The Expanding Universe - Episode 4 (0) Свали субтитрите
На 500 милиона мили от Земята, кораб ще се приземи на една от луните на Юпитер:
Европа.
Мисията му:
Търсене на извънземен живот.
Корабът ни ще проучи най-необикновените условия,
за да отговори на основният въпрос.
Сами ли сме във вселената?
'РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА'
В ТЪРСЕНЕ НА ДРУГИ ЖИВИ ОРГАНИЗМИ
Вселената ни се състои от безброй галактики,
всяка от които съдържа милиарди звезди, като Слънцето ни.
Около всяка звезда може да има милиарди планети.
Всяка подобна на Земята планета може да е дом на интелигентни извънземни,
опитващи да се свържат с нас.
Преди минути Пентагона съобщи, че изследователи от института СЕТИ
са уловили радиосигнал, идващ извън слънчевата система.
Сигналът бил уловен за пръв път в 3:00 и бе потвърден от други радиотелескопи
по целият свят. Пентагона обяви, че извънземният сигнал
е действителен.
В Млечният път има 400 милиарда звезди,
както и милиарди други галактики. Ще е странно,
ако ние сме единственият живот.
Открили сме, че живота съществува на места и състояния,
за които допреди години мислехме, че е невъзможно.
Има голям шанс около звездите да има планети.
Можем да очакваме примитвни форми на живот да са широко разпространени.
Учени от целият свят опитват да установят произхода на сигнала.
Какво ще се случи ако уловим сигнал?
Ще идете ли нормално на работа утре или света ще спре?
Най-старият, не намерил отговор въпрос,
който нашият вид си е задал.
Съществува ли някой друг там, навън?
Въпрос на който Джил Тата повече от 20 години се опитва да отговори
в института СЕТИ. Агенция, отдала се на търсенето на извънземен интелект.
По целият свят, изследователите от СЕТИ по-силно от всякога вярват,
че ще уловят извънземен сигнал.
Предимството на настоящето е факта,
че имаме технологията, позволяваща на учените
и инженерите да опитат и да отговорят на древният въпрос.
Не мога да си представя да върша нещо по-важно.
Сред дъждовните гори на Пуерто Рико е разположно
най-голямото, електонно ухо на Земята.
Толкова е чувствително, че може да чуе мобилен телефон на Юпитер.
Чинията Аресибо е с диаметър 1000 фута.
Два пъти годишно, изследователи от СЕТИ идват, за да прослушат сигнали
от дълбокия космос.
На 5000 мили разстояние е чинията Лавъл
намираща се в Джодрел Бенк.
Най-големият радиотелескоп в Англия.
Оборудването за този експеримент е най-сложното, използвано до сега.
Чрез двата най-големи телескопа в света, изградихме най-чувствителна система,
която човечеството някога е използвало или ще използва
в следващите 10-20 години.
Чиниите се насочват към звезди, около които се смята, че има планети.
Опитват да уловят извънземни, междузвездни съобщения.
Но на коя честота ще излъчват извънземните?
Института СЕТИ следи 28 милиона честоти.
Лесно е да мечтаеш, как улавяш разговор между извънземни, докато вечерят,
но е много трудно да го сториш.
Не можеш да наредиш 28 милиона човека със слушалки, очакващи сигнал.
Трябват ти специализирани компютри, които преслушват каналите поне веднъж в секунда
и решават дали има нещо интересно.
Компютрите им изолират необичайните звуци от постоянният радиошум,
който залива Земята от всички крайща на космоса.
Търсят специален сигнал,
който вероятно е изпратен от интелигентен живот.
Представете си как настройвате радиото и чувате браждене,
причинено от естествени източници. Не ни интересува.
Но може да попаднете на писукане.
Това е сигнал, с тясна честотна лента, точно кавото търсим.
Само предавател, нещо произведено може излъчи такъв сигнал.
Изследователите трябва да са сигурни, че сигналът идва от космоса.
Трябва да елиминират всички емисии от самолети, сателити или военни радари.
Използвайки две толкова отдалечени чинии
могат да изчислят дали сигналът е излъчен извън слънчевата ни система.
Този метод вече е уловил един далечен сигнал.
Не е от извънземни, а от наш междузвезден кораб.
През 1972г. Пионер 10 е изпратен на епично пътуване
до гиганта Юпитер.
Мисията му отдавна е приключила, а корабър е на милиарди мили от слънчевата система.
Но сигналът му все още е висок и ясен.
В случая Пионер 10 ни служи като опитен обект.
Толкова далеч е, че сигналът му
прилича на сигнал от далечна звезда.
Всеки ден американско-английският екип се настройва по сигналът от Пионер.
Най-отдалеченото съобщение получавано някога.
Но учените се надяват на нещо по-добро.
Дали сме открили сигнал от извънземен излъчвател?
Нямаше да стоя тук, ако отговора не беше "не."
Щях да съм на плажа с питие в ръка.
Но засега извънземните мълчат.
Джил Тата и Сет Шостак са прекарали животите си,
чакайки съобщение, което може никога да не получат.
Всеки ден, отивайки към телескопа имаме едно предчувствие,
че може да уловим сигнал.
Винаги, когато наблюдаваме в хладилника държим шампанско.
Планираме да постигнем успех.
Космическите открития са в техен интерес.
С всяко ново астрономическо откритие
местата от които може да дойде сигнал намаляват.
Галактиката ни, Млечният път, съдържа стотици милиарди звезди.
Ако всяка от тях бе зрънце сол,
щяха за запълнят олимпийски басейн.
Около колко от тях може да има планети, родили интелигентен живот?
До скоро само можехме да гадаем.
През последните 5 години, астрономите направиха огромен напредък.
Открили са над 20 планети извън слънчевата ни система.
Вярват, че съществуват още милярди.
Предполагам, че около 50% от звездите в Млечният Път,
които са около 100 милиарда, приютяват планети.
Джеф Марси е един от най-резултатните ловци на планети.
Той и колегите му са открили повече планети около други звезди,
отколкото са тези в слънчевата ни система.
Разположен високо, на върха на изгаснал хавайски вулкан,
огромният телескоп Кек е най-острото око във вселената.
През 1999 екипът на Марси прави най-забележителното откритие.
Попаднали са не само на една планета,
а на три, в орбита около една звезда.
Епсилон Андромеда.
Открихме цяла система планети,
като тази около слънцето. Това не са изолирани, чудати планети.
Поне в този случай имаме система, много сходна
с подредбата на планетите около слънцето ни.
Тази нова система е на 320 милиона, милиона мили от Земята.
Най-близката планета се завърта около звездата за 4 дни.
Най-далечната - за 4 години.
Засега оборудването им може да открие само гигантски планети,
големи колкото Юпитер. Но ловците вярват, че най-голямото съкровище все още е скрито.
Няма съмнение, че сред милиардите звезди в галактиката ни
има и множество малки планети, а не само
големите, които откриваме.
Подобните на Земята планети са някъде там.
Мисията Кеплер на НАСА може да осигури доказателства, за съществуването на такива планети.
В началото на 21 век, този космически телескоп ще следи
160,000 звезди.
Орловото му око ще търси звезди, които мигат,
дори когато планета с размерите на Земята премине пред тях.
Но дори да открием подобна на Земята планета,
няма гаранция, че ще е обитавана от интелигентни извънземни.
Може да е прекалено горещо, студено...
или отровно, за да оцелее живота.
Или пък извънземните са се развили на планети, където условията са крайно неблагоприятни
за хора.
За да разбере колко крайни могат да бъдат условията,
и въпреки всичко да поддържат живот, НАСА изучава най-враждебните места на Земята.
Това изследване ще ни насочи къде да търсим живот на други планети.
Ученият, Тони Филипс, търси примитивен живот
на едно от най-студените места в Северна Америка,
високо в планината Сиера.
Намираме се на височина над 14,000 метра.
и налягането е много ниско. През зимата,
температурата тук е еднаква с тази на Южният Полюс,
през полярното лято.
Условията са крайно неблагоприятни.
Подозираме за съществуването на микроорганизми
живеещи в почвата или в ледовете, под слоя скали.
Никой не знае дали е вярно и се опитваме да го докажем.
Учените са открили, че живота може да оцелее на неподозирани места.
Оказва се, че живота може да оцелее навсякъде, където има вода.
Няма значение колко враждебни са условията.
Дейв Димарей е доказал, че живота може да оцелее
дори в кипящите извори на парка Йелоустоун.
Нещо, което смятахме за невъзможно.
Условията за живот са по-широки отколкото предполагахме.
Открихме, че живот съществува при 113 градуса.
Преди 20 години изобщо не сме вярвали, че е възможно.
Но установихме, че това е доста удобно място за някои организми.
Щом при тези температури има живот, то вероятно може да се развие навсякъде.
Езерото Мона в Калифорния е едно от най-неблагоприятните места на Земята.
Красотата му е измамна.
Езерото е толкова наситено със сол, че за нас е отровно.
Джак Фармър открил, че дори тук живот може да съществува.
Соленоста в езерото е 2-3 пъти по-висока от тази на морската вода.
Водородното съдържание на водата, pH, тук е 10,5.
Но това не спира живота. Тук е пълно с живи организми.
Езерото гъмжи от микробни форми на живот.
През последното десетилетие започнахме да осъзнаваме, че в света
в който живеем, микроорганизмите преобладават.
Открихме, че тези микроби могат да живеят в широк спектър от условия,
което смятахме за невъзможно.
Наличието на живот в най-неблагоприятните условия на Земята, кара биолозите да вярват,
че живота е широко разпространен във вселената.
Шансовете за откриване на друг живот са доста добри.
Бих казал 50/50, но не знам как да задам вероятността.
Нвсякъде, където има течна вода и необходимите органични компоненти,
след време ще се зароди биологична система.
Вероятността е доста голяма.
През по-голямата част от съществуването на Земята, единствените живи същества са били микробите.
Учените се надяват да открият по-скоро планети, осеяни с микробен живот,
отколктото такива с разумен живот.
Вместо да се срещнат със зелени човечета,
по-вероятно е да се срещнат със зелена слуз.
Търсенето на живот извън планетата ни започва оптимистично през '60-те,
когато флотилия от кораби се насочват към Марс.
Но снимките им показват само кратери и угаснали вулкани.
Оказва се, че на Марс няма живот.
През 1966 е изпратено подкрепление.
Два кораба Викинг се приземяват на скалистата, марсианска повърхност.
Те вземат проби от почвата и ги анализират, търсейки микробен живот.
Резултатите са отрицателни.
Марс изглежда крайно негостоприемна за живота.
Средната температура е -53 по целзий.
Тънката атмосфера не може да спре смъртоносните, ултравиолетови лъчи на слънцето.
Дори в скалите се съдържат химикали, разрушаващи живите клетки.
Но идеята за живот на Марс продължава да обсебва много учени.
Когато Брус Джаковски започва кариерата си, корабът Викинг току що се е приземил.
Викинг не откри следи от живот. Имахме усещането,
че само на една планета от системата ни се е развил живот
и това е Земята. От тогава нещата се промениха коренно.
Много напредна извънземната биология
и порасна вероятността, да се е зародил живот в някои от тези неблагоприятни условия.
По-близки снимки на Марс разкриват доказателства,
че някога, по повърхността е текла вода.
Виждаме ясни, геоложки доказателства, че на Марс е имало вода.
Съществуват мрежи от долини, приличащи на речни притоци,
по които е течала вода и е издълбала дълги канали.
Наличието на вода прави възможно съществуването на живот.
Доказателсвата идват по-рано от очакваното.
На 7 август, 1996 г., НАСА свиква безпрецендентна пресконференция.
Тези учени са изследвали метеорит от Марс
и са открили нещо странно да се крие вътре.
Един от микробиолозите е Дейв МакКей.
Открихме образувания, които можем да наречем с изкусителните думи,
марсиански, микровкаменелости.
Екипът открива химични остатъци в скалата,
които тук на Земята могат да бъдат създадени единствено от микроби.
След това виждат и червейо-подобни структури, изглеждащи като вкаменени живи организми.
Всичко започнало с уникално откритие в снежната пустош на Антарктика.
Всяка година, изследователски екип събира падналите по ледената шапка метеорити.
По цялата Земя падат метеорити, но тук, черните скали лесно се забелязват
върху чистия, бял сняг.
През 1984г. екипът прибира един метеорит,
ALH84001,
който ще промени вижданията ни за живота във вселената.
Чак 9 години по-късно изследователите открили,
че това е парченце от Марс. Скала на възраст 4.5 милиарда години.
Произхода му е доказан, чрез следи от газ, съвпадащи със състава
на атмосферата на Марс, измерена от Викинг.
Това е много сложна скала.
Много по-сложна, отколкото мислехме в началото.
Много по-сложна от скалите на Земята.
Това е най-изучаваната скала в човешката история.
Някои вярват, че микроскопитчните структури са естествени кристали.
Но МакКей все по-силно вярва, че са останки от марсиански живот.
Това са вкаменелости от бактерии. Едноклетъчни организми.
Малки клетки, които са се превърнали
в минерали. Вкаменили са се. Но изглеждат точно,
като вкаменелостите в земните скали.
За да разберем със сигурност имало ли е живот на Марс,
трябва да идем там и да съберем проби.
Мисиите на НАСА през 2003г. и 2005г. ще съберат скали от Марс
и след това ще ги върнат на Земята, където да бъдат изследвани.
Повърхността на Марс е голяма, колкото всички земни континенти.
Има огромен избор за място, от което да се вземат проби.
Пустинята Мохабе в едно от най-негостоприемните места на Земята.
Това сухо езерно корито някога е било пълно с вода.
Напуканата му повърхност е идеално място, Крис МакКей да изследва от къде
НАСА трябва да вземе първите проби, търсейки вкаменелости и микроби на Марс.
На подобно място на Марс ще търсим следи от минал живот.
Голямо и лесно за откриване, лесно за кацане, лесно за разходки,
лесно за копаене. Ако в подобно езеро е имало вода,
всичко, което е живяло в него е паднало на дъното и лесно ще го открием.
Тук, в Мохабе, можем да открием останки от преди няколко години.
Но на Марс, останките ще са от преди 3-4 милиарда години.
Останки от времето, когато е имало вода и е приличала на Земята.
Под повърхността на определени скали откриваме живи микроорганизми.
Тези организми растат под скалата, защото тя запазва малко влага.
Не е суха. Но растат само под белите камъни,
защото само през тях прониква достатъчно светлина за фотосинтеза.
Чрез това несигурно съществуване може да е оцелял живота на Марс
през милиардите години.
Кой е бил последният жив организъм на Марс? Може би този, живял под скалата.
На марс ще търсим вкаменелости от такъв вид живот.
Може би ще открием нещо повече от вкаменелости?
Въпреки безплодния пейзаж, някои биолози вярват,
че на Марс дори днес може да има живи микроби.
Микробиолога Тод Стивънс е открил, че дълбоко под земята
живота цъвти в очевидно плътни скали.
До средата на '80-те, повечето хора мислели, че най-голямата дълбочина
на която могат да се открият живи организми е около 30 фута.
Стивънс е открил живот 2 мили под повърхността.
Областта на река Колумбия е осеняна с древни образувания,
дебели стотици футове.
В клисурата, където образуванията от лава са изложени
Стивънс е открил как микроорганизмите живеят в плътни скали.
Тук на дъното на каньона можем да добием представа как са изглеждали обитателите му.
Тук имаме пресичане на два пласта базалт.
Десетки хиляди години до тук е течала вода и са живели микроорганизми.
Вълнуващо е, защото ако това е истина,
микроорганизмите могат да живеят на места, където повърхността не е обитаема.
На Марс всички организми, живеещи в скалите ще са добре защитени от условията на повърхността.
Стивън изучавал безопастното разлагане на ядрени отпадъци,
когато открил живот, дълбоко под земята.
Взема вода за проба от тук, която се измуква от вулканичната скала
на дълбочина 2 мили.
Когато изследвахме водата идваща от вулканичната скала,
се изненадахме, че във всеки литър се съдържат от милион до сто милиона
микробни клетки. Знаем, че повечето от тях са прилепнали по скалата,
следователно долу има много повече.
За да докаже, че могат да оцелеят без слънчева светлина, Стивън ги отглежда в лабораторията си,
симулирайки подземният им свят.
Резултатите му потрвърждават способността на живота, да съществува навсякъде, където има вода.
Оцветените в червено бактерии се хранят с водород,
създаден, когато водата си взаимодейства с вулканичната скала.
Тези бактерии имат очевидна прилика
с вкаменелостите от марскианският метеорит.
Вероятно потомците на вкаменените микроби все още живеят дълбоко под повърхността.
Температурата на Марс е много под нулата.
Всеки живот близо до повърхността ще е замръзнал.
Астрофизикът Ричърд Хувър направил зашеметяващо откритие.
Микробният живот може да бъде съживен, дори след хиляди години в лед.
Тунелът Фокс в Аляска е едно от най-студените места на Земята.
Бил е предназначен за златна мина, и изкопан в ледовете,
където дори 150 фута под повърхността почвата е замръзнала и твърда.
Открихме микроорганизми във вечните ледове,
които са живи и са били замразени за 3 милиона години.
Възможно е да има и огранизми, замръзнали в почвата на Марс,
Затопляйки пробите Хувър може да съживи тези древни организми.
Не само микробите се събуждат със затоплянето.
Дори растения като мъха могат да бъдат върнати към живота.
Тук имам мъх, който е бил замразен 40 хиляди години
и след като го отделихме от леда той започна да расте.
Мъхът е разбрал, че условията са се подобрили и е време отново да расте.
След затопляне, всички проби от Марс
също могат да се съживят.
Донасянето на парче от Марс на Земята ще изисква стриктна карантина.
Това може да е най-рискованото приключение на човечеството.
Никой не знае какво ще се случи ако пуснем марсиански буболечки на Земята.
Ако съществува живот на Марс, трябва да сме предпазливи,
защото не разбираме този живот,
а и доколкото знаем, микробният живот може да е опасен.
Вирусите и бактериите могат да са опасни както за хората,
така и за околната среда.
За разлика от метеоритите, които се стерелизират от естествената радиация,
тези скали ще бъдат транспортирани директно от Марс.
Ще се третират все едно съдържат особенно опасни микроби.
Не знаем дали е истина, но и не можем да поемаме рискове.
През 1989г. совалката Атлантида се отправя на мисия,
която може да доведе до първото откритие на живот извън Земята.
На борда й е корабът Галилео,
отправен към краля на планетите - Юпитер.
В този студен район, отдалечен на 500 милиона мили от слънцето
последното което учените са очаквали да открият са били следи от живот.
Огромната Юпитер може да погълне земята хиляди пъти.
Луните й образуват мини слънчева система.
Четерите най-големи са Йо, Ганимед, Калисто и Европа.
Ослепително бялата, Европа, е покрита от сняг.
Повърхността й е пресечена от странни следи.
Мнозина вярват, че този замръзнал свят е най-вероятното място
на което се е развил извънземен живто.
Най-близкият еквивалент до повърхността на Европа са арктическите ледници.
Микроорганизмит открити в ледниците
и в полярните ледени шапки са добър пример
за вида миркоорганизми, коио някой ден можем да открием
в пробите, взети от Европа.
Много се вълнувам когато гледам красивите снимка на Европа,
защото цветовете са величествени.
Тези цветове са сходи с тези на бактериите
дължащи се на пигментацията на тези микроорганизми.
Когато върнем пробите от Европа ще знаем какво да търсим
и ще можем да познаем микроорганизмите, когато ги открием.
Микробите на Европа трябва да са по-издържливи от арктическите си двойници.
Трябва да идържат на смъртоносната радиация създадена от магнитните свойства на Юпитер.
Знаем, че на земята има огранизми, които могат да издържат
на високи нива радиация.
Бактерии, живеещи по охладителните тръби на ядрените реактори.
Ако на Европа действително живеят организми,
те ще могат да се адаптират към високата радиация.
Трябва да внимаваме, когато казваме: "Живота не може това,"
защото доста често прави онова, което мислим за невъзможно.
Напуканата, ледена повърхност предполага за нещо още по-вълнуващо.
Топлината от ядрото на луната може да е разтопила леда отдолу.
Също като напуканите, ледени полета на Земята,
под повърхността на Европа може да се крие огромен океан.
Животът, който познаваме, зависи от водата.
Европа може да е единственото място на което има океан,
което значи, че е най-интересното място, на което да търсим живот.
Под ледената кора може да лежи океан, дълбок 60 мили.
На това студено, тъмно място не изглежда вероятно,
да откием живи организми.
Но земните океани доказват, че живот може да съществува на най-неочаквани места.
През 70'те, камерите на дълбоководен кораб
откриват цепнатини, изпускащи топла вода.
Въпреки, че слънчева светлина не достига и околната вода почти замръзва,
тези цепнатини поддържат една от най-екзотичните форми на живот на Земята.
Възможно е такива топли цепнатини да съществуват и на Европа.
Може да има колонии от микроорганизми, покрай цепнатините,
на дъното на океаните на Европа.
Океаните на Европа са много по-дълбоки
от тези на Земята. Няма да е лесно да достигнем дъното
и да го изследваме.
Около 2010г. НАСА планира да изпрати най-амбициозната си мисия до сега.
Корабът ще се приземи там, където учените очакват леда да е най-тънък
и ще спусне проба, която ще разтопи леда на дълбочина няколко мили.
Втора проба - хидрокораб, ще се спусне до дъното на океана.
По време на пътуването си ще излъчва картина в реално време.
Хидрокораба ще е програмиран да търси топли процепи.
Най-вероятното място за развитие на живот.
Това ще е най-извънземната среда, която някога сме изучавали.
Ще открием ли малки бактерии...
или напълно развити извънземни същества?
Дори да открием живот в слънчевата ни система,
учените мислят, че той ще бъде примитивен.
Ако искаме да открием сложни същества, като нас, ще трябва да гледаме надалеч.
Интелигентен живот, може би, съществува отвъд слънчевата ни система.
Трябва да търсим подобни на Земята планети, около други звезди.
Там може да се е развил живот.
Трябва да се свържем с тях.
Всички близоживеещи извънземни вече знаят, че сме тук.
През последните 75 години, Земята излъчва радио и телевизионни сигнали
в космоса.
Сигналите ни достигат до най-близката звезда 4 години след като са излъчени.
Най-старите ни сигнали, излъчени през '20те,
са пропътували през стотици хиляди звезди.
Отвъд тази точка на разстояние 75 светлинни години от Земята
никой няма представа за съществуването ни.
Извънземните цивилизации могат да са много по-стари от човешката раса.
Дан Уиъртхаймер въвежда напълно нов метод за приемане на посланията им.
Не знаем какво правят другите цивилизации, затова опитваме по различни начини
да не слагаме всички яйца в една кошница.
Може би вместо да ни изпращат радиовълни, другите цивилизации изпращат светлинни вълни
от много ярки лазери.
Уиъртхаймер се надява да улови светлинно съобщение от извънземните.
На Земята можем да създадем лазери милиони пъти по-ярки от слънцето.
Вече сме изпратили собствени, светлинни лъчи до Луната и обратно.
Щом ние го можем, Уиъртхаймер вярва, че извънземните го могат дори още по-добре.
Тук в обсерваторията Лойшнър, Калифорния телескопа е свързан с компютър,
който търси лъч от чист цвят светлина.
Знак, че е създаден от лазер.
През следващите години този телескоп ще изследва 2500 звезди.
Търсим много ярък импулс, с продължителност милиардна от секундата.
Все едно търсим светкавицата, която създава морският фар.
Когато лъча мине през нас виждаме ярък импулс и след това затихване,
но може и да го видим отново.
Скрита в тези кратки импулси може да е цяла енциклопедия от информация.
Кодирана подобно на компютрите ни.
Ако нарочно ни изпращат сигнал, вероятно е да го направят лесен за разбиране.
Ще изучим езика им, картини, богатството от думи.
След това ще ни изпратят огромно количество информация. Музиката им, поезия,
литература, наука, медицина...
Ще бъде невероятно.
Мнение, което може би изглежда наивно.
Но извънземните могат да се окажат по-зли и от най-злите научно-фантастични чудовища.
Това ще е катастрофа.
Извънземните вероятно ще са много по-напреднали технически от нас.
Астрофизикът Стивън Хоукинг вярва, че ще не всички извънземни ще са приятели.
Трябва да послушаме опитът натрупан на Земята.
Въпреки, че сме толкова напреднали на планетата ни има много примитивни хора,
които не са щастливи, а сме от един и същ вид.
Мисля, че трябва да погледнем първо надолу.
Не вярвам, че другите цивилизации ще дойдат и ще ни изядат.
Предполагам, че напредналите цивилизации не се избиват едни други така, както ние.
Но дори да са враждебно настроени, самият размер на вселената,
прави малко вероятна възможността някога да се срещнем с тях лично.
Представете си, че сте част от екипажа на този кораб от бъдещето.
Холивуд и научната фантастика опитват да ни убедят, че е лесно да пътуваш
по-бързо от скоростта на светлината.
За сега най-високата скорост развита от корабите ни
е 4000 мили в час.
С тази скорост ще са нужни 70,000 години, за да достигнем дори най-близките звезди.
Единственият реалистичен начин да осъществим контакт
е като уловим извънземен сигнал.
Може би ще общуваме с извънземни по-скоро от очакваното.
Нстроен съм оптимистично. Вероятно след 50-100 години
ще влезем в контакт с други цивилизации.
Ако открием друг живот, това ще има фантастичен ефект
върху цивилизацията ни.
Няма да се изплашим, а за пръв път ще знаем,
че съществува друг живот.
Можем да открием, че сме едни от многото
цивилизации във вселената.
Или в крайна сметка да се окаже, че сме уникални.
Може би сме сами, може би не сме.
И в двата случая отговорът е наистина значим.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com