The Ring Of The Nibelungs - Part 2 (2004) Свали субтитрите
КАКВО СЕ СЛУЧИ ДОСЕГА
Синът ми!
- Вървете сега!
Кой си ти, момче? Какво се случи?
Не си спомням.
Огън ще падне от небето много скоро.
С огъня ще дойде мъж.
Мощта на този воин ще надвишава твоята.
Дори ще те надвие в битка.
Вярваш ли в съдбата?
Било е писано да се срещнем.
Ти си кралицата на Исландия?
- Да. Това има ли значение?
Не. Не и за чувствата ми към теб.
Ще те обичам вечно.
Недей да гледаш принцесата.
- Не я гледам.
Тя го прави.
Лорд Хаген. Фафнир, драконът, е буден.
Трябва да убедиш крал Гунтер да събере най-добрите си воини и да убие Фафнир.
Моля Ви да се присъединя към похода срещу дракона.
Тази задача е само за тези воини, които са най-уважавани и привилегировани от краля.
Към гората на Фафнир!
Кожата на дракона е твърда като стомана. Нашите оръжия са безполезни срещу нея.
Ще отмъстя за него, милейди.
Кълна се.
Това злато не е за простосмъртните. То принадлежи на нас.
Това е пръстенът на Нибелунгите, най-старият фрагмент от съкровището.
Този, който го притежава, е собственик на съкровището.
Но то носи проклятие.
Фафнир лежи мъртъв заради него.
Вслушай се в предупреждението ти, или и ти ще последваш участта му.
Каква е тази магия?
- Магическият ликотвор.
С него, ти можеш да приемеш вида на когото пожелаеш.
Името му е Алберих, и той бе един от нас.
Но алчност се събуди в Алберих. Искаше съкровището единствено за себе си.
Също като теб.
Цялото е мое.
- Ерик Ковачът уби дракона!
Фафнир е мъртъв!
Заповядвам Ерик Ковачът да бъде провъзгласен за герой на кралството.
Дори честта да пази съкровището, би донесла слава на Бургундия, милорд.
Веднъж разчуе ли се, че Ви е възложена безопасността на съкровището.
Дракон се убива със стомана, но съпруга се печели със злато.
Сърцето ми вече е заето.
Бих ли могла да я познавам?
- Не. Тя живее надалеч.
И няма да се омъжа за никого другиго, Халбера. Нито принц, нито крал,
нито дори Римския император.
Ще заведа любимата си в Кзантен като моя съпруга.
Но и ти ще дойдеш с мен.
- Няма вече желание за пътуване в мен.
Дори вече едва дишам.
Наричат ме Ерик Ковачът, Ерик Драконоубиецът,
и Ерик, героят на Бургундия.
Аз съм Сигфрид!
Син на Сигмунд, крал на Кзантен!
Вие сте победени, и вашите кралства ще бъдат поделени между кралете на
Бургундия и Кзантен.
Искам да бъде обвързан с династията Бургунд завинаги.
Моята сестра ще се ожени за Сигфрид от Кзантен.
Надявам се, че няма да сметнеш това за твърде трудно за уреждане.
Какво имаш предвид? Едно от твоите заклинания, еликсири.
Ако можеше да забрави своята любима
и се влюби в принцесата, тогава златото ще остане там, където е.
Толкова близо до сърцето и душата ми,
и толкова далеч от ръцете и тялото ми.
Колко дълго?
Колко далеч?
Всичко, което трябва да направи е да изпие това, смесено с вино.
И ако Вие сте жената, подала му чашата,
всяка любов към всяка друга жена ще бъде забравена,
и Вие ще сте тази, която ще изгаря сърцето му от този момент нататък.
ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГИТЕ част 2
Преди 1500 години по-голямата част от Европа
изостави вярванията си и премина към християнската вяра.
Само на север хората останаха верни на Боговете на предците си.
Най-могъщ сред тези Богове бе Один.
Той царува сред звездите на Валхала, а гарваните му
му даваха мъдрост и памет.
Но докато огънят на древните сили затихваше,
се зароди приказна легенда, която заплени хорските сърца.
Тя разказва за ковач, който убил огнедишащ дракон
и спечелил легендарно съкровище: златото на дракона.
Крал Сигфрид от Кзантен!
- Благодаря Ви за гостоприемството.
Ти винаги си добре дошъл.
-Знам, че съкровището
донесе на Вас и кралството Ви големи беди и кръвопролития,
и затова искрено си извинявам.
- Имало е много войни заради злато
и съкровища. Никоя армия не е водила война с такъв герой в редиците си.
Ти не погуби животи. Спаси ги.
Ти направи на кралство Бургундия голяма услуга. - Благодаря, кралю.
Крал Сигфрид, нека вдигнем тост преди да тръгнете.
Това е специално вино от Бургундия, смесено с подправки.
За Сигфрид от Кзантен!
За героят, който пристигна като ковач, а си тръгва като крал.
За крал Сигфрид от Кзантен.
- За крал Сигфрид от Кзантен.
Хубаво вино.
Като че ли подправките са му дали странен вкус.
Къде са Гунтер и Хаген?
Тръгнаха си.
Ще направиш ли пак някой път? Само с по-малко подправки.
Разбира се.
Но първо трябва да ти призная нещо.
- Какво?
На празненството за дракона,
ти каза на момичето с маската, че сърцето ти вече принадлежи на някоя друга.
Била си ти.
Прости ми.
Не можах да кажа нищо, защото...
- Моля те,
това няма значение,
защото те обичам.
И не зная защо никога не съм усетил...
- Сега нищо друго няма значение,
освен, че ме обичаш.
И че аз те обичам.
Къде ли може да е гарванът ми?
Гордея се, че Бургундия спечели теб, като наш съюзник.
Никой не би могъл да донесе толкова чест на кралството ни от теб, Сигфрид.
Искам да направя сестра ти своя кралица преди да се върна в кралството си.
За нещастие в нашето кралство, законът постановява, че кралят трябва да се ожени
преди всеки друг от семейството.
- Колко дълго ще трябва да чакаме?
Не е толкова просто.
Кралицата, която желая е красива и властна жена, която предизвиква
ухажорите си на битка. Досега никой не е бил
достатъчно силен да я победи.
- И коя е тази властна жена?
Името й е Брунхилд. Кралицата на Исландия.
Срещал съм я веднъж.
Познаваш я?
Да. Корабът и пусна котва до нашата ковачница един ден.
Как бих могъл да я забравя? Тя е невероятно красива.
Но каза, че си я срещал?
Да. Тази нощ от небето падна звезда
в гората близо до ковачницата ни.
Срещнахме се при кратера, който направи и се бихме.
Но защо?
Помислих я за саксонец и я повалих.
Помислил си кралицата на Исландия за саксонец?
Тя как реагира?
Беше малко изненадана, това е всичко.
Сигфрид, тя е жената, за която искам да се оженя.
Би ли ми помогнал да я спечеля за кралица на Бургундия?
Как?
Като се биеш с нея вместо мен.
Тя няма ли да забележи?
Не и ако носиш своя магически ликотвор.
С тези сили не бива да се злоупотребява.
- Единствено ти можеш да я победиш.
Крал Гунтер ти даде ръката на единствената си сестра.
Нима няма да му помогнеш да спечели кралица за себе си?
Помисли, Сигфрид.
Ако аз се оженя за Брунхирд, ти и Кримхилд можете да бъдете венчани още същия ден.
Знаех какво караха колесниците, когато дойдоха,
но нямах представа, че изглежда толкова красиво.
Твое е.
Мое?
Съкровището е сватбеният ми подарък за теб.
А този пръстен...
е символ на нашата любов.
Носи го, докато се върна от Исландия.
Всеки ден без теб ще бъде безкрайно дълъг.
Върни се скоро.
И върни брат ми обратно невредим.
Кралю, намерихме нарушител, скрит сред запасите.
Хвърлете го зад борда.
- Мисля, че първо трябва да го видите.
Гизелхер! Да не си луд?!
Исках само да видя норвежките жени, великите Валкири, които се бият като мъже.
Защо, Гизелхер? Искаш жена воин и за себе си?
Защо не ме попита?
- Винаги съм те питал,
и ти никога не си ми позволявал.
- Трябва да се грижиш за Бургундия.
И Кримхилд ще се тревожи за теб.
- Кримхилд знае.
Двоумя се дали да не те пратя обратно!
- Хайде, Гунтер.
Кое момче не мечтае за приключение като това?
Седни.
А това са седемте сребърни ябълки на Богините на младостта.
Знаеш много неща.
- Не и колкото знаеше баща ми, Ейвинд.
Погледни ето там, това е Оруандил, гигантът,
а до него е Феяр, бикът, който той преследва,
това е пътят на духовете, светлият път към Валхала.
Боговете седят там горе със загиналите светци,
и решават какво бихме могли да направим за да им помогнем да спасят света.
Как разбираме какво искат от нас?
- Те ни изпращат знаци.
Във водата,
огъня, или на небето.
Какво става, ако разберем тези знаци погрешно?
Не зная.
Той идва. Твоят бъдещ съпруг идва.
Сигфрид.
Вдигнете платната.
- Да, кралю.
Вдигнете платната!
Кралице Брунхилд, елате бързо!
Добре дошъл в моята страна, майсторе на огъня и металите.
Най-после ти намери път към мен.
Славата на драконоубиеца достигна дори дотук.
Не съм аз този, който дойде да те предизвика, велика кралице.
Това е крал Гунтер от Бургундия, който моли за ръката ти.
Аз съм негов слуга.
Кралице...
Аз дойдох да поискам ръката ти.
Ще се бием с двойни брадви.
Ако победиш,
ще се омъжа за теб.
Ако аз победя,
ще ти коства живота.
Ако не успея да те направя своя жена, с радост бих умрял.
Битката започва след един час.
Гизелхер. Нека изчакаме отвън.
Сенки и тела, напълно еднакви.
Стой скрит, докато свърши.
Какво стана със Сигфрид?
Той ще дойде по-късно.
Драконоубиецът не е с теб?
- В момента приготвя кораба
за завръщането ни.
- Брадвите!
Все още можеш да отплаваш обратно към Бургундия жив.
Хайде!
Насам!
Хайде!
Поклон на бъдещия ми съпруг. Кралят на Бургундия,
вече крал на Исландия.
Напусни, докато те извикам, и затвори вратата.
Това няма смисъл, милейди.
Погледнете тук.
Това означава измама или маска.
Нещо или някой е бил скрит.
Пътят към истината е скрит от лъжи и очите са заслепени от измама.
Заради това ли Сигфрид не ме разпозна?
Тук няма нищо.
Боговете мълчат.
Благородни Сигфрид, откакто ти дойде в Бургундия в облика на беден ковач,
много хубави неща се случиха на нашето кралство.
На тази маса седят двамата мъже, които обичам най-много на света.
Гизелхер е мой брат по рождение, и много бих се радвал ако ти
желаеш да станеш наш кръвен брат.
Кръвта на дракона направи кожата ми непробиваема.
Но мисля, че тази нощ е нощ за доверие.
Това е единственото място, където мога да бъде ранен.
И сега вие двамата знаете голямата тайна, която пазя.
Тази чаша ще пази кръвта на братството.
Нека вдигнем тост. И нека този, който предаде доверието,
умре обезчестен и проклет.
Народе на Бургундия... Вашата кралица!
Запознай се с моята сестра - Кримхилд.
За теб ще бъда като истинска сестра.
Ще празнуваме две сватби в един ден.
Къде е моят ликотвор?
Все още не съм го взел. Ще го получиш в замяна на проклятие.
Не такава бе сделката ни, Хаген!
Не съм сигурен, че върши работа.
- То върши работа!
Върши работа!
И сега, ти се опитваш да ме измамиш! Може би трябва да намеря начин
да поговоря с краля. Не, не.
Няма нужда от това.
- Ще го направя.
Кралице Брунхилд.
С какво мога да ти помогна?
- Аз те чаках,
както обещах.
Сигфрид.
Какво се случи?
Откри, че не би могъл да обичаш кралица така, както когато бе все още непознат.
Или беше златото? То е изстудявало много сърца и преди.
Не зная.
- Кого да попита?
Защо ме обикна тогава, а не ме обичаш сега?
Аз не...
Не ме лъжи.
Не можеш да кажеш, че не ме обикна тогава.
Тогава ти беше за първи път, ковачо. Както и на мен.
И тогава узнах, че Боговете са те пратили за мен
и мен за теб.
И ти също го разбра.
Това няма ли значение?
Не така го помня аз.
И никога не си ме обичал?
Въпреки, че каза, че е така.
Бях момче тогава...
Ако това е резултатът от възмъжаването,
иска ми се да бях научила този урок по-рано,
но вече е твърде късно.
Може би трябва да се моля
и аз да помня нашата любов толкова кратко,
защото аз никога няма да позная щастието отново,
преди да забравя, или ти си спомниш.
Крал Гунтер,
вземате ли Брунхилд за своя съпруга и кралица?
Да!
- Вие, Брунхилд,
приемате ли нашия крал за свой законен съпруг и господар?
Да.
Вие, Кримхилд,
вземате ли Сигфрид за свой законен съпруг?
Да.
- Крал Сигфрид,
вземате ли Кримхилд за своя законна съпруга?
Да.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Това представление ще ви покаже нашите бургундски мечове
и войници в най-добра форма. Те могат да бъдат надвити единствено
от великата кралица Брунхилд и невероятния крал Гунтер.
Тези малцина от вас, които имаха честта да пътуват с крал Гунтер до Исландия,
станаха свидетели на несравними умения.
Той бе единствения мъж, който успя да се противопостави на
красивата си кралица в предизвикателството й.
Сигфрид би могъл.
Но Сигфрид не го направи.
Би ли желал да опита?
За мен ще бъде чест,
кралице Брунхилд.
Какви оръжия можем да избираме?
Оръжия, които са били изковани от една руда и никога не са били използвани.
Моето копие...
И твоя меч.
Благодаря ти за този шанс да позная възможностите си.
Какво стана?
- Бях уморена.
Реших да полегна.
- Не това имах предвид.
Защо си тръгна без мен?
- Сигфрид. Този следобед ме надви.
Но ти спечели.
- Той ми позволи да спечеля.
Това не бе честна победа.
- Той беше късметлия, това е всичко.
Може би той се предаде, за да не отиде в брачното си легло натъртен.
Ти си единствената жена, която някога истински съм желал.
И имаш ли ме?
Или не?
Желаеш ли ме, силни ми съпруже? Аз те чакам.
Никога повече, кралице. Пих твърде много тази нощ, за да се съглася с такива безсмислици.
Мъжът, който ме победи не бе пил твърде много. - Какво?
Може би и тогава си бил пил.
Някоя магическа отвара, която да ти даде сила, вероятно?
Е, ще ти призная една малка тайна.
Моята сила е дар от Боговете,
и тя се крие в този колан.
Веднъж свалиш ли го, в ръцете ти ще се озове девойка.
Може ли мъжът, който оживя след изпитанието ми, да не оживее след първата брачна нощ?
Добре. Спри. Развържи ме.
Спри това. Развържи ме.
Отвържи ме веднага!
Пази тишина.
- Жено, полудя ли?
Освободи ме!
Гунтер е щастливец.
- Не и колкото мен.
Не мислиш ли, че Брунхилд е красива?
- Какъв въпрос, на такова място?
Сигфрид, отговори ми.
- Добре, да. Красива е. Но това е груба красота.
Забелязал си го тогава. - Какво?
- Студенината.
Яростното й изражение
Със сигурност се е ядосала, защото е била победена от Гунтер.
Не мисля, че ме харесва особено.
Може би, защото ти спечели своя съпруг, без да се налага да се биеш с него.
Чу ли това? Това е Тор, развяващ чука си.
Вероятно ни известява за малкият Бог, който ще бъде заченат нощес.
Гизелхер.
Ти не вярваш наистина на тези езически безсмислици, нали?
Вярвам. Също както и Сигфрид.
И той е най-великият герой, който Бургундия някога е познавала.
Аз вярвам в това, в което вярва той.
Той споделя живота си с меча. И аз ще направя същото.
Когато загина, ще бъда възнаграден като седна на масата на воините.
До самия отец Один.
- Трябва да се чуеш.
Старите легенди не те ли възхищават?
- Не, не ме.
Плашат ме. Силите в тях са неконтролируеми. Опасни.
Лена.
Не исках да те нараня.
Брунхилд, не позволявай слугите да ме видят в този вид. Обещавам,
никога повече няма да опитам да те подчиня.
- Тогава нека ти е за урок.
Мога да бъда в плен в позлатена клетка, но никога няма бъда твоя жена.
Гунтер.
Сигфрид.
Какво се е случило?
- Кръвни братко, мога ли да говоря откровено,
знаейки, че няма да кажеш на никого?
- Разбира се.
Кралицата...
Ние не... Всъщност...
- Какво?
Тя не ме допуска в леглото си.
Съжалявам.
- А Бургундия се нуждае от наследник.
Аз трябва да имам син.
Ако имаше нещо, което мога да направя, бих го сторил. Но това не е битка,
която да спечеля за теб.
- Това не вярно.
Ти доказа, че твоята сила е по-голяма от нейната.
А силата й дори не идва от собственото й тяло.
Тя се крие в нейния езически колан. Ако би могъл да го вземеш от нея...
Не.
Не, Гунтер.
Моля те само да вземеш колана й, не... да я оплодиш вместо мен.
Нима ще откажеш помощ на човека, който ти даде собствената си сестра?
Твоят магически ликотвор ни помогна
в Исландия, кръвни братко.
Но ако не го използваш тук, довечера...
тогава всичко би било напразно, и моята сватба - шега.
Сенки и тела, напълно еднакви.
Лека нощ, кралю.
Лена.
Вие двете вървете.
Трябва да ти кажа нещо.
- Аз също те обичам.
Той току-що мина оттук.
Нещо много странно става тук.
Аз само искам да бъдем щастливи заедно.
Да бъдем съпруг и съпруга.
Погледни се, кралю.
Ти ми подхождаш, нали?
Все пак, ти ме победи в Исландия.
Я виж ти. Моят крал си възвърна силата.
Странно как идва и си отива без предупреждение.
Слушай. Не желая да се бием. Обичам те.
Докажи го.
Това исках да узная.
Сигфрид?
Сега можеш да бъдеш мой съпруг.
Къде отиваш?
Да се отърва от този езически колан. И когато се върна,
очаквам ти да бъдеш моя жена.
Заклеваш ли се да пазиш това в тайна?
В Исландия, аз видях двама Гунтер едновременно.
Когато брат ми се върна след победата си над кралица Брунхилд,
не беше Гунтер този, който влезе в стаята.
Беше Сигфрид.
Гунтер се е криел, там вътре, през цялото време.
Аз знам, че не моят брат победи Брунхилд.
Беше Сигфрид.
Къде си бил?
Кримхилд!
Защо не си в леглото?
- Събудих се и ти не беше там.
Не успях отново да заспя без теб, така че те чаках.
Какво е това в ръката ти?
- Нищо важно.
Нека го видя.
Женски колан?
Защо се опита да го скриеш?
- Не е това, което си мислиш.
Женени сме само от един ден.
Мога да ти кажа единствено, че брат ти се нуждаеше от мен.
За какво?
- Не мога да ти кажа.
Защо не?
Обещах да не казвам.
Заклевам се пред всички Богове, че още съм твой верен и предан съпруг.
Тогава защо не отговориш на въпросите ми? От каква помощ брат ми
се е нуждаел, за да напуснеш леглото си по това време?
Каква помощ е да държиш женски колан в ръката си?
Ако ти кажа, ще наруша клетва за огромна тайна.
Наруши я.
Отворете ни вратите, моля.
- Не мога да го сторя, милейди.
Не можеш? Защо не?
- Заповед на кралицата.
Какво?
Никой не може да влиза в храма преди кралицата.
Шегувате ли се? Отворете портата.
Не можем, лейди Кримхилд.
Брунхилд, как смееш да заповядваш портите на това място да бъдат затворени за мен?!
Аз съм сестра на краля.
- А аз съм негова жена.
Кралица на цяла Бургундия.
Редно е аз д вляза преди всички останали, по-низшестоящи.
Сега отстъпи и пусни кралицата да мине.
- За мен не си никаква кралица, Брунхилд.
И как смееш да определяш съпруга ми като по-низшестоящ от някого?
Той дори се представи, в Исландия, за слуга на Гунтер.
Той наистина послужи добре на съпруга ти, като те победи вчера.
Какво каза?
- Добре ме чу. Отново моят съпруг
триумфираше над теб в Исландия.
Обиждаш кралицата на Бургундия на публично място с тези лъжи?!
Първо съм жена на слуга, а сега съм и лъжкиня?
Това познато ли ти е?
Кой ти го даде?
- Съпругът ми. Сега вярваш ли ми?
Той го взе от теб вчера, в собствената ти спалня.
Изненадана съм, че не си се досетила.
Сега се махни от пътя ми.
Не мога да разбера как си могла да разкриеш най-голямата ми тайна.
И на братята ти.
Пред цяла Бургундия.
Кримхилд, аз единствено наруших клетвата си, защото
се доверих на твоята дискретност.
Зная. Съжалявам. Моля те, прости ми.
Обичам те повече от живота си и съм ужасена,
че нещо ужасно ще се случи и по някакъв начин, ще бъде разделени.
Без повече сълзи.
До два дни ще бъдем надалеч от това място.
Надалеч от брат ти сложността на неговия брак.
Той сгреши, като те направи част от него.
Той се възползва от твоята вярност.
Но вече всичко свърши. Ще присъствам на лова с него, ще се разделим като приятели.
И днес ще заповядам цялото злато да бъде натоварено на кораба ни.
Веднага щом ловът свърши, можем да тръгнем.
Не може ли да свърши по-бързо?
Не можем ли да тръгнем веднага.
- Аз искам,
но не можем да оставим на брат ти впечатлението, че си тръгваме
без да му благодарим.
Казах Ви, че не може да му се има доверие.
- Какъв закон мога
вероятно да въведа, за да оправя нещата?
- Простите закони,
лежащи в книгите ни едва ли ще бъдат достатъчни в този случай.
Сигфрид използва магия, за да Ви помогне, вярно е.
Но за какво друго би могъл да я използва?
Чухте как хората го хвалеха повече от Вас.
Той е законен съпруг на сестра Ви.
Има законно право над трона на Бургундия.
Какво ли замисля след това, кралю? Вашето падение?
Ти каза, че складирането на съкровището в моята хазна би ми донесло само добро.
Дори кралицата да зачене дете от Вас, всеки човек в Бургундия ще повярва
на клюките, че това всъщност е копелето на Сигфрид.
Кралството вече достатъчно отслабна заради скандала.
Ще опетни Вас и родът Ви до края на дните ви.
Освен ако не се направи нещо.
ще прекратя съюза ни и ще го отпратя. Нека изживее живота си в Кзантен.
Не е достатъчно.
Вас може да ни ви интересува, ако ви се подиграят като слаби или развратни.
Но мен - да. Аз бях обезчестена от драконоубиеца и от теб.
Аз съм кралицата на Исландия и Бургундия.
Аз няма да бъда опетнена. Ще бъда отмъстена.
Има само едно наказание за такова престъпление.
Какво искаш да направя?
Много е просто.
Сигфрид трябва да умре.
Не го мислиш наистина.
Той ми е приятел. Повече от приятел.
Мой кръвен брат.
След всичко, което преживяхме... да го предам така.
Не мога да го убия.
- Или го убий...
Или аз ще се самоубия.
Кралю,
може би наказанието му би могло да стане "случайно",
на лова утре.
- Знаеш, че Сигфрид е ненараним.
И Вие знаете много добре, че това не е така.
Крал Сигфрид, желаете ли да яздим заедно?
- Може ли и аз да дойда?
За мен ще е чест.
Кралице Брунхилд?
Кралице Брунхилд, моля, позволете ми да говоря с Вас.
Неразбирателството трябва да се прекрати. Моля, кралице Брунхилд.
Имам нещо, което Ви принадлежи и трябва да Ви върна.
Определено имаш нещо, което ми принадлежи.
Но е твърде късно да ми го върнеш.
Християните говорят толкова много за прошката.
Не търси християнка в мен.
- Няма, кралице Брунхилд.
Мога само да кажа колко силно се разкайвам за начина, по който се държах с Вас
пред катедралата. Ревнувах.
Като си представих какво би могло да се случва, не можах да го преглътна.
Обикнах човек, за когото мислех, че лично Боговете са пратили при мен.
Обикнах целия свят, защото той бе в него.
Дълго време бяхме разделени, но го преодолях,
защото знаех, че той ще се върне един ден.
Но когато той дойде,
сякаш сърцето му бе изпразнено.
Аз го обичах както преди,
но той не ме обичаше.
Ние бяхме непознати,
както преди да станем... любовници.
- Сигфрид?!
Сигфрид.
Брунхилд, аз ти сторих ужасно зло.
- Нека не говорим повече за храма.
Не говоря за катедралата. Говоря за нещо наистина ужасно.
За какво говориш?
Не си ми нанесла никаква друга по-голяма обида.
Влюбих се в мъж, който не ме обичаше,
и не можах да го приема, защото светът бе празен без него.
Затова, когато Хаген дойде при мен с безбожната отвара,
която щеше да убие спомените за предишната любов, за да възроди нова,
аз ослепях за правилното решение и дадох на този мъж да пие.
Беше магията на Хаген. Сигфрид никога не узна.
Дори да бе разбрал, не би бил способен да се противопостави.
Това е големият ми грях към теб...
... И към него.
И ще се разкайвам за това до края на живота си.
Виждам, че не съм единственият, извадил късмет.
Много добре, братко.
Пийни с нас.
- Първо ще се измия от кръвта.
Брунхилд...
Сигфрид не се ли върна?
- Трябва да тръгнем преди залез слънце.
Ще отида да го намеря.
Сигфрид?
Сигфрид!
Не!
Помощ. Помощ!
Помощ!
Някой да помогне!
Арминиус!
Имаше засада.
Група саксонци.
Убиец!
Как можеш да ме обвиниш?
Какви причина бих имал да убия човек, който ми направи толкова добро?
Завист... и вина...
... и алчност! Щом Сигфрид е мъртъв,
ти не би могъл да приемеш собствената си слабост и позор.
И щом е мъртъв, можеш да задържиш съкровището за себе си!
Цялото. Съкровището!
Не го искам вече.
Винаги си искал златото за себе си! Затова го посече!
Планирахме го заедно!
- Ти никога няма да притежаваш златото!
Но златото е мое Нибелунгско наследство!
- Ти, нагъл син на мръсен недорасъл!
Стой настрана, момче!
Той уби нашия крал! Нареждам ви да го арестувате!
Тези от вас, които ме последват, ще бъдат възнаградени със злато от съкровището.
Най-после предаден, както той предаде мен!
Хаген от Тронье, приеми участта, отредена ти от моите Богове!
Твоите Богове са мъртви!
- Скоро ще разберем!
Върни този пръстен на законния му притежател.
Занеси го на Нибелунгите.
Арминиус.
Днес старите Богове живеят отново!
Не, Гизелхер. Днес старите Богове ще умрат с тях.
Превод: WABBIT