Beverly Hills Cop (1984) Свали субтитрите
DJ GiG представя
ЧЕНГЕТО ОТ БЕВЪРЛИ ХИЛС
Голям камион. Сигурно има куп пари.
Знам, малко по-тихо!
Какво има, приятели? Много се забавих вече.
- Дай ни една минута.
- Не, вижте това!
Няма по-добри. Много са популярни сред децата.
Знаете ли какво е това? Бандерол. Няма по-чисти от тези.
Задръж ги, щом са такава далавера.
Не съм от Детройт. Не познавам никого, който да се справи с това.
Вие трябва да имате връзки. Правете каквото знаете!
- Не е лесно да се отървеш от това
- Знам, но съм бизнесмен. Това правя.
Запали камиона! Да се махаме оттук.
- Заповядай.
- Много си упорит.
- Благодаря.
Ей, чакай малко. Тук са $2000, а не $5000.
- Дай да видя.
- Разбрахме се за $5000..
Казах на хората си, че трябва да са $5000.
- И виж, прецакали са ни.
- Не, тебе са прецакали.
Не можеш да разчиташ на никого. Да не се караме сега за това.
Вземи сега $2000, а следващия път ще ти се реванширам..
Я не ме будалкай! Това са глупости.
Трябват ми $5,000, не $2,000. Не ми причинявай това!
Хайде сега, не ти се разправяш с Джони Банана.
Знам. Ще си получа ли сега парите?
Ще ти го кажа бавно. Трябват ми $5,000. Чети ми устните!
$5,000 ми трябват. Нищо не мога да направя с тези.
Щом не щеш, пуши си ги сам.
Не пуша Lucky Strike. Пуша King Size Kent.
Мамка му. Приятно ми беше.
Какво правите тук?
Знаете ли какво стана? Няма да повярвате.
Камионът просто спря. Имате ли кабели да запалим?
- Не ви ли познавам?
- Не, от Бъфало съм.
Покажете си документите!
Да се махаме оттук!
По дяволите!
Спри, нещастник!
Фоули, трябваше да се сетим, че си ти!
Аксел! Само така!
- Нямам време.
- Тод те търси.
Наистина е ядосан. Казва, че това е най-голямото ти осиране досега. Аз обаче не вярвам.
- Не е вътре.
- Виждам.
Ако ги беше хванал, може би нямаше да е толкова ядосан. Но се издъни.
$2,000 не бяха достатъчни. Щяха да се досетят, че съм ченге.
- Остави ме на мира.
- Никъде не ходи.
- Задник.
- Не казвам, че си постъпил грешно,
но ако ги беше хванал, щеше да е по-добре.
- Къде отиваш сега?
- Махам се оттук.
- Голяма грешка. Искаш ли съвет?
- Не.
Влез вътре, говори с него. След малко ще се върне.
Джеф, махни се от мен. Ще те застрелям.
- Знаеш ли какво бих направил аз?
- Не те слушам, разбра ли?
- Само усложняваш нещата.
- Виж това. Благодаря, момчета!
Аксел, имаш ли една цигара?
- Запиши си го това!
- Всички знаят за камиона.
- Ще ме изслушаш ли?
- Не те слушам.
Прекрасно. Страхотно...
Не слушам Джефри, но той продължава да плямпа.
- Мразя, като правиш така.
- Тогава спри!
- Това шибания Фоули ли е там?
- Ето го Тод, забавата почва.
Шефе, знам, какво ще кажеш, но...
Как си позволяваш да действаш под прикритие без да знам?
Ако искаш да си играеш на каубой, прави го в нечий друг участък.
- Ще чуете ли моята версия?
- И каква е шибаната ти версия?
Да чуем първо вашата.
Знаеш ли колко ще струват на града твоите каскадьорски изпълнения?
Но не парите са проблема, а моите неподходящи действия в такава ситуация.
Дяволски си прав, умнико!
Кметът се обадил на шефа, той на заместника,
който ми сдъвка задника. Виж, нищо не ми е останало!
Откъде взе цигарите, все пак?
- От случая в Диърборн.
- Закриха го миналата седмица.
- Камионът трябваше да е в хранилището.
- Казах ти.
- Не е твоя работа.
- Това не е моето шкафче.
Чуй ме, Аксел. Не прави така повече, разбра ли?
Ти си добро ченге, имаш потенциал,
но не знаеш, за какво става въпрос.
Омръзна ми да те измъквам. Още веднъж и си на улицата.
- Разбра ли?
- Виж, шефе...
- Разбра ли ме?
Разбрах. Шефе...
Заместникът въобще не ви е сдъвкал целия задник. Останал ви е малко.
Не се ебавай с мен, Аксел! Не сега. Прибирай се.
Ей, човече, как си? Какво става с теб?
- Още ли влизаш в чужди домове?
- Какво очакваш с тази ключалка? Купи си истинска!
Имам си пистолет. Ще го използвам.
Нямам пари за ток, затвори го! Има хлебарки вътре.
Е как си? Виж се само!
- Кога излезе?
- Преди шест месеца.
И идваш да ме видиш едва сега?
Излязох по-рано и отидох до Калифорния да си почина.
Трябва да ти покажа нещо.
- Не съм те виждал от две години, какво става?
10,000 немски марки.
- Немски марки?
- Аха.
- Какво е това?
- Ценни книжа. Непроследими.
Открадна ли ги?
- Не.
- Не искам да знам.
- Радвам се, че те виждам.
- Липсваше ми, човече.
- Какво прави в Калифорния?
- Работех.
- Къде?
- Познай.
- Не знам.
- Бевърли Хилс.
- И с какво се занимаваше?
- Няма да повярваш.
Бях охранител.
Кой би те наел за охранител?
- Джени Съмърс.
- Джени Съмърс?
- Не съм я виждал от години. Какво прави?
- Много е добре.
Мениджър в картинна галерия. Галерия Холис Бентън, Бевърли Хилс.
- Световно известна. Чувал ли си я?
- Да, оттам си купувам всички картини.
В ъгъла, с два спонда.
- Залагам $50, че няма да влезе.
- Глупости!
- $100.
- Обзаложихме се.
- Какво ще правиш?
- Умен си както винаги.
20, 40, 60, 80, взимай! Забавлявай се.
Приятно ми беше.
Извинете, госпожице. Още два пъти скоч със сода.
Имам идея. Имам страхотна идея.
Да откраднем някоя кола.
Сериозно ли?
Ченге съм. Не мога вече да крада коли.
Колко пъти си го правил, а?
Шибаният Кадилак!
Карахме по магистралата като луди...
Спомням си, че ти в затвора заради това.
- Беше изправителен дом.
- Това си е затвор, ако си на 15.
Не е затвор, човече. В сравнение със затвора си е като лагер.
Защо ме издаде като те хванаха?
Не знаеш ли?
- Не знаеш?
- Не.
Защото те обичам, човече.
Само още едно.
Дръж се. Майк, ще отворя вратата. Стой прав. Така...
Отварям вратата... Добре...
Аксел!
- Майки, къде се губиш?
- Как е, Зак?
Какво е това, Майки? Какво е? Прането ти?
Кълна се, щях да ги върна.
- Загуби ли се?
- Не.
Дойдох да видя един приятел. Бяха у мен. Мислех, че...
- Какво правиш?
- А какво трябва да направя, Майки?
Бяха цял кашон. Не мислех, че ще липсват на някого.
Реших да ги взема...
- Млъквай.
- Съжалявам. Съжалявам.
Млъкни!
- Човече, моля те.
- Просто млъкни, Майки!
Кълна се...
Кълна се, ако още веднъж се покажеш там...
- Някога.
- Няма. Обещавам. Съжалявам.
Сгафих, съжалявам, съжалявам.
- Някога.
- Съжалявам.
Аксел, отиди в болницата да ти видят цицината на главата.
- Добре съм.
- Това не е молба, Аксел.
Шефе. Шефе... Може ли да поговорим за малко?
Чух, че Ранд е поел случая.
Тоя не познава часовника.
- Не ме занасяй.
Не е ставал от бюрото 12 години.
Поне е бил там 12 години.
Това е убийство и го възложих на него. Върви в болницата.
- Може ли да поразпитам наоколо?
- Не прави нищо!
Не си пъхай носа в този случай.
Става въпрос за мой приятел!
А, така ли?
Да видим сега. Първо - приятел престъпник. Второ - професионално убийство.
Трето - в апартамента на ченге.
Адски намирисва цялата работа.
- Как така професионално убийство?
- Не съм паднал от небето.
Този, който е убил приятеля ти, не го е било грижа за теб.
Иначе в момента щеше да лежиш до него в оная хладилна камера.
Не прави нищо! Стой настрана.
Имам малко отпуск за взимане. Искам да си го взема сега.
Не си пъхай носа в този случай.
Просто имам нужда от почивка, това е всичко.
- Добре, след като свършиш в болницата, си в отпуск.
- Благодаря.
Но само ако се намесиш в случая,
това ще ти бъде най-дългата ваканция.
- Ще наемете стая ли, господине?
- Зависи. Скъп ли е хотелът?
Не и за Бевърли Хилс. Да ви взема ли багажа?
Да, на предната седалка е.
Съжалявам, господине, нямаме нищо свободно за тази вечер.
Следващия път се обадете поне една седмица предварително.
Благодаря.
- Здравейте.
- Колко са нервни някои!
- Мога ли да ви помогна?
Да. Имате ли резервация за Аксел Фоули?
- Да видим.
Съжалявам, няма такова име тук.
Вижте Аксел Фоули на списание Ролинг Стоун. Това е.
Нито Ролинг Стоун, нито Аксел Фоули. Съжалявам.
Сигурно е станала някаква грешка Дайте ми друга стая. Много ми се спи.
Съжалявам, но нямаме свободни стаи.
Не мислите ли, че знам какво става тук? За какъв ме взимате?
Ако бях някакъв бял тежкар
и бяхте объркали резервацията, щях да съм първият, получил стая и в момента щях да си почивам.
Но не съм. Аз съм малък репортер от Ролинг Стоун,
дошъл за интервю с Майкъл Джексън,
което ще бъде публикувано във всяко голямо списание.
Мислех да го нарека "Майкъл Джексън, Стоейки На Върха На Света".
Сега ще го нарека "Майкъл Джексън Може Да Седне На Върха На Света,
Но Не В Бевърли Хилс Палм Хотел, Защото Там Не Пускат Негри."
Извинете, сър, изглежда, че в последния момент се е освободила стая.
Всъщност е апартамент, но ще ви го таксуваме като единична стая.
Мерси. Съжалявам. Сигурно е от полета.
- Разбирам.
- Каква е цената?
- $235 на вечер, сър.
Чудесно.
- Стаята ви е 1035.
- Много ви благодаря.
- Да, сър.
- Благодаря.
- Ако Майкъл се обади, кажете му в коя стая съм
- Разбира се.
- Как сте днес?
- Здравейте.
Аз съм добре. Името ми е Серж. Мога ли да ви помогна?
Да, търся г-ца Джени Съмърс.
Днес е много напрегнато. Как се казвате?
- Казвам се Аксел Фоули.
- И за какво?
- Не разбрах.
- Какво, за какво се отнася...
- О, за какво се отнася? Стар приятел съм й.
- Дони.
Един момент.
Дони, кажи на мис Съмърс, че Ахмед Фърли е тук за...
- Не, Аксел Фоули.
- Ахмел...Ахуел...
- Аксел!
Фоули е тук да я види, стар приятел.
Закопчай се.
Като кучешки гърди са.
- Не е секси, животинско е.
- Въобще не е секси.
Да ви предложа нещо за пиене? Вино, коктейл, еспресо?
- Не, благодаря.
- Аз ще си направя. С лимон. Хубаво е . Трябва да го опитате.
Не, няма нужда.
- Видях, че гледате това.
- Колко би струвало?
$130,000.
- Я се разкарай!
- Не, не мога. Сериозно, това е много важно.
- Продали ли сте такова някога?
- Вчера, на един колекционер.
- Я не ме будалкай!
- Наистина. Дори аз го продадох.
- Аксел Фоули, какво правиш тук?
- Как си?
- Добре съм. Една секунда. Слизам.
Страхотно. Извини ме, Серж.
- Какво те води насам?
- Как си?
Радвам се да те видя. Какво става с теб?
- Виж се!
- Харесва ли ти?
- Да, остаряваш.
Майната ти!
- Какво е това?
- Мустаци.
- Мъхчета на праскова.
- Не. Мъжки стил.
- Има ли къде да поговорим?
- Да, там. Ела.
- Как си се изпълнила.
- Да, напълняла съм.
- Добре изглежда.
Седни.
- Става въпрос са Майки.
- Пак ли е в беда?
Мъртъв е.
Какво?
Дойде в Детройт и някой го уби.
Не мога да повярвам.
Виж, не мога сега. След малко ще се кача.
Майки спомена, че си му помогнала да си намери работа.
Да...
Собственикът на тази галерия го нае, аз го помолих.
- Кой е той?
- Казва се Виктор Мейтлънд.
Майки работеше в склада на галерията на Виктор.
- Не мога да говоря сега, трябва да се качвам горе.
- Няма проблем.
Да ти се обадя по-късно, ще се видим и ще поговорим?
Разбира се.
Дръж се.
Добър ден. Доставка за Виктор Мейтлънд.
Ще се кача да му я дам.
По-добре да отида аз. Пратките се оставят тук.
- Да, но той непременно трябва да получи тези цветя. Аз ще се кача.
- Не е позволено да се качвате.
Доставянето на цветя е моят живот. Аз ще ги занеса.
- Кой ви пусна?
- Сам се пуснах.
Как сте? Имам няколко въпроса относно Майкъл Тандино.
Ще се чуем по-късно, скъпа.
И защо се интересувате от г-н Тандино?
Беше ми добър приятел. Дойде при мен в Детройт преди няколко дни.
Малко след като дойде, някой го уби.
Господи! Това е ужасно.
Много е гадно.
И, какво искате да знаете?
- Работел е за вас, нали?
- Да, работеше.
Мили боже!
Много съжалявам да чуя това. Ще седнете ли? Да ви предложа нещо?
- Не, няма нужда.
- Как по дяволите стана това?
Детройт е престъпен град, нали?
Да, така е.
Надявам се полицията да е открила нещо.
Какво точно правеше Майки за вас?
Извинете, не чух името ви.
Името ми е Фоули.
Извинете, г-н Фоули, ако съм малко груб,
но това е случай за властите в Детройт.
Така че, простете, но наистина имам работа.
- Искам да знам само...
- Моля, покажете на г-н Фоули изхода.
- Разкарайте се от мен.
- Ей, по-спокойно.
Махай се от мен! Стойте!
Оставете ме! Махайте се!
Мислите, че си играя ли? Някой ще пострада!
Какво по дяволите е това?
Видяхте ли? Мога да ги опиша всичките.
Моля поставете ръцетеси на капака на колата!
- Какво ви става, момчета?
- Чухте го, сър. Направете го.
Какво става, по дяволите? Чакайте малко!
Арестувате ме за това, че ме изхвърлиха през прозореца? Изхвърлиха ме, човече!
Има пистолет.
Господине, арестуван сте. Имате право да мълчите.
Всичко, което кажете може, и ще бъде използвано срещу вас в съда.
- Имате право на защита.
- Знам си правата.
Това са глупости. Изхвърлиха ме през прозореца.
- Влизай в колата.
- И в какво съм обвинен?
Притежание на оръжие и нарушаване да обществения ред.
- Изхвърлиха ме през прозореца!
Какво е обвинението при изхвърляне от кола, нарушение на правилата за улично движение?
Това е най-чистата и хубава полицейска кола, в която съм бил.
По-хубава е от апартамента ми.
Ако видим някоя кино звезда, може ли да спрем за автограф?
Стига си говорил.
Добре, спирам.
Това е хубаво!
Време беше. Помислих, че сте ме забравили. Огладнях.
Никога не съм бил в арест с телефон. Може ли да остана, поръчах пица?
Някой ще я изяде.
Седнете там, моля!
Аз съм сержант Тагърт, това е партньорът ми детектив Розууд.
Винаги ли посрещате посетителите така?
Защо не казахте, че сте полицай, когато ви арестуваха?
Защото си гледах работата. Къде другаде арестуват човек за това,
че са го изхвърлили през прозорец?
- Шестима свидетели твърдят, че сте буйствали там,
след което сте скочил през прозореца.
И вярвате ли на това? Вие полицаи ли сте или портиери?
Повече бихме повярвали на голям местен бизнесмен, отколкото на цапнат през устата идиот.
Цапнат през устата? Майната ти.
- Мери си думите!
- Не ми казвай какво да правя!
- Не ме бутай.
- Майната ти.
Тагърт!
- Да, сър.
- Ела тук.
Сър...
извинявам се, че ви ударих.
Нямам извинение.
Забравете.
Аз съм лейтенант Богомил от Полицейско Управление Бевърли Хилс.
Ще предявите ли обвинение към сержант Тагърт?
Това някаква шега ли е?
Ще предявите ли обвинение към този полицай за нападение?
Там, откъдето идвам, ченгетата не се съдят взаимно.
Не, няма да го направя.
В Бевърли Хилс всичко е стриктно като по учебник.
- Защо не ни информирахте, че сте тук?
- На почивка съм.
Тогава какво правехте в офиса на Виктор Мейтлънд?
Трябваше да отида до тоалетна. Търсех хубаво и чисто място.
- Винаги ли носите оръжие на почивка?
- Не знам. Не съм бил досега.
Но в Детройт, ченгетата винаги трябва да го носят.
Ако искате да носите оръжие, върнете се там.
Нямам търпение.
Така ли? Току-що говорих с инспектор Тод от Детройт.
Говори ли ви нещо това име?
- Той ми е шеф.
- Каза ми, че няма да ви очаква топло посрещане.
Казва, че сте изключителен млад детектив. Трудно ми е да го повярвам.
Вярно е.
Също каза, че за малко не ви е уволнил за неподчинение. Това го вярвам.
Какво правите тук?
Казах ви, на почивка съм. Отидох до тоалетната и шест души ме изхвърлиха през прозореца.
Инспектор Тод ми остави съобщение за вас. Искате ли да го чуете?
Не.
Каза, че ако сте тук, за да разследвате убийството на Тандино, да не се връщате.
Ако му кажем, че работите по случая,
ще ви уволни.
- За последен път, защо сте тук?
- На почивка съм!
Почивка.
Розууд, закарай г-н Фоули в съда
и се споразумейте за гаранция.
Последвайте ме.
Трябва да ви призная, момчета, много сте любезни.
Добър удар имаш, Тагърт.
След вас.
След вас.
Много сте сладки, знаете ли?
- Благодаря, че плати гаранцията, Джени.
- Ако знаех за какво са те арестували, нямаше да дойда.
- Нямаш това предвид.
- Не, хич.
Ако не беше Виктор, още щях да съм сервитьорка.
Когато Майки дойде при мен, носеше торба немски ценни книжа.
Мисля, че ги е откраднал от този, който го е убил.
Когато споменах за Майки, Мейтлънд ме изхвърли.
Изглеждаш като престъпник. Влизаш в офиса му, носейки оръжие.
Ако беше влязъл в моя офис така, аз също бих те изхвърлила.
Това и е колата ти?
Не, в Бевърли Хилс си взимаме която ни скимне.
Помня как караше оня раздрънкан Шевролет.
Сега какво караш?
Същия раздрънкан Шевролет.
Мислиш, че ми е късно вече да уча изкуство?
Аксел, защо тормозиш Виктор?
Нали не мислиш, че има общо със смъртта на Майки?
Не, просто се мотаех наоколо. Не мисля, че има нещо общо.
Виктор е един от най-видните търговци на произведения на изкуството в страната от 10 години.
Впечатлен съм.
- Какво гледаш?
- Ченгетата, следят ни.
Какво? Къде?
Отзад, отдясно. Бежовият Форд.
Виж къде се настаних!
Можеш ли да си го позволиш?
Таксуват ми го като единична стая.
- Можеш ли да си го позволиш?
- Не мога. В банята има три
хавлии с инициали на хотела. Обичам го това място. Не мога да си тръгна.
- Ще си открадна някоя. Искаш ли и ти?
- Не.
Искаш ли слипове? И тях ще си ги взема.
Извини ме за две секунди.
Ало, руум-сървиз? Аз съм Аксел Фоули от стая 1035.
Искам да поръчам нещо от вашето късно вечерно меню.
Но го занесете на бежовия Форд на Уилшир.
Занесете един сандвич със скариди.
Така, а дали пушената сьомга е с копър днес?
Пратете и от това долу. Както и нещо за десерт.
Добре. Благодаря.
Много си изискан.
Колко време ще останеш?
Докато не разбера кой уби Майки.
И мисля да проверя склада, в който е работил.
Наистина? И как смяташ да влезеш?
- Добър вечер, сър.
- Какво е това?
Късна вечеря, с уважение от г-н Аксел Фоули.
- Фоули? Как е разбрал, че сме тук?
- Защото те оставих ти да караш.
Трябват ми няколко банана. По колко са?
Платото с плодове е $12.50. Има праскови, сливи, портокали и банани.
Трябват ми само няколко банана.
Хайде, вземи тези.
Благодаря.
- Няма да ям това. Върнете го.
- Веднага, сър.
- Това наистина изглежда страхотно.
- Може ли още майонеза?
- Разбира се, сър.
- Готова ли си?
- Да.
Ето го Мерцедесът. Ще престанеш ли да ядеш?
Какво правиш по дяволите?
Това ли е мястото?
Да, но не съм сигурна, че трябва да идвам.
Не прави нищо. Но ако чуеш да се чупи стъкло, не се плаши!
Това съм просто аз, влизайки през него. Стой тук.
Добре де. Хайде, Аксел.
- Какво става, скъпа?
- Порасни!
- Намери ли нещо?
- Зърна от кафе.
Е, и?
Не знаеш ли за какво ги използват?
Да, някои хора го слагат в гореща вода и го пият.
Ще си го взема, ще му прибавя гореща вода и ще го изпия на сутринта.
Трябваше да дойдеш с мен снощи.
- Какво стана?
- Спряхме в едно кафене.
- Кое?
- Някакво на пътя.
Влезе някакъв, седна наблизо.
Очите му правеха така.
Помислих, че ме сваля нещо.
Помислих да те заведа и теб там довечера,
и да ти се пробва, преди да му откъсна главата.
Да тръгваме. Искам да се махна от тук.
- Само не ми стой отзад.
- Хайде.
Хванах го.
- Какво става по дяволите?
- Ще ти кажа по-късно.
Побързай.
- Дай ми ключовете.
- Карал ли си Мерцедес?
Не, но колата си е кола. Карам моята всеки ден.
- Аз ще карам, виждала съм я твоята.
- Страхотно.
Как не си забелязал, че някой ти пъха банан в ауспуха?
- Разсея ни.
- И как ви разсея?
Поръча ни късна вечеря. Дойде един келнер при колата...
Били, мисля, че схвана...
Късна вечеря? Ти какво яде, Розууд?
Мисля, че беше сандвич със скариди.
- Сандвич със скариди?
- Да, сър.
Отидете обратно до хотела и изчакайте Фоули.
Ако пак го изгубите, въобще не се обаждайте, ясно?
- Да, сър.
- Да, сър.
Късна вечеря.
Имаме нещо за теб, Били.
Анти-бананова маскировка.
- Може да ти послужи.
- Малко допълнителна защита, Били.
Много смешно.
Хайде, Били. Да тръгваме.
- Вземи колата и се прибери.
- Ами ти?
Искам да науча нещо за това място!
- И аз мога да ти кажа. Това е митнически склад.
Държат тук чуждестранните пратки, преди да ги проверят.
Ще отида да разгледам. Върви си вкъщи!
По дяволите, Аксел! Няма пак да ти плащам гаранцията.
Прибирай се.
Как сте? Елате за секунда, ако обичате!
- Имате ли огънче?
- Тук не се пуши.
Ще пуша отвън. Мерси много.
- Тук ли е началникът ви?
- В офиса е.
- Ще го повикате ли?
- Какъв е проблемът?
- Охрана ли сте тук?
Тогава имате голям проблем. Доведете началника на охраната! Веднага!
Веднага!
Добре.
Още не се е върнал.
Какво ще правим сега?
Ще чакаме.
Добре.
- Как мога да ви помогна?
- Вие ли сте началникът?
- Да. Вие кой сте?
- Рафърти, главен инспектор на Митниците на Съединените Щати.
- Всичко ли тук е минало проверка?
- Не, това е складът.
Кажете ми тогава, как така черен човек, облечен като мен,
просто си влиза и започва да си оглежда наоколо,
без въобще да му задават никакви въпроси?
- Не знам.
- Това и очаквах.
Дайте си номерата. Защото някой ще си изгуби работата.
- Той ми даде огънче.
- Дал си му огънче?
Правя митнически проверки из цялата страна.
И след Кливланд,
това място е с най-лошата охрана в цялата страна.
Обадете се на съпругите си, защото ще останем тук цяла нощ.
Ще прегледаме информацията за всяка пратка,
започвайки с тази тук.
Тук пише, че като стане човек на 50 години,
има около 2,5кг несмляно говеждо месо в червата си.
Защо ми го казваш? Защо си мислиш, че ме интересува?
Защото ядеш много говеждо.
- Инспекторът иска информация за тези сметки.
- За митническите декларации също.
И архиви за всички редовни пратки в една посока.
- Това пък за какво?
- Просто го направи!
- Имате ли разрешение за това?
Много голяма уста имаш. Да не криеш нещо от мен?
Обзалагам се, че това Порше навън е твое!
Да повикам ли данъчните да ти прегледат задника под микроскоп?
Виждал съм го. Не е много красиво. Нека ви кажа нещо.
За 15 минути могат да дойдат 25 агенти,
да ви събуят гащите и да ви изхвърлят от работа завинаги,
ако не съдействате, ясно?
- Не се ядосвайте, инспекторе! Ще ви помогнем, както можем. Нали?
- Всичко, което ви трябва.
- Поршето не е мое, сър.
Тогава няма за какво да се тревожиш. Май ме взимате на шега. Хайде, по-бързо!
Забелязах, че пиеш много кафе напоследък.
Мисля, че затова не можеш да се отпуснеш.
Може господи! За малко да ми причиниш инфаркт.
- Какво правите тук толкова късно?
- Хитро копеле си ти.
Ако си още ядосан заради банана, съжалявам. Трябваше за малко да съм сам.
Ще ми се да ти бях видял физиономията, когато се задави колата.
- Много смешно. Лейтенантът ни отряза заплатата с два дни.
- Стига бе!
- Май не се шегува.
- Не, не се шегува.
Между другото, мерси за сандвича.
Беше шегичка, като това с бананите.
И аз съм полицай, знам какво е да стоиш и да чакаш така. Храната беше от сърце.
Глупости!
Защо все се караме? Всички сме полицаи. Трябва да работим заедно.
Всички имахме тежък ден.
Какво ще кажете да отидем да пийнем по нещо, да се сдобрим и да бъдем приятели?
Забрави!
Добре, аз отивам да пийна нещо. Ако искате, идвайте.
Но ви избягах веднъж, пак ще го направя.
Защо не пийнем нещо заедно. Да бъдем приятели.
- Не пием по време на служба.
- Добре, разбирам.
Чуйте, намерих идеалното място. Видях го днес.
Идеално е за вас. Много е консервативно. Ще ви хареса.
Хубаво е, повярвайте ми.
- Здравейте! Да ви донеса нещо?
- Да! Прекарваме си чудесно.
За мен скоч и сода? Вие какво искате?
- Леки бири за тях.
- Две соди.
Направо ме разбивате с тези глупости "по време на работа".
Били, не се срамувай, ако оная ти работа се е втвърдила.
Трябва да е твърда. В това е номера тук.
И на Тагърт му е така, но не казва. Той е шефът. Неговата трябва да стои спокойно.
Аз не съм на работа, затова мойта трябва да си е твърда.
Тагърт, виж. Намерих това в склада на Мейтлънд.
- Били! Дай й това!
- Не.
Пъхни й го в гащите! Ще полудее.
Извинете.
Били.
- Какво мислиш?
- Зърна от кафе. Е?
Вие май не знаете нищо, а?
Дайте на всеки това, което е поръчал. Ако пия сода, ще повърна.
Много ви благодаря!
- Харесва те.
- Мислиш ли?
- Няма съмнение.
Тагърт... Виждаш ли оня там с черния шлифер?
- С черния шлифер?
- Да.
Юни е. Не милиш ли, че е малко топло за дълъг кожен шлифер?
- Да, наистина.
- Да.
Виж му приятеля. Току-що влязоха заедно.
Намислили са нещо.
- Защо не отидеш да го пазиш?
- Какво става?
Ще отида да го проверя оня на бара. Били ще ме държи под око.
Някой ще ми каже ли, какво става?
Този път не се будалкам.
Стой тук, Били!
Филип!
Човече, как е? Фил?
Каза, че няма да се появиш повече тук, но аз казах "това е Фил".
- Разкарай се оттук!
- Казах ти! Филип е!
- Дай ми целувка, скъпи!
- Казах да се махаш!
Стойте всички!
Обърни се, обърни се!
- Фил!
- Сложи си ръцете на масата!
Какво има? Защо е тази враждебност?
- Дръпни се.
- Какво е това оръжие, човече?
Променил си се.
Ако не се дръпнеш, ще ти пръсна шибания мозък!
Полиция! Мръднеш ли, мъртъв си.
Не мърдай! Обърни се!
Браво, Розууд! Добро ченге си, знаеш ли?
Извинете за безпокойството, приятели. Всичко е под контрол.
Тагърт.
Ще ми обясниш ли, какво сте правили с Розууд в стриптийз бар
извън вашата юрисдикция, по време на работа?
Преди да накажете тези полицаи, трябва да ви кажа нещо.
Единствената причина, поради която бяха там, бе, защото ме следяха.
Бяха отвън и се чудеха, какво правя вътре.
Аз си прекарвах чудесно. Обичам такива работи.
Чакаха отвън и единствената причина да влязат, беше
защото са видели два подозрителни субекта с издутини в якетата да влизат.
Тези двамата са имали намерение да извършат грабеж.
Гледали са ги, чакали са ги да предприемат нещо и предотвратиха престъпление.
Аз не знаех.
Шашнат съм. Сигурно имат някакво шесто чувство.
Не знам как сте ги учили, но те не са обикновени ченгета.
Те са супер-ченгета.
Липсват им само костюмите.
Така ли наистина стана?
Не, сър.
Някой ще ми каже ли, какво е наистина станало?
Ами...
Фоули ни покани в този бар. Ние приехме.
- Пихме соди, сър.
- Точно така.
И докато бяхме там,
Фоули видял тези двамата
и разбрал какво става.
И преди ние да разберем,
той вече беше обезвредил единия от тях.
Детектив Фоули заслужава всички поздравления за арестите, сър.
Детектив Фоули, оценяваме съдействието ви,
но ако искате да упражнявате професията си, предпочитам това да е в Детройт.
Разбирам. Съжалявам.
Но преди да си тръгна, искам да знаете,
че историята със суперченгетата минаваше.
Минаваше, а вие, момчета, я прецакахте.
Опитвам се да ви разбера, но още не мога. Но няма проблеми.
Просто ей така прецакахте една идеална лъжа.
Махам ви от случая.
Фостър, МакКейб, ваш ред е.
- Не го изпускайте.
- Няма начин да го изпуснем, сър.
А вие двамата...
В офиса ми.
Добро утро, господа! Кафе и понички?
- Какво?
- Кафе и понички.
Ето го.
Добро утро, господа! Вие ли сте вторият отбор?
Ние сме първият отбор.
Не се връзваме на номера с банана в ауспуха.
Не се връзвате на номера с банана в ауспуха?
Трябва да го кажеш по-естествено, например:
"Т'ва с банана в ауспуха не ми минава." По-естествено е за нас.
Твърде много си бил с тоя тук.
Съжалявам, просто се ебавам с вас. Забавно ми е.
- Ще можете ли да ме догонвате?
- Няма проблем.
- Това не е ли къщата на Виктор Мейтлънд?
- Да, така мисля.
Достатъчно видях. Искате ли нещо за пиене? Имам малко в багажника.
Извинете.
Като си на почивка, защо ми се струва, че душиш наоколо?
Да душа? Не, просто си правя пикник. Това си е място за пикник.
Е, доста се задържах тук.
Време е да видя малко забележителности. Извинете ме.
Какво по дяволите прави?
Паркирай я внимателно? Това стана при предното ми идване.
Мога ли да ви помогна?
Търся Виктор Мейтлънд.
Нали разбирате, че се допускат само членове на клуба?
Трябва да говоря в Виктор. Много е важно.
- Сигурен ли сте, Виктор Мейтлънд?
- Да.
Господин със сива коса. Много тъмна кожа. Зодия Козирог.
Защо не оставите съобщение и аз ще му го предам?
Добре. Кажете на Виктор, че Рамон, когото е срещнал преди седмица...
Кажете му, че е в болница,
а пък аз разбрах, че имам...
Херпес Симплекс 10.
Мисля, че Виктор трябва да се прегледа при своя доктор,
за да се увери че всичко е наред.
По-добре лично му го кажете.
- Мисля, че така ще е най-добре.
- Аз също.
Здрасти, Виктор!
Върнах се.
Дори и не се опитвай.
- Защо не се махнеш оттук?
- Защо ти не се махнеш от мен?
Много добре, Виктор! Можеш ли да го научиш да се превърта и сяда?
- Какво искаш?
- Искам да си поговорим.
- Последния път нямах тази възможност.
- Нямам какво да ти кажа.
Няма проблеми, аз ще говоря.
Много хубаво място, Вик.
Харесва ми. Много е хубаво.
Радвам се, ще те направя почетен член.
Виктор, знам, че се занимаваш с доста не съвсем законни неща.
И предполагам, че ти си уредил смъртта на Майки. А когато го разбера със сигурност,
ще те прецакам много гадно.
- Така ли?
Чуй, ме сега, любезни ми друже.
Не знам изпод кой камък си изпълзял,
или откъде ти идват такива абсурдни идеи за мен,
но е дяволски очевидно,
че си нямаш ни най-малка представа, с кого си имаш работа.
Съветът ми към теб е,
да излазиш обратно до камъка си в Детройт,
преди някой да те е размазал, ОК?
- Моля, дръпнете се от масата!
- Трябва да тръгвам, Вик.
Радвам се, че се видяхме пак.
До скоро, Вик.
Нямам търпение.
Не ви ли познавам, момчета? Изглеждате ми познати.
Детектив Фоули, ставате прекалено нахален.
Защо безпокоиш Виктор Мейтлънд?
Имах приятел, Майкъл Тандино, който работеше за него.
Мейтлънд го уби. Когато го докажа, вас първи ще уведомя.
Разкажи по-подробно.
Добре. Всички знаят, че Виктор е голям търговец на произведения на изкуството.
Но аз се поразрових. Не се занимава само с това. Видях някакви хора в склада,
да разтоварват кашони с немски ценни книжа.
Майкъл Тандино носеше в себе си такива,
когато го убиха.
Това че Мейтлънд инвестира в същите ценни книжа, не значи, че е убиец.
Не е инвеститор, а контрабандист,
било то книжа или наркотици. Кашонът, който видях, не беше минал митническа проверка.
Мейтлънд си плаща, за да си получи пратките, преди да са минали през митницата.
Неговите хора взимат ценните книжа или наркотиците,
след което ги връщат, без митничарите да са усетили.
- И ти си го видял това?
- Всичко освен наркотиците.
Но открих зърна от кафе там.
- Зърна от кафе?
- Какво означава това?
Наркотиците са опаковани с кафе, което отблъсква кучетата.
Много добре. А сега какво?
Вижте, детектив Фоули...
Съжалявам. Наистина искам да ви помогна.
Ако сте открил наркотици, това е едно нещо,
но ако единствената улика е кафе, не можем да издействаме заповед за обиск.
- Можем да я заобиколим.
Ние не "заобикаляме" заповедите за обиск в Бевърли Хилс!
Тагърт, започни да проверяваш това.
Започни с Полицейското Управление, ФБР и Митниците.
Чакайте малко. Мейтлънд е много по-умен.
Почнем ли да душим, ще се махне оттук и ще си взима пратките от някъде другаде.
Така ли ти подсказва дългогодишният опит?
Не съм бил в тези...
Мамка му.
- Това ли е той?
- Да, сър.
Този, който го изхвърлиха през прозореца на Виктор Мейтлънд?
Който обезвреди полицейска кола с банан?
Да, сър.
Който подведе Тагърт и Роузмонд
в нарушение на служебния дълг,
водейки ги в стриптийз бар?
Розууд, сър.
Да, сър.
Този ли е човекът, който провали срещата в Хароу Клуб днес?
Да, сър.
Обзалагам се, че се гордеят с вас в Детройт.
Лейтенант, искам да ви видя в офиса ви.
Да, сър.
Този ли е човекът, който провали срещата в Хароу Клуб днес?
- По-тихо.
- Може ли да ме чуе през стената?
Да, може.
Розууд, заведи детектив Фоули обратно в хотелската му стая,
помогни му да си опакова багажа
и го изпрати до границите на града.
След това можеш да му върнеш оръжието.
Двете обвинения за нарушаване на реда са снети от вас.
Но ако се върнете в Бевърли Хилс,
oбвиненията ще се върнат и ще бъдете съден с най-голямата строгост на закона.
- Сър, може ли да кажа нещо?
- Какво?
Мисля, че той има достатъчно...
Искаш ли да го кажеш на шефа?
- Не, сър.
- Тогава се размърдай.
Хайде, Аксел!
Добре. Ще проверя утре и ще ти се обадя.
Благодаря.
- Здравей.
- Здравей, Виктор.
- Нали не прекъсвам нещо?
- Разбира се, че не.
В града има един от Детройт,
който казва, че е приятел на Майкъл Тандино.
Вчера дойде в офиса ми и ме пита куп странни въпроси.
Мисля, че името му е Фоули.
Тъй като беше приятелка на Тандино, чудех се, дали не познаваш и него.
Израсли в един квартал.
Така ли? Виждала ли си го скоро?
Дойде вчера.
Какво? Дошъл е тук?
И?
Каза ми, че Майки е мъртъв.
Да. Да, знам.
- А после?
- Това е.
Отиде си и не съм го виждала от тогава.
Джени, скъпа. Знаеш ли къде може да е отседнал?
Имам информация за него, която може да му е полезна.
Не, нямам представа.
Надявам се да не съм те притеснил.
- Няма проблем.
- Ще вечеряме скоро, нали?
- Би било чудесно.
- Пази се.
Прочетох митническите декларации. Очакват нова пратка днес.
Богомил...
Забрави за него. Това е шансът ни да разнищим този случай докрай.
Ще ми се да можех, но не мога.
Защо?
Защото Богомил ще ме убие.
Няма да те карам в галерията.
Само за няколко минути. Просто е. Джени ще ни пусне в склада на Мейтлънд.
Идва пратката и ги хващаме.
- Защо си сигурен, че ще са наркотици?
- Имам предчувствие.
Метод, по който много престъпления извън Бевърли Хилс се разкриват.
Защо не каза на Богомил за новата пратка?
Всичко прави по учебник. Всички ли в този град сте роботи?
Този случай за мен е много личен.
Помоли ме единствено да те закарам извън града.
Сега ще прецакам и това.
Били, обичам те. Току-що се влюбих в теб.
Джени, как си?
Това е приятелчето ми Били Розууд.
- Джени Съмърс.
- Били е ченге от Бевърли Хилс.
- Приятно ми е.
Това е Серж.
Ще донесеш ли на приятеля ми еспресо?
Дали иска да е с лимон?
Да, ако не ви притеснявам.
Не, не бъди глупав.
Виктор Мейтлънд беше тук днес и задаваше въпроси за теб. Доста странен беше.
Виж, искам да се върнa в склада.
Защо не дойда с теб?
Работиш в галерията със Серж. Не си ченге.
Ако това има общо със смъртта на Майки, искам да проверя.
Нямаме време за спорове.
Само да си взема ключовете и ще спорим по пътя.
Били, стой тук и се оглеждай. Не мърдай, докато не те повикам.
- Защо не мога да вляза?
- Ти си ченге в този град.
Без ясни причини, това е незаконно.
Не са ли ви учили на това в академията?
- Като намеря нещо, ще те повикам.
- Не можеш...
Стой спокойно, ако нещо изскочи, ще дойда да те взема.
Има ли възможност да ме пуснеш да вляза сам?
Никаква.
Мамка му! Хайде!
- Май са били тук вече.
- Какво търсиш?
- Това.
Презокеански кашон, който не е минал проверка.
Какво е това?
Кафе?
Да, кафе е отгоре.
Но това не е захар. Иди повикай Розууд!
Добре дошли на купона!
Май си имаме гости.
Колко приятно. Обичам изненадите.
Джанет.
Не мога да ти опиша колко съм разочарован, че те виждам тук.
Млъквай!
Не искам да слушам.
Закарайте я в колата и ме изчакайте!
Какво ще правите с него?
Трябва да се тревожиш повече, какво ще правим с теб.
Не се безпокой! Имаме си кафе и кокаин, ще се позабавляваме.
Благодяря, че ме прие, Вик. Много мило от твоя страна.
Каза ли нещо?
Само ако й се случи нещо...
Целият съм в слух.
Ще те убия.
Наистина? Това ще е хубав номер.
- Е, друже...
- Още ли си ми ядосан?
Не. Но трябваше да се погрижа за теб още в Детройт.
Когато светнах и малкото ти приятелче.
Сбогом, г-н Фоули!
- Приятно прекарване.
- Ще се опитам.
По дяволите.
О, Боже!
Как е цицината на главата, която ти направих в Детройт?
Пооправила се е, надявам се.
Не мърдайте!
Благодаря.
Кажете на Тагърт да провери склада. Ще обясня по-късно.
Сержант Тагърт е тук, иска да говори с вас.
- Мамка му!
Били, какво по дяволите става?
- Съжалявам, не мога да говоря сега.
- Как така не можеш?
Просто провери склада и не казвай нищо на Богомил.
- Прекъсна връзката.
- По дяволите!
- Какво става?
- Били пак прави глупости. Не знам какво.
- От хотела ли се обади?
- Не, сър.
Колата му в момента се отправя на север по шосе Палм Кениън.
- Бяхме там сутринта.
- Какво?
Фоули оглеждаше къщата на Мейтлънд.
- Имате ли адреса на склада?
- Да, сър.
Проверете това място и ми кажете какво става там.
Не говорете с друг освен мен.
Не мърдай, Фоули! Арестуван си. Били, какво правиш тук?
- Заплаших го с пистолет.
- Не е вярно.
Всичко, което той каза за Мейтлънд е вярно. Сега отвлече и една жена.
- Да я измъкнем!
- Какво мислиш, че правя?
- След 20 минути ще имаме заповед за обиск.
- Дотогава може и да е мъртва.
- Спри! Идваш с нас.
- Влизам вътре. Ако искаш да ме спреш, застреляй ме.
Аз също. Ти прави, каквото искаш, но аз влизам.
Това е много сериозно нарушение.
Ако си късметлия, ще се измъкнеш само с уволнение.
- Готово.
- Последно предупреждение, Фоули.
Съжалявам, трябва да го направя.
Мамка му. Почакайте малко.
- Какво е това?
- Май е източния вход.
Пусни го.
Кой по дяволите е това? По-добре извикай Мейтлънд.
Къде са всички? Розууд върна ли се?
- Не, сър.
- Виждал ли си Тагърт?
Излезе преди 10 минути.
Фоули е в градината.
Откъде мога да знам? Веднага прати някого там!
Не сваляйте очи от мониторите.
Опитай се да откриеш Тагърт и Розууд!
Хайде.
- Сигурно са извън колата.
- Виждам. Продължавай да опитваш.
- DD-13, обадете се.
- Какви са им координатите?
Шосе Палм Кениън 609.
Кой живее там?
Някой си Виктор Мейтлънд, сър.
- Да заобиколим.
- Хайде, по-живо.
Готово, едно, две...
три!
Добре ли си?
Какво по дяволите правя тук?
Пусни го!
- Добър изстрел, Били!
- Да вървим.
- Исусе Христе!
- Тези не си поплюват.
Мразя автоматите.
Прикривайте ме!
Влезте отпред! Аз ще мина отзад.
Имаме сигнал за стрелба на същото място. Шосе Палм Кениън 609.
Код 998, полицаи имат нужда от подкрепление.
- Специални части.
- Сър?
Просто го направи. Частите от север да отиват натам. Южните да стоят на място.
- Мамка му! Да вървим!
- Полицаи под прикритие на това място.
Полиция! Арестувани сте!
Още веднъж ако го направиш, лично ще те застрелям.
Знаеш ли за какво си мисля?
Знаеш ли края на Буч Касиди?
Редфорд и Нюман са останали почти без муниции.
А цялата боливийска армия е срещу тях в подобна къща.
Ще си платиш за това.
- Смяташ ли още да се мотаеш тук?
- Не, по дяволите.
Стойте на място! Не мърдайте!
По дяволите!
По-полека! Можеш да улучиш мен.
Не мърдай!
Полиция! Всички сте арестувани!
Оставете си оръжията на земята и се отдръпнете две крачки с вдигнати ръце!
Много добре.
Страхотно.
Какво става тук?
- Той какво прави тук?
- Кървя, сър.
Защо не носи белезници?
Ами той не е задържан, сър.
Задръжте го! Или искате аз да го направя?
Не искате ли първо да чуете доклада ми, сър?
Имаш доклад, който обяснява всичко това?
Да, сър.
Много ще се радвам да го чуя.
Мис Джанет Съмърс, мениджър на галерията на г-н Мейтлънд,
случайно открила нещо, което й приличало на кокаин
в склада на галерията.
Незабавно уведомила за това своя приятел детектив Аксел Фоули.
Детектив Фоули пък през това време
сътрудничил в обединено разследване на Детройт и Бевърли Хилс за наркотици.
Детективи Фоули и Розууд влезли в склада,
където Розууд открил около 80 килограма кокаин.
Розууд извика незабавно подкрепление и аз изпратих моите хора там.
Сержант Тагърт пръв отишъл на мястото.
Мислейки, че акцията е започнала, сержант Тагърт се присъединил към Розууд,
като детектив Фоули само наблюдавал,
и влезли навътре. Защитавайки се, убихме няколко заподозрени,
включително г-н Мейтлънд.
Очаквате да повярвам на този рапорт?
Този рапорт смятам да предам, сър.
Сержант Тагърт, защо не ми кажете, какво се случи?
Случи се точно това, което каза лейтенантът, шефе.
Е, мисля, че поздравленията са заслужени.
Благодаря ви, сър.
- Рапортът да бъде утре сутрин на бюрото ми.
- Да, сър. Разбира се.
Насрахте се да лъжете.
Вървете в болницата да ви прегледат рамото!
Извинете, сър.
Може ли да ми направите една услуга, сър?
- Вече си ги използвахте.
- Разбирам.
Надявах се да се обадите на инспектор Тод
и да изгладите нещата с мен, но няма проблем. Изхвърлен съм от работа, страхотно.
Мисля да остана в Бевърли Хилс. Харесва ми тук. Ще си открия частно детективско бюро.
Първо на него ще се обадя утре.
- Наистина?
- Наистина.
Толкова много ви благодаря.
- Здравейте, аз съм Аксел Фоули, напускам стая 1035.
- Момент, ще ви донеса сметката.
Момчета, нямаше нужда да ме изпращате, но съм поласкан.
Богомил ни помоли да се уверим, че си напуснал града.
Това няма значение. Важно е, че сте дошли тук.
Много съм развълнуван. Имам бучка в гърлото.
Много си мистериозен, Тагърт.
- Заповядайте, сър.
- Благодаря.
Извинете, полицейското управление на Бевърли Хилс ще поеме сметката.
Не може да бъде. Това направо преля чашата.
Прекалено сте мили.
Продавате ли от онези хавлии?
- Да сър, $95 едната.
- Парите нямат значение.
Включете ги в сметката. Ще взема две от тях.
Били, спаси ми живота.
Никога няма да мога да ти се отплатя, но като символ на моята благодарност
приеми тази хубава хавлия на Бевърли Палм.
Всеки път, когато влезеш под душа, си помисли за нашето приятелство.
Помисли си за Аксел Фоули. Обичам те, Били.
Благодаря, Аксел.
Нека да взема това. Не трябва да си натоварваш ръката.
Били, погрижи се за сметката.
- Хей, Тагърт...
- Заповядайте, сър.
- Това е за теб.
Не, мерси. Запази я като сувенир.
Вече си имам три в чантата.
Благодаря, сър.
Няма ли да кажеш чао?
Няма ли да ме последвате до края на града?
- Разбира се.
- Досетих се за това.
Но си помислих да спра за едно питие.
- Досетихме се за това.
- Значи ще ми правите компания?
Не мисля, Аксел. На работа сме.
Не мисля, че една бира ще ни убие, Били.
Разбира се. Слушай Тагърт!
Едно питие няма да ни убие.
Но, момчета, ако изостанете повечко, ще свирнете, нали?
- Къде отиваме все пак?
- Не се притеснявайте. Просто ме последвайте.
Знам идеалното място. Ще ви хареса. Повярвайте ми.
Превод: Илиян Георгиев DJ GiG