Voditel Dlya Very (2004) (Voditel.dlya.Very.2004.TeamRDA.PROPER.BG.SUB\Voditel.dlya.Very.2004.CD2.srt) Свали субтитрите
Оглупя ли. Аз какъв съм ти,младоженец?
Аз дори името ти не помня.
Спри!
Спри!
- Струва ми се, че вимателно карах.
- Отивай си!
Отивай си!
Не си отпускай главата, за да не ти тръгне в носа.
Здравейте! А ние Ви чакахме за закуска!
- По полека.
- Всичко изтина,отново ли да го грея?
Ти какво, не си допила на празника?
Притвори вратата.
Какво е това, сержант,заглеждаш се в дъщеря ми ли?
Знаеш ли подробностите около Вера?
Виждам,че ги знаеш.
Нямам нищо против, за това,че ти харесва,
ако това е сериозно.
Иначе ще ви разделя.
Ти си сериозно момче.
Ако ти се помогне, далече ще стигнеш.
Лида!
Сервирай ни в столовата за трима.
Сутринта не успях да почистя.
Радвам се за теб.
Ох, Витек, ох,кроткия ми.
Наистина ли вие всичките сте такива?
Още продължавате курви да ни наричате. Махни си краката.
А мен този път ми е жал за теб.
С куцата де през ноща да се чукате.
За едната генералска дажба. Погледни, през прозорчето не се жертвай.
- Ти и в театъра ли си с прислугата?
- Кой е прислуга?
Ти съвсем нямаш чувство за хумор.
Да, Витек, не съм те дооценил. Само как успя Веричка да обработиш!
Другарю капитан.
Юнак, не е напечено. Само че ти много обърка всичко.
- Какво съм объркал толкова?
- Скоро ще разбереш.
Другарю капитан, аз все се канех да ви питам.
- Може би, не ми трябва повече това?
- Кое?
Не знам, там...
да пиша, и така нататък...
А то като че ли стана така не както трябва.
- Да те сменя ли искаш?
- Не.Какво аз,та за това...
Пиша, после в домът. Излиза някак си не здраво.
Нямаш проблеми!
Наистина,ако бях външен човек... Ами нали и Вера е там все пак...
Шега!
Ти пиши, пиши, Достоевски.
Замръзна ли?
Ръката ти е настръхнала.
А това какво е?Рана от изгаряне ли?
За прислужващ си доста любопитен.
Да вървим, аз наистина замръзнах.
Оправи сметката.
Лека нощ!
Чаят е там, а чайникът е на рафта.
Заварката,наистина, стара е.
Кой?
- Къде са те понесли такава?
- А теб?
В кухнята вода пих.
Така ли? Та как така, не сме се срещнали?
Къде сте вие там,Вашта майка!
- Дайте вода.
- Как се е запалило?
- Там има бензин.
- За какво по дяволите е там?
Какво с мен ли да ги влача?
Сега ще рухне, и колата ще избухне!
- За какво се промъкна в гаража?Кой ти заповяда?
- Никой.
- Лъжеш!Какво си правил там,трябваше ли ти нещо?
- Работата е ясна,колата.
Размърдай си езика! За папката ли се промъкна, за документите?
Какви документи? Сутринта единственно изливах вода с кофите.
Отговаряй,докато не ти извадим яйцятя!Документите ли тъси?
Аз написах всичко. А какво, не е трябвало да има?
- Хитруваш.
- Кажете ми,каквото трябва. Аз ще го направя.
- Гангадзе, дай гвоздеи!
- Сложи ги напреки.
Това някакъв майтап ли е? Имаш нов шофьор?
- За сега не.
- А защо тогава?
Та това е смешно! Заради някаква паршива барака!
Длъжен си да се намесиш!
Не виждам причини.
Това е плювня против теб!
Интересно! Човек изчезва! Няма го 3 дена.
3 дена е в неизвестност! Малко ли ти е?
- Ти не се притеснявай толкова.
- Ще се притеснявам!
Аз при адмирала ще отида! Аз ще спретна такова нещо!
- Млъкни!
- Няма да мълча.
Тихо! Не се бъркай в тези работи. Не се бъркай.
Другарю генерал, а вие нима...
Другарю генерал,пристигна телеграма.
Спешно Ви викат в Москва, от министерството.
Да, да.
Другарю генерал, тука без вас...
Кабела сменят.Някъде се е прекъснала връзката,търсят,къде.
Нека да търсят.
Аз най брутално го отрязах.А тук нерви наоколо. За какво са ни?
- Ами, здравей.
- Здраве желая.
- Уцеля ли?
- Тъй вярно.
Аз вече поръчах полет за Москва.
- Кога?
- За военния, в 16-00.
- С Вас ли ще дойда?
- Оставани тук.
Кога ще се върна, не знам. Потърси чистачка.
С опит.
Време е.
- Ще го свършим,другарю генерал.
- Оставаш за заместник.
Така че преглеждай, оправяй нещата тук.
- Въобще, сам разбираш.
- Ще ги оправяме.
Сергей Вадимов, хапнете преди да тръгнете.
Сега идвам.
А на Лида разсчитай. Направо до днес.
- На Лида?
- Няма работа повече тук.
Разбрах.
Кокошката ще трябва ли?
Ами него ще го нахранят на борда, още и коняк ще му сипят.
И още ще му налеят.
Лид, ти... това...
От днешния ден си откомандирована обратно в частта.
- Какво?
- Откомандирована си в частта.
Какво е това по отношение на мен, нещо като уреждане на сметките?
Заповед на другаря генерал.
Ясно.
Да ако обичате!
- Обезумя ли?
- Идете всички по дяволите.
- Каква глупачка.
- Отдръпни се от мен.
- Прости ми, Витя.
- В какъв смисъл?
Уволниха ме.Изгониха ме без да ми кажат благодаря!Между другото заради теб.
Справедливо ли е това?
Кажи, справедливо ли е това?
Виновна ли съм за това,че се харесвам на мъжете?
Виновна ли съм за това,че спят по любв, а се женят по сметка?
Отвори!
Верочка, успокой се.
Всички грешим.Извикай охраната, да се разбие.
- Ето неприятност!
- Ключът стърчи от вътре.
- Дали да не задържа полета?
- Ще отвориш ли?Имам да ти кажа нещо.
Изчезвайте всички!На мен никой не ми трябва! Никой! Ясно?
Разбий я!
Махайте се всички!
Махай се.
Лицето си ще размажа. Ти ме познаваш!
Недей така, детенцето ми.
Не трябва така да се убиваш. Е, край.
Край, слънчице.
Край. Както кажеш, така и ще направим. Само...
Ютията махни.
Какво искаш? Кажи?
Нищо.
А искаш ли...
Искаш ли картофки варени, с масло?
Искаш ли? Като малка нали ги обичаше?
Искаш ли?
Да. Да са постни.
Както майка ти ги правеше.
Мама
Край, край.
Край, край.
О, господи!
Излетя.
Дали и аз сега не изпаднах в разход, като Лидка?
Постави се на негово място. За какъв дявол иначе ще взима-чистачка?
Ако полковника поиска няма как.
Помогнете ми.
На мен освен Вера никой не ми е необходим! Та нали аз я обикнах.
Не ми ги ръси тия на мен.
За какъв дявол ти е това семейство? Ще отслужиш,ще се ожениш за градско момиче.
Да, но как...Та на мен армията ми е необходима! Тя ми даде всичко!
Чаршафосани постели за първи път в армията видях!
- Ще черпиш.
- За което Вие не знаете...
Какво беше при нас в сиропиталището! Бараката ни беше непосредственно до заводската,
по 2 семейства в стая разделена от завеса, с пияници, в мизерия!
И аз от тако...
Гледахме младежите как живет през прозорците,струваше ни се приказка!
- Е и какво?
- Нищо!
Аз пръст ще ям, но в тази мизерия повече няма да се върна!
Сега на теб сватба ли ти е необходима...
Или този самолет да вземе да падне.
Шегувам се!
Добре.
Ще се опитам да заблудя Верка.
Да тръгваме.Да тръгваме.
Ами, Лидка! Ето нали...
е хитра и то гадина, а?
Представяш ли си? Ами буквално всичко е измислила!
Разбираш ли.
Та аз с очите си видях,как тя буташе врата за да влезе при него.
А той нея,чвора, блин, не я пусна!
Честна партийна дума!
- В Държавна сигурност викаха ли те?
- Да, и още ще ме влачат.
Лошо.
Обясни ми,за какво така са се се вкопчили?
Сега мога. Американците напомниха на Хрусчов за тази авария.
Вълнолом, "радиация" и всякакви такива. А той в безсъзнание, "не може да бъде".
А те му сложиха фактите на масата. Е и той като насран.
Сега са жадни за кръв,последния търсят. А от последните си ти и този от ДС.
Няма писменна заповед от него, той тебе ще те закопае.
- Та заповедта аз я имам.
- Защо си мълчеше до сега?
Аз не исках да се конфронтирам с органите.
Вера, аз те обичам! Честна дума!
Какво трябва да нправя,не знам, от скалите да скоча?
Да се застрелям,за да ми повярваш?
- Имал ли си нещо с нея?
- Не,разбира се.
- Та нали тя около тебе се вреше.
- Е и какво!
Нищо.Закълни се.
В твоята майка се закълни.
Заклевам се.
В майка си?
В майка си.
Целуни ме.
- Наистина ли ме обичаш?
- Наистина.
А на мен понякога ми се струва, че не.
- Почакай!Обиди ли ми се?
- Не, не съм се обидил.
- Аз не вярвам, че ще се оженим.
- Защо?
А кой съм аз?
Ти какво в ЗАГО със сержанта, какво ли,ще отидеш?
Ти какво пак!Нали ти казах, татко ще се върне,той всичко ще направи.
Е,да тръгваме.Да тръгваме.
- А къде е Савелев?
- Нещо зъбът му
Какво, отново?
А как е Вера?
Нормално.
Ние с нея ходим на театър или драматични романи четем.
На Ремарк "Трима другари". Животът вече ето такъв стана!
Докато нямаше, нямаше, а тука направо.
Добре,след като е така.
А вие как пътувахте, другарю генерал?
Нормално.
Така пътувах, че на който-когото главите да не отрежат.
Аз и за теб говорих. Ще отидеш в Москва да учиш.
Разбира се, не сега.
Какво е това?
Спирачките.
- Спирачките отказаха.
- Ще се забием в ниското!
Няма да се забием.
От колата, бързо!
Държа!
- Скачай де!
- Вратата...
- Скачай!
- Вратата се е заклинила.
Вера!
Само не се вълнувай! Те са пострадали.
Аз лично съвсем нищо не зная.
Сега отивам там.
Колата е паднала от стръмнината.
Другарю генерал,там стана такава клоунска ...
Започнаха при нея дали схватки, дали пристъп някакъв...
Наложи се спешно да я отведем в больница.
Как така, в 7 месец? Да се спре не може ли?
Полудели ли сте! Има разкритие вече! Седнете тук.
Мамо, не мога!
Какво значи, "спирачките"? Излиза,че е диверсия?
За това кой отговаря! Под съд ли искаш да застанеш?
- Кислородните апарати да донесем.
- Две ли?
Майчице моя! Майко!
Майче, вижте! Вашето бебе. Живо е.
Момиче.
Аз вас,кучета,ще ви уредя! Аз ушите ви до задника ще разтегля!
Незабавно да освободите шофьора ми!
Та нали той е... обвиняем по факти относно аварията.
Относно "фактите"аз ще се оправя!
Ако не го освободиш, аз лично ще ти скъсам пагоните!
Разбра ли!
Давай, за Верка и за момиченцето.
Не е страшно, че е толкова рано.
Сестричката ми по същия начин се роди, а какво момиче беше!
Бузките и бяха руменни дори. Всички се чудеха,откъде?
Гладуваха всички, войната току що беше свършила.
ОБичаше ли сестричката си?
Да как...
Майка ми работеше телефонистка на две смени,
а аз вършех всичко сам сменях пелените, хранех,къпех.
Зимата намръзвах, за детска храна по опашките да стоя,
прибягвам в къщи, а майка ми казва:
"Витя, ти поне две глътки направи". А аз - никога.
само за Светличка стигаше.
И какво?
Когато майка от туберколоза умря,
нас ни разпратиха по сиропиталища... и край.
- А за какво?
- Какво?
Разделили.
Не знам.
Отредено.Опитвах се да избягам.
Първият път ме хванаха. После вторият...
А вече беше късно.
Без прегледи от дизентерия умря.
Съвсем мъничка беше, на годинка и половина всичко.
Ти, Витяк,дръж се до мен.
Няма да ме превият. Очите ще си затворят,
такива каквито аз въртя.
И за аварията ще отговарят.
Ще видиш,колко глави ще фръкнат.
Ами, хайде.
Хайде да пием за трохата.
Еми,за да бъде щастлива!
Мили, братя, мили...
Мили, братя, живея.
За нашите атамани Не се налага да тъгувам...
А първия куршум...
Юнак, сине!
А първия куршум уцели коня.
А втория куршум...
А втория куршум рани ме мен...
Тъмничка е.
Внимателно,да не я изтървеш.
- Чака ли ни?
- Ами как!
Така се затъжих, щях да изкукуригам!
Все едно,че не е минал месец, а целия живот!
- Върви напред.
- Посрещаме!
Валентина! Бавачката Валя.
Вървете.
- Аз ще я взема,ще я взема.
- Аз сам.
Влизайте вече.
Тука!Влизай!
Здравей!
Здравей!
Е, как си?
- А ти?
- Ами ето...
Бързаш ли?
Жалко. А можеше да си поговорим.
- Може някой път.
- Ще ме излъжеш?
Извинявай!Извинявай!
Балки, Новаторов, 1 1 .
Ти какво,с Паркинсон, ли си какво?
- Ще ме метнеш до военната прокуратура.
- Ще го направим.
Между другото,аз отивам там по твоите дела.
Ти знай,че генерала няма да ти помогне,
а аз от веднъж ще ти помогна, калкото и да ти е странно.
Благодаря.
И ,че в Москва ще заминеш, също е моя работа.
Той искаше,да стане след месец, а аз настоях,да стане в петък.
- Този?
- Този петък,заминаваш.
Стареца стана някакъв заядлив, разсеян.
Забравил е някаква жълта папка, изгубил я,изглежда?Не си ли я виждал?
- Не, като че ли.
- Може, в касата да я е забравил?
Възможно е.
Точно, в касата. Просто е забравил, и това е.
Трябва да я потърсим? Как мислиш?
- Та кой ще я търси?
- Така ние.
Само този ключ...
Така ти погледни, къде държи ключа.
А ако ме засекът? Край с мен тогава. Нека сам да си търси папката.
Не.Трябва да му помогнем.
Ето, Светличке.Оплетохме се с теб и загазихме направо до ушите.
Какво да правим с всички тези, Светличке?
Ти какво още ли не спиш?
Не трябва,аз сам.Върви, легни си.
Чакам те. Ела при мен, когато тя заспи.
- Добре.
- Вземи.
Върви, легни си.
- Тука още една стая.
- Всички прозорци да се затворят.
Вие какво?
- Вие какво, вашта майка,откачихте ли?
- Какво?
- Това е детската,има бебе!
- Ние също не сме на разходка.
Спокойно.Нали ти казаха - дезинфекция.
- Каква,по дяволите, дезинфекция?
- Тихо, тихо.
Отдръпни се.
Отдръпни се,казах!
Кой?
- Кой е заповядал?
- Дезинфекция се прави в областта.
Бръмбара изяде всички дървета. Искахме до край да ги, но...
- Ще се оправим.
- Фитоепидемиологичната служба настоява.
- Но не и при бебето!
- Ще я преместим с бавачката. И с Вера.
Всички деца аз съм се разпоредил вече да ги махнат от тук.
Така 24 часа.Едно денонощие общо. И ние с вас също.
За нас това е последния ден! Аз до вечерта никъде няма да тръгна.
Вас ще ви закарат в града на квартира,
и веднага след това на гарата и в Москва. Да?!Всичко ще изучиш!
Москва! Завиждам ви. Честно!
- Аз ще остана.
- Как така...
Аз заповядах!
Сега,ще ти намеря, за спомен.
Виж ме, тук съвсем мъничка.
И крачето ми е още здраво.
Та нали здрава се родих, представяш ли си?
А ето тази вече съм с маика ми.
Вече тази е след това.
Вер,време ми е да тръгвам.
Сега,само...
Аз ето тази ще ти дам,за да не ме забравяш.
Не заминавай, моля те!
- Аз без теб ще умра.
- Не трябва,моля те.
- Заминавай,заминавай.
- Аз сега.
- Няма какво тук цяла нощ...
- Трябва да събера.
С химикали ли да се надишаш?
Аз исках... Там...
Е добре де.
Аз съм освободил всички до сутринта.
Какво си чоплиш носа?
Давай бързо,като военен. Учението не чака!
Давай, давай.
Какво ми е не знам, някак си на мен...
Не тръгвам в подходащо време.
Верка ми нервничи, пък и момичето също.
Какво било!
-Не може ли след 2 дена.
- Не може!
Давай.
Не! Няма да тръгна днес!
Днеска няма да тръгна.
Омръзна ми ти! "Няма да тръгна"! Кой те пита теб?
Кой? Другаря генерал ще ме пита.
Така ли мислищ? Така,ще те зарадвам.
Изгоря твоя генерал! Той още за сега не знае,
че заповедтта му е подготвена, след 3 дена твоят генерал
на помйната яма ще го изхвърлят, като спукан презеватив.Разбра ли?
За гниди ли ме проверявате?
Тебе ли? Аз?
Защо?Нали с теб сме приятели.
Ако разбира се,не беше се влюбил в тази... Верка.
Ти какво, влюбил си се в тази побърканата?
- Не, не съм се влюбил.
- Аз така и разбрах.Юнак!
Юнак! Не е резонно сега да те залупам тук.
Гракнеш ли - ведна те давам на съд, " За покушение на живот"!Стопляш ли?
Трябва да се ремонтира банята.
Какво да правя сега?
Смотавай се.
Взимай си парцалите и бегом в Москва.
Бегом,докато имаш още шанс.
Докато не са те изпратили на север,
със задника си да разбиваш лед!
Татко! До утре!
Бълнувам ли.Възможно ли е през нощта да обеззаразяват?
Злобеят,вероятно, защото не успяли през деня.
- Зина!Храната на малката къде е?
- В багажника, сигурно.
Сигурно ли е?
Внимавай.
- Каква съм глупачка! Забравих!
- Какво?
- Снимките да ти сложа в куфара.
- Жалко, разбира се.
Лошо. Предназменование.
Добре. Дръжте се там.
- А влака?
- Ще успеем.
Кошничката в кухнята стоеше! Аз реших че ти ще я, вземеш.
- А ти какво направи?
- Тихо. Дай тука.
- С деца си, а не умееш.
- Аз?
Да, ти.
Заключено е.Ти през задната вратичка, за да не се наложи да се разбива врата.
Вера, ти все-пак побързай. Добре.
Сега.
Погледни там за кошничката.
- Тука е.
- Къде?
- По дяволите,няма да успея.
- Та кой трябваше да ги вземе?
Ти като бавачка, ти си била длъжна да вземеш продуктите.
Та!
Господи!
- Ти какви ги свърши,тъпанар?
- А какво?
- Ти какви ги свърши,мършо?
- Ама кой я е пуснал тук?
- Кой я пусна?
- Тихо! Без истерии!
Продупчи му главата. Изход няма.Край!
Господи!
- Махайте се от тук, бързо! Заедно!
- Там стреляха,ми се стори?
Да.
Да... беда!
Верка... тя уби баща си, себе си... и бебето.
Бебето?
Да Верка - шизо. Ти нали знаеш. Е,вървете.
Махайте се бързо. Бързо.
И Виктор да не се влачи повече тука!
Да, бегом!
Да не съм чул нито звук там! Ясно?
Стой, гад!
Ех че,тъпанар! Ех че, идиот!
- Сам си я подписа.
- Нищо.Ще го настигнем.
Светличке,ти,само, не плачи.
Разбра ли.Слушам.
Тихо! Тихо! Сега ще се промъкнем.
Спрете! През банкета!
Светличке, не плачи.
Да се претърси брегът и от двете страни.
И без да се церемоните. Дупка в глава, и точка. Изпълнявайте.
За него, разбирам, но за какво си вербувал това дете?
По рано трябваше съвети да даваш, умник!
Значи така. Трима там, двама тука.
Светличка, не плачи.
Какво има там при теб?
Капитан! Какво мълчиш?
Зеро!
Какво?
Чисто е!
Ех,курвенски живот.
Да... Кучешки живот.
Аз ще се върна!
Аз ще се върна!
Аз ще се върна!