Jersey Girl (2004) (Jersey.Girl.2004.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Ако ще се почувстваш по-добре и аз го правя, два пъти на ден.
- Мили Боже!
- Какво да ти кажа? Омръзва ми бързо.
Ще получиш изкривяване на китката.
Я не ме съди така. И теб си те бива.
- Ами, не, аз...
- Просто имам добър сексуален апетит.
Защо просто не си намериш приятел?
Защо просто не си намериш приятелка?
Работя по цял ден, а през нощта се занимавам с дъщеря си.
Значи предпочиташ да си с дъщеря си вместо да се сваляш с някоя?
- Да.
- Оу... това е някак си мило.
В момента те свалям, Tринки.
Добре. Мога ли да си вървя сега?
Не. Кога за последно си правил секс?
Не бих искал да издавам тази информация.
O, хайде де, не спирай да говориш сега.
Всичко ще е анонимно.
Ха! Анонимността не ме интересува. А срама.
- Защо се срамуваш?
- Защото беше отдавна.
- Колко?
- Много.
Хайде де, шампионе. Дължиш ми го. Просто го кажи.
Кълна се, че няма да го поправям.
Поне не пред теб.
- Седем години.
- Седем години?
Да, откакто жена ми почина.
Знаеш ли, такъв смайващ и шокиращ поглед
може да напрвави само човек, който има същия проблем.
- Съжалявам.
- Няма проблем. Всичко е наред.
Не, не е така. Искам да кажа, не точно.
С всичкия респект към жена ти, трябва да пояздиш отново, човече.
- Не, всъщност не трябва.
- Да, трябва.
- Не, не трябва.
- Да, трябва... Стани.
- Свършихме ли?
- С това, за сега. Но сега ела с мен.
Боже имай милост.
- Къде отиваме?
- У вас.
Ще правим малко секс.
- Какво, забрави ли нещо?
- Не. Виж, оценявам предложението.
Поласкан съм. Но не мога да го направя.
Какво има? Не мислиш ли, че съм сладка?
- Разбира се, че си сладка.
- Ами, тогава?
Виж, не е само заради дъщеря ми.
Все още съм зареден емоционално.
В смисъл, жена ми може да е мъртва. Но аз все още я обичам.
Ей, уважавам това. Не те карам да се влюбваш в мен
и не се опитвам да заменя жена ти.
Говоря за двама възрастни,които ще правят непринуден секс.
Вероятно малко късичък непринуден секс, защото малко си загубил тренинг.
- Не мога, съжалявам.
- Какво да не си монах?
Господи! Нека помислим логично, става ли?
- Взимаш си порно и започваш да мастурбираш, нали?
- Ще говориш ли малко по-тихо?
Ако не би се потил пред жена ти за това,
значи не би трябвало да се потиш и пред мен, защото е същото.
Само, че някой друг те докосва и си спестяваш 2 долара.
Хайде де, жребецо. Мъжете не могат само с порно.
O, Боже...
Прибрах се!
Дядо?!
- O, Боже мой... какво ще правя?
- Влизай в банята!
Татко? Защо не си на работа?
Ами, защото трябваше да дойда и да... трябваше да...
се прибера и да се изкъпя.
- Може ли да вземем филм?
- Да, да, да, разбира се.
Само да свърша и да се изсуша и ще сляза долу.
Добре.
O, Боже. Беше на косъм.
Какво ще правим сега? Мокра съм.
Съжалявам, татко, пак забравих.
Шшшшт!
Здравей, скъпа.
Помниш ли Мая. От видеотеката.
- Какви са ви намеренията?
- Моля?
Какви са ви намеренията спрямо баща ми?
Планирате ли сватба?
Ами... аз не...
Защото ми беше казано, че само женените момичета си показват женските части на момчетата.
- Нали, татко?
- Ами... така е. Да.
Ахъм.
Може ли да вземем всички филми, които поискаме безплатно?
Какво?
Може ли да вземем всички филми, които искаме безплатно?
Да! Да, да. За бога, да.
Ако това значи, че вече не сме в опасност.
И... нали, Мая? Да!
Аам... каквото поискаш. За наша сметка.
Дори Мръсни Танци?
Да.
И може да изиграем Суини Тод на шоуто в училище?
Какво?
И може да изиграем Суини Тод на шоуто в училище?
- Не, скъпа, това е за възрастни.
- Така ли?
Ооо, какво да кажа на дядо за вас?
Добре. Ще изиграем Суини Тод на шоуто в училище.
Добре!
Ще млъкнеш ли вече? Боже, Грийни, винаги си...
- O, Исусе.
- O!
Свети Боже. Ти носиш... носиш кърпа?
Само да не си го направил на леглото ми.
O, Боже Господи, беше веднъж в гимназията! Няма ли да го забравиш вече?
Веднъж опънах една в леглото на родителите ми. Беше хубаво.
Страхотно. Но само за да знаеш, не съм я ''опъвал''.
- Какво, не си я опънал?
- Не!
Не, че те засяга, но нищо не е станало.
Замаяхме се за малко, после се освестихме
и спряхме преди да направим нещо, за което после щяхме да съжаляваме.
- Хлапето ги е сгащило.
- Oо.
Нека да поговорим за нещо друго като този водопровод например.
- Сериозно ли е?
- Определено трябва да се смени.
Господи. Ако трябва да затваряме Бей Авеню заради това,
тоя град ще се сговни.
Сигурен съм.
Ей, хлапе, няма нужда да съобщаваш на данъкоплатците все още.
Те са като животни. Помниш ли през 88-ма?
Улица Саут Пийк.
Господи, щяха да ни изравнят със земята.
- Като Свети Петър.
- Ти да не си Светията?
Всички разбраха, че имам в предвид Свети Петър. Няма нужда да ми обясняваш глупостите.
Просто исках да кажа...
Докато бях долу, колко коли минаха?
Tри или четири.
Tри или четири коли за целия половин час докато съм бил долу?
Ами, имаше пиков час.
Да, не мисля, че всички работници в покрайнините на Ню Джърси
ще протестират срещу затварянето на малка част от Бей Авеню за няколко дни.
- Един по един, моля! Един по един!
- Правим всичко възможно.
- Та какво казваше?
Защо някой просто не им обясни какво всъщност става?
Защо не отидеш ти, татко? Не беше ли такава предишната ти работа?
Да правиш хората добри певци като казваш добри думи за тях?
- Да, миличка, но...
- Не, хлапето е право.
За човек, който си е изкарвал хляба като говори глупости
Номинирам те и ти давам правото да отидеш там и да кажеш нещо.
- O, така значи, а?
- Да.
- Не би трябвало да боли.
- Давай.
Благодаря, татко.
Контролирайте се!
Той отива.
Хора, успокойте се. Моля ви. Хора.
Казвам се Оливър Тринки и съм от общината.
Така, че предполагам това ме прави най-малко известният човек в залата.
Искам да ви уверя, че аам...
работата по Бей Авеню ще е кратка.
Най-много три дни.
Глупости! Глупости!
Хора, малко благоприличие! Малко благоприличие!
Хора, една секунда.
Искам да добавя само още едно нещо.
Аз живея в този град. Виждам ви всеки ден отивайки на работа.
Казвам ти, беше изумително!
Просто се качих и казах всички тия глупости толкова хипнотизиращо,
- Че промених мнението на всички!
- Какъв си подъл дявол.
Знаеш ли, всичко което казах не беше заради парите?
Може би за това всъщност не си казал толкова глупости колкото си мислиш.
''Ходете в мърсотията тогава''? Искам да кажа, какво... как го измислих!
Звучи ми доста добре. Ей, Герт.
Тъжното е, че се чувствах по-добре отколкото
всичко друго, което съм правил последните седем години.
Схванах. Исках да кажа, направил си това, което ти харесва.
И сега се чувстваш изпълнен с енергия. Има смисъл.
Ами това е. Бях най-младия, който е работил в този отдел...
...в историята на МенделКиршнър.
- Знам.
- Това си е постижение.
Да убедиш града да одобри нещо, което е в техен интерес?
- Tова е просто закъсняло общо разбиране.
- Да, но това сега е животът ти.
Искам да кажа, да бъдеш най-младия в историята на бла, бла...
това вече не си ти. Искам да кажа, че може би никога не си бил ти.
O, аз бях. Бях аз в моя си апартамент,
по-богат, с повече самоуважение.
Харесваш или не, това си ти.
Имам в предвид, забрави за това, което си си мислел, че си и се приеми такъв.
- Мисля, че ще взема това.
- Герт, какво правиш?
Ясно си спомням, че баща ти ти обеща, че ще си вземете Мръсни Танци.
- O, да! Така е!
- Да.
Благодаря ти за това междудругото.
Внезапно, ме попита кога ще и пораснат гърди като твойте.
- O, Боже!
- Тя е на седем, подяволите!
Ако искаш, мога да и разкажа историята за гърдите, която мама ми каза когато бях малка.
Тази история включва ли думата ''чукане''?
Радвам се, че няма, нали се сещаш, не ни е неловко.
След... ами, това което се случи миналата седмица със...
Оли, щеше да бъде просто секс отскок. .
Момента мина. Не е кой знае какво.
- Просто приятели, нали?
- Да, приятели.
''Секс отскок.'' Стой далече от детето ми.
- Не, твърде кръгло е.
- Млъкни.
- Млъкни! Млъкни!
- Просто го направи...
- Ще млъкнеш ли бе мама му стара?!
- Добре де!
Има хора, на които им режат главите.
Да.
И баща ти каза, че можеш да го представиш на шоуто?
Да.
Защо подяволите ти е позволил да пееш такива простотии?
Защото ги видях голи с Мая.
O, да.
Хе хе хе! Tака може.
Може ли да говоря с Артър Брикмън, моля?
- Оли.
- Артър.
- Ей, човече.
- Как си?
- Добре. А ти как си?
- Добре. Радвам се да те видя.
Знаеш ли, града гласува доброволно за смяната на водопровода, така че...
Винаги си се справял с тълпата.
Ами, освен онзи... онзи път, разбира се.
Да така беше. Но беше напълно различно от случая с Принца.
Чувствах се на върха на възможностите си. За това исках да те видя.
- Аам, искам да те помоля за една услуга.
- За всичко, човече. Какво е?
Има ли някакъв начин да ми уредиш интервю с твоята фирма?
Ама ти сериозно ли?
Изглеждаше ми странно, че искаш да обядваме тук.
- O, знам, че ще е трудно...
- Tрудно?
Оли, нарече стая пълна с журналисти сбирщина смотаняци,
и се подигра с клиент, който е един от най-големите звезди на планетата.
- Тогава не беше.
- Не, но сега е.
Искаш ли да знаеш колко? Когато напуснах МенделКришнър,
имаше фирми, които дори не искаха да поглеждат резюмето ми защото аз...
без да се обиждаш, работех за теб.
Бях за година в Анджелоти...
Знаеш ли какво, човече? Забрави, че те попитах. Не се притеснявай. Сериозно.
- Беше глупаво. Бях се замечтал...
- Не, нека да довърша.
Това, което исках да кажа е, че...
съм чакал години за да съм в такава позиция, че да мога да ти помогна и сега съм в такава.
Няма да е трудно, но...
мисля, че мога да ти уредя среща със самия Анджелоти.
- Много ти благодаря.
- Разбира се.
Знаеш ли, станал си по-мил отколкото беше преди.
Ами, просто... Просто, много ми липсва?
Това е единственото нещо, в което ме бива.
O, това е чудесно. Мога да се преместя пак тук...
Мога да запиша Герти в наистина добро, скъпо частно училище...
Дори мога да наема прислужница?
Все едно това със Свежия Принц никога не се е случвало.
Ще поговоря със стария когато се прибера в офиса и довечера ще ти се обадя ако работата стане.
O, чудесно.
Трябва да дигна телефона.
Хайде, дядо! Играй частта на татко.
- Аз?
- Да.
Да, направи го.
Ало? Ей, Артър.
Шегуваш ли се?
Защо трябва да пея частта на баща ти? Аз ще съм човека, на който ще резнат главата.
- Да, но също си и дубльора на татко.
- Какво подяволите е това?
Ами ако татко си счупи крак, тогава ще играеш вместо него.
- Така, хайде, опитай отново.
- Справяш се добре.
Чакай, чакай, чакай! Сега би трябвало аз да съм дубльора.
Не мога да работя така. Съжалявам.
- Така не се прави шоу.
- Беше добър.
Вече можеш да не ме заместваш, Томи Туун.
Отсега нататък аз ще си пея.
- Кой е Томи Туун?
- Томи Туун е човек
който можеш да видиш на живо и то на Бродуей
когато се преместим в Ню Йорк!
- Какво?
- Какво?
- Какво?
- Какво?
Да, какво?
Току що говорих по телефона с един стар приятел с когото работих в МенделКришнър.
Обядвахме и го попитах дали може да ми уреди интервю с фирмата му.
Господи, друго интервю ли, Оли? Хайде де, кога ще се научиш?
Е, умнико като ми се обади, каза, че е говорил с шефа си
и ме е продал на шефа му като лекарство за рак.
Така се е получило, че се е отворила малка дупка в техния музикален отдел.
Бум! След шест годишно изгнание,
пак съм в бизнеса!
Вече няма да чистя улици,
няма да събирам боклука и без водопроводи!
Ще говоря пред журналисти, Ще ходя на партита!
Говоря за жилище на Уестсайд,
Говоря за добро училище за Герти!
Но аз ходя в добро училище.
Да, скъпа, но ще ходиш в далеч по-хубаво училище в Ню Йорк.
Ще взимаш метрото до училище. Няма ли да е забавно?
Но метрото е пълно с наркомани и пропаднали типове.
- Ами, така е.
- Не слушай дядо си.
Какво ти казах? Той си преиначава всичко!
- Ще видиш. Метрото е чудесно.
- Не искам да го виждам.
Не искам да ходя в друго училище. Искам си моето училище.
Скъпа, ще ми бъде доста далечко да идвам чак до тук
да те водя на училище всяка сутрин.
Тогава да не се местим в града. Да останем тук с дядо.
Скъпа, вече съм твърде голям, за да живея с баща си.
Трябва да съм самостоятелен.
А дядо ти... я го виж, та той си е диво куче.
Той не ни иска при него да му разваляме стила...
- Нали, татко?
- Това са глупости.
Знаеш ли... благодаря ти, татко.
Не искам да се местим в града. Тук ми харесва.
Дядо казва, че може да останете тук колкото си искате.
Миличка, помниш ли когато те заведох да гледаш Суини Тод?
Колко беше забавно? Прекарахме си добре, нали?
Искам да кажа, ако се преместим в Ню Йорк, може да правим това всяка вечер!
Като изключим вечерите, които си на работа, разбира се.
Знаеш ли какво? Защо не млъкнеш за секунда, става ли?
Опитвам се да говоря с дъщеря си.
Ти обичаш Ню Йорк. Каза ми, че го обичаш.
- Не, не съм.
- O!
- Казах, че става.
- Исусе!
Казах, че повече ми харесват покрайнините. А защо ти е друга работа, татко?
Нали си караш Батмобила!
Скъпа, татко не иска да кара Батмобила!
Татко иска да яде суши! Татко иска да се вози в такси!
Татко иска да има портиер!
Татко иска да контролира редакторите на списания!
Татко обожаваше старата си работа и му липсва всеки ден откакто го уволниха.
Татко иска да върши тази работа. Татко не иска да събира боклука вечно!
Но каза пред всички на събранието, че си харесваш работата
защото не трябва да носиш костюм.
Да, но татко каза това просто за да накара хората да гласуват за водопровода.
Значи си излъгал всички?
Виж какво. Ще отида на събранието, става ли?
И ако не ми хареса това, което ще кажат хората, тогава няма да приема работата.
Сега лъжеш мен!
Добре, виж, млада госпожице! Отивам на това интервю в понеделник,
независимо дали ти харесва или не.
Чакай, този понеделник?
- Да.
- Оли, не може да идеш в понеделник.
- Защо?
- Защото това е денят на шоуто ми!
O, мамка му. Наистина ли?
Ами, нали е в четири, значи, може да успея да се върна навреме.
Но шоуто ми е в пет!
На коя планета си как ще се върнеш в пет
ако имаш среща в града в четири?
Изчакай за секунда! Забравих за шоуто.
Как може да забравиш? Какво, да не си глупав?
Герти, тази работа е много важна за татко.
Ами шоуто ми? Това не е ли важно за теб?
Да, скъпа, това дори е по-важно.
Тогава не ходи на глупавата среща за глупавата ти нова работа в глупавия град!
- Това е достатъчно, млада госпожице!
- Дори не те искам в шоуто!
И без това не ставаш за Суини Тод.
Дядо е по-добър. Дори чичо Грийни и чичо Блок са по-добри от теб.
Тези хора не са ти чичовци!
O, не, но сме достатъчно добри за да направим декора за шоуто и, нали?
Съжалявам, не исках да кажа това. Къде отиваш?
Не искам да съм около теб! не искам дори да идваш да гледаш шоуто.
- O, хайде де!
- Не искам! Дори вече не те харесвам!
Върни се, млада госпожице! Ей! На теб говоря!
Ей, млада госпожице ! Ела тук, млада госпожице!
Не! Не можеш да ми казваш какво да правя! Не съм длъжна да правя каквото кажеш!
- Да, длъжна си!
- Защо?
Защото съм ти баща, за това!
- И какво от това?
- Не ми викай, Гертруд!
Ще ти викам колкото си искам!
Бла, бла, бла! Няма да ходя в глупавия град!
Добре, стига толкова! Местим се в града и ти ще го приемеш, това е.
Мразя те! Бих искала ти да си мъртъв, не мама!
И аз не съм те искал, малка досаднице!
Ти и майка ти ми отнехте живота, а аз просто си го искам обратно!
Господи, съжалявам. Съжалявам, скъпа. Не исках да...
- Пусни ме!
- Съжалявам...
Пусни ме!
Какво подяволите ти става?
А?!
- Здравей.
- Здравей.
Какво стана с теб онази вечер? Като, че ли се изпари.
Ами изглеждаше, че се нуждаете от малко уединение.
Това, от което имах нужда бе малко подкрепа.
Тя е дете, Оли. Децата не приемат добре промените.
Искам да кажа, след няколко години, няма да можеш да я спреш в Манхатън.
Но за сега иска това, което познава и е най-добре за нея.
Както и аз.
Да, дали е това което е било?
O, Боже. И ти ли?
Искаш си стария живот. Добре платена работа, да не живееш със баща си...
няма кой знае какво значение вече.
Да. И?
Искаш твоя си живот, Не техния.
Искам да кажа, това е техния живот. Или искаш да кажеш, че всички които те обичат
не са достатъчно добри за теб.
Знаеш ли, така обиждаш всички?
- Всички?
- O... какво, мен ли?
Искам да кажа, не сме имали кой знае какво помежу си.
Нали сме само приятели?
Не си ли се чудила ако... може би някой ден...
да бъде повече от това?
За около две секунди, преди да ме скриеш под душа от детето си.
Виж, Оли, харесвам те, но...
Не ми се тъгува по теб, защото напускаш града.
Знам.
Дори да приема тази работа в града,
пак ще идвам насам и ще посещавам баща ми. И теб.
Защо? Искам да кажа, мислиш, че ще кисна тук цял живот ли?
- Мая...
- Оли...
Трябва да работя.
Ако... ако не... ако не се видим на шоуто,
обади ми се някой път когато се установиш в големия град.
Хайде де...
Мамка му.
Здравей, татко.
Здравей, миличка. Съжалявам. Не исках да те будя.
Няма нищо.
Виж. Съжалявам - че ти се развиках онази вечер.
Не бях прав. И тези неща, които казах не ги мисля наистина.
Знам. Нито пък аз.
- Татко?
- Да?
На мама харесваше ли и да живее в града?
Да, много. Обичаше го.
Предполагам, че и аз ще го заобичам.
Благодаря ти, скъпа.
Благодаря ти.
Знаеш ли, мисля, че ще мога да успея за шоуто ти, ако няма много трафик.
Няма да ти се сърдя ако не дойдеш. Разбирам.
Добре, скъпа. Сега заспивай. Обичам те.
Лека нощ, татко.
Лека нощ.
Офисът на Джордж Клуни за Тони на първа.
Компанията на Анджелоти. Момент, моля.
- Мога ли да ви помогна?
- Да.
Казвам се Оливър Тринки и съм тук за да се видя с Артър Брикман и Г-н Анджелоти.
Добре.
Г-н Тринки е тук.
Добре.
- Ще трябва да изчакате 10 минути.
- Добре.
- Можете да седнете.
- Да, да...
Здравейте.
O, Боже... здравейте!
Тук съм за да се видя с Брад.
Да! Очаква ви, господине.
Извинява се, но е попаднал в задръстване на няколко преки от тук е.
Защо не седнете, а аз ще му кажа, че сте пристигнал.
Много ви благодаря.
Обичат да ни карат да чакаме, нали?
- Моля?
- Обичат да ни карат да чакаме.
Да, да, така е.
Мисля, че това им дава психологическо предимство, не мислиш ли?
Ами, аз бих им показал психологията на задника ми,
защото това ще е единственото, което ще видят когато излезна през тази врата.
Знаеш ли нещо за тая фирма?
Само, че са най-добре развиващата се...
''...фирма в бизнеса.'' Да, четох това заглавие.
Ами, значи... Знаеш колкото мен.
Предполагам това значи, че си вършат добре работата.
Предполагам. Освен ако тези рецензенти не наемат други за да им вършат работата.
Така е. И тези рецензенти наемат собствени рецензенти
за да им помогнат да прецакат добрата публичност, която са създали за тези рецензенти.
Разбира се, известни рецензенти, вероятно наемат рецензенти
да рекламират факта, че се справят добре с рецензентите
които са наели за другите добри рецензенти. Така, че...
- O, човече! Та с какво се занимаваш?
- Аз съм рецензент.
Не осъзнавах, че стоя и си разговарям с човек на Анджелоти.
Ами, истината е, че не съм човек на Анджелоти.
Все още не. Тук съм за интервю.
Тези хора се опитаха да ми откраднат рецензента на последния ми филм.
- O, филма с роботите, нали?
- O, да, гледа ли го?
Все още не Ще го...
O, Да. Благодаря ти за подкрепата, човече.
- Искам да го гледам...
- Знаеш ли какво? Не е толкова добър.
Имам дете. Нямам възможност да излизам и да гледам филми
освен ако не пеят глупости в него.
Пеят глупости? Този съм го гледал. Значи имаш момиченце.
Tака е.
- На колко е?
- На седем.
Така ли? Страхотно. Аз имам момиченце и две момчета.
Tри деца?
Боже. От къде намираш време да правиш всички тези хитове?
Просто снимам, ако нямах деца,
Нямаше да има нужда да правя тези хитове.
Така е.
O, човече.
- Забавно е, иначе, знаеш ли?
- Да правиш хитове?
- Ти ще ми кажеш.
- Да бъдеш родител, бе човек.
Ами понякога.
- Как се казва дъщеря ти?
- Гертруд.
Подяволите! Защо си и причинил това, бе човек?
- Облог ли загуби?
- Не.
- Не, жена ми се казваше така.
- ''Казваше''? Добре, нека позная.
Зарязала те е половин час след като си я кръстил така?
Не я виня. Нарекох я така заради друго.
Тя умря при раждането. Така че...
- Не, не, не, просто...
- Чувствам се като задник, човече.
- Не се притеснявай.
- Не, виж, наистина съжалявам за това.
Не съм гледал филма ти, значи сме квит. Повярвай ми.
Може би това е причината поради, която хората не си говорят в чакалните, нали?
Вероятно. Въпреки, че трябва да ти кажа...
Фактът, че човекът, който е написал ''Родителите просто не разбират'' сега е родител
напълно изяснява нещата.
O, човече. Ние също, нали?
- Какво?
- Не разбираме.
Искам да кажа, децата днес. Още от малки, човече, направо ни влизат под кожата.
Дъщеря ми ми е влезнала под кожата мога да те уверя в това.
Да, средния, синът ми?
Всяка сутрин когато излизам от вкъщи
той казва, ''Татко, колко точно ме обичаш?''
Винаги избирам нещо, което е наблизко. ''Ми колкото до масата, синко.''
''Не, не е така. Обичаш ме колкото от тук до луната и обратно .''
Tова е чудесно.
Много ми е трудно да излизам от вкъщи заради тях.
Трябва да прекарваме повече време с тях, нали?
O, да. Но ако бях умен човек, сега нямаше да съм тук.
Щях да съм си вкъщи и да си играя с децата.
Но всички знаят, че не съм известен заради акъла ми.
А защото, съм нещо като, изключително красив и нестандартно секси.
И като някаква откачалка, което е смешно.
O, човече! Но определено не съм от умниците.
Знаеш ли...
- Беше ми приятно да си поговорим.
- Ей, на мен също, човече.
- тръгваш ли?
- Да.
Ей, да ми препоръчаш някой от тая фирма?
Ами... единствения, за който се сещам е Артър Брикман.
За другите не мога да ти кажа.
Ей, ей, чакай малко. Ти ли си Брикман?
Не. Аз съм просто човек, който предпочита да си е вкъщи с детето.
Искаш ли малко руж, или просто да те напудря?
Сложи ми руж, детско шоу или не, ще го направя както трябва.
Бих искала да приветсвам всички на есенното шоу за ученици и родители
Свети Мария Горети.
Tова е празненство за вашите деца и техните таланти,
така, че се надявам да го харесате.
Първия ни участник е първокласничката Синтия Боднър и майка и Джейн,
изпълнение на песента ''Спомен'' от Бродуейското шоу Котките.
А сега Трейси Колели, от класа на сестра Ан,
изпълнение с родителите си ''Спомен'' от Котките.
А сега, първокласника Мартин Тобиас и майка му ще изпълнят...
O, Боже, това е популярна песен.
...''Спомен'' от Котките.
Сигурно се шегуваш!
Не можа ли да го направиш малко по-лесно, Герт?
Скъпа, всичко ще е наред.
Ти си следващата, Герти. Ще се справиш.
А сега, нещо, което не е от котките. Слава Богу.
Първокласничката Гертруд Тринки и баща и, Оливър...
Псст!
- Дядо ми.
- O.
Съжалявам. Първокласничката Гертруд Тринки и дядо и
ще изпълнят предполагам нещо като химн,
със заглавие ''Боже, колко е хубаво'', от мюзикъла Суини Тод.
Сваляй това.
Подяволите
- Обичам те, татко.
- И аз те обичам.
Толкова много те обичам.
- Беше чудесна.
- И ти.
Вие... момчета...
- Бяхте... чудесни!
- Ооо!
O, Боже!
Ей, Герти! Ела да танцуваме.
- Чао, чичо Грийни. Чао, чичо Блок.
- Чао, миличка.
- Започва да ми харесва шоубизнеса.
- Да.
Ами, не се главозамайвай. Утре пак си на скапаната работа.
- Знаеш ли, понякога просто искам...
- Ахъм.
Омръзна ми да ти бъда малката гейша.
Притисних се за малко за теб.
Да, кой да знае, че след всичките тези години съм преодолял сценичната треска.
Не за това, умнико. Другото нещо.
- За местенето.
- Хайде де, татко.
Не искаш ли да живееш отново сам?
Не толкова това ами не искам да умирам сам.
Няма да ходим никъде, татко.
Защо не развеселиш дядо си?
Разочарован е за дето не можа да пее на шоуто.
Оу!
Дядо!
Ей, принцесо!
Виж се само. Г-н голям герой на вечерта.
Да, ами, може би ми отне повече време, но аз, аам...
- Може ли?
- Аам...
Добре.
Все още не мога да повярвам как успях да дойда.
Ами, наистина ме изненада?
Tова беше най-романтичното нещо, което съм виждала.
Честно.
Ами... навъртай се наоколо.
Може да стана и още по-романтичен.
- Така ли?
- Да.
Виждаш ли? Беше ли това романтично?
Ще си помисля.
Направи го.
Оли Тринки...
Ей.
Сина ти удари и джакпота с Мая.
Аа...
Понякога слънцето огрява и кучешките задници.
Ще си взимаш куче?
Mая?
- Може ли да танцувам с баща си?
- Щом се налага.
Не го изпускай, Герт. Той е единствен по рода си.
Знам.
Ела тук.
- Искаш да танцуваме?
- Значи, няма да ходим в града?
- Не. Няма.
- Оставаме тук с дядо?
Господ да ни е на помощ, да, оставаме тук с дядо ти.
- И ще ме заведеш да гледаме Котките?
- Оо-не! Добър опит, но не.
- Благодаря ти, татко.
- Всичко за теб, Герт.
- Знаеш ли защо?
- Защо?
Защото си единственото нещо, в което съм бил добър.
ПРЕВОД: hancock fixed: bvp