Back To The Future 1 (1985) (Back To The Future 1 CD2.sub) Свали субтитрите
Търсих те през цялото време.
Помниш ли ме, спасих ти живота онзи ден?
- Да.
- Трябва да те запозная с един човек.
Лорейн?
Кaлвин!
Искам да се запознаеш с моя приятел, Джордж Макфлай.
Здрасти. Приятно ми е да се запознаем.
- Как е главата ти?
- Добре. Добре.
Притеснявах се за теб откакто си тръгна онази нощ.
Добре ли си?
- Съжалявам. Трябва да тръгвам.
- Хайде!
Не е ли невероятен?
- Тя даже не го погледна.
- По-сериозно е, отколкото мислех.
Майка ти е влюбена в теб, вместо в баща ти.
Чакай малко, Док.
Да не искаш да ми кажеш, че майка ми си пада по мен?
- Определено.
- Това е кофти.
Каква е пък тази дума. "Кофти".
Защо използвате тази дума? Да няма проблем с гравитацията?
Единствения начин да са заедно, е ако си нямат гаджета.
Трябва да ги накараме да направят нещо заедно,
да се видят някъде насаме.
- Имаш предвид среща?
- Точно така!
Каква среща? Какво правят младите през 50-те?
Те са твои родители. Ти трябва да знаеш.
Какви са техните интереси? Какво обичат да правят заедно?
Нищо.
Виж! Ще има някаква танцова забава скоро.
"Магията на танците под водата"! Предполага се, че ще отидат там.
- Там те се целуват за пръв път.
- Добре, момче.
Ставаш сянка на баща си и бъди сигурен, че той ще я заведе.
Джордж, приятелю,
помниш ли онова момиче, с което те запознах, Лорейн?
Какво пишеш?
Истории.
Фантастични разкази за посетители,
идващи на Земята от други планети.
Я се разкарай! Hе знам, че си писал нещо.
- Дай да прочета нещо.
- Не, не.
Не давам на никой да чете моите истории.
Защо не?
Ами ако не ги харесат? Ако ми кажат, че не са добри?
Мисля, че ще е много трудно за някой да ме разбере.
Не, не е толкова трудно.
Както и да е, Джордж. Лорейн.
Тя наистина те харесва.
Тя ми каза да ти кажа, че иска ти да я поканиш
на танцовата забава "Танци под водата".
- Наистина?
- Да.
Само трябва да идеш и да я поканиш.
Точно тук, сега, в кафенето?
Ами ако каже не? Не знам дали ще приема такъв отказ.
Освен това, мисля, че тя иска да отиде с някой друг.
Кой?
Биф.
- Не се притеснявай.
- Остави ме.
Знаеш, че го искаш.
Знаеш, че искаш да ти го дам.
Затвори си мръсната уста. Аз не съм такова момиче.
Може би си, но все още не знаеш.
Разкарай си ръцете от мен.
Чу я. Тя каза, разкарай си ръцете...
Моля.
Какъв си ти бе, глупако?
Да не би да си търсиш белята.
Понеже си нов тук, ще те оставя...
днес.
Сега се направи, че някой те вика...
и се разкарай от тук.
Джордж!
Защо продължаваш да ме следиш?
Джордж, казвам ти, ако не поканиш Лорейн на танците,
ще съжалявам до края на живота си.
- Но аз не мога да ида на танците.
Ще изпусна любимото си предаване, научна фантастика.
Да, но Лорейн иска да отиде с теб.
Дай й шанс.
Аз просто не съм готов да поканя Лорейн на танците
и нито ти, нито който и да било от тази планета
може да ме накара да променя мнението си.
Научна фантастика.
Кой си ти?
Космически нашественик.
Името ми е Дарт Вейдър.
Аз съм извънземен от планетата Вулкан...
Марти!
- Марти! Марти!
- Джордж, приятелю.
Не си ли на училище. Какво правиш тук?
Аз имам нужда от твоята помощ.
Трябва да поканя Лорейн, но не знам как да го направя.
Оправи си панталоните. Тя е в кафето.
Господи! Ти как...?
Какво те накара да си промениш мнението?
Миналата нощ, Дарт Вейдър дойде от планетата Вулкан
и ми каза, че ако не поканя Лорейн, ще ми разтопи мозъка.
Нека го запазим в тайна засега, става ли?
- Да. Да.
- Добре. Ето я.
Иди там и я покани.
Но аз не знам какво да кажа.
- Кажи нещо.
Кажи нещо естествено, първото, което ти дойде на ум.
Нищо не ми идва на ум.
Господи. Истинско чудо е, че съм се родил.
- Какво? Какво?
- Нищо.
Кажи й, че съдбата ви е отредила да бъдете заедно.
Че е най-хубавото момиче, което някога си виждал.
Момичетата обичат такива неща.
- Какво правиш?
- Записвам си. Харесва ми.
- Да. Не се грижи за това?
- Добре.
Лу, дай едно мляко.
С шоколад.
Лорейн.
Моята съдба...
ме доведе при теб.
Какво?
Ами исках да кажа...
Момент. Не те ли познавам от някъде?
Да.
Да. Аз съм Джордж. Джордж Макфлай.
Аз съм твоята съдба.
Имам предвид...
твоята съдба.
Макфлай.
Казах ти да не идваш повече тук.
Това ще ти струва.
Колко пари имаш?
Колко искаш, Биф?
Добре, скапаняк.
- Сега ще те...
- Биф, какво е това?
Това е Кaлвин Клайн. Господи, той е мечта.
Детенце! Спри! Спри!
Ще ти го върна.
Ти го счупи!
Върни се!
Олеле, вижте го само!
Хванете го!
В колата! Бързо!
На какво се е качил?
- Дъска с колела.
Той е истинска мечта.
- Хайде, хайде!
- Внимавай за колата!
Ще го убия.
По дяволите!
Благодаря много, дребен.
Ще хвана този кучи син.
- От къде идва той?
- Да, къде живее?
Hе знам... но ще разбера.
Боже Господи.
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
Боже Господи.
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
Док?
Здрасти, Марти. Не те чух да влизаш.
Фантастично устройство, това видео.
Слушай, Док.
Не съм ти казал за...
- Не искам да знам нищо за бъдещето.
- Но ти не разбираш.
- Разбирам.
Ако знам твърде много, излагам на опасност съществуването си,
както ти излагаш твоето.
Прав си.
Нека да ти покажа планът ми за изпращането ти у дома.
Извини ме за грубия модел.
Нямах достатъчно време да го изгладя и боядисам.
- Добър е.
- Благодаря ти.
Ще пуснем електрически кабел от върха на часовниковата кула
долу, прекарваме го през улицата между две улични лампи.
Междувременно, сме снабдили машината на времето с голяма кука,
която е закачена директно в "Приливния Кондензатор".
В пресметнатия момент...
ти тръгваш от края на улицата,
карайки право срещу кабела, развиваш скорост от 88 мили в час.
Според листа, точно в 10:04 ч. тази събота вечер
светкавица ще удари кулата, наелектризирайки кабела
като свързващата кука ще направи контакт
и по този начин ще изпрати 1.21 гигавата в кондензаторa
и ще те изпрати обратно в 1985 г.
Добре, сега. Гледай това. Навий колата и я пусни.
Аз ще симулирам светкавица.
Готово.
Готов.
Пускай.
Изпълни ме с много доверие.
Не се притеснявай. Аз ще се погрижа. Ти се погрижи за баща ти.
Между другото,
какво стана днес? Той покани ли я?
- Така мисля.
- Тя какво каза?
Майка ти е! Тя те е проследила! Да покрием машината на времето.
Здрасти, Кел... Марти.
Лорейн.
От къде знаеш че съм тук?
Проследих те.
Това е моят док... Моят чичо,
Док Браун.
- Здрасти.
- Здрасти.
Марти, може да изглежда малко дръзко,
но според мен ще бъде чудесно,
ако ти ме поканиш
на танцовата забава в събота?
Искаш да кажеш...
Искаш да кажеш, че никой не те е поканил?
Не.
Все още.
- Ами Джордж?
- Джордж Макфлай?
Той е симпатичен, но...
Аз мисля, че мъжа трябва да бъде силен,
да може да се защитава
и да защитава момичето, което обича.
Така ли е?
Да.
Все още не мога да разбера.
Как очакваш да ида на танците с нея,
ако тя вече ще е отишла там с теб?
Ами, защото, Джордж, тя иска да иде с теб.
Но все още не го разбира.
И за това ще й покажем, че ти Джордж, не си страхливец.
Ти си този, който ще стане и ще я защити.
Да, но аз не съм се бил през целия си живот.
Виж, ти няма нужда да се биеш, тате...
Ти ще дойдеш да я спасиш, нали?
Нека да преговорим плана отново. 8:55 ч., къде ще бъдеш ти?
Аз ще съм на танците.
- И къде ще съм аз?
- Ти ще си в колата, с нея.
Някъде около 9:00 ч., тя много ще ми се ядоса.
Защо ще ти се ядосва?
Защото, момичетата се ядосват, когато момчетата ги използват.
- Ти ще я пипаш по...
- Не. Не, Джордж, виж.
Това е просто сцена.
Та в 9:00 ч., ти се разкарваш из парка наоколо.
Ще ни видиш да се боричкаме в колата.
Идваш, отваряш вратата, и казваш...
Ти си, Джордж.
Хей, ти, махни си ръцете от нея!
- Tрябва ли да съм груб?
- Определено.
По дяволите, Джордж.
Добре. Значи идваш. И ме удряш в корема.
Аз се махам, разбираш ли?
И ти с Лорейн заживявате щастливо.
Звучи толкова лесно.
Иска ми се да не ме беше страх.
Няма от какво да се плашиш. Само ми се довери.
И знай, ако си го набиеш в главата
можеш да направиш всичко.
Времето в Хил Вaли тази събота вечер.
Приятно, с разпокъсана облачност.
Спокойна и тиха градска вечер.
Сигурен ли си за тази буря?
Доколкото може да се вярва на метеоролозите.
Знаеш ли, Марти. Ще ми бъде тъжно като си отидеш.
Ти промени живота ми, даде ми нещо, към което да се стремя.
Поне знам, че ще видя далечната 1985 г.
Че ще постигна целта си!
Че ще имам шанс да пътувам във времето!
Ще ми бъде трудно да чакам 30 години, за да те видя пак,
след всичко, което се случи през последните няколко дни.
Наистина ще ми липсваш, Марти.
И ти ще ми липсваш.
- Док, за бъдещето...
- Не!
Bсяка информация за бъдещето може да бъде много опасна.
Даже и намеренията ти да са добри, може да предизвикат драстични промени.
Това, което искаш да ми кажеш, ще разбера когато му дойде времето.
"Скъпи Др. Браун:
"В нощта, когато се върнах във времето
"ти ще бъдеш
"застрелян от терористи.
"Моля те вземи необходимите мерки, за да предотвратиш тази ужасна случка.
"Твоя приятел...
"Марти."
Просто един малък времеви експеримент.
- Какво има под това?
- Не! Не го докосвайте!
Това е съвсем нова техника за прогнозиране на времето.
Имате ли разрешително?
Разбира се че имам.
Само секунда. Да видя дали ще го намеря.
Искаш ли...
да останем тук за малко?
Това е добра идея. Обичам паркингите.
Аз съм почти на 18г. Няма да ми е за пръв път.
Какво?
Марти, изглеждаш малко нервен. Има ли нещо?
Не.
Не.
Лорейн, какво правиш?
Откраднах го от шкафа на старата дама.
Да, ами, ти не трябва да пиеш.
- Защо не?
- Защото ти....
Може да съжаляваш за в бъдеще.
Марти, не бъди толкова прям.
Всички, които познавам пият.
Ама ти и пушиш?
Започваш да говориш точно като майка ми.
Ще си вземем малко почивка, но ще се върнем скоро,
така че никой да не ходи никъде.
Марти? Защо си толкова нервен?
Лорейн,
някога...
имала ли си ситуация, в която знаеш, че трябва да направиш нещо,
но когато това стане, да не знаеш точно какво?
Имаш предвид как да се държиш на първата си среща?
Нещо от сорта.
Мисля, че знам точно какво имаш предвид.
Така ли?
Аз знам какво да правя в такава ситуация?
- Какво?
- Не се тревожи.
Има нещо нередно.
Hе знам какво точно е,
но когато те целувам, все едно че целувам...
брат си.
Това няма никакво обяснение, нали?
Повярвай ми...
има прекрасно обяснение.
Някой идва.
Струваше ми 300 долара да оправя колата, кучи сине
и сега ще си ги взема от теб.
Дръж го.
Пусни го, Биф. Ти си пиян.
Охо, виж какво си имаме тук.
Не! Стой тук с мен. Хайде, Лорейн.
Пусни ме!
- Остави я на мира!
Отведете го. Аз ще остана тук.
Просто го отведете някъде. Хайде.
Махайте се. Това не е шоу.
- Хей, да го хвърлим там.
- Да!
Това е защото ми изцапа косата.
Какво, по дяволите, правите с колата ми?
Хей, скрий се призрак. Това не те интересува.
Кого наричаш призрак, скапаняк?
Слушайте, момчета...
не ми се иска да се карам с вас?
Отивай у вас при майка си, момче.
- Биф!
- Побързай, Биф!
Пуснете ме от тук!
Рейнолд, къде са ключовете?
Ключовете са в багажника.
- Я повтори?
- Казах, ключовете са тук.
Пусни ме!
Хайде!
Хей ти, махни си ръцете от....
Май си объркал колата, Макфлай.
Джордж, помогни ми! Моля те!
Обърни се обратно, Макфлай, и се разкарай.
- Моля те, Джордж.
- Глух ли си?
Затвори вратата и си бий шута.
Не, Биф. Ти ще я оставиш на мира.
Добре, Макфлай.
Изпроси си го...
и ще си го получиш.
Спри!
Биф, ще му счупиш ръката!
Биф, не!
Помогни ми Рейнолд.
По дяволите, човече! Порязах си ръката!
- На кой са тези?
- Мои.
Благодаря, много ви благодаря.
Ще му счупиш ръката!
Биф, остави го на мира!
Пусни го! Пусни го!
Добре ли си?
Кой беше този?
Това е Джордж Макфлай.
Това е Джордж Макфлай?
Извинете ме.
Бурята.
Момчета, трябва да се върнете на сцената и да свирите.
Виж ръката на Марвин.
Той не може да свири с тази ръка, а ние не можем да свирим без него.
Марвин, ти трбва да свириш.
Те се целуват на дансинга. Ако няма музика, няма да танцуват.
Ако не танцуват и не се целунат, няма да се заобичат и аз съм история.
Танците свършиха освен ако не намериш някой, който да свири на китара.
Това е за всички влюбени.
Джордж, ще ме целунеш ли?
Не знам.
Чупи се, Макфлай. Аз продължавам.
Хей, момче, добре ли си?
Не мога да свиря.
Джордж!
Джордж!
Джордж.
Извинете ме.
Браво, това беше добро. Дай още една.
Не, трябва да тръгвам.
Хайде бе. Нека направим нещо, което да ги раздвижи.
Нещо да ги раздвижи.
Добре. Добре!
Добре.
Tова е малко старичко, но...
Cтаро е там откъдето идвам.
Добре, слушайте, това е джаз-блус.
Гледайте ме за промени, и се старайте да ги спазвате.
Джордж, чух че си набил Биф. Добра работа.
Мислил ли си някога да станеш председател на класа?
Чък, Марвин е.
Братовчед ти, Марвин Бери?
Нали търсеше ново звучене?
Слушай това.
Май още не сте готови за това,
но децата ви ще си паднат.
Лорейн.
Марти, това беше много интересна музика.
Да.
Надявам се, че нямаш нищо против Джордж да ме закара до вкъщи.
Чудесно! Много добре, Лорейн. Аз имах предчувствие за вас двамата.
Аз също.
Слушай, aз трябва да тръгвам, но...
исках да ти кажа, че това беше образователно.
Марти, ще те видим ли отново?
Гарантирам ви го.
Е, Марти, искам да ти благодаря за всичките добри съвети.
Никога няма да ги забравя.
Добре, Джордж.
Е, бъдете щастливи.
И още нещо.
Ако някога имате деца
и едното от тях, когато стане на 11 години
случайно направи пожар в хола,
не го бийте много.
Добре.
Марти. Много хубаво име.
По дяволите! Къде е това момче?
По дяволите!
По дяволите!
Закъсняваш! Имаш ли си понятие за времето?
Хайде де. Трябваше да се преоблека.
Да не мислиш, че ще се върна в тоя костюм?
Стареца наистина се промени. Всичко е наред.
Свали Биф с един удар.
Не знам дали му дойде отвътре. Повече няма да го е страх от Биф.
- Никога?
- Не. Защо? Какво има?
Добре!
Нека нагласим твоето време.
Това е точно времето, в което си напуснал.
Нека те изпратя обратно точно по същото време.
Ще изглежда все едно никога не си идвал.
Hарисувал съм бяла линия на улицата от другия край.
Това е мястото, от където ще тръгнеш.
Изчислил съм прецизно дистанцията,
взимайки предвид скоростта ти,
съпротивата на вятъра когато светкавицата ще удари,
което ще стане точно след 7 минути и 22 секунди.
Когато алармата се включи, натисни газта.
Добре.
Е, мисля че това е всичко.
- Благодаря.
- Аз ти благодаря.
Ще се видим след 30 години.
Надявам се.
Не се притеснявай!
Когато докоснеш тази жица
със свързващата кука точно с 88 мили в час,
мигновено светкавицата ще удари кулата,
всичко ще бъде наред.
- Добре.
- Какво означава това?
- Ще разбереш след 30 години.
Това е за бъдещето, така ли е?
- Информация за бъдещето.
- Чакай малко.
Предупредих те за това, момче.
Последствията могат да бъдат бедствени!
Док, това е риск, който ти ще направиш.
- Живота ти зависи от това!
- Не!
Отказвам да поема отговорност.
В такъв случай, ще ти кажа направо.
Мили Боже!
Ти вземи кабела, aз ще хвърля въжето долу.
Добре! Разбрах!
Док!
- Давай. По-бързо!
- Добре! Дърпай!
Давай!
Док!
Трябва да ти кажа за бъдещето.
- Какво?
- Трябва да ти кажа за бъдещето!
Какво?
В нощта, когато аз се върнах във времето ти беше...
Док!
Върви!
- Не, Док!
- Погледни часовника!
Имаш по-малко от 4 минути.
Моля те, побързай!
Да!
По дяволите, Док! Защо трябваше да късаш писмото?
Ако имах само малко време.
Чакай малко. Аз има време колкото си искам.
Аз съм в машина на времето. Ще се върна по-рано да го предупредя.
Добре. 10 минути са ми достатъчни.
Времето е настроено.
"Приливен Кондензатор"
Двигателя работи. Всичко е наред.
Не, не.
Хайде де. Хайде. Не точно сега.
Хайде.
Хайде де. Време е.
Моля те. Запали!
Док.
Луд пиян шофьор.
Добре. Фред.
Изглеждаш чудесно. Всичко изглежда чудесно.
1:24 часа.
Все още имам време. Идвам, Док!
Не! Не, не отново!
Хайде! Хайде де!
Либийците.
Не!
Копелета!
Давай!
Док! Док!
Не!
Ти си жив.
Защитна жилетка?
Как разбра?
Така и не можах да ти кажа.
Защо бяха тогава тия приказки за това какво можело да се случи?
За времевия континиум?
Помислих си, на кой ли му пука.
Та колко далече отиваш?
30 години. Това е добър номер.
Потърси ме като отидеш там, става ли?
Предполагам ще съм на около 47 години.
Непременно.
Пази се.
Ти също.
Довиждане, Айни.
И погледни стартера. Малко заяжда.
Непременно.
Какъв кошмар.
Ако Пол се обади, кажи му, че ще работя в бутика до късно.
Линда, не съм ти телефонен секретар...
и някой на име Грег или Грейг те търси по телефона преди малко.
- Кой от многото?
- Не помня всичките ти приятели.
Какво, по дяволите, е това?
Закуска.
Ти пак ли си спал с дрехите?
Да. Аз...
Какво си облякъл, Дейв?
Марти...
Аз винаги нося костюм в офиса.
- Добре ли си?
- Да.
- Трябва да повторим.
- Да повторим?
- Защо? Да не си ме измамила?
- Не.
- Здравейте.
- Добро утро.
Мамо! Тате!
- Главата ли си удари?
- Добре ли си?
Вие изглеждате чудесно. Мамо, ти си толкова слаба.
Благодаря ти, Марти. Джордж!
Добро утро, сънливко.
Добро утро, деца.
- Добро утро.
Марти, за малко за забравя. Дженифър Паркър се обади.
Харесвам я. Тя е толкова сладка.
Не беше ли довечера нощта на голямата среща?
Какво? Какво, Ma...?
Нали щяхте да ходите на езерото? Планираш това от 2 седмици.
Ние говорихме за това. Как да отида на езерото?
Нали колата е счупена?
- Счупена?
- Счупена?
Кога е станало това? Защо не ни каза?
- Сигурен съм, че колата е наред.
- Защо съм последния, който научава?
Виждаш ли? Биф е при нея, лъска я.
Биф, искам да съм сигурен, че си я минал 2 пъти.
- Тъкмо завършвам втория път.
- Не ме лъжи Биф.
Съжалявам, г-н Макфлай.
Имах предвид, че сега започвам втория път.
Биф. Що за характер.
Винаги се опитва да се измъкне с нещо.
Все трябва да стоя до него, още от училище.
Но, ако не беше той... ние никога нямаше да се влюбим.
Г-н Макфлай, това пристигна сега.
Здрасти, Марти. Мисля, че е новата ви книга.
Скъпи! Твоят първи роман.
Винаги съм казвал, че ако си упорит, ще постигнеш всичко.
Марти, това са твоите ключове. Излъскана е и готова за довечера.
Ключове?
- Ще ме вземете ли, мистър?
- Дженифър!
Не съм те виждал от толкова време.
Дай да те погледна.
Марти, държиш се сякаш не си ме виждал от седмица.
Не съм.
Добре ли си?
Всичко наред ли е?
Да.
Всичко е чудесно.
Марти!
Трябва да дойдеш с мен!
- Къде?
- Обратно в бъдещето.
Какво правиш, Док?
Имам нужда от гориво.
Отивай. Бързо! Качвай се в колата.
Аз тъкмо дойдех. Дженифър е тук. Говорим си за това какво ще правим.
Вземи я и нея. Това и нея я касае също.
За какво говориш? Какво става с нас в бъдещето?
- Да не ставаме задници?
- Не, Марти.
Вие с Дженифър сте добре. Вашите деца, Марти.
Нещо лошо ще се случи с вашите деца.
Трябва да се върнем назад. Няма достатъчно път, за да вдигнем 88.
Пътища? Там където отиваме, нямa нужда от пътища.