Friday The 13th (1980) Свали субтитрите
Къде е Джей?
- Някой ще ни види!
- Няма начин.
- Мериан целува ли се толкова добре?
- Аз пък откъде да знам?
- Ти каза, че съм специална.
- Точно така.
- Това не е позволено.
- Хайде де!
- Хайде де.
- Не съм от желязо.
Някой идва.
Ние не правихме нищо. Само се ....
Моля те, недей!
Не!
Здравей, момиче. Извинявай. Здравей, момче.
Говориш ли английски? Колко далече е къмпинга "Кристалното Езеро"?
Толкова много? Ок. Довиждане.
Часът е 7:01, а днес е Петък 13-ти Юни.
Аз съм Големия Дейв и е време за ставане.
Днес е денят на Черната котка в "Кристалното езеро".
Сигурно съм гледала този Коджак 82 пъти.
Извинете, колко далече е къмпинга "Кристалното езеро" оттук?
Колко беше, Енос? Около 32 километра?
- Горе-долу.
- "Кървавия къмпинг"?
- Това място отново ли е отворено?
- Успех!
- Има ли автобус или нещо такова?
- Едва ли.
- Няма ли да ходиш до кръстопътя, Енос?
- Защо не я закараш? Това е половината път.
- Не се притеснявай Труди. Хайде хлапе, да тръгваме.
- Името ми е Ани.
- Добре, Ани, да тръгваме.
Всички момичета там ли ще изглеждат толкова добре като теб?
Не знам.
- Ти ще ходиш в кървавия къмпинг, нали?
- По дяволите, Ралф, изчезвай оттук!
- Остави я намира!
- Никога няма да се върнеш!
Затвори си устата, Ралф!
Това място е проклето.
Много лош предсказател е, нали?
Качвай се, Мис.
Доста проблеми създава на твоя шеф с всичките тези приказки.
Проклет досадник.
- Той каза ли ти нещо?
- Кой?
Твоя шеф, Стив Кристи.
Ще готвя за 50 хлапета и 10 души персонал.
- Повечето почиващи са градски деца.
- Не, имам предвид какво се случи.
Не.
Хайде де. Има нещо което не ми казваш.
- Напусни. Напусни веднага.
- Да напусна? Защо да напускам?
Къмпинга "Кристално Езеро" носи само нещастие.
Страхотно. Сега и ти почна. Звучиш точно като твоя откачен приятел преди малко.
Може би. Кристи разказа ли ти за двете деца убити през 58-ма?
За удавеното дете през 57-ма? За многото пожари?
Никой не знае кой ги е запалил.
През 1962, щяха да го отварят. Водата се оказа негодна.
Кристи ще свърши като неговите роднини: луд и разорен.
Прекара повече от година там да поправя мястото. Сигурно е хвърлил към 25 хиляди долара.
И за какво? ... Питай когото си искаш.
- Напусни.
- Не мога.
Глупави деца. Мислят си, че всичко разбират.
Точно като племенниците ми, главите им пълни с камъни.
- Ти си типичният Американец.
- Аз съм типичния Американец.
- Глупаво хлапе.
- Поне не се страхувам от призраци.
- Пази се.
- Не се притеснявай, благодаря за превоза.
Хей, Марси. Мислиш ли, че ще има и други красиви жени ..
.. освен теб в къмпинга?
- Само за секс ли мислиш, Нед?
- Хей, не, не само.
Понякога мисля и за целуване на жени.
- Искаш ли да ми помогнеш?
- Разбира се.
Алис! Искам да махна този пън оттук.
Ела от тази страна, ти дърпай от тази страна. Алис!
Идвам.
- Идеално, аз съм Стив Кристи.
- Джак.
- Марси.
- Нед Рубенщайн.
Добре дошли в къмпинг "Кристално Езеро". Това е Алис.
Здравейте. Стив, бунгало Б е готово.
Къде е Бил? Свърши ли да чисти?
- Не знам, не съм го виждала през последния половин час.
Искам той да почне да боядисва. Ами Бренда?
- Подрежда стрелбището.
- Предпочитам да боядисва. Хайде. На работа.
Мислех, че имаме две седмици.
Елате, ще ви покажа къде можете да се преоблечете.
- Чакай, нека да ти помогна.
- Благодаря ти.
Нагласи ли го?
Много добре рисуваш.
Благодаря ти. Искаше ми се да имам повече време да го правя.
- Ох, че съм непохватна.
- Кога направи това?
- Вчера.
- Наистина ли така изглеждам?
- Така изглеждаше вчера.
Много си талантлива.
Много си красива.
Това не е твоята чаша чай, нали?
Някаква причина?
Не просто проблем, който имам. Нищо лично.
- Искаш да напуснеш?
- Не знам. Може би трябва ....
... да се върна в Калифорния за да оправя нещо.
Хайде. Дай ми още един шанс.
Постой още една седмица. Помогни ми да приготвим това място.
До Петък, ако не си щастлива сам ще те кача на автобуса.
Добре, петък. Ще ти дам една седмица.
Благодаря ти, Алис.
Бил? Стив иска да знае дали ще трябва още боя.
- Боя има достатъчно, но разредител няма. - Добре.
- Алис. Другите появиха ли се?
- Да, всички освен готвачката Ани.
- Ще издържиш ли цяло лято?
- Не знам дали ще издържа една седмица.
- Ще кажа на Стив за разредителя.
- Добре.
- Искаш ги разделени?
- Точно така.
Бренда, искам да довършиш стрелбището.
Като дойде Ани, кажете и да се захваща с кухнята.
Ще се върна някъде следобед.
Изглежда, че ще вали като из ведро, така че свършете колкото се може повече работа.
Той май не обръща внимание на факта, че в града викат на това място "Кървавия къмпинг".
Сигурно ще ни кажеш, че има отровни змии в кенефа и крокодили в езерото.
Не, крокодилите са в бунгалата.
Да не си се побъркал?
Искаш ли да видиш моя триков изстрел? По добър е.
Не ти вярвам.
Знаеш ли, много си красива като се ядосаш, сладурче.
Ти дойде да ми помагаш или да ме уплашиш до смърт? Само да си направил това отново ....
- ... ще те закова за стената да изсъхнеш.
- Обичам, като ми говориш мръсно.
Здравейте. Отивам до къмпинга "Кристалното езеро".
Предполагам, че винаги съм искала да работа с деца.
Много се дразня, когато хората ги наричат "хлапета/kids". Звучи ми като "кози/goats".
Но когато имаш мечта много дълго, също като мен, ще направиш всичко възможно.
Хей, това не беше ли отбивката към къмпинга?
Мисля, че е по добре да спрем.
Моля?
Спрете, моля ви! Моля ви! Спрете!
Моля, спрете!
Не. Не.
Не.
Изкарайте ме. Изкарайте ме. Малко наляво - не, не.
Давай. Да. Да. Добре. Добре.
Ако беше марка сладолед, каква щеше да бъде тя?
- Делта.
- Хей!
За какво ти е този Витамин Ц?
Витамин Ц неутрализира нитратите или нещо такова беше.
Какво става? Видя ли нещо?
Не. Нищо.
Нед! Разкарай се оттук!
Хей, хора. Готови ли сте отново за работа?
- Хайде, Алис!
- Помощ! Помощ!
- Нещо става с Нед!
- Донеси спасителния пояс!
- Той може ли да плува?
- Не знам.
- Той е някъде тук.
Хайде, гмурни се.
- Ето го!
- Хайде, помогни ми.
Пази главата му.
- Внимавай, главата му!
- Държиш ли го?
- Можеш ли да му направиш уста в уста?
- Ох, Господи.
- Хайде, Нед!
- Ох, Неди!
- Ох, Исусе Христе!
Виж, съжалявам, съжалявам, ок?
Бил!
Бил, ела тук, бързо!
- Какво има?
- Там има змия.
Къде?
- Е, аз какво да направя?
- Убий я.
Може да хапе.
- Никога ли не си бил в гората?
- Ние не сме в гората.
- Бил, какво правиш?
- Там има змия.
- А ние защо сме тук?
- Крака, не ме подвеждайте точно сега.
- Ето я.
- О, Боже!
- Не мога да спя тук, с тази змия.
- Никой не е казвал нищо за змии.
- Убий я!
- Не мога, докато не излезе.
- Добре, извикай я.
- Как се вика змия?
Ще я подгоня!
- Видях я!
-Къде?
Пазете се!
Сега я хванах!
О, Боже!
Мъртва ли е?
Или това, или се е разделила на много малки части.
- Е, поне знаем какво ще вечеряме.
- Марси!
Ще правя салата. Да направя ли за всички?
Ще е чудесно. Има и хамбургери ...
- Не, благодаря.
Има и ябълки. Знаеш ли как се прави ябълков пай?
- Разбира се. Не се безпокой.
- Какво става?
Ох, по дяволите.
- Кои сте вие?
- Персонала. Нед само се шегува.
- Точно така, само ....
- Млъквай.
Стив Кристи ли ви нае? Той ли ви плаща за това?
- Готин мотор.
- Пушиш ли момче?
Пушене? Не пуша. Причинява рак.
От Марс ли падаш? Колумбийско злато. Трева. Хашиш. Джойнт.
- За какво ми говори той?
- Не ми се прави на умен.
- Аз? Аз съм супер тъп.
- Нито дума повече, разбра ли?
Нищо не става тука. Ние просто възстановяваме мястото.
За какво?
- Има ли нещо, с което да ви помогнем?
- Търся някого.
- Кой?
- Един човек на име Ралф, градската откачалка.
Наоколо няма откачалки.
Казах ти да престанеш, Тонто. Видяли са го да идва насам ...
- .. рецитирайки евангелието.
- Не сме виждали никой тук.
- Само ние сме.
- Този Ралф, опасен ли е?
Всеки път, когато се напие, този откачалник се озовава в килията.
Аз прекарвам сутринта в съда, а той получава седмица в затвора.
Втори, обади се, къде си? Обади се, Втори.
Тук е Дорф. В момента съм при къмпинга "Кристалното езеро". Край.
Прибирай се, Дорф. Шерифа те иска обратно в града.
Разбрано, 10-4. На път съм. Край.
Никога не карай шефа да те чака.
А вие деца, бършете си носовете. Иначе пак ще се видим.
Ние тук, не търпим странностите.
Аз съм пратеник на Бога. Вие сте обречени, ако останете тук.
Това място е проклето. Проклето.
- Има смъртоносно проклятие.
- Кой си ти?
Какво искаш?
- Господ ме изпрати.
- Изчезвай оттук, човече!
Трябва да ви предупредя. Ако останете сте обречени!
Вървете. Вървете!
- Мисля, че срещнахме Ралф.
- Господи, а сега?
Вие сте обречени. Вие сте обречени.
- Кой ги обича по-сурови?
- Аз.
как можете да го ядете това? Изглежда като мъртво животно.
Мъртво животно? Това е стария персонал. Канибали такива!
Ако смесиш тези неща правилно, ще получиш всичкия протеин от който се нуждаеш.
Много жалко, че Ани не се появи. Сигурно е добър готвач.
- Не очаквайте аз да ви готвя.
- Племето се бунтува.
- Проблеми?
- Аха. Крушката е изгоряла или няма ток.
Много е мрачно тук.
Стив ми показа как се използва резервния генератор.
- Кабелите за напрежение са много зле.
- Не харесвате ли тези мъжки приказки?
Резервния генератор.
- Искаш ли да ми помогнеш?
- Аха.
- Чакай ме.
- Ще наглеждаш ли кюфтетата?
- Разбира се.
- Изгори ги.
- Мислиш ли, че ще е във форма?
- Не знам.
Този изглежда точно, като в бунгалото на чичо ми в Мейн.
- Добре, ето.
- Каква антика.
Как проработи?
Ехо?
Мога ли да ви помогна?
Ехо? Ехо?
- Хайде.
- Идвам, идвам.
Появи се вятър. Промени се на 180 градуса.
Кара ме да те прегърна.
- Ами Нед?
- Аз не обичам Нед!
- Продължава да се държи като идиот.
- Неди!
- Не го викай!
- Мислех, че искаш да му ...
... проведеш една от лекциите на майка ти.
Виж, Неди може да прави каквото иска, нали знаеш?
Задава се силна буря.
Страхувам се от бури, още от малка.
Честно?
Пет - шест пъти съм сънувала, че съм навън и бушува буря ...
... и вали наистина силно. Звучи, като камъчета, които се удрят в земята.
Чувам го и се опитвам да си запуша ушите, но не става.
Звукът става все по-силен и по-силен.
И изведнъж дъжда се превръща в кръв...
--- и кръвта се излива в малки рекички ...
... и тогава звука спира.
- Това е само сън.
- Знам. Кръстила съм го, "Преваляващия сън".
Хей, хей. Това не е сън. Хайде, или ще се намокрим.
Джак и Марси ще се измокрят до кости.
Не и ако са там, където си мисля.
Така е добре.
Знам какво ще правим. Ще играем Монопол.
- Аз мразя Монопол.
- Не и по начина, по който аз го играя. Не го мразиш.
- Как например?
- Ще играем Монопол със събличане.
- Аз ще съм с обувката.
- Сигурно се майтапиш.
Ами ако Стив влезе?
Ще играе с хендикап. Може да запази обувките си. Лесно е.
Наема с плаща с дрехи. Бил ще бъде банкер. Освен, ако не го е страх.
Господ да ти помага, ако стъпиш на моя хотел.
Защо не отидеш да провериш дали Марси остави малко трева?
- Какво стана с моите 500?
- Те са там. Къде ми е обувката?
Няма да мина през "СТАРТ" без да се разгрея.
Ние хвърлихме заради тебе. Ти ще започнеш последна.
"Общинския Сандък" не ти връща дрехите обратно.
Две шестици! Ще трябва да хвърлям отново!
- Бяхме изблъскани.
- Мисля, че си прав.
Толкова си добър.
Къде отиваш?
Трябва да се изпишкам. Ще се пръсна.
Бъди бърза, ок? Почва да става студено тука.
- Ще ми пазиш ли мястото?
- Аха.
Пет.
- "Балтик Авеню". Купувам го.
- Никой, никога не попада на "Балтик Авеню"
Харесвам цвета му.
Хайде.
Осем.
- "Балтик Авеню". Дължиш ми обувка.
- Плащам.
Алис пролива първа кръв.
- Ужасен начин, да говориш за моите крака.
- Благодаря ти.
Кой е следващ?
Знаеш ли, мисля че тази игра започва да ми харесва.
Изчакай да го видиш като попадне на моят "Кентъки дом".
- Още бира? Още бира.
- Да видим. Железница.
"Четиридесет ярда то тоалетната" от Уили Макит.
Хайде, деца, можехте да го направите и по добре.
Джак?
Джак?
Джак?
Когато погледнах в огледалото, знаех че винаги ще бъда грозна.
Казах, "Лизи, винаги ще си грозна".
Ехо?
Нед?
Стига де.
Сигурно си въобразявам.
- Здравей.
- По дяволите.
Доста лоша серия от Ричард Никсън насам.
Може да се каже, че сме квит.
Ще видиш ти! На две стъпки си от "Пасифик Авеню" и "Скин Сити".
Какво да кажа? Не е много, но аз му казвам дом.
Аз ще я затворя.
- Дръж парите.
- Господи!
- Много силно духа навън.
Мисля, че оставих прозореца в моето бунгало отворен. По дяволите!
Трябва да оставим играта за някоя друга вечер.
Тъкмо взе да става интересно.
- Ще се видим сутринта.
- Чао.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Виж тази бъркотия. Ето.
- Няма ли да дадеш малко аванс?
- Не съм си променила мнението.
Ще си доиграем играта някоя друга вечер.
- Искаш ли още нещо?
- Не, благодаря, Санди.
Не можеш да се върнеш в този дъжд. Или искаш да се удавиш?
Трябва. Имам шест нови работника в къмпинга.
Те са деца в гората, във всеки смисъл.
Ще се оправят, ако не излизат в дъжда.
- Е, какво ти дължа?
- Една нощ в града , Стив.
- Хайде де, знаеш какво имам предвид.
- Майтапя се. 2 и 25, това е.
Благодаря ти.
- Ето ти рестото.
- Не, задръж го.
- Благодаря ти.
- Няма защо.
- Карай внимателно.
- Естествено.
Лека нощ.
- Здрасти.
- Здравей.
- Мислех, че това може да мине навсякъде.
- Ремаркето му пречи.
Ще ме закараш ли?
- Сутринта ще се върна обратно.
- Защо не.
Помогнете ми!
Помогнете ми!
Ехо.
- Ехо.
- Насам. Някой да ми помогне.
Ехо.
Ехо.
Ехо.
Ехо?
Ела бързо, моля те. Ела бързо. Помощ.
Къде си? Ехо.
Ехо?
Добре.
Покажи се! Вече не е смешно!
Изобщо не е смешно!
Бил.
- Здравей. Генератора е наред.
- Мисля, че чух писък.
- Как можеш да чуеш нещо в този вятър?
- Звучеше, като Бренда!
По-добре да погледна.
Някой включи светлините на стрелбището.
Не виждам нищо.
Сега са изключени.
Отивам да проверя.
- Бил. Може ли да дойда?
- Хайде, идвай.
Бренда!
Бренда!
Къде е тя?
Сигурно е с Джак и Марси.
Алис?
Ела насам.
Какво има?
Хайде.
- Джак, отвори вратата!
- Джак.
- Къде са те?
- Не знам. Ела.
Бренда.
Марси.
Джак? Неди?
Бил, мисля че трябва да се обадим на някого.
Ако това е шега, ще им счупя главите.
Сериозно. Наистина мисля, че трябва да се обадим.
Заключено е.
- Къде е ключа?
- Не знам.
Чакай малко.
Пази се.
Внимателно.
Чакай да светна.
Какво не е наред?
Няма сигнал. Опитай платения телефон.
Да имаш 25 цента?
Не. Провери бюрото.
Ало?
И този няма сигнал.
Какво му има?
Мокър е.
Не знам.
Защо не се изнесем оттук? Да се махнем. Веднага!
До най-близкия кръстопът са 16 км. Стив ще се върне скоро.
С джипа му ще можем да извикаме помощ. Не се притеснявай.
- Има някакво глупаво обяснение за това.
- Например?
Сутринта ще се смеем над това. Обещавам ти.
Да се махнем от дъжда.
Не само, че е Петък, 13-ти, ами и е пълнолуние.
Ние поддържаме статистика. Когато е пълнолуние имаме повече ...
... убийства, повече изнасилвания, грабежи, самоубийства.
Пълнолунието разстройва хората. Кара ги да откачат.
Правиш цяла наука от прости съвпадения.
Чух, че Ралф се бил запътил към къмпинга днес.
Жена му се беше поболяла от нерви докато не го прибрахме в тях.
Точно от това имам нужда, лудия Ралф да се разхожда наоколо.
Е, дъжда спира.
Валеше, като из ведро.
Серж. Тиърни, обади се. Серж. Тиърни, Девета Кола.
Тук е Тиърни.
Спасителен отряд. Близо до 17-та миля. Възможни загинали.
Трима, може повече, в капан. Насочи се натам.
Разбрано. Потвърждавам. Приблизително време на пристигане 15 мин.
- Трябва да те оставя тук.
- Няма проблем.
Благодаря.
Успех.
Кой е там?
О, здравей. Какво правиш тука?
Какво мислиш, че стана?
Нямам представа.
На генератора сигурно му е свършило горивото.
Ще отида да го проверя.
Искаш ли да дойда с теб?
Защо не останеш тук и се опиташ да поспиш.
Веднага се връщам.
Пълно е с гориво.
Тъп генератор.
Какво да правя?
Коя сте вие?
Аз съм мис Воорхис. Стар приятел на Кристис.
Не мога да ти помогна, ако не се успокоиш.
Но тя е мъртва и той е мъртъв. Ох, Боже мой, Били, Боже мой.
- Добре, спокойно скъпа, покажи ми.
- Не. Не!
Всичко е наред. Аз ще се погрижа за теб. Преди работех за Кристис.
Какво става? Помогнете ми да се махна оттук!
Заради това място и бурята. Затова си толкова разстроена.
Не, Не! Всички са мъртви! Те всички са мъртви!
- Добре, ще отида да видя.
- Не ме изоставяйте!
Ще ви убият и вас!
Мен не ме е страх!
Ох, мили Боже!
Толкова млада.
Толкова красива.
Какво чудовище би могло да направи това?
Бил е някъде навън!
Ох, Боже, това място!
Стив не трябваше да го отваря отново.
Толкова много неприятни неща се случиха тук.
Знаеш ли за момчето, което се удави тук?
Година преди други две да бъдат убити.
Персонала не ги наглеждаше.
Те са правили секс, докато това момче се е давило.
Неговото име беше Джейсън.
Аз бях на работа този ден. Приготвях яденето.
Тук. Аз бях готвач.
Джейсън трябваше да бъде наблюдаван. Всяка минута!
Той беше ...
Той не беше много добър плувец.
Да тръгваме, скъпа.
Мисля, че трябва да изчакаме господин Кристи.
Това не е необходимо.
Не разбирам.
Помогнете ми!
Помощ!
Помощ, Мамо!
Помощ! Помощ, Мамо!
Аз съм, Джейсън.
Аз съм.
Виждаш ли, Джейсън беше мой син.
Днес е неговия рожден ден.
Къде е господин Кристи?
Не мога да им позволя да отворят това място отново.
Нали?
Не и след това, което се случи.
Ох, моят сладък, невинен Джейсън.
Моето единствено дете.
Джейсън.
Ти го остави да се удави.
Ти не го наблюдаваше.
Виж какво му стори!
Виж какво му стори!
Убий я, Мамо, убий я!
Не я оставяй да се измъкне, Мамо! Не я оставяй да живее!
Няма, Джейсън, няма!
Къде са проклетите патрони?
Хайде, скъпа.
За теб ще е по лесно скъпа, отколкото беше за Джейсън.
Убий я, Мамо, убий я!
Убий я.
Убий я, Мамо, убий я!
Тя не може да се скрие. Няма къде да се скрие.
Хвани я, Мамо, хвани я!
Убий я! Убий я!
Махни се от мен!
Десет милиграма, Валиум. Всичко е наред.
Всичко свърши. Всичко свърши.
Обърни се. Обърни се, скъпа.
Вашите са тръгнали насам.
Някой друг жив?
Всички ли са мъртви?
Да, мадам.
Двама от моите хора ви извадиха от езерото. Мислехме, че и вие сте мъртва.
Спомняте ли си нещо повече?
Момчето.
И то ли е мъртво?
- Кой?
- Момчето, Джейсън.
Джейсън?
В езерото. Момчето, което ме нападна. Онова, което ме дърпаше под водата.
Мадам, не намерихме никакво момче.
Но той .....
Тогава, Той, е още там.
Превод: modem