The X-Files 717 - All Things (1993) Свали субтитрите

The X-Files 717 - All Things (1993)
Времето минава в моменти...
моменти, които минават бързат...
очертаващи пътя на живота...
за да е сигурно, че живота ще стигне до края си.
Колко рядко ние спираме да разгледаме тази пътека...
и да видим причината, защо стават всички неща.
Да се уверим, че пътеката, която оставяме в живота е наше творение,
а не е просто създадена за да вървим по нея със затворени очи.
Но ако можехме да спрем, да починем...
в даден момент преди да е отминал?
Дали ще можем да видим безкрайните разклонения на пътя, които очертават живота?
И да видим изборите,
да изберем друга пътека?
- Имам лабораторните резултати...
Казах, че са готови лабораторните резултати от аутопсията на Шеженши, интересуват ли те.
- Чух те, Скъли.
- Шеженши наистина се е удавила.
Но не в резултат на вдишване на ектоплазма, както упорито твърдеше.
И в какво друго е могла да се удави?
Коктейл Маргарита.
Изпила е 40 унции текила,...
което се оказа, че са правили редовно с приятеля си в гората...
докато се опитвали да възродят Проклятието Блеар.
Мисля, че това налага малко по-задълбочено разследване, на мислиш ли?
Не, не мисля.
Ами, няма значение, имаме си по голяма риба за ловене.
Седни, Скъли. Виж това.
- Не е ли красиво?
- Кръгове в посевите, Мълдър?
Компютърно-генерирани кръгове.
Това са приблизителни предвидени кръгове изработени от компютърна програма, която е използвала данните за...
всички появявали се подобни феномени през последните 40 години.
Повечето хора не осъзнават, че от 1991...
- Е имало значително увеличение...
на размера и съдържанието на кръговете.
Това е поредицата от Англия...
серия от геометрично перфектни кръгове се появила мистериозно през нощта...
в полето близо до Кембридж.
Но това е само прелюдия на това, което ще последва.
Три години по късно през 1994,
още по комплексни образования се появявали спонтанно...
на другия край на Англия,
И после през 1997, дори още по-комплексни....
И не нося долни гащи в момента.
- Хмм?
- Ти не ме слушаш.
Слушам.
Просто не виждам смисъла.
Смисъла е, че компютърната програма ни показва...
че това не е случайна поредица.
и същата програма предвиди, че след 48 часа...
ще се появят още по пълни образования в полето до Авърбил.
Четиредесет и осем часа, Скъли, но нямам нищо против да сме там по-рано, ако и ти си съгласна.
- Да сме къде?
- Англия. Имам два билета за полета в 5:30 .
Мълдър, все още имам работа в болницата...
да довърша анализа на аутопсията.
И да съм честна, Събота е.
И ще ми е много добре, не знам, да се изкъпя примерно.
- Какво значи това по дяволите?
- Значи , че не ми се иска...
да следя някакви тъпи фермери, които са били добри по геометрия в гимназията.
И освен това, какво би излязло от всичко това?
Или бихме научили? Дори и косвено не е свързано с ФБР.
Ще отменя билета ти.
Благодаря за обяда.
Мълдър. Виж, винаги бързаме.
Винаги гоним проклетото голямо нещо.
Защо не поспрем за малко?
Поне да видим, какво изпускаме.
Името ми е Дейна Скъли...
и ми казаха, че мога да взема смъртния акт за г-ца Шежеше от тук.
За ФБР ми трябва.
Да видим.
Подпишете тук, моля.
Благодаря.
Получила съм грешните резултати.
Тези снимки, на някой си Д. Уотърстоун бяха в плика с надпис Шежеши.
Очаквам резултати от аутопсията.
Съжалявам. Сигурно са разменени.
Извинете за объркването.
Благодаря.
Този Д. Уотърстоун, на който беше снимката,
това да не е Д-р Даниел Уотърстоун?
Уотърстоун, Уотърстоун. Да,той е.
Приет е вчера, сърдечното отделение, стая 306.
Благодаря.
Извинете. Не знам, какво друго да кажа.
Всичко е така, както трябва,
впредвид обстоятелствата.
Не се тревожи.
Ако искаш, мога да ти покажа стола на болницата.
Ами.. Да, Окей.
Има ли и долу телефони? Искам да се обадя.
Да.
- Извинете. Мога ли да ви помогна с нещо?
Извинете. Аз съм Д-р Скъли. Случайно бях в болницата...
Може ли да излезем в коридора?
Да.
Аз съм кардиолога на Д-р Уотърстоун, Паул Копийнхан. Казахте, че името ви е Скъли?
Да, Дейна Скъли.
- Д-р Уотърстоун спомена за вас.
- Извинете. Сигурно грешите.
Били сте негое студент, нали?
Сърдечното му състояние?
Д-р Уотърстоун дойде вчера с болки в гърдите.
и поиска да му направим кардиограма...
и биопсия, чащото имаше симптоми...
на остра дихателна инфекция преди две седмици.
За щастие, дошъл е на време.
- Значи е сериозно.
- Но лечимо.
- Мога да го събудя ако желаете...
- Не.
Добре. Благодаря ви за времето.
Той трябва да е бил чудесен учител.
Следя работата му за конструктивната перикардия от години.
Да.
Той е забележителен човек.
- Здравейте?
- Дошли сте да го видите.
Извинете. Коя е на телефона?
- Маргарет Уотърстоун.
- Маги.
Добре ли е всичко?
- Зависи, нали?
- Съжалявам?
Както и да е. Д-р Копейнхен е казал на баща ми, че сте тук, и той би искал да ви види.
- За какво?
- Вижте.
Помоли ме да ви извикам, и аз ви викам.
Не знам, Маги. Не знам дали имам време.
- Не знаеш дали имаш време.
- Маги, изчакай за малко? Имам и друг разговор.
- Чуйте.
Изборът е ваш, но ако не дойдете, няма да приема, че сте били нещо за него в живота му.
Ало?
- Ало?
- Хей,там ли си?
- Хей.
- Мълдър, не трябваше ли да си на самолета?
Полета ми е в 5:30 помниш ли?
Добре де. Загубих представа за време.
Слушай, причината да се обаждам... Не е ли удобно в момента?
Не тъкмо влизам. Защо?
Има една група в града дето изследва кръговете в посевите,
И те имат съвсем различни координати, от тези които получих аз.
- Мълдър, няма да дойда.
- Искам да те помоля за услуга.
Един от изследователите живее близо до болницата...
а те имат едни хубави фотографии и информация и неща, които не искат да ми пускат по факс.
И се чудя дали не можеш да отскочиш,
да ги вземеш и да ги...
Кажи нещо, Скъли.
Не мисля да излизам през нощта, Мълдър.
- Защо не каза веднага?
- Виж.
Защо не остави адреса на телефония секретар...
Ще го направя за теб.
Извинете. Сбъркала съм стаята.
Няма нищо.
Здрасти.
Трябва ли да разговарям с дявола за да ме удостоиш с присъствие?
Сигурно не с дявола.
Как се чустваш, Даниел?
Наистина е гадно, когато тялото не иска да играе повече.
Страшен късметлия си, че си искал изследването.
Не е въпрос на късмет, Дейна.
Това правят докторите всеки ден. Да не си забравила това.
Даниел.
Как така си във Вашингтон?
Дълга история.
- Как е във ФБР?
- За това ли си искал да ме видиш?
За да ми напомниш още веднъж, какъв грешен избор съм направила?
Повярвай ми, причините ми са по-смислени от това.
Плашиш ме, Даниел.
Знам.
Плаша те...
Защото представлявам това, което ти не си достигнала
не само в съзнанието то, но и в сърцето ти...
и за което тайно си мечтала.
Никога не прие причините ми да си тръгна.
Това не бяха причини. Това беше извинение.
Но ти разбра защо.
Не вярвам, че ФБР е призвание.
Не е като медицината.
Съжалявам, че дойдох.
Исках да се уверя , че си добре.
Знам, колко трудно беше за теб,
да влезеш през тази врата.
Но не би дошла, ако не искаше.
Това означава нещо, нали?
- Скъли.
- Тъкмо мислех да ти оставя съобщение.
Имам адреса , който исках да посетиш заради мен.
Ще си имаш работа със жена.
Тя се занимава с Екстрасенско лечение.
- Изследва кръговете в посевите?
- Не гледай настрани, Скъли.
- Мълдър.
Искаш от мен...
Скъли?
Скъли, там ли си?
Здрасти. Аз... ти беше..
- В болницата днес.
- Да.
Много странно.
Аз съм Агент Скъли. Идвам по молба на моя партньор.
- Заради моите изследвания.
- За ФБР, макар и да звучи странно.
- Аз съм Колиин Азар. Ще влезете ли?
- Не, Благодаря. Аз...
- Мисля, че ми трябва свеж въздух.
- Добре ли сте?
Да, аз..., Да, Малко ми е лошо.
Размина ми се пътен инцидент, мисля. Това е нищо, наистина.
Инцидент с кола не е нищо.
- Съжалявам?
- В моята практика,
ни искат крайните резултати, но никога не обръщат внимание на нищо.
Не искам да съм неучтива, но наистина нямам много време.
Разбира се. Ще донеса документите.
Мислиш , че това което правим е малко смешно, нали?
Да съм честна,не знам точно, какво правите.
Но все пак ни съдиш, нали.
Наистина трябва да тръгвам.
Има по виш разум във всички неща.
Катестрофа, или почти катестрофа,
това винаги ни напомня, да пазим съзнанието си чисто...
затова ни се дават уроци.
Може би искате да намалите.
Ало?
Неучтивата Скъли се завърна.
- Бях повикана.
- Кажи на доктора, ако обичаш, защо трябва да ме слуша.
Вече се сагласихме на дозите дигоксин, които са доста над нормалното.
Гарантирам ви, Докторе, справихте се отлично.
Но не мога да съм отговорен за лечение което може да занисили заболяването ви.
Дори не сме направили анализ на ефекта от предозирането.
Предозиране?
Това не е точно аритмия, дори и помен няма от нея.
Там. Не формално мнение.
Държиш се толкова рационално, но може би знаеш по-малко от колкото си мислиш.
Тя преживя трудни моменти.
И е много ядосана.
Как е разбрала?
Има неща, които не знаем...
неща с които не се гордея.
Какви неща?
Издъних се, Дейна.
Нещата станаха лоши вкъщи след като...
- Колко лоши?
- Не бях напълно честен с теб.
За мен беше трудно...
когато си тръгна.
Отделих се от моето семейство.
Което беше доста трудно за Барбара.
Разведе ли се.
След известен период на некомфорт за нас двамата.
И къде отиде?
Тук. Във Вашингтон.
Кога?
Преди почти десет години.
Даниел,
не си дошъл тук заради мен?
Не исках да стане така, разбира се.
Господи.
Появяваш се в толкова странно време.
Знам. Знам. Ти... Ти си имаш живот.
Не знам, какво имам.
Снимките ти бяха в грешния плик.
Дори нямаше да знам, че си тук, ако не беше това объркване.
Това е...
Какво искаш, Дейна?
Имам всичко, което съм искала до тук в живота си.
Може да искам живот, който не съм избрала.
Сестра!
Имаме сигнал тук!
Сестра!
Син Код, CCU. Син Код, CCU.
Без ритъм е. Дръж му главата.
- Вътре!
- Вътре.
- Двеста волта!
- Двеста волта.
- Готови?
- Готови.
- Няма пулс, няма рефлекси.
- Триста.
- Зареди триста.
- Готови!
Готови.
- Няма пулс, няма рефлекси.
- Епинефрин, един милиграм, Сега!
- Кой наблюдава?
- Готови.
- Готови.
- Готови.
Имаме пулс.
Окей.
Благодаря.
Благодаря.
Мога ли да ви помогна?
Търся Колийн.
- Ще влезете ли?
- Искам да поговоря с нея, това е всичко.
- Трябва да тръгвам.
- Обади се ако стане нещо интересно.
- Окей. Чао.
- Чао.
- Изненадана съм да те видя отново.
- Съжалявам, че бях груба преди.
Аз съм лекар и учен.
И бяхте права, Не знам, какво правите.
Но има нещо, както казахте, за което искам да ви попитам.
За забавянето.
Искате ли да седнете?
Моля.
Имам болен приятел.
И имам странно усещане днес,
преди малко, всъщност,
че може би умира от по-сериозно заболяване отколкото всеки си мисли.
Усещате нещо.
Свещенни вярни предчуствия, като в източните религии,
в които живота съществува във физическото измерение на времето и пространството.
И че ние сме създадени от енергия и съзнание.
Чувала си вероятно, че го наричат аура.
- Mmm, Да.
- Да освободиш това енергийно поле...
и истините идват на яве и нямат нищо общо с научно доказаното...
и още по-малко с вярата.
И какво съм видяла?
Болката.
И където има болка, там има нужда и от лечение...
физическо, съзнателно и духовно.
Но той имаше проблеми със сърцето.
Когато попаднем на срама вината и страха,
се получава неравновесие.
Кара ни да забравим кои сме.
Трудно е да го приемеш.
Искаш ли да направя чай?
Имала ли си моменти, когато всичко става невероятно разбираемо?
Когато времето напусне границите си?
Да.
Толкова е странно.
Може да си по отворена за нещата в които вярваш.
Само , че трябва да знаеш, какво да правиш.
Свикнала съм да съм екстрасенс.
Работя успешно професията си по 80 часа на седмица.
Мисля, че съм щастлива. Истината е че съм откъсната от света...
и от самата себе си.
Вътрешно умирам.
Имах връзка с Харола, когото видя,
но толкова се страхувах от това, какво светът и моето семейство...
и моите познати учени ще си понислят, и не казах на никого.
Преди две години ми поставиха диагноза за рак на гърдата.
- Съжалявам.
- Недей.
И този рак спечели вниманието ми.
Той ме спря да вървя по разрушителната пътека, която бях избрала.
Накараме да разбера, че работя в област, която значи малко за мен...
и това ме накара да се почуствам щастлива за пръв път през моя живот.
Но как?
Заведоха ме при лечител, който ми помогна да видя истинската страна на болестта.
И тогава разбрах, какво е страх и какво е да казваш истината...
и моя рак се разсея.
Все още не си сигурна.
Ти дойде тук да търсиш отговор и искаш да си тръгнеш с отговор.
Всяко нещо се случва с причина.
- Щастлива ли си?
- Извини ме.
Отивах да видя баща си.
- Не може. Той е в кома.
- От кога?
От две минути след като ти очевидно спаси живота му.
Имаш ли представа в какъв ад превърна живота ни?
Маги, да бъдем честни, тръгнах си за да не превръщам в ад живота ви.
Не си търси извинения пред мен. Гади ми се от извинения.
Ти се премести, но ние трябваше да живеем с това което остави зад себе си.
Това което се опитвам да направя е, да изчистя енергийните канали
наричаме го чакра,
което може да стане пречка за лекарите да лекуват успешно пациента.
Когато тези канали не работят нормално,
дали от психически или физически проблеми,
това е предпоставка за разболяване.
Ако не освободя енергията по рано,
това може да доведе до доминиране на болестта...
Какво става тук?
Д-р Скъли, за коя се мислиш?
Ние се грижи за здравето на Д-р Уотърстоун.
- Вие не сте му лекар.
- Разбирам това.
Но в момента използваме алтернативни методи.
Използвате да си губите времето, Д-р Скъли.
И си мисля, че Д-р Уотърстоун ще бъде първия, който ще се съглси с мен.
Осъзнавате ли това?
Исках само да му помогна. Явно с нищо друго не става.
С цялото си уважение, не си ти човека, който ще каже.
Това е въпрос, който семейството на Д-р Уотърстоун ще реши.
Тогава им позволете.
Ако това не го наранява, нека поне да опитаме.
Страхувам се, че нищо повече не мога да направя за сега.
Този мъж, доста изненадвщо, е готов да ни напусне.
Но нещо явно го задържа.
Недовършени работи го карат да остане тук.
Нещо, което трябва да осъзнае...
преди да си тръгне.
- Ало.
- Маги е.
- Искам да дойдете веднага в болицата.
- Маги, какво...
Даниел.
Не си мислиш, че ще се предам толкова лесно?
Беше заспал.
Никой не мислеше, че ще се събудиш.
- Все още съм в шок.
- А представи си моя шок...
когато докторите ми казаха, че си ми уредила вуду ритуал миналата нощ.
- Страхувах се , че няма да помогне.
- Разбира се, че не помогна.
Не се дръж абсурдно. От къде го намери тоя?
Даниел, "Тоя" може би спаси живота ти,
Без значение дали го разбираш.
Няма значение тогава. Не искам да говорим за това.
Погледни ме.
Аз съм добре.
И трябва да поговорим за това, какво стана с нас преди.
Говорих вече с Маги.
Време е...
да отговаряш за болката, която причини на твоето семейство.
Не е случайно, че се разболя, Даниел.
Бягаш от истината почти десет години.
Дейан, исках да съм с теб.
Ти си целият ми живот.
Може би сега си жив, за да си го изясниш...
и да се реваншираш на Меги.
- Така говори Меги, не ти
- Не.
Не съм същият човек, Даниел.
Не бих разбрала това, ако не те бях видяла отново.
Извинете!
Хей.
- Мълдър?
- Търсех те.
Но не трябваше ли да си в Англия.
- Върнах се.
- Какво стана?
Нищо. Нищо не стана, нямаше кръгове.
- Голяма загуба на време.
Нищо не става без причина, Мълдър.
Това какво трябва да значи?
Нищо.
Хайде. Ще ти направя чай.
Открих, че е трудно за вярване.
- И какво е то?
- Че ако замина за два дни, целият ти живот се променя.
Не съм казвала, че целият ми живот се е променил.
Говорила си на Господ в будистки храм. И Господ ти е говорил?
Не съм казвала, че Господ ми е говорил.
Казах, че съм имала видения.
Все едно ми казваш, че ще имаш бебе.
Какво има?
Някога си мислех, че ще прекарам целия си живот с този мъж.
Какво съм изпуснала.
Едва ли ще разбереш.
Колко ли различни живота бихме живели, ако правехме различни избори?
Ние....не знаем.
Ами ако има само един избор...
и всички други са грешни...
и има знаци през целия път, с които трябва да се съобразяваш?
Тогава избора...
винаги ще те доведе до този момент.
Един грешен завой и...
ще си седим двамата тук.
Това изчерпва темата.
Бих казал много, много.
Може би повече, отколкото бихме разбрали в този късен час.