Friends - 10x01 - 10x09 (1994) (Friends-10x07-TOW The Home Study.sub) Свали субтитрите
-Здрасти!
-Какво правите?
-Правим планове за сватбата ни.
-Браво на вас. И ние правихме същото.
Това е лудост!
Залата, роклята, храната....Нямах представа колко скъпо е всичко това.
Доста е соленичко. Направо откачих, когато разбрах за колко пари става въпрос.
-И какво направихте вие двамата по въпроса?
-Много просто. Аз измислих няколко начина да намалим разходите, направих списък,
а Моника ми каза да вървя по дяволите.
Няма друг начин, Фийбс. Просто трябва да приемеш факта, че това ще ти стува много пари.
-Чух, че сватбите са индустрия за $ 40 милиарда на година.
-Да, а на мен дължат само половината от тях.
Мисля, че тези пари могат да се използват за нещо по-добро.
Сериозно ли говориш?!
Да. Какво ще кажеш да дадем тези пари за благотворителност, и да се оженим в кметството?
-Това ме кара да искам да се оженя за теб още по-силно.
-Това е невероятен жест от ваша страна.
-Може и ти да направиш така следващия път, когато се жениш?
Не, не, не....Следващият път ще бъде на Хавай, по залез слънце.
Или пък по-следващия.
ПРИЯТЕЛИ Домашното посещение
Превод и субтитри: DON TOMAZO 10x
-Здравейте!
-Здрасти.
Какво става?
Социалният работник,който отговаря за осиновяванията ще идва днес, затова чистим апартамента.
Ние?!
Знаеш, че не искаш да ти помагам.
Не може хем така, хем иначе!
Това ли е човека, който ще реши дали ще ви дадат дете?
Горе-долу. Тя ще дойде тук да ни задава въпроси, да види къде живеем....
И трябва да мине перфектно, защото ако нещо не й хареса, може да ни изключи от всички списъци за осиновяване в страната.
Може би трябва да се отбия. Може тя да е фен на сапунените сериали.
Много е впечатляващо, когато простите хорица познават знаменитост!
Простите хорица?!
Знаменитост!
Мисля, че вече съм готова, освен ако нямаш неприлични неща скрити някъде?
Като...порно или цигари?
Какво?!!!
Не!!!
-Чандлър?!
Нямам! И съм обиден от тази инсинуация!
Значи няма списание под дивана....
...или пакет цигари, залепен зад тоалетното казанче...
....или пък мръснишка касета във видеото?
Ще си призная за цигарите и за списанието, но касетата не е моя.
Не е и моя!
Явно никога няма да разберем чия е!
Мога ли да ви помогна?
Да. Тук сме, за да направим доста голямо дарение за децата.
Всяка помощ, малка или голяма, винаги е добре дошла.
Е, мисля, че ще оцените това!
Това е много щедро !
И не искаме благодарствени писма.
Това е напълно анонимно!
-Напълно анонимно!
-От двама напълно напознати.
-Господин Х, и...
...Фийби Буфе.
Ако желаете, ще включим имената ви в нашия бюлетин.
-Не е необходимо.
-Буфе се пише "B-u-f-f-a-y".
А г-н Х се пише...
Майк Ханиган.
От името на децата много ви благодаря!
-Много се радвам, че го направихме! Чувствам се много добре!
-Така е! Чувството е страхотно!
О, виж! Ще си вземем от тези безплатни тениски!
Всъщност това е тениската, с която бях във фитнес-залата.
Влажна е.
Ема ще се събуди след малко.
-Добре.
Рос, чух за теб и Чарли.
Много съжалявам.
-Всичко е наред.
-Сигурен съм, че има още много красиви палеонтоложки някъде там.
-Със сигурност!
Имаше една! Това е!
Всички останали изглеждат така, сякаш живеят под някой мост!
-Е, какво ще правите днес?
-Мислех да заведа Ема на детската площадка.
Боже мой! Какво?!
Както казах, мисля да заведа Ема в музея на ножовете и огъня!
Виж, Рос, не искам Ема да ходи на детската площадка.
-Защото...?
Добре, щом искаш да знаеш.... Аз имах много травмиращ инцидент....
...с люлка, когато бях малка.
-Сериозно?
-Да, бях на 4 години...
...бях на люлката, и изведнъж косата ми се оплете във веригата....
и за да ме свали оттам, майка ми трябваше да отреже голям кичур от косата ми....
И косата ми беше неравна седмици наред!
И ти успя да преживееш всичко това?!
Чудя се кой ли ще играе теб във филма?!
-Добре, подигравай ми се, но не искам Ема да ходи там!
И мисля, че Клеър Дейнс.
Съжалявам за твоята трагедия....
Но люлките са абсолютно безопасни, и Ема много ги обича!
Ела с нас, и ще се увериш!
Рос, тези неща се движат с 60 км/ч!
И има един момент,когато си в най-горната точка, и не знаеш дали ще успееш да се върнеш на земята!
Космосът е пълен с деца в орбита!!!
Моля те, ела с нас! Когато видиш изражението на лицето на Ема, няма да съжаляваш!
-Добре.
-Нали не искаш да си от онези майки,които предават на децата си ирационалните си страхове?
-Ирационални?!
-Добре, ще ти го припомня следващия път, когато откачиш, защото в апартамента ти има паяк!
Да бе! Едно и също е! Сигурен съм, че има 30 вида отровни люлки!
-Боже мой! Социалната работничка е подранила!
Изправи се.
Широка усмивка!
Здравейте. Това домът на семейство "Откачени" ли е?
Чакаме социалната работничка.
Но се радвам, че дойде.
Тази сутрин разчиствах, и намерих това.
Не знам дали искаш да го използваш, но....
Много мило от твоя страна...!
Но знаеш ли какво? Няма да имам нужда от воал. Всъщност изобщо няма да нося рокля.
Казах ти, че няма да дойда на гола сватба!!!
Не, не, не! Просто няма да правим голям прием.
Взехме парите, които щяхме да изхарчим за сватбата, и ги дарихме за децата.
Това е лудост!!!
Извинявай. Просто не мога да си представя да се откажа от сватбения си ден по този начин.
Да, но ние сме различни.Не ми пука дали ще имам огромно празненство.
Това е много важно за теб, но....
...моля те, ако аз сложа това, изглеждам....
...ослепително.
Но на кого му пука. Нямам нужда от хубав воал и разкошна рокля.
Точно така. Ти се вричаш в някого....
и е едно и също дали ще го направиш в "Плаза" или....Къде ще го направите?
-В кметството.
О, това звучи....добре.
-Скоро бях там, и наистина са освежили това място.
Всичко е наред....всичко е наред....
Вече съм взела решение.
Това, което наистина искам, е страхотна голяма сватба!!
Но ти вече даде всичките пари за благотворителност!
Ами, ще си ги поискам обратно.
Не мисля, че можеш да го направиш.
Защо не?! Това е сватбеният й ден! Той много по-важен от някакви си смотани деца!
Това е много мило, скъпа, но си запази малко и за социалната работничка.
-Добре....внимавай....
Внимавай. Пази й косата. Пази й косата!!!!
-Рейч, тя има три косъма!
-Знам...
Знам, но са толкова красиви!
Боже мой, току-що откъснах единия!
Обещавам ти, че нищо няма да й се случи! А сега гледай колко много й харесва!
Готова ли си, миличка? Ето, започваме.
Внимателно....
Тя се усмихва!
-Наистина й харесва!
-Видя ли? Казах ти.
Виж колко е смела!
-Дай аз да бутам. Може ли аз?
-Разбира се!
Вземи фотоапарата. В чантата е.
-Добре.
Видя ли?! Уплашената от люлките! Бас ловя, че сега се чувстваш доста глупаво!
Наистина ли ще си поискаме парите обратно?
Та те са за сватбата ни!!!
Така...този дали е гей или е нормален? Защото един от двама ни ще трябва да флиртува с него.
-Леле! Дошли сте да направите още едно дарение същия ден?! Не мисля, че това се е случвало досега.
Гей. Давай!
Боже, харесва ми ризата ти!
Дарението, което направихме по-рано.....
...искаме си го обратно.
Моля?!!!
Тези пари бяха за голяма сватба, която мислехме, че не искаме. Но се оказа, че искаме.
Значи искате да ви върнем дарението, което направихте за децата?!
Да!
Чувството е наистина невероятно!
Съжалявам. Наистина. Но тази сватба е много важна за мен.
Не е моя работа.
Освен това, може би това е правилния избор.
Много разглезихме децата. Всичката тази храна и топли дрехи....
Не е честно!
Сватбата е важно събитие. Особено за мен!
Аз не съм имала парти по случай завършването, и не съм ходила на абитуриентски бал!
И прекарах шестнадесетия си рожден ден опитвайки да се спася
от един избягал от лудницата, който по думите му, искаше "да ме убие"!
Така че, аз заслужавам истинска сватба!
И няма да позволя на някакво потящо се нищожество да ме кара да се чувствам неудобно заради това!
Може и за мен да се отнасяше.
Здравейте! Аз съм Лора. Тук съм заради вашето интервю за осиновяване.
Здравейте! Аз съм Моника, а това е Чандлър.
Моля, заповядайте.
-Благодаря.
Искате ли нещо за пиене?
-Вода би било добре.
-Чудесно! Толкова се радваме, че сте тук!
Много сме развълнувани, че процедурата се задвижва.
Защото много обичаме децата. Обичаме ги до смърт.
Е, не чак до смърт.....Това е само образно казано...
Обичаме децата в допустимите граници!
Доколкото е позволено от закона....
Апартамента ви е разкошен!
-Благодаря.
Тази сграда притежава благотворна семейна атмосфера.
Знаете ли, имам чувството, че съм била тук и преди.
Има ли тук и други семейства, които искат да осиновят?
Да не би да са онези от първия етаж?! Защото ние трябва да получим дете преди тях!!!!
Този тип се опита да ми продаде наркотици!!!
Като оставим това настрана, атмосферата в сградата е благотворна!
Какво?
-Сетих се откъде ми е познато това място.
-Така ли? Откъде?
Нищо особено. Бях на среща с един мъж, който живееше в тази сграда, и не свърши много добре.
Случайно той да се казваше Джоуи Трибиани?
-Да!
-Разбира се, че е бил той!
Прекарахме чудесна вечер, и на сутринта той обеща, че ще ми се обади, а не го направи.
Какъв мръсник!
-Да не ви е приятел?
-Боже мой, не!
-Не! Не, не, не....
Извинете, че повдигнах въпроса.
-Така....Някой от вас двамата смята ли да напусне работа?
Ехоооо!
Някой тук поръчвал ли е знаменитост?
Какво беше това?
Просто един откачен, който се мотае по коридорите.
Но е страхотен с децата!
-Боже мой, Рос, добре ли си?
Кучи син!!!
Споко, не съм казал думичката с "Ч"!!!
-Видя ли?! Казах ти, че тези люлки са зловещи!
Това е! Това е последния път, когато Ема се качва на такова нещо!
Не! Не, не, не! Люлките на са виновни! Вината е моя.
И отчасти на онова дете.
Което продължава да се хили. Много мило.
-Рос, хайде да се махаме оттук, преди още някой да е пострадал!
Не, чакай! Имам една идея!
Искам да се качиш на люлката, и ще видиш, че няма от какво да се страхуваш.
Знам какво става тук.
Ти винаги си ми завиждал за косата.
Мисля, че си възрастен човек, и трябва да преодолееш глупавите си страхове.
-Добре, ще го направя!
-Чудесно!
Ако ти подържиш паяк.
-Къде?!!! Къде?!!
АКО подържиш паяк!
-Знам.
-Приятели, всичко наред ли е? Аз съм, Дж....
Оооооо.....оооосиновяване!!!!
Какво става?
-О, както казах, това е онзи луд....
..Бърт...
...мотае се по коридора.
-Хора!
-Продължавай да се мотаеш, Бърт!
Днес не ни трябват луди хора!
Какво става?!
-Ще говорим после, Бърт, всичко е наред!
Не ми звучи да е наред.
-Ще се оправи ли сам?
-О, да, той си има болногледач, по-големия му брат....
...Ърни...
-Бърт и Ърни....
-Не можеш да си го измислиш....
Никога не си ми казвала за този тип на 16-я ти рожден ден!
Съжалявам да го чуя.
-О, всичко свърши добре.
Един от приятелите ми го застреля.
-Хей, поне ще имаш хубава сватба. Ти го заслужаваш.
Да, така е. Знаеш ли, докато растях, нямах нищо!
Също като децата, от които взех парите!
Не! Не, не...Виждам накъде вървят нещата. Не ме карай да се връщам отново там.
Вече не мога да използвам тези пари за сватбата ни. Те са грешни!
-Добре, ще върнем парите.
И ако онзи във фондацията се държи гадно... ...моят приятел не е стрелял по никого много отдвна.
Е, трябва да кажа, че обстановката е напълно подходяща за отглеждане на дете.
Между другото, може да проверите под всички мебели,
защото, повярвайте ми, няма да намерите нито порно, нито цигари там!!!!
Преди да огледам наоколо, нека проверя дали имам всичко необходимо досега.
Защо не ви покажа детската стая?
Какво, по дяволите, правиш?!
-Не ме пусна да вляза, затова реших, че сте в беда!
-Ами, не сме!
-Но ти ме нарече Бърт!
Това ни е паролата за опасност!
-Ние нямаме парола!
-Нямаме ли?
А трябва да имаме.
Отсега нататък, Бърт ще бъде паролата ни за опасност!
-Е, това беше детската стая.
-Коя стая да видим сега?
-Която и да е, стига да не е зад този диван!
Някои хора не го разбират, но аз мисля, че е много забавен!
Това никак не ми хареса!
Трябва да се махнеш оттук! Спал си със социалната работничка, и не си й се обадил повече,
и тя още ти е бясна, затова не трябва да те вижда!
-Добре, добре....
-Какво?!
-Забравих си бухалката.
-Боже мой!
И за последен път:" Ние не искаме да сме приятели с теб!"
И не искаме да купим бухалката ти!
Ти какво правиш тук?!
Бърт, Бърт, Бърт....
-Приятели ли сте?!
-Аз ще обясня.
Джоуи?
Ама че нахалство, да се върнеш тук!
Не мога да повярвам, че не ми се обади!
-Моля??!!!
Да! И сигурно дори не помниш името ми!
То е Джоуи, между другото, не си прави труда да ми казваш твоето, защото си го спомням....
...госпожо....
-Седмици наред чаках да ми се обадиш!!!
-Аз ти дадох моя номер. Ти не ми се обади!
Не се опитвай да ме обвиняваш! Аз не съм ти някаква....
...социална работа, която просто можеш да.....
...оправиш....
-Сигурна съм, че ти дадох номера си.
-Така ли? Я пак си помисли. Хайде.
-Ти си красива жена, умна, забавна, прекарахме си много добре....
Ако имах номера ти, нямаше ли да ти се обадя?
Не знам!
Може би грешката е моя.
-Съжалявам.
-Не, не! Твърде късно е за извинения!
Ти разби сърцето ми!
Знаеш ли с колко жени трябваше да спя, за да те забравя?!!!
Джоуи, чакай!
-Не!!!!
Чаках твърде дълго, не мога да чакам повече!
-Съжалявам, че трябваше да видите това. Толкова ми е неудобно!
-Няма проблем.
-Да, напълно разбираме. Срещите са трудно нещо.
Вие сте много мили хора.
И трябва да ви кажа....
...мисля, че вие ще бъдете прекрасни родители!
ЛОРА!!!!
Пак сме тук!
Дошли сте да искате още пари?
Мисля, че това, което търсите, се казва банкомат!
Не, дошли сме да върнем парите.
-Да.
Защото....
...децата са най-важни....
...въпреки че....сватбата също е важна....
Добре, ето....не! О, боже!
Ако досега не съм ви го казал, сър.....
Честито!
Достатъчно!!! Намесвам се! Категоричен съм! Като твой бъдещ съпруг, аз ще взема това решение!
Какво мислиш, че трябва да направим?
-Знаете ли какво? Решението вече не е ваше.
-Какво?!
От името на децата на Ню Йорк, аз отказвам да приема парите ви!
-Но ние ги даваме.
-Да, но аз ви ги връщам.Ето.
Приемете ги като дарение.
Много щедро от ваша страна!
Просто вземете чека. Пожелавам ви да имате разкошна сватба, и чудесен живот заедно.
-На мен ми звучи добре. Ще спестим малко пари, ще се върнем след няколко години, и ще направим дори по-голямо дарение.
-Точно така. И когато се върнете, търсете Брайън.
-Това вие ли сте?
-Не.
Ало?
-Здравей!
Боже мой! Наистина? Нямам търпение да кажа на Чандлър! Добре. Дочуване.
Грешка ли беше?
Беше Лора.
-Дала е отлична оценка за нас и сега официално сме в списъка на чакащите.
-Това е чудесно!
Сега само трябва да чакаме обаждане. Някой да ни каже, че има бебе за нас.
Ало?
Виждала ли си бухалката на Джоуи?
-Намерих паяк. Бяха два, и аз взех по-големия.
Чувствам се напълно нормално.
Качвай се на люлката.
-Видя ли?
-Добре, мога да се справя.
Само така! Браво на теб!
Знаепш ли, май започвам да свиквам с този дребосък.Вече дори не го чувствам в ръцете си.
Защото е на врата ти.