.
- Да, но имах предвид, положително уплашена.
Както да си уплашен, че се местиш в Ню Йорк или да разбера, че ще имам Ема.
Но няма проблем, всичко ще се нареди.
- Трябва да отидеш.
- Какво?
Това е което искаш, трябва да отидеш.
- Наистина ли го мислиш?
- Да, наистина.
- Но вече казах на Зелнър, че ще се върна там.
- Сигурен съм, че ще разбере.
Добре, ще го направя. Ще отида в Париж.
Отивам в Париж!
Благодаря ти, Рос.
Толкова съм щастлива.
Аз също.
Благодаря на всички че дойдохте.
Събрали сме тук днес да отбележим един прекрасен агент и красива жена...
...вътрешно.
Като единствените двама клиенти на Естел искаме да кажем по няколко думи.
Къде ми е речта?
Това се нарича представление! Хаузи Букър!