Dennis The Menace (1993) Свали субтитрите
Д Е Н И С Б Е Л Я Т А
Хей, г-н Уилсън!
Г-н Уилсън.
Г-н Уилсън?
Г-н Уилсън?
Горкия г-н Уилсън, трябва да е много болен.
Нищо чудно, че все още не е станал.
Сърцето му бие, точно като нашата пералня!
О, не.
Кожата му е много отпусната.
Езикът му е много грозен...
и син, и пъпчив.
Супер!
Топъл е.
Има температура.
Знам от какво има нужда.
От аспирин.
Да не си посмял да дойдеш пак! Чу ли ме?
Никога!
Работата на половин ден ще ти даде възможност да си почиваш.
Да си управител на търговски център едва ли е по-трудно
от контролирането на Денис.
Къде беше?
Денис?
Денис?
Бях при г-н Уилсън.
И е много болен.
Има треска, целия гори.
По-добре да се обадя на Марта.
Не си го притеснявал, нали?
Не, само му дадох един аспирин.
И той, като мен, не ги харесва.
Не трябва да притесняваш хората толкова рано сутрин.
Това е единственото време, когато си е в къщи.
Здрасти, Джордж. Алис Митчел е.
Добре ли се чувстваш? Денис каза, че...
Дали се чувствам добре?
Твоят син изстреля един аспирин с прашка право в гърлото ми!
Много съжалявам.
По-добре поговори с него!
Ще си поговорим с него.
Когато бях дете, такива работи не се разрешаваха!
Чао. Чао.
Здрасти.
Изстрелял ли си аспирин в устата на г-н Уилсън?
Не исках да ми отхапе пръстите, с неговите големи, изкуствени зъби.
Тези неща са остри!
Джордж каза, че Денис е изстрелял аспирин в устата му с прашка.
Каква прашка?
Имаш ли прашка?
- Не съм сигурен.
Дай ми я.
Г-н Уилсън ти е много ядосан.
Мислех че е болен. Просто исках да помогна.
Отиди седни в ъгъла и си помисли за това, което си направил.
Колко време?
- Докато се разкаеш.
Добре. Съжалявам.
Не може да седи в ъгъла.
Трябва да го заведа при Маргарет Уейд.
При Маргарет?
Не съм направил нищо лошо, че да заслужа това.
Тя е лунатичка. Ще полудея. Тя ме измъчва.
Тя е лоша, грозна. Дори не ми говори!
Разбрала съм се с г-жа Уейд да ходиш при нея докато съм на работа.
Наистина ли?
Не можеш да прекараш лятото сам в къщи. Ваканция си.
Ще се върна!
Майка ти вече се е разбрала с г-жата. Това е! Точка по въпроса.
Животът ми е съсипан.
Здрасти, Джордж.
Остави, аз ще го взема. Съжалявам.
Аз...
Съжалявам за тази сутрин.
Няма да те лъжа, Митчел.
Детето ти ме подлудява.
Ще поговоря с него пак.
- Може би не се нуждае от приказки.
Когато баща ми искаше да ми каже нещо важно, използваше колана си.
Не така възпитавам сина си, г-н Уилсън.
Не знам как го възпитаваш,
но не знае, че не трябва да се изстрелва аспирин в нечие гърло!
Той е на пет.
- Когато бях на 5 имах някакво уважение.
Сигурно сте бил необикновено момче.
През 1925 не бях необикновен, бях примерен.
Ще се погрижа Денис да не ви притеснява повече.
Внимавай как го казваш.
Не искам всички да си помислят, че мразя децата или че съм чудовище.
Аз съм разумен човек, който очаква нормално отношение
от съседите си и техните им деца.
Работя в пощата повече от 43 години и нито един път...
Закъснявам.
Ще мина след работа и ще довършим този разговор.
Няма какво да довършваме. Аз казах, каквото трябваше. Ще го оставим така.
Момчето не може да идва в нас, докато не си оправи държанието.
Няма да ви притеснява изобщо.
Не изопачавай думите ми! Не казах "никога''. Казах...
Наистина трябва да тръгвам.
Добре, не...
Приятен ден.
Сега е ваканция.
Не може да прекарва свободното си време тук.
Аз не съм лошия, Митчел.
Аз съм жертвата!
Джордж, на кого викаш?
На Митчел и не виках. Изказвах си мнението.
Не трябва малкия хулиган, да дивее където си поиска,
без надзор на някой възрастен.
Той е още момче, Джордж.
Доста често ми досажда.
Не понасям това хлапе! Прави само бели!
По-добре се прибери и закуси. Трябва да сме в градинския клуб в 9:00.
Днес е важен ден за мен, а съм почти побеснял, заради това хлапе.
Не знам дали ще мога да си насладя на моя триумфален момент.
Не се отчайвай.
Има много други градини в града, толкова красиви колкото твоята.
Моля ти се! Аз съм победител.
Кой друг има нощна цъфтяща имитация на орхидея, която цъфти тази година?
Това е едно ужасно изглеждащо домашно цвете, Джордж.
Погледни му цветовете!
При пълнолуние се разтваря се преди очите ти.
Това е чудо, Марта.
40 години, за да узрее и цъфне.
Цветето се разтваря и загубва свежестта си за няколко минути.
Няма градинар в града, с цвете което изисква
40 години труд за 10 секунди на блясък.
Притеснява ли те, че ще работя?
Много майки работят.
Г-жа Уейд е най-добрата, която успях да намеря.
Ами Джоуи? Помисли ли за него?
Какво ще стане, ако намине? Ще си помисли, че съм се преместил.
Майка му се е споразумяла с г-жа Уейд, така както направих и аз.
Джоуи е при Маргарет.
Направи го!
Мога да те накарам.
- Как?
Ще ти отвърна.
Не можеш да удариш момиче.
- Мога.
Опитай се. Ще изпищя толкова силно, ужасно, смъртоносно, страшно,
че майка ми ще си помисли, че искаш да ме убиеш.
Ще й кажа, че е така и ще ми повярва. Защото момчетата са такива, а момичетата не са.
Това наистина е гадно.
Стига си ми губил времето.
Събери си устните и да свършваме с това.
Затвори си очите!
Целуни ме.
Хайде, слизай.
Хайде, Денис!
Божичко.
Държиш се като бебе!
Ставай!
Стани моментално!
Престани да ме излагаш!
Добре тогава, ще те влача.
Толкова сте скучни, а има много неща за правене.
Нима? Дай ми пример.
Може да пеем песни.
Или да играем пиеса.
Или пък театър с кукли.
Може да те погребем жива.
- Аз мога да ти прасна един.
Няма значение, Маргарет.
Скоро си тръгваме и си имаме работа.
Ще си правим крепост.
Не отивате никъде без мен, иначе ще ви обадя.
И така, отворковци, идвам с вас.
Слизайте от там. Отивам да си взема чантата.
Това е било тук през цялото време, а ние не сме занели.
Дали някой живее в нея?
- Само катерици и птици.
Изглежда ми порутена.
Ще я оправим.
Чудесно, аз ще съм декораторът.
Ще имаме отделна стая за бебетата и гримьорна за гостите ни.
Крепостите нямат гримьорни.
Така ли?
А жените на войниците къде се гримират?
Войниците нямат жени, глупачко.
Не ми викай глупачка, целувач на бебешки дупета!
Няма да е крепост, а ще е къща.
Любовно гнезденце.
Да се качим и да видим какъв цвят да е килима.
В крепостите има ли килими?
Не.
В крепостите няма килими!
Вече имат, целувчо.
Селекционният комитет информира
г-жа Бътъруел и мен,
че лятната Флораганца се присъжда за градината на...
Можеш ли да го прочетеш?
Ти вземи тези, а аз тези.
А така. Градината на...
Джордж Уилсън!
Една Мисисипи, две Мисисипи, три Мисисипи,
четири Мисисипи, пет Мисисипи,
шест Мисисипи,
седем Мисисипи, осем Мисисипи, девет Мисисипи.
Гюнтер, гледаш ли къде отиват?
Да.
Момичета, не...
Да тръгваме.
Знаеш ли, бях непобедим на криеница.
Да жумиш или да се криеш?
И двете. Имах нюх към местата за криене.
Едва ли си бил много добър в криенето.
Защо?
Не си ли бил дебеличък?
Бях едър.
Готви или не, тръгвам!
Виждам Джоуи и Майк!
Тичай, Майки!
Той мами.
Какво правиш?
Денис мами. Използва сина на Бекман като шпионин.
Остави ги на мира, Джордж.
Ще оправя нещата.
Гюнтер, току-що говорих с баща ти по телефона.
Отива до магазина за сладолед. Иска да отидеш с него.
Побързай и се прибери.
Сега вече е честно.
Излъга едно хлапе, Джордж.
Помисли колко ще е разочарован като се прибере.
Нека свиква. Разочарованието ще бъде неизменна част от живота му.
Много е нисък и е кривоглед.
Страхотна гледка.
Обзалагам се, че дори не са заключили вратите си.
Не бихте обърнали внимание на магазин за играчки на първия етаж,
но аз имам предложение:
дайте на магазина 6 месеца без наем, за да се премести на третия етаж.
Когато отида до търговския център с малкия си син, винаги ходим при играчките.
Знае, че няма да получи нищо, освен ако няма повод, но като всяко дете,
той просто иска да разгледа...
Може ли да ни спестите семейните си истории?
Магазините за играчки са винаги пълни.
Ако на хората им се налага да отидат до третия етаж заради играчките,
ще трябва да минат през още два етажа.
Това е ясно за всеки родител.
Трябва да се съгласите, че всеки потенциален наемател
може да има деца и ще знае това.
Това може да ги убеди да наемат площ на другите етажи.
Това исках да кажа.
Можехме да вземем много повече неща,
ако не беше взела идиотската си кукла и всичките тези боклуци!
Не е идиотска! Тя е важно средство за обучение!
Знаете ли защо мъжете са толкова гадни, стане ли дума за гледане на бебе?
Имат по-интересни неща за правене.
Например? Да играят голф и да пият бира?
Да ловуват, да воюват, да карат коли, да се бръснат, да чистят риба.
Знаеш ли как да правиш всичко това?
Аз ли?
Маргарет.
Добре.
Ако си нямате женя, няма да имате бебета.
Тоест няма да има хора.
Ако нямате мъже, кой ще ви закара до болницата?
Същественото е, че мъжете се женят за жените и те после си имат бебета.
Бебето е в стомаха й!
Първо трябва да се инсталира. Стомахът ти не е пълен с бебета.
И кой ги инсталира?
- Свещеникът и докторът.
Как?
- Как?
Иска да знае как?
Кажи ми, Денис, как?
През пъпа. Той се отваря.
Защо тогава мъжете нямат?
- За да не изглеждат странно по бански.
Като преброя до три
си махаш ръката.
Едно.
Две.
Три!
Добре, този път ще броя до четири.
Едно.
Две.
Три.
Четири!
Джоуи, ти дръж чука, Маргарет - ти пирона.
Свършихме чудесна работа.
А да боядисаме малко?
- Няма да навреди.
Имаш ли?
- Баща ми има.
Дай си ми куклата, кретен такъв!
- Не е у мен.
Дай си ми я! Денис!
- Не съм ти я взимал.
Ами няма я. Значи някой я е взел.
Нали бяхме заедно.
Заклевате ли се, че не сте вие?
Да.
Ограбиха ме!
Вие не разбирате. Бебето Луис е много ценна антика.
Никой не е откраднал куклата ти.
Може да я е изяла мечка.
- Какво?
Ами да, в нашия град няма крадци.
Какво папкаш, спортисте?
Ябълка.
Здравейте, г-н Митчъл.
Здравей, Поли, заповядай.
За какво ти е каска?
- Една приятелка се грижеше за Денис.
Каза ми да си взема каска и да обуя панталони.
Търся Поли.
Ти ли си Мики?
Да.
Горе е в спалнята на мама, пръска си от парфюма й.
Каза, че си толкова готин, че се изнервя и много се поти.
Супер.
Заповядай.
Малко е странно.
Има вкус на боя.
И на дърво.
Ще направя сандвичи.
"Не плачи, малко локомотивче",
каза старият Номер 99 на Хъфи.
"Един ден като пораснеш, ще разбереш,
че всички влакове за въжни... важни,
дори и малките пощенски влакове."
Как може един влак да порасне?
Изяжда си всички въглища и много спи.
Какъв е смисъла да се четат лъжи?
Учи децата да си изяждат всичко
и да си лягат на време.
Също да не плачат, когато гадни големи вагони им се подиграват.
Много е тъпо.
Готов ли си да излизаш и да си лягаш?
Та дори не съм се набръчкал. Продължавай да четеш.
"Никога няма да съм достатъчно голям, за да тегля друго, освен пощенски вагони",
преплака Хъфи.
Про...
Проплака Хъфи.
Къде отиваш?
Отивам да проуча гаража на Митчел.
Денис се размотаваше с една боя. Знам го и ще го докажа.
Не се ли поувлече, Джордж?
Та той е само едно дете.
Хлапета!
Ама че тъп басейн!
Край!
Май тези хлапета си отидоха.
Този път го спипах.
Митчъл не може да го отрече.
Съжалявам. Лека нощ.
Само едно дете, а?
Здравейте, г-жо Уилсън.
Г-н Уилсън стана ли вече?
Още не.
Колко още ще спи?
Не много. Днес ще го снимат.
Защо?
- Беше награден за градината си.
Дали ще се ядоса, ако се кача горе?
Защо искаш да се качваш?
Направах "Извинявай, че сложих боя на пилето ти" картичка.
Много хубаво, Денис.
Днес малко съм зает и няма да мога да му я дам.
Трябва да ходя в къщата на Маргарет,
защото обедняхме и мама започна работа.
Може ли да я оставя до машинката му за стригане на мустаци?
Там оставям извинителните си картички за татко.
Това е чудесен момент да кажеш, че съжаляваш.
Възрастните са щастливи сутрин като се събудят.
Татко е толкова щастлив,
че си подсвирква на път за банята.
Не е щастлив само в неделя сутрин,
когато с мама се борят.
Май искат да са сами, докато го правят.
Мисля че е, защото си свалят дрехите.
След това започват да издават смешни звуци...
Може да се качиш,
стига да обещаеш, че няма да притесняваш г-н Уилсън.
Обещавам.
Знаете ли какво, г-жо Уилсън?
Какво?
Вие сте най-готината стара мацка в квартала.
Ехо.
Казвам се Денис Митчъл.
Аз съм докторът. Отвори и кажи "А".
Ехо.
Г-н Уилсън.
Джордж? Готов ли си?
Фотографът е тук.
Дойдох за 9:30, г-жо.
Да, да, идва ей сега.
Извинете.
Джордж?
Добре си е, Марта, остави я.
Марта, дръпни се, в кадър си.
Много добре.
Сега...
усмивка.
Ей, ти.
Да, ти. Ела тук.
Не съм те виждал наоколо.
Може би защото никога не съм идвал.
Какво си намислил, приятел?
На какво ти прилича?
Виж сега.
Имам си хубав и чист град и не искам неприятности.
Съветвам те да се махнеш от тук.
Не го правя само защото вие ме спряхте да ми говорите.
Трябва да се качите 2 етажа по-нагоре и...
Може ли да ви се обадя по-късно?
Здрасти, мамо.
Добро утро.
Разбрах, че искаш да отмениш командировката до Оклахома.
Помолих да сменят датата.
Да няма среща на скаутите или нещо от сорта?
Мъжът ми има командировка, която е планирана много по-рано преди моята.
Ако и двамата пътувате по едно и също време, няма кой да ви гледа детето.
Това ли е проблемът?
Не е проблем.
- Слава богу.
Ако искаш да прецакаш командировката си, значи аз трябва да те покрия.
Но си имам планове, които не мога да отменя.
Нямам деца, но...
Имам си живот.
Съжалявам.
Няма да мога да ти помогна.
Боже.
Добре.
- На кого да се обадим първо?
Да започнем от А.
Вики?
Ти се обади.
- Не, ти се обади.
Здрасти.
Здрасти. Г-жа Митчел е.
Здрасти. Алис Митчел е.
Здрасти. Алис Митчел е.
Не.
Хенри Митчел е.
Хенри Митчел е.
Ти се обади.
Хей, г-н Уилсън. Ще спя у вас.
Донесох няколко скакалеца.
- Нямаше нужда.
Аз ще ги взема, скъпи.
Благодаря ви много, Марта. Джордж.
За нас е голямо удоволствие.
Вие ни спасихте.
- Спасихме двама, ще изгубим един.
Ще ви се обадя веднага щом пристигна.
Имате ли ни номерата?
- Не се притеснявайте за това.
Донесох си моята възглавница, за да не олигавя вашите.
Благодаря ти, скъпи.
Бъди добро момче, окей?
Внимавай какво правиш и слушай г-н и г-жа Уилсън.
Благодаря ви отново.
- Благодаря.
Скъпа?
Чао-чао.
Донесете ми подаръци.
Чао, съкровище.
Чао, Денис.
Джордж, занеси багажа на Денис в стаята за гости, ако обичаш.
Той има ръце.
- Не започвай, скъпи.
Г-н Уилсън, знаете ли защо не плача?
Защото ако не мога да бъда с родителите си,
то човекът с когото искам да бъда, сте вие.
Не мога да ти опиша колко много се разчувствах.
Не прави така, моля те.
Кое?
Въжето.
Спри да потропваш.
Няма какво да се прави в къщата, когато навън вали.
Искате ли да играем на карти?
- Не.
А да си облечете военната униформа и да играем на война?
Това пиратско злато ли е?
- Не.
Ценно ли е?
Да.
За това ли го държите в сейф?
Как така сейфа на външен вид изглежда като книги?
Как така задаваш толкова много въпроси?
Аз съм само на 5 години.
Има доста неща, които не знам.
Сейфът изглежда като книги,
защото ако крадец влезне тук, той няма да го намери.
Крадецът разбойник ли е?
- Да.
Някога влизал ли е крадец тук?
- Не.
Какъв е кода за сейфа?
Ти си последният човек на света, на когото ще кажа.
Записал сте го някъде, нали?
В главата ми е.
Какво значи това?
- Значи, че го знам. Помня го.
Какво ще стане, ако го забравите?
- Няма да го забравя. Обикновено число е.
Няма да го забравя.
Какво значи това?
Това значи, че е число, което използвам постоянно, така че няма да го забравя.
Използвам го постоянно.
Обзалагам се, че знам какво е то.
- Съмнявам се.
Сигурен съм, че е номера на адреса ви.
Знаете ли откъде знам?
Моят приятел има катинарче за колелото
и за код използва номера на адреса си, така няма да го забрави.
Вие сте умен колкото него.
- Той.
Всичко сте пресметнали, нали?
Не съм измислил как да си свърша работата,
докато ти си в къщата.
Това вече е трудно.
Набръчка ли ти се кожата достатъчно, Денис?
Да.
- Да дойда ли да ти помогна да излезеш от ваната?
Не, освен ако не искаш да видиш какво щъркелът е видял.
Супер!
Колко старомодно!
Колко старо е това легло?
- Принадлежеше на майка ми.
Къде спи тя?
Тя си отиде много отдавна, Денис.
По бизнес?
- Не.
Тя е в рая.
Има ужасно много хора в рая.
Особено стари хора.
Искаш ли да ти рецитирам моята любима поема, когато бях на твоята възраст?
За цветя и агънцета ли е?
- Не.
Окей.
Уинкен, Блинкен и Нод една вечер,
отплавали с дървена обувка.
Носели са се по река с кристален блясък,
в море от капчици роса.
"Къде отивате и какво желаете?",
попитала тримата старата луна.
"Дойдохме да уловим херингата, която живее в красивото море."
"Рибарски мрежи от сребро и злато имаме ние!",
казали Уинкен, Блинкен и Нод.
Уинкен и Блинкен са две малки очички,
а Нод е една малка главичка.
А дървената обувка, която плавала в небесата,
е едно малко легло на колелца.
Сега затвори очички докато мама пее
за прекрасните моменти, които ще настъпят.
И ти трябва да видиш хубавите неща
така както се рееше в мистериозното море.
Където старата обувка разклащаше тримата рибари.
Уинкен,
Блинкен
и Нод.
Нова пижама. Бог да те благослови.
Горкия. Иска ми се да я нямаше тази херния.
Джордж, спиш ли?
Бях, докато не започна да бърбориш.
Съжалявам.
Денис беше ли в банята?
Да.
Мисля, че малкият разбойник е сложил освежител за уста в спрея ми за нос
и препарат за почистване на тоалетната в освежителя за уста.
Защо би направил такова нещо?
Трябва да го попиташ.
Тихо!
Рецитирах поема на Денис,
тази, която майка ми обичаше да ми рецитира.
Спомням си всяка дума.
До известна степен
майка ми би се гордяла, че съм постигнала нещо.
10:00 часа е, Марта.
Не започвай със скърбенето.
Щях да бъда добра майка.
А аз щях да стана невероятен пожарникар.
Къде отиваш?
- Да си направа чаша чай.
Не съм виновен, че не можахме да имаме деца.
Това беше извън нашите способности.
Не става въпрос дали да имаме деца или не.
Изпускаш най-важното.
Става въпрос за
моите чувства, за нещо много хубаво
и не мисля и да ти казвам за това.
Марта?
Не исках да те засегна.
Не съм много добър в чувствата и емоциите.
Има много теми, които ми е трудно да обсъждам.
Бих искал да имаме син или дъщеря.
Не можеш да разпалиш бащинските чувства в мен,
защото тях ги няма.
Но това не значи, че чувствата ми към теб са си отишли.
Това никога няма да се случи.
Обичам те с цялото си сърце.
Помниш ли го?
"Обичам те, обожавам те, моя малка сладурано."
Джордж.
Разкарай се!
Какво търсиш?
Градински фенерчета.
Мале, трябва да си доста смел, за да яздиш тигър по гащи.
Остави това. Не е за деца!
Марта.
Къде са градинските фенерчета?
Мисля, че е по-добре да изляза навън и да си поиграя.
Ало?
Здрасти, Марта.
Алис е.
Още съм в Оклахома.
О, божичко.
Да, има ужасна буря.
Полетът ми е отменен.
Докато се оправи времето. Не знам какво ще стане.
Знам, че градинското парти е довечера. Чувствам се ужасно.
Не знам какво да направя.
Не се притеснявай. Прибери се когато можеш.
Ще се оправим тук.
Какво ще каже Джордж?
Само през трупа ми!
Това е моят велик момент от живота ми и няма да го захвърля на боклука ей така
заради една глупачка, която не може да стигне до летището навреме.
Джордж Уилсън, нямаш никакво право да обвиняваш Алис.
Не може да оправи времето, камо ли ти или аз.
Просто лош късмет.
Никой не е виновен.
За такава трагедия все някой трябва да е виновен.
Не е трагедия.
Едно малко момче ще се присъедини към нас за партито.
Ако искаш да изоставиш съседите, когато се нуждаят от помощ, направи го сам.
Защо когато всички взимат от удоволствията на живота с пълни шепи,
аз получавам стомашно разстройство?
Защото си един стар мърморко.
Свършихме добра работа.
Сега може да поръчаме мебелировка и разни уреди.
Добре, Денис,
майка ти не се прибра.
- Не.
Това е важно събитие за мен.
Знам.
Не искам да правиш глупости.
Дръж се добре и не прави бели.
Окей.
Не ме излагай.
Окей.
Бузощипки.
Вижте малкия сладуран.
Ти ли си нашия малък домакин?
Партито е отзад.
Дами, момичета, партито е отзад.
Благодаря ви много. Оттук, благодаря ви.
Не ме излагай.
Внимание, всички.
Съберете се тук, моля ви.
Седнете. Време е да започнем церемонията.
Добре, членове, не бъдете стеснителни.
Елате напред. Има места.
От двете страни.
От името на Градинския клуб
и селекционния комитет,
искаме да ви представим...
- Джордж Уилсън.
С това красиво...
Какво пише тук?
''Чума''. Какво ще рече това?
Чакай да сложа очилата ти.
- Не.
''Почетна Значка''. Ела тук, Джордж.
Благодаря на всички. За мен е чест.
Ще я носи винаги.
Преди 40 години...
когато направих тази градина, засадих семе.
От това малко семе...
порасна това огромно растение.
Тази вечер
за първи и единствен път в целия ми живот, то ще цъфне.
Докато чакаме този величествен момент,
Марта и аз ви каним да си вземете малко десерт и кафе.
Поздравления.
Джордж, ще донесеш ли кафе?
Джордж, не започвай.
Ще викнеш ли някой да дойде и да изчисти тук?
Направих грешка.
Г-н Уилсън!
Някой е ограбил къщата.
40 години отидоха на вятъра.
Ти си напаст.
Беля.
Егоистично, разглезено малко момче и не те харесвам.
Отне ми нещо, което никога не мога да си върна.
Нещо, което означаваше за мен повече отколкото ти някога ще значиш.
Разбираш ли?
Не искам да те виждам. Не искам да те познавам.
Разкарай се.
Съжалявам, г-н Уилсън.
Партито свърши. Прибирайте се.
Съжалявам.
О, Боже!
Къде е Денис?
Джоуи не го е виждал тази нощ?
Окей.
Добре, ако се появи, обадете ми се.
Чао.
Обади ли се на семейство Уейд?
- Да.
Но това е последното място, където би отишъл.
Да не си се върнал отново тук.
Той е беля.
Изгаси го това!
Не прави бели и не ме излагай.
Не искам да те познавам. Не искам да те виждам.
Разкарай се.
Тези гори са доста страшни през нощта.
Доволен съм, че попаднах на възрастен.
Наистина е чудесно.
Ще ми бъдеш заложник.
- Супер!
Мога да ти бъда заложник само до утре.
Трябва да ходя на църква сутринта.
Няма да ходиш на църква.
Ти и аз ще хванем влака довечера.
Наистина ли?
По-добре да се отбием в къщи първо. Трябва да кажа на мама и татко,
иначе ще се притесняват.
И трябва да взема чисто бельо, и камерата ми,
и да кажа на родителите ми да ми хранят рибката.
Малко плажно масло
и витамини, и неща за игра във влака, за да не ми стане скучно.
Вземи и една коркова тапа. Заболя ме главата от теб.
Нямам коркова тапа.
Затвори си устата!
Не мога, защото носът ми се запушва заради алергиите ми.
Ако си затворя устата, не мога да дишам добре.
Тогава си дръж устата отворена, но не говори!
Къде се слага коркът като се прави коркова тапа?
Не ти ли казах да си затвориш плювалника?
Какво е плювалник?
Устата ти.
Не мога да си затвора устата, защото носът ми се запушва.
Млъкни!
Имаме още един въпрос.
Какъв?
Какво трябва да прави един заложник?
Нищо.
Тогава за какво ти трябва?
В случай, че се появят ченгетата.
Трябва ли да използвам оръжие?
Трябва да застанеш пред мен, ако ченгетата използват оръжие.
Имам прашка.
Браво.
Добър стрелец съм. Искаш ли да видиш?
Извинявай, г-не. Искаш ли да видиш?
Господине, ще ме погледнеш ли за минутка?
Ще ти кажа кога да гледаш.
Виж!
Огънят ти угасва.
Когато на татко тръгва да му угасва огъня, той го разбърква и така той става по-голям.
Денис!
Денис!
Съжалявам, че не ти е достатъчно весело.
Никой не ме е удрял с топче по главата
и не ми е запалвал панталоните.
Беше злополука.
Повече няма да има никакви злополуки!
Обърни се!
Не го правиш правилно.
Млъквай!
Завързвал съм много хора през живота си.
Обзалагам се, че не си завързвал 5 годишно момче. Лесно ще се измъкна.
Мога да те завържа толкова стегнато, че няма да можеш да мръднеш.
Въжето е доста дебело и краката са ми доста слаби, за да ме завържеш достатъчно стегнато.
Има само един начин да стане и аз знам, защото
много хора са се опитвали да ме завържат, но е е ставало.
Но ти опитай по твоя начин.
Ще се измъкна и ти ще продължаваш да го правиш.
Какво ще направиш по-различно?
Първо, трябва да вържеш стегнато всеки крак по отделно.
После ги завързваш заедно.
Колкото и да се опитвам, не мога да се измъкна.
Ако искаш наистина да не мърдам въобще...
Наведи се.
Не може да мърдаш много, нали?
Не.
Завържи ме така, независимо колкото и да се опитвам, няма да мога да се измъкна.
Благодаря.
Сега ме освободи.
- Окей.
Донеси ми ключето за белезниците.
Къде е то?
- В чантата.
Какво?
Денис!
Денис!
Ще те убия.
Как? Не можеш да мръднеш. Отваря уста.
Не съм гладен!
Това е единствения начин да вземем ключа.
Не може да хабиш храната.
А и трябва да си изядеш вечерята.
Хайде.
Хайде.
Идва.
Много топло?
Трябва да си го глътнал.
Глътнах си джобните един път.
Трябваше да чакам цяла нощ и един ден докато си ги върна.
Денис!
Дърва за горене. Пази се!
Горкия човечец.
Сигурно е изморен.
По-добре да го завия, да не вземе да настине.
Ето така.
За какво му е чанта?
Боже мой!
Той е богат!
Не се притеснявай, ще го изгася!
Ще го изгася!
Денис!
Загубих единствения мъж, когото някога съм обичала.
Ще те измъкна.
Не трябва да скачаш в реката с белезници на ръцете, за бога!
Можеш да се удавиш.
Дръж се. Идвам.
Хей, господине!
Знам доста неща за въжетата, нали?
Точно така, момчето ми!
Г-н Уилсън ме научи да правя възли.
Като те изкарам от там, си лягам. Изморен съм.
Сигурно е от свежия въздух.
Задръж така, идвам.
Заповядай. Сега, просто се издърпай сам.
Това е златото на г-н Уилсън.
Защо е при теб?
- Откраднах го.
Ти си разбойник?
Крадец съм.
Кажи си молитвите, малък плъх такъв!
Не мога. Още не съм се изкъпал.
Както искаш.
Марта!
Митчел!
Хей, г-н Уилсън!
Познай какво?
- Какво?
Намерих ти златото.
Денис!
Мамо! Татко!
О, съкровище! Слава Богу, че си добре.
Помощ.
Това е моя другар. Това е моето приятелче.
Чакай малко.
Може да разправяш на всички в голямата къща, че си срещнал нашия Денис Митчел.
Добре. Да го прибираме.
Господине.
Забрави нещо.
Денис!
Обичам пая от ревен, който Марта прави.
Прекрасна вечеря.
- Благодаря ти, Хенри.
Алис, кафето ти.
Познайте какво?
Няма да се налага да пътувам повече.
Това е хубаво.
Искат да работа върху проекта тук.
Съгласиха се да направят детски дом, така че ще мога да взимам Денис с мен на работа.
Това е нелепо!
И какво ще прави по цял ден?
Не ставай смешна.
Ние сме съседи. Може да го наглеждаме.
Да, разбира се. С удоволствие.
Не мисля, че...
Мисля, че трябва да си припомниш всичките пъти когато Денис те е разстройвал.
Това е нова игра. Научих малко неща.
Децата са си деца.
Трябва да играеш по техните правила.
Ако не можеш това, значи си го загазил.
Трябва да преодоляваш трудностите.
Трябва да очакваш неочакваното.
Не трябва ли да си в детския дом с останалите деца?
Точно там бях, но трябваше да напусна.
Девойката която се грижи за децата каза,
че ако трябва да се грижи за мен за повече от 5 секунди,
щяла да скочи през прозореца.
Тя е много хубава девойка,
затова реших да не и причинявам това.
Може ли да натисна копчето?
Не, защото не знаеш кое копче да натиснеш.
Точно това е!
Ще хвана тоя малък негодник!
Превод: SpAwN & WIGGER Scary-Team ®