immortel (2004) (Immortel.BG.Tirixxx.Remake_2.srt) Свали субтитрите

immortel (2004) (Immortel.BG.Tirixxx.Remake_2.srt)
Може и картата.
Благодаря ви, госпожице. Имате ли някакви оръжия,
експлозиви... Минали случаи на агресивно поведение?
Добре ли се чувствате тук?
Да.
Да... Мразя насилието, но обичам да се галя с птичи пера...
Особено с черни пера...
Доста е малко местенцето... Имате ли баня?
Не, нямам баня.
Решила съм вече никога да не се мия. Никога!
Кой си ти? Това е моята баня! Какво правиш в банята ми?
Кой си ти?
Снощи пихме по питие заедно.
Ти по-скоро пи няколко... Нищо чудно, че не си спомняш...
Алкохолът не ми влияе.
Какво става тук? Какво се случи с вратата?
Тази врата не беше там преди малко! Ти ли го направи?
Аз не съм дърводелец.
Внимавай... Тези неща понякога гърмят от само себе си...
Млъкни, човеко!
Какво се случи снощи? Какво стори с тялото ми?
Е?
Какво съм сторил с тялото ти?
Имахме полово сношение. Ти и аз...
Е... Може би не сами...
Какво имаш предвид под “полово сношение”?
Снощи ми изглеждаше сякаш
знаеш много добре...
Аз ще...
Бих могъл да ти кажа истината...
Коя истина?
Мръсен гаден бог, какво ме накара да направя?
Майната ти!!!
Какво чакаме?
Отговор на въпросите, които му зададох.
Вече не може да говори,
но може да успеем да сглобим последните му спомени от подсъзнанието му.
Може ли да бъде ... поправен?
Може да бъде лекуван.
Даяк?!
Изкуствен, само копие на Даяк.
Намерихме синтетична кожа с надпис EUGENICS под ноктите му.
Оставете ни сами.
Изнасилване...
Изнасилване??
Ти ме накара да направя изнасилване!
Тя се съгласи. А и ние, Боговете, също имаме физически желания...
Които демонстрираме съвсем открито вече хиляди години...
Ти си пълно лайно!
Мислиш, че всичко ти принадлежи.
Моето тяло, тялото на това момиче, всички, които уби...
Следващият път ще играем по твоите правила, щом желаеш...
Следващия път? Какво да правим по моите правила?
Следващият път, когато правим любов с нея.
Ще трябва отново да го направим с тази ... млада дама.
В никакъв случай!
Не я ли харесваш?
Повече няма да ти давам тялото си, ясно ли е?
Нито за секс, нито за каквото и да било!
Това е краят! Ти си тръгваш по твоя път, аз по моя.
Никопол, Никопол...
Говориш така, сякаш имаш избор...
Можеш да вървиш съвсем нормално, ако поискам.
Но ако не поискам...
Никога не забравяй това!
Да ти го начукам!
Добре, но нека първо го начукаме на нея заедно.
Можеш ли да го опишеш?
Ами нормален тип... доколкото си спомням...
Приличаше на човек...
Ами ... пенисът му? И той ли изглеждаше човешки?
Имала ли си други подобни отношения до сега?
Отношения?... Социални?
Сексуални.
Сношение...
Мисля, че ти се е случвало, но не си спомняш...
Лекарствата... Хапчетата...
Не знам кой те лекува, но си личи...
Даже и органите ти са започнали да се подреждат.
Благодаря ти за доверието, Джил.
Аз вярвам на Джон... Само на Джон...
Само ме изпробваш? Така ли е?
Това е той, познах го.
А това е момичето...
Това е всичко останало от нея.
Сълзите й.
Би трябвало да са достатъчни.
Този вид Даяк
има обоняние 500 пъти по-силно от нашето.
Любимата ми подвижна молекулярна лаборатория.
Той е истински ловец.
Вкусът ти добър.
Горд съм, че те намерих.
Трябва да ми кажеш как да намеря този, който е с теб.
Не знам за кого говориш.
По-добре да си спомниш.
Шшшт... Случи й се
нещо наистина неприятно. Трябваше да го изтрия от паметта й.
Трябва да я пазим... И да я обичаме... Трябва да я забременим!
Значи това било...
Мога ли да разчитам на теб, Никопол?
Знаех си, че мога.
“Безспирно Демонът движи се с мен;
Носи се около мен, неуловим, като въздух;
Вдишвам го и чувствам как дробовете ми изгаря.
И ги изпълва с желание вечно и вина...”
Още ли си тук?
Нямаш къде да отидеш, нали?
Наистина нямам избор... Имам само теб...
Добре ли си?
Защо да не съм?
Била ли си се?
Не си спомням...
Може би ти си ме ударил...
Защо си прекарал 30 години в хибернация?
Не си искал да остарееш?
Откъде знаеш за това?
Мога да чета мисли.
Но твоите... Не мога да ги разбера...
Знам само, че снощи ме изнасили.
Но не мога да намеря спомена в мислите ти.
Ако трябва да съм честен, и на мен не ми е много ясно...
Трябва да го направим отново и да разберем...
Дължиш ми го.
Бях осъден на хибернация докато защитавах същества, като теб.
Няма други, като мен.
Няма да оспорвам това...
А какво си мисля в момента?
Добре, ще те черпя питие.
Бих искал бутилка Бордо. Не съм...
Никога не съм го чувала...
Пътувал си през времето и пространството.
По-студен си от лед, но толкова ти отива...
Кой си ти?
Мисля, че ме харесваш. Какво правиш с мен?
Кой си ти?
Объркана съм...
Не помня нищо...
Аз съм опитно животно. Жена...
Наричай ме Джил.
Очакваш нещо от мен.
Отговорът е “не”.
Отговорът е “не”.
Ааа! Нещо студено!
Извинявай, това е кракът ми. Трябваше да ти кажа...
Малко е леден. Циркулацията му не е много добра.
Срамота е да оставим спад на температурата с няколко гра...
...градуса ...да ни прекъснат...
Съжалявам, Джил... Извинявай!
Успокой се, Джил. Успокой се...
Нещо във въздуха се е променило, Анубис, усещаш ли?
Джон! Страх ме е!
Джон! Моля те...
Тук съм, Джил.
Много е опасно да пресичаш сега...
То не е готово, а и ти не си...
Утре, надявам се...
Смущението е портал, който ще се затвори след мен
и ще изчезне с мен...
Ще се появя някъде другаде, други пътници ще дойдат...
Но ти ще си последната, която го е използвала.
Джон...
Да?
Срещнах някого.
Добре... Животът ти като обитател на земята е започнал.
Да срещаш хора, да изпитваш желания...
Да се влюбваш...
Едно от най-красивите чувства, които ще изживееш тук...
Но аз обичам теб. Първо теб!
Любовта тук е различна...
Какво да правя?
Плачи... Всеки път, когато почувстваш нужда, просто си поплачи...
Къде е?
Къде по дяволите е тя?
Вече ти казах. Излезе да се разходи.
Трябва да я разбереш...
Но си прав, Никопол, че искаш да ме удариш,
нищо, че няма да го почувствам... Хайде, удари ме пак, силно...
Ти, лайно такова! Мотивите ти са лайняни,
всичките ти мръсни, изнасилвачески, божествени амбиции са отвратителни!
Всичко у теб е лъжа и гадост!
Такива забележки нямат и грам стойност, след като идват от човек.
Ти вредиш на това момиче! Вредиш на Джил!
Унищожаваш нещо наистина красиво.
Никой не унищожава това, което обича.
Не трябваше да я пускаш...
Ще се върне...
И пак ще правим любов с нея...
Още не сме готови...
Знам, забременяването!
Почти бях забравил този малък детайл.
Какво си се вманиачил на тази тема?
Вманиачил съм се на тема колко малко време ми остава...
Наистина ми е мъчно за теб...
Името ми е д-р Елма Търнър...
Търся една от пациентките си.
От доста време никой не беше идвал да търси излекувал се тук...
Името й е Джил. Каза ми, че много често идва тук.
Трябва да сте я виждали... Бяла кожа, синя коса...
Не познавам никакви човеци... Така де, лично...
Джил не е точно човек...
Колко по-точно знаете?
Вие трябва да сте Джон.
А вие трябва да сте д-р Търнър.
Трябва да й кажа нещо. Нещо много важно.
Радвам се, че се запознахме.
Трябва да я видя.
Мисля, че няма да се наложи.
Всичко вече се случва на съвсем различно ниво...
Какво имате предвид?
Къде е тя?
Поне ми кажете дали е добре...
Бяла кожа, синя коса... Интересно...
Нека се представя... Инспектор Фробе...
Напудрил ли си се за случая?
Не е твоя работа!
Приятелю... Мой скъп приятелю...
Доста време мина, Кайл...
Знам, доста.. Все още усещам напрежението у теб.
Надменността ти.
Както когато преди 5 години се измъкна без позволение...
и си отхапа от лицето на инсп. Фробе... Помниш ли?
Трябвам ли ти за нещо, Кайл?
Да.
Опитай това!
Намери го и го довърши!
Още ли си жив?
Знам, че раздвоението на личността ми те обърква.
Но през повечето време съм аз...
Сам ли си?
Той тръгна ли си?
Изнасилвачът, който живее в тялото ти...
и ме кара да спя с него?
Мисля, че да, но не съм сигурен и най-вече, не знам...
Това не беше много умно.
Синьото от сълзите ми не се измива от човешката кожа.
Копнея... за теб.
Трябваше да те застрелям още когато те срещнах...
Все още можеш...
Благодаря ти, Никопол! Благодаря!
Шшшт! Тя още спи.
Младите жени, като нея, са рядкост.
Изключителна рядкост.
Има само няколко такива в цялата вселена.
Никой не знае защо се появяват в един свят или друг.
Те сами не знаят кои са и каква сила притежават.
Каква сила?
Най-великата сила на света!
Способността да създават деца с боговете.
Ясно. Аз съм само обвивката...
средството, което доставя божественото семе...
Това не променя мнението ми за теб, Хор...
Не искам да ходя. Джонас може да ме представлява.
Не ме разочаровай, Кайл.
Не ми доказвай неща, които вече знам.
Ти си виновна!
Ти ме въвлече във всичко това!
Чак сега ли го разбра?
Разбира се, Кайл! Ти си пионката, а аз съм играчът.
Но нека ти кажа нещо, кучка такава!
И ти си пионка! На EUGENICS! А кой е EUGENICS, а? Кой?
Прав си.
Но поне съм по-висша пионка. По-висша от теб, разбра ли?
Сега ставай от този дебел задник и си облечи огромните дрехи,
помоли се...
“твоя” Даяк да намери “твоя” Никопол...
и върви да преговаряш с древния Египет!
Мърдай!
Ще можеш ли да ме забравиш, ако трябва?
Защо ме питаш?
Сериозно, ако нямаш избор...
ще можеш ли да ме забравиш?
Не.
Да, но аз може да те забравя... Против волята си...
Без да го искам...
Какво се опитваш да кажеш?
Ще ми се случат неща, които няма да мога да контролирам.
На мен вече ми се е случвало.
Но аз мога да контролирам бъдещето на двама... или повече...
Доста си самоуверен, нали?
Откъде знаеш?
Като казваш двама, кого имаш предвид?
Мислиш за теб и мен
или за теб и него?
Онзи в тялото ти ... изнасилвачът.
Мисля за теб и мен.
Той няма ли да ревнува?
Например сега
знам, че е тук, между нас... Усещам го...
Изнасилвачът иска да ти кажа, че повече няма да го прави.
Когато те целувам, целувам ли и него?
И докато той ме изнасилваше, на теб беше ли ти приятно?
Джон!
Винаги ли сте толкова бавен, инспекторе? Какво още чакате?
Един стар приятел...
Заподозреният автомобил току що прекоси 49-та и Мадисън, секция 2.
Тревога за всички патрули! Повтарям: тревога!
Губим ценно време, инспекторе...
Джил е в опасност.
Внимателно...
Моторът е подсилен.
Точно като вас!
Кой стреля?
Спрете стрелбата!
Има ли смъртни тук?
Някой може ли да умре от насилствена смърт?
Ами аз се чувствам доста смъртен...
Не мисля така, господин...?
Господин... Хор.
Джил...
Какво стана? Къде е Пирамидата?
Къде изчезна сенатора?
Тук е.
Хайде...
Тук е, Джил. Време е!
Това е сърцето на Смущението.
Мъртвият център.
Джон!
Твоят час дойде.
Червеното хапче е последната фаза от лечението ти.
Ще те направи човек завинаги.
Човешко същество от женски пол.
Жена.
Всичко ли ще забравя? И всички?
Ще си създадеш нови спомени...
Глътни го!
Безкрая, Джил... Безкрая...
Забрави ме... Забрави...
Джон!
Хор, къде си, по дяволите? Имам нужда от теб... Сега!
Ти трябва да си Анубис, Бога на смъртта... Възхищавам ти се!
Ти, мръсно копеле!
Никога повече няма да изречеш името на този чакал!
Времето ти изтече, Хор!
Настъпи краят на твоето безсмъртие!
Търпение, братя, идвам!
Никопол, за мен ти беше много повече от тяло.
Бих искал да направя повече за теб...
...но времето ти изтича, знам.
Искрено се надявам да живееш щастливо.
Кракът ти никога повече няма да ти натежи.
Частица от мен завинаги ще остане у теб...
Не знам дали би трябвало да се радвам или...
Никога няма да съм далеч от теб, Джил, никога...
Никога...
Познавам ли те?
Върнах се! Беше ли ви скучно без мен?
Присъдата ти е окончателна.
Готов съм да я изтърпя. Без повече отлагане.
Тогава ... сега!
Никопол, серен номер N-7,
вие сте арестуван за опит за бягство от затвора.
Имате да излежавате още една година.
Извинете, но...
Той беше там, нали?
Кой?
Убиецът... Сигурно знаеш много за него...
Да. той е приятел...
Искам да знам как убива, бих дал всичко, за да узная...
Джил!
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
...управата на Ню Йорк Сити съобщава,
че открива на Смущението в Сентрал Парк за публичен достъп.
Все пак, не забравяйте, че температурите са много ниски.
Починете си! Новите орбитални ваканции!
Забравете архаичната политика
и кажете “да” на проектите на Лианг за вас и вашия град!
За тези от вас, които още могат да четат,
не забравяйте да купите “Историята на Духът на Никопол”,
написана от мъжът от миналото, самия Никопол. Подривно култова книга!
Между другото, благодаря за книгата ви!
Ами тя?
“Тя”?
ТЯ!
Харесваш ли Париж?
О, съжалявам, толкова е дързък... Нарани ли ви?
Не, изобщо. Всичко е наред... Не би могло да е по-добре...
Ужасно съжалявам.
Казвам се Джил.
Аз съм Никопол.
Харесва ли ви тази планета?
Има си добрите страни...
Но "Всичко това не заслужава отровата да се надига
в твоите очи, в зелените ти очи.
Езера, в които сърцето ми треперещо се отразява.
Мечтите ми настъпват многобройни
Да бъдат съживени с таз горчивина."
“Но всичко това не струва колкото чудото
на твоята слюнка, Джил.
Това тормози душата ми, опиянява я,
безжалостно я преобръща.
Върти я и я спуска чак до ада!”
субтитри: taxi_28 andrey_76@hotmail.com