The X-Files 715 - En Ami (1993) Свали субтитрите
Пръчките и камъните могат да счупят костите ми,
но думите не могат да ме наранят.
Главата горе, синко. Всичко ще се оправи.
Джейсън, имаш ли коментари? Как се чустваш, Джейсън?
Назад! Отдръпнете се!
Окей, клюкари, хайде махайте се. Сега си в безопасност.
Излез и стой пред мен. Ще те заведа у дома.
- Хайде, синко.
- Стой пред мен.
Ето го, скъпи.
Ако имаш нужда от нещо през нощта,
ако се почустваш зле, просто звънни, Окей?
Окей, мамо.
Лека нощ, Джейсън.
Знам, че си изплашен.
Може би мислиш, че тези хора навън са прави...
Че трябва да те заведем в болница и да позволим на докторите да те лекуват.
Можем да направим това.
И те може и да махнат рака и тялото ти да се почуства по-добре,
но не и твоята душа.
Самия Господ ти е дал тази болест, Джейсън,
и сигурно си има причини.
Ако си добре телестно и душевно,
Господ трябва да дойде и да те излекува.
Добро утро. Ето ти история която ще разпали стрцето ти, Скъли.
"11 годишно момче с диагноза лефкимия се излекувало с чудо."
Джейсън МакПек. Гучланд, Вирджиния.
O.
Да, родителите му отказали лечение заради религиозни мотиви.
Вярата им забранявала медицинско лечение,
и така Джейсън бил излекуван от пристигнали ангели.
Ами, спонтанното възстановяване, Мълдър, не е съвсем нечувано.
Така нареченото "чудо" ...
няма видими причини .
И не чудото ме прави подозрителен. Това е послание.
Дойде с анонимен e-mail ...
от Агенцията за Защита.
- DARPA?
- Някой от DARPA.
Кога си чувала за нея?
Получаваш "Настойниците от Гучланд"?
Не.
И това се е появило мистериозно до вратата ти тази сутрин?
И доколкото знам, аз съм единствената, която го е получила.
Някой ни иска в този случай.
- Това не е случай, Мълдър.
- Да, все още.
Ще отида да проверя DARPA.
И виж дали няма да намериш и нещо друго за това момче.
Искам да знам дори кога е било в Дисниленд.
- Да?
- Здрасти.
Аз съм Дейна Скъли от федераленото Бюро за Разследвания.
- Вие ли сте Г-жа МакПек?
- Какво можем да направим за вас?
Чух за вашия син.
- Да не би да ни разследвате?
- Не.
Исками се да разбера по-добре, какво му се е случило.
- Мога ли да попитам, дали е добре?
- Джейсън, някой иска да те види.
- Кажи ми как се чустваш.
- Добре.
Само малко не ми стига въздух.
Виждаме работата на Господ.
Живота на Джейсън е Божията милост и трябва да бъде прослава за небесата.
- Молете се на Бог.
- Молете се на Бог.
- Молете се на Бог.
И казваш, че си видял ангели?
- Да.
- Мога ли да попитам как изглеждаха?
Приличаха на хора.
Дойдоха от небето обляни в светлина.
- И какво казаха?
- Казаха да не се страхувам.
Тогава един от тях ме ощипа много силно.
- И тогава се почуствах по-добре.
- Ощипал те? Къде?
Ето тук.
- Какво правите по дяволите?
- Това е работа на Господ. Какво друго?
- Излез от колата ми.
- Разчитах на повече гостоприемство за хората спасили живота на детето ...
И твоя живот.
Получи славата си. Сега се махай.
Не си ли любопитна...
за чипа, който поставихме във врата му?
Ти, лекаря, който имаше същата технология в тялото си,
Която си изпитала това чудо преди всички?
Имам правото да получа поне малко внимание.
Вестникът пред вратата ти, e-mail-ът до Мълдър,
и явната демонстрация за лекуването на рака.
Виждаш, че самия аз умирам.
Умиращ човек, който иска да получи правото... да сподели тайните си...
и да предостави лечение на милиони други, като на това момче.
И искаш да ни го дадеш?
На теб, Агент Скъли.
Уморих се от ината на Мълдър.
Неговите глупави идеи да пречупи системата.
И реши да ме направиш на глупак?
Направих ти оферта.
Ако Агент Мълдър чуе за това, аз ще се откажа.
И ще го отнеса в гроба си.
- Да, искам справка за телефонен номер.
Трябва ми адреса. Благодаря.
- Мога ли да ви помогна?
- Съжалявам. Сбърках.
- Мога ли да видя документите ви?
Вижте, необходимо ли е? Просто влязах през грешната врата.
Документите, моля.
- Вижте...
- Трети етаж.
Агент Скъли.
Моля, седнете.
- Радвам се, че дойдохте.
- Очевидно сте знаели, че ще го направя.
- Ами, вие сте лекар и жена.
- Моля.
И накрая...
човек си прави равносметка на живота...
за да види, какво е оставил след себе си.
Повечето от това, върху което работех е разрушено.
И сега когато наближава мрака,
открих, че съм нямал никакво призвание.
От какво умирате?
Церебрална парализа.
Вследствие на операция на мозъка, която си направих преди.
Докторте ми дават само няколко месеца.
И вие искате да ме използвате да изчистя миналото ви...
и да ви направя уважаван човек?
Няма да стане.
Колко хора в света умират от рак?
А ние си губим времето с неща от миналото.
Тук съм. Къде е ?
Това чудодейно твое излекуване.
Трябва малко да се поразходим. Ще отнеме няколко дни.
Ще ви се обадя.
Имам достъпа, Агент Скъли.
Имам чудотворния чип, но генетичните изследвания за да работи...
са добре охранявани.
В тази сграда има хора , които биха ме убили ако знаеха, ...
какво ти предлагам.
И теб ще те убият само с едно намигване.
Унищожих много неща през живота си,
дори и най-близките ми хора.
Единственото, което искам е да съм поне малко полезен на обществото преди да си замина.
Получено обаждане в 8:01 p.m.
Мълдър, аз съм. искам да знаеш, че...
няма да бъда в града за ден два.
Спешни семейни причини.
Ще ти се обадя когато мога.
- Това е Дейна Скъли. Не съм тук в момента.
- Моля оставете съобщение след сигнала.
Хей, Скъли, аз съм. Вдигни ако си там
Скъли, там ли си?
Добре, получих съобщението, и се надявам всичко да е наред.
Ще пробвам на мобилния след малко.
Ще пушите ли?
- Време е да ги откажа.
- Просто така?
Нито една саможертва не е просто така.
Даваме, защото очакваме да получим.
И какво точно очакваш да получиш?
Твоето доверие.
Постяви под въпрос моето милосърдие. Да не мислиш, че съм безсърдечен.
Че смекчили това мнението ти за мен ако призная, че ...
винаги съм имал специално мнение за теб?
Уверявам те, че моите намерения са ужасни.
Имах и особено мнение за Мълдър също.
Но мнението ми за теб е специално.
Държах живота ти в ръцете си.
Твоят рак беше неизлечим, но аз имах лекарство.
Представяш ли си какво е това чуство?
Да имаш силата да отнемеш живот...
или да го спасиш и той да процъвти?
И сега да ти дам тази сила...
за да можеш да правиш и ти това.
Каза, че са семейни работи.
Оставила ми е ключ, моли ме да поливам цветята. Без майтап.
Страхотно момиче. Независима, както знаеш?
- Страхотно момиче.
- Да, Да.
Наемателите харесваха, че има ФБР Агент в сградата.
Имаха чувство за сигурност.
Знаете ли колко хора от нашите са умрели?
- Не говорим за това.
- Казвате, че е носила куфар.
Забелязахте ли нещо друго? Нещо необичайно?
Не, не. Всъщност, не тя носеше куфара.
- А нейния шофьор.
- Нейния шофьор?
Да, по стария тип. Висок.
Виждала съм го и преди. Пуши като камина.
Хей, не искате ли...
Стоите на волана от доста време. Искате ли да покарам малко?
Нещо против да ми кажете къде отиваме.
Знаеки това, че се почуствате удобно? Вярвайте ми?
Колко време му трябваше на Мълдър да спечели доверието ти?
Винаги съм вярвала на Мълдър.
Не сте честна със себе си. Помислете за миналото.
Имеше времена , когато те беше страх за бъдещето, за кариерата ти,
когато за пръв път стана партньор на този човек.
Казах ти, че съм бил глупав преди.
И ако ми позволиш, искам да направя едно уточнение.
Израстна сред могъщи мъже,
но се страхуваше от тяхната сила.
Държеше гарда горе... изгради си стена за сърцето.
Как иначе да обясним тази безрезервна привързаност...
към човек обсебен от това да е сам?
Би умряла за Мълдър,
но никога не би си позволила да го обичаш.
Уау.
Научавам нещо съвсем различно за теб.
Ти не си само един безчуствен убиец. Ти си и един добър психоаналитик.
Аз съм разрушител на целия си живот.
Преди да умра,
искам да си докажа , че мога и да съм друг.
- Отбий тук, на ляво.
- Къде отиваме?
Да ти покажа на какво съм способен.
Името и е Майори Бътърс . Овлича се по растенията.
Играе много добре Скръбъл, ако те интересува.
И каква и е връзката с теб?
Ами, как да ти кажа
Аз съм нейния ангел.
Майори е на 118 години.
- O!
- Помислих, че ще се изненадаш.
Майори, товa е Дейна Скъли. Много добра моя приятелка.
- Радвам се да се запознаем.
- Удоволствието е мое.
Ами, да влезем вътре. Изпекла съм малко курабийки тази сутрин.
И има домати от градината.
Ще сложа чайника.
Да имаш тази сила...
да посещаваш тази жена и да се радваш на щастието и...
Сигурно за това съм станал лекар.
Ще чакам да се обадите. Благодаря.
Поискала си е кола преди да напусне Бюрото вчера.
Не знам защо, но не е поискала разход за гориво.
Майка и не знае нищо за семейни дела.
Знам, че сте разтревожен заради компанията в която е.
Но от това което ми казвате, май не е нещо от което иска да се измъкне.
Истината е, че се е опитала да те накара да не се тревожиш.
Знам , че може да се грижи за себе си.
Не е типично за нея да ме лъже.
Това е частната ми линия.
- Скинър.
- Сър?
- Агент Скъли, къде сте?
- На път съм.
- Извинете, че ви се обаждам на тази линия.
- Няма нищо.
Тревожех се за теб.
Всичко е наред.Искам да обясните това на Мълдър.
- Той е тук до мен. Защо не му обясните сама.
- Не, Сър, така е добре.
Кажете, че ще му се обадя по-късно? Кажете му , че съм добре.
Казва, че е добре.
В беда е.
Отивам до тоалетна.
Мълдър, вярвам, че ще разбереш, какво има на тази касета.
Няма друг начин да се свържа с теб.
Моля те опитай да разбереш, че съм премерила рисковете.
Не мога да получа тези планове без да ги рискувам,
но ти обещавам, че всичко е пресметнато.
Сегашната ни позиция е на север по главната магистрала.
Караме седан на ФБР.
Изпращам ти касетата по най-бързия начин.
O! Извинете.
Нещо тонизиращо?
Настани се удобно. Трябва да покараме още .
Майсторите на маскирането.
- Може ли да ти окупираме апартамента?
- Трябва да се отървем от преследвачите си.
Направихме, каквото поиска, разбрахме всичко за Скъли.
Проверихме кредитните и картите дали не е купувала самолетни билети.
И хакнахме някакъв секретен департамент.
И те искаха незабавно да се индетифицираме...
и да бъдем обвинени в престъпление срещу правителството.
И какво общо има това със Скъли?
Когато влязохме в компютъра и, открихме серия от изтрити трансмисии.
E-mail-и изтрити от директориите, но все още върху диска.
- Серия комуникации.
- С някой на име Кобра.
И кой по дяволите е Кобра? Скъли не ми е казвала за него.
Явно е имала причина да го крие от теб.
Не вярвам. Тя знае, че съм на нейна страна, каквото и да прави.
Мълдър, не можахме да я намерим. Няма от къде да почнем да търсим.
Да, и на това не вярвам.
Дай ми това.
Как пиете кафето си?
Чисто, благодаря.
Ти си ме упоил.
Нищо такова не съм направил.
И как съм се съблякла и съм се озовала в леглото?
Пренесох те. Не беше спала от 30 часа.
Беше изтощена. Исках да се чустваш удобно.
- Къде сме?
- Милфорд, Пенсилвания.
Това не беше част от сделката.
Не знаех на какво си способен.
Ключовете са в жабката .
Можеш да си вървиш, разбира се.
Изборът си е твой.
Сър, трябва ми съдействие.
- Моето съдействие...
- Не.
Тя е далеч от тук. А аз не мога да се мотая тук,
- Но както казах ситуацията е спешна.
- Какво става тук?
- И аз това питам. Вярвам , че се познавате.
- Сигурно ли е мястото?
- Дали е сигурно?
- Не бъди доверчив, Джи-мен.
Знаете ли за федерален беглец с кодово име Кобра?
През последните шест месеца, Кобра е пращал e-mail-и на Скъли...
от Департамента за Защита, където е работил по секретен проект...
за напреднали технологии.
- Проект в сянка по-точно.
- Където този пич е работил, дори сенките са имали сенки.
- И това ли трябва да виждаме тук?
- Не.
Това, което са следели са отговорите на Скъли до Кобра.
- Имала е връзки?
- Не. Някой е следял Скъли...
и е хакнал компютъра и и е получавал всичките и e-mail-и,
редактирал ги е за да може Скъли да спечели доверието на Кобра.
При последните се споменава за среща...
където са щели да си разменят информация за проекта върху, които Кбра е работил.
- Среща? Къде?
- Не се знае.
- Тук са спрели.
- И кой е бил в компютъра и?
Пушещия Човек, или някой работещ с него.
Трябва да го пипнем веднага.
Вие всички знаете, че не можем да го пипнем.
Ако не го намерим,това може да е послесдния път да видим Скъли жива.
Получихме последни инструкции от нашата връзка тази вечер.
Той... той ни покани на вечеря.
Прегледах гардероба си и намерих нещо да облечеш.
Това е... Това е прекрасно.
Радвам се, че го харесваш.
Очаквам с нетърпение тази вечер.
- И твоя контакт ще се присъедини към нас?
- Надявам се.
Вече си имаме доверие, но още не си ми казал кой е той.
Той е генетичен учен...
от ранга на тези открили атомната бомба.
И не разбирам, какво е толкова важно за мен.
Този човек... Наричаме го Кобра...
иска застраховка...
че това върху което работи няма да попадне в грешни ръце.
- Казах му за теб. И той ще очаква да се запознаете.
Ами...
за бъдещето.
Трябва да ти кажа и нещо друго.
Нещо което не е за вярване,
нещо невероятно,
нещо което ще промени целия свят.
Какво?
Това което ни дават, не е само лекарство за рака.
Това е светия граал, Дейна.
Лекарство за всички човешки болести.
Как?
Това е последната граница.
Абсолютно свръхестествено.
Тогава и ти ще се излекуваш.
И в това е чудото...
може да бъде и голямо зло.
Има такива, които искат да използват силата за лични цели.
И да избират кой ще живее и кой ще умре.
Теоритично, аз мога да бъда излекуван, но...
всичко което ти казах е вярно?
Аз съм самотен човек, Дейна.
Извинете?
Кобра не се показва.
- Какво искаш да правя?
- Чакай. Какво друго можем да правим?
Какво доверие си спечелил...
Скъли няма да се влачи след теб вечно.
Какво се обърка?
Върши си работата.
Залива Калико след 15 минути. На юг.
- Какво да правя когато стигна до там?
- Не знам. Ще чакаш.
Внимавай.
Най-накрая се срещнахме.
Такава си каквато се описа. Дори нещо повече от колкото снощи на вечерята.
Искаше ми се да продължим да си кореспондираме,
но все някога трябваше да свърши.
Надявам се някой ден да имаме време...
когато не съм белязан човек.
Това е... науката която ти обещах.
Чакай. От къде взе това?
- От къде дойде, тази наука?
- От къде дойде?
- Кой я откри?
- Скъли?
Да, аз съм Скъли, но не мисля, че сме си кореспондирали до сега.
Те го застреляха. Те го убиха.
И стреляха по мен.
- Взе ли го?
- Ти ми каза, че никой друг не знае за това!
Не бих те изпратил , ако знаех, че е опасно.
Дейна.
Да, взех го.
Прости ми.
Ето. Вземи го. Това е за теб.
Трябва да тръгвам.
Върви.
Тук няма нищо.
- Празен е.
- Напълно.
Не. Не може да бъде.
Не може да бъде.
Трябва да е там.
Тук беше!
Това беше неговия офис. Какво е това по дяволите?
Използвал те е.
Мълдър, той ме е лъгал за всичко. Записах всичко.
Изпратих ти касета.
Тази стара жена, Майори Бътърс, Запознах се с нея.
Видях нейни снимки, акта и за раждане.
Видяла си каквото е трябвало за да повярваш.
Ами това момче?
Това момче с рака? Не можеш да отречеш това.
Това е... Това е неуспоримо доказателство.
Дори и да убедим родителите му да го изследваме,
колко време мислиш, че ще имаме преди чипа да изчезне?
Това си е била перфектана екзекуция, Скъли.
И единственото, което не разбирам е защо още си жива.
Мълдър, погледнах го в очите.
Кълна се, че казваше истината.
Характера не човек никога не се променя.
Мислиш, че ме е използвал за да спаси себе си...
за сметка на човечеството?
Знаел е колко струва това нещо, колко могъщо е.
Не би позволил нищо да застане на пътя му.
Може и да си прав.
Но за секунди, видях нещо друго в него.
Желание за нещо повече от власт.
Може би желание за нещо, което никога няма да има.