Wild Strawberries (1957) Свали субтитрите
В отношенията ни с другите хора
ние обсъждаме и оценяваме
главно техния характер и поведение.
Ето защо се оттеглих
от почти всички така наречени отношения.
Това направи моята старост доста самотна.
Моят живот беше изпълнен с упорит труд, но съм благодарен.
Той започна като труд за хляб и масло
и свърши с любов към науката.
Имам син, също така доктор, който живее в Лунд.
Той е женен от много години, но няма деца.
Моята стара майка е все още жива
и много активна за нейната възраст.
Моята съпруга Kарин е мъртва от много години.
Обедът е сложен, Професор Борг.
Благодаря Ви.
Аз съм късметлия, че имам добра домакиня.
Може би трябва да прибавя и това, че съм стар педант,
което някога поставяше на изпитание
не само мен, а и онези около мене.
Моето име е Исак Борг...
и съм на 78 г.
Утре ще приема почетна степен в Катедралата на Лунд.
{C:$0000FFF}Д И В И Я Г О Д И
{C:$ccFFD}един филм на {C:$ffccbb}Ингмар Бергман
{C:$ffccbb}в ролитe: {C:$ccFF00}Биби Андершон {C:$ccFFD}Ингрид Тюлин {C:$955333}Гунар Бьорнстрад
В ранните часове на 1-ви Юни
имах странен и много неприятен сън.
Сънувах, че при моята сутришна разходка
се загубих из безлюдни улици
с разрушени къщи.
Да не Ви е лошо?
Госпожица Агда, моля направете закуска! Ще взема автомобила.
Моля ви, професоре! Върнете се в леглото, а аз ще донеса кафе в 9:00
и ще тръгнем в 10:00, както беше планирано.
Ох, добре, ще мина без закуска.
И кой ще опакова неща Ви?
Сам ще го направя.
- А аз?
Вие можете да дойдете с колата или да летите. Решете сама!
Очаквах с нетърпение да видя как получавате почетната степен.
И бяхме подредили всичко така добре,
а сега вие вземате автомобила.
Церемонията няма да започне до 5:00.
Ако тръгнем веднага, ще пристигнем 14 часа преди церемонията.
Вие ще развалите всичко!
А синът ви, който ще ви чака на аерогарата в Малмо?
Ще измислите обяснение.
Ако вие заминавате с автомобил, аз няма да дойда изобщо.
Слушайте, Госпожица Агда!
Вземете автомобила, и ще развалите най-големия ден на моя живот.
Ние не сме женени, Госпожица Агда.
Аз славя Бога за това всяка нощ.
Използвах здравия си разум 74 години и няма да позволя да ме напусне сега.
Това ли е последната ви дума?
Да.
Но ще си помисля относно егоистичното раздразнително старче,
което никога не мисли за онези, които са му служили вярно 40 години.
Не знам как съм търпял
вашето командване толкова време.
Само кажете и си тръгвам утре.
Тръгвам с кола във всеки случай, а вие можете да правите каквото искате.
Аз съм голям човек и няма нужда да ми заповядвате.
Никой не може да опакова като вас, госпожице Агда.
Наистина?
Стар мърморко.
Да ви сваря яйца?
Да, моля, бъдете така любезна!
Факултетът би трябвало да ме направи почетен идиот.
Ще успокоя старата девойка с подарък.
Ненавиждам обидени хора.
Аз не бих наранил муха, да не говорим за госпожица Агда.
Хляб?
Не, не се безпокойте за мен!
За какво сте ядосан?
Чаша чай?
Добро утро, чичо Исак!
Какво прави моята снаха по това време?
Как да заспя, когато Вие и госпожица Агда вдигате такъв шум?
Не сме се карали.
Не, ни най-малко.
Ще пътувате с кола до Лунд?
Да.
Може ли да дойда с вас?
Вие се прибирате вкъщи?
Да, искам да се прибера вкъщи.
При Евалд?
Иска ли питане?
Щях да взема влака, ако можех да си го позволя.
Разбира се, можете да пътувате с мен.
Ще съм готова след 10 минути.
О, Боже!
Моля, не пушете! Не понасям дим от цигари.
Забравих.
Трябваше да има закон, забраняващ пушенето на жените.
Хубаво време.
Да, но знойно.
Мисля, че ще има буря.
- Аз също.
Мога да пуша пура по всяко време.
Това стимулира и отпуска. Това е мъжки порок.
А какви са пороците на жените?
Плач, раждане и злословене за съседите.
Колко стар сте всъщност, чичо Исак?
Защо питате?
Просто така. Защо?
Зная защо питате.
О, добре.
Не се преструвайте! Вие не ме харесвате. Никога не сте ме харесвали.
Вие сте ми свекър.
Защо се прибирате вкъщи?
Спонтанно. Нищо повече.
Евалд е мой син.
Така е.
Евалд и аз сме много еднакви. Ние си имаме своите принципи.
Няма нужда да ми го казвате.
Този заем, например.
Зная какво ще кажете.
Трябваше да го върне, когато стана доцент.
Въпрос на чест е да връща по 5,000 на година,
и така нататък, и така нататък.
Обещанието си е обещание.
Това означава, че никога няма да сме свободни,
и че синът Ви трябва да работи до смърт.
И вие имате доходи.
Особено като се има предвид, че сте неприлично богата
и не нуждаете се от парите.
Обещанието си е обещание. И аз знам, че Евалд държи на това.
Може би. Но той също ви ненавижда.
Какво против мене имате?
Да бъда ли откровена?
Да, моля Ви.
Вие сте егоистично старче, чичо Исак.
Вие сте напълно безжалостен и никога не слушате когото и да било, освен себе си.
Но криете всичко това зад старомодните си обноски и обаяние.
Под доброжелатния ви външен вид вие сте безсърдечен като камък.
Но не можете да заблудите нас, които ви познаваме отблизо.
Помните ли, когато дойдох при Вас преди месец?
Имах глупавата идея, че ще помогнете на Евалд и мен.
Така помолих да остана при вас за седмица или две.
Помните ли какво отговорихте?
Казах, че ще се радвам.
Може би сте забравили, но вие казахте:
"Не ме забърквайте във вашите караници!
Не ми пука.
Вие и Евалд трябва сами да ги разрешите."
Това ли съм казал?
Не само това.
- О, не!
Точно това бяха думите ви:
"Нямам нищо общо с душевното ви страдание,
така че не ми се оплаквайте!
Ако се нуждаете от терапия, по-добре се обърнете към лекар.
Или към свещеник. Това е на мода сега."
Това ли съм казал?
Вашите преценки с много категорични, чичо Исак.
Не искам да завися от Вас.
Беше ми приятно да сте в дома ми.
Като котка?
Като котка или като човешко същество?
Вие сте много добра млада жена, и съжалявам, че изпитвате неприязън към мен.
Не изпитвам неприязън към Вас.
- Наистина ли?
Съжалявам Ви.
- Съжалявате?
Искам да ви разкажа какво сънувах тази сутрин.
Не се интересувам много от сънища.
Не, разбира се, не.
Къде отивате?
Искам да Ви покажа нещо.
Живяхме тук всяко лято през първите 20 години от живота ми.
Бяхме десет деца. Може би знаете това.
Живее ли някой тук сега?
Не, не и това лято.
Ще отида да поплувам, ако не възразявате. Имаме много време.
Да, разбира се.
Мястото, където растат дивите ягоди!
Може би станах малко сантиментален.
Може би се изморих малко
и се натъжих.
Не е странно, че започнах да мисля за неща,
свързани с места, където играех като дете.
Аз не зная как стана,
но чистата действителност на деня
преля в дори по-ясните образи от спонените,
които изплуваха пред очите ми
със силата на реален низ от събития.
Сара!
Сара,
това е братовчед ти Исак.
Разбира се, остарях и вече не съм същият.
Но вие, вие не сте променили ни най-малко.
Добро утро, мила братовчедке! Какво правиш?
Бера ягоди, глупако. Не виждаш ли?
И кой ще се наслади на тези възхитителни плодове,
набрани в ранното утро от прелестна млада жена?
Глупости. Добре знаеш, че днес е именният ден на чичо Арон.
Забравих да направя подарък.
Така той ще получи кошница с диви ягоди вместо това.
Ще ти помогна.
Виж, Сигбрит и Шарлота ушиха гоблен, Анжелика пече торта,
Анна нарисува наистина добра картина,
и Кристина и Бригита написаха песен, която ще му я изпеят.
Това е много уместно. Чичо Арон е напълно глух.
Той много ще бъде удовлетворен, а ти си глупак.
И ти имаш проклет сладък тил.
Знаеш, че не трябва да правиш това.
Кой каза?
- Аз казвам.
Освен това, ти си необикновено непоносим млад мъж,
който си мисли, че е кой знае какво.
Аз съм ти братовчед, а ти си влюбена в мен.
В теб!
Искам да те целуна по устните.
Ако не се държиш прилично, ще кажа на Исак, че винаги се опитваш да ме целунеш.
Малкият Исак! Мога да го набия и с една ръка.
Знаеш много добре, че аз и Исак сме тайно сгодени.
Така тайно, че всички го знаят.
Не съм виновна, че близначките издрънкват всичко.
Кога е сватбата? Кога е сватбата?
Не зная кой от четеримата ти братя е най-малко надут,
но мисля, че е Исак.
Той е най-хубавият, във всеки случай.
А ти си най-ужасният, най-гадният,
най-глупав... Не намирам думи за теб!
Признай, че имаш слабост към мен!
Смърдиш на пури.
Това е приятен мъжествен мирис.
Близначките, които знаят повечето неща,
казват, че не те чака нищо хубаво с онова момиче от Берглунд.
Близначките казват, че не е хубава. И аз съм съгласна.
Колко си красива, като се изчервиш!
Трябва да ме целунеш. Не издържам повече.
Точно това си мисля. Аз съм лудо влюбен в теб.
Ето, каза го.
- Не
Близначките казват,
че си полудял по жените.
Наистина ли?
Виж какво направи!
И какво ще каже Исак, който ме обича истински?
Толкова се натъжих! Ужасно ме нарани!
Ти ме омърси.
Във всеки случай, почти.
Не искам да те виждам повече, поне не преди късна закуска.
Трябва да побързам. Помогни ми с ягодите!
Ето, имам петно на престилката!
Къде е Исак?
На риболов с татко и не могат да чуят гонга.
Татко каза да не закъсняваме за закуска.
В името на Исуса, да сядаме!
Благословен да си, Боже, за храната, която ядем! Амин!
Бенджамин, измий си ръцете веднага!
Колко голям трябва да си, за да се научиш на чистота?
Достатъчно съм голям.
Сигбрит, подай на Анжелика овесената каша!
Ноктите ти са мръсни.
Хагбарт, подай хляба!
Не слагай толкова масло!
Шарлота, солта е на бучки. Оставила си я да се навлажни.
Колко пъти съм ти казвала да не я оставяш отворена?
Това под ноктите ми е боя.
Кой ми е набрал диви ягоди?
Аз.
- Какво?
Говори по-силно, скъпа! Чичо Арон не чува.
Аз!
Хубаво е, че помниш именния ми ден.
Колко мило.
Чичо не може ли да пийне за празника?
Никога, когато баща ти не е вкъщи.
Чичо вече изпи три чаши.
Видяхме, когато отидохме да се къпем в 8:00.
И вие сте набрали ягоди? Благодаря ви.
Близначки, говорете, само когато ви се говори!
Понеже не сте си оправили леглата, ще подсушите сребърните съдове.
Правете каквото казва леля ви!
Бенджамин, не си яж ноктите!
Анна, какво правиш? Помни, че вече не си малко момиче.
Искам да подаря на чичо моята картина.
Моля те, лельо, не може ли да му подарим подаръците сега?
Къде е подаръкът ви?
- Под масата.
Не, след като се наядем.
Много добро произведение на изкуството: Фритьоф и Ингеборг.
Не можете да познаете кой е Фритьоф.
Какво правиха Сара и Зигфрид на пътеката към дивите ягоди?
Видяхме ви. Видяхме ви.
Някои трябва да накара близначките да си мълчат.
Те ще мируват или ще напуснат масата.
Никаква свобода на словото, а?
Млъквайте, хулигани!
Сара се изчерви. Сара се изчерви
Зигфрид също се изчерви! Зигфрид и Сара! Зигфрид и Сара!
Всички да се успокоят!
Но Сара!
Те лъжат! Те лъжат!
Исак е така добър,
така морален и чувствителен.
Той иска да четем поезия,
да говорим за следващия живот,
и да свирим двамата на пиано.
Иска да се целуваме само на тъмно,
Казва, че е грях.
Той е на толкова високо ниво,
а аз се чувствам така нищожна.
Аз съм нищожна, няма съмнение.
Но понякога ми се струва, че съм много по-възрастна от Исак,
ако разбираш какво имам предвид.
Тогава си мисля, че той е дете, въпреки че сме на една възраст.
А Зигфрид е толкова дързък и вълнуващ, че ми се иска да се прибирам.
Не искам да съм тук цяло лято
и да съм обект на подигравки от близначките и всички вас.
Аз искам!
Ще говоря със Зигфрид.
Ако той не се държи прилично,
ще се погрижа той да учи през ваканцията.
Татко ще оправи нещата много бързо.
Той също мисли, че Зигфрид не става за нищо и че трябва да работи.
Горкият Исак, който е така добър към мен.
Всичко е толкова нечестно.
Всичко ще се оправи, ще видиш.
Чуй, сега пеят на чичо Арон.
Колко глупаво - да напишеш песен за глух старец.
Типично за близнаците.
Цветята кимат, тревата се покланя
Около нашата прелестна къща
Нашият чичо Арон празнува
И с нашата песен
Украсяваме неговите вежди
Четири пъти ура за чичо Арон!
Ура, ура, ура, ура!
Ще изтичам и ще видя Исак и чичо.
Добре.
Бях залят от пустота и скръб,
но скоро бях събуден от моята унесеност
от гласа на млада девойка, която многократно ме питаше нещо.
Това твоята къща ли е?
Не.
Щастлив си да казваш истината.
Татко ми притежава тази земя, включително къщата.
Някога живях тук. Преди двеста години.
Ох, така ли?
Това до вратата твоята кола ли е?
- Да, това е моята кола.
Прилича на антика.
Да, антика е, като собственика си.
Самоиронизираш се. Това е добре.
Къде отивате? Имам предвид в коя посока?
Отивам към Лунд.
На път ми е. Пътувам за Италия.
За мен е чест.
Казвам се Сара. Глупаво име, нали?
Аз съм Исак. Това име също е глупаво.
Те не бяха ли мъж и жена?
Не, за съжаление. Това са Абрахам и Сара.
Тогава да тръгваме!
С мен пътува още една жена. Ето я, идва.
Мариана, това е Сара.
- Привет!
Ще си имаме компания чак до Лунд.
Сара отива в Италия и й обещах да пътува с нас.
Отново ироничен, но ти отива.
Да тръгваме.
Хей, момчета, взеха ме на стоп почти до Италия.
Това е Андерс, това е Виктор, а това е Исак.
Мацето, което зяпате, е Мариана.
Какъв голям бус.
Да, има място за всички ни.
Оставете нещата си в багажника, ако не възразявате.
Трябва да ти кажа, Исак, че аз и Виктор сме стабилна двойка.
Луди сме един по друг.
Виктор ни придружава. Татко настоя.
Виктор също ме обича.
Това е блестящ ход на татко.
Трябва да прелъстя Виктор, за да се отърва от него.
Трябва да ти кажа, че съм девствена. Затова съм така нахакана.
И пуша лула.
Виктор казва, че това е добре за здравето. Той е луд по всичко здравословно.
Веднъж бях влюбен в жена, на име Сара.
Не! Тя бе като мен, нали?
Да, наистина.
Какво се случи с нея?
Омъжи се за брат ми Зигфрид и има шест деца.
Тя е на 75 сега и е доста красива стара дама.
Не мога да да си представя нещо по-лошо от това да остарееш.
О, Боже, изпуснах се.
Добре ли сте?
Нямам извинение. Сгреших.
Моята съпруга управляваше. Добре ли сте?
Убийците трябва да се представят. Казвам де Алман.
Това е жена ми Берит. Сигурно забелязвате, че е била актриса.
Ето усложнението, което обсъждахме, когато...
Ела, Берит, и кажи, че съжаляваш!
Толкова съжалявам. Грешката е моя.
Точно щях да ударя съпруга си, когато се появи завоят.
Господ наказва някои хора изневиделица, ъ, католик ли сте?
Да изправим колата ви!
О, не се притеснявайте за нас! Моля!
- Млъкни, Стен!
Някои хора са безкористни, макар ти да не мислиш така.
Съпругата ми е малко нервна. Получихме шок.
Вижте го само как мери силата си с младите,
като напряга отпуснатите си мускули, за да се изперчи пред това красиво момиче.
Скъпи, може да си се ударил.
Съпругата ми обича да ме прави за смях.
Аз й позволявам. Това е психотерапия.
Никога не зная дали съпругата ми действително плаче или играе театър.
Проклет да съм, ако се преструва.
Така се случва, когато видиш смъртта.
Не може ли да млъкнеш?
Моята съпруга може действително да живее в роля.
Две години ме кара да си мисля, че има рак
и ни тормози с всеки възможен симптом,
въпреки че лекарите не намериха нищо нередно.
Стана така, че на нея вярвахме повече, отколкото на лекарите!
Нормално е да си разстроен,
но защо не оставиш съпругата си намира за малко?
Жената има право да плаче, нали?
Какво лошо има жена да плаче.
Вие сте красива, но старата Берит премина апогея си.
Така вие можете да си позволите да я защитавате.
Симпатична ми е. По няколко причини.
Много саркастично!
При все това не изглеждате ни най-малко истерична.
Но малката Берит е.
Знаете ли какво означава това за мен?
Разбирам, че сте католик.
Да. Така мисля.
Ние се осмиваме един друг.
Тя с нейната истерия. Аз с моя Католицизъм.
Разбирате, ние имаме нужда един от друг.
Това, че не сме се избили, е само егоизъм.
Така стигнахме дотук.
Това е синкоп, нали?
Много странно.
Ако имах хронометър, щях да отчета усилването.
Млъкни! Млъкни!
Може да е глупаво,
но в името на децата, моля излезте!
Моля, простете ни!
Със смесени чувства видях тази околност отново.
Тук проведох първата си практика,
а старата ми майка живее наблизо.
Здравейте, докторе!
Отново се върнахте, докторе?
Да го напълня ли? Дайте ми ключа за резервоара!
Ева! Ела за момент!
Това е самият д-р Борг.
Майка и татко и цялата околност още говорят за него.
Най-добрият доктор на света.
Да кръстим бебето на него!
Исак Акерман... не е лошо име за премиер-министър.
Ами ако е момиче?
Ние имаме само момчета.
Как е баща Ви?
Татко вече е поотслабнал.
Но мама е много жизнена.
Ще посетите ли майка си, докторе?
Тя е изключителна. Трябва да е поне на 95.
Деветдесет и шест.
- Представи си!
Какво ви дължа?
Това е от мен и Ева!
- Абсолютно не!
Не ни обиждайте, докторе! Ние също знаем кое е правилно!
Защо трябва да плащате за моя бензин?
Има неща, за които не може да се плати...
Дори и с бензин.
Не сме забравили.
Питайте всички тук!
Те си спомнят вашето благородство.
Може би трябваше да си остана тук.
Какво искате да кажете?
Казахте, че е трябвало да си останете тук.
Така ли?
Както и да е. Благодаря ви.
Осведомете ме, когато се роди синът ви, и аз ще му стана кръстник.
Знаете къде да ме намерите.
По време на обяда бях в добро настроение
и разказах на младежите за годините си като местен лекар.
Моите разкази бяха интересни,
и не мисля, че се смяха само от вежливост.
С обяда пих вино, а после се оттеглих с кафето си.
Когато природата показва толкова много красота,
колко лъчист трябва да е нейният извор!
Той ще бъде свещеник, а Виктор - доктор.
Да рецитираш поезия е против нашето решение
да не дискутираме Господ или науката по време на пътуването си.
Беше красиво!
Как може днес човек да учи за свещеник!
Твоят рационализъм е сух като прах.
Казвам, че съвременният човек...
Казвам, че...
той вярва само в себе си
и в биологичната си смърт.
Съвременният човек е плод на въображението ти.
Човекът се ужасява от смъртта.
Религия за хората. Опиум за наболяващия крайник.
И двете са много сладки!
Винаги се съгласявам с човека, с който съм говорила последно.
Някога си вярвал в Дядо Коледа... сега в Бога.
Никога не си имал въображение!
Какво ще кажете, професоре?
Каквото и да кажа, ще се приеме със снизходителна ирония,
така че нищо няма да кажа.
Сигурен съм, че ще се разочароват.
Не, Сара. Много, много щастливи.
"Къде е приятелят, който търся
с разпукването на деня?
С падането на нощта, когато...".
"С падането на нощта, още не съм го открил".
"Горящото ми сърце ми показва следите му...".
Вярващ ли сте, професоре?
"Виждам следите му
навсякъде, където цъфтят цветя.
Неговата любов е разпръсната във въздуха".
"Гласът му ме вика с летния вятър".
Не е зле за любовно стихотворение.
Отново станах сериозна без особена причина.
Добре, ще отида да посетя майка си. Скоро ще се върна.
Може ли да дойда и аз?
- Разбира се.
Гърми.
Тъкмо ти бях изпратила телеграма
по случай големия за теб ден.
А сега ти си тук.
Всички си имаме велики моменти, скъпа майко.
Това там съпругата ти ли е?
Не ми се говори с нея.
Твърде много вреди нанесе.
Не, майко.
Това е жената на Евалд, Мариана.
Добре, нека дойде!
Добър ден, г-жо Борг!
Защо се мотаете наоколо?
Бях на гости в Стокхолм.
Защо не си с Евалд и детето?
Ние нямаме деца.
Ах, днешните млади! Аз родих десет деца.
Ще ми подадеш ли тази кутия там.
Майка ми живееше в тази къща.
Помниш ли когато идваше да я видиш, Исак?
Много добре.
Тук са някои от играчките ви.
Опитвам се да си спомня коя на кого беше.
Десет деца, и всички починаха, освен Исак.
Двадесет внука.
Евалд е единственият, който идва да ме види.
Не ме разбирай погрешно... Не се оплаквам.
Петнадесет правнука, които никога не съм виждала.
Изпращам подаръци за всичките им рождени дни.
Получавам писма с благодарности, но никой не ме посещава,
освен ако не искат пари назаем.
Ох, знам, че ставам досадна.
Не е така, майко.
Виновна съм и за нещо друго.
Не умирам.
Наследството ми не се разпределя
така, както тези хитри млади хора искат.
Това бе куклата на Сигбрит.
Получи я, като стана на осем.
Аз самата направих роклята.
Но тя никога не се интересуваше от нея,
така че тя стана на Шарлота.
Тя я харесваше... Добре си спомням.
Виждаш ли кой е това?
Зигфрид бе на три, а ти на пет.
И аз.
Колко ужасно сме изглеждали тогава.
Може ли да я взема?
Разбира се. За мен е безполезна.
Ето една книжка за оцветяване.
Не зная на кого е.
Всички са написали имената си в нея.
Кристина е написала:
"Обичам татко повече от всичко на света".
А Бригита: "Ще се омъжа за татко".
Не е ли смешно? Аз се засмях, когато го видях.
Не мислите ли, че тук е студено?
Не, не особено.
През целия ми живот ми е било студено.
Най-вече в стомаха. Чудя се защо.
Имаш ниско кръвно налягане.
Хайде да пием чай, и ще можем да седим и да говорим.
Не, благодаря, майко. Няма да те притесняваме повече.
Най-големият син на Сигбрит скоро ще стане на 50.
Мислих да му дам златния часовник на татко.
Той няма стрелки. Това има ли значение?
Спомням си, когато синът на Сигбрит се роди.
Лежеше в лилавата беседка на лятната къща.
Сега става на 50.
А малката братовчедка Сара го носеше и му пееше.
Тя се омъжи за Зигфрид, този нехранимайко.
Трябва да тръгвате. Ще закъснеете за церемонията.
Радвам се, че дойде. Надявам се да се видим отново.
Кажи на Евалд, че го обичам! Довиждане!
Къде са Андерс и Виктор?
Започнаха да спорят за Бог, и си изпуснаха нервите.
Андерс се опита да извие ръката на Виктор,
а Виктор каза, че това е тъп аргумент за съществуването на Бога.
Казах им, че вместо това могат да говорят за мен.
Те ми казаха да млъкна, защото не съм разбирала спора,
така че си тръгнах.
Те се качиха на хълма да се бият, тъй като всеки настояваше...
че другият е наранил най-съкровените му чувства.
Къде са сега?
- Там горе.
Аз ще се погрижа за тях.
Кой харесваш повече?
Кой харесваш повече?
Не знам. Андерс ще става свещеник...
Той е много мил.
Но съпруга на свещеник...
Виктор също е добър. Но по различен начин.
Виктор ще стигне далеч, разбира се.
- Какво искаш да кажеш?
Лекарите печелят повече пари. А свещениците са старомодни.
Макар че той има хубави крака и сладка шия.
Но как може някой да вярва в Бога?
Добре. Бог съществува ли?
Задремах, но бях преследван от реален
и гаден сън.
Имаше нещо неустоимо в тези картини от съня ми,
което се набиваше безпощадно в моя ум.
Виждал ли си се в огледалото, Исак?
Нека ти покажа на какво приличаш!
Ти си угрижен стар мъж, който скоро ще умре,
а моят живот е пред мен.
Това наранява чувствата ти в края на краищата.
Не, не е така.
Да, така е, защото не можеш да приемеш истината.
Истината е, че аз съм била твърде деликатна.
И станах жестока без да искам.
Разбирам.
Не, не разбираш. Не говорим един и същ език.
Виж отново в огледалото!
Не, не се отвръщай!
Виждам.
Слушай ме!
Ще се омъжа за брат ти Зигфрид.
За нас любовта е като игра.
Виж си лицето! Опитай да се усмихнеш!
Ето! Усмихваш се.
Но това наранява.
Като почетен професор трябва да знаеш защо боли.
Но не знаеш.
Знаеш толкова много и не знаеш нищо.
Трябва да тръгвам.
Обещах да се грижа за детето на Сигбрит.
Горкото.
Тихо, дете! Спи!
Не се страхувай от вятъра
или птиците,
или вълните в морето!
Аз съм с теб и те държа здраво.
Не се страхувай, мъничкото ми!
Скоро ще настъпи ден.
Никой няма да те нарани.
Аз съм с теб и те държа здраво.
Моля влезте, професор Борг.
Донесохте ли си тетрадката за изпита?
Моля определете бактериалния материал под микроскопа.
Трябва да има нещо нередно.
Не с микроскопа.
Аз не мога да видя нищо.
Моля прочетете този текст!
Какво означава това?
Не знам.
Наистина?
Аз съм лекар, не лингвист.
Това, което виждате на дъската, е първият дълг на лекаря.
Не знаете ли какво е това?
Нека помисля!
Моля.
Първият дълг на лекаря...
Първият...
Забравил съм.
Първият дълг на лекаря е да помоли за прошка.
Разбира се! Сега се сетих!
Обвинен сте.
Ще отбележа, че не сте разбрал обвинението.
Сериозно ли е?
За съжаление, професоре.
Имам слабо сърце.
Аз съм стар човек.
Трябва да сте снизходителен към мен. Така е честно.
Тук нищо не пише за сърцето Ви.
Искате ли да спрете изпита?
Не, за Бога, не!
Моля, поставете диагноза на пациента!
Пациентът е мъртъв.
Какво пишете в тетрадката ми?
Решението си. - И то е?
Вие сте некомпетентен.
Също така сте обвинен в някои по-малки, но все пак сериозни престъпления.
Безсърдечие, егоистичност, безжалостност.
Съпругата Ви е повдигнала обвинението.
Ще се изправите срещу нея.
Но жена ми почина преди години!
Мислите, че се шегувам ли?
Моля, елате с мен!
Нямате избор.
Много хора забравят жена, мъртва от 30 години.
Някои пазят сладка пожълтяла снимка,
но вие можете да си спомните тази сцена по всяко време.
Вторник, 1 Май, 1917.
Вие стояхте точно тук.
И чухте и видяхте това, което този мъж и тази жена казаха и направиха.
Сега ще се прибера в къщи и ще кажа на Исак. Знам какво ще каже той.
"Горкото момиче. Жал ми е за теб".
Сякаш е Господ.
Тогава аз ще заплача и ще кажа: "Наистина ли ме съжаляваш"?
Той ще каже: "Да, много те съжалявам".
Тогава аз ще заплача още по-силно и ще го помоля да ми прости.
Той ще каже:
"Не трябва да ме молиш за прошка. Няма за какво да ти прощавам".
Но нищо от това, което той казва, е истина,
защото той е студен като лед.
И изведнъж той ще стане много яростен,
аз ще извикам, че е полудял
и че ми се повдига от неговото лицемерие.
Тогава той ще каже, че ще ми даде успокоително
и че разбира всичко много добре.
Аз ще му кажа, че заради него съм такава, каквато съм.
Тогава той ще ме могледне тъжно и ще каже, че е така.
Но всъщност той не се интересува от нищо,
защото е студен като лед.
Къде е тя?
Няма я. Няма никой.
Отстранена е по оперативен начин, професоре.
Хирургичен шедьовър. Никаква болка.
Нищо не кърви или трепери.
Колко е тихо.
Съвършено постижение, професоре.
А наказанието?
Не знам. Обичайното, предполагам.
Обичайното?
Самота.
Самота?
Точно така.
Няма ли милост?
Не питайте мен! Не зная.
Какво е това?
Децата искаха да се поразтъпчат.
Но още вали.
Казах им за вас и те искат да ви почетат.
Добре ли спахте?
Да, но напоследък сънувам най-странните сънища.
Като че ли трябваше да си кажа нещо, което не бих искал да чуя, докато съм буден.
Какво?
Че съм мъртъв. Макар че съм жив.
Вие и Евалд много си приличате.
Вие казвате така.
Той казва същото.
За мен?
Не. За себе си.
Но той е само на 38.
Да Ви разкажа ли за това?
Да, ще съм Ви благодарен.
Преди няколко месеца исках да поговаря с Евалд,
той ме закара до морето.
Тогава също валеше. Той седна, където Вие седите сега.
Добре, хвана ме. Какво какво искаш да ми кажеш?
Нещо неприятно, разбира се.
Иска ми се да не е така.
И ти откри някой друг.
Не ставай дете!
Казваш ми със скръбен глас, че искаш да говориш с мен,
и ти е трудно да започнеш.
Хайде за Бога! Не ме дръж на огън!
Почти ми се смее.
Какво мислиш, че искам да ти кажа?
Че съм убила някой или че съм откраднала парите на факултета?
Ще имам дете.
Сигурна ли си?
Лекарят ми каза вчера.
Значи това е тайната.
Ще ти кажа също, че искам да го родя.
Решила си?
- Да.
Знаеш, че не искам дете.
Трябва да избираш между мен и детето.
Горкият Евалд.
- Не ми викай "Горкият Евалд"!
Абсурд е да родиш дете на този свят
и да мислиш, че то ще е по-добре от нас.
Какво извинение.
- Наричай го както искаш!
Аз бях нежелано дете в адски брак.
Не знам, дали е сигурен, че съм негов син.
Това не е извинение за поведението ти.
Трябва да бъда в болницата в 3:00.
Нямам нито времето, нито желанието да говорим за това.
Ти си страхливец.
Да.
Повдига ми се от този живот.
И няма нещо, което да ме накара
да поема отговорност, за която да живея и един ден повече, отколкото искам.
И знаеш, че мисля това, което казвам.
Знам, че това е неправилно.
Нищо не е правилно или неправилно.
Действаме според потребностите си.
И какви са те?
Твоята е адското желание да живееш и да създадеш живот.
А твоята?
Моята е умра. Мъртъв като камък.
Ако искаш да изпушиш цигара, добре.
Защо ми каза всичко това?
Видях те с майка ти и ме обзе паника.
Не разбирам.
Помихлих си: Това е майка му.
Стара жена, студена като лед,
по-страшна от смъртта.
А това е нейният син,
между тях стоят светлинни години.
Той самият казва, че е жив труп.
И Евалд става тъй самотен, студен и мъртъв.
И си помислих за детето в мен.
В крайна сметка всичко е студ и смърт,
и самота.
Това трябва да свърши някъде.
Но ти се връщаш при Евалд!
За да кажа, че не приемам условията му.
Искам това дете. Никой не може да ми го отнеме.
Дори и мъжът, когото обичам повече от всичко.
Мога ли да ти помогна?
Никой не може.
Ние сме твърде стари. Нещата отидоха твърде далеч.
Какво се случи след вашия разговор?
Нищо. Напуснах го следващия ден.
Не се ли е свързал с теб?
Не искам ние да...
- Какво?
Като онези двамата с колата днес.
Мислех точно за тях.
Това ми напомни за моя брак.
Но ние се обичаме.
Да живее дълго Да живее дълго
Да доживее до сто години
Чухме, че днес е голям ден за теб.
С този скромен букет искаме да изразим
почитта си за това, че вече 50 години си доктор.
Трябва да си много мъдър възрастен мъж
който знае всичко за живота
и знае всички инструкции наизуст.
Благодаря ви.
Да тръгваме! Става късно.
Все пак дойдохте. Аз и Евалд бяхме изгубили надежда.
Добрата разходка с кола отпуска, нали?
Трябва веднага да се преоблечете.
Добър ден, Мариана! Казах на Евалд, че идвате.
Благодаря. Много мило.
Все пак дойдохте, госпожица Агда.
Това е мой дълг. Но изгубих удоволствието.
Добре дошъл, татко!
Както виждаш, водя и Мариана.
Привет, Мариана!
- Ще кача нещата си?
Стаята за гости, както обикновено, татко?
Нека взема чантата Ви! Доста е тежка.
Добре ли пътувахте?
- Да, беше приятно.
Кой са онези млади хора?
Не знам. Те са приятни, и са тръгнали за Италия.
Изглеждат добре.
- Да, много са приятни.
Четери и петнадесет е.
Купих Ви нови връзки за обувки.
Тръгвам утре, не се безпокойте!
В хотел ли ще спиш?
- Не, защо?
Можем да спим в една стая за още една нощ. Ако не възразяваш.
Помогни ми да разопаковам!
- Радвам се да те видя.
И се изненадах.
Тук не се е променило.
След това ще отидем ли на банкета?
Да, току що се обадих на Стенберг и му казах, че водя една дама с мен.
Побързайте, професоре!
По време на церемонията
моите мисли се отклониха от събитията на деня
и тогава реших
да напиша какво се случи.
В този хаос от събития
като че ли видях необичайна логика.
Хареса ли Ви церемонията?
Да, благодаря.
Уморена ли сте, госпожица Агда?
Не отричам.
Вземете едно от моите приспивателни.
Госпожица Агда, съжалявам за тази сутрин.
Зле ли Ви е, професоре?
Не. Защо?
Не ми харесва как звучи.
Толкова рядко ли казвам, че съжалявам?
Искате ли гарафата от масата?
Благодаря Ви, професоре. Лека нощ!
Госпожица Агда,
тъй като се познаваме
от много години,
не мислите ли, че трябва да се наричаме Агда и Исак?
Не.
Защо не?
Измихте ли си зъбите, професоре?
Никаква интимност към мен, благодаря Ви.
Така, както са нещата между нас, е добре.
Но вече сме стари.
Говорете за себе си! Жената държи на репутацията си.
Какво ще си помислят хората, ако изведнъж започнем да се наричаме Агда и Исак?
Ще ни се присмиват.
Винаги ли сте права?
Почти винаги.
На нашата възраст трябва да знаем как да се държим.
Лека нощ, професоре! Ще оставя вратата открехната.
Знаете къде съм, ако искате нещо.
Исак! Беше великолепен на церемонията.
Бяхме ужасно горди, че те познаваме.
Старо момиче ни кара чак доХамбург.
Андерс е обезумял по нея.
- Ох, по-тихо!
Искахме само да се сбогуваме.
Довиждане! И благодаря компания ви.
Знаеш, че теб обичам истински.
Днес, утре, завинаги.
Ще си спомня.
Хайде!
Трябва да тръгваме.
Обаждайте се!
Мисля, че чичо е е заспал.
- Евалд!
Да, татко?
Върна ли се вече?
Мариана си загуби тока на обувката.
Ще танцуваш ли?
Предполагам.
Как си, татко?
- Отлично.
Как е сърцето?
- Отлично.
Спокоен сън!
Седни за малко!
Има ли нещо?
Как стоят нещата между теб и Мариана?
Извинявай за въпроса!
Не знам.
Това не е моя работа, но...
Но не е ли...
Помолих я да остане с мен.
Не трябва ли ти... Искам да кажа...
Не мога да живея без нея.
- Искаш да кажеш сам?
Не мога да живея без нея. Това искам да кажа.
О, разбирам.
Ще стане както тя иска.
А тя...
Тя каза, че ще си помисли.
Относно този ваш дълг...
Не се безпокой, ще си получиш парите.
Не това имах предвид.
Как сте, чичо Исак?
Добре съм. Много добре..
Аз си загубих тока. Тези обувки ще станат ли?
Много са хубави.
Благодаря, че дойдохте с мен.
Харесвам Ви, Мариана.
И аз Вас, чичо Исак.
Ако днес съм ви се сторил тъжен или угрижен,
често се успокоявам, като си припомням детството.
Тази вечер правех същото.
Исак, не са останали диви ягоди.
Леля иска да потърсиш татко си.
Ще заобиколим и ще се срещнем от другата страна на острова.
Не мога да открия нито татко, нито мама.
Ела, ще ти помогна.
HOME VIDEO 2004