Surviving Christmas (2004) (Surviving.Christmas.2004.DVDRip.XviD.AC3.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
ДА ОЦЕЛЕЕШ ПО КОЛЕДА
Направихме едно проучване, което показа невероятни резултати.
Разбрахме 2 важни неща.
Първо: повечето американци чувстват, че Коледа е време за семейството.
Второ: повечето американци чувстват, че за да издържат дори два дни
при семействата си, трябва да изпият възможно най-много алкохол.
Сега, искам да ви представя семейство Ногрен.
Те са класическо американско семейство.
Заедно са на Коледа, в напитките им няма мазнини
и във всяка бутилка има 10% алкохол.
"Радвайте се на нашето семейство, за да се радвате и на своето".
Какво мислите?
- Значи предлагате
да кажем на хората, че единственият начин да прекарат празниците,
е да пият яйчна бира?
Предлагам да кажем на хората, че единственият начин е да купуват
вашата свежа, нискокалорична, бутилирана райска напитка.
Пазете се, приятен ден.
Беше добре. Как си?
- Много съм развълнуван.
Доста добре е било, а?
- Аз съм гений.
От "Грийн Пийс" трябва да ме вземат за говорител.
Не ти трябва. Ето ти билетите за Фиджи.
Миси, смятам, че трябва да направим крачка напред.
Надявах се да го кажеш.
- Купих ти един предколеден подарък.
Така ли?
Искам да го отвориш сега, защото е свързан с бъдещето ни.
Бъдеще, в което ще сме заедно.
Така че... Май подаръкът е и за двама ни.
Добре.
Билети за Фиджи?
- Да. В първа класа.
По Коледа?
Коледа е семеен празник! Искам да кажа...
Какво правим? Какво е това? Какво става?
Искам да кажа... Накъде отива връзката ни?
Отива на Фиджи. В първа класа.
Ще е чудесно, Миси...
- Чакай...
Ще ти дам пример за един от проблемите ни.
Никога на си ме представял на семейството си,
дори не говориш за тях. Изобщо имаш ли семейство?
И как може намеренията ти към мен да са сериозни,
като дори намеренията ти към семейството ти не са?
Мисля, че ти трябва професионална помощ, Дру.
Мисля, че не забелязваш най-важното.
Ако ти кажа всичко за себе си, ще изчезне усещането за загадъчност.
Няма да има какво да откриваме един за друг.
Ако това стане, връзката умира. Не искаш връзката ни да умре, нали?
Тя току-що умря.
Хайде де. Не се дръж така.
Добре, щом така искаш, давай. Тръгвай си.
Ще прекарам Коледа със семейството си.
А ти можеш да прекараш Коледа сам.
Миси...
Катрин, искам...
да пратиш на Миси нещо от сорта на гривна "Картие".
Нещо много скъпо, с диаманти, много блестящо...
И бележка от мен.
- Какво да пише в бележката?
Ами, знаеш... Нещо лично, което да показва чувствата ми,
емоциите ми... Добра си в това.
- Добре, но няма да се получи.
Хайде...
Здравей, Доги, Дуган...
Дугре, Дъглас.
Истина е... Вярно...
Да, какво става, човече?
О, нищо, нищо... Хей, какво ще правиш по Коледа?
Семейството? Чудесно, чудесно...
Има ли място за още един човек?
Ами, мисля, че сме близки.
Харесвам еврейската Коледа. Харесвам свещите и всичко друго...
Ще бъде чудесно. Ще хапнем супа и баклава.
Добре де, това е гръцко... Както и да е. Просто...
Знам, че имаш бебе. Разбирам те...
Да, да... То ще си лежи...
Ще поплаче малко... Колко лошо може да стане?
Не, не казвам, че ще е зле...
Какво? Ами...
Може би жена ти не трябва да идва. Може да сме само ти и аз.
Мислил ли си за това?
Имаш ли нещо против да намина през вас за Коледа?
Ще бъде за около един - два - три дни.
Добре... Весела Коледа.
Добре. Хайде, оттук.
Добре, сега имаме две...
- Чакайте! Чакайте!
О, Господи! Чакайте... Извинете. Съжалявам.
Д-р Фрийман, трябва да прекарам Коледа съвсем сам.
Трябва да ми помогнете, моля ви!
- Добре... Кой сте вие?
Не ви познавам.
Аз съм гаджето на една от пациентките ви. На Миси...
О, вие сте Дру. О, Боже.
- Да... Какво искате да кажете?
Нищо, забравете. Как ме открихте?
Тя ми е говорила за вас... Не трябва ли да ми кажете,
че трябва да си уговоря час или нещо такова?
И, че взимате по 200 долара на час. Просто искам да поговорим.
Хайде, миличка, ела насам.
- Моля ви... Само за минута.
Моля ви, момент.
- Трябва да сложи мечето на лентата.
Не може ли просто да мине?
- Трябва да го сложи на лентата.
Това е кученце.
- Знам... Сложи го, за да се повози.
Не, не искам!
- Само една секунда.
Чакай малко.
- Не!
Сър, елате тук, моля.
- Само минутка...
Не виждаш ли, че си имам собствени проблеми?
Е... Хайде...
- Съжалявам. Много съжалявам.
Добре. Добре. Хей, сетих се...
В момента това е най-доброто, което мога да ви кажа...
Напишете всичките си проблеми със семейството на един лист.
Добре... Да ги напиша...
- Отидете на място,
което ви напомня за детството ви. Отидете по залез.
Развейте листа на светлината.
Изгорете листа и прошепнете тези думи: "Прощавам ви. "
Прощавам ви. И помага ли?
Да. Това е.
- Харесва ми.
Много ви благодаря. Весели празници.
Сър?
Ето те. Излез! Излез оттам!
Моите проблеми.
Добре. приятел. Давай, 72.50$.
- Господи!
Това е! В тази къща израснах.
Къде са парите?
Добре. Ето ги.
Остави апарата включен.
Мама каза салам.
- Не.
Благодаря, че ми каза.
- Просто не искам да идва.
Още го няма.
- Брайън ли?
Брайън, ела да си изядеш вечерята!
Не съм гладен.
- Напротив, гладен си!
Стига си ми викал.
- Не викам на теб.
Брайън!
Брайън! Ела тук!
За да може баща ти да спре да ми вика!
Зает съм!
Казах ти, че не трябва да слагаме компютъра в стаята му.
Том, добре дошъл в бъдещето, скъпи. Той напредва със знанията си.
Един ден компютърът ще му намери добра работа.
Никой няма да му плати за това, което прави горе.
Иначе шях да се пенсионирам още на 17г.
Какво?
- Има някакъв човек отвън.
Кой, по дяволите, е този?
Сам съм на Коледа. Мога да се справя.
Освобождавам се от всичките си проблеми.
Отивайте си проблеми.
Какво...
Прощавам ви.
Мамка му...
Какво ще си помислят съседите?
- Какъв е тоя, та да пали в двора ми?
Диша ли още?
Божичко, Том, убил си човека.
Мамка му, още е жив!
Здравейте.
Казвам се Дру Лейтън.
А... Аз израснах в тази къща.
И за това се върна, за да я изгориш, а пироманче?
Брайън, извикай ченгетата.
- О, не. Няма да е нужно.
Всичко е наред. Просто изгорих отвън...
Казаха ми да изгоря проблемите си пред домът,
в който съм се родил, за да реша някои други проблеми,
които... Всичко е наред. Извинявам се и...
Ще тръгвам. Ще имате ли нещо против
да разгледам къщата?
- Ще ви разведа.
Благодаря ви.
- Чакай.
Имаш ли още клечки?
- Не, нямам.
Приключихме ли с всичко това?
- Да. Приключихме с горенето.
Всъщност вече съм по-добре.
Ще те наблюдавам.
Леле, не мога да повярвам.
Удивително е. Точно, както го помня.
Искате да кажете, че винаги е било дупка?
Не. Не, чудесно е.
Чухте ли това?
Това стъпало изскърца. Наричах го "скърцащото стъпало".
"Скърцащото стъпало".
Леле. Старата ми стая.
Господи. Вижте това. Мога да пипна тавана.
По-малка е, отколкото помня. Преправяли ли сте я?
Да. Намалихме я. Хубава беше, но...
Мисля, че беше... Така е по-добре.
Човече, това е страхотно. Направо велико.
Седите си и вечеряте като семейство.
Това е просто чудесно.
Чудесно.
- Е... Какво има за десерт?
Кухнята приключи. Имаме работа.
Том, изпрати човека.
Ти го пусна. Ще извикам такси.
Това нужно ли е?
- Да... Нужно е...
Да...
- Трябва да ти кажа нещо.
През всичките тези години избягвам да празнувам Коледа.
Сега осъзнавам, че това е точно за мен.
Истинско семейство и истински дом.
Точно затова
си мисля, че може да е добра идея, ако живея с вас.
Том. Том.
Том, моля те! Нека остана тук!
- Не.
Ще ти платя.
- Семейството ми не се продава.
Том, ще ти платя 250000 долара.
Добре дошъл у дома, синко.
Мамо...
Том, онзи човек е още тук.
- Да, знам.
Защо е още тук?
Ще ни даде 250000 долара, за да сме му семейство по Коледа.
И ти се съгласи? Без да ме попиташ?
Разбира се. Ще ни даде 250000 долара.
Ами, ако аз се бях съгласила на нещо такова, без да питам теб?
Зависи... Щяхме ли да вземем 250000 долара?
Добре. За какво точно се съгласи?
Днес е голям ден за това семейство.
- Много добре.
Добре. Г-н Лейтън е съгласен
да плати сумата от 250000 долара,
за да живее в тази къща до 23:59 часа на Коледа.
За тази сума семейство Валкън
ще помогнат на г-н Лейтън да си възвърне
детските спомени за Коледа.
В това число, без ограничения,
всички традиции, празнуването,
сантименталните неща и всичкото веселие.
Съгласен съм.
- И ние сме съгласни, нали?
Майната му. Щом ни плаща.
Ще има ли нещо друго?
- Искам да спя в стаята на Брайън.
Какво? Не. Какви ги говориш?
В договора пише, че ще спя в собствената си стая.
Хайде де. Някакъв идиот иска да спи в стаята ми.
Ами ако искам да видя нещо, което са ми пратили по интернет?
Човече, просто искам да спя в стаята си, както пише в договора.
Брайън, ти си в стаята за гости.
Компютърът ми не е в стаята за гости, мамо. Как ще...
Уча?
Използвай въображението си.
- Е...
Аз ще се кача да поспя. Кой иска да дойде с мен за елха утре?
Очевидно всички искате.
У дома съм.
Брайън! Брайън!
Не го направих аз.
- Всичко е наред.
Ще го оправя.
Това ще свърши работа. Надявам се друг идиот да не...
Салама ми ли ядеш?
- Така изглежда.
9 часът сутринта е.
- Знам. Не е истинска закуска.
Но... Изглеждаше добре в хладилника и трябваше да хапна малко.
Да, добър е.
Това последното ли е?
- Да.
Ти искаше ли?
- Не, всичко е наред.
Наред е...
Катрин, дано си провериш съобщенията.
Ако някой иска да се види с мен, може да дойде при мен.
А, ако трябва да ми пратиш нещо, адресът е "Еджуърд Роуд 2"
в Линкълн Уд. Там съм със семейството си.
Татко.
Говори на теб, умнико.
Кажи, Дру.
Би ли ми направил услуга?
Сложи си тази шапка. Баща ми винаги носеше такава.
Правеше се на деди Коледа.
- Да я сложа?
Няма. И няма да се правя на деди Коледа.
Моля те, сложи си шапката.
Не, няма да нося тази шапка.
Том, трябва да носиш шапката.
- Няма да нося шапката.
Трябва да я носиш.
Няма. Махни я, преди да ти я завра отзад.
Том, запознат ли си с израза "нарушаване на договора"?
Дай ми шапката.
250000 долара. 250000 долара...
250000 долара.
Изглеждаш добре, татко.
- Стига, Том.
Стига, гледай пътя!
Не.
Чакай малко. Може би е тази.
Да, тази е.
Татко, няма ли да я изправиш? Трябва да уважаваме дървото.
Все пак ще е в къщата ни.
Чакай, чакай. Сега ще я качим.
Добре. Сега я изправи и я сложи на покрива.
Добре. Готова е.
Обърни я. Обърни я.
Обърни я. Хайде.
Брайън, домъкни си кльощавия задник тук!
Готово, татко. Готово.
Чудесно. Мисля, че така е добре.
Коледа.
Как изглежда?
- Като атомна централа.
Не. Чакай само да светне.
- Мисля, че всичко е готово.
А, не. Първо трябва да изпеем "Коледно дърво".
Том, ще започнеш ли?
Искаш да пея?
- Да.
Трябва ли?
- Да.
Ще има ли значение, ако кажа, че не искам?
Не.
Хайде.
"О, коледно дърво... " Защо не ми помогнете малко?
Не. Справяш се чудесно.
Справяш се чудесно, татко. Хайде. Можеш.
Чудесно е. Беше много добре.
- Да... Добре...
Добре. Без да се бавим повече...
Нека я запалим. Готови? Едно, две...
Добре, хора. Починете си. Аз ще се оправя.
Божичко.
Мога ли да ви помогна?
Да. Кой сте вие?
А вие коя сте?
- Алиша!
Здравей, мамо. Кой е този?
- Мамо, коя е тази?
Какво става?
Баща ти ни даде под наем за празниците
на този ексцентричен милионер.
- Имате дъщеря?
Откога имате дъщеря?
Това е нейната ужасна тайна.
- Това ще провали всичко.
Няма да се получи. Вече няма да стане нищо...
Искам да кажа, че...
- Млъкни.
Няма ли някой да каже нещо, което да звучи смислено?
Всяка година по Коледа настроението ми...
Не, не. Ти не говори. Мамо?
- Дру иска семейна Коледа,
така че... ние ще сме му семейство.
- Това е лудост.
На мен ли го казваш? Никога не съм имал сестра. Това са глупости.
Добре. Ти си дете от любовника ми.
Мамо!
- А ти не знаеш за нея.
Това може да е интересно. Тя може да е прислужницата.
Ти ще си прислужницата.
- Хей, сладурчето ми се прибра.
Здравей, татко.
- Как си, миличка?
Аз съм добре. Но ти май си полудял. Може ли да поговорим насаме?
И не си ми казал?
- Стой далеч от дъщеря ми.
Мамо, този очевидно е луд.
Знам.
- Затова ще се кача горе,
ще се изкъпя и като се събудя сутринта, той ще си е отишъл.
Нали?
- Може би.
Защото... Това не мога да го разбера.
Мила, не сме и очаквали да го разбереш.
Благодаря...
- Хайде, мамо. Време е за дървото.
Добре.
Отново сме на линия.
Да...
Добре. Започваме.
Едно, две, три.
Сега вече е истинска Коледа.
Подушвам мириса на изгорените ми очи.
Брайън, не гледай директно към дървото.
Брайън, събуди се! Аз съм, брат ти. Навън вали сняг! Снежна Коледа!
Защо, по дяволите, ме събуди?
- Не искам да изпуснеш забавлението!
Какво забавление?
- О! Удар в лицето!
О! Право в орехчетата!
Не си чувствам пръстите на краката.
- Идва още една!
Внимавай! Аз съм тигърът!
О, това беше добро!
Какво става, Том?
- Брайън, прибери се.
До после, Брайън.
Значи обичаш боя с топки.
- Просто се забавляваме.
Да...
- Да. Хвърли по мен.
Няма проблеми. Вече приключихме. Не се притеснявай.
Хайде де. Нали каза, че е забавно.
Вече става доста студено. Няма нужда.
Хайде де. Хвърли я.
Добре. Ще хвърля една.
Добре.
Сега е мой ред.
Беше страхотно. Кажи ми, като ти се играе пак.
Казахме без ледени топки.
- Така ли?
Изрод.
Знаеш ли какво?
Май не се разбрахме много снощи.
Трябва да започнем отначало. Благодаря, мамо.
Проблем ли има?
- Майка ми слагаше бонбони в шоколада.
Знаеш ли какво си мисля? Ако не искаш да си сестра ми,
може да си красива прислужница от Еквадор.
Сещаш се... А може и да си от Швеция.
Това не е важно. Но мисля, че прислужница е добре.
Какво?
- Майка ми ги режеше.
Съжалявам.
- Като говорим за истинската ти майка,
защо не си със собственото си семейство?
Това не е твоя работа. Нали?
Добре дошли на всички.
Какво е това?
- Това е нещо като бизнес план.
Моля?
- Не се тревожи, защото твоята роля
е това, което в бизнеса наричаме "малко".
А ти си това, което в истинския живот наричаме "глупак".
Знам това, но... Знам, че това че съм тук,
може да е предизвикало някои сътресения в семейството.
Мислиш ли?
- Да, Том, сериозно.
Дори е възможно, някои от проблемите
да са малко, от части по моя вина.
Кои части не бяха по твоя вина?
Сега говоря аз. Това, което съм направил, е нещо като план.
Така ще можете да знаете какво искам да правя.
И сега ще го прочетем.
Чувствам се все едно съм луда.
- Затова нямаш участие.
Мамо, ти си първа.
О, вижте ни! Надявам се, че харесвате яденето,
което приготвих за хората, които обичам!
Тя се усмихва на Том... Не...
Взимала ли си уроци по актьорство? Много си добра.
Само малко.
- Да. Виждам.
Това е много добре.
- Игра в "Пипин" в гимназията.
Беше вятъра.
Том, сега си ти.
Благодарете на майка си, за усилията й да сготви храната за нас.
Благодаря.
Ти се трудиш много по-усилено, скъпи.
Така си е.
Том, да се придържаме към текста. Брайън, давай.
Мамо,
обичам те като живота.
Трябва ли да се помолим?
О, мислиш ли, че ставаш за сценарист?
А, ето те и теб, Консуело.
Донеси 5 чаши вода.
Благодаря. Браъйн, беше стигнал до молитвата.
Мили Боже...
В семейството се държим за ръце.
Мили Боже, благодарим ти за храната.
Благодарим ти за семейството. Не че всички тук сме семейство.
И също така, Господи, сме толкова щастливи, че
си в живота ни.
- Амин.
Емоционален момент... Съжалявам...
Брайън, ако изядеш всичко, ще ти позволя да спиш при мен, защото
никога не съм ти позволявала, когато беше малък.
Притеснителен момент.
Продължавай нататък. Това не трябваше да е тук.
Какво означава това: той влиза в банята и...
Здравейте, милички. Утре е голям ден.
От това време ме болят ставите.
- Брайън, донеси лопатата.
Не. Том, чуй ме. Когато Алиша дойде,
тя развали всичко. Разбираш ли?
Защото всичко си беше нормално.
Би ли замълчала, моля? Затова разбрах, че трябва
да прекарам Коледа с истинското си семейство. И намерих деди си.
Затова доведох деди. Ето го. Моят деди.
Деди ти изглежда точно като човека, който видяхме на Коледното тържество.
Играеше Скрудж.
- Участвам в много постановки.
И на Бъдни вечер ще изпълнявам
ролята на Скрудж в една продукция на "Линкълн Тиътър".
Това е коледно празненство. Надявам се, че ще можете да дойдете.
Сол, моля те, играй си ролята.
Деди, толкова се радвам, че дойде. Ще останеш до края на празниците.
Не, не, не. Съгласих се ти да останеш.
А не дядката.
- Деди.
Никой не говори с теб.
- Добре, виж сега.
Ще ти дам 25000 долара.
Как си, деди? Радвам се да те видя отново. Можеш да спиш в хола.
Не. Татко, аз спя в хола.
Вече не.
Къде ще спя?
Мразя тези хора.
Всички да отидат да купят подаръци. Като приключим с пазаруването,
ще се видим в 4 часа,
за да се снимаме. Не губете представа за времето.
Мамо, мамо, ти стой с деди.
Защо аз?
- Той ти е баща.
Как така не съм разбрал?
- Том.
Кажи, Дру.
- Не забравяш ли нещо?
Заповядай, Лени. Весели празници.
Благодаря. И на теб.
- Здравей, Томи.
Хубава шапка.
- Как са празниците?
Като се има в предвид, че имам в къщата си проблем,
висок към 1,80, съм добре.
- Роднини, а?
Нещо такова.
- О, семейството на жена ти.
Висят в къщата ти и ти пият бирата.
И ти изяждат салама.
Хора, чакайте!
Извинете.
Мамо, това е гадно.
- Кажи го на баща си. Той е по сделките.
Добре, кажете: "весела Коледа".
- Весела Коледа.
Деди, искаш ли коледна курабийка?
Не мога. Диабетик съм.
Не може така. Моят деди не беше диабетик.
Трябва да си вземеш.
- Виж, хлапе, разбирам.
Но ако изям това, следващата ми роля ще е да се правя на умрял.
Хей. Намали, пътищата са заледени.
Няма да гледам как убиваш семейството си!
Отлично, Кристин. Майка ми щеше да каже точно това.
Чудесна импровизация.
- И тогава баща ти я е изхвърлил от колата.
Старият гараж. Връща ми спомените.
Какво става?
- Брайън, излез навън.
Какво? Стига, татко.
По пижама съм. Да не искаш да спя отвън?
Излизай.
Добре.
Първо стаята, после хола... Като стана сериен убиец,
не се изненадвайте.
Бъди позитивен. Трябва да си весел. Не се договорихме така.
Трудно свиква.
Е, какво става?
Трябва да си тръгваш.
- Какво?
Вече не можем да правим това.
Какво искаш да кажеш? Как така?
- Кристин и аз
мислим за развод.
Какво? Защо?
Заради мен ли е? Да не е заради шапката? Забрави за нея.
Носи каквото искаш, Том.
- Не е заради теб.
Няма нищо общо с теб. Това е от доста време.
Ние просто... Просто не се получава.
Ще изчакаме до края на празниците, за да кажем на децата.
С теб тук и с това коледно веселие
всичко става по-лошо.
- Том, първо,
искам да те възнаградя за всичко, което направи.
Това заслужава възнаграждение. Второ, нека ти кажа какво да направиш.
Ще получиш много пари.
На твое място бих направил нещо голямо. Нещо, което винаги си искал.
Нещо, което ще те направи щастлив.
Искам парите. Наистина ги искам.
Просто Кристин... Казва, че...
- Добре. Остави ме аз да се оправя
с Кристин. Аз ще се погрижа за Кристин, а ти се погрижи за Том.
Защото сега е времето на Том.
Кристин, може ли да поговорим за малко?
Разбира се. Аз съм ти майка. Можеш да говориш с мен за всичко.
Да... Добре ли си?
Да.
Така ли? Защото сложи сутиен в шкафа на Брайън.
О... Все пак е на 15. Обича да експериментира.
Въпреки това го обичаме.
Виж, Кристин...
Знам какво става между вас с Том. Първо, искам да кажа, че...
Чувствам се малко притеснен.
Мислех, че ще имам истинско семейство,
а нещата се объркаха.
- Време е да видиш истината.
Нали? Майките и татковците се влюбват, правят бебета,
плащат сметки, ядосват се и престават да се докосват.
Второ, мислех, че мога да ви помогна
да се почувствате по-добре. Искаш ли двамата да отидем на пазар?
За какво?
- Не знам. Просто да отидем.
Понякога е забавно просто да купуваш разни неща.
Познавам най-добрите гримьори
и фризьори... И най-добрия моден фотограф в Чикаго. Дължи ми услуга.
И...
- Не разбираш, нали?
Не виждаш колко красива жена си.
Благородна си и си мила.
И си чувствителна. И излъчваш невероятна
вътрешна красота.
Гледаш в огледалото и не виждаш това. Искам да ти го покажа.
Искаш ли да уредя
една хитова, секси,
елегантна, много скъпа
фото сесия? Само за теб.
Защо не? Какво толкова?
О, Дру, правиш майка си толкова щастлива.
Чудесно.
О, мамо. Мамо.
Здравей, Алиша. Искаш ли да излезем?
Извинявай, Дру. Някакви сигнали ли се опитваш да излъчваш?
Мислех си, че вместо да седиш тук по цял ден
и да ме мразиш, може да се позабавляваме.
Не, благодаря.
Разбирам
Страх те е от забавленията. Не ти харесва да се забавляваш.
Какво въобще означава това, че не харесвам забавленията?
Разбира се, че ги харесвам. Всеки ги харесва.
Забавно е...
- Добре.
Тогава защо не излезеш с мен?
- Защото ще съм с теб.
Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че те е страх.
Страх те е, че ще дойдеш и ще се забавляваш,
и дори може да ти хареса, и ще си с мен,
и това ще докаже, че не си права. Това мисля.
Така ли?
Да вървим.
Така...
- Здравейте, младежи.
Ще се пързаляте, а? Ще е забавно.
- Дано не се убием.
Какво разбираш ти?
- По мое време
не можехме да си позволим скъпи шейни.
Да не си пушил?
Какво мислите?
- Чудесно.
Това ще те предпази от злополуки.
- Имах такава още когато бях ерген.
Знаеш ли какво още съм решил?
Не, защо?
- Предложението ти още ли е в сила?
Решил си да забършеш някоя мацка на пътя ли?
Хей, дядка, не говори така пред нея.
- Брайън, ела да видиш колата на баща си.
Да, какво мислиш?
Стара е.
- Добре. Брайън, ела.
Ще се позабавляваме.
Страхотно.
Тя е готова.
Здравейте, аз съм Кристин.
Добре изглеждам.
Какво правите?
- Позирам.
Вземи.
Чад, виждал ли си ме някога толкова
въодушевен? Трябва да е заради тази жена.
Да. Не е ли секси?
Еротична.
Говори!
- Разбира се, Хайме. Тя има специално...
Стига си говорил.
- Но аз се съгласявам с теб, Хайме.
Поколеба се.
Чу го. Махай се. Чупка.
Махай се. Чупка.
Той помисли, че говорите сериозно.
Аз съм сериозен. Много сериозен.
Оближи близалката! Да!
Не искам да правя това.
- Така говориш сега.
Щом се спуснеш ще викаш от удоволствие.
Добре, да го направим.
- Започваме.
Дръж се здраво! Старт!
Беше страхотно! Той се спусна от хълма!
Това не беше кой знае какво...
Може ли да се прибираме сега?
- Не, не може да се прибираме!
Ще рискуваме да се парализираме до живот или ще умрем опитвайки!
Онази! Там!
Да, сър!
Сега ще се позабавляваме добре!
По-скоро ще умрем.
Какво става? Да не те хвана шубето?
Пиле.
- Да. Шубето ме хвана.
Сега мисля да се прибирам.
Сериозно?
- Отивам в хеликоптера.
Не вярвах, че ще доживея деня, в който ще изгуби силите си.
Ами ти? Шубе ли си?
- Всъщност...
Част от мен мисли, че това е страшно глупаво,
а другата част иска да се придържа към уговорката ни. Така че - това е.
Това означава, че си шубе.
- Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че нямаш намерение да се спуснеш оттук.
Мисля, че ни довлече тук, защото знаеше, че няма да се спуснем
и мисля, че само се перчиш. Това мисля.
Мислиш, че аз съм шубе?
Нека ти покажа тогава.
Мислиш, че мен ме е страх. Ще ти покажа кой го е страх.
Виждаш ли? Аз съм готов. А ти къде си?
Страхливка.
- Хайде, да тръгваме.
Чакай малко...
- Хайде. Готови сме.
Боже!
Казах ти, че ще ти е забавно.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Заповядай.
- Благодаря.
Моя е вината, че се разболя.
- Не е по твоя вина.
Обикновено се разболявам и без спускания.
Това, че се прибирам с мокри дрехи, не ми помага особено.
Искаш ли да погледаме телевизия?
Хайде...
Здравей.
- Здравей.
Изглеждаш различна.
Трябва ли да направя нещо?
Сериозно ли говориш?
- Просто искам да кажа, че...
Изглеждаш добре.
Благодаря.
Къде си ходила?
Хубава кола.
Да. Харесва ли ти?
Да.
Изглежда ли ти позната?
Да. Да не би някой, който познаваме, да има такава?
Да. Ние.
Може би това ще помогне.
Да. Спомням си.
Какво си намислил?
Понякога имаш моменти на просветление,
но друг път...
Просто... не си толкова...
Не разбирам. Искам да кажа... Не искам да съм сам на Коледа.
Може би никога не си била сама. Да си сам на Коледа не е като
да си сам. Това е наистина да си сам.
- Това не е от моментите на просветление.
Не трябваше да бъде.
- Добре.
Така става.
- Да...
Е, госпожичке. На Нова година се задушавах,
нищо не стигаше до мен,
не изпитвах никакви чувства.
Но дори и ти, когато станеш голяма...
по-голяма, отколкото си сега,
но все още си млада, красива, умна и привлекателна,
каквато си сега...
Не знам... Някакъв...
Момент в детството ти, преди всичко да стане сложно.
Когато си била щастлива. Сигурно има момент в живота ти,
който искаш да преживееш отново.
Да.
Веднъж.
Бях на около 9 години.
Точно беше минала една ледена буря.
Прибирах се от училище през парка.
В средата имаше един голям дъб.
Той беше напълно замръзнал.
Всичките му клони бяха ледени висулки.
Беше невероятно. Напълно ме зашемети.
Спрях там.
Помня, че стоях там и си представях, че съм
принцеса във вълшебен, кристален замък.
Беше наистина... Беше красиво.
Би ли дошла с мен навън за малко?
Искам да ти покажа нещо.
- Добре.
Къде ме водиш?
- Изчакай малко.
Вярваш ли ми?
- Не.
Не точно.
- Повярвай ми за малко. Ще ти вържа очите.
Това е изненада. Става ли?
- Добре.
О, Боже...
- Ела с мен.
Защо ли имам чувството, че това ще свърши с: "никой вече не чу за нея"?
Крачка, крачка, крачка... Ето тук. Спри. Обърни се насам.
Господи.
Не мога да повярвам, че си го направил.
Сега виж това. Действайте.
Виждаш ли? Това там си ти.
Всички онези хора с шапките решат косата ти.
Те изпълняват всичките ти желания.
Сигурна съм...
- Трябваше да им покажа как да танцуват.
Трябваше да им взема учител по танци. Не беше лесно.
Не е лесно и да вземеш един много личен
момент, за който не съм казвала на никого през живота си
и да го превърнеш в чаена церемония.
Млъкнете!
Виж, не съм разочарована, не съм ядосана,
ядосана съм само на себе си, защото те мислех за нещо повече.
И... Това си ти.
Алиша. Алиша, чакай малко.
Важна си за мен. Направих го, защото ме е грижа за теб.
Дру, ще ти дам един съвет.
Запази скъпите си жестове за някое момиче,
което се впечатлява от такива неща. И, когато я намериш,
дръж се за нея. Защото иначе те очаква живот, изпълнен със самотни Коледи.
Казвам ви, че той е чудесен.
Това е "Картие". Поне има маниери.
Това означава, че е в квартала.
- Така ли?
Скъпи, виж. Това е гривна за през деня.
Харесва ли ти, скъпа?
- Обожавам я.
Ти си експертът по бижута.
- Не си ли съгласен с мен?
Не, не. Просто...
- Тя току-що получи подарък.
Защо я разстройваш сега?
- Аз...
Брайън. Дру каза, че трябва...
Леле мале. Какво гледаш?
Това е просто проучване.
Когато бях млад, не стояхме сами в стаите си, гледайки жени на компютъра.
Не, сър. Отивахме зад бара
и давахме сума ти пари на мацките, за да ни покажат какво имат.
Как работи това?
Нека... Ще ти покажа...
Имаме "горещи мажоретки", забавления от 3 страни".
"Мацки на средна възраст. "
- Ето това е за мен.
Достатъчно възрастни, за да знаят как
става и достатъчно млади, за да го искат.
Хубаво.
- О, ела при татко.
Не е зле, нали?
Пич, това е майка ти!
О, Господи!
Можеш ли да ми го изпринтираш?
Мамо, татко, моля ви. Дру трябва да си замине тази вечер.
Не мога да прекарам дори секунда повече с него в тази къща.
Е, да.
- Да. И какво?
Той ни прави на глупаци.
Всички ни.
- Алиша.
Вижте. Ще взема колата и, когато се върна, се надявам да го няма.
Алиша...
- Внимавай... с колата.
Може ли да поговорим за това?
- Не.
Какво стана?
- Нищо.
Тя е права. Това е глупаво.
Това е грешка. Аз ви преча. Съжалявам.
Ще ви напиша чек и...
Ще прекарам Коледа...
Не знам къде. Все ще измисля нещо.
Не, не искаме парите ти.
В брой. Чекът ще свърши работа.
Гледай си тигана.
Какво ти става?
- Ало?
Весела Коледа и на теб.
- Миси.
Гривната е чудесна, Дру. Благодаря ти.
Точно в момента имам работа.
Откъде знаеш, че "Картие" ми е любимо?
Налучках... Как ме откри?
Обадих се на секретарката ти и тя каза, че си със семейството си.
О, Дру, толкова се радвам за теб!
И за нас.
- За нас ли?
Това означава, че си се свързал със семейството си най-накрая.
Означава, че искаш да си сериозен към себе си и сериозен към мен.
Искам да се запозная със семейството ти, Дру.
Сигурен съм. И те ще искат да се запознаят с теб някой ден.
Чудесно. И ще отидем на Фиджи.
Какво ще кажеш за утре?
На Фиджи? Утре?
Шегуваш се! Това е страхотно!
Чудесно е.
- Значи тази вечер
можем да прекараме Бъдни вечер заедно със семействата си.
Това няма да е лесно.
Твърде късно ми съобщаваш и...
Един от членовете на семейството е...
Инвалид.
Има нужда от много време и...
Да се придвижи...
- О, не.
Няма проблем. Ние сме тук.
Вие сте тук?
- Погледни навън!
О, Господи! Вие сте тук!
Искам да кажа... Наистина сте тук!
Приятелката ми е тук със семейството си! Трябва да ми помогнете! Моля ви!
Просто се преструвайте! Ще си тръгнат до полунощ! Моля ви! Умолявам ви!
Разбрахме се за Коледа. Щом мине Бъдни вечер,
пишеш чека и се махаш оттук.
- Какво? Не!
Чакайте малко! Вижте, искам да си тръгна! Умирам да си тръгна!
Но трябва да се върна към живота си. Това момиче е част от него.
Затова имам нужда от семейство.
- Сега вече наистина полудя.
Малко е... Страшничко.
Сделката си е сделка. Не можем да ти помогнем.
Това е гадно, Том.
- Май чух звънеца...
Не, не, не! Недей!
Ще ти дам още 75000. Става ли? Трябва да се постараете. Опитайте се.
Иначе много ще ви се ядосам.
Но няма да нося шапката.
- Добре. Няма нужда.
Миси.
- Здравей, Дру.
А това е Ван Гилбърт. Капитане. Влизайте.
Весела Коледа, скъпа.
Весела Коледа. Добре дошли в дома от детството ми.
Влизайте.
Аз съм Том, бащата на Дру. Това е майка му.
Кристин.
- Летиша. Това е Лорън.
И той е наш син. Няма съмнение в това.
Това е сигурно.
О, бих искала да видя снимки на Дру като малък.
О, мила, не трябва. Това ще ме засрами.
Добра идея. Време за къпане на бебето.
Благодаря, мамо.
- Виж го само!
Дру, сигурен ли си, че това си ти?
- Определено съм аз.
Помня го добре. Тази снимка...
Беше есен и фотографът...
- Не мисля. Няма малък...
Сещаш се.
- Не.
Е, да. Там е, но не може да се види.
Беше твърде дълъг
и мама трябваше да го премята назад, когато ме къпеше.
Малко е сложно... Нали помниш, мамо?
Да. От момента, в който се роди, беше... ужасяващо дълъг.
Точно така... Да...
Аз ще отворя.
- Не. Аз ще отворя, синко. Ти си стой там.
Благодаря, татко.
Ето ни и нас. Имате ли планове за вечеря?
Не, нямаме планове.
Не бихме искали да ви пречим.
О, добре. Кой беше, татко?
Беше деди.
- Деди. Деди е моят дядо.
Той винаги ни разказва истории.
Искам да се запозная с деди.
- Знам, че искаш.
Обикновено не го оставяме отвън на студа. Обикновено го пускаме вътре.
Да поговорим за секунда, синко.
- Добре.
Ей сега идвам.
- Добре.
Там има един човек, който работел с деди. Бил актьор.
Добре. Това е. Те не знаят, че не е той.
Те не познават стария деди. Покани човека вътре.
Добре.
- Това е дядо ми, деди.
Звънчетата звънкат сутрин рано.
Кой си ти?
- Аз съм заместникът на Сол.
Дойдох да помогна. Весела Коледа.
Този черен ли е?
- Да.
Не мога да го направя. Не мога.
Семейството ми е близо до 300000 долара. Няма да се проваляш сега.
Залей яденето със сос.
Дру.
Съжалявам.
Съжалявам. Знам, че трябва да си тръгна
веднага. Обещавам ти, че няма
да създавам повече проблеми. Ще си тръгна веднага,
щом приключим тук.
- Дру...
Дру, чакай.
- Какво?
Слушай, дойдох защото исках да ти се извиня.
Това в парка наистина беше малко натруфено,
но това си ти.
Не, че си натруфен или нещо такова,
просто правиш нещата грандиозни.
- Да, така е.
И съм трогната.
Благодаря. Това означава много за мен...
- Аз ти благодаря.
Миришеш на страх.
Историята ни има развитие...
О, забравих, че имам подарък за теб. Сега се връщам.
Не. Здравей.
Здравей, мили. Майка ти каза, че ще ядем топка от сирене.
Какво е това?
Това е топката сирене. Да играем на една игра.
Занеси я там и не се връщай, докато не я изядеш цялата.
Дру, това е чудесно. Семейството ти не е точно каквото очаквах,
но се радвам, че най-после
се реши да ме представиш на тях.
- Аз също. Аз също.
Благодаря ти много.
- Да. Добре. Обичам те.
На Фиджи ще е чудесно.
- Да, чудесно. Нямам търпение.
За това ли е всичко? Прекара ни през всичко това
заради момиче?
- Не, не, не...
Това е...
Може ли да си отворя подаръка?
Разбира се.
Алиша.
- Не ти повярвах, като каза,
че го правиш заради детството си.
Съжалявам. Ти каза, че не искаш да ме виждаш.
Аз го приех. Всъщност почти бях скъсал с нея.
Но тя изведнъж се появи тук и искаше да се запознае със семейството ми.
Не можех да им кажа, че съм си наел семейство.
Знам, че ме мразиш.
И аз се мразя. Мразя постъпките си. Знам, че е ужасно да те питам,
но, моля те, би ли ми помогнала
да мина през това, за да не се налага повече да ме виждаш.
Ще си тръгна и родителите ти ще те извикат, когато ме няма.
Дру, татко ти иска още салам.
Те участват ли?
- Това са родителите ти.
Те са луди. Мислят, че е забавно.
Съжалявам, трябва да вървя. Ще се видим после. Липсваш ми. Благодаря ти.
Няма защо. Довиждане.
Значи мислят, че е забавно, а?
Може би са прави.
Кристин, елхата ви е толкова цветна.
Напомня ми на Мексико.
Не на скъпите хотели, а на цветовете на обикновените хора.
Искам да кажа, че е толкова светло.
Мамо, татко, прибрах се.
- Алиша, ти си дойде.
Прибрала си се.
Дойде си. Това е дъщеря ни Алиша.
Това е г-жа Ван Гилбърт.
- Моля ви,
Летиша.
- Толкова се радвам да се запознаем.
И аз. А това е нашата малка Миси.
Миси, Миси.
Толкова съм слушала за теб от Дру.
Боже, великолепна си.
И изобщо не си дебела. Дру, какво ти става?
Моля?
- Дру, не съм дебела.
Не, аз само мислех...
Вие трябва да сте г-н Ван Гилбърт.
- Никога не съм казвал това.
Не ни обръщайте внимание. Ние сме просто група младежи.
Харесва ми семейството ви.
Е, очевидно не сте се запознал с Брайън.
Между другото, къде е Брайън?
Заповядай.
Мисля, че майка ти започва да харесва как дядо ти я сваля.
Това е нещо, което не би искал да чуеш на Бъдни вечер.
Извини ме. На какво се смеете? Какво става?
Научавам толкова много за теб от сестра ти.
Така ли? Чудесно.
- Не знаех, че като малък
си си играл с кукли.
- Да. Това е голямата ми тайна.
Нали?
- Не е най-голямата.
Да отидем да поговорим с деди.
Виж гривната "Картие", която ми подари Дру.
"Картие", а?
Виж това. Колко е красиво.
Това е брат ми.
Никога не се притеснява да сложи цена на чувствата си.
Да. Това е моята сестра. Никога не разбира, че при любовта
може да ти се прииска да изразиш чувствата си по скъп начин.
И заради това не трябва да бъдат наранявани чувствата му.
Да, но това, което брат ми не разбира е, че когато обичаш някого, не е нужно
да го показваш по скъп начин.
- Значи в кухнята ми показа,
че ме обичаш, така ли?
Ние сме много любящо семейство.
Въпреки че се караме, сме много привързани един към друг.
Много се разгорещиха страстите.
Добре. Това е. Дай ми чашата. Ставай.
Сядай.
- Добре. Кой иска да разгледа къщата?
В момента се качвате по стълбите.
Използваме ги, за да се качим горе.
Това е банята.
Какво правиш?
- Какво?
Направо ме закопаваш.
- Просто си играя ролята.
Мисля, че Миси ме харесва. Мисли, че съм забавна.
А това е стаята на малкия Дру. Сега е на Браъйн.
Брайън, не бъди груб. Имаме гости.
Би живял тук, до екрана, ако го оставим. Нали, Том?
Предполагам, че е заради невероятния му глад за знания.
Мамка му! Брайън, какво си направил?
Том, не знам какво е това.
- Аз знам.
Това е жена ми, на компютъра на сина ми. И краката й образуват буквата "V".
Да. Странно е, но така изглежда.
Това е малкото ми момиче.
Лорън, донеси палтата.
- Какво става?
Нямаш представа. Миси, вземи си палтото.
Ама има шунка за вечеря.
- Не искам да си ходя. Искам да остана.
Това е само една снимка.
Снимка, направена само за мен.
- Откъде ти хрумна тази глупава идея?
Палтата. Хората си искат палтата. Трябва да им дадем палтата.
Някои неща не могат да останат незабелязани.
Брайън. Брайън.
Чудесно. Направо чудесно.
Отивам до закусвалнята.
Весела Коледа.
- Мамо.
Чакайте. Има още от храната на мама.
Ако си мислиш, че ще останем след това,
помисли пак. Майка, която позира за мръсни снимки.
И кой знае още какво.
Някакви стари, непознати хора.
Това без съмнение е най-лошата
Коледа, която...
- О, я млъкни!
Какво?
Какво ли? Ще ти кажа какво. Примирявам се с истериите ти цели 25 години.
Но тези хора не са длъжни да го правят. Не помня да беше толкова властна,
когато забременя от някакъв и ме подлъга да се оженя за теб.
О, Господи.
- Съжалявам, Миси.
Миси, това не е вярно.
Ти... Ти се роди преждевременно.
- О, хайде, Летиша.
Предай благодарности на майка си, Дру. И...
Весела Коледа.
Миси, ще те чакаме в колата.
Това не беше нужно.
Ти не си му дъщеря.
Млъкни! Добре...
Фиджи. Нека да отидем на Фиджи.
Още сега. Само ти и аз, Дру. Майната им на семействата.
Нуждаем се само един от друг. Просто ме отведи оттук.
Съжалявам, Миси... Не мога.
Просто продължи напред. Съжалявам за всичко това.
Ще прекарам Коледа сам.
О, Боже...
Добре...
Тогава...
Единственото нещо, което искам да ти кажа...
Е, че ще задържа гривната.
Неприятно ми е, че пия ликьора, от който ще имаш нужда.
По-добре да тръгвам. Весела Коледа.
Добре.
Миси, качвай се в колата.
Трябва да те попитам...
Колко по-лошо може да е истинското ти семейство,
та да предпочиташ да прекараш Коледа така?
Няма истинско семейство.
Как така няма семейство?
Хайде, трябва да си имал семейство. Поне трябва да си
имал "деди". Нали?
- Имах приятел...
Чиито дядо наричаха "деди".
Нещо такова.
Баща ми...
Изостави ни на Коледа, когато бях на 4 години.
Бяхме само аз и майка ми.
Тя беше сервитьорка в едно денонощно...
Кафене.
И... Тя нямаше пари, така че
когато дойдеше Коледа, това беше възможност за нея
да поеме двойна смяна. Тя го направи.
И...
Коледите ми бяха... Най-вече си седях
сам вкъщи.
Отивах до кафенето и
мама винаги ми купуваше палачинки.
И... Аз... Просто си стоях
и гледах края на календара.
Правех това на Коледа
всяка година, докато станах на 18. Затова съм привързан към кафенетата.
Къде е майка ти сега?
Мама почина, когато бях в колежа.
Съжалявам.
Знаеш ли, Дру... Не можеш да направиш нищо за тези Коледи.
Но тази, за която можеш да направиш нещо,
тази, която е тук и сега, ти я прекара,
разрушавайки семейството ми.
Алиша, за протокола ще отбележа,
че не съм унищожил семейството ти.
Какви ги говориш?
Родителите ти искат да се разделят. Очевидно е.
Брайън знае това. Затова през цялото време е пред компютъра.
Ти просто не искаш да го видиш. Разбирам те.
Ще отида да намеря баща си.
Заключи, като си тръгваш.
Е... Добре.
"Моите проблеми"
"Загубих всички хора, които можеха да ме обикнат. "
Прощавам ви.
"Почивай в мир Ебенизър Скрудж. "
Няма никой вкъщи.
Чувам ви.
Ще ме удариш.
- Не.
Ще направиш ли нещо друго, от което също да боли?
Не. Ще ме поканиш ли?
Наистина ли? Просто наминаваш, за да се видим?
Дължиш ми пари.
Вярно. Парите.
Добре. Влизай. Ще си взема чековата книжка.
Дойде у нас, при положение, че можеше да си тук?
Трябва да призная, че е хубаво.
Благодаря.
Още ли искате да се разделите с Кристин?
Да... Предполагам.
Ще е жалко.
На какво се смееш?
Нищо... Просто е иронично.
Плащам всички тези пари, а семейството се разпада.
Отиват за нищо.
Виж това. Това е билетът за представлението на деди.
Да. И моят е у мен.
Не съм много добър в извиненията.
Дори не знаем дали са там.
- Хайде, Том, какво ще загубиш?
Какво искаш от мен?
Кой си ти?
Аз съм твоята съвест.
- Това там е деди.
Каква е причината за това късно посещение?
Не е лош.
- Трябва да те предупредя, Скрудж.
Не е и много добър.
Ще потърся Кристин.
Какво правиш тук?
Това е деди, нали?
Брайън, направи ми място.
Седни на някое от онези празни места.
Хайде, Брайън.
Къде е сестра ти?
Ани...
Кристин, да поговорим.
Ако ви напусна, не знам къде да отида.
Тогава защо ще ни напускаш?
Това искам да кажа... Не искам да ви напускам.
Тогава недей.
Добре, няма.
- Добре.
Това устройва ли те?
- Да.
Добре е.
Брайън, това момиче изглежда
подходящо за теб.
- Престани.
Просто поговори с нея.
- Стига.
Би ли престанал?
- Забелязах как я гледаш.
Чувам ви.
Доста смущаващо.
Това там е дядо ни.
Всичко е уредено.
Съжалявам.
Това брат ти ли беше?
Да.
Как точно ще пътуваме?
През въздуха. Ще летим.
Бельото ми. Бельото ми.
Алиша. Здравей.
Здравей.
- Ти вътре ли беше?
Не. Дойдох да взема мама.
Тя е там...
С баща ти.
Май ще си решат проблемите.
Наистина?
- Да.
Това е добре.
Виж. Не очаквам да искаш да говориш с мен.
Затова няма да ти се обаждам и да те безпокоя.
Няма да идвам до вас и да се правя, че случайно минавам.
Но искам да ти кажа, че съжалявам,
за това, на което те подложих.
И да ти благодаря.
При кого ще ходиш на нова година?
Нашето семейство се оправя бързо.
Виждам това.
Аз също се оправям.
Търся си семейство с...
Добър баща със златно сърце.
Брат, който си стои в стаята през цялото време,
съвсем сам.
И сестра, която е...
Чудесна и умна.
Сестрата е важна.
Защото... Мисля,
че това е типът човек, в който...
В който мога да се влюбя.
Да знаеш такова семейство? Знам, че не е лесно.
Чакай да помисля. Май не мога да се сетя в момента.
Помисли хубаво.
Направи това, направи онова...
- Татко, спри колата.
О, Господи!
О, Господи!
Целува се със сестра си.
Целува я по устата.
- Това е сезонът на браковете, скъпа.
Господи! Махни ни оттук!
- Искат просто да се стоплят.
Тръгвай веднага!
К
К Р
К Р А
К Р А Й
Тайминг и редакция "didodido"
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!
BULGARIA TEXT '2004 Merry Christmas!