Back To The Future 3 (1990) (Back To The Future 3 CD2.sub) Свали субтитрите
Ще тържествувам,
само ако те видя увиснал.
Забавлявайте се.
Ето така трябва да ги държиш. Никакво охлабване,
и поддържай дисциплина.
Запомни: Дисциплина.
Да, тате.
Благодаря ви много.
Г-н Истууд, радвам се да ви видя.
Виждам, че носите свестни дрехи и хубава шапка.
Някои не харесаха предишните ме дрехи.
Тези ви отиват.
- Даже са по мода.
- Благодаря.
"Фрисби".
- Какво значи това?
- Беше томно отпред.
- Това е мое!
- Вече не е.
- Дай ми го.
- Ето го, Бюфърд.
- Къде?
- Там.
Танцува с онази.
- Какво ще правиш, шефе?
Ако затикна това пистолетче в гърба му, няма да чуят изстрела.
Внимавай. Има само един куршум.
Толкова ми трябва.
Нали ти казах да си пазиш гърба, ковачо.
Подранил си.
- "Деринджър". Малък, но ефективен.
Последният дето го застрелях с това, умря за два дена.
Вътрешни кръвоизливи. Беше много болезнено.
Това значи, че ще си мъртъв около вечерта в понеделник.
Извинете. Не знам кой сте, но ние танцувахме.
Я, какво си имаме тук.
Няма ли да ме представиш? Искам да танцувам.
Няма да имаш удоволствието. Ще трябва да ме застреляш.
- Ми добре.
- Аз ще танцувам с него.
Пазете компания на ковача, докато аз се запозная.
Да!
Не танцувам добре, ако партньорът държи пистолет.
Ще се научиш.
Може пък да ти опростя 80-те долара срещу нея.
Остави я на мира!
Все нещо можеш да правиш, дето да струва 80 долара.
Мисля, че ме подценявате.
Така ли?
Престани! Проклет да си!
Ти си проклет!
В ада да идеш дано!
- Ти.
- Осъзнай се, смотаняк!
Силни думи, израстък!
Готов ли си да ги удържиш, а не само да мяташ чинии?
Остави приятелите ми на мира.
Какво има, градски? Да не прежълтя?
Както си мислех. Пиленце.
Никой не ми вика пиле.
Да свършваме тогава. Сега.
Не сега, Бюфърд. Оръжията ни са при шерифа.
Както казах, ше приключим това утре.
Утре ще ограбваме банката в Пайн Сити.
А понеделник? Какво ще правим тогава?
Понеделник е добре. Можеш да го убиеш тогава.
Ще се върнем в понеделник. Тогава ще уредим въпроса.
Отвън, на улицата
пред бар "Палас".
Добре. Кога?
- По пладне.
- По пладне ли?
Аз убивам преди закуска. В 7:00 сутринта.
В осем. Аз пък - след закуска.
Марти!
Престанете.
Какво става тук? Пак ли пакости правиш, Танън?
Не, шерифе.
Само малък спор с Истууд. Не касае закона.
Тази вечер всичко го касае. Хайде, престанете.
Всяка кавга е 15 дни в затвора.
Тържество е, хора. Хайде. Да се веселим!
В 8:00 ч., понеделник.
Ако не си там, ще те гоня и ще те гръмна, като патка.
"Куче". Ще го гръмнеш като куче.
Да си вървим, момчета.
Нека тия се веселят!
Да не си се побъркал да се стреляш с Танън?
Не се тревожи. В понеделник няма да ни има.
Теоретично, да. Но, ако влакът закъснее?
- Ще обсъдим това по-късно.
- Напротив, сега.
- Благодаря за доблестта ви.
- Госпожо.
Ако не се беше намесил, щяха да застрелят Емет.
Марти... Клинт, ще закарам Клара у тях.
- Добре. Лека нощ.
- Добре го нареди.
Радвам се, че някой най-накрая се изперчи на този кучи син.
Вече си мой човек. Нека те черпя едно.
Няма нужда. Не беше кой знае какво.
Можеш да вземеш този нов Колт Пийсмейкър, без пари.
Безплатно?
Искам всички да знаят, че пистолетът, застрелял Танън
е бил Колт Пийсмейкър!
- Няма проблем. Благодаря.
Но ако загубиш, си го вземам.
Благодаря отново.
Имаше го.
Можеше просто да отстъпиш и никой нямаше да ти се смее.
Можеше да поговориш, а не да правиш вятър.
Допусна да те контролира, да играеш по неговите правила.
Успокой се, Шеймъс. Знам какво правя.
- Напомня ми за Мартин.
- Да.
- Кой?
- Брат ми.
Чакай малко. Имаш брат на име Мартин?
Имах брат.
Мартин все допускаше да го провокират.
Беше го страх, че хората ще го мислят за страхливец.
Затова свърши с нож в стомаха в един бар във Вирджиния Сити.
Не мислеше за бъдещето. Бог да се смили над душата му.
Но вие мислите за бъдещето, нали господин Истууд?
Непрекъснато.
Този кратер е самотен, като падаща звезда.
- Да.
- Този се казва Коперник.
Чуй ме само. Сякаш преподавам.
Моля те, продължи с урока.
Не знаех, че Лунната география е толкова занимателна.
Доста образована си.
Когато бях на 11, имах дифтерит. Бях под карантина 3 месеца.
Баща ми купи този телескоп и го постави до леглото ми,
така че да виждам всичко.
Мислиш ли, че някога ще пътуваме до Луната,
както пътуваме с влаковете?
Определено. Но, чак след 84 г. и не с влакове.
Ще има космически капсули с носещи ракети,
огромни експлозивни устройства, причиняващи силни есплозии,
че ще се откъснат от гравитацията и ще идат в космоса.
Емет!
Ад също съм чела тази книга!
Цитираше Жул Верн, "Пътят до Луната".
Чела си Жул Верн?
- Обожавам го.
- Аз също.
"20 000 левги по водата". Любимата ми.
За пръв път я прочетох като момче и исках да срещна кап. Немо.
Не може да си я чел като момче.
Публикуваха я преди 10 години.
Да. Исках да кажа, че се чувствах като момче.
Досега не бях срещал жена, която да харесва Жул Верн.
А аз не бях срещала мъж като теб.
Док?
Док?
Дано знаеш какво правиш.
На мен ли говориш?
На мен ли говориш, Танън?
Само аз съм тук.
Хайде. Ощастливи ме.
- Добро утро.
- Добр`утро.
Заповядай цигара. Нещо да направя за теб?
- Не, това е добре.
- Успех утре.
- Ще се молим за теб.
- Благодаря.
Добро утро. Мога ли да предложа костюм за утре?
Добре съм. Благодаря.
- Какво правиш?
- Нищо.
Наслаждавах се на утринния въздух.
Хубаво е сутрин. Не мислиш ли?
Да. Трябва да заредим машината и да се приготвим.
Гледай. Надгробният камък.
Дай да видя снимката.
Името ми, изчезнало е.
- Чудесно, Док.
Утре се връщаме в бъдещето, така че всичко ще е изтрито.
Но само името ми е изтрито.
Камъка и датата са останали. Това няма смисъл.
Знаем, че тази снимка представя идните събития,
ако те продължат така до утре.
- Да. И какво?
- Извинете, г-н Истууд.
- Трябва да ви взема мерките.
- Ей, не искам костюм.
- Те са за ковчега ви.
- За ковчега ми ли?
Шансът е 2 към 1 срещу вас. Не е зле да съм подготвен.
Може не моето име да бъде на камъка, а твоето.
- Мили Боже.
- Знам, тежко е.
Защо си запасал този пищов? Нали няма да се стреляш?
Утре си отивам в бъдещето заедно с теб.
Но, ако Бюфърд Танън дойде, аз ще съм готов.
Нали чу как ме нарече.
Не бъркай в преценките заради някакви епитети.
Точно това ще те въвлече в катастрофата в бъдещето.
Какво? Какво за бъдещето ми?
Не мога да ти кажа. Може само да влоши нещата.
Я чакай малко.
Какво му има на бъдещето ми?
Всички ние взимаме решения, които променят живота ни.
Правиш, каквото трябва,
и аз правя каквото трябва.
- Марти.
- Да?
Взех решение. Няма да се върна с теб.
Оставам тук.
Какво говориш!?
- Няма смисъл да отричам.
- Влюбен съм в Клара.
- Леле, човече.
Ние не принадлежим тук.
Никой от нас.
Може теб да застрелят утре.
Този камък може да е в твоето бъдеще.
Марти, бъдещето не е написано.
Може да се промени. Знаеш това.
Всеки може да гради бъдещето си, такова, каквото иска да бъде.
Не мога да позволя тази снимка да определя съдбата ми.
Трябва да живея живота си така, както вярвам, че е правилно
в сърцето си.
Док, ти си учен.
Така че ти ми обясни. Кое е правилното, тук?
Прав си, Марти.
- Добре се получи.
- Трябва да й кажа, че заминавам.
Хайде де, Док.
Помисли. Какво ще й кажеш?
"Трябва да се върна в бъдещето"? Няма да го разбере.
По дяволите, аз съм тая каша с теб, но и аз не разбирам.
Док.
Послушай ме.
Може би...
Може да вземем Клара с нас.
В бъдещето ли?
Ти каза, че съм учен, затова следва да гледам научно на това.
Предупредих те за разместването на континиума пространство-време.
Затова трябва да го направя.
Ще продължим с плана и щом се върнем в 1985 г.,
ще унищожим машината.
Пътуването във времето стана твърде болезнено.
Клара, Емет е.
Емет, няма ли да влезеш?
По-добре не. Аз...
Какво има?
Дойдох да се сбогувам.
Сбогуваш? Къде отиваш?
Далеч.
Опасявам се, че няма да те видя повече.
Емет.
Клара, искам да знаеш, че ме е грижа за теб.
Но, осъзнах, че не принадлежа тук и трябва да се върна обратно.
И къде е това?
Не мога да ти кажа.
Тогава, където и да отиваш, вземи ме със себе си.
Не мога, Клара.
Искаше ми се да не става така,
но ми повярвай, като ти казвам, че никога няма да те забравя,
и че те обичам.
Не разбирам. Какво искаш да кажеш?
Клара.
Не мисля, че има начин да ме разбереш.
Моля те, трябва да знам.
Ако истински ме обичаш, тогава ми кажи истината.
Е, добре тогава.
Аз съм от бъдещето.
Дойдох с машина на времето, която изобретих
и утре трябва да се върна в 1985 година.
Да, Емет.
Разбирам.
Разбирам, че знаейки, че съм почитателка на книгите на Верн,
ти скалъпи тези лъжи, за да се възползваш от мен.
Чувала съм и други лъжи,
но фактът, че ти очакваш да повярвам на това
е направо обиден.
Да бе кажал, че не ме обичаш и не искаш да ме вждаш.
Това поне щеше да е нещо.
Но то не е истината.
И аз се радвам да те видя.
Емет. Какво да бъде, обикновеното ли?
Не, Честър, искам нещо много по-силно.
- Нещо за тонизиране.
- Уиски, Честър.
Уиски? Сигурен ли си?
Нали знаеш какво стана на Четвърти юли.
Уиски.
Добре, не съм ти баща.
Но не искам да пострадаш.
Остави бутилката.
Касае жена, нали?
Знаех си. Виждал съм този поглед
хиляди пъти по цялата страна.
Мога да ти кажа, приятелю, че ще я преживееш.
Клара бе една на милион.
Една на милиард. Една на гу-гу плекс.
Жената на мечтите ми, а аз я изгубих завинаги.
Мога да ви уверя, сър, че има и други жени.
Това мърморене съм го слушал по цялата страна,
но разбрах едно,
че никога не знаем какво може да ни донесе бъдещето.
Бъдещето. Мога да ви разкажа за него.
Леле, заспал съм.
Колко е часа, Док?
Док!
Събудете се!
Ставайте! Да вървим!
Днес ще убия израстъка.
Още е рано, шефе. За какво си се разбързал?
Гладен съм.
В бъдещето няма да имаме нужда от коне.
Имаме моторизирани карети, наречени автомобили.
Ако всички имате от тези авто-седалници,
някой изобщо тича ли?
Разбира се, но за здраве.
Тичате за здраве? Що за щуротия е това?
Док!
Колко е пил?
Нищо. Това е първата чаша, а дори не я е докоснал.
Обича да я държи.
Док!
Какво правиш?
Изгубих я, Марти. Нищо не ми остана тук.
Ето затова трябва да се върнеш с мен.
- Къде?
- Обратно в бъдещето!
- Вярно! Да вървим!
- Чудесно.
Господа, извинете ме. Трябва да хванем влака.
За тове здраве, ковачо.
- И за бъдещето.
- Амин.
- Амин.
- Емет, не!
Док!
Хайде де, Док. Събуди се!
- Колко чаши е изпил?
- Само тази.
- Само тази? Хайде, Док.
- Тоя не си знае мярката.
- Дайте ми силно кафе!
- Джоуи, кафето.
Госпожо.
- Закъде е влака от 8:00 часа?
- Последна спирка - Сан Франциско.
Ще взема еднопосочен.
За да го отрезвим бързо, ни трябва нещо по-силно от кафе.
Какво предлагате?
Джоуи, да направим малко сок за събуждане.
Хайде, Док, гълтай.
След около 10 минути,
ще бъде трезвен като поп в Неделя.
Десет минути!
Защо трябва да правим всичко все в последния момент?
Затисни му носа с тази щипка.
Като си отвори устата, излей всичко в гърлото му.
И се отдръпни.
- Все още е в безсъзнаие!
- Това беше само рефлекс.
Ще са нужни няколко минути, за да му се проясни главата.
Чудесно.
Хайде, Док. Събуди се.
Събуди се, Док!
Шеймъс? Не очаквах да те видя тази сутрин.
Нещо в мен ми подсказа, че трябва да съм тук.
Сякаш касаеше моето бъдеще.
Ще дойде след минута. Хайде.
Хайде, Док. Да вървим. Събуждай се.
Там ли си, Истууд?
Вече е 8:00 ч. и аз те предизвиквам.
- Още не е осем.
- По моя часовник е.
Да свършваме с това веднъж завинаги, израстък.
Или не ти стиска, а?
Слушай.
Нещо не ми се стреля днес.
- Така, че ще отложа.
- Ще отложиш?
Какво значи това?
- Че печелиш служебно.
- Служебно ли? Не може.
Не можеш така!
Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че си едно гнусно, малко жълтурче!
До десет да си излязъл и да си доказал, че греша!
Едно!
Док, хайде, изтрезнявай.
- Две!
- По-добре да изчезваш.
Заложил съм 20 долара, така че не ме разочаровай.
Три!
Аз заложих 30 долара срещу теб, така че и мен не разочаровай.
Четири!
Момко, по-добре е да излезеш, защото иначе...
- Какво?
- Пет!
- И какво, ако не изляза?
- Значи си страхливец.
Шест!
И ще те считат за страхливец до края на дните ти.
Всички ще разправят, че Клинт Истууд
е най-голямото пиле в Дивия запад.
Седем!
Ето!
Осем!
Вече имам пистолет.
Девет!
Десет!
Чуваш ли ме, израстък?
Казах "десет", мекотело такова!
- Пълен задник!
Не ме е грижа какво казва Танън! Нито останалите.
- Док, добре ли си?
- Така мисля.
Какво главоболие.
- Има ли задна врата?
- Да, отзад.
Да вървим.
Ще излезеш ли, или трябва аз да дойда?
Искаше ми се Тайленол.
Ковачо!
Да, сър, този мизерник снощи
бе с най-разбитото сърце, което някога съм виждал.
Когато каза, че не знае как ще живее живота си,
знаейки, че е наранил това момиче,
се разчувствах, ето тук.
Слушай, Истууд.
Имам намерение да гръмна някой днеска, и това си ти.
Но, ако си твърде прежълтял,
ще трябва да опушкам ковача.
Остави ме, Марти, спасявай себе си!
Имаш минута да решиш. Чу ли, израстък? Една минута.
Досега не бях виждал мъж, който да е така съкрушен.
Как, казваш, й беше името? Кара, или Сара?
- Клара.
- Да, Клара.
- Извинете ме.
- Госпожо?
Този мъж беше ли висок, с голем очи, като на кутре
и посребрени, бухнали коси?
Познавате ли го?
Емет!
Времето изтече, израстък!
Приготви се да идеш при Бога, ковачо.
Ето ме, Танън!
Вади!
Не!
Мислех, че ще се оправим по мъжки.
Грешна мисъл, градски.
Благодаря ти.
Това беше добро.
Знаеш ли какво мисля?
- Мисля, че Бюфърд отива в затвора.
- Да.
Извадете го от лайната.
Хванете ги!
Бюфърд Танън, арестувам те за грабежа на банката в Пайн Сити.
Имаш ли нещо да кажеш?
Мразя конска тор.
Виж!
Да!
- Влакът!
- Ще успеем ли?
Ще ги пресечем в прохода на койота.
Ей, господин Истууд.
- Ето ви пистолета, г-не.
- Благодаря, хлапе.
Шеймъс.
Струва 12 долара. Не е бил използван досега.
Може да го сменя за нова шапка.
- Да. Грижи се за бебето.
Разбира се!
Емет!
Емет!
Емет!
"Машина на времето".
Хайде!
- Давай!
- Дай ръка!
Хайде!
Давай, Марти!
Хайде, да вървим!
Маските.
- Горе ръцете!
- Това отвличане ли е?
Научен експеримент.
Спри влака преди превключвателя за релсите.
- Док!
- Откачи вагоните!
Винаги съм искал да направя това.
Тези какви са?
Заместител на дървата. Дървена смес с антрацитна прах,
обработена химически, за да гори по-силно и дълго.
Трябват ни, за да не се налага да поддържаме огъня.
Ще се възпламенят последователно,
като ще усилят огъня, ще увеличат парното налягане
и по този начин влакът ще се движи по-бързо.
Готово!
Емет!
Времевите вериги включени ли са?
Да!
Въведи нужните дати: 27 октомври 1985 г., 11:00 ч.
Готово. Движим се с 25 мили в час.
Ще хвърля заместителите.
Този измерител ще ни показва температурата в локомотива.
Маркиран е с цветни зони за всеки отделен заместител.
Зелено, жълто и червено.
Всяка детонация ще е придружена от увеличаване на скоростта.
Дано стигнем 88 м/ч преди стрелката да покаже 2 000.
Защо? Какво ще стане, ако премине 2 000?
Локомотивът ще избухне!
Чудесно!
Току що стигнахме 35!
- Добре, Марти.
Идвам при теб.
Емет!
Хайде.
Хвани се за нещо! Жълтият заместител ще избухне!
Леле!
Преминахме 40 м/ч!
Емет!
Преминахме 45! Давай!
Петдесет!
Емет!
Клара!
Обичам те!
- Какво става?
- Клара. На влака е!
Клара ли? Чудесно.
В кабината е. Ще се върна за нея.
Мелницата!
Док! Стигнахме 50 м/ч! Няма да успееш!
Тогава ще я вземем с нас! Съобщавай ми скоростта.
Клара, изкачи се при мен!
- Не знам дали ще мога!
- Можеш!
Само не гледай надолу!
А така!
Шестдесет мили в час!
Изглеждаш добре! Полека!
Давай!
- Още малко!
- Не мога! Страх ме е!
- Седемдесет!
- Ела насам, Клара!
Хайде! Добре се справяш!
Леко и спокойно!
Не гледай надолу! Точно така! Добре!
Червеното ще избухне!
Клара!
Емет!
Опитвам се да те стигна!
- Клара, дръж се!
- Не мога!
Ще ти пусна ховърборда!
Марти, внимавай!
Емет, помогни ми!
Дръж се!
Готов ли си, Док?
Хвани го!
Да!
Емет!
Клара!
Е, Док... унищожена е.
Точно, както искаше.
- Ей, задник, махай се...
- Внимавай, Биф.
Не исках да ви изплаша. Не ви познах.
- Какво, по дяволите, вършиш?
- Минавам втората ръка.
Вие сега каубой ли сте?
Хайде, хора. Ще закъснеем за кльопачката.
Татко, няма да пазят масата цял ден.
Не намирам очилата си.
Виждала ли си ги?
- Във вътрешния ти джоб са.
Марти? Какво има? Мислехме, че си на езерото.
- Това ли носи за езерото?
- Бога ми, вие сте нормални.
Кой трябва да си? Клинт Истууд?
Да бе. Трябва да взема Дженифър.
- Наистина ми харесва.
- Благодаря, Биф.
Дженифър.
Джен.
Дженифър.
Марти.
Марти!
Имах ужасен кошмар.
Сънят беше толкова реален.
Отнасяше се за бъдещето.
За нас.
Теб те уволниха.
Чакай малко. Как така са ме уволнили?
Хилдейл.
Хилдейл! Ние живеем тук.
По-точно, тук ще живеем.
Някога.
Това беше сън, нали?
Я, големият М.
- Как е хавата, МакФлай?
- Здрасти, Нийдълс.
Готино возило. Да видим на какво е способно.
- До следващият светофар.
- Не, благодаря.
Какво има? Страх ли те е?
- Марти, недей.
- Хвани се за нещо.
- Хайде!
- Давай!
Давай!
Нарочно ли го направи?
Да. Да не мислиш, че съм глупав да се съзтезавам с този?
Леле. Щях да ударя този Ролс-Ройс.
Изтрито е.
Прав си, не е останало много.
Док няма да се върне.
Ще ми липсва, Джен.
Какво, по дяволите?
- Док!
- Maрти!
- Док!
- Maрти!
Движи се с пара!
Запознай се със семейството. Клара вече познаваш.
- Здравей, Марти!
- Госпожо!
А ето и момчетата:
Жул и Верн.
Момчета, това са Марти и Дженифър.
- Док, мислех, че няма да те видя.
- Добрият учен винаги е в движение.
Трябваше да се върна за Айнщайн,
а и не исках да се тревожиш за мен.
Донесох ти сувенир.
Чудесна е, Док.
Благодаря.
Д-р Браун, донесох този факс от бъдещето,
а сега е изтрит.
Разбира се.
Какво означава това?
Значи, че бъдещето още не е написано.
Но, ничие не е.
Бъдещето е такова, каквото го направите. Направете го добро.
Разбира се, Док!
Отдръпнете се!
Момчета, пригответе се!
Къде ще идеш сега? Обратно в бъдещето ли?
Не. Вече бях там.
Превод: mSan