The X-Files 713 - First Person Shooter (1998) Свали субтитрите
Дааа! У-ха!
Уау! Ло-Фат се отказва!
- Убий! Убий го.
- Стой в страни от пътя ми.
Идва следващото ниво, аз съм машина за убиване.
Да!
Статус: готови за битка.
Ситуация: Отрядите на Гуерила в неопределена позиция...
на вмъкнатия модул.
Уау! Да!
- Да го направим!
- Дай ми ги!
- Т-минус, десет,девет,
- Виж ги тези сърдечни ритми.
- Осем, седем, шест,
- Ако не ги изкарам аз, ще се избият един друг.
- Пет, четири,
- Хайде! Да!
три, две,
едно.
- Влизане.
- Уха!
Виждаш ли ги?
Там са, искат да ти пръснат мозъка.
Наречи го, Ретро! Кажи им!
Сега!
Тотално клане.
Фаза две.
- Готов?
- От дясно!
- Дясно!
- Давай!
Ло-Фат е свален.
- Спипа ме, Мокси?
- Хванах прекритието.
- Ретро е вътре.
- Адреналин на минимум.
Кръвта е непостоянна.
Мокси? Кой е там?
Коя си ти?
Аз съм Мейтрея. Това е моята игра.
Агенти Мълдър и Скъли. ФБР Очаквахме ви.
Трябва да сканирам картата ви.
Сканиране ретина, моля.
Страхотно.
Мадам?
Искам да погледнете към неформални споразумения.
"За да защитим нашата интелектуална собственот...
"собственост на ФПС, часта Калифорнийска компания,
под защитата на закона."
Подписи на дъното, моля.
- ФПС.
- Фърст Пърсън Шутър.
- Видео игри.
- Цифрови изследвания.
Мога да влеза в Пентагона по лесно от колкото в това.
Пичове! Агент Мълдър, какво става, луди човече?
Добре дошли в страната където силикона се запознава със силикона.
Да ви взема ли нещо от бара, или искате бутилка от нашата специална H2O?
Скъли?
Ами какво ще кажеш за просто обяснение на станалото тук?
Защо не си отделим време да усетим пулса на новата Американска златна треска?
Стоите на площадката от където се изстрелват ракетите за звездите.
Окей.
Имало е малък инцидент.
Какъв инцидент?
Нещо като индустриален инцидент.
- Как е умряла жертвата?
- Не е много ясно.
- Добре.
- Апаратурата виновна ли е?
- Не.
- Да.
- Да и не.
- Каква е работата ви тук?
- Нашата работа?
- Да.
Ние сме консултанто по ФПС.
Лангли е писал малко програми за тях.
- Той е създал всички лоши герой.
- Само Евро-Глупаците.
Не искам да оставате с впечатление, че ние сме главните участници.
Пазарен рейтинг?
Опции. Предпочитан рейтинг.
Да почнеш да наказваш лошите след много малко тренировки...
- Премиерата е след седмица.
- Играта пътува в Петък.
50 милиона копия са изпратени по целия свят.
Само дето има мъртво тяло между вас и неизмерните богатства.
Не знам за вас момчета, но аз ще почина малко.
- Този човек е бил застрелян.
- Не!
Когато някой е застрелян, има замесен пистолет, нали?
Което е напълно невъзможно, защото никой не може да мине с пистолет покрай охраната.
Какво ще кажеш за това?
Това е ласарен бластер.
- Излъчва ниско честотни емисии...
- Позволи на мен! Добре.
Оръжието е задължително за шутърите.
Ефекта е поразително истински, но безболезнен.
Казаваш , че оръжието е играчка, но това очевидно е прострелна рана...
- През...
- Защиния му костюм.
Изпълнен е с боя за раните и смъртоносните изстрели.
Това е кървящата технология.
- Той е мъртъв. Това е ясно.
- Срещу кого е играл?
Срещу играта. Размазваш космически боклуци преди те да са те размазали.
И само броим телата.
Но те са компютърно генерирани изображения...
които се прожектират.
Но това се случва само в игралното пространство.
Изцяло цифрово.
Нищо истинско. Всичко е виртуално.
Някой видял ли е какво се е случило?
Бях в контролната бутка с Айвън.
Ретро беше в зоната. Състоянието му беше стабилно.
Изглеждаше не спираем, беше на път да влезе в следващото ниво ниво,
Тогато изведнъж изстина.
Следва да се обадим в местната полиция.
Без ченгета! Ти каза без ченгета.
Каза, че имаш връзки.
Връзки или не, имаме жертва на убийство.
Заглавията!
Точно това искат да прочетат на Уол стрийт когато излизаме на пазара.
Точно това искат да прочетат на Уол стрийт когато излизаме на пазара
Да, тук е Специален Агент Дейна Скъли от ФБР
Казахте , че сте били в контролната бутка, когато това се е случило?
Кажете ми точно какво видяхте?
- Дори не съм сигурен, че го видях.
До преди минута всичко вървеше перфектно и тогава ни разбиха.
Иван и аз седяхме тук. И се гледахме един друг.
Стана толкова бързо.
Мокси покриваше Ретро,който влезе вътре след враговете да ни усигури пробивна точка.
И тогава "буум" Ретро изчезна все едно е убит.
И системата се възстанови.
И ето ги обратно в игралната област.
Ло-Фат, ела тук! Какво се случи?
Ретро? Какво стана?
- Светлините светнаха. Играта свърши.
- Какво не е наред? Какво се случи?
Какво се случи там?
Не знаем. Няма записани изображения извън игралното поле.
Ами честотните записи?
Може би ще мога.
Да възстановя екрана по честотен запис.
Аз... Никога не сме правили карта на тази област преди.
Ретро беше извън бойното поле.
- Това е момиче.
- Не може да бъде.
Можете ли да го филтрирате?
- Свети Толедо!
- Носи някаква пушка.
И не само това носи. Ще ми го отпечататели?
Господи.
Нека ви кажа направо, Агент Скъли.
Нямате оръжието на убийство , никакво съществено доказателство,
Няма мотив, нама заподозрян.
Скъли.
Моя партньор Агент Мълдър. Това е Детектив Лакюер.
- Намерихте ли нещо?
- Да, нашият убиец, предполагам.
Хей, ще го предам на нашите познати в Холивуд.
Мълдър, не си сериозен.
Всичко е в компютъра.
Мълдър, това е стандартна сцена в почти всички видео игри.
Тя не е във "всички видео игри" Тя е точно в тази, и никой не я е програмирал да е там.
Да, но дори и да са, тя не е истинска.
Тя е герой. Имитация, хормонална фантазия.
Дерил Мусаши. Знаете ли кой е това?
- Дерил Мусаши.
- В цял ръст.
- Кой е Дерил Мусаши?
- O.Г.
Оригиналния Гуру.
Казват, че е дизайнер на игри, но има договор и с ЦРУ.
- Магьосника на виртуални сцени.
- Какво става тук?
Айвън трябва да го е извикал да влезе и да убие бебето нинджа.
Мълдър,защо тази игра има ефект...
върху зрели мъже и ги кара да се държат като деца?
Това е Дерил Мусаши!
Мълдър.
- Хъм.
- Искаш ли аутопсия на тялото?
Спешния модул е готов. T-минус 20 секунди.
Обърнете внимание, червеи.
Дерил Мусаши ще ни покаже как трябва да бъде играна тази игра.
Чух, че резултата му е 90 убедителни попеди в Демон Спейс.
- Деветдесет и една.
- Виж го. Човека сфинкс.
- T-минус десет,
девет,осем,
седем, шест,
пет, четири,
три, две, едно.
Влизане.
Хей, Байерс, трябва да видиш това. Мълдър, ела тук.
- Това той ли е? Това Дерил Мусаши ли е?
- Да, той е.
Току що влезе в играта.
- Защо стой там?
- Защото не познава страха.
- Да!
- Невероятно.
- Пулса му е само 68.
- Дори не потръпна.
Виж го само. Дори не изчака. Готов е да убива много.
Какво стана?
Тя му отряза ръцете.
Първичен външен преглед за заболявания,
20 годишен мъж, името му е само "Ретро"
няма никакви други причини за смъртта му.
Запиши това.
Причина за смъртта е широка входна рана в гърдите..
която е причинила наранявания на вътрешните органи...
и кръво загуба.
Раната е изразителна с голяма поразителна сила...
от широк калибър...
преминал през защитна жилетка.
Запиши това.
Раната е в следствие на бързо движещ се предмет...
неизвестен до сега...
който дори и да е влязал в тялото,
не е оставил никакви следи.
Няма изгаряния от барут, няма химични съединения...
от какъвто и да е тип, няма следи от експлозия.
- Без късмет?
- Мислех, че ще попадна на нещо.
Знаеш ли, Мълдър, този костюм съдържа и други неща освен бой.
Измерва състоянието на играчите, от кръвния ритъм да адреналина,
и изпраща информацията в компютъра.
И когато играча е прострелян, батерия подава дванадесет волта...
което не му позволява да стане докато не свърши играта.
Виртуална смърт.
Да.Ами ако е само това.
- Да.
- Първо помислих дали костюма не се е повредил,
и някоя от капсулите не се е пръснала на вътре.
Но за съжаление, не това е станало.
Наближава ми рожденият ден.
Трябва да си призная, Скъли, че това е забележителна технология.
- Да. Да си губиш времето с глупава игра.
- Глупава?
Облечен като космически войн...
да си играеш във футуристичен вариант на Каубойци и Индианци.
Колко задръстен трябва да си за да правиш това?
Мълдър, каква е целта на тази игра...
да се подържа жадждата за насилие в страна, която и без това не може да я контролира?
- Кой казва, че това е целта?
- Ти мислиш, че да събираш оръжия...
и да нараняваш всичко около теб...
има и положителна страна?
Това е много тъпо, не можеш да спреш докато играта не свърши?
Даже е малко секси, нали?
Може би играта ти дава възможност да се освободиш от импулси,
които са ти генетично заложени...
и които няма как да задоволиш в нашето цивилизовано общество.
Може би за това мъжете имат нужда да се развихрят и да чупят разни неща.
Дали е тестостерон или не,
единствения заподозрян, който имаме е жена.
Да, видях това.
Компютърно анимирана жена, Мълдър,
с компютърно анимирано оръжие.
Пистолет, който оставя много широко рани.
Рисунките не обиват хора. Оръжията ги убиват.
Както и мечовете.
Най-известният Дерил Мусаши.
Мълдър.
Шегуваш се.
- Мерси.
Шерифа арестува единствения женски субект като заподозрян за убийствата.
Кой е мъжът? Той е мъжът.
Той е човека със значката!
Мисля, че тези хора трябва да си намерят по-добра работа?
Това е законно?
Прибрахме я от стрийптиз клуб в Раседа.
Съвпада с описанието ви на "T."
- Прочетохте ли и правата?
- Около 500 пъти.
- O, Да.
За протокола, ще кажете ли името си, моля?
За протокола, ще кажете ли името си, моля?
За протокола, ще кажа името си отново. Джейд Синьото Сияние
- Съжалявам. Истинското ви име?
- Това е истинското ми име.
Какво очаквате да е? Милдред?
Не.
Май съм развълнувала доста хора наоколо.
Не ме разстройвате, Г-це,...
Сияние.
Май разтревожих човека с металния детектор.
Казали сте, че не познавате Айвън Мартинез...
и не сте чували за компания Фърст Пърсън Шутър, или ФПС.
Срещам се с много мъже.
Изненадвали ви , че сте свързани с местопрестъпление...
в офисите на ФПС?
Трябва да видя много за да се изненадам.
Искате ли да почнете да казвате истината.
И коя истина не съм казала?
Че сте убила двама мъже,
единия с меч от 14 век,
а другия с ширококалибрен пистолет.
Може би ме бъркате със сестра ми.
Ксена, принцесата на войните.
Отричате ли че това сте вие?
- Сега се сетих.
- Какво?
Медицински козметичен център в Калвър сити.
Платиха ми за да ми сканират тялото.
Платиха ви за да ви сканират тялото?
Това не е най-странното нещо за което са ми плащали?
Много съжаляваме, Г-це Сияние, но...
Съжаляваме. Свободна сте да си вървите.
Не знам за теб , Скъли, но аз имам огромна нужда
да разбия нещо...
- Здравейте?
- Има ли някой тук?
Фиби?
Хей,добре ли си?
Май съм заспал.
Мисля да си взема почивка.
Стоя от 70 часа и анализирам кодовете,
и се опитвам да оправя играта.
- Къде са всички? Къде е Айвън?
- Той е с паралиите.
Всички са разтревожени.
Трябва да поговорим незабавно за жена на име Джей Синьото Сияние.
Той е сканирал тялото и и е създал героиня като нея.
- Поставил я е в играта.
- Хей, какво правят те?
Oх.
Самотните Пищовлии са на етажа.
Лангли и аз написахме софтуерен патч.
- Ще го пробваме в играта.
- За какво е?
Да махнем проблема.
- Хей.
- Какво стана току що?
Oх, не знам.
- Те са в играта.
- Хей, Фиби, ще обърнеш ли внимание?
Трябваше да чакат, докато не им кажа, че всичко е готово.
Какво става по дяволите?
Фиби, Хайде.
- Какво стана?
- Някой от горе стартира програма?
Не го вярвам. Програмата се стартира сама.
- Фиби!
- Това не може да стане.
Някой стреля по тях.
Това трябваше да е само декора. Не трябваше да има игра.
Трябва да им помогнем.
Мълдър!
Т-минус, десет,девет,
Осем, седем, шест,
Пет, четири,
три, две,едно.
- Влизане.
- Дай ги насам.
- Добре ли сте?
- Били сме и по-добре.
- Байърс е отцелен.
- Добре съм. Дребна рана.
Това е тя. Тя е там.
Отцели Байърс с пистолет.
Окей, ще броя до три, ще ви осигуря прикритие, приятели.
Готови?
Едно,
две, три.
Мълдър!
Влизай в модула!
- Какво прави той?
- Не отивай след нея! Върни се тук!
- Извади си оръжието.
- Няма да рестартираме!
- Мълдър!
- Това е самоубийство!
Постави меча долу.
Мълдър?
- O, не.
Къде е Мълдър?
Казах, къде е Мълдър?
Май не ме чувате. Хайде, момчета. Къде е той?
Не знаем. Тръгна след нея.
- Видях това, но къде отиде?
- Вътре в сградата.
- Стреляше с оръжието си.
- Видях къде отиде!
Искам да знам къде е сега.
Има ли врата или изход или някакъв проход от където да мине?
Само този през който влезе.
- Той трябваше да е тук.
- Невъзможно е. Това е цифрово съоръжение.
- Това е само игра.
- Да.
- Лесно е да го кажете.
- Агент Скъли!
Открих го.
Това наблюдава всички играли играта. Ето... играч четири.
- Това ли са му измерванията.
- Какво искаш да кажеш?
Играч четири. Това е той.
- На монитора.
- Ето тук.
- Къде?
- Това е Мълдър.
- Жив е.
- Това са му показателите.
- Все още е в играта.
- Да, но къде в играта?
Фрохайк!
Лангли!
Байърс!
- Мисля, че е това.
- Да.
- Какво правите?
- Пренасочваме маршрута.
- Създаваме убийствем бутон за да можем да изключим играта.
- Не пипай това.
Не работи. Няма как да го направим.
Върнахме се в бизнеса! Страхотна си.
Какво?
Печаха ни. Осетих пламъците по задника си.
Тогава банкера видя писмото от аутопсията..."ФБР
Причина за смъртта: неизвестна."
Отстранихме си проблема. Играта ще пътува,и ние ще почваме да броим парите.
Да, ще си броиш зъбите.
- Нейния партньор се загуби в играта.
- Загуби?
- Играта изчезна.
- За какво говорите?
Джейд Синьото Сияние. Познато ли ти е?
Джейд Синьото Сияние?
- O, спомням си я.
Хей! Фиби!
Не знам как стана.
Знаела си за нея?
Тогава ти си била. Ти си сканирала тялото на жената.
В моя компютър.
Тя беше мое създание. Беше моя.
- Но защо?
- Не знаете как е...
ден след ден си минават дните и почваш да полудяваш.
Не бих била така сигурна.
Само тя ме подържаше да съм на себе си,
Мое собствено женско оръжие.
Тя ми беше Господ, всичко , което съм искала да бъда.
Но, Фиби, тя все още е убиец.
Не мога да го обесня, но тя, и си я вкарала в играта.
Не, не съм.
Създавах си собствена игра на моя собствен компютър.
Беше пълна тайна. Не казах на никого.
Но тя някак си прескочи в програмите,
и се зареди с мъжка агресия.
И това я правеше все по-силна.
Трябва да ми помогнеш.
Ти си единствения , който ще разбере.
- Трябва да я унищожиш, Фиби.
- Не знам как.
Ами, трябва да има начин.
Трябва да има някъде слабост.
Тя вече няма слабости.
Хей!
Май искаш да ме сриташ много здраво по задника.
Окей.
Името и е Мейтрея.
- Мейтрея?
- Тя се е поставила сама в играта.
- Трябва да я махнем.
- Ние дори нямаме връзка.
- Системата е отказала.
- Програмата не отговаря.
Фрохайк, какво не е наред?
- Какво е това?
- Живота на Мълдър е малко.
- Какво?
- Върху цялата карта са.
Това е твоя вина.
- Доведе я тук.
- Хей!
Не закачай момичето.
Обратно сме на линия.
- Няма картина.
- Не, сега сме
Не, нещо не е наред.
- Това не е играта.
- Да, това е. Това е второ ниво.
- Как стана това?
- Къде е Мълдър?
Мълдър е в първо ниво.
- Не, ето го там.
- Изключете играта.
Не, не. Не мога.
- Просто я изгасете.
- Изгаси я, Лангли.
- Компютъра не отговаря.
- Трябва да го изкараме от там!
Да, и то бързо.
Уау! Спри там където си!
Това не е много честно, нали?
Това е само чийт.
- Давай, момиче!
- Скъли е под обстрел!
- Кръвната картина е непостоянна!
- Виждаш ли това?
- O, Да.
- Скъли е в зоната!
- Ясно.
- Какво не е наред?
Това е второ ниво. Става по трудно.
Никой не е минавал второ ниво.
- Добре ли си?
- Питай ме дали съм с всичкия си.
Мълдър.
- Това е гадно!
- Няма да успеят.
- Как да убиеш някого, който не умира?
- Опитай да ме спреш, Айвън.
- Целият ми живот е тази игра!
- Какво се опитваш да правиш?
- Стой на страни от това!
- Тя ще го унищожи.
- Това е единствения начин да ги спасим.
- Да вървим, и двамата!
- Можеш да ги спасиш?
- Има команда за смърт.
- Тя убива цялата игра игра.
- Знаел си за това?
- И тя знаеше за това.
- Каза, че няма да работи.
Тя се е опитвала да спаси нейното създание, нейния Бог.
Не ти пука кой ще умре докато играта е жива.
- Няшите приятели са там.
- И ние няма да позволим те да умрат.
Мълдър?
Дай ми това! Всичко е в твоите ръце сега.
- Изгаси програмата.
-Ти си единствената , която може да го направи.
- Няма да се оправят с това.
- Ня Скъли и свършват амонициите.
- Каква е командата?
- Не го прави, Фиби.
Толкова сме близо.
- Командата.
- Кажи му я.
Shift-Alt-Blood Bath.
Господи.
Убихме играта, и Мълдър и Скъли заедно с нея.
Елате насам!
- Скъли!
- Мълдър!
Скъли!
Това беше представление!
Дойдохме, видяхме, победихме.
И ако вкусът на победата е сладък,
вкусът на виртуалната победа е не по-малко сладък,
макар и крушумите да не са от захар.
Може би където свършват представите ни, истинската ни природа лъже,
и чака да се почуства удобно както тя си знае.
И когато интелекта се бори с примитивната мисъл...
това е измисления свят на дигиталното пространство...
където законите са слепи и всичко се решава с оръжие.
Родени в анархия, с неотолима жажда за кръв,
продължаваме да мислим, какво би ни извело от мрака.