Back To The Future 2 (1989) (Back To The Future 2 CD2.sub) Свали субтитрите
По дяволите, Биф. Това е. Напускам те.
Ми давай. Но помисли, Лорейн!
Кой ще плаща за дрехите ти? Бижутата, алкохола?
Ами за пластичните операции?
Ти искаше да си присадя... тези.
Ако си ги искаш - вземи си ги.
Лорейн, ако си тръгнеш, ще отрежа и теб, и децата.
- Няма да посмееш. Така ли мислиш?
Първо, дъщеря ти, Линда. Ще отменя кредитните й карти.
Тогава сама ще оправя дълговете си към банката.
И ще отменя изпитателния период на идиота ти, Дейв.
А що се касае до Марти...
Може би искаш децата ти да са зад решетките,
също като брат ти, Джоуи.
Едно затворническо семейство.
Добре, Биф. Печелиш. Оставам.
А ти, ще се върна след час и не искам да те виждам.
Той беше прав, а аз - не.
Мамо, какво говориш? Та ти го защитаваш.
Налагаше се.
Той е мой съпруг и се грижи за всички ни,
заслужава уважението ни.
- Уважение ли?
Твой съпруг! Но, как?
- Оставила си тате, заради него?
- Да съм го оставила ли?
- Марти, добре ли си?
- Не, не съм добре!
Не разбирам какво става.
Защо никой не обясни.
Сигурно са те ударили по главата доста силно.
Мамо, искам да знам едно.
Къде е баща ми? Къде е Джордж МакФлай?
Mарти,
баща ти, Джордж е там, където стои през последните 12 г.
Гробището "Оак Парк".
Не.
Това е невъзможно!
"15 март 1973 г.".
Не, моля те, Господи!
Не, моля те, Господи!
Това е невъзможно.
Това е невъзможно.
Невъзмож...
Опасявам се,че е възможно.
Док!
Като научих за баща ти, си помислих, че ще си тук.
Тогава знаеш какво му се е случило, нали?
Знаеш ли какво е станало
на 15 март 1973 г?
Да, Марти, знам.
Отидох в библиотеката, за да си изясня тази лудост.
Тя беше опасана с решетки, разбих ги и взех вестници.
Нещо не схващам, Док. Всичко това. Сякаш сме в Ада.
Не, това си е Хил Вали, но страшно прилича на Ада.
Айни, съжалявам.
Лаборатарията е разхвърляна.
Очевидно континиума пространство-време е променен,
като е създадена нова времева поредица от събития.,
- довела до тази реалност.
- На английски, Док.
Ето, нека илюстрирам.
Представи си, че това е настоящето.
Ето ти сега, в 1985, бъдещето и миналото.
Преди тази точко в настоящето, някъде в миналото
времевата линия се е променила в тази,
създавайки алтернативна 1985 г.
Алтирнативна за мен, теб и Айнщайн,
но реалност за останалите.
Това познато ли ти е?
Пликчето с алманаха.
Знам, защото разписката е все още вътре.
Намерих го в машината, заедно с това.
Върха на бастуна на Биф. Старият Биф, от бъдещето.
Вярно. Било е в машината, защото и Биф е бил в нея,
със спортния алманах.
- Леле мале!
- Докато сме били в бъдещето,
Биф е взел алманаха, машината и се е върнал в миналото.
Дал е алманаха на себе си някъде в иналото.
Виж. Тук пише:
Биф направи първия си милион от конни съзтезания през 1958 г.
Не е бил просто късметлия.
Знаел е, защото е имал резултатите от алманаха.
Ето така е натрупал състоянието си.
Виж на снимката, в джоба.
Алманахът.
Кучият му син, откраднал ми е идеята.
Подсушвал ни е, докато...
Вината е моя.
Изцяло моя. Ако не бях купил тая книжка,
това нямаше да се случи.
- Всичко е минало.
- Не, бъдеще.
Както и да е. Това показва, колко опасно е пътуването
и защо машината трябва да бъде унищожена,
след като оправим тази каша.
Така, връщаме се в бъдещето
и спираме Биф, преди да е откраднал машината.
Не, защото, ако идем от тази точка в бъдещето,
то ще е ббъдеще на тази реалност,
в която Биф е корумпиран
и е женен за майка ти, и в която
това се е случило с мен.
Не, шансът ни е, ако се върнем в миналото
в момента, в който времевата линия е разделена.
За да възстановим вселената във вида, в който я знаем
и да се върнем в нашата реалност, за да установим
датата и обстоятелствата относно къде, как и кога
младият Биф се е докопал до Спортния алманах.
Ще го попитам.
Бронирана жилетка! Страхотен номер!
Тоя е удивителен.
Какво, по дяволите, става?
- Какво търсиш тук?
- Купонът свърши, Биф.
Съжалявам, дами.
- Как премина охраната долу?
Има въпрос, който трябва да обсъдем.
- Пари, нали? Забрави.
- Не, не пари.
Спортен алманах на Грей.
Чухте го, дами.
Купонът свърши.
Говори, момче. Какво знаеш за книжката?
Първо ти ми кажи как си се сдобил с нея?
Как, къде и кога?
Добре, седни.
Сядай!
12 ноември 1955 г. Тогава.
12 ноември 1955 г. Тогава аз се върнах...
Тогава беше бурята във Хил Вали.
Познаваи историята. Добре.
Няма да забравя тази събота.
Взимах си колата от монтьора, `щото я бях разбил в надпревара.
Мислех, че си се блъснал в камион с конски лайна.
Как така знаеш за това?
Баща ми ми каза.
Баща ти?
Преди да умре.
А, добре.
И така, гледах си работата.
Когато цъфна един бастун.
Каза, че ми е роднина. Не видях прилика обаче.
Каза ми: "Какво ще кажеш да позабогатееш"?
Аз казах: "Разбира се".
И той ми даде книжката.
Каза, че има резултатите от всички спортни събития за века.
Само трябваше да залагам на съответния победител.
Казах: "Каква е уловката"? А той: "Няма такава. Пази я".
След това, изчезна.
Повече не го видях.
Но ми каза още нещо.
Каза: "Някой ден учен със смахнат поглед
или хлапе може да дойдат и да разпитват за книжката.
И ако това стане..."
Странно. Не предполагах, че това може да си ти.
Биф, забравяш нещо. Какво е това!?
Мъртъв си, кучи сине!
- Къде е!
- Чакай, хлапе!
Бързо, ето го.
Давай, хлапе. Скачай.
Самоубийство би било хубаво.
А ако не искам?
Ами полицията, Биф?
Ще сравнят куршума с този пистолет.
Аз притежавам полицията.
Освен това, не можаха да познаят куршума, убил баща ти.
Ти, кучи син...
Предполагам, това е поетична справедливост.
Двама МакФлай с един пистолет.
Идиот.
Какво, по дяволите...
Добра работа, Док!
Няма да повярваш. Трябва да се върнем в 1955 г.
Не вярвам.
Напротив, Док. 12 ноември 1955 г.
Невероятно е, защо стария Биф е избрал точно тази дата.
Това значи, че тази точка във времето има космическо значение,
че е представлява пресечна точка на континиума пространство-време,
или просто е съвпадение.
Трябва да оправя това нещо. Времевите вериги са включени.
Как така "включени"? Док, не можем да тръгнем сега.
Ами Дженифър? Айнщайн? Не можем да ти оставим.
Не се притеснявай. Ако успеем в задачата си,
алтернативната 1985 г. ще стане истинската 1985 г.,
която моментално ще се промени около Дженифър и Айнщайн.
Те ще са добре.
Дори няма да си спомят за това ужасно място.
Док.
- Ами, ако не успеем?
- Трябва.
Това е тежко, Док. Сякаш бях тук вчера.
- Марти, ти беше тк вчера. Удивително, нали?
Слънцето ще изгрее след около 22 минути.
Иди в града. Намери Биф и го проследи.
Някъде през деня ще се появи стария Биф, за да даде алманаха.
Не се намесвай!
Стария Биф трябва да вярва, че е успял, за да си тръгне
- и да върне машината в бъдещето.
- Добре.
След като стария Биф си отиде, грабваш алманаха както можеш.
- Бъдещето ни зависи от това.
- Няма нужда да ми напомняш.
Ето ти бинокъл и уоки-токи, за да поддържаме връзка.
Аз ще оправя релето на времевите вериги.
По този начин никой няма да открадне машината,
а и аз няма да срещна другото ми "аз".
Другото "аз"?
- Да, сега сме двама тук,
както и ти сте двама.
Другото ми "аз" е д-р Емет Браун от 1955 г.
Той помага на другия "ти" да се върне в 1985 г.
Помниш ли мълнията и кулата? Ще стане чак довечера.
Внимавай да не налетиш на себе си. Ще ти дам пари.
Трябва да съм подготвен за всякакви парични промени.
Купи си дрехи от 50-те.
- Ясно, Док.
Нещо тривиално.
Док, обади се. Марти е.
- Тук е Док. Там ли си?
- Да. На адреса съм.
Единствените Танън наоколо, но не мисля, че Биф живее тук.
Изглежда някаква старица живее тук.
- Биф!
- Да.
Къде отиваш?
- Да си взема колата, бабо.
Кога ще се върнеш? Искам да разтриеш петите ми.
- Млъкни, стара чанто.
- Дай си ни топката.
Каква топка?
- Тази топка.
За какво говорите?
- Дай си ни топката!
Това ли е вашата топка?
- Да!
И си я искате?
- Да.
Хванете си я!
Док, това е къщата на Биф. Лепвам му се. Край.
Готова е, но не можах да я запаля.
Да няма защита?
- Иска подходящо пипване.
Никой не може да я запали, освен мен.
Сметката е към 300 долара.
- Триста долара?
За два калника? Глупости!
Заради конските лайна. Цялата кола плуваше в тях.
Джоунс искаше 80 долара.
- Обзалагам се.
Искам да взема нещо. Ти скаш ли?
Можеш да се обадиш на Джоунс, и ако склони да ти върне...
300 долара! Ако го хнава тоя, дето го направи, ще му строша врата.
Лайната. Спомням си ги.
Четири кутии "Валволайн".
- Четири кутии за тази работа? Не мога да обядвам там.
Вие ми се свят.
- Щях да взема лукс за 300 долара.
Смърди по-зле от банята.
Смръднята няма да изветрее.
За последен път ти правя услуга.
Чудесна е, Лорейн. Ще изглеждаш великолепно!
Ще изглеждаш...
Я виж какво има тук. Хубава рокля, Лорейн.
Но ще изглеждаш най-добре, ако не носеше нищо.
Вземи се разкарай.
- Довечера ще има танци.
И след като колата ми е оправена,
ще ти предоставя честта да идеш с най-готиното момче в училище.
Заета съм.
- С какво?
- Мия си косата.
Това е толкова смешно, колкото стъклена врата на боен кораб.
Стъклена врата на подводница тъпак такъв.
Биф, вече съм поканена.
И кой те покани? Буболечката Джордж МакФлай?
- Ще отида с Келвин Клайн.
- Келвин Клайн, а не.
- Ще ходиш с мен, разбрано?
- Махни си въшките от мен!
Кога ще разбереш, а? Ти си моето момиче.
Няма да съм твоя, даже да имаше милион долара!
О, напротив. Аз и ти, Лорейн.
Писано ни е.
Някой де ще се оженим, Лорейн. Ти ще бъдеш моя жена.
Винаги си се справял с жените.
- Махай се от колата, старче!
Искаш ли да се ожениш за нея? Мога да го уредя.
- Кой си ти, добрата фея?
- Влизай в колата, тъпчо.
Кой наричаш тъпчо, тъпак!
Как направи това? Никoй не може да я запали, освен мен.
Качи се в колата, Танън. Днес ти е щастливия ден.
Гледай къде караш, старче! Ако я смачкаш, ще те убия.
- Струваше ми 300 долара! Ще млъкнеш ли най-сетне?
- Как знаеш къде живея?
- Приеми ме като роднина, Биф.
И по този повод, приеми един малък подарък.
Нещо, което ще те направи много богат.
- Искаш да си богат,нали?
- Да, разбира се. Защо не.
Ти ли ще ме направиш?
Виждаш ли тази книжка? Тя предсказва бъдещето.
Има резултатите на всяко спортно събитие до края на века.
Футбол, бейзбол, конни надбягвания, бокс.
Информацията вътре струва милиони и аз ти я давам.
Ми хубаво тогава. Благодаря.
Сега се направи, че някой те вика и изчезни.
"Отиди", идиот, "Някой те вика и отиди".
Звучиш като глупак, като го казваш грешно.
Добре де, отиди. И си вземи книжлето.
Не схващаш ли? Състояние ще направиш от това.
Нека ти покажа.
УНКЛА падат с 17-16.
Четвъртото полувреме, остават 18 сек. до края.
Бих казал, че това е края.
Обзалагам се, че УНКЛА ще спечелят с 19 на 17.
- Ти да не си глух? Загубиха.
- Така ли?
Шут на Декер. Топката лети.
Точно попадение! УНКЛА побеждават с гол 19-17.
Тълпата на стадиона полудя. Джим Декер...
Я стига. Каква шашма направи? Как знаеше какъв ще е резултата?
От книгата, казах ти.
Само трябва да залагаш на победителя и няма да загубиш.
Добре, ще я прегледам.
Глупак! Никога не я оставяй така.
Нямаш ли сейф? Разбира се, че нямаш.
Купи си. Дръж я в него. А дотогава, дръж я в теб.
Какво правиш?
- Не казвай на никого.
Има още нещо. След време, едно хлапе, или един луд,
представящ се за учен ще дойде да те пита...
Заключен съм, Док. Док, обади се.
- Каква е ситуацията?
- Биф изчезна.
Взел е книжката. Аз съм заключен в гаража му.
Измъкни ме оттук!
Аз съм на ул. "Мейсън".
Не мога да взема "ДеЛорън"-а. Нищо, ще намеря начин.
Док, чакай малко. Док?
Чудесно.
- Биф, къде хукна пък сега?
- Казах ти, бабо, на танци.
- Кога ще се прибереш?
- Когато се прибера, тогава.
Не забравяй да изгасиш лампите в гаража.
Марти, Марти.
Марти. По дяволите.
Къде е това хлапе?
Док, обади се.
Обади се, Док.
Марти, слушам.
- Док.
Марти.
Мили Боже.
Док, обади се.
- Какво стана? Нямаше те у Биф.
В колата му съм. Отиваме на "Магията под водата".
Дали да не се откажем. Взе да става доста опасно.
Алманаха е на таблото. Ще го взема, щом пристигнем.
Внимавай да не налетиш на другото ти "аз".
- Другото ми "аз"?
- Да.
Нали майка ти е теб на танцовата забава.
Вярно бе. Това е тежко.
Каквото и да стане, другият не бива да те вижда.
Последствията може да са катастрофални.
Вие, с шапката.
- Кой, аз ли?
- Да.
Подайте ми, моля, ключ 5/8-ми от кутията там.
Пет осми ли?
Нямате ли редвид 3/4-ти?
Да, прав сте.
Предполагам, провеждате някакъв времеви експеримент.
Точно така. Как узнахте?
Случайно имам известен опит в тази област.
Надявам се да има светкавици довечера,
въпреки, че прогнозата беше за безоблачно време.
А, ще има, и то доста. Вятър, мълнии, гръмотевици.
- Адска буря ще бъде.
- Благодаря, хубаво си поприказвахме.
Може и да се срещнем в бъдеще.
Или в миналото.
Док, обади се!
Къде е тоя сакатлък, Келвин?
- Не знам, не съм му секретар.
Ами намерете го. Нанесе ми щети за 300 долара.
Дължа му нещо. Мърдайте!
Ти няма ли да дайдеш?
- Чета.
Я виж ти, г-н Танън.
Радвам се да ви видя тук.
- Аз също, г-н Стрикланд.
- Алкохол ли надушвам, Танън?
Не знам.
Не знам как мирише, защото съм твърде млад да пия.
Разбирам.
Какво имаш тук?
Спортна статистика, интересно. Домашно ли е, Танън?
Не, не е домашното, защото не съм вкъщи.
Голям проблем имаш с отношението, знаеш ли?
Един ден ще те затворя, да знаеш.
Лентяй!
- Боже, и пушиш!
- Марти, звучиш като майка ми.
Да бе.
Когато имам деца, ще ги оставя да правят каквото искат.
Каквото си поискат.
- Искам го в писмен вид.
- Аз също.
Защо си толкова нервен?
Да!
Не!
"У Ла-ла"?
"У Ла-ла"?
Док, Док!
- Ей, ти.
Док, обади се! Марти, какво става?
В беда съм. Провалих се.
Къде е алманаха?
- Сигурно е у Биф.
У мен е само подвързията.
- Къде е Биф?
Търсиш си го.
- Не знам.
Някаква идея?
- Не, може да е навсякъде.
Бъдещето зависи от взимането на тази книжка.
Знам. Само че...
- Престани!
Престани, Биф. Ще му скупиш ръката.
Разбира се!
Трябва да тръгвам. Имам шанс. Баща ми ще просне Биф.
Да!
И това ако не е дежа ву.
Добре ли си?
Отдръпнете се всички.
Отдръпнете се. Дайте му малко място.
Спокойно, знам първа помощ.
Знам първа помощ.
- Какво е първа помощ?
- Ти!
- Добре е.
- Тоя не му ли взе портфейла?
Взе му портфейла.
Док, успях, взех я.
Слава Богу.
Чудесно, Марти.
Щом заредя ядрения реактор, ще се срещнем на покрива а салона.
На покрива, разбрано.
- Това е той. Преоблякъл се е.
Момчета, какво е това?
Хайде, да го хванем!
Да извирим още една.
- Къде се дяна? Ей сега беше тук.
- Вижте! Как се е качил на сцената?
- Като свърши, ще го сгащим.
Как се е преоблякъл толкова бързо?
Това е старичко там, откъдето идвам.
Момчета, блус ритъм.
Следете ме за промени и ме следвайте.
Док, обади се! Обади се!
Приятелите на Биф ме последваха в салона. Ще набият "мен".
Махай се оттам!
Не мен. Другото "мен". Дето пее "Джони, бъди добър".
Ще изпусне шанса да се върне! И ще се получи голям парадокс!
Чакай, парадокс ли?
Едно от тия неща, дето могат да унищожат вселената ли?
Трябва да ги спреш, без да те види другото "аз".
Разбрано.
Какво, по дяволите?
- Къде е?
- Кой?
- Келвин Клайн.
- Кой?
- Този, с шапката, къде е?
- Отиде натам.
Мисля, че ти взе портфейла.
Мисля, че му взе портфейла.
Предполагам, че още не сте готови за това,
но децата ви ще си паднат.
Док, успях. Всичко е наред.
Чудесно. Кацам на покрива след около минута.
Ще те чакам.
Лорейн.
- Марти, доста интересна музика.
- Дано ви е харесала. Джордж ще ме изпрати вкъщи.
О, да. Чудесно. Имах предчувствие за вас.
Аз също.
Задник!
Мислиш ли, че с тези глупави дрехи ще ме баламосаш?
Да се разберем по мъжки. Ти и аз, веднага.
Не, благодаря.
Какво става? Къде хукна?
Да не те е страх?
Така е, нали? Един голям пъзльо.
Никой не ми вика...
Какво, по дяволите?
Крадеш ми нещата!
А това ти е за колата!
Док, провалих се.
Биф ме просна и взе алманаха. Потегли с колата.
Вината е моя. Трябваше да си тръгна по-рано.
- Няма време. Накъде тръгна той?
- Към тунела на "Ривър Роуд".
Качвай се!
Да!
Ето го, Док!
- Да го смачкаме с машината.
- Той има Форд 46, а ние "ДеЛорън".
Ще ни разкъса като консерва.
- Какво ще правим тогава?
- Имам план.
Тазвечерната прогноза: Иде буря към Хил Вали.
И за вас, спортни фенове, доста екшън днес във футбола.
Ето и събитията:
УНКЛА победи с 19-17.
Мичиган смаза Минесота с 42-14.
Охайо би Айова с 20-10.
- Мичиган победи Индиана с 30-0.
- По дяволите.
- Нотр Дам срещу Сев. Каролина...
- Кучият му син.
Оклахома отпра Айова с 52-0.
Зап. Вирджиния загуби от Питсбърг с 26-7.
Тексас A&M би Райс с 20-10.
Мериленд победи Клемсън с 25-12...
Отново ти!
Боже!
Пусни!
Махни се от колата!
Това да ти е за урок.
- Давай, Док! Дръж се, Марти!
По дяволите!
Да!
Конски лайна! Мразя ги!
Док, всичко ли е наред?
Гадно време за летене...
има доста турбулентност, за да кацна оттук.
Ще трябва да мина откъм юг. Взе ли алманаха?
В ръката ми е! Взех го!
Изгори го!
- Разбрах!
Док, заглавието се промени!
Баща ми е жив!
Значи всичко е минало добре, нали?
Мисията завършена.
Това значи, че Дженифър и Айни са добре, нали?
Точно така, Марти. Ефектът на гребена.
Бъдещето е възстановено, така че, да си вървим вкъщи.
Да, да се махаме...
Док, добре ли си?
Беше на косъм.
За малко да гушна букета.
Внимавай. Не искаш да те удари светкавица.
Док.
Док, обади се.
Чуваш ли ме?
Чуваш ли ме, Док?
Не.
Отиде си.
Док си отиде.
Г-н МакФлай!
Вие ли сте Марти МакФлай?
Да.
Имам нещо за вас.
Писво.
За мен ли?
Невъзможно!
- А вие кой сте?
- Уестърн Юниън.
Надявахме се да ни осветлите по този въпрос.
Пазехме този плик през последните 70 години.
Беше ни предаден с изрични инструкции
да бъде доставен на млад мъж с вашето описание,
на име Марти МакФлай, но това място
в тази минута на 12 ноември 1955 г.
Имахме облог дали този Марти наистина ще бъде тук.
Изглежда съм загубил.
70 години ли казахте?
Да, 70 г., два месеца и 12 дни. Подпишете на поле 6, моля.
Заповядайте.
От Док е!
"Скъпи Марти, ако изчисленията ми са верни,
ще получиш това писмо веднага след изчезването на машината.
Първо, нека те уверя, че съм жив и съм добре.
Живея щастливо през последните осем месеца в 1885 година.
Светкавицата,...
1885 година!
Септември, 1885 г.
Почакай, хлапе. За какво става въпрос?
Той е жив!
Док е жив!
- В Дивия запад е, но е жив.
- Хлапе, добре ли си?
Искаш ли помощ?
Само един може да ми помогне.
Док!
Док!
Успокой се, Док. Аз съм, Марти.
Невъзможно. Изпратих те в бъдещето.
Знам, че ме изпрати, но се върнах. От бъдещето.
Мили Боже!
Док!
Док!
Док.
МакФлай.
Точно така, Танън!
Хайде, израстък! Можеш и по-добре да танцуваш.
Превод и субтитри: mSan