Black Beauty (1994) Свали субтитрите
История та на моя живот е история за хората в него.
Не винаги съм бил щастлив както сега,
заобиколен от вода,
трева и слънчеви лъчи.
Това е история за доверието и предателството...
и за това как се научих да вярвам отново.
Помня всичко.
Тук съм, Дукесо.
Ще ти помогна.
Хайде, момичето ми.
Хайде, напъни се.
Напъни се!
Беше студено, много светло и странно навън.
Но после майка ми ме целуна.
Исках да съм близо до нея.
Ела, малкия. Не се бой.
В началото стоях възможно най-близо до мама.
Седмиците си минаваха и аз не се отделях от нея,
но вече имах собствени идеи за това какво да правим.
През повечето време тя просто си стоеше.
Хайде!
Да препускаме!
Ела насам.
Това не ми харесва.
Не ми харесва!
Не се противи.
Всичко се променя.
Дори аз се променям.
Ела.
Кожата ми почерня. Всичко се случва така бързо.
Когато станах на 3,
господарят ме изпрати при друго стадо жребчета.
Беше дошло времето.
3а обучение.
Юздата беше първото нещо.
Студено, тв ърдо желязо между зъби те и върху езика ти.
Ако не са ти слагали, не можеш да си представиш шока.
Добре, че имаше овес!
Когато го ядеш, забравяш за студената юзда...
и за горчивия метален вкус.
Вкусен овес.
Сладък овес.
Прекрасен, хрупкав овес.
Прелестен овес.
Разкошен овес... ох!
Това е седло.
3адушава ме.
Ще можеш да ходиш. Обещавам.
Никой не може да ходи с това.
Върни се тук с овеса.
Отначало от железните обувки ми изтр ъпваха краката.
Казах "Не!" Но той каза "Дий!"
Хайде.
Откакто открих, че той и аз...
можем да сме едно цяло,
обучението се превърна в нещо прекрасно.
Бе дошло време да ходя в нова къща.
Майка ми се гордееше с мен...
и ми даваше кураж.
3наеше, че господарят ще ме прати само при добри хора.
Но тя щеше да ми липсва.
Не след дълго един мъж ме отведе в Бър туик Парк,
където щях да живея при господаря Гордън.
Само за момент! Моли!
-Ела тук с това пони.
-Бягай. По-бързо!
Прибери се вътре. Още си много слаба.
Нищо няма да ми стане. Искам да го видя.
Обикновен кон. Ни повече, ни по-малко.
Красив кон!
Красотата е преходна. Как се представи той, Джон?
Чудесно, сър.
Имаше лов за зайци край Хайууд и се чуха гърмежи.
Той поопъна поводите, но не се отклони от пътя.
-Така ли, млади приятелю?
-Как ще го наречем?
Ще решим докато пием чая. Не трябва да стоиш навън.
Той е черен като абанос.
Абанос.
Не звучи много добре.
Закарай го в конюшнята.
Разбира се, сър.
Ще го наречем Черен Кос като стария кон на вуйчо ти.
Но Черен Кос беше грозен и с лош характер.
-Чакай. Ти вече го кръсти.
-Моля?
-"Красотата е преходна."
-Това не е име.
Напротив. Красавец.
Черния Красавец.
Ново име,
нов дом...
и конюшня, пълна с непознати коне.
Тя ще се укроти.
Тя беше лоша по характер.
Беше зла.
Беше ужасна.
Но беше най-красивото създание, което бях виждал.
Мразя Алфред.
Аз също.
Пусни ме.
Атака!
Мързеливо пони!
Тръгвай!
Престани!
Тръгвай!
Палави Крака!
-По-бързо, Палави Крака!
-Бягай!
Бягай!
Моята също.
Отвори и моята!
Палави крака.
Какво подходящо име за този малък прия тел.
Остави го!
Остави го на мира!
Недей, Джо!
Оставете на Джо да го хване, господарю Алфред.
Има нужда от практика.
Върви да ги прибереш.
Благодаря за помощта.
Сега не е ли време за чай?
Да, предполагам.
Време е за чай, момичета. Джесика, Моли, идвайте.
Добре, че Джон дойде навреме.
Наистина.
Джо имаше добро сърце,
но не разбираше от коне.
Стой мирно!
Не бягай.
Елате всички!
Какво чудесно място!
Аз препуснах към нея.
3наех, че ще има магия помежду ни.
Хей! Чакай малко.
Какво мислиш, че правиш?
Моля те!
Кротко, Джинджър.
-Какво й става?
-Сигурно са я били преди.
Ако се държим с нея добре, тя ще се оправи, ще видиш.
Дай го назад.
Отнасяй се добре с конете и те ще са добри.
Лошото отношение ги разваля.
Изправи го.
Не мога.
Можеш.
Щях ли да спечеля някога любовта й?
Когато изкачвахме хълма...
вместо да намали и да ме остави аз да върша работата,
тя препусна с пълна сила, право нагоре.
Скоростта ни се съчетаваше прекрасно.
Бях сигурен, че нещата щяха да са различни след това.
Наистина бяха.
Бяха по-лоши.
Сега ме отбягваше напълно.
Аз скачах.
Хв ърлях къчове към небето.
Опи тах всичко, за да привлека вниманието й.
Въпреки че бях нов,
господарят и Джон ми се довериха да ги прибера от града...
в най-ужасната възможна буря.
Клоните на дърветата се опи тваха да ме сграбчат.
Дъжд ът жилеше очите ми като хиляди пчели!
Продължавай, Красавецо!
Мостът беше наводнен.
Но изглеждаше безопасен.
Ка то стигнах до средата, разбрах, че нещо не е както трябва.
Красавецо, напред!
Върви напред!
Всичко в мен крещеше да не правя нито крачка.
Върви напред!
Исках да му се подчиня, но той грешеше.
Знам, приятелю, знам.
Как да те накарам да разбереш?
Не можем да ходим натам!
Хайде, Красавецо.
Заради мен.
Стоях неподвижно.
Опи тах се да му кажа.
Достатъчно!
Не знаех колко дълго мога да го уд ържа.
Но трябваше да го уд ържа.
Бог да те благослови, Красавецо.
Какво стана?
Ще се оправя, господарке.
Трябва да се погрижа за коня.
Не. Влизай вътре.
Красавеца има нужда от мен.
Аз ще се погрижа, чичо Джон.
Добре. Както ти показах, Джо.
Не и Джо.
Той не знае какво да прави.
Студения т дъжд ме беше смразил до кости.
Не ти трябва тази завивка.
Много си горещ.
Исках си завивката.
Имах нужда от много завивки.
Ледената вода ме удари в стомаха като ритник.
Но бях толкова жаден.
На следващата сутрин...
бях болен.
Джинджър стоя цялата нощ с мен.
Съчувствието я размекна.
О, мили Боже!
Боли.
Не го е завил.
Глупаво, глупаво момче.
И водата сигурно е била студена.
Бягай в къщата и донеси още едно одеяло.
Веднага!
Хайде.
Трябва да го изпиеш, хайде.
Бедният ми Красавец.
Добричкият ми кон.
Да се надяваме, че ще му е от полза.
Върви да си лягаш, Джон.
Аз ще остана с него тази нощ.
Направихме каквото можахме.
Но той има нужда от помощ.
Всеки малък шум беше изтезание.
Алфред, престани!
Казах ти!
Деца, достатъчно!
Остави ги, скъпа.
Моля те, оправи се.
Чичо Джон!
Чичо Джон! Ела да видиш Красавеца!
Пуснаха ме на ливадата докато се възстановя.
Джо идваше да ме види всеки ден.
Хвани ме ако можеш!
Какво има?
Не можеш ли да се качиш?
Добре, слизам.
Какво правиш?
Не! Не чаршафите!
Съжалявам!
ХОТЕЛ "ФИЛИП"
Господарката беше толкова зле,
че трябваше да я заведем на лекар...
специалист, който живееше далеч.
Няма да пушиш лулата в конюшните.
Добре, добре. Успокой се.
Добър вечер.
Добра да е.
Този идиот е оставил лампата тук.
Много му знае устата пък нищо не разбира.
Оплакваш се от лулата ми, а си оставил лампата до сеното.
За да можеш да виждаш. Донеси я тук, като слизаш.
Извади късмет, че се качих.
Какво? Какво има?
Красавецо! Само за тази вечер.
От какво се плашиш? Всичко ще е наред.
Ще се върна за коня сутринта.
И аз тръгвам.
Успокой се.
Яж си сеното.
3вуците и миризмите бяха толкова странни.
Не знаех от какво са.
Ако никога не си чувал за нещо, как да разбереш какво е.
Не се бой, Красавецо. Тук съм.
Не мога да оставя Джинджър.
Няма да оставя да те изгори!
Не гледай!
Не виждах нищо.
Трябваше да го следвам.
Джо ни спаси.
Другите коне също ги спасиха, но господарката беше зле.
Болестта й бе така напреднала,
че лекарят й каза да се премести на по- топъл климат.
Семейството трябваше да напусне Англия...
и нас.
Тръгва след пет минути.
Довиждане, Джон. Бог да те благослови.
Ще се моля на Господ да се върнете скоро.
Влакът за Портсмут тръгва от първи коловоз.
Обичаме те, Палави Крака.
Ти си най-добрият.
Няма да те забравим.
Време е да тръгваме.
Джон, благодаря ти за вярната служба към семейството ми.
Никога няма да ви забравим, сър.
Сбогом, Красавецо мой.
Никога вече не видяхме нашето семейство.
Никога.
Това бяха последните ни мигове заедно на голямото пасбище,
но тези мигове никой никога не ще ни отнеме.
Те танцуваха!
Свещеникът дойде да отведе Палави Крака.
Беше обещал на господаря, че никога няма да го продаде.
Не исках да се сбогувам с това смело, малко пони.
Не след дълго, Джинджър, Джо и аз...
също се озовахме много далече от всичко скъпо и познато.
Конете през задния вход! Какво си въобразяваш?
Заклевам ти се,
че някой ден...
отново ще бъдем заедно.
Вземи ме със себе си сега.
Не си тр ъгвай.
Но той си беше отишъл.
Лейди Уексмайър, лорд Уексмайър,
лорд Джордж.
Те ни оглеждаха.
Оглеждаха ни с критичните си очи.
3а тях ние не бяхме по-живи...
от сбруя та на гърбовете ни.
Вижте какви дълги крака има кестенявата кобила.
Какъв ловец ще стане от нея. Ще лети над препятствията.
Трябва да вдигнете главите на конете по-високо.
Те не са привикнали да носят къса юзда.
Конярят каза, че никога не са им слагали юзда.
-Така ли, Йорк?
-Така каза, милорд.
По-добре да го направим постепенно.
Дрън-дрън!
Тези животни не са обучавани.
Една затегната юзда няма да ги убие, нали? Йорк?
Както заповядате, милейди.
Рубен, заеми се с кобилата.
Когато късата юзда се затегне, тя опъва главата ти назад...
и те кара да я вдигаш болезнено високо.
Хората мисля т, че така конете изглеждат по-красиви.
Но това разгневи Джинджър.
Имението, в което дойдохме, беше огромно.
Три или четири пъти по-голямо от Бър туик Парк,
но не много прия тно,
ако един кон има право на мнение.
Преди главите ни гледаха надолу и напред,
но сега не беше така.
Сега трябваше да ги държим високо.
Болка пронизваше гърбовете и краката ни.
И за какво?
3аради модата.
Изправи ги още, Йорк.
Както желаете, милейди.
Рубен, скъси юздата на кобилата.
Добре са я нарекли къса юзда.
3ащото ти скъсява живота.
Няма никакъв смисъл.
И това побърква коня.
Изправи ги още, Йорк!
Както желаете, милейди.
Не знаех колко още ще издържи Джинджър.
За Бога.
Никога ли няма да им изправиш главите? Направи го веднага!
Както желаете, милейди.
По-бързо!
И тогава се случи.
Ах ти, несръчен глупако!
Стой!
Хвани я!
Дръж я!
Не мога да закъснея за дукесата.
Хвани го! Бързо!
Дай ми юздата. Махни теглича. Хайде!
Проклетата юзда я задушава.
Спокойно, миличка.
Идиот такъв!
Тези коне имат повече мозък от теб!
Покрий кобилата с одеяло.
Донеси топла вода и спирт за черния кон.
Кротко.
Стой!
Погрижи се и за черния.
Както желаете, г-н Йорк.
Кракът ме болеше.
Раната беше дълбока.
Нейна ще е вината, ако си изпусне чаеното парти,
не ваша.
Нито пък моя.
Може да накара всеки да се пропие отново.
Сложиха ни някакви дървени приспособления около врата...
и не можехме дори да се обърнем, за да си оближем раните.
След този случай...
милейди никога не повика за Джинджър отново.
Аз, от друга страна...
продължих да съм обект на нейните капризи.
Виж бе, човек!
Имаш работа за нас ли, Рубен?
Да. Каретата е била навън и в дъжд, и в сняг.
Като прибавим и лошите пътища.
Много е изгнила.
Навсякъде е изгнило.
Какво искат?
Господарката иска да я боядисаш.
Мисля, че на господарката ти й трябва душа, не нова боя.
Амин.
Ще ми пазите ли коня?
По-добре го остави оседлан.
Няма да се бавя.
Къде отиваш?
Ще се върна.
Чуйте.
Подковата му се е разхлабила.
Къде отиваш?
Не бива да го яздите, г-н Смит.
Стой мирен, чу ли?
Той не мърда.
Ела тук. Хайде.
Сега стой мирен.
Къде ти е главата?
Махни се от пътя ми!
Хайде.
Той ме пришпори...
отново...
и отново!
Какво му беше станало?
Аз си изгубих подковата,
но той си беше изгубил разума.
Тялото ми не можеше да избяга,
но мисли те можеха.
Те ме отведоха далече от това ужасно място.
Много далече.
Но Рубен все още...
лежеше, където бе паднал.
Останах с него.
Майка ми ме научи да бъда верен, без оглед на обстоятелствата.
Мили Боже, какво е станало тук?
Обърни го.
Виж дали можем да го изправим.
Аз ще го подкрепям.
Всяка стъпка беше агония.
Не знаех дали колената ми ще се излекуват някога.
Ние не избираме хората в нашия живот.
Всичко е въпрос на шанс.
Хайде.
Хайде, давай. Давай!
Той спечели!
ПОБЕДИТЕЛ - ЛОРД УЕКСМАЙЪР
Язди чудесно, сине.
Благодаря, мамо.
Господи, Джордж. Какво си направил с коня?
Не си ли я тренирал?
Спечелих състезанието.
Съсипал си я.
Не може да диша както трябва.
Джинджър обичаше да скача. Обичаше препя тствия та.
Но я пуснаха на състезание без да е във форма...
и това я разби.
А бяха такива красиви животни.
Сега ги погледни. Съсипани са.
12 месеца почивка ще й върнат силите, милорд.
Черния трябва да го продам.
Не искам такива колена в моите конюшни.
Продаден?
Всеки кон познава тази ужасна дума.
Когато дойдоха да ме вземат, стана така неочаквано,
че Джинджър и аз дори не се сбогувахме.
Ужасния т човек, който ме купи, даваше коне под наем.
Глътни корема!
Бях даван под наем на всеки, който искаше да ме наеме.
Бях доволен, че прия тели те ми не могат да ме видят.
Сигурно нямаше да ме познаят.
Мразехме този човек.
Липсвам ви, тъпи животни.
Този кон е на 20 другия път.
Това оживено място ми повдигна духа.
Ще се видим след панаира, Джо.
Чакай!
3нам кой е това.
Джо!
По-стар, по-висок,
но това е той.
Къде отиде?
Какво е станало с колената му?
-Подхлъзна се в конюшнята.
-Подхлъзна ли се?
Какво правиш? Къде е Джо?
Ето го там.
Пусни ме!
Игрив е, нали?
Джо, не си тр ъгвай!
Аз съм тук!
Коне за продан!
Срещу 25 гвинеи може да е твой.
Петнадесет.
-Осемнадесет.
-Шестнадесет.
-Осемнадесет.
-Седемнадесет.
Готово!
Как можеш да минеш през това място?
Имаше тв ърде много хора,
Вдигаха толкова много шум.
Миризмата беше ужасна.
Внимавай, момче.
Къде беше тревата?
Къде бяха дърветата?
Извинете ме.
Беше тясно...
и влажно,
и мокро, и тъмно, и неприя тно.
Джери, какво му има?
Изплашен е.
Внимавай.
Искам да си играя с него.
Дай ми четка, Доли. Не се притеснявай.
Хари, донеси малко сено.
Доли, не!
Няма проблеми.
Да не го плашим.
Дай му шанс.
Опала. Готово.
Благодаря.
Като бебешки пух.
Толкова е мек.
Да, така е.
Ела, мила. Докосни го.
Какво стана с тази слама?
Готов съм.
Отиди и вземи четката тогава.
Ето тук.
Сега не е толкова изплашен.
Ами когато трябва да тегли файтона?
Имай вяра.
Аз слушах търпеливо.
Как ще го наречем?
Джек, на името на стария.
Той е много по-черен от Джек.
Когато го изчистим, цветът му ще е прекрасен.
-Виждаш нещо в него, нали?
-Не съм казал това.
Добре.
Ще те наречем Блек, защото си черен, и Джек, като стария.
Като ги съберем става Блек Джек, защото залозите са високи...
срещу двама ни.
Блек Джек.
Какво правиш?
Блек Джек иска да е красив.
Добра идея.
Надеждата ми се възвърна.
Добрите хора правят местата добри.
Но все още не знаех какво ще ми донесе утрото.
Давай. Точно така.
Дий.
-Магазинът на Бабалу.
-Избивам плъхове.
Унищожавам паразити!
Кротко, момче.
Здрасти, Джери! Добър ли е конят?
Страхотен е!
Много е черен!
Става за катафалка.
Добро момче.
Панделки на гривата и опашката?
Да не отиваш на парад този следобед, Джери?
Той искаше да е красив за първия си ден.
"Красив за първия си ден"? Чухте ли това, момчета?
Истински денди. Почти като мен.
Какво лошо има?
Успокой се.
Не се тревожи, стари Блек Джек, старо момче.
Всичко е наред.
Ръцете на Джери.
Спокойствието им...
ми вдъхна увереност.
Прекарвахме дните си по стоянките,
превозвайки пътници.
Животът беше тежък.
Улиците са жестоки към конските крака.
Файтонът тежи на конския гр ъб.
Но аз имах късмет.
Имах Джери. Бяхме заедно в играта.
-Добро утро.
-Добро утро, Дайна.
Файтонджия!
Твой ред е, Джери.
Файтонджия!
-Добре ли си, скъпа?
-Добре съм.
Да ги вдигнем бързо. Ще те прегазят.
Внимавай!
Трябва да ни закараш до гарата до 1 0 часа.
Ще ви закарам, но за обичайното време.
Ще ти дадем шилинг повече.
За обичайното време.
Оставете на мен. Ще ви закарам навреме.
Не иска да изпотява коня си, против убежденията му е.
Направете път.
Варда!
Събуди се!
Успокой се, момчето ми.
Добре ли си, Дайна?
Все още съм цяла, Джери.
Всичките са луди.
Пази се!
Майката на Дайна Браун...
е на смъртно легло.
Горката Дайна.
Дори не може да отиде при нея.
Тя живее в провинцията,
а влаковете не пътуват в неделя.
Конят е уморен, Поли. Аз също. Това е почивният ни ден.
Не трябва ли да се държим с другите...
така, както бихме искали да се държат с нас?
Изнасяш ми неделната проповед по-рано.
Знам, че ако майка ми умираше...
По-лека карета би направила чудо за коня.
Погледни!
Месарят Доус идва насам да ти заеме леката си талига.
Ти си хитра жена.
Добре.
Сложи ми малко хляб и сирене и аз ще се приготвя.
Можеш да вържеш коня си при кравите.
Ливадата е наша, не е на общината.
По-скоро ще го развържа. Ще му се отрази добре да потича на воля.
Добър към мен, добър към коня...
Тичай вътре да видиш майка си.
Не си лесен, Джери. Как да ти се отблагодари човек?
Стигнахме.
Стигнахме.
Трева!
Никакъв калд ъръм наоколо.
Не можех да повярвам на очите си.
Къде е тоя сухар?
Препускането ме направи щастлив.
3ащо Джери не беше щастлив?
Искам си го!
Дай ми го!
Дай го тук!
Да бе.
Благодаря.
Разходката до провинция та ме освежи.
Но разбрах, че не мога да престана да мисля за нея.
И тогава по някакво чудо...
я срещнах.
Моята прекрасна Джинджър.
О, Боже, тя бе станала само кожа и кости.
Какво й бяха сторили?
Беше толкова отпаднала, че не можа да ме познае.
Аз съм, Джинджър.
Аз съм.
Светлината си беше отишла от хубавите й очи.
Лицето й, някога изпълнено с живот, бе пълно със страдание.
Опи тах се да я утеша.
Исках да знае, че не е сама.
Не се предавай, Джинджър.
Размърдай се!
Тръгвай!
Скъпата ми прия телка.
Същата нощ я сънувах.
Сънувах миналото.
Сънувах какво можеше да бъде.
Аз съм тук.
Какъв е този шум?
После разбрах.
Сбогом, скъпа моя.
Потърпи малко.
Дамите и господата ни плащат наема.
Ще излязат всеки момент, ще видиш.
Извинете ме, сър, но ми бяха казали да дойда в 9 часа.
Сега минава полунощ, може би са се отказали...
Скоро ще излязат. Празненството е към края си.
Чакахме наши те пътници.
И чакахме.
Хората не са безчувствени само към конете.
Те са жестоки и един към друг.
Да си жив и здрав, старче.
Лека нощ.
Тръгвай!
Ще замръзнем.
Един момент, сър.
Не бъди нагъл. Щяхме да пием по още две за тоя "момент".
Тръгвай.
Нещо беше станало.
Винаги Джери се грижеше за мен.
Но вместо него дойде момчето.
Хари, не искам да ги притеснявам в къщата.
Как е баща ти?
Отишло е в дробовете му, г-н Креншоу.
Много съжалявам.
Лекарят каза, че ще каже на мама тази вечер.
Каза, че татко не може да кара файтон вече.
Не унивай.
Помагай на майка си.
Никога няма да кара файтон?
Как е възможно това?
Беше хубаво навън. Исках да се върна на работа.
Не, Блек.
Не отиваме на стоянката.
Само ще ти разтъпчем краката, стари Джек.
-Добро утро, Дайна.
-Майка ти вкъщи ли е, Хари?
Доли, какво правиш?
Опаковам. Местим се в провинцията.
Татко ще кара карети. Дайна каза, че няма да кара файтон...
никога вече.
Какво ще стане сега?
Въпреки че файтонът ми отнемаше много от сили те,
аз се надявах до края на дните си да съм с Джери.
Сбогом,
красиви Блек.
Татко каза да те целуна от негово име.
Купи ме един търговец на брашно, Джери очакваше да е добър с мен.
Но това, което очакваше и действителността...
се различаваха както добрата дума от камшик.
Давай!
Две дълги години теглих тежките каруци...
докато накрая не можех вече.
Шестнайсет гвинеи за двата.
Стават и за работа, и за езда.
16 гвинеи. Кой ще даде 16 гвинеи?
Някой там? 16 гвинеи за двойката.
Не заслужават и толкова.
За нищо не стават, освен за ножа на касапина.
Бях тв ърде слаб, за да ме е грижа.
Отвратително.
Това товарен кон ли е бил, дядо?
Може да е бил всякакъв.
По-добре е сложен от другите коне.
Какво ще кажеш, Джо?
Горкото създание.
Очаквам да извадим по-голям късмет в Лангли.
Този глас.
Разбуди ме.
Познавах този глас.
Това беше Джо!
Черен Красавец.
Тук съм, Красавецо.
Тук съм.
Сега си в безопасност.
Вече живея цяла година в това прекрасно място.
Силата и дух ът ми се възвърнаха.
Джо обеща никога да не ме продава.
Грижи те ми свършиха...
и аз съм си вкъщи.
Често...
си представям, че съм на пасбището в Бър туик Парк.
3аедно с моите стари прия тели.
И нищо...
вече не може да ни раздели...
никога.
Животните във филма не са наранени по никакъв начин...
и сцените, в които участваха, бяха под строг контрол...
с най-голяма загриженост за тяхното третиране.