Don't Move (2004) Свали субтитрите
- Кръвно налягане?
- 100 на 40.
- Включи я на система.
- Колко кортизон? - Три ампули.
- Поискай спешна кръвна картина.
- Кръвна група също?
- Алфредо още ли е в неврохирургията?
- Видях го да си тръгва.
Изпрати я на скенер, но първо обработи лицето й.
- Да оставя ли раничката тук?
- Откри ли някакви документи?
Не, намерихме информацията в дневника й.
- Обади ли се у тях? - Да, но отговори секретар. Ще се обадя пак.
Алфредо? Слушай.
Добре, ще почакам. Побързай!
- Докторът вътре ли е?
- Оперира дебело черво.
Тимотео, можеш ли да излезеш?
По-късно.
Не, спешно е.
Е?
Какво е толкова спешно?
Долу има едно момиче с мозъчна травма.
Намерих бележника й...
Там е фамилията ти.
- Как се казва дъщеря ти?
- Анджела.
Анджела.
Ела вътре.
Едно, две и три!
- Даде ли й кортизон?
- Да.
- Алфредо?
- Идва насам.
- Някакви вътрешни наранявания?
- Може би разкъсан далак.
- Хемоглобин?
- Дванадесет.
- Здрасти, Тимо.
- Здравей.
- Подготвена ли е?
- Да, подготвят я.
- Да видим резултатите от скенера.
- Вътре са. Извинете.
Това е главният хематом, точно над дура матер.
Може лесно да стигнем до него.
Трябва да видим колко е пострадал мозъкът. Това не мога да кажа.
- Тогава тази област по-навътре....
- Тя ще умре, нали?
- И двамата го знаем, черепът е пълен с кръв.
- Нищо не знаем.
Ще я отворя, ще аспирирам хематома и след това ще видим какво ще стане.
- Тя е на 15!
- Господи. Сърцето й е здраво.
Тя не е силна.
Тя е малка.
Алфредо, готови сме.
Тимотео.
Тимо!
Обади се секретарката ти, влязла е във връзка с Бритиш Еъруейз.
Ще информират жена ти, когато кацне в Лондон. Готови сме да започнем.
- Сигурно няма да искаш да влезеш вътре?
- Да.
Ада, ако се случи, накарай всички да излязат,
изключи респиратора, махни иглите, всичко.
Върни ми я с достойнство.
И ще дойдеш, и ще ми съобщиш.
- Да затворя ли?
- Не, остави отворено.
Когато кажа 12, това значи 12, а не 12 и 20!
- 12 и 15 е!
- Няма значение!
- Правилото е в 12!
- Филмът свърши в 12!
- Тогава ще отидеш следобед.
- Следобед учих.
- Така ли?
- Да, с Алесиа и Бени.
Цялата кухня е в брашно, правила си сладки.
Не, кейк, много хубав.
Няма за какво да се шегуваш, разбра ли?
Няма да стоя и да те чакам! А и телефонът ти беше изключен.
- Бях на кино!
- Където и да си! Връщаш се в полунощ.
Приятелките ми излизат всяка нощ.
- Не ме интересува какво правят те.
- Татко, помогни ми!
- Ти се защитаваш чудесно.
- Кажи й колко много учих!
- Тя учи.
- Ти къде беше?
- Аз бях... върнах се.
- В колко часа? - Върнах се в...
...Седем, седем и половина.
- Какво? Не си спомням.
- Не можеш да си спомниш?
- Той не си спомня! Страхотно!
- Ще ме вземеш ли в Лондон?
Да, като награда! Ще взема и двама ви, вие сте на един акъл.
7:30!
Хайде, че вали! И без повече лъжи!
Добро утро. Една чаша вода, моля.
- Нямате ли обезмаслено мляко?
- Не знам.
Наоколо има ли механик?
Марио, от другата страна на пътя. Не знам дали е отворено.
Благодаря.
Минавам оттам, мога да Ви придружа, ако желаете.
Марио!
Наоколо има ли телефон?
Трябва да се върнете, но не знам дали работи.
Тук всичко се чупи.
Ако желаете, можете да се обадите от вкъщи. Аз живея наблизо.
Оттук е най-пряко.
82, 83, 84, 85,...
...86, 87, 88, 89, 90...
Прибирай се!
Добре дошъл! Добре дошъл!
Ето там.
Искате ли кафе?
Кревалкоре!
- Благодаря.
- Няма защо.
Чаша минерална вода.
Топла е. Току що я докараха. Имам студена водка, бира...
- Но водката е по-студена.
- Водка.
- Лекар ли сте?
- Да.
Имам тези белези по лицето си, вижте?
Нуждаете се от сериозно лечение, абразивен крем.
- Използвал съм много масла, но...
- Не става с това.
Опитайте това.
- Благодаря Ви.
- Моля.
Пино! Включи този вентилатор!
Господи!
- Някой ме е търсил.
- Да, аз. Добро утро.
Имам Волво. Спря, изключи.
- И какво да направя?
- Можете да погледнете, чаках един час....
Пино, пусни този вентилатор!
Докторе, нещата Ви се разхвърчаха!
Това е за моя сметка, док.
Имате ли нещо против да използвам пак телефона Ви?
Не.
- Благодаря.
- Добре дошъл! Добре дошъл!
Ало? Ало?
По дя...
Свързахте ли се?
Помощ! Помощ!
Помощ!
Добре дошъл! Добре дошъл!
Здравей, скъпи.
Здравей.
Прибра се късно.
Имах тежка операция.
Това са благодарствени писма за погребението на баща ти. Подпиши ги.
Това е лудият, който чете поема, нали?
Да.
Изглеждаше искрен.
Погребенията предоставят чудесния шанс да изглеждаш искрен.
Защо плака?
Плаках за теб.
Аз не бях тъжен.
Точно така.
- Искаш ли да вечеряме навън?
- Както желаеш.
Не, както ти желаеш.
- Тогава нека си останем вкъщи.
- OK.
Искаш ли да поплуваш?
- Да.
- Добре, ще си сложа банския.
Не ти ли е горещо?
Тимотео!
- Добре!
- Убий я! Спри!
Ела на масата, баща ти се прибра.
Писна ми, мамка му.
До гуша ми дойде...
от теб, от това, което виждам през прозореца,
от този сос.
Отивам си!
Можеш да задържиш всичко: къщата, мебелите, него, всичко.
Не мога повече да понасям тази мизерия!
Тимотео, ела!
Защо се забави толкова?
Обади се Рафаела, днес е рожденият ден на Джузи.
- Мислех, че ще останем вкъщи.
- Знам, обич, но...
...не можех да кажа, че съм забравила.
Можеше да кажеш, че съм уморен.
Като отидем там, ще ти стане забавно.
Ти дори не трябва да шофираш, Рафеала ще ни вземе.
- АЗ ИЗНАСИЛИХ ЖЕНА -
Елате тук, дами, точиларят и майсторът на чадъри са тук.
Ние наточваме ножици, ножове, поправяме газови печки.
Ако печката Ви пуши, ние ще я поправим, дами.
Ние имаме резервни части за вашите газови печки, дами!
Ние поправяме чадъри! Ако имате счупен чадър, ние ще го поправим!
- Как се казваш?
- Италия.
Виж, Италия, съжалявам, исках да се извиня.
- Бях пиян.
- Аз трябва да тръгвам...
или замразената ми храна ще стане на каша.
- Ще ти помогна.
- Не, не е тежко. Не е тежко!
Изневеряваш ли?
А ти?
Да, от време на време.
Кажи ми, когато го правиш, за да посетя жена ти.
Да, от време на време.
Залата със скенера е готова от три години и чака да бъде тествана!
С една и съща или с различни?
Няма значение.
Всеки говори за качеството на живота,
но най-добре се чувстват мишките в кухнята!
- Защо отиваш там?
- Да се моля.
Шибан въпрос!
Тези, които се мотаят из клиниката, могат да го потвърдят.
- Така ли е Манлио?
- Извинявай, Алфредо.
Извинявай, ако всички не сме безукорни като теб. Извинявай.
- Взе ли някакви зеленчуци?
- Разбира се, салати, плодове...
- Кога ще се прибереш?
- Дежурен съм в болницата.
Успя да се отървеш от още един рожден ден. Полей цветята.
- Довиждане, обич!
- Довиждане, обич. Лека нощ.
Гладен ли си?
Ще направя спагети.
Да си направим дете.
- Шегуваш ли се?
- Не, ще си махнеш спиралата.
Не вярвам на това.
На кое?
На света. На този свят.
Защото е замърсен и жесток?
Елсина, дай ми по-добър отговор.
Не знам дори как се държи едно новородено. Ще ме е страх.
- А ти защо искаш дете?
- Защото...
Защото съм сирак.
Защото искам да видя как лети едно хвърчило.
Идиот!
Добре сме си така, спри да скимтиш. И плащай!
Хайде! Изяж това!
- Хайде, яж!
- Майка ти съвсем е изкуфяла.
Татко!
Хайде, отиди при чичо Тимотео.
Елсина, трябва ли да купим тази къща?
Джипси! Джипси! Джипси! Джипси!
Джипси, нараниха ли те?
Иска ли някой Лимончело?
Не беше добре през нощта, сигурно е ял плъх.
Нищо му няма, малко дезинфектант ще го оправи.
Лекар ли си?
Хирург.
Къщата твоя ли е?
Беше на дядо ми, но той я продаде, преди да умре. Трябва да я напусна.
Извинявай.
Женен съм.
Дойдох да ти кажа, че повече няма да идвам.
Не се притеснявай.
Дръж главата си назад.
Не се притеснявай. Защо се притесняваш толкова много?
Редовно ли се чукаш с непознати?
Трябва да отивам на работа.
Какво работиш?
Италия! Италия!
- Ало?
- Тимотео? - Да.
Казаха ми, че е станал инцидент с член на семейството.
- Да.
- С Анджела ли? - Да.
- Какво е направила? - Паднала от мотопеда си. Оперират я.
Какво й оперират?
Главата.
- Ти в болницата ли си?
- Разбира се.
Какво ти казаха?
- Кога се връщаш?
- Летя след 10 минути.
OK, Рафаела ще дойде да те вземе от летището.
Не е ли била с каска?
- Не е била закопчана.
- Какво?!
Защо не я е закопчала?! Анджела! Анджела!
Скъпа, успокой се.
- Тимотео, обич... обич...
- Да.
Кажи ми, че не е мъртва. Закълни се!
- Заклевам се.
- Закълни се в Анджела.
Трябва да замина по-рано, помолиха ме да направя
малка въвеждаща презентация на конгреса. Да.
Ще се върна следващата събота.
Да, поздрави Джузи, приятелите си, Рафаела, всички.
Довиждане, обич.
- Здравей.
- Здравей.
- Къде беше?
- На работа.
Какво работиш?
Почиствам хотелски стаи.
Аз съм сезонен работник.
Идваш с мен, нали?
Къде?
На конгреса.
И какво ще правя на конгреса?
Нямам какво да облека.
Обуй си бикините, изглеждаш страхотно с бикини.
- Направих ти ноки. Да ги стопля ли? - Благодаря.
От 85-а до 87-а направихме 76 супра пубис радикални простатектомии,
с лимфаденектомия на обтуратора и илеусните връзки.
Хистологичните проби показаха, че 42% от пациентите имат
карцином на простатата в стадий T2, T3, N0,...
средно, 6 по Гленсън. Преживяване, без рецидив,
...което е с PSA под 0.04, беше 94...
- Работи ли?
- Така мисля.
беше 94% след три години при случайна извадка от пациенти...
Не можеш сега просто да ми кажеш! Цяла седмица...
Не, трябва да млъкнеш! Достатъчно!
Защо, по дяволите, хората трябва да имат деца?
Приятна вечеря, мадам.
Здравей, обич.
- Какво е това?
- Доклад.
Как беше конгреса?
Полезен, но не необходим.
- Манлио беше ли?
- Изнесе страхотен доклад.
- Как беше стаята ти?
- Какво?
Стаята ти.
Много хубава.
Какво друго искаш да знаеш?
Трябва да завърша този доклад.
Не съм в настроение,...
но трябва.
Няма ли да си легнеш в леглото?
Не си отивай.
Идвай, когато искаш. Веднъж в месеца, веднъж в годината,...
но не си отивай.
Имаш дълга линия на живота.
Има прекъсване в средата.
Глупости!
Свий я в юмрук, да видим за деца.
Има едно, всъщност две! Много добре!
Много добре!
- Дай да видя твоята.
- Не се притеснявай, много е дълга.
Плевелите никога не умират.
Знаеш ли как ме наричаше майка ми?
- Как те наричаше?
- Плевелче.
Обичам те, Плевелче.
Не си играй с мен или ще те убия.
Ще те убия.
Можеш да правиш и други неща, освен да режеш! 7 на 2! Италия, ти си гадна!
Играй си там!
Въртенето не е позволено!
Италия, ще ходим ли на диско? Пино ми каза, че...
Какво има?.
- Дойде ли ти мензисът?
- Не ми е добре. Не знам.
- Какво не е наред?
- Заведи ме вкъщи.
Какво не е наред?
Италия!
- Италия, какво има?
- Заведи ме вкъщи. - Какво има?
Заведи ме вкъщи.
Не, добре е. Плацентата малко се е отделила, но
ембрионът е жив.
Ще я хоспитализирам, тази дама се нуждае от почивка.
Чудесно.
- Какво искате да направите, мадам.
- Искам да си отида вкъщи.
Дамата ще подпише, за да излезе. Маргарита, ще ми дадеш ли формуляра?
- Не, нека да я хоспитализираме.
- Не!
- Какво да направя?
- Хоспитализирай я.
Чудесно. Маргарита, Вазодилан и глюкоза.
Лека нощ, докторе.
Дайте й нощница, моля.
Защо не ми каза, че си бременна?
Не знаех.
- Как се казваш?
- Италия.
На кого се обаждаш?
На някой важен "карцином"?
Поне си махни обувките от леглото.
Оперирах гърдата на тази пациентка преди 2 години.
Имаше твърде много рискове, трябваше да я отстраним.
- Тя беше ли във времевите граници?
- Да.
Тогава защо не в болницата?
Извинете ме. Манлио, прибирам се вкъщи.
- Бай.
- Бай, Тимо.
Бай, Мартина, лека нощ!
Защо жените гледат порно-филмите до края?
- Защо? - Защото се надяват, че той накрая ще се ожени за нея.
- Искаш ли първо да закусиш?
- Не, не, благодаря.
На рецепцията има стая, резервирана на твое име.
Мой близък приятел ще се погрижи за всичко.
Благодаря.
- Не се притеснявай.
- Не се притеснявай.
- Да ти се обадя ли довечера?
- Да.
- Какво стана?.
- Токът ми се счупи.
Може би по-добре е първо да закуся.
Няма да те заведа вътре.
Ще си отрежа главата за теб, но няма да те заведа вътре.
Да се махаме оттук. Да вървим! Да вървим!
Ще бъда в Берлин в 12:50.
Отива в Берлин!
Има приятел там, немски писател, много умен.
Германец и бисексуален.
Аз, от друга страна, имам една бременна нещастница.
Случва се, скъпа госпожо.
- Довиждане, всичко най-хубаво.
- Благодаря, подобно.
- С кого говориш?
- С никого.
Изпрати ми картичка.
- Какво?
- Пощенска картичка. - Добре.
- Кой е този?
- Баща ми.
- Жив ли е?
- Не съм го виждала от години.
Къде е?
Не беше човек за семейство.
- 33.
- 33.
- 33.
- 33.
Дишай дълбоко.
Още веднъж.
Пак.
Пак.
Момче е, усещам го.
Усещаш го, така ли? Какво усещаш?
- Майка ти?
- Тя беше албанка, мъртва е.
Братя? Сестри?
- Всичките са по-големи от мен, в Канада.
- Искам да видя селото ти.
Няма нищо за гледане.
Имаше хубава църква, но се разруши при земетресението.
Защо питаш за селото ми?
За да разбера къде си била, когато не съм те познавал.
Ти къде беше?
Добре си, в отлично състояние.
Бях в пети клас.
Видях тази рокля на пазара.
Коприна на червени цветя. Беше събота.
Скитах наоколо, но се връщах да гледам тази рокля.
Там един мъж сгъваше тениски.
"Искаш ли да я пробваш?", каза той.
Казах му, че нямам пари.
"Пробата е безплатна", каза той.
Така че влязох във фургона и пробвах роклята зад завесата.
Мъжът дойде зад завесата и започна да ме опипва.
"Харесва ли ти роклята?", каза той.
Но аз не можех да мръдна,
така че стоях неподвижна, докато той ме опипваше.
След това целият беше потен. "Не казвай на никого!"
И ми даде роклята.
На никого не съм казвала за това.
Утре ще кажа всичко на жена ми.
Здравей, обич.
Здравей.
- Добре дошла.
- Благодаря.
- Как беше?
- Толкова са се корумпирали.
- Правя пиле с къри.
- Петер?
Той е добре.
- Правя агнешко с къри.
- Пиле или агне?
С къри.
Виж...
- Гладен ли си?
- Да.
Готово е!
- Твърде много къри, а? Малко?
- Да, малко.
Хубаво е.
Нямах време да я изпратя.
- БРЕМЕННА СЪМ -
Какво е това?
Истина е.
Анджело.
Или Анджела.
Харесва ли ти?
Трябва да й направим адреналин!
- Какво има? - Има проблем с белодробната вентилация.
- Пулс?
- 40.
Тогава има кръвоизлив.
Усещаш ли ръцете ми, Анджела? Усещаш ли ги?
А?
Няма да позволя да си отидеш!
Няма да позволя да си отидеш!
С всеки тласък ще те връщам.
С всеки тласък ще те връщам... С всеки тласък ще те връщам.
Държа на теб.
Когато пиеше чай, помниш ли?
Когато си приготвяше уроците, помниш ли?
Когато пееше, помниш ли когато пееше?
Но моля те, помогни ми, мое малко смело момиче.
Помогни ми! Кажи ми, че още струвам нещо.
Не си отивай.
Къде си?
Стабилизира се.
Добре дошла, скъпа. Все още си тук.
Все още си тук.
- Стой.
- Не, ще изляза навън.
Потен съм, треперя и почти съм се напикал.
- Яж това, докато е топло.
- Стига, не мога повече.
Да ти ги завия в нещо?
Да.
Имаш треска.
Да...
Ето го!
Поздравления!
Живот без деца е като задушено без месо! Много добре!
Ще бъда леля!
Не мога много да си представя бебето.
Ще бъде красива като теб.
Може би ще бъде момиче, грозно като теб.
Миналата нощ сънувах, че се е родила без крак.
При следващия видеозон ще има крак, не се безпокой.
- Добро утро, докторе.
- Добро утро.
- Здравей.
- О, Алфредо! - Извинявай...
Исках да те помоля да поемеш дежурството ми довечера.
- Разбира се, трябваше просто да се обадиш.
- Ами, аз живея наблизо.
Нали знаеш случая с аневризма? Почина от усложнения.
- Кардиопатични, грешни изследвания.
- На всеки се случва.
Накараха ме да подпиша формуляра. Разследват ме.
Такава е процедурата, знаеш това.
Ада ме напусна.
Каза, че съм жесток, че развалям всичко, до което се докосна.
Всички сме жестоки, някой повече, някой по-малко.
Студено ли ти е?
Малко.
Ето го галопиращият кон.
Докторе?
Търсят Ви.
Докторе!
Тимотео!
Кой е следващият?
Толкова много те чаках.
Защо поне не ми се обади?
Съжалявам.
Промени ли намеренията си?
- Не е каквото мислиш.
- Какво тогава?
Какво тогава? Кажи ми?
- Какво има?
- Моля те!
Моля те!
Искаш да ме напуснеш ли? Кажи ми. Искаш да ме напуснеш ли?
Кажи ми, ако искаш да ме напуснеш. Искаш ли да ме напуснеш?
Трябва да ти кажа нещо.
- Здравей, Тимотео.
- Здравей.
Жена ми не е добре.
Какво й е?
Не знам.
Ти си лекар и не знаеш?
Добро утро. Капитанът и неговият екипаж
ви поздравяват на борда на AZ 354....
- Слизам.
- Седнете! Движим се!
- Имам сърдечна криза.
- Ще извикам лекар. - Аз съм лекар!
- Седнете! Какво правите?
- Аз съм неговият лекар.
Шлифера ми!
- Спасих ти живота!
- Защо, щеше ли да катастрофира?
Вече не, не можеш да слезеш от самолет, който ще катастрофира.
Да заебем конгреса!
Обичам изненадите, като например минети в асансьора.
Влюбен съм.
Коя е тя?
Една жена.
Какво правиш?
Танцувам.
Не е добре за теб.
Направих аборт.
- Какво каза?
- Направих аборт!
- Направила си какво?
- Направих го!
- Направила си какво?
- Направих го!
- Исках го! Исках го!
- Ти беше променил намеренията си!
- Къде направи аборта?
- При циганите.
Ти си глупачка, ела с мен в болницата!
- Не обичам болниците.
- Трябва да дойдеш с мен!
Защо? Защо? Защо? Защо?
Помниш ли, когато ти разказах за човека на пазара?
Това беше баща ми.
Баща ми се възползва от мен.
Така е по-добре. Аз нямаше да съм добра майка.
На тепиха Анджела и Аурора!
Защо толкова държиш на джудото?
Това е добър спорт, изисква дисциплина,
трябва да си честен, да уважаваш противника. Това е добър спорт.
Тя искаше да тренира синхронно плуване.
Твърде тромава е за синхронно плуване.
Тя падна.
Измъкни се! Бори се, Анджела! Хайде!
Трябваше да се освободиш, скъпа. Колко пъти да ти казвам?
В джудото трябва да се възползваш, да хванеш енергията на опонента
и да я използваш по някакъв начин. Вместо това, ти лежиш там.
Не си енергична, не си агресивна. Малко повече цинизъм, когато се бориш!
Ти се остави, сякаш го правиш нарочно!
Не издържам вече. Не искам да идвам тук повече.
Не харесвам джудото, разбираш ли?
Аз не съм момче! Не съм момче! Не съм момче!!!
Какво, по дяволите, искаш от мен? Какво искаш?
Аз не съм момче! Какво искаш? Не съм момче!
Успокой се.
Ш-ш-ш!
Достатъчно. Анджела сама ще си избере спорт.
Извинявай, Анджела. Извинявай, права си.
Ти не си момче, ти си хубаво момиче.
Ало? Чувате ли ме?
Можете ли да ми дадете някаква информация?
Тук е Бритиш Еъруейз, полет 11:30.
Единадесет тридесет, да! Единадесет тридесет, да!
Със захар е. Да! Да! Да!
Да ви го начукам тогава! Няма покритие. Здрасти, Тимо.
Алфредо е най-добрият, като човек е лайно, но иначе е гений.
Освен това на нейната възраст способността за възстановяване е значителна.
В тази стая няма сигнал.
Помниш ли, когато
спря самолета, като каза, че имаш инфаркт?
"Ще ви извикам лекар." "Аз съм лекар!"
"Къде отивате?" "Аз съм неговият лекар."
Когато напуснах Мартина, тя каза:
"Поне се влюби истински следващия път."
Имам Цезарово.
Анджела ще се оправи.
Тази малка беда с моята кръщелница ще се оправи.
- Ще ни извикате ли такси, моля?
- Не, близко сме. Нека се поразходим.
Мисля, че заваля.
- В кой месец сте?
- Девети. Девет месеца.
Аз съм накрая. Да!
Една седмица преносвам. Да.
- Знаете ли дали е момче или момиче?
- Да, малко момиченце е. Много щастливо!
- Не сте ли малко уплашена?
- Не, не, щастлива съм.
Довиждане.
- Забравих кредитната си карта.
- Отиди я вземи! Да те чакам ли?
Не, има много движение. Веднага ще се върна!
Италия!
Италия! Италия!
Чакай! Чакай! Чакай!
Италия.
Махай се!
Махай се! Махай се! Махай се! Махай се!
- Махай се! - Не успях да ти кажа! Не можех да ти кажа!
- Защо си отрязала косата си?
- Имах въшки.
Какво е това?
Колко е красиво!
Момиче ли е?
Надявам се, че няма да се свие.
Не. За щастие се пере ръчно.
Само го изгладете и ще е като ново.
В деня, когато направих аборта...
минах край къщата ти.
Ти беше на вратата, но аз не се доближих, защото жена ти беше там.
Ти излезе от колата, носеше торби със зеленчуци.
Отстъпи назад и се блъсна в нея.
Тя сложи ръката си на корема, ниско.
Тогава разбрах.
Моят живот винаги е бил такъв,
пълен с малки знаци, които идват и ме търсят.
Никога няма да ми простиш, нали?
Господ никога няма да ни прости.
Господ не съществува, обич моя.
Да се надяваме.
Нека да се надяваме, обич моя.
Какво ще правиш?
Трябва да дам къщата си на строителите.
След това ще се върна в селото си, след това може би в Канада.
- Говориш ли английски?
- Ще го науча.
Добре, тогава довиждане.
Тимо! Тимотео, мисля, че е време.
Бианка?
Отиваме в болницата.
О, да.
Добре.
Тогава ще те видя там.
Дочуване.
Книга...
- Коя е Бианка?
- Моята гинеколожка.
- Манлио? -Предпочитам да бъда преглеждана от жена.
Отначало той беше малко обиден,
но след това разбра.
- Не си ми казала.
- Има толкова неща, които не сме си казали.
Анджела...
Толкова много коса!
Толкова е хубава, прилича на сестра ми Изота!
- Носът й е толкова малък.
- Но като дете е много хубава!
- Тя прилича на себе си.
- Ето те!
- Виждам Тимотео в нея!
- Да се надяваме, че не!
Роди се преди 90 минути. Малко е рано за прилики.
Точно така! Тимотео...
това, което е важно е, че няма твоя нос.
Тимотео!
Тимо!
Не мога да спя, всичко ми се върти.
Анджела е хубава, нали?
Много хубава.
Щастлив ли си?
Разбира се.
- Трябва ли да отиваш на работа?
- Да.
Ще отида вкъщи да взема душ и след това ще отида на работа.
Кога ще дойдеш?
Италия...
Съжалявам. Събудих ли те?
Не, не.
Щях да тръгвам.
Къде?
За гарата.
Заминавам, казах ти.
Момиченцето се роди.
- Хубава ли е?
- Да, хубава е.
Как я кръсти?
Анджела.
Щастлив ли си?
Как мога да бъда щастлив?
Не си отивай!
Не мога да живея без теб.
Разбира се, че можеш. Разбира се, че можеш!
Добре дошъл! Добре дошъл!
Не се притеснявай! Мама ще се върне!
Млъквай, Кревалкоре!
Кревалкоре!
Млъквай! Не се притеснявай, мама ще се върне!
Мама ще се върне!
Да ти го начукам!
Изпуснах влака си!
От колко време не си се връщала?
От много време.
Малко си топла, да нямаш температура?
Може би е по-добре да спрем някъде.
- Да спрем ли някъде?
- Да, да.
Сигурно в селото ти имат нужда от лекар или не?
Или ще те заведа в Африка.
Един приятел, лекар, е кардиолог в лудница!
Ще открием практика.
Ще те направя първокласна сестра.
Ще те науча на всичко.
Трябва да помислиш за себе си.
По този начин мисля за себе си. Правя това за първи път.
Ти, Италия, взимаш ли Тимотео, познат като Тимо, за свой съпруг?
Да го обичаш и уважаваш до края на живота си
в добро и лошо?
Докато смъртта ни раздели?
Да.
Тогава,
в името на това вино, на тази претоплена супа
и това сирене пекорино,
ви обявявам за мъж и жена.
Благодаря.
Благодаря на теб.
Какво има?
Какво има, обич моя?
Мадам!
Жена ми не се чувства добре.
Можете ли да ни заведете в стаята ни, моля?
Последвайте ме.
Идваш ли? Хайде.
Тимотео!
Обичам те.
Тимо!
Не казвай нищо, Ада.
Не си отивай!
Любов!
Какво е това?
- Какво е това?
- Стомахът ме боли.
Какво чувстваш?
Не знам.
Усещаш ли ръката ми?
А? Усещаш ли ръката ми?
Не усещам нищо.
Любов!
Болница, помощ!
Трябва да направя ултразвук.
- Добре, но Вие кой сте?
- Аз съм лекар. Разбирате ли?
Разбирате ли италиански?
Стомахът й е пълен с кръв.
- Какво става?
- Той казва, че трябва да оперира.
Кой сте Вие?
- Кой сте Вие?
- Аз съм колега, хирург!
Кой Ви разреши да сте тук? Не може да правите това!
- Внимавайте!
- Луд ли сте? Това е рисковано, Вие не можете!
Откривайте всичко! Хайде!
Откривайте всичко! Къде са инструментите? Къде?
Тук са.
Количката с медикаментите!
Бързо!
Знаеш ли, Ада,
като студент се страхувах от кръв.
По време на лекциите по анатомия винаги стоях отзад.
Тогава, една сутрин в тоалетните, взех един нож
и се порязах тук. Левият флексор.
Чаках да видя как кръвта ми тече в умивалника.
Времето между порязването на плътта
и започването на сълзенето е много особено.
За част от секундата раната остава бяла.
Направих хиляди операции
и моментът на срязването все още малко ме обърква,
защото тази битка, която водих в тоалетната,
е още жива в мен.
Колкото до останалото,
винаги си свършвам работата, ти знаеш това.
Не знам къде отиват хората, които умират,
но знам къде остават.
Аз знам къде остават.
Трябва да се моля Господ да води ръката на Алфредо и да спаси дъщеря ми.
Нали, Ада?
Само веднъж ми се струваше, че няма да мога да го направя.
Молих се Господ да ми помогне, защото, ако това същество бе умряло,
дърветата, кучетата и реките щяха да умрат с нея.
Обичам те.
Този, който те обича, винаги е там.
Преди теб.
Дори преди да те срещне.
Жадна съм.
Още, още.
Тимотео.
Тимотео.
Обич.
Обич.
Как мога?
- Как мога?
- Обич.
- Обич...
- Обич...
- Моя нежна любов.
- Моя нежна любов.
- Моя любов.
- Моя любов.
- Моя любов.
- Моя любов.
Какво гледаш?
Един аборт, те я повредиха.
- Перитонит.
- Да, септичен аборт,
последван от зле направен кюртаж.
Докторът отстрани матката, но беше безполезно.
- Горката, откъде е?
- Някъде от околностите.
- Били ли са сгодени?
- Не знам.
Благодаря.
Тя е толкова слаба, детски ковчег ще е достатъчен.
Искате ли да излезете?
Сбогом, моя любов. Сбогом, сбогом.
Сбогом, сбогом, сбогом.
Вече е запечатан.
Паметникът няма да е готов преди 10 дни.
Какво да напишем?
Името й. Само името й.
- Как се казваше?
- Италия.
- Зашиваме я.
- Показателите й?
Нормални.
Отне ми малко време, имах проблеми с дура матер.
- Къде отиваш?
- Един приятел имаше инцидент.
- Не можеш да влизаш.
Тя имаше проблеми със съсирването.
- Направихте ли й оценка?
- Помолих Ада да се опита да я събуди.
Благодаря ти.
Няма защо.
Татко ще премахне белезите с лазер, не се притеснявай.
Един твой приятел е навън.
Изрусена брадичка,
с лице на малък пънкар.
Но изглежда добър.
Можеш ли да си отвориш очите, скъпа?
О, Господи!
Как е тя?
Жива е.
Седни.
Веднага ще се върна.
Защо не си закопча каската?
Колко пъти съм ти казвала?
Утре ще си подстрижа косата,
така че когато косата ти порасне,
ще си направим снимка с къси коси и черни очила.
Като две пънкарки!
Добро утро.
Превод и субтитри: Turezki