Dinosaur Hunters (2002) Свали субтитрите
управляваният от динозаври свят бил сполетян от бедствие.
То дошло под формата на вълни от пясък и вятър,
които погребали всички живи същества.
В продължение на еони динозаврите лежали заровени
в едно място, което щяло да бъде наречено
пустинята Гоби в страна на име Монголия.
Сред мъртъвците бил и един от най-странните динозаври, живели някога.
Той бил наречен овираптор.
Той бил бърз, интелигентен и смъртоносен.
Сега само неговите кости разказват за живота му
и злокобния свят, в който е живял.
Костите са ни позволили да надзърнем в тези древни времена.
Едно мъгливо отражение на праисторическия живот.
Но това не е цялата история.
Част от нея все още лежи скрита в огромната пустош на Гоби.
Сега една амбициозна експедиция пътува към тази далечна пустиня,
за да разкрие тайните на света на овираптора.
ЛОВЦИ НА ДИНОЗАВРИ
Те не изглеждат съвсем като учени.
Често ги бъркат един с друг.
Но Майк Новачек ръководи експедицията,
заедно с колегата си Марк Норел.
Могат да бъдат взети за сърфисти,
но те са от Американския Музей по Естествена История-
учени, които заедно сглобяват древния пъзел
на еволюцията и унищожението.
За мен това е толкова очевидно важно,
аз съм толкова емоционално привързан към това.
Не мога да си обясня защо познанието за историята ни,
откъде идваме, не е важно за човешкия опит.
Можете ли да си представите какво би било
да живеете в края на 20-ти век
и да сте в неведение, че е имало такова унищожение?
Освен това има и едно чувство за откривателство.
Всяка кост, която откриваме,
ни разказва нещо за това какъв е бил светът
преди 80 млн години, което е... чудесно.
Когато имаме представа каква е била планетата
и през какво е преминала,
тогава смятам, че ще ценим повече собственото си съществуване.
Майк и Марк поемат на пътешествие
към изпепелената от слънцето пустош на Гоби.
Това е една запустяла зона-
1300000 прашни кв.км от пясък, пущинак и червени скали.
Но за един палеонтолог това е истински рай.
Именно тук овирапторите са живели и загинали
и са лежали непокътнати в земята цели хилядолетия.
Докато през 1922 една от най-прочутите научни експедиции в историята
се добрала до монголското динозавърско гробище.
Неин ръководител бил един харизматичен и противоречив изследовател
на име Рой Чапмън Андрюз.
Също като Марк и Майк той идвал от Американския Музей по Естествена История.
Но Андрюз бил неизлечим търсач на публичност
и научен каубой.
Там, където неговите палеонтолози използвали четка от камилски косъм,
Андрюз копаел с кирка.
Но той открил една от най-богатите динозавърски костници в света.
Той се завърнал със зрелищна колекция от фосили-
и сбирка от зашеметяващи филмови образи.
Но през 20-те години комунистите завзели властта в Монголия.
Отворената врата към Запада била затръшната.
През следващите 65 години
невероятните фосилни полета на Гоби били забранена територия.
Сега всичко е променено.
Останали са само привидните символи на руската доминация.
Най-после западните учени можели да се завърнат.
Не искаме този лук.
-Той загнива за два дни.
Марк и Майк били сред първите учени, които били допуснати там.
Сега те се връщат за шестата си експедиция
с Монголската Академия на Науките.
Три кила?
Три кила.
Запасите им са само за един месец, а пътят е дълъг...
Те ще се върнат по стъпките на Андрюз
на път към една от най-богатите концентрации на фосили в света-
място, наречено Укхаа Толгод.
През един дълъг период от време
Укхаа Толгод бил във владение на динозаврите.
Историята на динозаврите може да се възприема
като една голяма империя, която е просъществувала
няколкостотин милиона години.
Това е значителен отрязък от историята на живота.
Представете си, че времето
от момента на появата на динозаврите досега е един ден.
В полунощ динозаврите са проходили на Земята.
Техният разцвет е по обед.
Унищожението им е в пет следобед.
Времето минава.
Първият съвременен човек най-после се появява
минута и половина преди полунощ.
Цялата ни записана история заема три и половина секунди.
В Гоби времето сякаш е спряло.
Тази пустиня е толкова голяма
и в общи линии няма животоподдържаща система.
Трябва да си носим всичко необходимо.
Така че, всичката ни храна, гориво,
което носим в специален резервоар,
всичките ни продоволствия трябва да се третират
сякаш изследваме полярен район.
В такава обширна област успехът никога не е сигурен.
Дори стигането дотам може да бъде кошмарно.
Рой Чапмън Андрюз смятал, че е решил проблема през 20-те години
с едно ново технологично чудо.
"Когато бе обявено, че ще опитаме да направим
научно проучване на пустинята Гоби с автомобили,
едва не ни обявиха за глупаци.
В тази страна бяха използвани само камили.
Имахме 40 души, 8 автомобила
и 150 камили, които да носят провизиите.
Това бе най-голямата земна научна експедиция, която е напускала САЩ."
Рой Чапмън Андрюз
От Китай Андрюз се отправил на северозапад.
Той напуснал Пекин, пресякъл границата
и навлязъл дълбоко в засушеното сърце на крайните части на Монголия.
Монголия, страна на цветни пустини, танцуващи в миражи.
Монголия, страна на мистерия, парадокси и обещания.
Една жадна земя, земя на опустошение.
Газели, диви магарета и вълци са населявали подвижните й пясъци.
Малкото изследователи са се завърнали с истории за жажда, студ и глад.
Но Андрюз открил и още нещо...
кал.
Средната ни скорост бе едва 6-7 км/ч.
Скали, клисури, свлачища и ровове се сменяха в бърза последователност.
Човек би предположил, че пътищата са се подобрили.
Не са.
Дори съвременните джипове не са пригодни за пустиня като Гоби.
Имаме проблем със захранването и не знаем какъв е.
Захранващата схема не е много сложна.
Това е руски джип.
Не е като японските или американските коли.
Вече са в изправност и се движат.
Но после идва ред на един камион.
Бутало, а?
Мислим, че е бутало номер шест.
Една критична повреда може да има сериозни последствия.
Край на експедицията, дори край на живота ни.
Може би ще успеем. О, Боже.
Най-близката бензиностанция е на 800 км, а времето вече ги притиска.
Затова отсега нататък всичко трябва да върви гладко.
Имаме механични проблеми.
Мислим, че е помпата за горивото, но не сме сигурни.
Можеше и да е много по-лошо.
Май успях да вкарам това вътре, без да се налага да разглобявам.
Ще трябва да го теглим или да го изоставим.
Оставяй го. И продължавай напред.
Не можем да останем повече от един ден тук.
След над 12 аварии
автомобилите изведнъж решават да тръгнат едновременно.
Навлизайки в прашните динозавърски полета на Гоби,
те пътуват далеч назад във времето.
Първите динозаври са се появили преди 230 млн години
в един свят с различен облик.
100 млн години по-късно тези същества вече процъфтявали,
докато Южна Америка и Африка се отделяли.
Преди около 75 млн години в периода на късната Креда
динозаврите започнали да изчезват, оставяйки след себе си само кости.
Костите им били по-неподвижни и от самите континенти.
После през 20-те години Рой Чапмън Андрюз
дошъл в едно отдалечено място в пустинята Гоби,
което щял да нарече Пламтящите Скали.
Мястото изглеждало приблизително така.
Изглежда сякаш има средновековни замъци с кули,
тухленочервени на вечерна светлина,
огромни порти, крепостни стени и валове.
Лабиринт от проломи и клисури,
осеян с вкаменени кости, представлява райско място за палеонтолога.
Без съмнение, непосредствено под повърхността лежат стотици кости.
Но къде?
Да можех с очи да пронижа тази възпираща повърхност
и да зърна какво се крие под нея!
Минути по-късно те вече откривали фосили.
Андрюз и екипът му се били натъкнали на основната жилка динозавърски кости.
Те открили останките на близо 200 животни,
много от които били напълно непознати видове.
Вкаменелостите разкривали един свят, който се сторил на Андрюз ужасяващ.
Динозаврите били същества, които биха могли да населяват друга планета
или да сънувате в най-страшните си кошмари.
Тази представа битувала в нашата култура цели поколения.
Динозаврите били зли, чудовищни
и не твърде умни.
Много от новите идеи за динозаврите
идват от удивителната костница, наречена Укхаа Толгод.
Екипът откри мястото преди три години.
Сега, за да стигнат до динозаврите, трябва само...
...да го открият отново.
Картите на пустинята Гоби в общи линии са много лоши.
Градовете, отбелязани на тях, в много случаи са само митове.
Дори не обръщаме внимание на отбелязаните на картите пътища.
Те са абсолютно грешни.
Дори система за сателитно проследяване не винаги помага.
Сателитът може да определи позицията ви,
но пътят, който ви трябва, може да е в съвсем различна посока.
Така че пътищата тук са много объркващи.
Няма знаци, а когато има, те не водят наникъде.
Ще продължим така.
Малко сме се отклонили, но се сме се загубили.
Само леко сме се отклонили.
Така че, ще трябва да вървим насам и натам.
Понякога трябва да се движиш в кръг, за да вървиш напред.
Рой Чапмън Андрюз също е прекарал доста дни в скитане из Гоби.
Но накрая той се натъкнал на откритие, което смаяло света.
Един от членовете на експедицията буквално се спънал
в критично звено от голямата верига на живота.
На 30.юли Джордж Олсен докладвал, че е открил няколко вкаменени яйца.
Не приехме разказа му насериозно.
И все пак,
бяхме достатъчно любопитни, за да го последваме и огледаме находката му.
Не би могло да има грешка.
Нашите палеонтолози най-после казаха,
"Господа, няма съмнение.
Вие виждате първото открито някога яйце на динозавър."
Откритието превърнало Рой Чапмън Андрюз в национален герой.
Но яйцата не били сами.
Над гнездото лежал странен скелет-
птицеподобен динозавър, неизвестен на хората.
Той очевидно бил хванат в момент на престъпление-
докато крадял яйцата.
Затова той бил прокълнат навеки с името Овираптор-
от латински- "крадец на яйца".
Щели да минат години, преди да открием странната истина
за животното, наречено овираптор.
В края на 20-те години ветровете на промяната задухали сурово
над големите динозавърски полета на Монголия.
Това е, когато Рой Чапмън Андрюз бил принуден да напусне Гоби завинаги.
Повече от всякога сме убедени,
че Централна Азия е била палеонтоложката Райска Градина.
Ние показахме пътя, но не можахме да го извървим.
По-късно други ще пожънат богат урожай.
Десетилетия по-късно Марк и Майк се надяват да открият съкровищата,
които Андрюз оставил недокоснати в пясъка.
След повече от седмица в изгарящата Гоби
те най-после достигат целта си: кафевите хълмове на Укхаа Толгод.
Заради закъсненията им остават само две седмици за работа.
Това е мястото, в което са съсредоточили всичките си надежди.
Ако имат късмет, през изминалата година подвижните пясъци
може да са разкрили повече кости.
Но дори тук няма гаранции.
Провалът е напълно възможен в Гоби.
Това е огромна област, обширна земя,
в която има много скали.
Но не всички те съдържат вкаменелости.
Можете да карате към най-изкусителните пустеещи земи,
които бихте могли да си представите, и да не откриете дори една костица.
Това е като търсене на съкровище,
а също и търсене на игла в копа сено.
Но в този ден
откритието и въодушевлението идват веднага.
О, виждам го.
Великолепно!
Господи!
Това е хубав комплект нокти.
Тук е страничната част на черепа.
Зъбите се подават навън.
- Можете да видите тези зъби, да.
Всяко едно от тези е вдлъбнатина за зъб.
Доста голямо.
Това е нокът от ръка.
Има това голямо нещо тук.
Това е ръка на овираптор със среден размер.
Те са ударили джакпота:
сред първите им находки са овираптори-
съществата, които Андрюз познавал като "яйцекрадец".
Хубав овираптор.
- Ето един голям нокът.
Имайки предвид, че овирапторите са едни от най-редките динозаври в света
и е имало само няколко открити образци, докато не открихме това място,
където намерихме 25.
Днес намерихме поне пет още през първите 20 минути.
Палеонтологията в действителност не е такава през повечето време.
Не откривате 12 скелета само за половин час.
Ето там има още един.
- Да.
Всяка от тези подаващи се бели издатини
са разядените части от големи динозавърски скелети.
Смятам, че преди 80 млн години това е било оазис.
Голям брой динозаври и други гръбначни се събирали край водата.
Понякога, не само веднъж, а на няколко пъти
тези животни били погребвани в пясъците.
Трябва да си представим мощна пясъчна буря,
огромна сила, която се спуска над тези същества за такова бедствие.
Някои динозаври изглеждат сякаш се опитват да изплуват на повърхността,
като скиор, попаднал в лавина.
В някои случаи в опитите си да излязат от тази пясъчна лавина
или голяма пясъчна стена, която ги е погълнала,
вероятно са се задушавали в пясъка.
Ей, тъкмо почистих там.
Отново изцапа всичко.
Гордея се с работата си.
Следващата година ще донесем няколко прахочистачки.
Праисторическите пясъчни бури погребвали динозаври на всеки етап от живота.
На първата им експедиция тук Марк и Майк направили безпрецедентно откритие:
Гнездо с яйца,
в едно от които имало ембрион-
ембрион на овираптор,
като динозавър, наполовина излязъл от черупката си.
Тук бил злият хищник, "яйцекрадецът",
едно мъничко бебенце, готово да се излюпи.
Това било важно откритие-
таен момент от самото начало на този странен динозавърски живот.
Тази година те се надяват да открият повече за овираптора и съдбата му.
На далечната страна на билото вълнението нараства.
Смятат, че са открили съвсем нов вид динозавър,
роднина на овираптора, който би могъл да хвърли светлина
какво се е случило накрая с динозаврите.
Нямаме представа какво е.
Това е наистина голямо животно.
- Възможно е да е нещо ново.
Този образец носи със себе си много важни изводи,
които отиват отвъд факта, че е просто един наистина хубав обект.
Това е точно каквото искахме да открием.
Надяваме се.
Важен е скелетът.
Марк и Майк се надяват,
че костите ще помогнат да се докаже една вълнуваща теория-
че някои динозаври всъщност са еволюирали.
Те са еволюирали в същества, които съществуват и до днес.
Костите разказват историята.
Има необичайни сходни белези в скелетите на някои динозаври-
като тези
и съвременните птици.
Почти без съмнение те имат близък общ роднина.
И всяка нова находка може да помогне да се докаже,
че динозаврите не са били напълно унищожени,
че птиците всъщност са динозаври.
Динозаврите трябва да бъдат възприемани
като изключително успешни животни, които са с нас и днес.
Ние просто ги наричаме птици.
Небесата ни са пълни с динозаври.
Лоша метафора е да наричаме нещо "динозавърско"
само защото било старо, отживяло, грозно, глупаво и бавно.
Имам предвид, че това няма нищо общо с тези животни.
Това е като бързолетите, които летят наоколо и други разни,
те са вид динозавър.
А те са с нас и сега.
Най-близкият родственик на птиците
са тези малки месоядни динозаври, които събрахме в тези червени скали.
В края на деня сме обнадеждени, че тази нова находка
ще помогне да направим връзка между динозаврите и птиците.
Усещането за трепетно очакване е осезаемо
макар и понякога да звучи леко фалшиво.
Още рано на другата сутрин те са отново на площадката.
Надяваме се, че сме открили нещо, което да можем да идентифицираме.
Майк, поработи над това.
Смачкай този бръмбар, докато ти е под ръка.
Когато разкъртват скалата, те усещат проблем.
Погледнете това.
Не знам какво е.
Някакъв куп... може би... Страхувам се да го кажа.
Възможно ли е да е теропод?
- Не.
Би могло да е, но...
Не е познато на науката.
Според мен в момента виждаме един мъртъв теропод.
Изкопаваме анкилозавър.
А анкилозаврите са сред най-разпространените динозаври наоколо.
Това съвсем не е нов динозавър.
Той дори не е свързан с птиците.
Сигурен съм, че е анкилозавър.
Искате ли просто да си тръгнем?
Сега те искат да се откажат.
Днес ловците на динозаври са проследили приблизително... дръжки.
Е, печелиш малко и губиш малко.
Не се чувствам твърде добре точно сега. Уморен съм.
Прекарали са два безплодни дни в работа под изпепеляващото слънце.
Но и утре е ден. Ако имат късмет, по-добър ден.
Вместо това природата добавя към раните и обиди.
Както биха казали монголците, ''lch boro.'' Вали.
Звучи като голяма досада.
Да, звучи сякаш умирам от досада.
Слънцето изпарява разочарованието.
И отново е ден и отново започва копаене.
Тази находка не е нов вид. Тя не е свързана с птиците.
И не е овираптор.
Но вероятно е била жертвата на овираптора.
Това животно се нарича протоцератопс.
Нарекли са ги кравите на Кредата.
Те се срещали едва ли не навсякъде. Те бродели наоколо, може би на стада.
Пълен е с шипове.
Сега го наричаме Спайки (Шипчо).
Някак сме се привързали към този.
Това са очите и муцуната. Сега гледаме черепа отгоре.
Това са шиповете на бузите и нагънатата кожа на врата.
Протоцератопсът е бил необикновен динозавър,
животно с размерите на шопар, с човка като папагал,
пълен вегетарианец, който пасял в древната Гоби.
Около главата му имало сложен щит,
но той не го защитавал от враговете му.
Врагове като овираптора.
А това е следващото, което изкопава екипът- овираптори.
Двамата лежат толкова близо един до друг, че сякаш описват древна любов.
Да, донякъде сме горди с тях.
Опитваме се да им измислим имена.
Ози и Хариет. Ромео и Жулиета.
Батман и Робин.
Хипотезата ни е, че са се държали за ръце
и сякаш са се пресягали за другия през километрите.
Клетите овираптори получават прозвищата Ромео и Жулиета.
Едната ръка е тук долу.
Това е другата.
Криста сега слепва друга ръка.
А това, разбира се, е вратът, който се показва и главата и бедрената кост.
А тук имаме нокът.
Изравянето на миналото е дълъг и труден процес. Но те са го правили и преди.
През последните няколко години
те са разкрили един свят на почти абсурдни същества.
Някои са свързани с птиците.
Други са свързани дори с нас.
Малките ни прадеди- бозайниците, които са живeли редом с овирапторите.
Повечето от тези бозайници били малки, като ранните мишки и земеровки.
Но тези незначителни създания еволюирали в бозайниците на нашия свят-
котките, мравоядите, китовете и дори хората.
Но понякога еволюцията трябва да отстъпи...
...пред хигиената.
Тук нямаме много вода,
затова е трудно да се поддържаме чисти.
Мислех, че съм взел повече гащета, но явно съм се объркал.
Тези ги пера на програма за деликатни тъкани.
Да, личната хигиена е страст на целия лагер.
Екипът отделя много време да се поддържа чист и спретнат,
да изглежда максимално добре по всяко време...
Защото, знае ли човек...
Може да има някакви социални събития в близкото село,
които да "уважим с присъствието си."
Останали са само няколко дни.
Време е за второ действие на Ромео и Жулиета:
Овирапторите очакват да бъдат приютени под парцали и лейкопласт.
Сега те са в опитните ръце на препаратора Ейми Дейвидсън.
Обичам скелети.
Не съм била толкова запалена по динозаврите като дете,
но винаги съм харесвала кости.
Работила съм и като скулптор и винаги съм се възхищавала
на скелетите, които всички имаме вътре в нас.
Те са едни от най-красивите скулптури на Земята.
А тези вкаменени скелети изглеждат така добре запазени
като вчерашен камилски скелет, но са на динозаври.
Тези вкаменелости са вечни.
Те са изтраяли почти вечно.
80 млн години Ромео и Жулиета са лежали заедно,
протягайки ръка да докоснат другия в смъртта.
Как са изглеждали в живота? Ловували ли са заедно?
Дали са споделяли храната си? Биели ли са се?
И имало ли е любов между овирапторите?
Учените може би никога няма да знаят със сигурност
дали птицеподобните овираптори са се влюбвали.
Но сега една нова находка задълбава още по-дълбоко
в личния живот на динозаврите-
място, където палеонтолозите обикновено влизат само в най-хубавите си сънища.
О, да, много по-надолу е.
Открили са още един овираптор.
А после в пръстта под скелета-
яйца,
цяло гнездо.
Колко яйца са открити?
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9...
и още три ето там- стават 12.
Дванайсет яйца. Добре.
Още едно излиза точно тук.
Това наистина е една страхотна фосилна находка,
защото е един от редките моменти, когато можем да уловим малко от поведението
отпреди 80 млн години.
Това тук е един ден от живота
или смъртта на едно същество, един динозавър,
във връзка с нещо, което е правило през живота си.
Това е вкаменено там, където е паднало.
Случило се е да падне точно върху собственото си гнездо.
Тя не просто е паднала тук.
Добрата майка овираптор е седяла върху гнездото.
Те вероятно са носели храна в гнездата си като птиците.
А добрата майка се е грижила за яйцата си.
Също като птица, тя ги е избутвала в кръг.
Страховитият хищник на Гоби се е грижел за поколението си.
Така историята на динозавъра, наречен "яйцекрадец", най-после е завършена.
Овирапторите пазели яйцата си и се грижели за гнездото.
Те никога вече няма да бъдат възприемани като кошмарни създания.
Разкопките дадоха всичко, на което екипът би могъл да се надява.
Но за да видят какво наистина са добили,
трябва да извадят внимателно всички вкаменелости от земята
и после да ги отведат на пътешествие от другата страна на земното кълбо.
Обвити в гипс, Ромео и Жулиета сега са тежки,
но опасно деликатни- като оризови ядки, обвити в бетон.
Не, не. Натам.
Добре, добре.
Съжалявам. Мислех, че ще натискате назад.
Идеално. Прекрасно е, Ейми.
Още, още, още, още, още.
Прекрасно е.
Още, още, още, още.
Добре.
Нищо не излезе.
Добре, Ейми.
Дотук добре.
Сега трябва да убедят добрата майка овираптор да слезе от хълма.
Това е като преместване на огромно пиано от скала.
Ромео и Жулиета показват не по-малък инат.
Щастлива съм.
Само карайте бавно, моля ви.
Още не е пристигнала. Може да се изгуби в пощата.
Те наистина се изгубват в пощата.
Добрата майка овираптор и Ромео и Жулиета поемат на изток.
А после...
изчезват.
Изгубват се някъде в Китай.
След четири месеца, омотани с китайско червено тиксо,
динозавърските вкаменелости най-после достигат дестинацията си-
Американския Музей по Естествена История в Ню Йорк.
Първа пристига Жулиета.
Тя се отправя към лабораторията на Ейми, където, ако всичко е наред,
ще открият какви древни тайни лежат под гипсовата обвивка.
Радвам се, че това е тук. Това е страхотно.
От лятото в Гоби до зимата в Ню Йорк.
Жулиета сега е сезонен световен пътешественик.
След 80 млн години на покой
тя е новото хлапе в махалата.
На този етап има много въпроси. Тук вътре може да има всичко.
Имам чувството, че това ще бъде един хубав скелет- така предполагам-
хубав скелет, да се надяваме, с череп и всичко останало.
Много е забавно. И всичко това е мое.
Това е рискована работа- милиметрите са от съществено значение.
Да, това е добре. Радвам се, че не съм разрязала някоя кост.
Странно е.
Сякаш отварям едно малко прозорче към света, в който живях миналото лято.
Да, изглежда добре.
След всичката работа те все още не знаят дали Жулиета е важен експонат,
дали скелетът й е идеален или напълно съсипан.
Това е страхотно.
Направо ще се побъркам, защото това е черепът.
Наистина има череп. Ние сме наистина много щастливи.
Обичам да работя до късно нощем.
Наистина е трудно да си отидеш у дома,
защото просто го поглеждам и си казвам: "не мога да повярвам."
Пропътувал е 80 млн години и половината свят и сега стои тук
и, нали разбирате, това е динозавър.
Работиш до късно?
- Да.
Толкова е красиво.
Колкото повече работиш над него,
толкова по-добре виждаш тази природна скулптура.
Работата ми някак изчезва и това прекрасно нещо излиза от камъка.
Процесът отнема седмици.
Най-после Жулиета е разкрита в цялото й великолепие.
Тя е всичко, на което са се надявали,
вероятно най-съвършеният образец, откриван някога-
динозавър за вековете.
Това е красива вкаменелост.
Всъщност, имам предвид, че според мен това вероятно е
най-добре препарираният и най-добре запазеният овираптор,
който е обработван от нашата експедиция и дори в целия свят.
Смятам, че ще можем да се наслаждаваме
на плодовете от миналото лято още много години.
Това те кара да се замислиш какво ли още има там.
Тя е нещо много повече от едно красиво лице.
Тези кости ще ни помогнат да проследим еволюцията на динозаврите в птици.
Жулиета олицетворява копнежа на учените по света, който е напуснала.
Това, което ме очарова е цялостната картина.
Какво ли е било да летиш тогава над тази област,
както някои пилоти прелитат над Серенгети?
Как ли е изглеждало тогава-
всички онези динозаври и бозайници и гущери и самата Гоби?
След шест дълги лета
Марк и Майк са разкрили скритите тайни на Гоби-
направили са света на Жулиета почти реален.
Можете да си представите езеро, вероятно и скали
и ято овираптори на една скала като колония от морски птици, може би.
И едно стадо от тези подобни на цистерни анкилозаври,
тътнещи наоколо край езерцето
и може би стадо преминаващи протоцератопси.
А отвреме-навреме някой зъл велосираптор
преминава над хълма, за да отмъкне нещо.
Можем да си представим овирапторите:
Ромео и Жулиета ловуват заедно,
а добрата майка наглежда яйцата си.
Незабелязан в ниското си положение е нашият собствен предшественик,
едно мъничко напрегнато същество,
изгубено сред могъщите създания на древната Гоби.
Накрая всички те ще изчезнат от лицето на Земята-
заедно с повечето останали същества от техния свят.
От наша гледна точка, разбира се,
това масово унищожаване не е голям проблем,
тъй като ние сме част от групата, която е оцеляла
и започнала да еволюира в прилепи и големи копитни животни,
и лъвове, и тигри, и мечки...
и накрая хора.
В крайна сметка хората, подобно на овирапторите
и повечето представители на динозавърското царство,
може би няма да могат да разчитат на постоянно обитаване на Земята.
Всеки вид, живял някога, е изчезнал или ще изчезне.
А дали унищожението се дължи на тотално изтребване на популацията
или на еволюцията на този вид в друг вид,
независимо от това, всеки рано или късно изчезва.
Така че, от тази гледна точка, сме си го получили.
Някои видове са живели и после са измрели-
история като всяка друга.
Други са еволюирали, променили и продължили да живеят.
Затова, може би едно послание към собственото ни бъдеще
е закодирано в тези безмълвни останки от миналото.
Единственото истинско познание, което имаме за далечното ни биологично минало,
идва от фосилните досиета.
Това ни дава съзнанието за това кои сме ние и къде се намираме в света
и в какво може да се превърне този свят.
Времето е най-трудната за проникване скала,
а историята на живота, с безкрайните му промени,
е най-голямата загадка, стояща пред нас.
Но експедицията бе благословена с успех.
Те погледнаха в миналото и донесоха могъщия и нежен свят на овираптора,
който е толкова близък до нашия собствен свят.
Превод: milenski ;) www.kolibka.com http://delta.arenabg.com/