Back To The Future 3 (1990) (Back To The Future 3 CD1.sub) Свали субтитрите
СТИВЪН СПИЛБЪРГ ПРЕДСТАВЯ
Един филм на Робърт Земекис
Събота, 12 ноември 1955 г., 22:03 часа
Док.
- Док!
- Какво?
Успокой се, Док. Аз съм. Марти.
Невъзможно. Изпратих те в бъдещето.
Така е, но се върнах.
Върнах се от бъдещето.
Мили боже!
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО ЧАСТ ТРЕТА
Деца, какво следва?
- "Добр`утро"!
Мили боже!
Дават "Добр`утро"!
Дата: Неделя, 13 ноември 1955 година, 7:01 часа.
Снощният времеви експеримент явно премина успешно.
Светкавицата удари кулата точно в 22:04 часа,
изпращайки необходимите 1.21 гигавата
в машината на времето, която изчезна в буйна светлина,
оставяйки горяща диря. Предполагам, че Марти и машината
бяха пренесени през времето напред в 1985 година.
След това, не помня нищо.
Даже не помня как съм се прибрал вкъщи.
Може би разряда на енергията и времевото позиционно поле
генерирано от машината са причинили разстройство
в мозъка, довело до временна амнезия.
Сега си спомням, че след като машината изчезна в бъдещето
ми се привидя Марти, казвайки, че се е върнал от бъдещето.
Ей, док.
- Явно е бил остатъчен образ.
Док, успокой се. Аз съм. Марти.
Невъзможно. Изпратих те в бъдещето.
Така е, но се върнах. Не помниш ли?
Припадна и аз те докарах.
Това е невъзможно! Ти не си тук!
Това няма никакъв смисъл! Отказвам да повярвам, че си тук!
Но съм тук, и има смисъл. Върнах се в 1955 г. с теб.
Ти, от 1985 г. чакаше да взема алманаха от Биф!
След като го взех, ти от 1985 г. бе в машината,
удари те мълния и те запрати в 1885 година!
1885 година ли?
Много интересна историйка, момче от бъдещето,
но има нещо, което звучи безсмислено.
Ако аз от бъдещето съм в миналото, как знаеш за това?
Изпрати ми писмо.
"Скъпи Марти, ако изчисленията ми са верни,
ще получиш това писмо веднага след изчезването на машината.
Първо, нека те уверя, че съм жив и съм добре.
Живея щастливо през последните осем месеца в 1885 година.
Светкавицата, дето удари ДеЛоръна,
причини претоварване, което обърка времевите вериги
активира приливния кондензатор и ме изпрати в 1885 година.
Претоварването даде накъсо във времевите вериги
и унищожи летателните вериги. Машината няма да лети повече.
Могла е да лети?
Сложиха й въздушна конверсия в ранния 21-ви век.
Невероятно!
Представям се за ковач,
докато се опитвам да оправя повредите във времевите вериги.
За жалост това се оказа невъзможно,
защото годните резервни части ще ги има чак в 1947 год.
Затова пък свикнах да поправям каруци и подковавам коне.
1885 г! Удивително!
Станал съм ковач в Дивия запад.
- Доста тежко.
Заровил съм машината в изоставената мина "Делгадо",
срещу гробището "Бут Хил", както е показано на картата.
Би трябвало да се е запазила докато не я откриете през 1955 г.
Вътре ще намерите инструкции за поправката.
Моето "аз" от 1955 г...
- Това съм аз.
няма да има проблем да я поправи, за да се върнеш в бъдещето.
Като се върнеш в 1985 г., унищожи машината на времето.
- Да я унищожиш ли?
- Дълга история е, Док.
Повтарям, не прави опит да се връщаш за мен.
Добре ми е тук - на чист въздух
и на открито.
Опасявам се, че ненужното пътуване във времето
води само до разместване на континиума пространство-време.
Грижи се за Айнщайн.
Айнщайн ли?
Кучето ти, Док. Айнщайн е името му в 1985 г.
Знам, че ще го приютиш.
Разхождай го два пъти дневно и го храни с консерви.
Това са моите желания. Моля те да ги уважаваш.
И така, Марти, казвам ти сбогом и ти желая на добър път.
Ти беше добър, мил и верен приятел.
И повлия на живота ми.
Ще ценя нашето приятелство, ще си спомням за теб
с топли чувства и ще го пазя в сърцето си.
Твой приятел във времето, Емет Л. Браун.
1 септември, 1885 г.
Не съм знаел, че мога да напиша нещо тъй прочувствено.
Знам, красиво е.
Спокойно, Коперник. Всичко ще се оправи.
Съжалявам. Моя е вината за оставането ти там.
Не трябваше да позволявам на Биф да ме докопа.
Има много други гадни места, освен Дивия запад.
Можех да остана в Средновековието.
Сигурно щяха да ме изгорят на клада, като еретик.
Нека да погледнем картата.
Според нея, машината е скрита в страничен тунел.
Ще се наложи да взривяваме.
Мъртвите събуди с този взрив.
Вземи фотоапарата. Искам да снимаш всичко.
Спомням си когато исках да стигна центъра на Земята.
Четях любимия си автор, Жул Верн.
Седмици подготвях експедицията. Но не стигнах толкова далече.
Разбира се, тогава бях само на 12 години.
Знаеш ли, че книгите на Жул Верн
имаха голямо влияние върху живота ми.
Когато бях на 11, прочетох "20 000 левги под водата".
И тогава разбрах, че ще се посветя на науката.
Я виж това.
Инициалите ми.
Също, като в "Пътуване до центъра на Земята"!
Това значи, че машината се намира зад тази стена.
Погребана е тук преди 70 г., два месеца и 13 дни.
Невероятно!
Както виждаш мълнията е дала накъсо в чипа на времевата верига.
Приложената...
Схемна.
Схемна диаграма ще ти позволи да конструираш резервен чип
с части от 1955 г., като това ще поправи машината изцяло.
Невероятно е как този боклук се оказва такъв голям проблем.
Нищо чудно, че е отказал. Тук пише: "Произведено в Япония".
Какво искаш да кажеш, Док? Готините неща ги правят в Япония.
Невероятно!
Като дете винаги съм искал да бъда каубой.
А сега, знаейки, че прекарвам бъдещето си в миналото,
ми звучи като хубав начин да изкарам старините си.
Като си помисля, щом съм се озовал в 1885 година,
вероятно ме има аналите от онова време.
Дали ще мога да се видя в архивите на вестниците.
Не знам.
Винаги си казвал, че не е добре да знаеш много за съдбата си.
Прави си, Марти. Вече знам твърде много.
По-добре да не знам обстоятелствата около собственото си бъдеще.
Коперник. Хайде!
Аз ще го взема.
Коперник!
Хайде, да си вървим!
Какво има, Коперник?
Хайде, да вървим.
Док, ела тук!
Бързо!
Какво има? Изглеждаш сякаш си видял дух.
Много си прав, Док.
Мили боже!
Виж тук.
Починал на 7 септември 1885 г. Седмица след писмото ти.
Издигнат във вечна памет от неговата любима, Клара.
Коя, по дяволите, е Клара?
- Моля те, не стой там!
- Извинявай.
Трябва да го снимам.
Застрелян от Бюфърд Танън в спор за 80 долара.
Какво бъдеще е това?
Бюфърд Танън е бил всеизвестен стрелец
чийто бурен нрав и склонността да се лигави
му спечелиха прякора "Лудото куче".
Беше бърз с пистолета и се хвалеше, че е убил 12-ма,
без да се броят индианците и китайците.
Аз споменат ли съм в 12-мата?
- Чакай.
Но този факт не е доказан, тъй като няма точни записи,
след като Танън уби един редактор на вестник,
който отпечатал неприятна статия за него през 1884 г.
Ето затова нищо не откриваме.
- Виж.
Уилям МакФлай и семейство. Твои роднини ли са?
Пра-прадядо ми се казваше Уилям. Това е той. Добре изглежда.
Сем. МакФлай, но няма Браун.
Може да е било грешка. Може гробът да не е твой.
А може да е имало друг Емет Браун през 1885 г.
Имал ли си роднини от това време?
Преселихме се в Хил Вали през 1908 г. Бяхме сем. Фон Браун.
Баща ми промени фамилията ни по време на Първата Световна война.
Виж.
Мили боже, това съм аз!
Значи всичко е истина.
Аз съм се върнал обратно и са ме застреляли.
Няма да стане, Док.
Като поправиш времевите вериги и сложиш нови гуми на машината
ще се върна в 1885 г. и ще те взема обратно.
Дрехите стават ли?
Всичко, освен ботушите. Малко ме стягат.
Сигурен ли си, че тия парцали са автентични?
Разбира се. Не си ли виждал уестърн?
Да, виждал съм.
Клинт Истууд никога не е носил такива дрехи.
- Клинт кой?
- А, да. Не си го чувал още.
Трябва да обуеш ботушите.
Не може да носиш тези футуристични джаджи в 1885 г.
Даже и в 1955 година.
- Щом пристигна, ще ги обуя.
- Добре.
Мисля, че сме готови. Налях гориво в резервоара.
Дрехите ти от бъдещето са опаковани.
Ето ти и нови батерии за радиостанцията.
А това, летящото устройство?
- Скейтборд на въздушна възглавница.
- А, добре.
Бая път е оттук до Хил Вали.
Но е най-безопасно.
Не можем да рискуваме и да те изпратим в населено място,
или такова, което не е отбелязано на картите.
Не би искал да се блъснеш в дърво, съществуващо в миналото.
Това е било изцяло открит район,
така че ще имаш достатъчно място за маневриране.
И помни, там където отиваш няма никакви пътища.
Там има малка пещера, където да скриеш машината.
Тръбите на новия времеви чип са загрели.
Времевите вериги - включени.
Написал съм писмото на 1 септември, така че ще те изпратим
във 2 септември, Сряда. 2 септември, 1885 г., 8:00 ч.
Застрелват ме на 7-ми, Понеделник. Имаш пет дни да ме издириш.
В писмото пише, че съм ковач, така че трябва да имам магазин.
Само трябва да подкараш машината
срещу екрана, увеличавайки скоростта до 88 мили в час.
Чакай малко.
Ако я подкарам срещу екрана, ще се разбия в индианците.
Марти, мисли в четири измерения.
Ще се озовеш в 1885 г. и индианците няма да ги има.
Вярно.
Късмет, и за двама ни. Ще се видим в бъдещето.
- Имаш предвид миналото.
- Именно.
На добър път, Марти.
Готов ли си?
Готов!
Индианци!
Пещерата!
В атака!
По дяволите! Кавалерията!
Резервоара е пробит.
Маги! Донеси малко вода! Тук има пострадал.
Мамо.
Мамо, ти ли си?
- Спокойно.
Спа почти шест часа.
Имах ужасен кошмар.
Сънувах, че съм в уестърн.
Преследваха ме индианци
и мечка.
Сега си на сигурно място във фермата на МакФлай.
Фермата на МакФлай ли?
Ти си... Ти си моята...
- Коя си ти?
- Името ми е Маги МакФлай.
МакФлай?
Маги?
Госпожа МакФлай, не забравяй "госпожа"!
А вашето име, господине?
- То е...
Истууд.
Клинт Истууд.
Ударили сте си главата, господин Истууд.
Не е сериозно, но за щастие Шеймъс ви е открил навреме.
Шеймъс.
Съпругът ми.
Извинете ме, но трябва да се погрижа за Уилям.
Уилям.
Спокойно, Уил.
Това ли е Уилям?
- Да.
Уилям Шон МакФлай, първият роден в Америка.
Спокойно, Уил. Това е г-н Клинт Истууд.
Харесва ви.
Маги.
Нося вечерята.
Не искам да се меся в личния живот на някого,
но как точно сте се озовал тук
без кон, ботуши, или шапка?
Е, моят...
кон се счупи, а мечката изяде ботушите ми.
А шапката забравих.
Как така сте забравил толкова важно нещо?
- Искате ли малко вода?
- Да.
Ще ви кажа какво ще направя, господин Истууд.
Ще ви помогна да откриете приятеля ви - ковача.
Може да прекарате нощта в плевнята,
а утре ще ви отведа до влаковата линия.
Следвайте я до града.
Дори ще ви дам шапка.
Чудесно. Благодаря.
Това е сина ми, Уилям.
Да.
Мисля, че плевнята ще ви е удобна.
Прасетата не са се оплаквали от нея досега.
Шеймъс.
Може ли да поговорим?
- Да.
Ще го подържите ли за минута?
Да не навлечеш проклятие върху къщата, задето го прие.
- Странен млад мъж.
- Да, но имам предчувствие.
Правилно би било да се грижим за него. Това е важното.
Хей, приятел.
Виж, бебето го хареса.
Малкият Бил не се привързва към непознатите.
Като че ли е свързан с нас.
Уил. Значи ти си моя пра-прадядо.
Първият МакФлай, роден в Америка.
И се изпика върху мен.
Я вижте какво полъхна през вратата.
Не знаех, че има цирк в града.
Може да е взел ризата от някой умрял китаец.
Какво да бъде, страннико?
Искам...
вода с лед.
- Вода с лед ли?
Вода?
Ако искаш вода, пийни си от коритото за конете, отвън.
Тук сервираме уиски.
- Извинете ме.
- За какво?
Опитвам се да открия ковача.
МакФлай!
Казах ти да не идваш...
Ти не си Шеймъс МакФлай.
Приличаш на него, особено грозната шапка.
Ти да не си му роднина?
- Как ти е името, момче?
- Марти...
Истууд.
Клинт Истууд.
- Що за тъпо име е това?
- Парче боклук.
Момчета, я му вижте перлените зъбки.
Такива прави зъби има само в магазина.
Вижте му мокасините. От каква кожа са направени?
Какво пише на тях? "Найк". Да не е индианско?
Барман, търся лъжливия ковач.
- Да си го виждал?
- Не, г-н Танън, не съм.
Танън.
Ти си "Лудото куче" Танън.
"Лудото куче", а? Мразя този прякор.
Мразя го, чуваш ли?
Никой не ми вика "Лудото куче"!
Особено някой наконтен загубеняк, като теб.
Танцувай! Хайде!
Хайде, израстък! Можеш и по-добре!
По дяволите.
- По-добре бягай, катеричке.
- Хванете го!
Имаме си нова съдебна палата. Време е да обесим някой.
Гледай как се люшка.
Да, отдавна не сме бесили някого.
Бълха на гърба на куче уцелвам от 250 метра, Танън,
и съм те взел на мушка.
Дължиш ми пари, ковачо.
- И как разбра?
На коня му падна подковата.
Ти го подкова, затова теб виня.
Тъй като не ми плати, бих казал, че сме квит.
Да, ама не! Бях на коня, когато стана и той ме хвърли!
Заради това счупих бутилка добро "Кентъки Ред Ай".
Според мен, ковачо, дължиш 5 долара за уискито
и 75 долара за коня.
Това прави 80 долара.
Ако е паднала подковата, доведи коня и ще го подкова.
Застрелях го.
- Твой проблем, Танън.
- Не. Твой е.
Отсега нататък, се оглеждай, като ходиш.
Защото един ден ще получиш куршум в гърба.
Док!
- Марти, писах ти да не идваш,
а да се върнеш в 1985 година.
- Знам, но трябваше да дойда.
Радвам се да те видя, Марти.
Трябва да махнеш тези дрехи.
- Така облечен, ще те застрелят.
- Или обесят.
Кой идиот те облече?
Ти.
Застрелян от Бюфърд Танън в спор за 80 долара.
Седми септември?
Това е този понеделник!
Иска ми се да му бях платил.
Коя е "любимата му, Клара"? Не познавам никоя с това име.
Не знам, Док.
Мислех, че ти е приятелка.
Започването на такава връзка,
тук, в 1885 година
може да доведе до промени в континиума пространство-време.
Като учен,
не мога да поема риска.
Определено не и след това, което преживяхме.
- Емет! Хей, Емет.
- Хуберт.
Кмета.
Извини ме, Емет.
Помниш ли миналата седмица, когато поиска
да посрещнеш новия учител на гарата?
Да, определено.
Известиха ни, че пристига утре.
Ето ти инструкциите.
- Благодаря ти за помощта.
- По всяко време, Хуберт.
Казва се Клара Клейтън.
Е, Док...
сега знаем коя е Клара.
Марти, това е невъзможно.
Мисълта, че ще се влюбя от пръв поглед е романтична глупост.
Няма научно обяснение за тази концепция.
Дори не е наука.
Ако срещнеш подходящата, те удря като светкавица.
Моля те, не говори така.
Така се случи с мен и Дженифър.
Не можахме да откъснем очи един от друг.
Дженифър. Надявам се, че е добре.
Не мога да повярвам, че я оставихме на верандата.
Не се притеснявай. Тя ще е добре.
Като изгори алманаха през `55 г. времето беше възстановено.
Веднъж като се върнем в 1985 г.,
само ще трябва да я събудиш.
Завърти оня клапан надясно.
Изцяло надясно.
Почваме!
- Чай с лед?
- Не, благодаря.
Това е хладилник.
Смятам, че г-ца Клейтън ще трябва да намери друг транспорт.
Ако не я срещна, няма да има романтично увлечение.
- Ти си докторът.
- Точно така.
Ще вземем ДеЛоръна и ще се върнем в бъдещето.
Резервоарът му бе пробит, когато пристигнах,
така че ще трябва да го закърпим и да намерим бензин.
Останали ме без бензин?
Да. Не е нещо страшно. Имаме си ядрения реактор.
Той захравно времевите вериги и приливния кондензатор.
Но двигателят на колата работи с обикновен бензин.
Винаги е работел.
Бензиностанция тук ще има чак през следващия век.
Без бензин няма да вдигнем 88 мили в час.
Какво ще правим тогава?
- Двадесет и четири!
- Няма полза, Марти.
И най-бързия кон в света не надвишава 35 мили в час.
Барманът каза, че това е най-силното, което има.
Пробвай с него.
Дай газ!
По дяволите.
Скъса карбуратора. Бая силно уиски.
Ще ми трябва месец, за да го поправя.
Месец ли?
- Ще те застрелят в понеделник!
- Знам!
Исках... Чакай.
Сетих се! Ще я спуснем по хълма.
Няма такова гладко пространство. Освен...
Ама разбира се! Лед!
Ще изчакаме зимата когато езерото замръзне.
Зимата? Какво говориш? Понеделник е след три дена.
Добре, нека да разсъждаваме логично.
Не може да работи без гориво. Не можем да я дърпаме.
Но ако измислим начин
да развием 88 мили в час, като я бутаме.
Това е.
- Колко бързо се движи?
- Стигал съм 55 мили в час.
Безстрашния Франк Фарго е вдигал до 70 мили в час
извън кръстовището на Верде.
А може ли да вдигне 90 м/ч?
Деветдесет? Проклятие. И кой би се разбързал толкова?
Хванах се на един бас.
Теоретически може ли да стане?
Може би, ако сте на права линия, под съответния наклон
и не теглите вагони, и ако загреете пещта достатъчно.
По-горещо дори от Ада.
Може и да успеете.
Кога минава следващия влак?
Понеделник сутрин в 8:00 ч.
Тази отсечка, дълга е 3 мили и води към дефилето "Клейтън".
Нататък линията продължава, но чак в 1985 г.
Ето тук ще бутнем колата с локомотива.
Странно, на картата дефилето "Клейтън" се казва "Шонъс".
Вероятно това е старото му индианско име. Чудесно.
Дългата линия минава над дефилето
и стига чак до жилищния район на Хил Вали.
Така де, но според картата
тук няма мост.
Да зарежем тази идея.
Не можем да чакаме да завършат моста.
Напротив, перфектно е.
Не мислиш в 4 измерения.
Вярно. Имам проблем с това.
Не схващаш ли? Мостът ще го има в 1985 г.
Безопасно е и е още използваемо.
Само да развием 88 м/ч,
преди да стигнем ръба на дефилето,
моментално ще се пренесем във времето и мостът ще е цял.
Ще имаме релси отдолу и ще пресечем дефилето.
Ами локомотивът?
- Ще бъде страшна катастрофа.
Жалко, че няма да ни има, за да я видим.
- Помощ!
- Мили Боже!
Побързайте!
Скачайте!
Благодаря ви, сър. Спасихте...
животът ми.
Емет Браун на вашите услуги, г-це...
Клейтън.
Клара Клейтън.
Клара ли?
Какво хубаво име.
Да ви помогна с тези?
Няма да е необходимо. Мога и сама да се справя.
- Вече ми помогнахте за днес.
- Не, няма проблем.
Каза, че е добре, а ние трябва да вървим.
Г-жо, успех в преподаването.
Клара.
Ще оправя проблема с наетата каруца.
Не се тревожете за това. Аз се чувствам отговорен.
Много джентълменско от ваша страна, г-н Браун. Емет.
Почти се радвам, че змията уплаши конете.
Иначе, нямаше да се срещнем.
Вероятно е съдба.
Благодаря ви за всичко.
Няма нищо.
Ще се видим пак, нали?
Разбира се, че ще се видим. Имам магазин в града.
Аз съм местния учен, имам предвид - ковач.
С каква наука се занимавате?
Астрономия? Химия?
Всъщност, с всичко.
- Док, трябва да вървим.
Да, извинете ни, Клара.
Трябва да вървим.
Какво искаше да кажеш с това, че ще се виждате много?
Може да я видя, минавайки.
Не видя ли как те гледаше?
Доста бе уплашена, нали?
Госпожица Клейтън за малко да падне в дефилето "Клейтън".
Леле мале! Дефилето "Клейтън" е наречено на една учителка.
- Била паднала преди 100 год.
- Преди 100 години!
- Но това е тази година!
- Всеки знае тази история.
Всички сме имали учители, които сме желали да паднат там.
Мили Боже!
Трябвало е да падне с каруцата.
А сега сигурно съм променил историята.
Е, какво лошо би станало?
Няма на нарекат дефилето на нейното име.
Да приготвим машината и да се махаме оттук.
Искаше ми се да не бях изобретявал тази дяволия.
Причинява само нещастия.
Док, Марти е, чуваш ли?
- Разбрано, Марти.
Чудесно, станциите още работят.
Да преговорим още веднъж целия план.
- Моделът е малко грубоват...
- Не е мащабиран, но става.
И така, утре вечер, неделя,
ще паркираме машината върху релсите, тук
до изоставената сребърна мина.
Превключвателя на релсите се намира при разклонението,
на три мили от дефилето "Клейтън",... "Шейнъс".
Влакът тръгва от гарата в 8:00 ч. сутринта в понеделник.
Ще го спрем, ще откачим вагоните и ще отвлечем,
пардон, заемем локомотива и с него ще бутнем колата.
Според изчисленията ми, ще вдигнем 88 м/ч преди
ръба на дефилето и точно там ще се пренесем в 1985 г.,
преминавайки през вече завършения мост.
А това "Крайна точка на отказ", какво значи?
Точката безопасен отказ.
Преди нея ще можем да спрем локомотива да падне в дефилето.
Преминем ли я - или бъдеще, или сме мъртви.
Вземи. Свържи го към плюса.
Готов ли си?
- Да.
Влакът тръгва от гарата!
Приближава разклонението.
Спира при превключвателя.
Превключваме.
Бутваме колата.
Бутаме колата,
докато стигне 88 м/ч.
Не би било по-просто.
Емет?
Това е Клара. Бързо, покрий машината.
- Здравейте.
- Здравейте и вие.
Голяма изненада.
Дано не ви преча.
Правехме си модел на ж.п. линия.
Когато чантите ми паднаха от каруцата
телескопа се счупи.
И тъй като сте учен,
мислех, че ще можете да го поправите.
Ще ви платя, разбира се.
Не искам пари за това.
Нека да го погледна.
Мисля, че някоя леща може да се е разместила,
защото, ако го обърнете така, изображението се замъглява.
Виждате ли? Но ако го обърнете на другата страна,
тогава всичко...
се изяснява.
Ще го поправя веднага и ще ви го дам довечера.
Довечера е фестивала.
Не бих искала да поправяте телескопа при този случай.
Ще отидете на фестивала, нали?
- Всъщност, госпожо...
- Да, разбира се. Фестивалът.
В такъв случай, ще се видим довечера на фестивала.
- Господин Истууд.
- Госпожо.
Благодаря ви, че ще се погрижите.
Няма защо.
Хубав телескоп.
Дами и господа, като кмет на Хил Вали,
имам удоволствието да посветя този часовник
на гражданите на Хил Вали! Нека стои за вечни времена!
Кажете, като сте готови.
Три, две, едно!
Сега!
Нека фестивалът започне!
В известен смисъл е добре, че сме свидетели на това.
Жалко, че не нося камерата.
Готови ли сте, господа?
Проблемът е, че няма да можем до го покажем на някого.
Усмивка, Док.
Чудесна музика!
Има ритъм и може да се танцува.
Елате и се докажете с най-новите продукти
на Кол. От фабриката за оръжия на Самюъл Кол,
от Хартфорд, Кънектикът.
Ето този модел, например.
Новият, подобрен, Колт Пийсмейкър,
на цена 12 $ само тази вечер.
- Добър вечер.
- Добра да е.
Изглеждаш хубаво.
Благодаря.
Би ли...
- Ще желаеш ли...
- Разбира се.
Младеж, искаш ли да пробваш?
Не, благодаря.
Док, това...
Синко!
- Ей, синко!
- Док танцува!?
Нали ти казах, че и дете ще може да се оправи.
Нали не те е страх да опиташ.
- Не ме е страх от нищо.
Заповядай тогава. Пристъпи тук, като мъж.
Всичко, което трябва да правиш, е леко да дръпнеш чукчето
и да натиснеш нежно.
Ето натам, и бъди бърз.
Точно така.
- Може ли да опитам пак?
- Да, давай.
Кажи ми нещо. Къде се научи да стреляш така?
На видео-игрите.
Бюфърд, сигурен ли си, че ковача ще бъде там?
Сигурен съм. Всички са там сега.
Трябва да оставите оръжията, ако желаете да се веселите.
- Кой ще ни накара, тъпчо?
- Аз.
Шериф Стрикланд. Не знаех, че си се върнал.
Ако не четеш табелата, вярвам, че ще прочетеш това.
Много си силен, когато държиш на мушка човек.
Също като теб, се възползвам от всяка възможност.
Ще си оставите ли оръжието?
Само се шегувах.
Разбира се, че ще оставя оръжието.
Всички ще го оставим, нали?
- Да бе, вярно.
Танън.
Ножът също.