Musa The Warrior (2001) (Musa.PostTX.CD1 .sub) Свали субтитрите
Освободи го от болката му.
Отрежи кичур от косата му
ще го занесем в Корея.
Не се бой, ще го занеса на семейството ти.
Година 1375. 457 години от основаването на Корея.
31-вият Крал, Гонг Мин е убит.
Заменен е с императора Ву.
}В Китай, са били времена на хаос, когато Чу Юан Чан
основава династията Минг.
Tова е краят на столетническото властване на хуните над
великите китайски полета
до север от Великата Стена.
"ВОЙН"
Стой!
Казват, че поради ремонта в замъка...
ще ни отведат във временен заслон за гости.
По-просторно е от колкото очаквах.
Това място не ми прилича на салон за приеми. Нека погледна.
Генерале, дръж се почтително.
Аз съм генерал Чой Юн от провинцията Янго, пазителят на пратенника на Корея.
Къде са официалните лица на Минг за да ни приветстват?
Хвърлете оръжията!
Корея уби нашия посланик. Сега ни праща и шпиони.
Военни под предлог за така наречените дипломатически отношения.
Ще си платите за това! Вържете ги!
Без паника. Останете по местата.
Назад.
Хвърлете оръжията си! Ако някой не се подчини ще бъде разсечен!
Генерал Чой!
Генерале, недейте!
Мой дълг е да пазя пратеника!
Генерал Чой Юн!
Изпълнявайте, каквото ви се заповяда.
Генерале.
Бях много рязък с вас.
Извинявам се за нахалството си.
Вината е моя...
Не, запланували са го по-рано.
Заточението е по-добре от затвора.
Това е по-добре...от тъмницата.
Каква...
невероятна горещина.
Приветстваме ви!
Ние сме от Корея.
Пленници сме на Минг.
Нали сте генерал от монголската империя?
Велика конница имате вие хуните!
Генерале, не... удръжте гнева си този път.
Нямаме нищо против корейците.
Но няма да позволим нито едно мингско псе да оцелее!
Сега съдбата им е в собствените им ръце. Да вървим!
Генерале, освен посланника и генерал Се, имаме 12 жертви и 23 оцелели.
Петима са сериозно ранени.
Съберете се всички!
Какво ще кажете да вдигнем лагер тук?
След като посланика е мъртъв, ние вече не сме дипломатическа мисия.
Поели сме тази отговорност.
Да останем тук и да дочакаме войните на Минг.
Тогава ще им разкажем цялата история...
- Пак ли искаш да си пленник?
Нека не мислим случилото се.
Да направим каквото нареди Минг. Все пак сме пратеници на Корея.
Отнеха ни официалното писмо и флага. Как ще докажем, че сме пратеници?
Може да ни заклеймят като убийци, изпратени от Монголците.
Генерале, хванахме два коня.
Няма никаква мисия вече. Пригответе се!
Да тръгваме, веднага!
- Да господарю!
Това е безкрайна пустиня!
Къде ще ходим?
В Корея!
Генерале, трима липсват.
Намерете храна и вода.
Хей, преводач!
Да се махаме от тук. Всички ще умрем!
Стегни се!
- Остави ме, остави ме!!
Продължаваме.
Генерале, да проверим всички ли сме.
Това пътуване е непосилно за мен.
Винаги съм искал да бъда погребан у дома.
Не ми е добре.
Може ли да починем за малко?
Не.
Дори и да успеем до Шандун ще ни е нужна лодка.
Не е времето да го мислиш.
Ставай.
Какво правиш?
Ю Сол!
Генерале, моля ви простете му.
Той е един глупак... Просто иска да ми помогне.
Той е роб на вице-посланика.
Това е Великата Стена свързваща ни на изток.
Точно тук, Минг и Монголците воюват.
Надолу са селата където са базирани войните на Минг.
Селото отпада.
Трябва да избягваме срещата с тях.
Генерале, ако продължим на север ще се изправим срещу Хуните.
Ами тук по средата?
Невъзможно, Пустинята на Смъртта.
Денем е непоносима жега.
Ще се наложи да ходим 20 дни.
Останала ние храна и вода само за 6 дни.
Ще намалим дажбите, ще има за 10.
Ще ядем по един път денен, а ще ходим вечер.
Тогава южната пустиня е по добре, спестяваме три четири дни.
Чия територия е?
Изоставена територия е. Никой не я управлява.
Обаче за вице-посланника ще е утрудно.
Вече е изтощен.
- Всички сме изтощени!
Отсега нататък ти ни водиш.
Не спирай да вървиш.
Който остане ще бъде екзекутиран!
Кучи син!
Хуните ни оставиха живи. Той ще ни довърши.
Викали сте ме?
Като вице-посланник ме е срам. Аз съм ви само в тежест.
Грижи се за групата.
Надявам се, че всички ще се приберете благополучно у дома...
Разбрах ви.
Още нещо...
Този човек тук.
От този момент не е роб вече.
Освобождавам го, той е свободен човек. Отнасяйте се с него като такъв.
Моля ви, поспете малко.
Хей ти, спри на място!
Той краде храна на пост.
Съжалявам, сър.
Моля ви простете ми.
Никаква милост за крадец по време на битка.
Нека са за назидание на всички.
Ударете им по 20 тояги!
Джу Джин войниците ядат по едно парче на ден. Ние сме равни на твоите Янго войни.
Мене накажете вместо тях!
Така да бъде.
Добре. Ти ще понесеш тоягите и на двамата.
Гледай внимателно!
Ти си служил с баща ми в много битки.
Аз различен ли съм от него?
Времената не бяха толкова трудни както сега.
Но аз съм сигурен, че ще се справите добре, сър.
Дали ще успеем да стигне до Шандун?
Дори и да се върнем в Корея, хората ще ни се присмиват...
Провалих се с охраната на пратениците. Даже не можах да проникна в замъка Нанзин.
Това е за теб.
Използвай го, когато имаш нужда.
Вземи го.
В този случай, смъртта е по-добро решение.
Вице-посланика e изчезнал!
Спрете го и го претърсете.
Мъртъв е!
Погребете тялото. Коня принадлежи на Янго войниците.
Можеш да го погребеш, трябва ни коня.
Генерале!
Подържайте строя. Спрете!
Добър ден!
Мoля ви дайте ни храна и вода.
Странен акцент, от къде сте?
Какво да правя? Да му кажа ли, че сме пратенници от Корея?
Не го прави и без това няма да ни повярват.
Ако искате да ядете трябва да си платите!
Какво казаха тия, копелета?
- Направи нещо. Умираме от глад.
Тишина!
Една крачка и ще ви направим на парчета!
Вие да не сте от Корея?
Монахо, и ти ли си кореец?
Сър, дайте храна на тези хора аз ще платя за нея.
Задължен съм ти. Аз съм генерал, Чой Юн.
Будисткото ми име е Джисан. Ще се радвам на компания по пътя за вкъщи.
Ти, крадецо. Как се осмеляваш да докосваш моята собственост?
Монголци!
Сър!
Откъде имаш монголска сабя?
Генерале!
Преди няколко дни, преминахме бойното поле.
Бяха останали само мъртъвци.
Ти будистки монах ли си?
- Да.
Знаеш ли как се води траурна церемония?
Да, учил съм будистките правила.
Как да напиша името на мъртвия?
Всичките ми войни бяха смели бойци.
Просто напиши "Синовете на синия вълк"
Погрижете се за ранените.
Генерала идва.
Принцесо!
Упорито отказвате да се храните.
Чу ли, той я нарече принцеса?
"Спасете ме"
Приятелю мой, какво желаеш?
По-дяволите! Кой домъкна тая мърша тук?
Ти го довлече, нали?
Ти ли? Веднага го разкарай.
Искам го жив!
За пръв път виждам такъв първокласен майстор на копието!
От къде си?
Не мърдайте. Едно грешно движение и ще стане бой.
Хуните и азиатците са саюзници. Ще ни избият всички.
Има очите на лъв.
Искам го мой войн.
Генерале, той уби петима от моите мъже.
Ще ти дам 10 коня в замяна.
Почивай в мир. Погребан си далеч в незнайните земи. Бог да те поживи!
Ако продължавате искам да се присъединя.
Не си длъжен.
Познати са ми тези територии мога да съм ви от помощ.
Вече свършихме с погребенията, може ли да тръгваме?
Ще изчакаме тук.
Хуните ще преминат от тук.
Трябва да спасим принцесата.
Нали казахте, че се връщаме в Корея, сър?
Такива бяха намеренията ми вчера.
Но да не забравяме, че сме на дипломатическа мисия.
Ако помогнем на династията Минг ще ни посрешнат в Наназин с почести.
Тогава ще се върнем в къщи.
Безрасъден план! Хуните са най-могъщите на света.
Моля ви размислете, генерале.
Взех решението си през ноща.
Нека опитаме.
Чин Рип!
Трябва да спасим Ю Сол.
Ще ги атакуваме от две страни. Войните Янго и аз минаваме отдолу.
Ти и останалите ще им направите засада от другата страна.
Сега вървете.
- По-дяволите, ето ги!
Ще ги атакуваме всички заедно!
Генерале, нямаме шанс за победа.
Трябва да го направим.
Генерале.
Прикрийте се!
Чин Рип!
Наш ред е.
Атакувайте конете!
Пазете принцесата.
Преводач, преводач, сър...
- Махайте се от мен.
Махай се глупак.
Аз съм генерал Чой Юн и пазя пратениците на Корея.
Станете.
Императора ме нарича принцеса Фу Жун.
Вие не приличате на пратеници.
А аз, мисля че на принцесите мястото им е в замъка, ваше височество.
Заведете ме в замъка Нанзин възможно най-бързо.
Ако ме заведете там императора ще ви възнагради щедро.
Ние ви спасихме, сега сме отговорни да те пазим.
Ваше височество.
Качете се на каретата без да се тревожите.
Това беше тотална победа, сър.
Добре ли си?
Хей, ти! Ти каза, че си преводач, нали?
Името ми е Пак. Не съм заемал официален пост досега.
Но рано или късно ще се издигна...
- Превеждай думите ми,
на мъжа в черно.
Хей! Принцесата иска да охранявате каретата й.
Сър, принцесата иска този мъж да охранява каретата й.
Ще ти дам бойна задача.
Охранявай каретата на принцесата.
Ще отида да се помоля на гроба на господаря.
Можеш да говориш? Ти си могъл да говориш?
Заповядвам ти да пазиш каретата!
Сега аз съм свободен човек. Ще правя каквото искам.
Генерале, простете му.
Нямам нужда от роб който е забравил къде му е мястото.
Но вице-посланика го освободи, сър.
Той не беше с всичкия си на ръба на смъртта.
Щом си бил роб винаги ще си останеш такъв. Тaкива са закoните в Корея!
Спрете!
Ще оставим този негодник тук.
Всички по конете.
Генерале, тук има едно момиче което е оцеляло.
Тя е китайска уличница. Оставете я.
Генерале, милостта е добродетел на великия мъж.
Това не те засяга. Тук аз взимам решенията.
Вземете всички с нас.
Генералът.
Генералът идва.
Генералът идва.
Почитаеми Куо Ку.
Загубих принцесата на Минг.
Корейците я отведоха...
Отведете го в шатрата ми.
Принцесо?
Може и да не е много, но моля ви хапнете.
Нямах време да ви го кажа.
Благодаря ви.
Моля ви починете си, ваше величетсво.
Аз съм Йо Ран.
Йо Ран?
Означава - Танцуващата Орхидея?
Това е най-хубавото име което някога съм чувал.
Аз съм Пак Чимундж.
Имаш сладки очи.
Ти пакостнико! Като преводач на пратеник,
трябва да скърбиш за загубата му.
Вместо да флиртуваш с жени.
Каква да сторя?
Аз съм прост преводач.
Непросветената душа е празна и безмълвна.
Какво?
Вие, сринахте страната и натрупахте състояние в будистките си храмове...
Как се осмеляваш да споменаваш Конфуций като някакво си четиво?
Не само Конфуции го проповядва.
Надеждата за по-добър свят е в основата на всяко учение.
Учението на Конфуций се простира из целят свят.
Отвори си очите, това ли е света, който очакваш?
Първият път когато познах любовта имаше пълнолуние.
Тя беше на 16, аз на 18.
Всяка вечер се срещахме на хълма.
Тогава един ден, тя забременя.
Оженихме се. Пет дни по късно, аз тръгнах на тази мисия.
Син ли беше или дъщеря?
Когато тръгнах тя беше бременна в осмия месец, може би вече е родила.
Толкова много ми липсва.
Дали е добре?
Поспете малко. Аз ще се погрижа за него.
До утре ще е на крак, ваше височество.
На къде сте тръгнали?
Към Корея, ваше височество.
Струва ми се, че вашите хора и на генерала не се разбират много.
По време на такова дълго пътуване може да се случат много неща.
Грижи се за него.
Благодаря ви, ваше височество.
Не се безпокой за вице-посланика.
Погребан е на хубаво слънчево място.
Имаш ли си семейство у дома?
Сам съм.
Вече не.
Ще бъдем заедно,
до Корея.
Мингците ще претърсят всеки ъгъл за принцесата.
Трябва да продължим на север.
Махайте се всички, трябва да поговоря с Рамбулхва.
Направи ми услуга.
Просто кажете.
Минг отвлече сестра ми, искам да си отмастя на принцесата на Минг.
Доведете я пред мен.
Защо ми помогнахте?
Нали сте били пленници на Минг.
Личните грижи и публичните дела. Това са две противоположни неща.
Ако ни помогнете, да се срещнем с императора,
мога да разреша недоразумението с пратениците.
Как се казва този човек, който върви зад вас?
Той е просто роб, ваше величество.
Попитах за името му.
Те идват.
След нас са.
На какво разстояние са?
Движат се много бързо, сър.
Колко са наброй?
Стотици, сър.
Нямаме много време трябва да напуснем незабавно.
Не можем да ги избегнем какво ще правим, Генерале?
Ще ги примамим с каретата.
Добра идея.
Кой ще я управлява?
Аз ще отида.
Дайте ми двама Янго войници.
Не, този път, ще бъде някой, който не може да се бие.
Не, аз съм просто преводач.
Не съм карал никога карета.
Твърде млад е, сър.
Решено е.
Защо винаги хора от Джу Джин?
Защо си мълчите, капитане?
Дори не е видял детето си.
Някой трябва да управлява каретата.
Поставете го в каретата.
Чин Рип...Капитане!
Ще ги накараме да си мислят, че принцесата е вътре.
Облечи го.
Моля те.
Можеш да ми помогнеш?
- Прости ми.
Ще дойда с теб.
Жълтата река обхожда хълма от другата страна.
Ще ви чакаме там.
Ако нещо ми се случи, дай го на семейството да господаря.
Ще се видим отново.
Грижи за Дан Шон.
Служиш на принцесата.
Не забравяй , дълг ти е да я защитаваш.
Върни се жив.
Стой!
Нататък продължаваме пеш.
Завържете конете един за друг и ги скрийте.
Ами, ако с Дан Шон не се получи?
Монголците не са глупави. Ще ни открият рано или късно.
Зад теб съм.
Принцесата не е там.
Не може само един воин да я пази.
Поели са от другата страна на хълма към реката.
Там ще ги пресрещнем.
Ще трябва да прекосят реката.
Подпалете всяко село и лодка
никой а не може да пресече реката.
Да!
Ами тях?
Настигнете ги, и ги убийте.
Хайде!
Дий!
Монголци!
Дан Шон!
Дан Шон!
Сваляй халата и бягай. Веднага.
Тръгвай! Бягай!
Бягай! Махай се!
Ю Сол!
Ю Сол!
Ю Сол!
Ю Сол!
Толкова съжалявам.
Ставай.
Две години битки на север
и две години с Японците.
Това прави четири години служба като войник.
Завръщам се и ме пращат чистач в кухнята при мишите лайна.
Mамка му не издържах. Отидох при превента,
и му набих една глава...
Дали са ти да избираш, или войник или затвор?
От къде знаеш?
Лесно е да се досетиш.
Никой не иска да воюва отново.
Корея е като малко село сравнение с Пекин.
Ще се върна, независимо от всичко.
Жена ми ме очаква.
Предполагам е хубава жена?
Тя е както дебел мечок.
Но за мен е най-хубавото същество на света.
Ами ти? Жена ти не ти ли липсва?
Колко пъти да ви повтарям, не съм женен, все още.
Вярно.
Е, как е?
Както очаквахме.
Сър, елате да се сгреете.
Да не искате Монголците да ни видят?
Простете ваше височество. Не исках да ви будя.
Присни ми се сън.
Намирах се в Кралския Дворец.
Щом преминем реката, ще ви отведа в замъка на Нанзин.
Чин Рип ми каза, че сте тръгнали към Шандун.
Повярвайте ми. Ще удържа на думата си.
Как мислите, каретата ще се върне ли?
Ще се върне, наспете се ваше величество.
Няма ги ,сър.
Направете отряди да претърсят района.
Ами какво да правим със селяните?
Избийте ги.
Няма жива душа.
Проверете за лодкари.
Защо не слезем?
Ще се насочим към долината.
Ха.
Провери наоколо и докладвай.
Какво има?
Крият се до брода.
Избиват всички, които опитат да преминат реката
До тук с плановете за Шандун и Нанзин.
Какви са те?
Не съм виновен,
не съм ги довел аз.
Сигурно са ме проследили.
Сега вече, със сигурност сме разкрити.
Ще ги прогоним.
Спрете!
Спрете!
Не чухте ли заповедта?
Дори в мечтите си не съм предолагал, че ше ви видя, принцесо.
Имам важна вест за вас.
Да прекосим реката по здрач.
Да... отдалечаваме се от Шандун.
По-добре да прекосим със сал през Бахайския залив.
Да прекосим морето със сал?
Ако искате мерете сили с хуните, но без мен.
Не отивам към реката.
Ами, ако генерала настява да съпроводим принцесата до Нанзин?
Ви сте луди? Трябва да се върнем в Корея.
Всъщност, всичките беди са заради нея.
Сега трябва и тия селяни да мъкнем с нас
Добри новини.
На пет дни от тук, на брега на морето се намира стара, глинена Мингска крепост.
Принцесата обеща, ако я съпроводим с хората и,
ще ни уреди лодки до Корея.
Да приемем.
Няма ли да изчакаме каретата?
Мислиш, че са живи?
Без лодки, никой от нас няма да успее да се върне.
А там ще ни помогнат Мингските войници.
Император ще разбере, че сме помогнали на дъщеря му.
Хуните няма да се откажат без да хванат принцесата.
Вярно е, нуждаем се от лодки.
С вас съм, генерале.
Чудесно.
Ставайте.
Но...
ще изчакаме каретата.
Съгласни сме, ваше височество.
Ако без капка жал сте взели решение, забравете за всичко.
Няма време за скръб.
Пригответе се, тръгваме.
Отрядът от Джу Джин, да остане.
Ще тръгнем, когато Ю Сол и Дан Шон се върнат.
Във войската си отдавна и знаеш
какво става, ако не се подчиниш на заповед...
Генерал да заповядва на генерала ...
Ще тръгнем на зазоряване.
Дан Шон идва!
Вие се върнахте живи!
Добре ли сте?
Молих се да се върнеш.
Добре дошъл.
Монголска кръв.
Радвам се, че сте живи.
Един роб не заслужава такава достойна смърт.
Типични мисли от един благородник.
Да подготвиме кон за принцесата?
Тя да не е принцесата на Корея?!
Принцесата иска да я носим на носилика. Що за глупости...
Набавете дъски.
Но, това е глупаво.
Чин Рип.
Хайде.
Капитане.
Защо трябва ние да я носим?
Все някой трябва.
Побързайте.
Болят ме краката.
Хайде, нямаме време.
Мамка му.
Аз ще го взема.
~ Сутрин в планината вкъщи, бяла птичка пее песен ~
~ Искам да чуя песента, искам да си ида у дома~
Глупава жено! Искаш да ни чуят хуните ли?
Моля, простете.
Ти по-силно викаш от нея.
Тя успокоява децата, защо се отнасяш така с нея?
Не те ли интересуват децата?
Щом си толкова отговорен не би трябвало да се заиграваш с проститутките.
Хванат ли ни, децата ще са първите жертви.
А ти ще си първият, който ще си плюе на петите.
Какво?
Мислиш си, че ме познаваш?
Знам, че си глупак.
Виж се само какви ги вършиш.
За цял ден, само 12 километра.
С тази скорост ще ни отнеме 20 дни.
Братко, не разбирам.
Ерген на тази възраст? Нямаш ли си някой, който да те чака?
Не, нямам.
А вие имате ли някоя в сърцето си?
ХА, ами вие, нямате ли си съпруга?
Той е все още ерген.
Колко пъти да ви повтарям?
Значи си девствен?
Защо не си се оженил все още?
Взех грешни хапчета, когато "малкия" бе млад.
Да, все още не се е събудил.
Искаш ли да опиташ?
Не.
Хей, хей...
Бабо! Връщай се.
Тя е объркана старица.
Убийството на сина и я побърка. Никой не иска да се грижи за нея.
Кой ще иска да се грижи за такива като нея.
Доведете я. Тя също е една от народа ми.
Ти кой си? Веднага ме пусни.
Ще я нося на гръб.
Десетина войника на коне, генерале.
Мислиш ли, че са ни проследили?
Страхувам се, че да.
Тогава да взимаме само принцесата и тръгваме.
Ако се влачим с останалите сме обречени.
Прав е! Да вземем принцесата и Йо Ран.
Дадохме дума на принцесата.
Взимаме всички.
Хунските конници са бързи като вятъра.
Дори ловецът се грижи за дивите животни,
търсещ подслон от дъжда.
Ако ги оставите тук, аз оставам с тях.
Копеле мръсно.
Искаш да не видиш пак майка си ли?
Майка ми ще се гордее с мен.
Длъжни сме да бъдем заедно докато можем.
Няма ли да се размърдате? Хуните идват!
Принцесата ще води отпред с Джу Джин отряда.
Заповядай им да взимат носилката. Веднага!
Хайде!
Носилката само ни забавя.
Генерале!
Ще чакаме да дойдат ли?
Те ви умоляват да оставим носилката.
Кой се осмелява?
Ставайте!
Заповядайте им да вдигнат носилката.
Спри!
Врага веднага ще разбере, че на носилката е принцесата.
Войниците от Янго и Аз ще ви пазим по фланга.
Чакайте ни тук.
Искаш да посрешнеш ловеца като плячка?
Аз взимам решенията тук.
Вие просто изпълнявате заповеди!
Да тръгваме.
В гората, конниците са в неизгодно положение.
Ще се разделим на 20-на крачки един от друг.
Разделим ли се сме обречени.
Страх ли те е?
Остани тук. Щом чуеш нещо, бягай!
Аз ще отида вместо вас, генерале.
Наблюдавай хълма.
Ако успеят да преминат, принцесата е в опасност.
По мой сигнал всички тръгвате да бягате.
Правете както ви казах. Ясно?
Дан Шон.
Да.
Ти ли си?
Ние ще се оправим. Ти отивай да пазиш принцесата.
Вижте, Ка Нам идва.
Това е много важно. Трябва да достигне.
Моля, доверете се на съпруга ми.
Сега, вървете.
Те идват!
Тръгвайте, бързо.
Бъдете внимателен.
Скрийте, принцесата.
Там е!
Назад.
Спри! Не мърдай!
Махни си мръсните ръце, робе!
Можеше да ме убиеш! Аз съм принцеса.
Стига сте ми викали!
Мислиш си, че ти е позволено всичко.
Махай се.
Дръж го.
Ка Нам...Ка Нам.
Как сте?
Какво стана с Янго воините?
Помогни да се изправя.
Врага?
Чин Рип поведе отряд от Джу Джин.
Принцесата, тя как е?
Идва насам, генерале.
Достатъчно почивка. Да тръгваме.
Късно е.
И вие трябва да си починете, генерале.
По-добре на зазоряване да тръгнем.
Казах, да ставате!
Тогава тръгвайте сам.
Ние искаме да се наспим.
Знам, че ти ги командваш.
До сега те търпях,
но вече не.
Не го пипай.
- До Чун, сядай...
Генерале, моля ви, оставете сабята.
Как се осмеляваш!
Ка Нам, арестувай ги.
Веднага!
Вижте!
Нека Чин Рип ни води?
Само до замъка?
До Чун.
Генерале...
На вашите заповеди Чин Рип.
Мислите си, че сами успяхте до тук?
В такава ситуация,
някой трябваше да взима решения и да носи отговорността.
Правете каквото знаете.
Взех решение в името на всички.
Ако някой ми се изпречи собственоръчно ще му прережа гърлото.
Генералe, трябва да се възстановите...
Искаш да си първия ли?
Така да бъде.
Защо не го спряхте?
Генерале, върнете се.
Можете да поведете тези бедни хора, но това не променя нищо.
Очаквал ли си този момент?
Не съм просветен да надниквам в бъдещето.
Трябваше да го подкрепите.
Единственото нещо, което искам да направя е да се прибера в къщи.
Трябва да се махаме.
Кошмар ли сънувахте?
Крепостта е близо. Трябва да вървим.
Но, ваше височество, те все още спят.
Не се безпокой.
Не е отишъл далеч.
Дори и да иска да се върне, няма да го стори.
От, принцесата е.
"Преследвана съм от Монголци, запътили сме се към глинената крепост."
"Изпратете войници незабавно."
Уи Хай!
Тръгваме през гората.
Не можем, сър.
Ще ни избият сред дърветата.
Отиват към крепостта.
Дадох дума да не се връщам без нея.
Всички решихме да не пазим живота си.
Монголският народ не се плаши от смъртта.
Без страх!
Пазете се, заради бебето.
Благодаря ти.
Няма зая какво.
Чин Рип.
Как са раните?
Отровата е неутрализирана.
Защо не му помогнете?
- Мога и сам.
Генерале, станете!
Вече не съм генерал.
Каквото и да казвате, вие си оставате генерал.
До тук ни доведохте. Моля ви елате с нас.
лате с мен.
Добре!
Къде са всичките лодки?
Къде е армията на Минг?
Къде е принцесата? Ние бихме всичкия път поради думите на кучката. Сега какво?
Принцесата няма вина.
Тогава кой?
Кой е виновен?
Прекратете! Никой не го е очаквал.
Хуните се прегрупират скоро ще дойдат. Трябва да решим какво ще правим.
Оставаме тук.
Залостете портата.
Донесете греди.
Побързайте!
Извикай ми войник знаещ корейски.
От години Корея е подваластна на хуните и Монголската империя.
Предайте ни принцесата и ще си тръгнете живи от тук.
Чин Рип, малко сме, не можем да се справим с тях.
Принцесата вече не ни трябва, нали така?
Те искат мен.
Вие удържахте на думата си. Доведохте ни до тук.
Не трябва да жертвувате повече хора заради мен.
Ако откажете да ни я предадете,
ще ви изтребим до крак!
Чин Рип, трябва да решите.
Помогнете ни!
Вратите се отварят!
Все още е жив?!
Всичко прецака.
Тези които искат да си ходят, нека вървят, които искат да останат, да остават.
Скъпи!
Разпънете палатките. Ще се готвим за битка.
Татко!
Какви ги вършиш, по-дяволите?
Чин Рип, Чин Рип намерих бамбуците.
Хей, махай се, тръгвай си.
Изглеждаш бледа. Лошо ли ти е?
Не, добре съм.
Вода! Водата идва!
Ето я и водата!
Вода!
Каква радост.
Ще ни връхлетят като ураган.
Ще атакуват портата. Стените ще са пълни с катерачи.
Ще ни е трудно.
Генерале, моля ви, водете ни.
Не искам да приличам на глупак отново.
Всеки знае, че войните на Корея са прекрасни гардове на крепости.
Но имат нужда от добри водачи.
Генерале!
Ще се бия сам!
Аз бях този, който ви води към Корея.
и спаси принцесата. Аз започнах всичко.
Независимо дали ще си отидем в къщи или ще се бием за името си
време е всички ние да се обединим.
Не се меси.
Това си е моята война.
Разпредели алкохола и ги остави да се наспят.
Да пленим принцесата и да се връщаме в лагера.
За последните три месеца, не сме почивали и ден.
Трябва сега да атакуваме! Ако войните на Минг дойдат...
Само двама сме - Те и Ние.
Колко ли ще оцелеят?
Стой близо до мен.
Уха! Благодаря ти братко!
Откъм водата не ни застрашават. Трябва да пазим предната част.
Монахо, погрижи се за принцесата и старците.
Преводача и аз ще се погрижим за главната порта.
Ти и До Чун от изток.
Ю Сол и Ха ще пазят от запад...
- До Чун и аз ще покриваме от изток.
Ами аз?
Дан Шон и за теб имам нещо.
Не се показвай! Чу ли?
Стойте там!
Да не сте си показали носа навън,
иначе ще ви напердаша.
Тегли!
Уха, колко стрели има.
Раздвижиха се...
До Чун, не стреляй преди моя сигнал.
Изчакайте да се приближат!
Огън!!!
Нападнаха ни!
Спокойно! Успокойте се!
Режи въжетата!
Напред!!!
Не отстъпвайте! Всички по местата!
Щитове горе! Разбийте вратата!
Чин Рип, побързай!
Генерале, куриера пристигна!
Прекратете атаката!
Получихме заповед за отстъпление.
Почти спечелихме. Защо по дяволите...
Умри!
Шао Ли!
Погледни. Бял флаг.
Това е в знак на траур. Някой висшестоящ е починал.
Ако ни атакуват отново...
няма да ги удържим.
Генерале! Защо ни заповяда да се оттеглим?
Изкопайте дълбоки кладенци на хълма!
Победата бе пред нас...
Куо Ку е мъртъв.
Умрял е веднага след като напуснахме шатрата.
Първо погребалната церемония, после ще подновим атаката.
Зaщо напусна мястото си?!
Заради теб, Толкова хора умряха!
Престани! Дразниш хората.
Няма нужда от сълзи! Ние победихме.
За лоялността ви към Минг, Императорът ще ви възнагради щедро.
Награда? Хей, кой ни докара до тук?
Първо убивате съпруга ми а сега и дъщеря ми...
Как смееш да говориш така на принцесата?!
Тръгвай си! Тогава всички ще сме в безопасност.
Заради теб, всички ще умрем като кучета!
Ка Нам!
Какво по дяволите правят?
Водния канал е блокиран!
Всичко ще свърши до утре.
Куо Ку започна безмислена война.
Мечтите на великия Чингиз Хан
може да увехнат завинаги.
Не говори така.
Думите ти имат голямо въздействие над бойния дух.
Трябва да се върнем в степта!
Да си тръгнем просто така?
Ще вземем принцесата с нас.
Децата питат за теб.
За какво съм им?
Нямам работа с тях, нали?
Не е твоя вината, че си отстранен от битката.
Ти ми каза,
че съм безотговорен, нали?
И беше прав.
Аз съм...страхливец.
В тази ситуация е по-трудно да не се биеш отколкото да се биеш.
Ако не си съгласен с безмислената жестокост, запази убеждението си.
Мисля, че това също е кураж.
Едно време,
аз бях ученик по конфуцианство, мечтаещ за един праведен свят.
Но на селянин, като мен,
не дават върховни позиции.
Заради това се присъединих към това пътуване,
на което никой не иска да отиде.
Мислих, че това е възможност да...
Винаги свършвам с лош късмет...защо?
Моли се за стотици дни на Буда. Той ще ти помогне.
Дали ще стане?
Няма ли да отидеш при децата?
Тя ражда!
Нуждаем се от топла вода... Какво ще правим?
Нямаме дори за пиене.
Какво правите тук?
Махайте се, изчезвайте!
Това не е ли Дан Шон?
Да не е полудял?! Дан Шон!
Извикай хората.
Аз ще го доведа.
Внимавай!
Враг в лагера!
Ето ги крадците.
Генерале, двама мъже откраднаха вода от кладенеца ни.
Къде е Дан Шон?
Беше зад мен.
Ето го.
Дан Шон!
Дан Шон, бързо.
Дай ми това.
До Чун.
Хвърли факлата.
Дан Шон!
- Побързай!
Бързо!
- Бягай! Бягай!
Катери се!
Хвани въжето!
Катери се! Катери се!
Дан Шон.
Побързай.
Почакайте!
Какво по-дяволите прави той?
Дан Шон, върни се.
Хайде. Побързай.
Дръжте.
Побързай!
Доста умно. Искаш ли да опиташ?
Дан Шон. Точно така Подай ми ръката си.
Не!
Дан Шон!
Мамка му спри да плачеш!
Остави го, нека си поплаче.
Как се oсмеляваш да идваш тук?
Искаш всички ни мъртви ли?
До Чун!
Тогава, върни ми обратно окото! Давай!
До Чун.
Ти ни каза, че ще ни дадеш лодка,нали?
Нима принцесата на Минг не може да ни даде малка лодка?
Заради теб стигнахме до тук.
Къде е лодката? Лодката!
Защо ме удари? Защо? Защо мен?
Защо ме удари?
Хайде, пребийме тогава!
Не обвинявай принцесата.
Това беше мое решение.
Генералът решил?
А как ще разрешиш ситуация като тази?
Да им дадем принцесата. Защо не го направим?
Защо?
Какво ни пречи?
Остави ме, кучи сине!
Някой трябваше да и го каже в очите.
Просто млъкни!
Чин Рип! Не ги спирай. Нека кажат какво им е на сърцето.
Генерале, за какво говорят те?
Всички вие сте страхливци!
Да и отрежем главата.
Стой на страна!
Ако им дадем главата и, може да ни оставят намира.
Ако искате аз ще го направя.
Преводач, какво каза Ю Сол?
Кажи ми! Заповядвам ти.
Това, че ти трябва да бъдеш изпратена на врага!
Затваряй си устата!
А да и кажа ли, че той предложи да и отреже главата?
Знаеш ли колко я нарани?
Изминах всичкия този път само заради нея.
Никога не пожелавай нещо което не можеш да имаш.
Не забравяй, че си роб!
Чувал ли си някога за роба, Манджук?
Той каза, че всички хора са равни.
Да не би кръвта на кралете да не е като нашата?
И за тези думи се прости с главата си.
Ръцете на палача ще отрежа преди да е замахнал.
Сабята ми не знае милост!
Искаш ли да се пробваш?
Толкова много загинаха, толкова много...
Сега искате да се избиваме един друг?
Каквото и да ми се случи не ми помагай.
Момче е!
Принцесо, благословете детето,
за късмет и здраве.
Какви ги вършиш?
Какво правиш тук?
Искаш да го убиеш ли?
Тя не е достойна да благославя когото и да било!
Побързайте и вкарайте детето вътре,
преди да настине.
Ваше височество.
Ваше височество.
Простете им.
Доведете ми коня.
Напускам тази крепост.
Спрете ваше величество. За какво воювахме тогава?
Тук не съм желана.
Като принцеса на империя на Минг ще спра тази война със собствените си ръце.
Ваше височество, моля ви не тръгвайте, моля ви!
Искаш ли сега да сложа край на живота си?
Не се приближавайте. Тръгвам сама!
Генерале...
Махни се от пътя ми!
Корейците няма да ви предадат!
Моля ви, доверете ни се!
Как смееш да ме спираш?
Изчакайте да приближат.
Не го прави!
Ще пазиш ли портите?
Убийте го!
Чакайте!
Оставете го да си вземе сабята!
Къде са останалите?
Ами Ю Сол?
Не се движи!
Чин Рип, Чин Рип!
Не бива да се движите, сър.
Недейте сър.
Задушавах се в кралския замък.
Мислих си, че ако се махна ще съм свободна.
Аз съм виновна за всичко!
Страх ме е.
Не мисля, че мога да нося такава отговорност.
И аз съм страхливец по същата причина.
Винаги съм се боял,
че хората ще забележат несигурността ми.
Не заслужавам да бъда генерал.
Бързо, елате насам.
Мъртъв ли е?
Вижте, движи се...
Все още е жив.
Генерале, какво значи всичко това?
Когато отворят вратата за да го спасят, ние лесно ще влезем в крепостта.
Ако решат да не излизат за него тогава ще се сдобия с велик войн.
Няма ли да му помогнете?
Аз ще сляза да го прибера.
- Генерале,
ако отворим вратата сега всички ще умрем.
Това е капан.
И какво предлагаш? Да седим и да гледаме как умира?
Страхотна идея!
Нека просто го убием със собствените си ръце.
Да ти хвърля ли факла?
Лунната светлина е достатъчна.
Чин Рип... Чин Рип!
Не стреляй!
Нали го обичаш?
Чин Рип.
Още ли ме имаш за генерал?
Искам аз да водя битката на сутринта.
През много трудности сме минали заедно.
Цяло чудо е, че сме все още живи.
Eдна китайската поговорка гласи-
"Ако воинът се треми към живот- умира, ако избира смъртта- живее."
Да се обединим в името на победата.
Дори това, да ни коства живота.
Утре, ще разбият портата и ще влязат.
Ако влязат ние ще използваме това.
Бъдете внимателни.
Елате.
Утре, ще ви защитаваме, ваше височество.
Не желаеш ли да си генерал от великата империя на Хуните?
Аз съм свободен човек. Убий ме.
Те никога не са те ценили.
За да възтановим империя на Хуните, са ни нужни смели войни като теб.
~ Сутрин в планината вкъщи, бяла птичка пее песен ~
~ Искам да чуя песента, искам да си ида у дома~
~ Искам да чуя песента, искам да си ида у дома~
Много приличате на покойният ми баща.
Корейците и Ханците много си приличат. Ние сме като братя.
Ние сме като братя.
Много се забавихме.
Искам ги мъртви. Всички до един.
До залез слънце трябва да сме тръгнали към стептта.
Не, не, чакай малко.
Огън, огън, огън! Те използват огън.
Не мърдай.
Всеки да потърси прикритие.
Генерале...
провалихме ce.
Чин Рип...
Винаги съм искал достойна смърт.
Това е моята мечта.
Чжоу Шин!
Трябва да излезем навън и да се бием редом с тях!
До Чун!!
До Чун!!
Пазете принцесата! Изведете я от крепостта!
Толкова много войни погинаха заради теб!
Ю Сол...
Сине мой.
Твърде опасно е!
Не можеш да прекосиш морето с тази лодка.
И все пак ще опитам.
>