The Ring Of The Nibelungs - Part 1 (2004) Свали субтитрите
ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГИТЕ част 1
Преди 1500 години голяма част от Европа
изостави вярванията си и премина към християнската вяра.
Само на север хората останаха верни на Боговете на предците си.
Най-великият сред тези Богове бе Один.
Той царува сред звездите във Валхала, а гарваните му
му даваха мъдрост и памет.
Но докато огънят на древните сили затихваше,
се зароди приказна легенда, която заплени хорските сърца.
Тя разказваше за ковач, който убил огнедишащ дракон
и спечелил легендарно съкровище: златото на дракона.
Твърде много са.
Къде отиваме?
- Бързо!
Не можем да удържаме повече южната стена!
- Вземи нашия син и бягай, Сиглинд.
Няма да те оставя!
Сигфрид!
Кзантско псе!
Вървете сега.
Брат ми винаги пази гърба ми!
Насам, милейди.
Какво ще правим?
- Трябва да прекосим тук, кралице.
Там! Атака!
Качи се тук, Сигфрид. Дръж се здраво.
Дръж се. Сине мой.
Не е ли малко рано за сутрешно къпане? Кой си ти, момче?
Какво се случи?
Какво се случи?
- Не зная.
Не си спомням.
12 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Какво виждаш?
- Бъди търпелива, дете.
Мощта на Один се крие в руните. Те никога не лъжат,
но няма да бъдат благосклонни.
- Халбера, не ме карай да чакам.
Огън ще падне от небето много скоро.
Кажи ми още!
- И светлината на този огън
ще разбули съдбата ти.
Толкова далеч от дома. Каква съдба бих могла да имам тук?
С огъня ще дойде мъж,
мъж силен като теб.
Мощта на този войн ще бъде като твоята. Той дори ще те надвие в битка.
Никой не го е правил преди.
И никой друг няма да успее.
Тук ще пуснем котва за нощта.
По-добре да подготвя поръчката за краля.
Ти се заеми с това.
- Добре.
Добър ден. Как мога да ви помогна?
- Търсим Ейвинд Ковачът.
Това съм аз.
Казват, че твоята стомана е най-добрата в околността.
С какво да ви услужа?
- Какви мечове имаш?
Точно сега - никакви.
Виждам доста "никакви" мечове там вътре.
Тези са направени за краля на Бургундия.
- Но, той не е тук,
а ние сме.
Искате да откраднете собственост на крал Гунтер?
"Кражба", казваш? Просто се смятай за късметлия, че не сме ядосани.
Ерик. Мисля, че стоманата ти изстива.
Приятен ден.
Не харесвам саксонци.
- Аз - да. Нужни са отвреме навреме.
Да... за тренировка.
Погледни бледата пътека от светлина...
Това е пътят към Валхала...
Иска ми се да ги видя всички седнали там горе, всички велики герои,
на една маса с Боговете.
И те гледат нас, смъртните.
- Но те защо се интересуват от нас?
Те се нуждаят от нас, също както и ние от тях.
Ние ще се бием на тяхна страна, когато злите сили ни нападнат.
Как разбираме какво те искат от нас?
- Те направляват съдбите ни.
Помисли за всички знаци на небето. И ако те видят от там,
че правим нещо лошо за нас, те се ядосват.
Християните казват, че техният Бог е само опрощение.
Християните.
Те са странни хора.
Виж!
Това е Рагнарок! Боговете отиват на война!
Искам да погледна по-отблизо!
- Не, не.
Не отивай! Ние никога не бива да виждаме Боговете! Никога!
Ти си жената от кораба.
А ти си мъжът от ковачницата.
Майстор на огъня и метала.
Тогава, може би, ти можеш да ми кажеш какво е това.
Някакъв странен метал. Никога не съм виждал нещо подобно преди.
Представи си оръжието, което може да бъде изковано от него.
Металът ли е причината да дойдеш тук?
- Не.
Ти си.
Не му обръщай внимание, ковачо.
Кажи ми нещо.
Вярваш ли в съдбата?
Защо?
Получихме знак, предвещаващ срещата ни тук.
Този знак бе достатъчно голям, за да бъде видян от цялата страна.
Но единствено тук сме ти и аз.
Днес руните предсказаха,
че ще срещна мъж, чиято сила ще бъде голяма като моята.
А ти ме победи.
Аз само те повалих.
- Никой друг не го е правил преди.
Досега.
Виждаш ли...
Било е писано да се срещнем.
Защо не останеш тук с мен?
О, Ерик, много бих искала.
Но също като теб, имам задължения.
Но ще те чакам.
- Къде ще мога да те намеря?
Исландия.
Но може да има повече от една Брунхилд в Исландия.
Няма друга, която е кралица.
Ти си кралицата на Исландия?
Да.
Това има ли значение?
Не.
Не и за чувствата ми към теб.
- Добре.
Защото каквото и да се случи, аз ще те обичам вечно.
Кълна се, ще дойда.
Е, Боговете са искали да се случи.
Но аз съм ковач, а тя е кралица.
На север има много легенди за ковачи, които стават крале.
Наистина?
Винаги е имало особени неща в теб, сине.
Може би и тя ги е усетила.
Татко, вземи ме с теб в пътуването до Бургундия тази година. - Защо?
Може би реката ще ми даде отговор какво се е случило преди да ме намериш.
Никога не си бил любопитен за това преди.
Никога не ме интересувало преди.
Може би последната нощ те е променила.
Не зная нищо за себе си,
никога не съм напускал ковачницата. И сега чувствам, че трябва.
Да подготвим лодката. Тръгваме утре сутрин.
Благодаря!
Благодаря, татко.
Какво е това?
Война ли е?
Така изглежда, но кой е нападателят?
Крал Гунтер е в мир със саксонците.
Тук горе!
Алберих.
- Лорд Хаген.
Виждам, че не си се променил.
Нито пък ти!
- Получих съобщението ти.
Какво искаш сега?
- Фафнир, драконът, е буден.
Трябва да убедиш крал Гунтер
да събере най-добрите си воини и да убие Фафнир.
Защо бих изложил техните животи на опасност, и моят?
Драконът не ме интересува.
- Не би казал това,
ако знаеше какво е скрито в пещерата.
- Продължавай!
Несметното съкровище на Нибелунгите!
Бръщолевиш за него още откакто те изгониха,
защото си опитал да го откраднеш. И искаш да повярвам, че съкровището е тук?
Драконът спеше върху него!
Значи си пилял години от смъртния си живот, с който те проклеха,
а съкровището е било под носа ти през цялото време!
Това е смешно.
Нямаше да ти е смешно, когато го видиш.
Никога не си мечтал за толкова злато и скъпоценности.
Но защо бих ти помогнал, а не да задържа цялото съкровище за себе си?
Познаваме се взаимно твърде добре, ти и аз. Моята кръв
тече и в твоите вени също.
- Никога да не си посмял да го споменеш!
Знаеш, че е вярно.
- Няма да го споменаваш!
Знам, че се срамуваш от произхода си.
Но, спомни си колко пъти съм ти помагал с моята магия.
Можем да си помогнем взаимно.
Много добре,
ще избера най-добрите кралски воини.
Действай бързо.
Все пак... защо трябва да делим?
Добре, Кримхилд. -Готов? Пусни го.
Върви!
Това е краят на гълъба.
- Трябва да поработя върху техниката му.
Ако някога се върне...
Радвам се да те видя. Радвам се да те видя, приятелю.
Ето го!
Сигурен ли си, че ще се върне при теб?
- Разбира се!
Той знае, че аз съм неговият господар.
- Много добре, "господарю",
отиди да го прибереш!
Каква красива птица.
Той принадлежи на мен!
- Как е името му?
Арминиус.
- О, като великият герой, който
прогонил римляните от страната.
- Да. А сега ми го върни, момче.
На кого казваш "момче", момче?!
Аз съм брат на краля и мога да наричам слугите както пожелая.
Чу ли това? Какво?
Какво е това?
Той казва, че аз не съм слуга, а майстор на огъня и метала,
и така би трябвало да ме наричаш!
Да опитаме отново?
- Спри тази безсмислица, Ерик!
Върни гарвана на принц Гизелхер.
Веднага!
Надявах се да не се предадете толкова лесно.
Ще ти направя нов.
Ейвинд!
- О, лорд Данкуарт!
Радвам се, че си пристигнал безопасно.
- Видяхме разрухата,
идваща покрай реката.
- Това е дракон. Фафнир го наричат.
Чудовището дойде от нищото и започна да убива и унищожава всичко.
Ще кажа на краля, че си тук.
- Да. Благодаря ти.
Виж това. Това е още по-добре.
Имате добър усет за мечовете, кралю. Изкован и кален е от сина ми.
Уравновесен е, за да се движи като продължение на ръката.
Научил си занаята си добре.
- Благодаря, кралю мой.
Винаги съм казвал: Няма по-добър майстор на оръжия на земята.
Ейвинд, ти пристигна точно навреме. Трябва ми най-добрата ти стомана,
за да надвием дракона.
- Братко,
с този меч мога да се бия срещу дракона заедно с теб. Позволи ми да дойда с теб.
Знаеш отговора ми, Гизелхер. Няма да е умно да изложим двама принцове
на Бургундия на опасност едновременно.
- Държиш го много добре.
Балансът е перфектен за теб.
Благодаря.
- Съществото може да бъде победено.
Моля Ви да ме включите в търсенето на дракона.
Тази задача е само за почетните воини на краля.
Моля извинете буйния младеж, кралю мой.
Знам точно как се чувстваш.
Какво си мислеше, Ерик? Че кралят е чакал теб
да убиеш дракона за него?
- Мога да го направя!
С устата си можеш. Провери дали е достигнало нужната температура.
Няма ли да ми помогнеш за това?
- Това е твой меч.
Не те ли научих как да го направиш?
- Да.
Тогава го направи!
Ще те обичам вечно.
Към гората на Фафнир!
Нека Бог бъде с нас и ни даде бърза победа.
Не гледай принцесата. Не е учтиво.
Не я гледам.
Тя го прави.
Майсторе на огъня и метала, мога ли да вляза?
Да, можеш. И, моля те, наричай ме Ерик.
Аз съм принц Гизелхер.
- Имаш ли нещо против
да ми помогнеш, принце?
Благодаря.
Дойдох да благодаря на баща ти за меча. Пропуснах да го направя по-рано.
Сега той спи, но ще го известя, че си идвал.
Никога не съм срещал ковач, който умее така добре да си служи с меч.
Баща ми винаги е казвал, че не можеш да изковеш добър меч,
ако не знаеш как да го използваш. Ами твоят баща?
Моят баща бе убит в битка преди години.
Майка ми умря скоро след това.
Как разбираш кога стоманата е готова?
- Усещането. Видът й.
Този ще трябва да се кове дни.
Не е ли прекрасно да правиш такива неща?
- Имаш ли дарба или занаят?
Аз съм принц. Не ми е позволено да работя.
Бих опозорил брат си, краля.
Не се ли отегчаваш?
- Да. Ако не беше сестра ми,
щях да полудея.
- Тя е доста привлекателно момиче.
Всеки благородник в кралството я иска. Но тя не иска никого от тях.
Кого иска тогава?
- Защо задаваш толкова много въпроси?
И ти ли си запленен от нея?
- Сърцето ми е другаде.
Надявам се, че брат ми ще успее да убие дракона.
Кралят! Кралят се връща!
Гунтер!
Гунтер!
Драконовата кожа е твърда като желязо. Оръжията ни са безполезни срещу нея.
Занесете го вътре.
Той ще бъде отмъстен, милейди.
Кълна се!
Това е твоят шедьовър, сине мой.
Как ще го наречеш?
- Не знам. Защо?
Меч, хубав като този, заслужава име.
Тогава ще го нарека Балмунг.
Балмунг? Балмунг бе мечът на краля на Кзантен,
унищожен в битка. Защо искаш да го наречеш така?
Харесва ми как звучи.
Фафнир!
Излез! Излез, ти червей!
Фафнир! Тук съм!
Точно така.
Излез! Хайде!
Ако си умен, ще си тръгнеш с празни ръце.
Това злато не е за хората.
То принадлежи на нас.
Мислех, че принадлежи на дракона.
- Ние сме пазителите на златото.
Злато, което само ние можем да държим.
Съкровището бе наше, докато Фафнир не го открадна то нас.
Вслушай се в предупреждението ни, или и ти ще си платиш.
Кои сте вие?
- Ние сме Нибелунгите.
Хората на мъглата и здрача. Ти ни възвърна златото,
убивайки Фафнир. И ние ти благодарим за това.
Приемам благодарностите, но аз единствено рискувах живота си, за да убия дракона.
Трябва да получа нещо ценно.
- Не е ценна нито една монета
от това съкровище, не и докато над него тегне проклятие.
Аз не вярвам в проклятия.
- Доказателството е отвън.
Фафнир лежи мъртъв заради него. Мисля, че той лежи мъртъв заради мен.
А това какво е?
- Това е пръстенът на Нибелунгите,
най-старият фрагмент от съкровището, неговото сърце.
Този, който го притежава е собственикът на съкровището.
Красив е.
- И също толкова смъртоносен,
както всичко друго тук.
Ще ви трябват повече от думи, за да ме уплашите днес.
Ще се върна за него скоро.
Когато проклятието те атакува, пази се от него. То ще намери слабостта ти
и чрез нея, ще те унищожи.
Каква е тази магия?
- Върни ми го! - Кой си ти?
Трябваше да се досетя.
- Какво?
Драконовата кръв е направила кожата ти непробиваема. - Слушай, аз убих дракона,
защо да не убия и теб?
- Магическият ликотвор!
Задръж го! Той ми помогна да се преобразя в теб.
За какво ми е нужен? Аз вече изглеждам като себе си.
Да, но с него, можеш да се преобразиш в когото си поискаш.
Докажи!
- Сложи го на главата си.
Да не се опитваш да ме измамиш?
- Не! Трябва да кажеш магическите думи.
"Сенки и тела, напълно еднакви", и трябва да мислиш за този,
в когото искаш да се преобразиш.
- Сенки и тела, напълно еднакви!
Изглеждаш много грозен!
Защото изглеждам като теб.
Ще ме пощадиш ли?
Върви!
Още една грешка, млади смъртен. Сега притежаваш и неговия антагонизъм,
и проклятието.
- Защо? Кой е той?
Името му е Алберих и той бе един от нас.
но алчност се събуди в Алберих. Той искаше съкровището само за себе си,
също като теб. Когато се опита да го открадне,
ние го проклехме и прогонихме безсмъртието му надалеч.
Защо не се споразумеем? Аз ще взема половината съкровище,
а вие ще пазите остатъка. Няма ли да е справедливо?
Половината съкровище, цялото съкровище, или само този Пръстен е достатъчен
да излее цялото проклятие върху теб.
Тогава ще взема всичко.
Милейди, Вие въведохте изпитания за ухажорите си.
Това е обида за техния ранг. Мъжете, поискали ръката Ви
са благородни крале и принцове.
- А аз съм кралица, тяхна равна.
И имам правото в собствената си страна да въвеждам каквито пожелая закони.
Тогава им кажете, че кралицата на Исландия ще се ожени за мъжът,
който премине изпитанията, които тя е отредила, и който я победи в сражение.
Но никой не може и да се надява да премине такива изпитания, Ваше Височество.
Един мъж ще успее. И този мъж ще се ожени за мен.
И аз ще позная този мъж, веднага щом го видя. Свободни сте.
Мислиш за мъжа, когото срещна в нощта, когато падна звездата, нали?
Ковачът?
- Мислех за този мъж през цялото време.
И няма да се омъжа за никого другиго, Халбера. Нито принц, нито крал,
нито дори за самия Римски Император.
И ако твоят красив майстор се появи, какво ще правиш?
Сигурна ли си, че е достатъчно силен и смел, за да премине изпитанията ти?
Той вече ме победи веднъж. Само той ще го направи отново.
Руните не лъжат.
Това е Ерик.
Къде си бил? - На лов. Сполучи ли?
Какво е това?
- На какво прилича?
Това е нокът от дракон.
Къде го намери?
- На крака на дракона.
Разбира се. Мислиш, че можеш да заблудиш стария си баща?
Ако не харесвате нокътя...
какво ще кажете за главата му?
Какво?
Не мога да повярвам. Това наистина е дракон!
Прекрасно е.
Фафнир е мъртъв!
- Ерик Ковачът уби дракона.
Чувате ли?
Драконът е мъртъв.
Ерик уби дракона!
Свърши се, свърши се.
Благодаря, добре съм.
Гунтер!
Ерик уби дракона, сам.
Ковачът трябва да е благословен от Бог.
- Или дявола.
Той успя там, където ти и 12 от воините ти се провалихте.
Каквато и сила да е използвал срещу дракона, може да я използва и срещу теб.
Той го направи за мен.
Отвори си очите, Хаген, и дай на подозрителното си съзнание почивка.
Народе на Бургундия! Заповядвам
Ерик Ковачът да бъде провъзгласен за герой на кралството!
Нека дълго бъде славен за тази велика победа. Дълголетие на драконоубиеца!
Дори честта да пази такова съкровище ще донесе слава на Бургундия.
И респектът към краля ще расте отвъд границите, разбере ли се,
че Ви е поверена безопасността на съкровището.
Кралю, драконоубиецът чака отвън.
- Въведи го.
Звучи атрактивно, Хаген, но всички тези облаги
зависят от това, какво ще каже нашият млад герой..
Крал Гунтер, много съм поласкан от предложението Ви да пазите съкровището
в безопасност за мен. Но...
- Не се доверяваш на краля?
Имах му достатъчно доверие, за да убия дракон заради него, Лорд Хаген.
Не можеш да отречеш, Хаген.
Ерик, думата "но" обикновено означава някакво затруднение.
Кралю,
единствено не съм сигурен, че в хазната Ви има достатъчно място.
Мога ли да видя лицето ти?
- Не. Това би развалило всичко!
Той е единственият ми син. Научих го на всичко съвсем сам.
Бащата на нашия спасител.
- Не само това.
Аз съм също и меч-майстор, привилегирован от кралете.
И все още езичник.
- Чукът на Тор,
богът на мълнията. Богът на работниците
и моят любим. Ти покръстена ли си?
Да,
но тази вечер аз отново съм езичник.
Да отидем да пийнем малко вода.
Сега какво ще прави драконоубиецът, след като не останаха дракони за убиване?
Ще се върне в своята ковачница.
С всичкото злато, което взе от пещерата на дракона, не се налага да работиш.
Баща ми ме научи на изкуството да превръщам въглищата и рудата в стомана
и на мен ми е приятно да го върша.
Дракон се побеждава със стомана, но съпруга се печели със злато.
Колко? Една? Две? Дузина?
Николко.
Сърцето ми вече е заето.
И коя е щастливата дама?
- От благороден произход ли е?
Благороден, мисля... или се страхувам.
Може би прекалено благороден.
Може би тя не знае, че я обичаш тъй силно,
всякакви уговорки бих могли да бъдат направени за такъв велик герой...
Възможно ли е да я познавам?
- Не.
Тя живее надалеч.
Е, от кого е запленено твоето сърце? Омъжена ли си?
Не, не съм.
Ако някога се омъжа, ще бъде само по любов.
Кога, най-после, ще дойдеш при мен?
Аз те чакам, любов моя.
Научи ли кой си, най-после?
Наричат ме Ерик Ковачът, Ерик Драконоубиецът
и Ерик, героят на Бургундия.
Но това са просто названия.
Един почтен, един целомъдрен,
един благороден.
Но ти всъщност не си никого от тях.
Двамата крале обсадиха Одинууд. Опожариха селата ни
и отведоха хората като роби. Каквото и да се говори, Бона е под обсада.
Проклети да са и двамата. Живяхме в мир с
двамата крале почти 10 години.
- Да, но през всичките 10 години,
бургундската хазна не е била препълнена до пръсване със съкровището на Фафнир.
Алчността ще наруши всякакъв договор.
- Колко силна е армията им?
4000, Може би 5000 мъже.
- Можем да се противопоставим.
Но те се движат. Това няма значение. Изпрати посланици до всички села.
Събери армията на Бургундия. Тръгваме веднага. - Кралю,
Ерик не Ви дължи нищо, но той уби Фафнир във Ваша чест.
Ако се съгласи да се включи в армията, това определено ще окуражи воините ни.
И ще обезсърчи врага.
Срещата с някого, убил дракон, би накарала всеки да се замисли.
Заповядвам... не.
Моля го да язди редом с бургундската войска.
- Братко, аз също бих желал...
Гизерхер, аз оценявам стремежа ти, но не става дума за слава.
Ако не се завърнем, ти трябва да живееш, за да защитаваш Бургундия.
И сестра си. Докато ние яздим.
Върви.
Кралю на бургундите, господарите ми, добрите крале Торквин и Торкилт,
не желаят да водят тази битка.
След като ви надвишаваме, не се съмнявам.
- Ние ще пощадим живота Ви
и ще спасим Бургундия от пълно разрушение, ако ни предадете драконовото злато.
Аз не съм човекът, от когото трябва да искате златото, посланико. Ако господарите
ти искат златото, ще трябва да преговарят с човека, който посече дракона.
Позволете ми да говоря с тях, кралю.
- Не,
никога няма да позволя това. Ще ги победим заедно.
Това е моето съкровище, кралю. И вече се проляла достатъчно кръв заради него.
Кралю, ако драконоубиецът може да помогне да се избегнат още кръвопролития,
позволете му.
Ако той се провали, ще атакуваме.
Още един посланик.
Разбрах, че искате нещо мое.
Аз съм господаря на драконовото злато. Ако го искате,
добре дошли сте да опитате да го вземете. Но първо ще трябва да победите мен.
Големи думи за един ковач.
Трябва повече от злато, за да стане човек достоен да се бие с крал.
И трябва повече от корона, за да стане човек достоен да бъде крал.
Ти не си нищо повече от бургундско псе!
Кзантско псе!
Вие убихте моят баща!
Аз съм Сигфрид! Син на Сигмунд, крал на Кзантен.
Вие сте победени, а вашите кралства ще бъдат поделени между кралете на
на Бургундия и Кзантен.
Бих могъл да убия и двама ви за това, което направихте,
но това не би ми донесло никакво удовлетворение.
Махнете се от погледа ми.
Искам да бъде обвързан с династията Бургунд завинаги.
Какво имате предвид, кралю?
- Моята сестра ще се омъжи за него.
И се надявам, че няма да сметнеш, че е твърде трудно за уреждане.
Вървете сега!
Татко, пробудих се, най-сетне.
Най-накрая разбрах кой съм.
Крал и достоен, надявам се, за кралица.
Ела в Исландия, любов моя, и разбери.
- Скоро, любима моя.
Но аз имам несметно съкровище и искам да го донеса у дома за теб.
Сигфрид,
ти си единственото съкровище, което желая.
Бързай, любими мой, аз те чакам.
Сега ти ме потърси. Какво искаш?
Сигфрид възнамерява да вземе съкровището в замъка на баща му в Кзантен.
Трябва да бъде спрян.
- И цяла армия не би съумяла да го спре.
Кралят иска той да се обвърже с династията Бургунд като се ожени за Кримхилд.
Но има и друга жена.
- Какво имаш предвид?
Едно от твоите заклинания или еликсири...
Ако може да забрави другата си любима и се влюби в принцесата,
тогава златото ще остане където е.
Мисля, че мога да ти помогна. Но си има цена.
Какво искаш?
- Това момче взе нещо от мен.
Изглежда като маска. Човекът, който знае тайната й, може да изглежда като всеки друг.
Сигфрид знае тази тайна.
- Интересно.
Върни ми този ликотвор и отварата е твоя.
Еликсирът първо, крадецо. Щом се уверя, че върши работа, тогава
ще ти донеса ликотвора.
- Ще е готов до утре, сине мой.
Никога не ме наричай така!
Ако убийството би променило това, вече отдавна да съм го направил.
Татко?
Татко.
Татко.
Какво ти има? Болен ли си?
Ако старостта е болест, да.
Просто работи много време. Не се налага да работиш вече.
Имаме цялото злато, от което се нуждаем.
- Не ме изкушавай със злато, сине.
Стоманата е метал.
- Просто си изморен, татко. Това е всичко.
Ще ти донеса нещо за ядене и пиене.
- "Татко",
можеш ли все още да ме наричаш така?
Истинският ти баща бе крал.
Ти си знаел?
- Подозирах го.
Видях белега на благородническата династия на туниката ти.
И след това научих, че двамата крале са търсили изгубения син,
но никога не го намерили...
Защото си ми дал друго има, за да ме предпазиш.
Би било лъжа, ако кажа, че това бе единствената причина.
Разбери, аз никога не съм имал жена, но с теб...
Имах син.
И беше голяма радост да бъда баща... Твой баща.
И винаги съм се гордеел с теб. Исках да знаеш това.
Всичко, което съм,
дължа на това, че ти ме обучи.
Светът около нас е в битка за огромна промяна
и новите сили се борят със старите за доминация.
И аз изиграх своята роля в тази битка.
Така че, когато удари часът ми, тялото ми може да бъде изпратено на Боговете,
по стария път,
пътят на огъня и водата.
Ти и твоята кралица също сте деца на стария свят.
Боговете са ви дали невиждани сили.
И вие трябва да осъществите съдбите си заедно, накъдето и да ви води той.
Ще взема любимата си с мен в Кзантен като моя съпруга.
Обещавам ти.
Но и ти ще дойдеш с мен.
Няма никаква воля за пътуване, останала в мен.
Дори вече едва дишам.
Има още много неща да направиш, толкова много мечове да изковеш.
Най-доброто ми острие вече е изковано.
Няма смисъл да се трудя с по-лошите.
Гърлото ми е пресъхнало, сине. Питието, което каза, че ще ми донесеш...
Би ли ми го донесъл.
Разбира се, татко. Веднага се връщам.
Татко?
Татко!
Животните умират,
хората умират,
всеки на земята трябва да умре.
Но истинският герой никога не умира,
той ще бъде помнен вечно.
Любими мой,
толкова близо до сърцето и умът ми.
И толкова далеч от ръцете и тялото ми.
Колко по-дълго?
Колко по-далеч?
Да?
Милейди Кримхилд,
мога ли да говоря с Вас?
Желая да остана сама, лорд Хаген.
- Става въпрос за Сигфрид.
Какво за него?
- Очаквам да се върне тези дни.
Разбира се, че ще се върне.
За съкровището.
- И не заради Вас?
Какво намекваш, Хаген?
- Забелязах чувствата Ви към него.
Говориш за неща, за които не знаеш нищо.
Знам, милейди Кримхилд, че се влюбихте в драконоубиеца
още първия път щом го видяхте и дойдох да Ви помогна.
Тръгне ли си със съкровището от тук, няма да има какво да го задържи.
Какво е това?
- Определени билки с интересни свойства.
Ако е приготвено правилно, ще накара сърцето му да се стопли.
Това е погрешно. Това не е християнско.
Това е старата магия от заклинания и проклятия.
Всичко, което трябва да направи е да изпие това, смесено с вино и ако вие сте тази,
която му подаде чашата, всяка друга жена
ще бъде забравена и само Вие ще изгаряте сърцето му
от този момент нататък.
Но защо...
Във война и в мир, аз винаги съм служил на династия на Бургунд,
и интересите на кралството.
Превод: WABBIT Редакции: TYM