The Manchurian Candidate (2004) (The Manchurian Candidate Cd 1.srt) Свали субтитрите

The Manchurian Candidate (2004) (The Manchurian Candidate Cd 1.srt)
През 30-те години Япония превзема Манджурия от Китай и я прави своя марионетна държава.
Когато става време да се избере президент, японците поставят техен марионетен ръководител - бивш манджурски лидер.
От тогава под "Манджурски кандидат" се разбира всеки марионетен лидер. (б.пр.)
ДЕНЗЪЛ УОШИНГТЪН
МЕРИЛ СТРИЙП
ЛИВ ШРАЙБЪР
МАНДЖУРСКИЯТ КАНДИДАТ
ДЖОН ВОЙТ
Залагайте, залагайте. Хайде, Джеймисън.
Всички ли заложиха? Аткинс, Аткинс?
О, хайде, човече, давай.
Не, човече, сестра ти още не ми е пратила чека.
Не, така играеш... Така играеш "Тексаски покер".
Кажи ни как да го играем!
Така се играе "Тексаски покер".
Искаш ли още една карта? Това е четвъртата шибана...
- Каре.
- Мелвин, ти какво имаш?
Хей, Мелвин, човече, какво ще правиш,
ще играеш ли карти или ще ги мътиш?
Няма да ги мътя. Трябва да тичам бързо до банкомата.
Това трябва да е...
Наоколо трябва да има супермаркет.
Дай ми две.
РЕЖИСЬОР ДЖОНАТАН ДЕМ
И защо да не влезем директно.
По този път, направо вътре.
Да, виждам, че капитанът харесва по-безлюдните пътища.
Не, капитанът не обича да се движи по магистралата,
така че всеки Том, Дик и Кадафи да го фраска по задника.
Тук е много зле.
Зле е и тук, все още е лошо и тук.
И чух, че тук също е зле.
- Навсякъде е зле, а?
- Да.
Мини?
Коварни. Шведско производство.
Човекът не ми каза нищо за мини.
Сержант Шоу.
- Сержант.
- Сър.
Тръгваме след две минути.
Да, сър.
Добре ли си?
Да, сър.
Две минути.
Ей, дай ми две карти, човече.
Капитанът каза, че тръгваме.
Така че...
Хей, това коте има нужда от приятел. И прегръдка.
Това беше точно преди "Пустинна буря".
Бяхме на обичайното разузнаване в контролираната от Ирак територия
за оценка силите на противника.
Саддам беше обещал, че това ще е майката на всички войни.
Аз съм във водещата кола със сержант Шоу
и с нашия водач, цивилен на договор.
Нощта е ясна. Има звезди, но без луна.
Засада!
Изчакай.
Излизайте от колата. След мен! След мен!
Пусни ракета, сержант.
Неприятелят свален! След тях! Дръжте се отляво!
Прикрий се, прикрий се!
Дръж отдясно!
Бързо, бързо!
Капитан Марко!
Сър?
Уплашихте ли се?
Уплашен? Ами...
Нямаше време да се уплаша.
Като напълно пренебрегваше собствения си живот,
сержант Реймънд Шоу пое сам
цялата неприятелска група.
ВАШИНГТОН - в наши дни.
Сержант Шоу беше награден с Медал на Честта.
Аз лично подписах препоръката.
Да, сър.
Вие бяхте ли ранен?
Да, бях ранен.
Мозъчно сътресение. Сержант Шоу пое командването.
Майоре?
- Да.
- Вашата част претърпя ли загуби?
Да. Редник Едуард Инграм
и редник Роберт Бейкър III бяха убити.
Медалът на Честта, Медалът на Честта на Конгреса,
е най-високото отличие, към което един войник може да се стреми.
Това, което тези смели мъже, за които днес говоря, направиха,
никога няма да бъде забравено.
От 1917 г. са раздадени медали само на 970 души
от 30 милиона американци в армията.
Кой знае.
Може би някой ден, един от вас, прекрасни млади хора,
ще спечели този медал, защитавайки тази велика нация.
Да.
Майор Марко, от името на групи 1094 и 1128,
искам да Ви благодаря
затова, че дойдохте да ни разкажете за Медала на Честта
и за Вашия интересен опит във въоръжените сили.
Благодаря за вниманието.
Много Ви благодаря.
Искахте ли да бъдете Вие?
Извинете?
Да спечелите Медала.
Да бъдете... да бъдете герой.
Е, сър, аз просто... аз съм горд, че бях там.
Благодаря Ви.
Много Ви благодаря.
- Майор Марко?
- Да.
Ал Мелвин, сър.
Ефрейтор Мелвин.
От Вашата част, Пустинна Буря.
Ефрейтор Мелвин. Как сте?
Сънувам това, сър.
- Сънувате?
- Да, сър.
Кувейт. Вие и аз,
Инграм и Бейкър, и...
Реймънд Шоу.
ОК.
Спомням си, че стана както Вие току-що разказахте,
и тогава...
не мога.
Е...
там беше доста тежко, Мелвин.
Това беше преди много време. Паметта лъже.
Имате ли сънища, сър?
Всеки има сънища, ефрейтор.
Не, не такива.
Не, нямам.
Всичко съм записал. Всяка нощ,
веднага щом се събудя, се опитвам да ги запиша.
Не винаги са свързани,
не всичко, което помня.
Може би трябва да отидете в болницата за ветерани,
да поговорите с някой лекар.
- Ходих по лекари, човече.
- ОК.
Аз само... Аз само...
Само съм озадачен, сър.
Защото си спомням, Шоу...
Шоу, ОК... Шоу ни спасява, нали...,
... но в това няма смисъл, защото...
това трябваше да сте Вие.
ОК, ако Шоу е в Хамър-а...
Тойота-та е тук...
Добре. Стани, стани.
Слушай, това е...
Това е минало. С това е свършено. ОК? Трябва да гледаш напред.
Това, което се надявах е, че, може би...
Имаш ли нужда от пари или от нещо друго?
- Не, не, сър.
- Чакай малко.
Не ми трябват парите ти, човече.
Добре. Радвам се, че те видях.
Книжна или пластмасова, сър?
С общественото безпокойство, пламнало отново след събитията в Кървавия Петък,
с войната срещу тероризма, продължаваща още една година, без изгледи за край,
тревогите продължават да растат.
Проучванията показват, че все повече гласоподаватели
са загрижени за личната безопасност на семействата си,
за икономическата сигурност,
страхувайки се, че все повече работни места отиват зад океана
или се заемат от нелегални емигранти.
Те са обезпокоени за качеството на водата и въздуха,
които намаляват, благодарение на снижаването на нормите за околната среда,
от религиозното и расовото противопоставяне,
от барабанния бой за мъртвите войници, идващи от целия свят.
Американският народ е готов за нов дневен ред.
Но тъй като тази партия е разделена по толкова много въпроси,
изборът на вицепрезидентска номинация може да стане
обединяващият фактор за делегатите на Конгреса.
И ако това уважение ме тласка към номинацията
за ваш кандидат за вицепрезидент, това ще бъде голяма чест за мен.
Трябва да погледнем навътре, да се погрижим за собствената си къща.
Опасността за нашата страна идва не само от терористите,
на които, между другото, ние помогнахме да възникнат
с 20-годишната си провалена външна политика.
Не, истинската опасност идва от суспендирането на гражданските права,
от унищожаването на Хартата за Правата, позволяващо страховете ни
да разрушат нашите демократични идеали,
защото, веднъж започнали да нарушаваме конституционните защити,
нашите врагове са спечелили.
Реймънд?
- Ето го.
- Скъпи.
Какво, права ли ще ме държиш отвън като рум сървис?
Попитах долу мис Фриман, твоята кавгаджийка, полезната мис Фриман,
тя каза, че си тук, за да репетираш речта си.
Честно, не мога да разбера защо
настояваш да се изолираш, Реймънд.
Хората те обожават, мечтаят за твоята компания,
а ти стоиш тук,
скрит, като че ли си някакъв
емоционален инвалид като баща си.
Млъкни, Том. Вместо Реймънд Прентис Шоу,
красив, интелигентен,
обичан от хората герой от войната, имащ какво да даде на тази партия.
- Не.
- И на страната си.
Не.
- Какво не?
- Не.
Дори още не съм ти задала въпрос.
"Не" на въпроса, който искаш да ми зададеш.
"Не" на всички въпроси, които имаш намерение да ми зададеш.
Косата ти е много сплескана.
И не, няма да ме въвлечеш с твоите обичайни задкулисни...
И връзката ти...
политически ходове в президентската надпревара.
Връзката ти не е подходяща. Трябва ти нещо не толкова делово.
О, ти не се интересуваш.
Разбира се, че се интересувам. Нямаше да бъда тук, ако не се интересувах.
Но не и ако това значи да атакувам репутацията
на държавник като Том Джордан,
което съм сигурен, че е било част от твоя план.
Извинявай, кога някога съм атакувала Сенатор Джордан, въпреки...
Въпреки какво?
Въпреки срамния начин, по който дъщеря му си играеше с теб
това лято на крайбрежието.
Ти я изгони, майко, да не се заблуждаваме...
Тя не беше подходяща за теб, но ако така предпочиташ да помниш това...
Ти унищожи всяка възможност ние, някога...
Скъпи, прекалено опростяваш нещата, но всичко е наред.
Няма да се намесвам.
Обещавам ти.
Благодаря ви. Благодаря ви.
Мисля, че всички познавате майка ми, Сенатор Елеонор Прентис Шоу.
И някои от вас, без съмнение, си спомнят баща ми,
Сенатор Джон Шоу.
Имах честта да бъда два мандата в Конгреса.
Но също така отраснах в Капитолия.
Имах възможност да видя как се играе играта от професионалисти,
как се провалят сделки,
как се притискат комисии, как се купува и продава дневен ред.
И с извинения към майка ми, искам да остана аматьор.
Вярвам, че демокрацията не трябва да е обект на сделки.
Вярвам, че освобождаването от страха в нашата страна и в целия свят
не трябва да е обект на сделки.
Знам колко много трябва да се страхуват американците днес.
Но трябва да ви кажа, че аз съм бил там.
Срещал съм се с неприятеля на самата фронтова линия.
Знам какво е да се страхуваш.
Но аз съм живото доказателство, че можем да победим.
Ние можем да вземем надмощие.
Днес ние трябва да осигурим нашето утре. Благодаря ви.
- Блъфлинг?
- Изводът е един.
Те трябва да паднат на дебелите си бели колене, благодарейки ми
за това, че спасих тази партия от политическо сепуко.
Вие им дадохте всички възможности да направят правилния ход, Сенаторе.
Не. Аз им дадох една възможност и това беше много великодушно от моя страна.
Виж дали можеш да хванеш Боб Артър,
защото искам да се срещна с него.
Много ти благодаря за организацията.
- Оценявам го.
- Благодаря.
- Г-н Секретар.
- Сенаторе.
Благодаря Ви, че приехте тази среща.
- Радвам се да Ви видя.
- Леона. Радвам се да те видя, Леона.
Бъди. Господа.
Не, мисля, че го уредихме тази сутрин.
Добре, ще Ви държа в течение.
Решението е окончателно.
Много Ви благодаря.
- Как е Жанин?
- Сенаторе.
Том Джордан е в листа на номинираните.
Сега не се нуждаем от благословията Ви,
но бихме желали да я имаме.
ОК, но преди да започнем,
просто съм любопитна да знам,
кой гений роди идеята да събере "резюме" от Небраска
с реликва, която мисли, че да не се разрешава на самоубийци с бомби да се качват в автобусите
е противоконституционно. Ти ли беше това, Горди?
Всички проучвания сочат, че номинацията на Артър-Джордан
се приема добре от американците.
Това "се приема добре", в колко гласа се изразява?
Вашият син е непознат извън Ню Йорк.
Имам предвид обществената му дейност, работата му в Конгреса,
макар и похвална, не е нещо, което...
Моят син е герой от войната.
Губернатор Артър се съгласи да има предвид Реймънд
за пост в Кабинета.
Не дойдохме тук, за да дискутираме.
За това ли сме тук?
Ели, нямаш достатъчно гласове, за да блокираш това.
Не, дори да предизвикаш второ гласуване за номинацията.
О, Джим, дори и да се състезава с този книжен тигър - вицепрезидент,
с неговата партийна история на безкрайни провали у нас и в чужбина
Губернатор Артър е неизбираем за президент
без помощ.
Да предположим, че нашият безстрашен Артър
може да се оправи на собствен терен и със Североизтока,
и дори с Калифорния, пак губим в целия Юг.
Той не е изгубен напълно за Юга, Сенаторе..
И Югозапада, където те спечелиха със съкрушителна преднина.
Искам да кажа, че вие знаете това.
Вашите фокус-групи, вашите анкети показаха това.
Те ме подкрепят, нали?
Сега вие се надявате на Том Джордан да ви помогне да спечелите
гласовете на черните, жените и студентите.
Моят инстинкт ми казва, че той няма да може
и на Артър, по някакъв начин да задържи централната част, където той, в най-добрия случай, е колеблив.
Убедени сме, че това е печелившата номинация, Ели.
Каква е допустимата грешка, Вон?
Пет пункта?
Три?
Аз мога да обърна това и вие го знаете.
О, мога да обърна седем против вас.
Това е повече от достатъчно, за да разцепя номинацията.
И да отнемеш Белия Дом за още четири години? Не.
Не можеш да направиш това.
Не, дори и ти не можеш да направиш това, Сенаторе, блъфираш.
О, не, не, не, Сенаторе, мога и ще го направя,
и ще направя това, което е необходимо да защитя Америка
от всеки, който й се противопоставя.
Не мога... Аз ли съм единственият човек в тази стая,
който чете докладите на Националната Агенция за Сигурност?
- Аз ги чета.
- Добре, тогава знаеш,
че сме на прага на нов катаклизъм,
вероятно ядрен, на наша територия.
О, Ели, това е малко крайно.
И не от случайни терористи,
а от тайни съюзи на недоволни нации,
които станаха дръзки, благодарение на световния миротворец Джордан,
който вярва, че човешките същества са по презумпция добри
и, че нашата сила е нещо, не знам,
срамно или лошо, или, че никога не бива да бъде използвано.
Не се залъгвайте, американците са ужасени.
Те знаят, че нещо предстои. Могат да го почувстват.
И ние можем или да им подхвърлим старите лайна, като ги наречем захар,
или да ги въоръжим.
Можем да ги въоръжим с млад, активен вицепрезидент.
Можем да им дадем енергия, да им дадем герой от войната със сърце,
кален в противниковия огън в тъмнината на пустинята,
когато американски животи са били в опасност.
Дай ни няколко минути.
Благодаря ви.
Г-н Секретар, благодаря, че ми отделихте време.
- Благодаря Ви.
- Наистина го оценявам.
- Леона, довиждане.
- Благодаря ти, Ели.
Е, те трябва сами да решат.
Горд съм...
да предложа за номинация
името на следващия вицепрезидент на Съединените Щати:
Реймънд Шоу!
Забележително развитие. Преди двадесет и четири часа
Конгресменът от Ню Йорк, Реймънд Прентис Шоу,
дори не беше споменаван за възможен кандидат
за вицепрезидентска номинация за следващите четири години,
още по-малко от тази конференция.
Невероятни новини от трибуната на конференцията тази нощ.
Като състезател от задна позиция, подгонвайки фаворита
на правата на Кентъки, Дерби,
Реймънд Шоу задмина Сенатор Томас Джордан,
за да спечели вицепрезидентската номинация.
Реймънд Шоу произхожда от известната династия Прентис.
Внук на легендарния индустриалец и дипломат Тайлър Прентис,
син на противоречивата Сенатор Елеонор Прентис Шоу,
която зае овакантеното място на съпруга си,
уважавания Джон Шоу,
когато той трагично загина преди 20 години.
За много хора Реймънд Прентис Шоу е една загадка.
Милионер, студент от Харвърд,
който се записва в пехотата,
отказвайки офицерската служба, на която имаше право.
Странящ от медиите и усамотен,
неговият живот се променя завинаги
на фронта в Кувейт,
където спечелва Медала на Честта на Конгреса за проявена храброст в боя.
Двама от членовете на известния "Изгубен Патрул" на сержант Шоу,
редник Едуард Инграм
и редник Роберт Бейкър III, са били убити.
Техният цивилен водач изчезва при засадата,
но сержант Шоу героично се сражава с противника
и извежда оцелелите от "Изгубения Патрул"
през неприятелската територия на сигурно място.
Реймънд Шоу е може би най-любезният, най-смелият, най сърдечният,
най-себеотрицателният човек, когото сме познавали.
Знаменитият герой от войната
посвети себе си на служба на обществото след Пустинна Буря.
Носител на Медала на Честта, обичан от членовете на "Изгубения Патрул",
той бързо насочи енергията си в служба на обществото
в приелия го щат Ню Йорк.
- Революционната наука биогенетика,
която, без преувеличение, беше трансформирала...
Капитан Марко!
Революционната наука биогенетика.
Революционната наука биогенетика,
която, без преувеличение, беше трансформирала...
- Капитан Марко!
- Реймънд Шоу е най-себеотрицателният
човек, когото някога сме познавали.
Реймънд Шоу е може би най-любезният, най-смелият, най сърдечният...
Сега отбележи сложността на фронталния лоб.
Въпреки това...
Капитане.
Помогнете ми.
Сержант Шоу.
Капитане.
Удушете редник Бейкър. Убийте го.
Реймънд Шоу е може би най-любезният, най-смелият, най сърдечният...
най-себеотрицателният човек, когото сме познавали.
Реймънд Шоу...
Чудесно, чудесно. Продължавай, Реймънд.
Добре, добре, Реймънд.
Реймънд Шоу е може би най-любезният, най-смелият, най сърдечният...
най-себеотрицателният човек, когото сме познавали.
Без да се засягате, майоре,
но това е като да ми пазите задника, като че ли имаме нужда от детегледачка.
Тук съм, само за да съм сигурен, че няма да бъдете притиснат
от някоя нещастна съпруга на генерал от авиацията.
Майор Марко, бихме били много щастливи.
- Радвам се да Ви видя.
- Благодаря.
- Благодаря.
- Радвам се да Ви видя.
Реймънд Шоу.
Майор Марко, тази армия от двама
ще отиде на разузнаване при безстопанствения бар.
- Провалената външна политика служи само да стимулира нашите противници.
Извинете ме, моля.
Фактически, мобилизирайки една изкуствена армия от недоволници...
- Генерал Слоун, Вие водите нападението.
- Абсолютно.
Уилиям. Здравей, как си?
Благодаря, добре. Познавате ли съпругата ми, Пам?
- Здравейте, как сте?
- Здравей, Боб Артър.
Имам предвид, не би ли трябвало това да бъде въпросът в тази наша велика страна,
който да интересува всички.
Не само хората от тази партия,
а може би по-скоро хората, които не могат да си позволят да бъдат тук.
- Реймънд. Извинявай, че те прекъсвам.
- Извинете.
- Боб. Познаваш дъщеря ми.
- Том, не мога да повярвам.
Разбира се. Джослин, радвам се да те видя отново.
- Марк.
- Елионор.
Реймънд, дядо ти щеше да бъде дяволски горд с теб.
Благодаря, г-н Уайтинг.
Реймънд, това е Джей Би Джонстън, от Манджуриан Глобал.
- Здравейте, как сте?
- За мен е удоволствие.
И Дейвид Донован, техният изпълнителен директор.
И също така съпредседател на U S Интернешънъл Полиси Кокъс.
Твърди поддръжници, Конгресмен.
Те отчаяно искат да ти служат, скъпи.
Благодаря, майко, мисля, че си заслужи хонорара.
О, не. Моят смел идеалист.
Е, господа, как е бизнесът?
Не е зле, Реймънд. Бизнесът е добре.
Винаги би могъл да бъде по-добре.
Ако бъде по-добре, вие, момчета,
ще имате повече авоари от Европейския Съюз.
Нима вече нямаме?
Всяко велико общество, всяка велика цивилизация,
винаги се закрепва от велик моряк.
- Конгресмен, Шоу.
- Много благодаря.
Радвам се да те видя, Боб. Благодаря, че дойде.
Конгресмен.
Бен Марко.
Знам. Здравейте, капитане.
Как сте?
- Трябва да говоря с Вас.
- ОК.
О, Господи, Реймънд, минаха толкова години.
- И?
- И, аз бях омъжена,
- Разведох се.
- Да.
Е, може би си забелязала, че аз самият малко съм се променил.
Не. Не, това не е... Не, да, забелязах.
Разбирам. Това е страхотно. Поздравления.
Моите чувства не са, въпреки че...
Променени, искам да кажа.
Какви чувства? Какви?
Джослин, никога не съм спирал да се чудя
как биха се развили нещата между нас,
ако майка ми не беше......
- Реймънд.
Реймънд, хората не могат просто да пренапишат живота си.
Не съм имал връзка,
след като спряхме да се виждаме.
Това не ти ли говори нещо?
Да, това...
Че ти си почти най-самотният човек на планетата.
Реймънд, тогава бяхме деца. Трябва да е било преди 15 години?
Беше мило, но...
Джос.
Да. Трябва да тръгвам.
Да.
Пожелавам ти успех в кампанията.
Благодаря ти.
Джос...
Сержант Реймънд Шоу.
И аз искам да говоря с Вас.
- Не сега.
- Извинете ме, сър.
Искам да кажа, знам, че сте ангажиран, Конгресмен...
- Не ме докосвай.
- Съжалявам.
Съжалявам, аз просто...
Никога не ме докосвай.
Хелоу, майоре. Опитахте ли Пад Тай?
Казаха ми, че го препоръчват.
Какво се надявахте, че ще каже Конгресмен Шоу?
Не знам, сър.
Не беше толкова за това какво казва или не казва, беше по-скоро за неговото
отношение, неговото поведение.
Говорихте ли с Вашия лекар?
Лейтенант полковник Хауърд, с цялото ми уважение,
повече от дванадесет години експерти ми казваха,
че имам синдрома на Войната в Залива, посттравматична стресова депресия
и всякакви други депресии, които можете да назовете.
През тези 12 години бях добър войник.
И отричах това, което всеки нерв от тялото ми
казваше, че е по-реално отколкото не.
Сънувах едно и също, не различни сънища,
нощ след нощ...
Не. Не. Съжалявам.
Вие казвате, че цял взвод от американската армия
е бил хипнотизиран да вярва, че Реймънд Шоу
е заслужил Медала на Честта.
И, че, някак си, благодарение на Вашия сън,
Вие сте единственият, който знае истината.
Майор Марко, ще стоите далеч от Конгресмен Шоу.
И ще продължите лечението си.
Това е заповед.
Това е всичко, майоре.
Някъде в този момент един американски войник воюва с тероризма
и се тревожи за семейството си вкъщи.
Някъде в този момент, в някой малък американски град,
неговата баба стои в кухнята.
Тя държи шишенце с лекарство в едната ръка,
отваря хладилника с другата и си мисли:
"Мога да платя или лекарството си,
или да платя вечерята си.
Не мога да платя и двете."
Не вярвам, че нашите майки и баби
трябва да се изправят пред такива решения, не и в тази страна.
Не вярвам, че нашите смели мъже и жени от въоръжените сили,
рискувайки живота си отвъд океана, трябва да се тревожат
за семействата си тук в Америка.
Виждате, че в тази страна има някои пропуски,
дълбока пропаст, през която ние трябва да прехвърлим мост.
Пропастта между богати и бедни,
между правителството и хората,
между истинската сигурност и представата, че се чувстваш сигурен.
Втория етаж, стая три в края на коридора.
Между това, какво е истинско...,
Не го ли обичаш това момче?
и какво не е.
Тежките решения са неизбежна част от ежедневието на водача.
Искам само да накарам Губернатора да си спомни, че
първата отговорност на правителството...
Ал Мелвин.
Ал, тук е Бен Марко. Вътре ли си?
Лисицата е в кокошарника.
Невестулка.
Невестулката е...
Невестулката е невестулка.
Сър, ще бъда отвън.
Какво?
Ще бъда отвън, сър.
Знам.
- Лека нощ.
- Лека нощ, сър.
- Да вдигна ли телефона, сър?
- Не.
- Лека нощ, сър.
- Лека нощ.
Майко, имаш 30 секунди.
Толкова ли съм предвидима?
Нямаш идея.
Обаждам се да ти направя комплимент, г-н Сърдитко.
Мисля, че тази вечер беше чудесен.
А също и експертите от телевизионната верига.
И тази състрадателна бдителност
работи много добре за теб.
- Може би ще трябва да си сменя вижданията.
- Започнах да вярвам в това.
О, да, разбира се, че ще започнеш.
- Сега, Реймънд...
- Лека нощ, майко.
Реймънд? Какво? Не, чакай, чакай.
- Изчакай за секунда.
- Какво? Реймънд?
Там ли си?
Да?
Сержант Шоу?
Кой е?
- Сержант Реймънд Шоу?
- Да.
Реймънд Прентис Шоу?
Да.
Слушай.
Отиди към спалнята.
Влез в коридора там.
Отиди до края и отвори гардероба.
Да, благодаря Ви.
- Здравей, Реймънд.
- Здравей.
Помниш ли ме?
Не, сър.
Чудесно. Имаме 20 минути за един малък преглед
на главата, господа, така че бихте ли си свалили сакото.
Седнете, моля.
Не, г-н Вилалобос, аз само... Армията ме нае да събера
информация за стресовата депресия, така че аз само...
...знаете ли, събирам статистика, опитвайки се да разбера нещо за собствената си част.
Добре, вижте, г-н Уилсън,
когато Натан се прибра вкъщи, беше ли погълнат изцяло от Кувейт?
Имам предвид, дали имаше кошмари
за боевете там?
Когато започне да действа упойката, ще почувстваш, че ти става студено.
Сондираме кожата...
...сондираме.
Моля те, успокой се. Спокоен ли си, Реймънд?
Да, сър.
Сега, Реймънд, ще пробия малка дупка в черепа ти,
която ще позволи да вкараме новия имплантат.
Ще почувствате лек дискомфорт под формата на натиск
и силен вибриращ шум в главата си,
което разбира се е напълно нормално.
Благодаря.
Разбира се, веднага щом тази и всяка друга задача бъде завършена,
Вие ще сте забравили, че изобщо е съществувала.
Сега сондата влиза.
Добре.
Чудесно.
Освобождаваме имплантата.
Това е. Не беше толкова лошо, нали, Реймънд?
Не, сър.
Това е добре. Няма гниене или изместване.
Всичко изглежда, че е в безукорно работно състояние.
Сега, Реймънд.
Можеш ли да си спомниш смъртта на редник Бейкър и редник Инграм?
Да, сър.
Добре. Можеш ли да ми разкажеш за това?
Бяхме на рутинно разузнаване в контролираната от Ирак територия,
за оценка силите на противника.
"Бяхме на рутинно разузнаване в контролираната от Ирак територия,
за оценка силите на противника."
Мисията завърши без инциденти. Връщахме се към...
"Към Базата. Нощта е ясна. Има звезди..."
Нощта е ясна. Има звезди, но без луна.
Патрулът попадна в засада.
Започнахме сражение с наземни сили, подкрепяни от хеликоптери.
Стреляха с РПГ и оръдия.
"Капитане..."
Капитан Марко е в безсъзнание.
При последвалия обстрел Еди Инграм остана изолиран вляво.
Бейкър отиде при него.
Един снаряд уби и двамата,
преди да мога да локализирам и унищожа оръдието.
Капитане. Капитан Марко.
Помогни ми.
Извинете. Това място заето ли е?
Виждам, че капитанът харесва по-безлюдните пътища.
Книжна или пластмасова?
Е, хайде. От магазина за зеленчуци.
На касата. Момичето, което дава кесиите, това съм аз.
"Книжна или пластмасова, сър?"
Виждам Ви там постоянно.
Бенет Марко. Чекове от Фърст Нейшънъл Банк.
Любовни романи, полуготови нудълси и домати.
Е, както и да е, аз съм в отпуск.
Ваканция в Голямата Ябълка(Ню Йорк) и всичко друго.
Видях Ви да седите тук и си казах: "Хей,
защо не се протегнеш, да докоснеш някого?"
Е, предположих, че отивате към Ню Йорк.
Да, да, аз... Да.
По работа? За удоволствие? И двете?
Ами просто там имам... един стар приятел, приятел от армията...
Той сега е политик и ще си спомним
старите времена с него.
Извинете, казахте, че се казвате...?
Южене.
Как Ви наричат приятелите?
Приятелите ми ме наричат Рози.
- Рози?
- Да, пълното ми име е
Южене Рози. Аз харесвам Рози повече.
Южене е, как да кажа...
...крехко.
Да, но все пак, когато Ви попитах за името, Вие не казахте...
Какво казахте? Казахте Южене.
Да, ами...
може би съм се чувствала крехка в този момент.
Добре ли сте?
Извинете ме.
Здравейте, капитане.
Помните ли ме?
Бен.
Хей. Ще взема такси. Искате ли да Ви оставя някъде?
Не, ще се оправя.
ОК. Сигурно Вашият приятел ще Ви посрещне?
Не.
Добре.
Ел Дорадо 59970.
Това е моят мобилен телефон в случай, че някога... Нали знаете.
Обичам да го казвам по стария начин.
Ще го запомните ли, или да го напиша с ножче на гърдите Ви?
- Ще го запомня.
- ОК.
Хей, Вие сте малко...
Имате нужда да отидете някъде да се освежите.
Контрольорите в Пентагона днес обвиниха
частния взаимен фонд Манджуриан Глобал
в изкуствено завишаване на цените на плазмата и другите критични медицински доставки
по време на последното нахлуване в Индонезия,
въпреки това, компанията си е осигурила без търг договор за половин милиард
за предоставяне на услуги на американските войници
при подготовката им за мобилизация в Шри Ланка.
Пристигнахме.
Заповядайте.
Това е апартаментът на братовчедката ми.
- Тя тук ли е?
- Не.
Винаги ли сте бил толкова срамежлив.
Няма друго място като вкъщи, нали?
Вярвате или не, оттук има изглед.
Отиваш до пожарната стълба, провираш си главата
и почти можеш да видиш някое дърво.
- Мога ли да Ви предложа нещо за пиене?
- Не, така съм добре.
Имам някакъв диетичен чай.
Страхотен е за Вашия метаболизъм, ако го предпочитате.
Или малко доматен сок. Не? Добре.
Или...
...малко вода?
- Не, благодаря.
- Съжалявам.
Нервна съм. Викам, когато стана нервна.
Къде е Вашата братовчедка?
На турне е с Дрийм гърлс.
Хей, добре ли сте?
Да.
Виж, съжалявам за това, което се случи по-рано.
Няма нужда да ми се извинявате.
Ще Ви направя малко чай.
Господи. Къде е лимонът? ОК.
- Добре ли сте?
- Да, добре съм.
Оставих Ви няколко кърпи, видяхте ли ги?
- Какво беше това?
- Изпуснах си чантата.
Бен?
Добре ли сте?
Земята до Бен.
Да.
- Сигурен ли сте, че всичко е наред?
- Да.
Бен?
Бен?
Бен?
Бен?
Бен?
Какво правите?
Видяхте ли това?
Това, което беше в ръката ми.
Аз не халюцинирах, Делп. Аз го държах в ръката си.
Така казват всички, Марко.
Някакво проклето лайно Ви е напръскало по време на Пустинна Буря.
Освен целия обеднен уран.
Лично аз знам за няколко рейнджъра,
които се кълнат, че виждат само в третични цветове,
- Делп. и могат да хващат спортни предавания
в главата си, ако се доближат до трансформатора на Кон-Ед.
Това не е Синдром на Войната в Залива.
Армията изпробва тези малки идентификационни имплантати.
Можеш да ги вкараш под кожата, след което да ги сканираш като бар-код
при спешни медицински ситуации:
кръвна група, ДНК.
Но Армията никога не ми е слагала такова нещо.
Доколкото ти знаеш, човече.
Доколкото ти знаеш.
Американски самолети бомбардираха определени цели в Гвинея след получаване на информация,
че африканският военен режим е възобновил
програмата си за създаване на химически оръжия.
Секретарят по отбраната отказа да коментира атаката,
казвайки само, че мисията е успешна,
целите са постигнати и целият американски персонал, участващ в това,
се е завърнал жив и здрав.
- Стачкуващите транспортни работници..
Сънищата ми са по-реални за мен
от това, което действително си спомням за случилото се там. Това е като...
Това е, като че ли някъде във времето мозъкът ми е бил промит и аз...
И аз съм изцяло объркан.
Всички сме с промити мозъци, Марко.
Колкото до това, че някой ти е вкарал електрически сонди
и компютърни чипове в мозъка, за да те накара да вършиш разни неща,
това е пълна глупост, човече.
Малко електрошок
и липса на сън ще оправят нещата ...
Питай узбеките.
А моите сънища?
А ако всичко това е сън...
и ти в действителност все още си в Кувейт?
- Благодаря Ви, че сте излезли. Благодаря.
- Конгресмен!
- Конгресмен!
- Конгресмен!
- Конгресмен!
- Конгресмен! Защо Вие и Губернатор Артър
се противопоставяте на разполагането на войски в Индонезия?
Защото Губернатор Артър и аз вярваме,
че не можем да чистим света с мръсни ръце.
Сержант Шоу!
Някога сънуваш ли Кувейт?
Капитан Марко.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Радвам се да Ви видя, сър.
Добър вечер. И аз се радвам да Ви видя.
Защо ме попитахте за Кувейт?
Не съм. Попитах за сънищата Ви.
- Благодаря ви, Лили.
- Конгресмен Шоу, съжалявам.
Искат да знаят дали ще дадете интервю на Лари Кинг в 6?
- Не, не.
- "Не" за интервюто, или "не" за 6?
Не. Той иска да говори за майка ми. Не.
- Всичко под контрол ли е, Пи Джей?
- Здравейте, сър.
Радвам се да Ви видя.
Е, капитане, какво мога да направя за Вас?
Отделете ми само няколко минути.
Конгресмен Шоу, един момент, моля?
От личното Ви време.
За съжаление то е толкова лично, колкото виждате сега.
- Разбирам.
- Всичко е наред, Уил.
- Заповядай.
- Благодаря, благодаря.
- Хей, Джордж.
- Съществуват тези сънища,
които някои хора от нашата част имат.
Включително и ти?
Ами...
това е повече като въпрос какво в действителност се случи
тази нощ, когато нашият патрул беше атакуван.
Това е лесно. Бяхме на рутинно разузнаване в контролираната от Ирак територия.
Патрулът попадна на засада. Стреляха с РПГ и оръдие.
- Ти беше улучен...
- В безсъзнание. Точно по начина...
Извинете, че Ви прекъсвам, но имам предвид, точно по начина, по който аз си го спомням.
Но аз сънувам нещо друго.
Аз ли съм в съня Ви, капитане?
Да, Вие, Конгресмен.
Като спасявам някого?
Много по-сложно е от това. Ето, ефрейтор Мелвин,
е направил тези рисунки и отдолу е написал какво сънува.
- Може би, ако Вие само...
- Аз не сънувам, капитане.
Изобщо? Не сънувате изобщо? Всеки сънува, нали? Искам да кажа...
Вижте, капитане, искам да Ви помогна, наистина искам,
но мисля, че трябва да видите някой.
- Някой, който е специалист в...
- Аз ходих по лекари.
Е, добре, наистина добре,
защото те могат да Ви помогнат повече от мен.
- Не знам, но...
- Всичко хубаво, капитане.
- Да. Да. ОК.
- Благодаря, че наминахте.
Не съм луд, Шоу.
Майоре.
- Бен. Гладен ли си?
- Умирам от глад.
Това зависи от демографията.
Извинете.
- Аз съм убил Бейкър?
- Е, това е сън.
Може да значи нещо друго.
Може да значи, че трябва да мисля, че сте го направили.
Не, аз убивах неприятели. Тях не съм ги познавал, така че...
това беше ОК.
Във всеки случай си спомням какво сме правили в Кувейт. Спомням си го перфектно.
Аз просто...
не си спомням действително да съм го правил.
Може би не сте го правили.
Не.
Каква мисъл.
Какво?
Животът е толкова странен, нали?
Коя част?
Не знам. Това, което видяхте долу.
Тази кампания. Политиката. Целият ми публичен живот и личност.
Имам предвид позирането и хиленето като проклета марионетка,
здрависването с напълно непознати, които трябва да са напълно слепи
да не виждат какъв съм.
Какъв ме направи майка ми. Един Прентис.
Жесток Прентис.
- Но не един Шоу. Не, сър.
- Разбирам.
Не, не разбирате.
Не можете.
Бях на 20 години, когато за пръв път имах приятел.
По-лошо, приятелка. Е, според моята гледна точка.
Приятелка извън кръга на одобрените от майка ми партньори
и тя...
моята майка...
Господ знае какво е казала на Джослин, за да я изгони.
Предизвиквайки моя единствен акт на съпротива:
Да избягам
и да се запиша в армията.
Но след войната...
се върнах при нея.
Защо се върнахте? Какво се случи?
Не слушахте ли?
Случи се майка ми.
Истината е, че го мразя.
Винаги съм ненавиждал Медала.
Прекаленото подмазване на малките хора.
Това, разбира се...
не е нещо, от което трябва да ревнувате, капитане.
Аз не съм ревнив.
Аз не сънувам, Бен.
Как може да не помните спасяването на частта ни?
Помня го. Казах, че го помня.
Не, не го помните. Казахте, че не помните как го правите.
Точно това казахте преди няколко минути.
Когато мисля за тази нощ,
все едно, че знам какво ще стане.
Проблемът е, че никога не стигам до тази точка,
където да почувствам, че това наистина се е случило.
Но съм сигурен, че това е напълно нормално.
ОК. Дискутирали ли сте това с някого? Тези несъответствия?
С кого бих могъл да споделя това?
Моите стари приятели от армията, които ме обичат и обожават
за това, че съм спасил техните жалки, непривлекателни,
присъстващите се изключват, задници?
Бихте могли да го обсъдите с армейското разузнаване.
Бихте могли да отидете там. Искам да кажа, бих могъл да дойда с Вас
да го дискутирате и да им кажете какво си спомняте,
какво не си спомняте, и те биха могли
да направят някои тестове.
Да, тестове. Момче.
Пресата ще празнува с това.
Някой е сложил имплантат в мен. Открих го тази сутрин.
Имам дупка на гърба си, ако искате да погледнете.
И имам чувството, че са го направили и на Вас.
Никой не ми е правил нищо, Бен.
Да проверим. Защо не, знаете ли...
- Да отидем на рентген...
- Виж, Бен,
искам да те подкрепя. Наистина.
Но не мислиш ли, че трябва да изчакаме, докато минат изборите?
Защо? За какво?
- От какво се страхувате?
- Не се страхувам от нищо.
- Тогава защо просто не проверим...
- Знаеш ли какво? Мисля, че трябва да си тръгваш.
- Съжалявам, аз наистина...
- Слушай.
Някой е влязъл в главите ни с подковани ботуши,
резачки и трион.
Невроните са били оголени и веригите направени отново.
Мозъчните ни клетки са били изтрити, Реймънд.
Моля те.
Ти се нуждаеш от помощ, Бен.
Какво правиш? Бен!
Спри! Спри!
Вътре! Вътре!
Конгресмен!
Той го ухапа. Той го ухапа.
Изкарайте го оттук.
Добре ли сте, сър?
- Оставете ме сам.
- Сър, ние трябва...
Махайте се!
Извадихме го от река Потомак
около 4:45 вчера следобед.
Какво правехте в апартамента на Ал Мелвин?
Отидох да говоря с него. Той не беше вкъщи.
За какво да говорите? За сънища?
Интересно.
Да, има стотици от тези в апартамента му.
Трябваше Вашите хора да ги проверят.
О, ние веднага ще се заемем с това.
Полковник Гарет беше така добър да ни предостави досието Ви.
Вие сте голяма работа, нали?
Специални сили. Рейнджъри. Делта.
Исках да говоря с ефрейтор Мелвин,
за да го питам за някои неизяснени въпроси...
относно нашето разузнаване в Кувейт през '91.
- Той не беше вкъщи.
- Точно така. Той не беше там.
И Вие какво, помислихте си, че е ОК да се вмъкнете и да го почакате?
Не съм го убил, ако това искате да кажете.
Никой не е казал, че сте го направили.
Може би се е самоубил.
Каква е фикс-идеята Ви за Реймънд Шоу?
Нямам фикс-идея за Реймънд Шоу.
Човекът от сънищата му.
Може да поискате медицински специалисти
да проверят гърба на Мелвин.
Под кожата, точно встрани от лопатката,
могат да открият имплантат.
Точно под кожата, от лявата страна.
Ако не гледат внимателно, няма да я намерят.
Ако желаят, могат да си пеят това, докато я търсят.
- Имплантат.
- Точно това казах.
Имплантат.
Да, но съдейки от досието ти явно
не можеш да различиш лайно от овесени ядки, приятелю.
Извинете. Това е излишно.
Имаш ли проблем?
Психо? Изглеждаш малко гневен.
Може би искаш да ме удариш? Давай, можеш да го направиш.
- Хей!
- За Бога, Бен...
Той ме удари.
И искаш да му помогнеш?
Не. Това би било политическо самоубийство. Разбира се, че не.
Искам ти да му помогнеш.
Не мога дори да си представя защо.
Майко, мога да те уверя, че ми е толкова неудобно да те моля,
както на теб да те молят.
Хората от моята кампания са взели заповед за задържането му.
Влязъл е в списъка на всички охранителни компании, но не искам да го затварят.
- Аз не повдигам обвинения.
- Какво?
Не знам, това е просто...
Не искам сега да говоря за това.
Можем ли да се върнем на кампанията и да се фокусираме на нещо...
Реймънд, ти всъщност не вярваш на историите му?
Не.
Но той вярва.
И той е добър войник.
И ако крехкият му разум изисква
да толерирам неговите заблуди, докато получи помощ, ще го направя.
Това няма да ме направи по-слаб.
Не се страхувам от него.
Реймънд.
Колко добре познаваш твоя приятел?
О, това е тъжно.
Горкият слаб войник.
Майко, моля те.
Добре, представи си колко ужасени са били твоите хора вчера,
когато майор Марко се е явил в щаба на кампанията
и си го поканил...
Господи, ти си го поканил вътре.
След всичко, което те са знаели за него.
Аз го познавам.
Служил съм при него. Той беше добър човек.
Да, така казват всички съседи за серийните убийци.
Излизаш. Шоу не е повдигнал обвинения.