The Incredibles (2004) Свали субтитрите
- Това включено ли е?
- Всичко е наред.
Не мога да минавам през стени, просто не мога...
- Няма нищо.
- Не мога да го включа.
Господин Невероятен... Имате ли тайна самоличност?
Всеки супергерой има тайна самоличност. Не знам някой, който да няма.
Кой би понесъл напрежението да е изключителен през цялото време?
Разбира се, че имам тайна самоличност.
Как си ме представяте с това в супермаркета?
Кой би искал да пазарува като Еластичното Момиче, нали се сещате?
Супержените, те винаги са се опитвали да ви кажат тяхната тайна самоличност.
Мислят си, че ще заздравят взаимоотношенията или нещо подобно.
Аз казвам "Момиче, не искам да знам за твоето мило и възпитано друго аз."
Искам да кажа, че като ми кажеш, че си супер-мега-ултра-светкавична-мацка,
това ме кефи. Добре съм. Добре съм.
Без значение колко пъти си спасил света,
винаги успява да се забърка в нови неприятности.
Понякога искам просто да си остане спасен.
Поне за малко. Чувствам се като прислужница. "Просто ще изчистя този боклук.
Може ли да не правите боклук за десет минути?"
Не сме свършили.
Понякога си мисля, че ми се иска обикновен живот.
Да си почина малко и да се задомя.
Да се задомя? Шегувате ли се? Аз съм в разцвета на силите си!
Животът е пред мене! Стига бе, момичета.
Да оставя спасяването на света на мъжете? Няма да стане.
Няма да стане.
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е
Прекъсваме за важна новина.
Високоскоростното преследване между полицията и въоръжен гангстер продължава,
в посока на север по Сан Пабло Авеню.
Имам време.
Господин Невероятен.
- Какво има, госпожо?
- Котката ми Скуикър не иска да слезне.
Предлагам ви да се отдръпнете. Може да има неприятности.
Не, той е много кротък.
Хайде де.
Благодаря ви, господин Невероятен. Направихте го отново.
- Вие сте най-добрият.
- Просто помагам на хората.
Всички части. Имаме обир на туристически автобус...
Обир на туристически автобус. Още имам време.
Полицаи. Госпожо. Скуикър.
- Супер! Готови за излитане!
- Какво по...?
- Ти пък кой си?
- Аз съм Невероятното Момче.
Какво? Не.
Ти си онова хлапе от фен клуба.
Брофи. Броуди. Бъди! Бъди!
Името ми е Невероятното Момче.
Бях мил, стоях за всички снимки,
подписах всяко парче хартия, което ми набута...
Не се притеснявай, няма да ме тернираш. Знам движенията ти,
бойният ти стил, любимите ти хватки, всичко!
Аз съм най-големият ти фен!
Ей! Ей, чакай!
Знаеш ли...
...можеш да разбереш много за една жена по съдържанието на чантата и,
но не мисля, че това ти е идеята.
Ей, виж...
Еластичното Момиче.
Господин Невероятен.
- Всичко е наред. Хванах го.
- Разбира се, хвана го.
- Аз просто го свалих за теб.
- Да така е.
- Вниманието му беше насочено към мен.
- Факт, който използвам, за да си върша работата.
- искаш да кажеш моята работа.
- Едно благодаря ще е достатъчно.
Благодаря, но не се нуждая от помощ.
Какво стана с "първо дамите"?
А какво стана с равенството между половете?
Дамата ме хвана първа.
- Можем да си го поделим.
- Аз работя сам.
Мисля, че трябва да си по...
...гъвкав.
Довечера заета ли си?
Имам ангажимент.
Ти стой тука.
Обикновено прибират боклука след час.
- Ей, Невероятен!
- Ей, Леден!
- Не трябва ли да се приготвяш?
- Още имам време.
Ще скочи!
Мисля, че ми счупи нещо.
Предполагам, че ще ми простиш.
Чакай малко.
Бомб Воаяж!
Господин Невероятен!
И Невероятното Момче!
Невероятното Момче?
Не си ли любопитен как успях да дойда толкова бързо? Имам реактивни ботуши.
Отивай си вкъщи, Бъди. Веднага.
Малък сополанко...
Може ли да поговорим?
Винаги си казвал, че трябва да си такъв, какъвто си,
но никога не си казвал как да рзабереш кой си.
Най-накрая аз разбрах кой съм всъщност. Аз съм твоят партньор... Невероятното Момче!
Сега вече официално стигна твърде далеч, Бъди.
Това е защото нямам сили, нали?
Не всеки супергерой има сили.
Може да си супер и без тях.
Аз изобретих тези. Мога да летя. Ти можеш ли?
Отлитай вкъщи, Бъди. Аз работя сам.
И костюмът ти е смешен!
Дай ми само един шанс! Ще ти покажа. Ще отида да викна полицията.
- Бъди, недей!
- Ще отнеме само секунда, обещавам.
Не, спри! Има бомба!
Пусни ме, пречиш ми да летя.
- Мога да се справя, ако ме пуснеш!
- Опитвам с да ти помогна!
- Махни се от пелерината ми!
Заведи го вкъщи. И се постарай майка му да разбере с какво се занимава.
Мога да ти помогна. Правиш грешка...
Раненият скачач. Викнахте ли лекари?
Вече го откараха.
Експлозията в сградата беше предизвикана от Бомб Воаяж,
когото хванах да обира трезора.
Можем да го хванем, ако го обградим.
- Измъкна ли се?
- Ами да.
- Благодарение на Скокльо.
- Невероятното Момче.
Остави ме на мира! Мамка му, закъснявам.
Вижте, трябва да отида на едно място.
- Ами Бомб Воаяж?
- При други обстоятелства бих тръгнал след него,
но наистина трябва да вървя. Но не се тревожете. Ще го хванем! Евентуално!
- Как съм с времето?
- Закъсня.
- Как изглеждам?
- Маската. Още си с маската.
Време е за шоу.
Робърт Пар, взимаш ли тази жена за своя законна съпруга?
Закъсня. Когато ме попита дали ще правя нещо довечера,
не мислех, че си забравил. Помислих, че се майтапиш.
- Майтапех се.
- Доста тъп майтап, не мислиш ли?
Трябва да си по... гъвкава.
Обичам те, но ако искаш да потръгне,
трябва да си нещо повече от Господин Невероятен.
Знаеш това. Нали?
- ...докато смъртта ви раздели?
- Да.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Докато смъртта ни раздели. Независимо какво ни се случи.
Ей, стига. Ние сме супергерои. Какво може да ни се случи?
След невероятен обрат от събития, супергерой е бил даден под съд, защото
е спасил някой, който не е искал да бъде спасен.
Ищецът, Оливър Сансуийт,
чийто опит за самоубийство е бил осуетен от Господин Невероятен,
е подал жалба срещу известният супергерой в Върховния Съд.
Господин Сансуийт не е молил да бъде спасен. Той не е искал да бъде спасен.
Контузията, причинена от "действията" на Господин невероятен,
- му причинява постоянни болки.
- Аз ти спасих живота!
Не ми спаси живота! Съсипа ми смъртта.
Клиентът ми няма коментар.
Още една жалба е подадена от жертви на железопътна катастрофа.
Делата срещу Невероятния костваха на правителството милиони.
И дадоха повод за завеждането на съдебни процеси срещу супергерои по целия свят.
Време е тяхната тайна самоличност да стане единствената им самоличност.
Стана време или да станат едни от нас, или да се махат.
Под обществения натиск и и финансовото бреме
на увеличаващата се серия от съдебни процеси,
правителството реши да започне програма за защита на супергероите.
Беше им предоставена амнистия от отговорност за минали действия,
в замяна на обещанието, че никога повече няма да бъдат герои.
Къде са те сега?
Те са сред нас. Обикновени граждани, обикновени герои.
Тихо и анонимно продължавайки да правят света по-добро място.
Отхвърлено? Отхвърляте иска ми?
Не разбирам. Имам пълна застраховка.
Съжалявам, госпожо Хогенсън,
но нашите задължения са написани в параграф 17.
- Ясно е написано...
- Не мога да платя за това.
Извинете ме. Искове, Боб Пар.
Обаждам ти се, за да отпразнуваме момента.
Сега официално сме нанесени.
Това е чудесно, скъпа.
И последните три години не се броят, защото...
Защото най - накрая разопаковах последната кутия. Сега вече е официално.
- Защо имаме толкова много вехтории?
- Имам клиент.
Добре скъпи, спасявай света с полици.
Трябва да взема децата. Ще се видим довечера.
Чао, скъпа. Извинете ме. Докъде бяхме стигнали?
Пенсията ми е малка и ако не ми помогнете,
не знам какво ще направя.
Добре, чуйте ме внимателно. Иска ми се да ви помогна, но не мога.
Иска ми се да ви кажа да занесете копие на вашата полица на Норма Уилкокс...
Норма Уилкокс. У-И-Л-К-О-К-С. На третия етаж. Но не мога.
Също така не мога да ви дам съвета да попълните бланка WS2475
в нашия правен отдел на втория етаж.
Не бих очаквал някой да ви обърне внимание и да ви помогне с проблема.
Бих искал да помогна, но нищо не мога да направя.
- Благодаря ви, младежо.
- Съжалявам, госпожо. Знам, че сте разстроена!
Преструвайте се на разстроена.
Пар!
Одобрил си плащането на полицата на Уолкър!
Някой им е разбил апартамента, господин Хъп.
- Тяхната застраховка...
- Не искам да чувам за нея.
Не ми казвай за нея. Кажи ми как успяваш да поддържаш компанията без загуба.
Кажи ми как е възможно, като раздаваш чекове наляво и надясно
на всеки, който ти се обади и започне да подсмърча.
Сутрешната почивка свърши.
Радвам се, че дойдохте, госпожо Пар.
За какво става въпрос? Даш ли е направил нещо?
Той е изключително разрушителен и ми се подигра пред целия клас.
- Това вие го казвате.
- Знам, че си ти!
- Сложи ми кабарчета на стола.
- Вие видяхте ли го да прави това?
Ами... не съвсем. Не.
Всъщност не.
Тогава откъде знаете, че е бил той?
Поставих скрита камера. И този път го хванах.
Видяхте ли? Видяхте ли?
Не го ли видяхте?
Мърда! Точно там!
Чакайте, чакайте! Точно там!
Точно, когато сядам!
Не знам как го прави,
но няма кабърче, преди да помръдне,
а след като помръдна, вече има. Съвпадение? Не мисля!
- Бърние...
- Не ме наричай "Бърни".
Този малък плъх е виновен!
Вие и синът ви може да си ходите, госпожо Пар. Съжалявам за неприятностите.
Ще го оставите да се отърве отново? Той е виновен!
Можете да го видите по самодоволната му физиономия. Аз казвам, че е виновен!
Даш, за терти път през тази година те пращат при директора.
Трябва да си намериш по-добро занимание. По... творческо занимание.
Може би щях, ако ми давахте да играя физическо.
Скъпи, знаеш защо не ти позволяваме.
Обещавам да съм по-бавен. Пак ще ги бия всичките, но с по-малко.
Дашиъл Робърт Пар,
ти си дете с невероятен спортен хъс. Но и малко фуклив.
Но не трябва да се изкушаваш.
Винаги си казвала "Дай всичко от себе си." Но не си го мислила наистина.
Защо не мога да правя това, което правя най-добре?
В момента, скъпи, светът иска да се интегрираме,
а да се интегрираме означава да действаме като всички останали.
Татко винаги е казвал, че не трябва да се срамуваме от нашите сили.
- Те ни правят специални.
- Всеки е специален, Даш.
Или казано по друг начин никой не е.
Райдинджър, накъде си тръгнал?
- Здравей, Тони.
- Здрасти.
Това е забавно.
Тони, играеш ли футбол?
Тони, мислех си да отидем да поплуваме.
Той ме погледна.
Хайде, Вайлит!
Проклети деца. Оставят всичко на пътеката...
Чудесно.
Мамо.
- Отново правиш странни физиономии.
- Не, не правя.
Правиш странни физиономии, скъпа.
- Трябва ли да четеш на масата?
- Да.
По-малки хапки, Даш.
Боб, ще помогнеш ли на хищника да си нареже месото.
Даш, има ли нещо, което искаш да кажеш на баща си за училище?
- Правихме дисекция на жаба.
- Даш пак беше при директора.
- Добре. Добре.
- Не, Боб, лошо е.
- Какво?
- Даш пак беше при директора.
- Какво?! Защо?
- За нищо.
Сложил кабърчета на стола на учителя... по време на час.
Никой не ме видя. Дори и на записа трудно се вижда.
Има те на запис и въпреки това си се отървал?
Сигурно е било шоу. Колко бърз беше?
Не го окуражавай.
Не го, само питам колко бързо...
Скъпи!
Чудесно. Първо колата, а сега и масата е за поправка...
Какво е станало с колата?
Ще си взема нова чиния.
Ами ти, Ви? Как беше в училище?
- Нищо интересно.
- Почти не си дикоснала храната си.
- Не ми се яде руло.
- Пак ще има останала храна.
Има пържола, паста... Какво желаеш?
- Тони Райдинджър.
- Млъкни.
- Ами така си е.
- Казах да млъкнеш, нещастник.
- Така си е.
- Не викайте на масата.
- Скъпи!
- Деца! Слушайте майка си.
Щеше да яде, ако го имаше и Тони.
Това беше!
Спрете!
- Сега ще те изпека!
- Не тичайте в къщата.
Сядай!
- Ей, без енергийни полета!
- Ти започна.
Ти сядай! И ти сядай!
Вайлит!
"Саймън Дж. Паладино,
дългогодишен адвокат на супергерои, е изчезнал"?
- Лазерният Лъч.
- Боб! Трябва да се намесиш.
Направи нещо! Не стой така!
- Искам да се намесиш!
- Искаш да се намеся?
Хубаво. Намесвам се!
Вайлит, пусни брат си.
Ехо?
Отвори вратата.
- Здравей, Лушъс!
- Здрасти, Бързак. Хелън, Ви, Джак-Джак.
- Колко студено, че се отби.
- Това не съм го чувал досега.
Лушъс!
- Харесва ми, когато се разтроши.
- Ще се върна по-късно.
- Вие двамата къде тръгнахте?
- Сряда е.
Вечер за боулинг. Поздрави Хъни от мен, Лушъс.
Добре. Лека нощ, Хелън. Лека нощ, деца.
Не си мисли, че ти се е разминал разговора за кабинета на директора.
С баща ти ще го обсъдим.
Аз не съм единственото дете, което е пращано при директора.
Но другите деца нямат суперсили.
- Сега си напълно нормален...
- Какво знаеш ти за нормалните?
Какво изобщо някой от това семейство знае за нормалните?
- Чакай малко, млада госпожице.
- Ние се държим нормално. Аз искам да съм нормална.
Единственият нормален е Джак-Джак, а той дори не си върши работата в тоалетната.
Късметлия.
Имам предвид за това, че е нормален.
Приклещен съм до ъгъла.
Още един удар с този смъртоносен лъч, и съм мъртвец.
Някак си успях да се прикрия. И какво направи Барон фон Безмилостен?
- Изнесе ти монолог.
- Изнесе ми монолог.
Беше си подготвил реч за това колко съм слаб в сравнение с него.
Колко неизбежна била смъртта ми, светът скоро щял да е негов.
Дрънкаше глупости.
Тоя човек ме беше сгащил, а за секунда не си затвори устата.
- Мунисибърг, имаме 23-56...
- 23-56, какво е това?
- Грабеж?
- Колко тъжно.
- Искаш ли да хванеш обирджия?
- Не.
Ако трябва да съм честен, предпочитам да отида на боулинг.
Ами ако просто правим това, което жените ни си мислят, че правим?
Колкото да се раздвижиме.
Не е сам. Дебелакът още е с него.
Те просто си говорят.
- Какво правим тука?
- Защитаваме хората.
- Никой не ни е молил.
- Ти покана ли искаш?
Веднъж ми хареса. Но да се криеме, за да правиме това...
- Спомняш ли си Лазерният Лъч?
- Пишеше нещо във вестника.
- Имаше неприятности с цивилния живот.
- Кога го видя?
Не съм виждал никого от онова време. Само теб.
- И си насилваме късмета.
- Стига де.
Първият път беше весело, но ако продължаваме да го правим...
- Имаме сигнал за пожар...
- Пожар. Близо сме!
- Да, бейби!
- Ще ни хванат.
Огън!
- Това ли са всички?
- Да.
- По-добре да е така.
- Не можеш ли да ни измъкнеш?
Не мога да направя достатъчно дебел слой! Топи се твърде бързо!
- Какво значи това?
- Значи, че е горещо.
- Обезводних се, Боб.
- Нямаш повече лед?
Не можеш да се предадеш. Можеш да използваш водата във въздуха.
В този въздух няма вода! А твоето оправдание какво е, че са ти свършили силите?
Не мога да разбивам стени. Сградата става все по-нестабилна.
- Ще се срути върху нас.
- Аз исках да отида на боулинг!
Добре! Следвай ме плътно! Ще е горещо!
Майчице.
Има някаква грешка.
- Изглеждаме като обирджии!
Замръзнете!
Замръзни!
- Жаден съм.
- Казах да замръзнеш!
Просто се освежавам.
- Изпи си питието. Сега...
- Знам. Знам. Замръзни.
Полиция!
Бяхме на косъм.
Повече няма да правим това.
Потвърди смяната на целите. Край.
Повярвай ми. Това е единствената, която му трябва.
- Мислех, че ще се върнеш до 11.
- Казах, че ще се върна по-късно.
Предположих, че ще се върнеш по-късно. Ако изобщо се връщаш...
- ...ще е "по-късно".
- Е, върнах се.
Това чакъл ли е?
Просто малка тренировка. Колкото да разпусна.
Знаеш мнението ми за това. Проклет да си! Не можем отново да си развалим прикритието.
- Сградата и без това се срутваше.
- Какво?
Срутил си сграда?
Имаше пожар. Стана нестабилна. Срутваше се.
Отново ли си подслушвал полицейските честоти?
Изпълних гражданският си дълг. Да не би да е лошо?
Лошо е, Боб!
Да се откъснеш от семейството си, за да изживееш отново славните си дни, е лошо.
По-добре отколкото да се правя, че не ги е имало!
Да! Имаше ги! Но това, нашето семейство,
го има сега, Боб. И ти го пропускаш!
Не мога да повярвам, че не искаш да отидеш на завършването на собственият си син.
Не е завършване. Преминава от четвърти в пети клас.
- Ще е тържествено!
- Ще е лудост!
Продължават да откриват нови начини да прославят обикновените,
но ако някой е необикновен...
Не става въпрос за теб, Боб. Става въпрос за Даш.
Искаш ли да направиш нещо за Даш? Позволи му да се съзтезава.
- Позволи му да ходи на физическо!
- Няма да си създавам врагове!
- Знаеш защо не можем да го направим.
- Защото ще е велик.
Не става въпрос за тебе!
Добре, Даш. Знам, че подслушваш. Излез.
Ви? Ти също, млада госпожице.
Хайде. Излезте.
Всичко е наред, деца. Просто разговаряхме.
Доста силен разговор.
Но няма нищо. Важното е, че двамата с майка ви сме отбор.
- Обединени сме срещу силите на...
- Твърдоглавието?
- Щях да кажа злото.
- Съжаляваме, че ви събудихме.
Всичко е наред. Връщайте се обратно в леглата. Късно е.
- Лека нощ, мамо. Лека нощ, тате.
- Лека нощ.
Всъщност всички трябва да сме по леглата.
Иск номер 158183...
Господин Хъп иска да говори с вас в офиса си.
- Сега?
- Сега.
Седни, Боб.
Не съм щастлив, Боб. Не съм щастлив.
- Питай ме защо.
- Добре. Защо?
Защо какво? Бъди конкретен, Боб.
Защо сте нещастен?
Твоите клиенти ме правят нещастен.
Какво, има оплаквания ли?
Оплакванията мога да ги преглътна.
Това, което не мога да преглътна, са необяснимите знания на твоите клиенти
за вътрешната работа на компанията! Те са експерти. Експерти, Боб!
Използват всяка вратичка, избягват всяко препятствие!
Те сриват бюрокрацията!
- Направил ли съм нещо незаконно?
- Не.
- Не трябва ли да помагаме на клиентите си?
- Законът изисква да кажа не.
- Трябва да помагаме на хората.
- Да помагаме на нашите хора!
Започвайки с акционерите ни.
Кой им помага на тях, а?
Боб, една компания е...
като огромен часовник.
...като огромен... Да. Именно.
Работи само ако малките колелца се въртят заедно.
Часовникът трябва да се почисти, да се смаже и да се свери.
Най-хубавите часовници имат диамантени стрелки и колелца, отговарящи на дизайна.
Говоря мтафорично, Боб. Разбираш ли какво имам предвид с добре работещи колелца?
Боб?
Боб? Гледай ме в очите като ти говоря, Пар.
- Този човек там има нужда от помощ.
- Не сменяй темата.
- Дискутираме поведението ти.
- Обират го!
- Да се надяваме, че не е застрахован при нас.
- Ей сега се връщам.
Спри веднага или си уволнен!
Затвори вратата.
Веднага ела тук.
Не съм щастлив, Боб. Не съм щастлив.
- Избяга.
- Това е добре.
Беше на косъм да загубиш...
- Как е?
- Жив е.
- Уволнен съм, нали?
- Ти как мислиш?
- Какво да ти кажа, Рик?
- Нищо, което не си ми казвал преди.
- Някой имаше неприятности.
- Както винаги.
- Трябваше да направя нещо.
- Всеки път казваш това,
а вече месец и половина аз имам неприятности.
Стотици хиляди долари от данъкоплатците.
- Знам.
- Плащаме, за да си мълчи компанията.
Плащаме контузии, амнезии, местене на семейството ти.
Всеки път става все по-трудно. Пари, пари, пари.
Не можем да продължаваме така. Оценяваме това, което си направил преди,
но тези дни свършиха. От сега нататък се оправяй сам.
Чуй ме, Боб. Може би ще успея да ти уредя преместване, заради доброто старо време.
Не мога да причиня това на семейството си. Тъкмо почнаха да свикват с обстановката.
Аз ще се оправя. Мерси.
Пази се.
Какво чакаш?
Не знам. Нещо изумително, предполагам.
Аз също, дете.
"Стой мирно"?
Индентификация: Господин Невероятен.
Стаята е обезопасена. Започвам съобщението.
Здравейте, Господин Невероятен. Да, знам кой сте.
Уверявам ви, че ще запазя тайната ви.
Името ми е Мираж. Ние имаме доста общи неща.
Според правителството и двамата не съществуваме.
Моля ви да внимавате, защото съобщението е поверително и няма да повтарям.
Аз съм представител на строго секретен отдел в правителството,
занимаващ се с проектиране и тестване на експериментална технология
и се нуждаем от вашите уникални способности.
Нещо се случи на тестовите ни съоръжения.
- Скъпи!
- Да?
- Вечерята е готова.
- Добре.
...държиме го в изолирана зона,
заплашва да причини неизмерими щети на себе си и на съоръженията ни,
излага на опастнот стотици долари...
Има ли някой там?
- Гледам телевизия.
- Поради чувствителната си същност...
- Време е за вечеря.
- Момент само!
Ако приемете, ще ви платим тройно колкото сегашната ви годишна заплата.
Обадете се на номера на картичката. Гласовото разпознаване ще ви осигури сигурност.
Невероятните не са изчезнали, Господин Невероятен. Вие все още сте тук.
Още можете да вършите велики неща. Или...
...можете да подслушвате полицейските честоти. Вие избирате.
Имате 24 часа за отговор.
Помислете си.
Това съобщение ще се самоунищожи.
Ти си един полудял човек.
Така ли? Не съм искал.
Знам, че ти липсва да бъдеш герой и работата ти те разочарова.
Просто искам да знаеш колко много означава за мен това, че продължаваш да работиш.
- Скъпа? За работата?
- Какво?
- Нещо стана.
- Какво?
- Ами...
- Какво?
Компнията ме изпраща на конференция.
- Конференция?
- Извън града.
Ще отсъствам няколко дена.
Досега не са те изпращали на конференции. Това е добре, нали?
Да.
Виждаш ли? Най-накрая са оценили способностите ти.
- Издигаш се.
- Да.
- Скъпи! Това е чудесно!
- Да, така е.
Ало?
Обажда се Господин Невероятен.
Ще участвам.
Омнидроидът 9000 е свръхсекретен прототип на боен робот.
Изкуственият му интелект е способен да се справи с всеки проблем.
Но за съжаление...
Нека позная. Достатъчно е умен, за да си зададе въпроса защо трябва да приема заповеди.
Не можем да го контролираме. Сега е на свобода в джунглата, заплашвайки съоръженията ни.
Трябваше да евакуираме всички от острова заради собствената им безопастност.
Как ще проникна?
Заради защитните системи на омнидроида ще трябва да скочите от 1500 метра височина.
Маскировачните му приспособления го правят труден за проследяване.
Сигурни сме, че е някъде на южната част на острова.
Още нещо. Този омнидроид е доста ценна инвестиция.
Изкате да го обезвреда без да го унищожавам.
Точно така, Господин Невероятен.
Трябва да ви предупредя, че този робот се учи.
Във всеки един момент, когато се биете, той увеличава знанията си как да ви победи.
Обезвреди го. Направи го бързо. Не го унищожавай.
- И не умирайте.
- Чудесно. Благодаря.
Време е за шоу.
Гърбът ми!
Изненадващо. Трябва да го върнем.
Поканете го на вечеря.
Похвалете го. Накарайте го да се чувства, все едно оценяваме способностите му.
Много ли съм се изтупал?
Всъщност изглеждате блестящо.
- Предполагам, че домакинът...
- Съжалявам.
Той няма да вечеря с нас. Надява се да го разберете.
Разбира се. Просто обикновено се интересувам за кого работя.
Той предпочита да е анонимен.
Сигурна съм, че го разбирате.
Просто се чудех защо от всички места за живеене е избрал...
Вулкан? Привлича го мощта. Както и мене.
- Наша обща слабост.
- Изглежда малко несигурен.
По-скоро неразбран.
Не сме ли всички така?
Вулканичната почва е една от най-плодородните на Земята.
Всичко, което е на масата, е отгледано тук.
- Как ви се струва?
- Много е вкусно.
- Господи.
- Побързай, скъпи.
Ще закъснееш за работа.
- Приятен ден, скъпи.
- Благодаря.
- Помагай на клиенти, издигай се в службата...
- Носи пари.
Такива неща.
Имате ли среща?
Аз съм стар приятел. Просто искам да...
- Всички посетители трябва...
- Иди да провериш електрическата ограда.
Какво има? Кой си ти? Какво искаш?
Господи, надебелял си. Влизай. Хайде, влизай.
Да, нещата потръгнаха. Доста добре. Не се оплаквам.
Но нали знаеш, не е същото. Изобщо не е същото.
Не те ли даваха по телевизията? Някакво шоу в Прега... Прага?
Милано, скъпи. Милано.
Супермодели. Но нямаше нищо супер в тях.
Разглезени, глупави, малки кльощави фигури
с големи устни, мислещи единствено за себе си.
Аз трябваше да съм дизайнер на боговете.
Може би си дошъл с предизвикателство? Изненадах се, когато ми се обади.
Дребна работа.
Егати дупката. Старомодно, но много здраво.
И ти го скъсал точно по средата! Какво си правил, Робърт?
Пак ли си се правил на герой?
Не, сигурно е станало отдавна.
Това е костюм на клошар, скъпи.
Не трябва да те виждат в това. Няма да го допусна!
- Преди 15 години може би, но сега?
- Какво искаш да кажеш? Ти си го правила.
Аз никога не гледам назад, скъпи. Разсейва ме от настоящето.
Трябва ти нов костюм. Повече от ясно е.
Нов костюм? От къде да му се невиди ще намеря нов костюм?
Не можеш! Невъзможно е! Много съм заета.
Помоли ме сега,преди да ми е дошъл акъла.
Чакай. Искаш да ми направиш костюм?
Много ме притискаш, скъпи! Но приемам.
- Ще е прилепнал. Драматично!
- Да.
- Героично!
- Да, нещо класическо като Динамитения!
Той изглежда страхотно! Пелерината и ботушите...
Без пелерина!
- Това не го ли решавам аз?
- Спомняш ли си Гръмотевицата?
Висок, може да предизвиква буря. Готин човек. Беше добър с децата.
- Чуй...
- 15-ти ноември '58-а.
Всичко беше наред, отново беше спасил света, когато пелерината му се закачи за крилото на ракета.
Гръмотевицата не беше от най-умните...
Вихрушката!
23-ти април, '57-а. Пелерината и се заплете в двигателя на самолет.
Не можеш да обобщаваш, заради тези случки.
Метамен - бърз ескалатор. Динамитения - закачил се при излитане.
Вълнолома - засмукан от водовъртеж. Без пелерина!
Новият ти костюм ще е готов преди следващата ти задача.
Знаеш, че аз се отказах от работата на герой.
Както и аз, Робърт. И ето до къде стигнахме.
Просто искам да го закърпиш. Поради сантиментални причини.
Добре. Ще ти оправя и старомодния костюм.
- Ти си най-добрата.
- Знам, скъпи. Знам.
Аз ще вдигна, скъпа!
- Ало?
- Имаме нова задача за теб.
- Колко бързо можете да пристигнете?
- Тръгвам утре сутринта.
- Ще ви чакам.
- Довиждане.
Кой беше? От службата?
Пак конференция. Казват ми в последния момент, но нали знаеш...
...дългът зове.
- Боб?
- Какво има, скъпа?
- Приятен път.
- Мерси, мила.
- Ще ти се обадя като пристигна.
- Обичам те.
- Много.
- И аз те обичам.
Говори автоматизирания пилот.
Ще искате ли още един коктейл?
- Може още един, благодаря.
- Няма защо.
В момента температурата в Номинистан е 20 градуса. Идеално време за летене.
Моля, затегнете коланите. Започваме спускане.
Здравейте, Господин Невероятен. Чудесен костюм.
Благодаря.
Радвам се да те видя, Мираж.
Задачата ви ще ви бъде разяснена в конферентната зала в два.
- Западното крило, стая A-113.
- 2:00. Разбрах.
Ще се видим там.
Една.
- Искам да говоря с Една, ако обичате.
- Една е на телефона.
- Хелън е.
- Коя Хелън?
Хелън Пар.
Еластичното Момиче?
Скъпа! Мина толкова време от тогава!
Да мина.
Има само един човек, на когото Боб би се доверил да му зашие костюма, и това си ти.
Да, да, да. Чудно, нали?
Много по-добре от онези ужасни шалвари, които носи.
Готови са. Кога ще дойдеш да ги видиш?
- Обаждам се заради...
- Не ме карай да те моля.
- Не искам да го правя.
- Не, не, обаждам се заради костюма.
Костюма на Боб! Обаждам се заради костюма на Боб.
Ела след час, скъпа. Настоявам. Добре. Чао.
По-голям е!
По-лош е!
Дами и господа, представям ви убиецът на Господин Невероятен!
Най-накрая е готов.
Знаеш ли колко време изгубих, докато го направя достатъчно силен, за да те победи,
но накрая успях!
След като смачка последният, трябваше да направя някои значителни модификации.
Не беше лесно, но ти го заслужаваш.
Все пак аз съм най-големият ти фен.
- Бъди?
- Не се казвам Бъди!
Не се казвам и Невероятното Момче!
Корабът отплава. Всичко, което исках, е да ти помогна.
Просто исках да помогна! А какво ми каза ти?
Отлитай вкъщи, Бъди. Аз работя сам.
Това ме съсипа. Но научих много важен урок.
Не можеш да разчиташ на никого.
Особено на героите.
Не трябваше да се отнасям така с тебе. Съжалявам.
Виждаш ли? Сега ме уважаваш, защото съм заплаха.
Така стават нещата.
Има много хора, цели страни, които искат уважение.
И ще дадат мило драго, за да го получат.
Как мислиш, че забогатях? Разработвах оръжия.
Сега имам оръжие, което само аз мога да победя. И когато го пусна, ще получа...
Ах ти, хиено! Накара ме да ти изнеса монолог.
Не мога да повяравам.
Готино, а? Енергиен лъч.
Запазих най-добрите изобретения за себе си.
Сега достатъчно добър ли съм?
Сега кой е невероятен?
Аз съм Синдром! Твоето възмездие и...
Чудесно!
Какво ще кажеш за това, момче.
Лазерният Лъч.
"Кронос?"
Няма признаци на живот. Господин Невероятен е елиминиран.
Този проект напълно обсеби живота ми, скъпа.
Така е като работя за герои. Най-доброто ми творение, трябва да призная.
Прост, елегантен, прилепнал. Ще си паднеш.
- Една, аз просто...
- Аз направих костюма на Робърт
и го направих толкова хубав, че трябваше да продължа.
Радявам се да те видя, но си нямам предства за какво говориш.
- Аз просто...
- Да, думите са излишни.
Бла-бла-бла. Каквото и да кажеш, ще малко, скъпа.
За това ще ти покажа произведенията си.
За това си тук.
Една Мод.
И гост.
Ела. Седни.
- Сметана и захар?
- Благодаря.
- Започнах с бебето.
- Започна?
Направих го по-широк, за да може да се движи свободно.
Материята е идеална за чувствителна кожа,
също така може да издържи и на температура от повече от 1000 градуса.
Напълно брониран.
Може да се пере и в пералня. Това е нова екстра.
Какво си мислиш, че ще прави бебето?
Със сигурност не знам, скъпа. Но е хубаво да си подготвен.
Не знам силите на бебето, така че покрих базовите.
- Джак-Джак няма сили.
- Така ли?
Е, и без това изглежда разкошно.
Костюмът на момчето ти е проектиран да издържи на голямо триене
без да се награвя и без да се къса. Полезно нещо.
Костюмът за дъщеря ти беше труден.
Накрая създадох здрав материал, който ще изчезва точно като нея.
Твоят костюм може да се разтяга колкото си искаш, без да се нараняваш,
и без да разваля формата си.
На практика неразрушим...
...и проветрив като египетски памук.
Като екстра всеки костюм е снабден с GPS устройство,
което показва точното местоположение само с натискането на едно копче.
Е, скъпа? Какво мислиш?
Какво мисля? Боб се отказа! Аз се отказах!
Семейството ни е в нелегалност.
Ти си помогнала на съпруга ми да продължи работата си като герой зад гърба ми?
Аз мислех, че ти знаеш, скъпа.
Защо би пазил тайна от теб?
Не би. Няма. Не е.
Мъжете на възраста на Робърт са често неуравновесени.
Склонни към слабост.
- Какво говориш?
- Знаеш ли къде е?
- Разбира се.
- Знаеш ли къде е?
- Застраховки.
- Здравейте. Хелън Пар се обажда.
Съпруга съм на Боб Пар. Чудех се дали бихте могли да ми дадете
номера на хотела, в който е отседнал? Номерът, който аз имам не е верен.
- Господин Пар вече не работи тука.
- Как така?
Той е на конфернция. Компанията го изпрати.
Според документите е бил уволнен преди два месеца.
Значи не знаеш къде е.
Искаш ли да разбереш?
Такава съм глупачка.
Аз позволих това да се случи.
Новата спортна кола, подържането на форма, русата коса, лъжите.
Той се опитва да преживее миналото.
Сега го губя! Какво ще правя? Какво ще правя?
Какво говориш?
Ти си Еластичното Момиче! Съвземи се.
Какво ще правиш? Това въпрос ли е?
Покажи му, че си спомняш, че той е Господин Невероятен
и ще му припонмниш коя си ти!
Знаеш къде е. Върви! Изправи се срещу проблема! Бий се! Победи!
И ми се обади като се прибереш, скъпа. Радвам се като се виждаме.
Има много останала храна, можеш да си я претоплиш.
Следи дали Даш си пише домашните. И двамата си лягайте навреме.
Ще се върна довечера. Късно.
Можеш да бъдеш отговорна, нали?
Да. Но ти къде ще ходиш?
Проблеми с баща ти.
Татко ли има проблеми или татко е проблема?
Надявам се да има, иначе той ще стане.
Какво е това? Откъде взе това, мамо?
Готин костюм. Онези за нас ли са?
Всички имаме готини костюми?
Даш! Върни се моментално!
Здрасти, Снъг. Благодаря, че се обади.
Знам че е в последният момент, но се надявах, че ще мога...
- Какви са тези?
- Вижте, аз съм Даш!
- Готиният Даш.
- Чакай малко.
- Свали го, преди някой да те е видял.
- Ти опаковаш един такъв.
- Криеш ли нещо?
- Моля те. Говоря по телефона...
- Даш!
- Този е за теб. Специално направен.
- Какво става?
- Вие няма да идвате! Трябва да опаковам!
Какво те кара да мислиш, че е специален?
Не знам. Защо мама се опита да го скрие?
Снъг, обаждам ти се за услугата, която ми дължиш.
- Какво ти трябва?
- Самолет. Имаш ли нещо такова?
Я да помисля.
Индия Голф 9-9 до острова.
Искам разрешение за кацане. Край.
Контролна кула, тук е Индия Голф 9-9,
моля задайте координати за кацане.
Спокойно, Хелън. Спокойно. Спокойно, момиче.
Преувеличаваш нещата. Всичко е наред. Просто всички сигурно пият кафе.
По едно и също време. Точно така.
Вие господине наистина сте "Господин Невероятен".
С право те боготворях.
Винаги съм знаел, че си хитър, но да заблудиш сондата като
се скриеш под костите на друг изключителен? Човече!
Още не мога да го проумея!
И тогава ти просто отиде и развали празненството.
Господин Невероятен да вика за помощ? "Помогнете ми, помогнете ми."
Слабо, слабо, слабо.
- С кого се свърза?
- За какво говориш?
Изчислих, че до миналата нощ са 2307 часа
откакто си на този остров. Изпратил си сигнал за помощ.
Нямах представа за GPS-a.
И сега един правителствен самолет иска разрешение да кацне.
- С кого се свърза?
- Не съм викал самолет.
Пусни съобщението.
- Индиа Голф иска разрешение.
- Хелън!
Значи познаваш тези хора.
Тогава ще ги поздравя за добре дошли.
Вайлит!
Не съм виновна аз.
Даш избяга и знаех, че мен ще обвиниш.
Не е вярно!
Ти каза "Нещо става с мама. Трябва да разберем какво.
- ...и вината не е моя!
- Стопроцентова твоя идея!
Чакай малко. Оставила си Джак-Джак сам?
- Разбира се, че викнахме бавачка.
- Викнахме някой, мамо.
Не бихме направили това.
Добре де, кого викнахте?
Не се безпокойте за нищо.
Родена съм за бавачка. Ходила съм на курсове, учила съм педагогика,
- имам отлични оценки и дипломи.
- Кари.
Ще му пусна Моцарт, докато спи,
защото експертите твърдят, че от Моцарт бебетата поумняват.
Кари...
Хубавото е, че не им се налга да го слушат, защото ще са заспали!
Иска ми се и моите родители да ми пускаха Моцарт,
защото през повечето време не разбирам за какво ми се говори.
Кари, наистина ми е малко неудобно.
Ще ти платя за неприятностите, но предпочитам да се обадиш на бавачка.
Няма нужда, госпожо Пар.
Мога да се справя с всичко.
Нали, дребосък? Мога да се справя.
Кой може да се справи?
Защитни системи на Индия Голф 9-9.
Изстрелване. Повтарям, изстрелване.
Изстрелване.
Не! Спри ракетите. Ще направя всичко.
Твърде късно. Закъсня с 15 години.
Ракети на две мили юг-югозапад.
Заблуждаващи ракети на изток. Изстрелвай.
Ви! Направи енергиен щит около самолета.
Ти каза да не използваме силите си.
Знам какво съм казала. Но слушайте какво ви казвам сега!
Изстрелвай!
- Мамо?
- Вайлит!
Мейдей. Индия Голф 9-9 в опастност!
Има деца на борда.
- Има деца на борда!
- Не!
- Направи щит веднага!
- Никога не съм правила толкова голям.
Направи го!
Дръжте се!
- Мамо!
- Успокойте се всички.
Ще ви кажа какво няма да направим.
Няма да се паникьосваме, няма... Внимавайте!
- Господи! Чия беше тази идея?
- Какво ще правим?
Мъртви сме! Мъртви сме!
- Избухна!
- Оцеляхме, но сме мъртви!
Спри!
Няма да умрем!
Ще се справите и двамата.
Помогнете ми или ще ви накажа за месец!
Разбрано?
Имаме попадение. Целта е унищожена.
Ще го преживееш.
Доколкото си спомням предпочиташе "да работиш сам".
Пусни ме. Веднага!
- Или какво?
- Ще я смачкам.
Звучи малко жестоко за тебе. Ами давай.
Ще е лесно. Като да счупиш клечка за зъби.
Покажи ми!
Знаех си, че не можеш да го направиш.
Дори и когато нямаш какво да губиш.
Ти си слаб.
Аз те превъзхождам.
Това бяха ракети земя-въздух. Действат на къси разстояния.
Мисля, че трябва да тръгнем натам.
Искаш да тръгнеш срещу хората, които се опитаха да ни убият?
- Ако има суша - да.
- Да не очакваш да плуваме до там?
Очаквам да ми се доверите.
Истински боец.
Толкова се гордея с теб.
Благодаря, мамо.
Мисля, че баща ви е в опасност.
Ако не си забелязала, и ние не сме цъфнали.
Ще отида да го потърся.
Това означава, че ти си отговорна докато се върна, Вайлит.
- Какво?
- Чу я.
Сложете тези. Вашата самоличност е най-ценното, което имате.
Пазете я.
И ако нещо се обърка, използвайте силите си.
- Но ти каза никога...
- Знам какво съм казала!
Помните ли лошите от предавнията, които гледате събота сутрин?
Онези не са като тези.
Тези няма да се смилят над вас, защото сте деца.
Ще ви убият без да им мигне окото.
Не им се оставяйте.
- Мамо?
- Ви, разчитам на теб.
- Има...
- Разчитам на теб. Бъди силна.
Даш, ако нещо се обърка, искам да тичаш с всички сили.
- С всички сили?
- С всички сили.
Скрийте се. Пазете се един друг. Ще се върна до сутринта.
Мамо!
Мамо, това, което се случи на самолета. Съжалявам.
Исках да помогна. Когато ми каза да... Съжалявам.
Не си виновна ти.
Не беше честно от моя страна да искам толкова много от тебе.
Но сега нещата са различни.
Но колебанието е лукс, който не можем да си позволим вече, миличка.
Ти имаш повече сила, отколкото си мислиш.
Не мисли. И не се притеснявай.
Ако моментът настъпи, знаеш какво да правиш.
В кръвта ти е.
Той не е слаб.
Какво?
Пълноценният живот не означава слабост.
Виж, ако ми говориш за онова, което се случи в контролната зала,
всичко беше под контрол.
И пренебрежението не е сила.
Просто блъфирах, скъпа.
Знаех, че няма да го направи...
Следващият път като залагаш, заложи собственият си живот!
Добре, добре, добре.
Ракета?
Ей!
Не че не ми е забавно, но ще отида да поразгледам наоколо.
Къде си мислиш, че отиваш? Да не си мислиш, че сме на почивка?
Мама и татко може да са в опасност.
Или по-лошо - техният брак.
Техният брак?
Значи лошите се опитват да съсипят брака на нашите.
Забрави. Нищо не разбираш.
- Ще разгледам наоколо.
- Мама каза да се криеме.
Няма да напускам пещерата.
Супер!
Супер!
Разбрано. Готови сме за излитане.
- Ви, Ви!
- Какво направи?
- Боб.
- Какво?
Нищо не съм казал.
Индентифицирай се.
- Ей, Вайлит! Ела, виж.
- Какво?
- То говори!
- Какво?
Ето. Онова.
Гласова команда невалидна.
- "Гласова команда"?
- Гласова команда невалидна.
Чакай малко.
- Какво ще правим?
- Бягай!
- Къде отиваме?
- Далеч от тука!
Нарушители.
- Нямаме много време.
- Нямаме, наистина.
Всъщност нямаме никакво време.
- Моля те...
- Защо си дошла?
Какво още искаш да ми отнемеш?
Семейството ти е оцеляло от катастрофата.
- Тука са на острова!
- Те са живи?
- Хелън?
- Здравейте.
Вие трябва да сте...
- Тя ми помагаше да избягам.
- Не.
Това за го правех.
Пусни ме!
Пусни ме, отвратителен, лъжлив, неверен подлец!
Как можах да измамя идеалната жена?
- Сега ми се и подмазваш, а?
- Къде са децата?
- Те пуснаха алармата.
- Какво?
- Охраната е в джунглата. Да изчезваме.
- Децата ни са в опастност?
Ако подозираше опасности, защо ги доведе?
Те сами дойдоха. И не ми дръж такъв тон.
Даш, помниш ли какво ни каза мама.
- Какво?
- Стига приказки!
- Стой! Замръзни!
- Даш, бягай!
- Какво?
- Бягай!
- Те са необикновени!
- Хванете момчето!
Покажи се!
Жив съм!
Знам, че трябваше да ти кажа, че съм уволнен.
Но не исках да те тревожа.
Не си искал да ме тервожиш?
В момента си спасяваме животите, бягайки през някаква забутана джунгла.
Опитваш се да се заядеш с мене, но аз съм щастлив, че си жива.
Знам, че си там, малка невидимке.
Не можеш да се скриеш от мен.
- Ето те.
- Хей!
Не пипай сестра ми!
- Как го правиш това?
- Не знам!
Както и да го правиш, не спирай!
Мамо! Тате!
Деца.
- Добре ли сте.
- Добре ли сте.
- Толкова се притеснихме.
- Мислех, че никога повече няма да ви видя.
Обичам те.
Почивка!
Какво си имаме тук? Познат костюм.
О, не! Еластичното Момиче?
Ти си жежен за Еластичното Момиче? Еха!
И деца си имате!
Цяло семейство от невероятни.
Все едно съм ударил джакпота!
Прекалено е хубаво!
О, хайде! Признайте, че е яко.
Точно като филм! Роботът ще се появи драматично,
ще разруши тук там. Тълпа от крещящи хора!
И когато всички си мислят, че всичко е загубено, Синдром ще спаси светът!
Ще съм по-голям герой даже и от теб!
Значи ти убиваш истински герои и претендираш, че си такъв?
Аз съм истински. Достатъчно истински, че да те победя!
И го направих без твоите скъпоценни дарби, твоите толкова "специални" сили.
Ще им покажа геройства.
Ще им покажа такива грандиозни геройства, каквито не са виждали досега!
А когато остарея и съм се налудувал, ще си продам изобретенията,
така че всеки да може да е супергерой. Всеки може да е невероятен.
А когато всеки е невероятен...
...никой няма да е.
Стреляйте!
Съжалявам.
Аз съм виновен. Бях отвратителен баща.
Не виждах какво имам. Бях толкова обсебен от това, че съм недооценен,
- че недооцених всички ви.
- Тате?
Не го прекъсвай.
Толкова заплеснат в миналото...
Ти си моето най-голямо приключение. И почти ми липсва.
Кълна се, че ще ни измъкна от това, дори и ако трябва...
Мисля, че днес татко постигна голям прогрес,
но е време да духваме от тука.
Трябва да стигнеме до града.
По пътя видях самолетен хангар.
Къде са всички пазачи?
Вървете, вървете!
Това е хангарът, но не виждам никакви самолети.
- Самолетът не е достатъчно бърз.
- Какво по-бързо от самолет?
Какво ще кажете за ракета?
- Чудесно! Аз не мога да управлявам ракета.
- Не е нужно.
Използвай координатите от последния полет.
Чакай. Обзалагам се, че Синдром вече е сменил паролата.
- Как да вляза в компютъра?
- Кажи моля.
- Скъпа?
- Какво?
- Къде ми е костюма?
- Какво?
Къде ми е костюма?
- Прибрах го.
- Къде?
Защо искаш да знаеш?
Трябва ми!
Тази вечер няма да се правиш на герой.
Плануваме тази вечеря от два месеца!
- Обществото е в опасност!
- Вечерта ми е в опасност!
Кажи къде ми е костюма, жено! Говорим за всеобщото добро.
"Всеобщото добро"? Аз съм ти жена!
Аз съм най-голямото добро, което някога си имал!
Бягайте!
Бебето ми!
- Невероятните се върнаха!
- Това Пламтящият ли е?
- Пламтящият?
- Не, Пламтящият има друг костюм.
Не, не, аз съм нов супергерой! Аз съм Синдром!
Добре, отдръпнете се.
Някой трябва да научи това парче метал на обноски.
- Стигнахме ли вече?
- Ще стигнем, когато стигнем.
Как си, скъпа?
Трябва ли да отговарям?
Деца, затегнете коланите, както съм ви казвал.
Тръгваме, скъпа.
Готова ли си, Вайлит? Готови?
Сега!
Малко ще друса.
Робота е във финансовия район. Откъде да мина?
- Тракшън Авеню.
- То ще ме отведе до центъра.
- Ще мина по седмо.
- Не по седмо!
- Чудесно, пропуснахме го.
- Попита ме как да стигнеш до там и ти казах.
- Тракшън.
- То ще ме отведе до центъра.
Мини в лявата лента! Внимавай!
- Не по Тракшън!
- Ще го пропуснеш!
Добре ли са всички?
- Велико, тате!
- Хайде да го направим пак.
Стойте тук и се скрийте. Аз отивам.
А аз какво? Да гледам безпомощно отстрани ли?
- Не мисля.
- Моля те да останеш с децата.
А аз ти казвам, че няма да стане. Ти си ми съпруг.
Ще съм до теб в добро и в лошо.
Трябва да го направя сам.
- Какво е това за теб? Развлечение?
- Не.
- Значи отново можеш да си Господин Невероятен?
- Не!
- Тогава какво?
- Не съм...
- Не си какво?
- Не съм достатъчно силен.
- Това ще те направи ли по-силен?
- Да. Не!
Това ли е за теб? Някаква тренировка?
Не мога да те изгубя отново!
Не мога. Не и отново.
Не съм... достатъчно силен.
Ако действаме заедно, не е нужно да си.
Не знам какво може да ни се случи.
Ние сме супергерои. Какво може да ни се случи?
Ви! Даш! Не!
Вайлит?
- Тате!
- Бягайте!
- Добре съм, мамо. Наистина.
- Стойте тука.
Леден!
Да!
Боб!
Ей!
Дистанционното на Синдром!
Дистанционното контролира робота!
- Хвърли го, хвърли го!
- Дръж!
Хванах го!
Скъпа, счупи му оръжията!
Хванах те!
Мамо, взех го! Взех дистанционното!
Дистанционно? Дистанционно, което какво контролира?
Роботът?
Връща се!
- Това беше грешка.
- Дай ми го!
Не можем да го спрем. Единственото достатъчно твърдо нещо, което може да го пробие, е...
...самият той.
Приближава!
- Не работи!
- Деца!
Нищо не става.
- Опитай се да ни спечелиш малко време.
- Опитай това до него.
Скъпа!
Чакай малко. Натисни това копче отново!
- Не, другото! Първото!
- Първото копче! Разбрах!
- Приближава!
- Внимавай!
- Махнете се от тук!
- Никъде няма да ходим.
- Натисни копчето!
- Не още!
- Хелън!
- Какво чакаш?
Да се приближи! Имаш само един изстрел!
Наведете се всички!
Как си, Леден.
Не!
Видя ли това? Така се прави.
- Това е старата школа.
- Най-добрата е старата школа.
- Точно като доброто старо време.
- Точно като доброто старо време.
Да. И тогава болеше.
Замразихме всички джаджи на Синдром.
Дори и да кихне, ние ще сме там с кърпичка и белезници.
Хората от този град са ти благодарни.
Това значи ли, че можем да не се крием повече?
Нека политиците решат това.
Помолиха ме да ви уверя, че ще се погрижим за всичко останало.
Добре се справи, Боб.
Здравейте, Кари е.
Имам въпрос за Джак-Джак...
Хайде. В лимозина сме.
Ей, отново си си опънала косата назад.
- Да, аз просто... да.
- Добре изглеждаш.
- Мерси, тате.
- Беше много готино, когато хвърли онази кола!
Не толкова, колкото когато ти тичаше по водата.
Беше много готино, когато хвана лошия с ръка и го
блъсна в другия.
- Опитвам се да прослушам съобщенията.
- Аз съм.
Джак-Джак е добре, но стават странни неща.
Джак-Джак е още добре, но наистина стават странни неща!
Кога се връщате?
...тези мъже, които се опитаха да ни убият!
Това беше най-хубавата почивка! Обичам семейството си.
Не съм добре, госпожо Пар!
Пусни го! Спри! Трябва да ми се обадите.
Трябва ми помощ, госп...
Боб, чуй това.
Ще се обадя на полицията...
Здравейте, тук е Кари.
Съжалявам, че изперках, но вашето бебе има специални нужди.
Благодаря ви, че изпратихте заместник.
Не съм викала заместник.
Бебето спи.
Ти ми отне бъдещето.
Просто ти връщам услугата. Не се безпокой, ще бъда добър учител.
Насърчаващ, окуражаващ. Всичко, което ти не си.
И след време кой знае, може да стане добър партньор.
Измъква се, Боб! Трябва да направим нещо.
Какво става?
- Спри го! Хвърли нещо!
- Може да ударя Джак-Джак.
Хвърли мен.
Боб, хвърли мен!
Не!
Това не е краят! Рано или късно, ще пипна сина ти.
Ще пипна сина ти!
О, не.
Гледай мама, миличък. Не гледай надолу. Мама те държи.
Всичко е наред.
Това е моето момиче.
Това означава ли, че трябва пак да се местиме?
Това беше върховно!
Трябва ли да има мажоретки на пистата?
- За какво е всичко това?
- Винаги съм си мислел, че е по...
- Ти си Вайлит, нали?
- Точно така.
- Чао, Ви.
- Изглеждаш различно.
Чувствам се различно. Това добре ли е?
Различното е... Различното е чудесно.
Били ли...
- Да?
- Мислиш ли, че бихме могли...
- ...аз и ти...
- Да?
Искаш ли...
Обичам филмите. Аз ще купя пуканките. Става ли?
Филм. Точно така.
- Значи в петък?
- Петък.
- Давай, Даш, давай.
- Тичай!
Хайде, тичай! Влез в ритъм.
Тичай!
Давай, давай!
Забави съвсем малко.
- Изчакай го!
- Втори.
За малко!
Това е моето момче!
Даш, толкова се гордея с теб.
Подчинете се на Миньора!
Винаги съм под вас,
но нищо не е под мен!
Обявявам война на мира и щастието!
Скоро всички ще треперят пред мен!
T O D D 2 0 0 4 ( C ) .