The X-Files 302 - Paper Clip (1993) Свали субтитрите
имат голямо влияние върху нашето съществуване.
Историята се е предвала от поколение на поколение...
и ни помага да разберем защо плачем от мъка...
и защо плачем от радост.
Животните като мечката, паякът и койотът...
са мощни символи за нашите хора.
когато ФБР човека Мълдър беше излекуван от светите хора,
това ни напомни историята за Чудовището Гила,
което символизира силите на лечение на Медицинските Хора.
В тази легенда, Чудовището Гила възстановило човека...
като извадило от него всички негови органи и ги върнало обратно.
Кръвта му била събрана от мравките, неговите очи и уши били взети от Слънцето,
неговият ум от Говорещия Бог и от Чудното Момче.
И тогава Светлината и Гръмотевицата върнали живота на човека.
И накрая на церемонията,
когато ФБР мъжа беше излекуван,
чухме новини от други Индианци от Северните Равнини...
че за велико събитие е дошло ред.
Като Навахо, тези хора си имат техниси истории и легенди.
Една от тези истории е за Бяло Женско Бизонче...
което дошло от небесата и показало на Индианците...
как да живеят добродетелен живот...
и как да се молят на Създателя.
То казало на хората , че ще се върне някой ден.
И тогава се превърнало в голям Бял Бизон и се понесло в облаците,
за да не бъде видяно никога повече.
Но един ден, когато свещените хора дадоха на ФБР човека чудото,
един бял бизон се родил.
И всеки Индианец знаеше, независимо дали вярваше на историята или не,
че това е могъща предсказание...
и че настъпват велики промени.
- Взех касетата.
- Лъжеш.
Тук в джоба ми е. Взех я от бюрото на Мълдър.
Хвърли оръжието !
- Сложиго долу, Скъли !
- Няма начин.
- Казах да гпо свалиш!
- Казах не!
- ти ме разиграваш !
- Опитвам се да ти помогна.
Тогава свали пистолете и седни долу ! Каза, че не си тук да ме убиеш.
- Не съм дошъл тук и за да ми сочат пистолет в лицето.
- Проклятие, Скинър !
- Хвърли оръжието ! Казах да го хвърлиш !
- Отръпни се !
Свали го долу!
- Какво по дяволите е това ? На какво си играете тук ?
- Добре ли си, Скъли ?
- Да.
- Вземи пистолета му.
Дай и пистолета !
- Дайте и го!
- Добре.
А сега искам обяснение.
Бях предупредена, че някой ще ме убие.
Някой на когото вярвам.
Сега ще бръкна в джоба на палтото ми и ще приключа тази безумица, става ли ?
Предполагам и двамата знаете какво е това. Сега и аз искам обяснение.
Твоят пушещ приятел уби баща ми заради тази касета, а после уби и мен.
- За какво говориш ?
- Бях мъртъв. Сега се завърнах.
- Какво има на касетата?
- Файлове от Департамента за Защита които не е трябвало да съществуват.
Истината за това, че нашето правителство е замесено в глобална конспирация за мълчание...
относно съществуването на извънземен живот.
- Дайте ми касетата.
- Тази касета остава при мен.
- Дай и касетата.
- Ако това, което казваш е истина,
ако информацията на касетата е достатъчно компроментираща, за да се убие човек,
това е нещото, което ни трябва за да да дадем тези хора на правосъдието.
За нас няма да е много добре, ако попадне обратно в ръцете им.
Тогава по-добре да сме сигурни, че това няма да стане.
- Хайде, Скъли. Да вървим.
- Къде ?
Има истини някъде там, които са на тази касета.
- Мълдър, --
- Скъли, каквото и да искаш да кажеш--
Бях на погребението на баща ти.
Казах на майка ти , че си добре.
Откъде знаеше ?
- Просто знаех.
Дъщеря ми е доведена тук. Опитвам се да я намеря.
- Добре. Как е името и ?
- Скъли. Дейна Скъли.
- Мелиса Скъли ?
- Не-- Това е сестра и.
Ами,Имаме само Мелиса Скъли в херургията с огнестрелна рана.
Миси? Мама е.
Предприехме всички драстични мерки...
които се прилага при рана в главата.
Предизвикахме кома за да предпазим и ограничим опасноста за мозъка.
- Ще се оправили?
- Правим всичко, което можем.
Наблюдаваме я денонощно.
Сестра, защо не донесете на Г-жа Скъли удобен стол.
Някъде през 1 973.
Удивително. Лангли, погледни.
Познаваш ли някой от тези мъже ?
Запознат ли си със след военен проект наречен "Щипка за листи" ?
Имаме си работа с дявола. Щатското правителство иска небето си чисто...
Изявени нацистки престъпници са разменени заради техните знания.
Познавам този човек. Виктор Клемпер.
Човека, който стои до баща ти е един от тези престъпници,
но той не е най-известния в групата.
Вернер фон Браун, разработил ракетите В2 които разрушили Лондон...
Може би най-куриозното, Виктор е разменен за това...
едни от най-злите нацисти да пропуснат Нюрембърския процес.
- Какво е правил той?
- Експериментирал е с еврей.
Давил ги е, одирал ги е, поставял ги е в газови камери. Всико това в името на науката.
Заедно с Фон Браун, Клемпер ни помогна да спечелим космическата надпревара.
използвайки научните си знания за ефекта на високо инертното летене,
ние успяхме да пратим човек на Луната преди руснаците.
Велика стъпка за човечеството.
Какво ли прави той на снимката до баща ми?
Не знам. Разпознаваш ли още някой на фотографията ?
- Не.
- Операция "Щипка за хартия"...
се предполага, че е спряна през 1950, но ако това е от 1973--
- Какво ли е станало с Клемпер ?
- Все още е тук,
живее си много добре за сметка на американските данакоплатци.
Невероятно! Мислехме, че си история.
Ще трябва да изчакаш още за да ми наследиш видео колекцията, Фрохайк.
Къде беше ? Търсихме навсякъде.
Долу в централата. Сканирах полицейската честота...
когато чух рапорт за стрелба.
- Агент Скъли.
- Какво ? Какво има?
Сестра ти е в критично състояние.
Скъли !
Скъли, чакай ! Скъли !
Скъли, чакай ! Скъли !
Трябва да отида там, Мълдър. Крушумът е бил за мен.
Ако се опитват да те убият, това е първото място, където биха търсили.
- Тези копелета.
- Ще се обадим на някой , който мисля, че ще помогне.
Единственото нещо, което можеш да направиш за нея в момента е да се опиташ да ги хванеш.
Това е сериозна грешка.
- Простреляна е невинна жена.
- Това може ли да доведе до нас?
- Това е твоя човек.
- Станала е грешка.
- Тя ще бъде поправена.
- От кой?
От кой ще бъде поправена?
Твойте смешно тъпи похитители ?
Тези хора са професионалисти.
Не е професионално хората да правят грешки.
Искаш да ни обедиш, че просто...
ще я поправиш с още крушуми ?
- Не.
- Тази жена--
Скъли--
ти знаеш, тя вярва, че нейния партньор е още жив.
Мълдър е мъртъв. Сам се погрижих.
И компютърната касета, която съдържа откраднатите файлове...
казваш че си я открил--
Можеш ли да ни я покажеш ?
Не бих приел да поставяте честта ми на съмнение.
Имаш ли касетата ?
- Разбира се, че я имам.
- Бих искал да я видя.
И аз.
Прикрил съм я от съображения за сигурност.
Утре ще ви я донеса.
И освен това, всичката тази каша ще бъде изчистена.
- Виктор Клемпър?
- Да.
Името ми е Фокс Мълдър. Това е Дейна Скъли.
- Името ти е Мълдър ?
- Да.
- Мисля, че сте познавали баща ми.
- За какво е всичко това ?
Когато сте дошли в тази страна, сте свършили малко работа за нашето правителство.
Вече съм стар. Историята ме тревожи.
Защото те избягва?
- Или защото ти я избягваш ?
- Фроид, Салк,Крик, Уотсън.
Това са имена, които ще повтаряме в края на хилядолетието.
Велики учени. И Клемпър?
Той ще се помни само като касапин.
Историята може да е единствената справедливост, която си получил.
Познавате ли моята работа ? Знаете ли какво откривахме ?
Като нацист или когато са ти плащали с кървави пари ?
Бяхме млади, горящи от желания.
Но нашите експерименти промениха света.
За сметка на много невинни Еврей.
Прогреса изисква жертви, и аз--
Изправих се срещу демони.
- И скоро и аз ще умра.
- Като баща ми.
Те го убиха, и аз вярвам , че ти знаеш защо.
Вярвам, че биха убили всеки в интерес на работата си.
Каква е тази "работа" в която баща ми е бил замесен?
- Нямам отговор за това.
- Вие сте го познавали! И той ли беше убиец ?
Има неща, които не трябва да знаеш.
Имам нужда да ги знам. Искам да знам истината.
Не това искаш?
Да се знае истината?
- Знаеш ли формулата за константата на Напиер ?
- Да.Защо ?
Снимката е направена в Страгхолд минна компания в Западна Вирджиния,
и само това ще ти кажа.
Останалото можеш да разбереш сам.
Да вървим, Скъли.
- Да, един момент.
За вас е, Сър.
- Да.
- Клемпър е.
- Виктор.
- Как си, стари приятелю?
Толкова много години минаха.
- Какво има, Виктор ?
- Посетиха ме...
синът на един от нашите стари колеги.
Какво му каза, Виктор ?
Казах му, че си най-продажния човек, който съм срещал.
Освен това, не му казах друго.
Мълдър е жив.
Мисля, че е време да се обадим на нашите приятели,
Кой ще се заеме с въпроса по-задоволително.
- Очаквате ли посетители ?
- Това е Дейна ? Дейна тук ли е ?
Не, това е мъж. Казва, че е помолен да дойде.
Името ми е Албърт Хостиин.
- Помолихаме да дойда тук и да помогна на дъщеря ви.
- Трябва да има някаква грешка.
Дъщеря ви е ФБР жена ?
- Дейна ?
- Да. Тя много съжалява...
Тя не може да дойде тук и да се присъедини.
- Знаеш ли къде е ? Добре ли е ?
- Да. Така мисля.
Тя е слаба.
Става по-добре.
Има най-добрите лекари. Наблюдават я денонощно.
Ако няма проблем, бих искал да се помоля за нея тук.
Какво си мислиш, че баща ти е правил тук ?
Не знам, но никога не се е прибирал вкъщи с миньорска каска.
Мълдър, погледни това.
-Какво мислиш ?
-Бих опитал врата номер едно, Монти.
Опитвам 27828. Не работи.
- И тук не работи.
- Сигурен ли си, че това е правилния номер ?
Положително. Неперовата константа е в основата на всички натурални логаритми.
Май само с малка атомна бомба ще можем да минем през една от тези...
Трябва да можем да минем .
- Мълдър.
Не, почакай. Задръж за секунда.
Каквото и да намерим тук,
не мисля, че си готов да обработиш всичко, след това през което премина.
- Добре съм, Скъли.
- Дори не успа да отидеш на погребението на баща ти,
и ако нещо тук ме накара да се съмнявам в това какъв човек е бил--
не знам как би ми се отразило.
Ти ме повика.
Да, така е.
За какво ?
Май локализирах касетата, която търсеше.
- Може би си я локализирал?
- Да, помислих, че това ще е страхотен шанс...
ако тя попадне в ръцете на хора, които могат да я използват , не само за собствена изгода.
Искаш да направим сделка ?
Това ли е ?
Нека ти кажа нещо. Аз не правя сделки.
Просто искам да знам за потенциалните възможности.
- В теб ли е касетата ?
- Както казах, май е намерих.
В теб ли е проклетата касета?
- Ще знам повече когато се срещнем пак.
- Аз не преговарям.
- Разбираш ли ?
- Да, Сър.
Не мисля, че разбираш.
Не мисля, че разбираш каквото и да е.
Разбирам смисъла на поздравленията ти.
Тогава се надявам следващия път действията ти да бъдат...
внимателни и информирани.
Мълдър, виж това.
Все едно събират записи.
На какво ?
Медицински файлове, поне така изглеждат.
Има имена, подредени азбучно.
Много досиета.
И много и много.
Какво има в досиетата ?
Стандартни медицински формуляри.
Актове за раждания, картон за ваксинации.
- И отгава и това.
- Какво е то?
Стара колекция касети. Новите са пластични.
- Еднакъв матерял ли има във всичките досиета ?
- Да, точно.
- Кога е бил роден този човек ?
- 1 955.
- И всички тези са от 1 955.
- Коя година си родена ти ?
1964. Защо ?
Да намерим 1964.
Търсиш мое досие?
- Дейна Катерин Скъли.
- Какво ?
Един от последните добавени.
Какво става тук по дяволите, Мълдър ?
Не знам, Скъли.
- Това е досие на сестра ти.
- Да.
- Какво търсиш?
- Не знам.
Виж това, Скъли.
- Този файл е оригинално мой.
- Не разбирам.
- Чакай тук, Скъли.
- Мълдър, къде тръгна ?
Мълдър ?
Мълдър!
- Там !
Намерете и жената!
- Мълдър!
- Скъли ?
Мълдър, тук долу !
- Добре ли си, Скъли ?
- Чух изстрели.
- Търсех те.
- Какво се случи ?
Вън е малка война. Май ни вкараха в клопката.
Мисля, че има път надолу.
Това място го няма на картата. Как се озовахте тук ?
Щеше да е изненада ако го има на картата...
и какво би направило нашето правителство да си остане така.
- Как така?
- Миналата нощ бяхме подложени на някакво пътно преследване...
преследваха ни с кола, която приличаше на тези на ЦРУ.
Мога да преговарям да осигурят вашата безопасност.
- Каква е сделката ?
- Аз ще върна цифровата касета...
- и ще искам вашето преназначение.
- Не, Сър.
Трябва ми тази касета. Трябват ми тези файлове.
Говорим за това, да спасим живота ви.
А аз говоря за нарочна конспирация срещу Американското общество.
Знаете ли какво намерихме снощи ?
- Какво ?
- Напълно подредена система от медицински досиета.
- Заключени надлежно в един планински купол.
- И с каква цел?
Не знам. Но отговора трябва да е на тази касета, в тези файлове.
- И това струва повече от вашия живот ?
- Но струва достатъчно, за да ни убият заради него.
В най-смелитети мечти, какво се надяваш да откриеш, Агент Мълдър ?
Защо убиха баща ми.
И какво се е случило със сестра ми.
И какво са направили Агент Скъли.
Трябва да направим сделката, Мълдър.
Тези отговори са без значение, ако ви хванат като животни.
Стигнахме толкова далеч извън закона досега,
и ще се откажем когато ни остава само една крачка до справедливостта.
Превърнахме се в аутсайдери. Загубихме нашия достъп и защита.
Какво те кара да мислиш, че има неща като правосъдие, Скъли ?
Тогава на кого му трябват тези отговори освен на теб, Мълдър ?
- Това което намерихме снощи--
- Знам точно какво искаш.
Но аз искам да видя сестра си.
Предполагам вече си опитала да направиш копие на касетата.
Имат защита срещу копиране.
Не можах да изкарам и копие на принтер даже.
- А защо мислиш, че ще бъдат честни при сделката ?
- Защото ако не са,
имам достатъчно доказателства да дам показания.
Или ще трябва да убият и мен.
Ти решаваш, Скъли.
Казах на Скинър да направи сделка,
но да не дава касетата докато не получи съгласие.
Съжалявам за сестра ти, Скъли.
Искам да знам, че ще е добре.
От два дена се моля за сестрата на жената от ФБР .
Докторите и казват, че се подобрява,
и майка и, която не я оставя, можа да поспи.
Но се чуха думи от моите братя от Севера...
които не ми дават надежда.
Бялото бизонче беше отцеляло.
Но след ден, не е искало да пие от млякото на майка си.
На третия ден, майката бизон легнала върху сламата...
и вече не станала.
Казват, че хората не можли да направят нищо за нея.
И тази нощо, тя умряла.
Баща ми ме учеше, когато бях момче...
че така е устроен живота,
че за да живеят някои неща,
други неща трябва да бъдат пожетвани.
- И за това се страхувах за младата жена.
Тук съм да видя Мелиса Скъли.
Името ми е Уолтър Скинър. Заместни Директор във ФБР.
Съжалявам за дъщеря ви.
Дейна ме помоли да дойда и да ви предам съобщение.
- Вие сте я виждали ?
- Да.
Искам да знам къде е и дали е добре.
Добре е, но се намира в сериозна ситуация, която и пречи да бъде тук.
- Каква ситуация ?
- Такава, която се надяваме да овладеем...
Така, че Дейна да може да се върне обратно на работа.
Този човек, който видя току що, той е много любопитен за тая стая.
- Кой си ти?
- Името ми е Албърт Хостиин. Помолиха ме да дойда тук.
Добре, Алберт. Не напускай тази стая. Разбираш ли?
Да.
Ще пия бира.
Искаш ли нещо?
- Не.
- Сигурен си ?
Да.
Г-н Клемпър ?
Здравейте отново, млада госпожице.
- Къде е Виктор Клемпър ?
- O. Бедния Клемпър.
Намерили са го вчера тук сред цветята му.
- Изглежда сърцето му е спряло.
- Ти го уби, нали ?
Ти си единия от хората на снимката. Познавал си баща ми.
Да. Когато бяхме млади.
Бил си замесен в проекта. Ти знаеш за какво е събирана информацията.
Да, знам, наистина.
През 1947, космически кораб е открит разбит в Ню Мексико.
Без съмнение знаеш това,
и се докладваше, ч е е имало тела вътре.
Това съвпадаше случайно с края на Втората Световна Война...
но позорния проект, който доведе тук Нацистките учени и военнопрестъпници...
в тази страна да приложат знанията си.
- Операция "Щипка за листи".
- Да. Знаеш вече за нея.
И сигурно знаеш за работата на Д-р Джозеф Менгеле,
Нацисткия ангел на смъртта.
Менгеле е смятал, че може да произведе супер нация посредством генно инженерство.
Както и много негови колеги...
от Института за Човешка Биология.
- Като Виктор Клемпър ?
- Горкия Виктор.
Обичаше орхидейте си.
Знаете ли че той успял да създаде, някой от най-красивите хибриди?
Клемпър се опита да създаде човешко-извънземен хибрид.
Това видях във вагона. Той е ползвал човешки тестови обекти.
- Мълдър, чакай.
- Баща ми е бил замесен в това ?
Технологията не е там, Мълдър. ДНК-то не е виждано въобще от 1944 насам.
- Това всичко е лъжа.
- Когато баща ти разбра...
За какво се използва медицинската наука used for, се противопостави сериозно.
Той е събрал тези файлове?
След атомния холокост през 1950,
правителството инструктира мъже, като баща ти да събират генетична информация...
с единствената цел тя да послужи за разпознаване...
на жертви при евентуален апокалипсис.
Ами записите за ваксинация.
Те са на всички, които са пожелали ваксинация за имунизация.
Стотици милиони американци.
И така Виктор Клемпър имаше достъп до ДНК базата...
на почти всеки роден след 1950.
Мълдър, този човек ти казва всичко, което искаш да чуеш.
Но това е изфабрикувано. Това е научна фантастика.
- Не е имало експерименти с извънземни.
- Защо бих те лъгал ?
Както каза преди, да се защитиш...
Ами това за Нацистите-- човешките тестове.
Защо твоя файл беше там, Скъли ?
- Не знам.
- Имаше скорощен запис във файла.
- Да, но запис за какво, Мълдър ?
- За похищаване !
За похищавания!
Взеха сестра ми. Защо ?
Взели са я за застраховка срещу баща ти...
да не изобличи проекта.
Защо нея ? Защо не мен ?
Не аз трябва да кажа.
Но и твоя живот е в опасност.
Ти също застраши проекта.
- Станал си като баща си.
- Защо ми казваш това?
Това искаш да знаеш, нали?
Има и още ?
Повече отколкото ще разбереш.
- Да.
Да, пристигна току що. Един момент, моля.
Имате обаждане, Сър.
Благодаря.
- Ало ?
- Аз съм жив.
- Това не е ли изненада ?
- Да. добре, добре. Къде си ?
Някъде където няма да ме откриеш, нещастен кучи син.
- Сигурен ли си ?
- Сигурен съм в това--
Толкова много ти чуствам присъствието,
Ще те направя много, много известен.
- Разбираш ли ?
- Да. Благодаря.
- Ще докладвам това на групата.
Получих потвърждение, че цифровата касета...
съдържаща откраднатата касета е била унищожена при бомбена експлозия в кола,
което отлага убийството на Агент Скъли .
Ами Мълдър и Скъли ?
Имам среща във ФБР. Те искат да направим сделка.
- За какво ?
- За нищо.
Няма да има сделка.
Няма сделка за правене.
- Фокс ?
- Да.
- Колко е чеса ?
- Минава 2:00.
Ти ли кара до тук ? Защо не се обади ?
Трябваше да ви видя лично.
Искам да попитам за нещо.
Искам да попитам за нещо, станало преди много време.
O, Фокс.
Не си спомням нищо. Казах ти и преди.
Мамо, чуи ме. Когато Саманта--
Преди да си тръгне, баща ми молил ли те е някога за услуга ?
- Молил ли те е някога за това ?
- Фокс, моля те.
Молил ли те е да направиш избор ?
- Не прави това--
- Мамо, чуй ме ! Трябва да знам !
Карали те да направиш избор?
Не. Не бих могла да избера.
Избора беше на баща ти.
И аз го мразех за това.
И дори и вгроба пак го мразя.
Сега, искали сте да ме видите ?
В мен е касетата, която търсиш.
Наистина ?
Готов съм да я разменя или унищожа за безопасността на Мълдър и Скъли...
и за тяхното повторно назначение тук.
Какво ви казах, Г-н Скинър ? Аз не преговарям.
особено с нещастници, които си мислят че могат да блафират.
- Да блафират ?
- Нямаш никаква касета,
и няма да има сделка.
Не може да играете покер ако нямате карти, Г-н Скинър.
Чудил ли сте се , какво ли е да умреш при самолетна катестрофа,
при самолетна катестрофа ?
Или от отравяне ? Дори сърдечния удар е необичаен за вашата възраст.
Мислиш, че блъфирам ?
Още не съм свършил.
Алберт.
- Какво е това ?
- Това ще те накара да ми целуваш задника.
- Сега, слушай, ти--
- Ти ме слушай, кучи сина.
Този човек се казва Алберт Хостиин. Сигурно го помниш,
защото ако Агенти Мълдър и Скъли са запомнили малко,
Алберт е готов да разкаже, всички глави, всичко на твоята безценна касета.
- Добър опит, Скинър.
- Мислиш, че Алберт е стар човек,
и има хиляди начини да го убиете.
Но традициите, древните традиции на тези хора,
той е казал на 20 други мъже за информацията в тези файлове.
Така, че ако не убиеш всеки Навахо в близките четири щата,
тази информация ще бъде достъпна само с едно телефонно обаждане.
Добре дошли в чудесния свят на високите технологии.
- Блафираш.
- Дали ?
Стана преди три часа.
Влезе в спешното, и повредите на мозъка са били по-лоши от очакваното.
Кръвното и налягане почна да пада,
тя умира.
Умира заради мен,
и се опитах да и кажа, че съжалявам, но не мисля, че някога ще разбере
O, тя знае.
Мелиса знае.
Беше права. Няма справедливост.
Не става въпрос за справедливост, Скъли.
- Тогава за какво ?
- Мисля, че е право на личен избор.
Мисля, че е съдба.
Скинър ми каза, че е говорил с теб,
и че сме свободни да се върнем на работа.
- Ако смъртта на Мелиса--
- Имам нужда да се изправя срещу нещо.
И аз така се чуствам. И двамата загубихме много.
Мисля, че това което търсим...
е в Досиетата Х и съм повече от сигурен от всякога, че истината е някъде там.
Аз чух истината, Мълдър.
Сега ми трябват отговорите.