The X-Files 711 - Closure (1998) Свали субтитрите
когато температурата падне неочаквано,
все едно Господ е загубил дъха си.
Никой там не говореше високо,
повече от срам, отколкото от съжаление.
Изравяха телата едно по едно.
Очите на мъртвите бяха затворени,
все едно чакаха разрешение да ги отворят.
Дали все още сънуват сладолед и захарни пръчки,
или за торта и за нищо повече от днешния ден?
Дали тяхната невиност е взета с живота им,
и закопана в студената земя толкова одавна?
Техните съдби са толкова ужасни, и за самите Богове.
Или трагични родените млади се прераждат, когато света не гледа?
Искаме да повярваме толкова много на истината за нас самите,
толкова добре крита дори и за най-проницателните очи.
И на края в последното шествие на душите,
които не могат да бъдат унищожени,
Искам да вярвам, че Господ ще ни възнагради накрая за търпението и мъката...
но ние не можем да видим неговата истина.
И че който е роден е все още жив и не може да бъде погребен в студената земя,
а само чака да се роди отново, когато Господ пожелае...
и където е светлината ние стоим...
в очакване.
Ед Трулав бил на 19, когато извършил първото убийство.
Работил като помощник в начално училище...
и са го накарали да играе Дядо Коледа.
Той не можа обясни, как се е появило желанието да убива.
Призна си за всичките, Мълдър...
24 различни убийства.
Но отказва да приеме вината за Амбър Лиин Ла Пиер.
Току що взех първичния доклад.
Нейното тяло не беше от тези намерени в гробовете.
Мълдър, знам, че искаш да е някъде там.
Имаше нейна касета .
Говоря за сестра ти.
- Знам кой търсиш.
- Да.
Не знаеш как ми се искаше да е в някой от тези гробове.
Трудно е да го приема. Надявам се да я видя да кара колело като всички други деца.
Исках просто всичко да свърши.
- Агент Мълдър, Скъли.
Един Г-н Харолд Пилър иска да ви види.
- Г-н Пилър?
- Агент Мълдър.
- Агент Скъли.
- Познава те ли се?
Лично не. Но се радвам да се запознаем Здрасти, Харолд Пилър.
Г-н Пилър,намесен ли сте в това разследване?
Да, май да.
- Как да ви помогнем?
- Надявам се аз да ви помогна.
Вие сте полицейски психолог.
Препоръките са на гърба.
Имам силни усещания за този случай.
Търсите малко момиче,
но тя не е сред мъртвите.
Заподозрения казва, че не я е убил.
А убил ли я е?
Не, мисля, че мога да помогна да я намерите.
Г-н Пилър, имате интересни препоръки.
Работили сте със служители на закона в Кашмир и Индия,
Афганистан и Пакистан.
Това тук е... ужасна трагедия.
Повикаха ме да локализирам телата на седем неоткрити деца.
- И открихте ли ги?
- Не, не ги открих.
- Но мога да обесня какво се е случило.
- Какво?
Тeлата на децата са премахнати от мястото на инцидента...
с духовна намеса, Това което наричаме 'влизащи'.
Благодаря, Г-н Пилър, но си имаме истинска работа.
Изучавал съм този феномен по целия свят...
свлачищата в Перу, заметресенията в Узбекистан.
Телата на Децата не са откривани, и никой не може да си обесни защо.
И какво е ставало с тях?
Телата са се трансформирали в...
светлина.
Моля извинете ни. Мълдър?
- Мълдър, моля.
- Какво е това?
Мълдър,мина през толкова много за толкова кратко време...
Смъртта на майка ти и чуството че ще намериш сестра ти.
В момента не си на себе си.
Все още ни липсва тялото... Амбър Лиин Ла Пиер. Може да е жива. Не знаем това.
Но този мъж няма да ни помогне, както казва.
Не за пръв път чувам това което казва...
за съществуването на тези "влизащи" духове.
Кати Тенкейт ми спомена за тях в затвора.
- Тя не каза какво е взело сина и.
- Защото е глупаво, Мълдър.
Никой не може да докаже обратното докато не намерят телата.
И точно това прави този мъж.
Дава удобно обеснение за неизвестното...
обяснение с което може да се живее.
Но факта е , че телата още не са изровени.
Или са някъде другаде.
Като сестра ти?
Мълдър,
Каза ми, че искаш всичко най-после да свърши.
Искам.
Искам.
Тогава аз се връщам във Вашингтон.
Няма какво друго да правим тука.
От колко време правиш това?
Няколко години.
Имах син, който изчезна при странни обстоятелства.
Никога не е бил намерен.
И един ден просто... започнах да ги виждам.
Тези "влизащи", както ги наричаш...
те идваха и взимаха децата.
- Защо?
- В почти всеки случай,
Родителите са имали предхождащи видения...
за смъртта на децата си.
Ужасни видения.
Мисля, че това е работа на божествените духове...
да предскажат съдбите им.
Съдба , която е очаквала детето,
ужасна съдба, която не би трябвало да се случва.
И за това се намесват духовете,
и трансформират материята в чиста енергия.
Светлина.
Но не това е станало тук.
От къде знаеш това?
Защото всички тези деца са умрели в страдание,
и са се молили горещо за живота си.
Тези прекрасни деца, толкова... доверчиви и чисти.
Виждам ги.
Господи, защо?
Защо някои трябва да страдат, а други не?
Ти ги виждаш Виждаш ли Амбър Лиин Ла Пиер?
Тя не е тук. Никога не е била.
Но аз... усещам връзка с нея...
и то тук.
Не, това е връзка...
- Това е връзка с теб.
- Как така?
Загубил си някой.
Младо момиче.
Станало е... преди много време.
Твоята сестра.
Има връзка между тези момичета, нали?
Между нея и Амбър Лиин?
И каква е тази връзка?
Не знам.
Но ще ги намерим. Сигурен съм.
Сега ще броя на обратно, Фокс.
и ти ще изпаднеш в отпуснато състояние...
за да си спомниш всичко за сестра ти и за това, какво се е случило.
Сто, деветдесет и девет,
деветдесет и осем,
деветдесет и седем,
деветдесет и шест...
Къде си сега, Фокс?
Вкъщи... с мама и татко.
Играем на нещо.
И кой друг е там?
Саманта.
- Чустваш ли опасност?
- Не.
Спориш, но не наистина. Това е само игра. Глупости.
Това което мога да кажа от записа, изглежда е бил в хипнотично състояние.
Местата на масата са пълни...
Тук ставам подозрителен.
- Саманта?
- За какво подозрителен?
За 30 години във ФБР, си мислиш, че си видял всичко.
Така си мисля понякога.
Но измислиците за отвличане са една компенсация.
Компенсация за какво?
За неговата вина. Неговия страх.
Всичко, което пречи на Агент Мълдър...
за да си спомни истината, за това което наистина се е случило.
Искаш да кажеш, че сестра му не е отвличана?
Не, сестра му определено е изчезнала през 1973. Това е без съмнение.
Агент Мълдър, обаче, не го е вярвал до 1989.
Нещастието му се е превърнало в безкрайна надежда...
че сестра му е все още жива.
и си мисля, че неговото не примане на истината, е довело до този ефект...
и му е дало причина да я търси постоянно.
Но защо извънземно отвличане?
Близки срещи, E. T., кой знае?
Вероятно е имало доста картини събрани в главата му...
през тези 16 години.
И тогава дошъл тук, и открил Досиетата Х.
И какво мислите вие се е случило със сестра му?
Ами, през 1973...
Беше период на неконтрулируемо насилие и на престъпност.
Предполагам ,че е отвлечена,
и тялото и е разчленено, затова не е намерено.
Мислите, че сестра му е мъртва?
Вижда ли ли сте това досие?
Има прекалено много хора полагали усилия да намерят сестра му.
Дори и министерството по ценостите е било намесено.
Баща и е заемал високи позиции и е работил за правителството.
Не открили нищо.
Защо, Агент Скъли? Защо трябва да се захващате с това отново?
Някой го дължи на Мълдър.
Един съвет, от мен за теб.
Нека да е така.
Има някой рани, които са твърде болезнени за да бъдат отворени отново.
Това е рана, която никога няма да бъде излекувана.
А Мълдър залужава това да приключи, като всеки един.
- Какво? Какво правиш тук?
- Долавям нещо.
- 3:00 сутринта е.
- Тук има нещо.
- Да, телевизора е...
- Не. Посетител.
Те...те искат да говорят. Искат да ни кажат нещо.
Какво?
Дай ми парче хартия.
- И молив.
Не, ти.
Давай.
Майка ти е.
Тя е в стаята с нас.
Иска да говори с теб.
Какво казва?
Иска да разкаже за сестра ти...
- Къде е тя.
Какво казва?
Харолд?
Не знам. аз...
- Отиде си.
- Хайде, Харолд.
Загубих я.
- Това са глупости. Пълни глупости.
- Не.
- Махай се от тук.
- Казвам ти...
- Никога не трябваше да те слушам.
- Тя беше тук!
- Имаше съобщение.
- Моля те върви си.
Виж!
Кой написа това?
Ти.
- Мълдър.
- Мълдър, аз съм.
Открих нещо, стоя тук и не вярвам на това което съм намерила.
- Какво е то?
- Не знам дали знаеш,
Но е имала специална комисия, която е разследвала изчезването на Саманта.
През 1973. Знам всичко за това.
Аз съм в къщата на майка ти и намерих парче документ, който тя е изгорила.
Документ , който намерих и в досието на разследващите.
Но в нея е бил оригинала, Мълдър.
Не знам на къде биеш, Скъли.
Това е документ, който официално спира издирването на сестра ти, Мълдър.
И е подписан с инициали "C.G.B.S."
C.G.B. Спендър...
Пушещия човек.
Бил е намесен в това през '73.
Това не е точно намесване, Скъли. Бил е приятел на баща ми.
Мълдър, ти ми казваше, че той е човека убил баща ти,
и това е човека който спира работата ти постоянно,
и почти се опита да те убие.
И сага нарежда на хората си да спрат да търсят сестра ти.
Не знам какво си мислиш, че доказва това, или как би ми помогнало да я намеря.
- Не би ли искал да го притиснеш?
- Това е задънена улица.
Никога не е помагал, и няма да иска да помогне сега.
Ще го направя сам за себе си, Добре. Тръгвам.
Това не е точно края на дъгата, нали, Харолд?
Има нещо тук. Имам силно усещане за това.
Трябва да погледнем.
Погледнах.
От какво се страхуваш? Че ще я намериш наистина?
- Не се захващай с това?
- Тук няма нищо.
- Това е запасна база.
- Сам написа името и.
Защо те е толкава грижа за моите чуства? Защо е толкова важно за теб?
Вие господа трябва да продължите .
Ще ви помоля да се върнете в колата си.
Тук няма какво да се види.
Има какво да видим тук, Агент Мълдър. Сигурен съм в това.
- Здравейте?
Ще го държа заради вас.
Искам да съм полезен.
Можете да сте полезен ако махнете цигарата.
Трябваше всичко да разкриете, нали, Агент Скъли?
Но защо просто не дойдохте на вратата и почукате.
Направих го.
Никой не отговори.
Ти си болен.
Оперирах се.
Какво искаш?
Искам да спреш да търсиш.
Искаш това от 1973...
Когато си наредил да спрат търсенето на сестрата на Агент Мълдър.
Инициалите ти са под документа.
Да, аз подписах заповедта,
защото знаех това, което знам и сега... че никой няма да я намери.
- Защо не?
- Защото вярвах, че е мъртва.
Нямаше причини дя вярвам друго.
Ти си лъжец.
Ако си знаел, че е мъртва, Защо не каза нещо по-рано? Защо сега?
Имаше доста повече което защитавахме тогава. Всичко свърши вече.
И ти си карал Мълдър да вярва че е жива през всичките тези години?
Много не любезно, Агент Скъли.
Ти си подържала неговата заблуда.
Това му е давало надежда.
- Сестра ми е била тук?
- Да.
В една от тези къща? Къде?
Загубих го, където и да е.
В коя къща, Харолд? Хайде. Коя къща?
- Не знам.
- Харолд, нямаме цяла нощ. коя къща беше?
Да вървим, Харолд.
Беше прав. Това беше къщата.
- От къде знаеш?
- Виж.
Казах ти! Какво ти казах?
Каза ми ,че е била тук.
Но не каза с кой.
Докъде стигна с тази история, Мълдър?
Защото вчера като говорих с теб, каза че Пушещия човек не е замесен.
Била си права. Имал е причини да спре издирването на сестра ми.
След отвличането и, тя му е била върната...
и той я отгледал във военна база, заедно със сина си Джефри Спендър.
- Мълдър...
- Скъли, видях името и в цимента.
и нейния отпечатък до него.
Мълдър, говорих с него...
Пушещият Човек, C.G.B. Спендър, както и да е името му.
Отишла си при него?
Той ми каза, че тя е мъртва.
Лъже!!
Мълдър, защо би лъгал сега? Помисли си.
Боли ме да ти казвам това.
Отпечатъка доказва, че той лъже! Видях ръката и в цимента.
И името и "Саманта" под него. Какво по очевидно?
Харолд Пилър ме заведе там. Той ме заведе при тях.
Той те е завел, Мълдър.
Води те от момента в който те срещна.
- Нещо лошо?
Седни, Харолд.
Здрасти.
Ти се върна.
Скъли ме информира, че си забравил нещо да кажеш, когато се видяхме за първи път.
- Какво?
- Че си настоящ обект...
на криминално разследване за убийството на твоя син.
Синът ми беше отвлечен от мен. Полицията трябваше да обвини някой.
Това не е всичко, Харолд. Ами историята за психично заболяване.
- Ти си вписан с диагноза шизофрения.
- Това е под контрол.
Не би ми повярвал , ако ти бях казал нещо от това.
- Виж какво ти показвам.
- Ти само ми казваш, какво виждаш.
Дойдох при теб, защото ми трябваше помощ.
Мислиш, че съм луд? Какво бих спечелил от това?
С какво съм по-различен от теб?
Всичко, което искам е да намеря сина си. Аз само...
Искам малкото си момче обратно.
Виждам тези неща. Не знам как, но... трябва да има причина.
Ами ако това не помогне, тогава какво?
Знам, че и сестра ти е там.
Може би ще ти го докажа.
Който и да е живял тук, не е живял много дълго.
- Трябва да се хванем за ръце.
- Какво искаш да кажеш?
Ще се опитам да призова душите им в къщата.
Да. Спиритичен сеанс. Не съм го правила от училище.
От времето когато играехме на "телефон" и "шише"
Няма да казвам нищо.
Ще бъда много тих. Така май става най-добре.
Може да усетите неочакван студ...
или бучене в ушите.
Това значи , че са тук.
И ако трябва ще ни позволят, да ги видим.
Затвори очи...
И им позволи да дойдат при теб.
И те ще дойдат при теб ако си готов да разбереш.
- А ние как ще разберем?
- Шшшт.
Тихо. Ще разбереш.
Мълдър?
- Какво правиш?
- Тук е.
Какво?
Имаше момче. То ми посочи стаята.
Мълдър?
Това е дневник .
На сестра ти е.
"Днес нямаше повече тестове, поне не ужасни.
"Събудих се и ме накараха да продължавам да лежа...
"докато светеха в очите ми.
"Задаваха ми въпроси, но сега винаги лъжех...
"и им казвах каквото искаха да чуят за да ги накарам да спрат.
"Мразя ги и мразя това, което правят,
"Все едно съм стар куфар , който могат да подмятат навсякъде и отварят когато искат"
Знаят, че ги мразя но не ги интересува."
Сега сме 1979.
Била е на 14 години.
14 годишна.
"Понякога си мисля, че спомените ми ги взеха докторите, но не всички.
"Помня лицата. Мисля, че имах брат...
"с кафява коса който обичаше да ме гъделичка.
"Надявам се...
някой ден да прочете това Искам да видя истинското му лице."
И тогава,
говори за бягство.
Искала е да избяга...
и те са спрели тестовете.
И тогава всичко е спряло.
Да се махаме от тук.
Никога няма да спра...
тази светлина е на билиони години в момента в който я виждаме.
От началото на времето...
сегашното минава покрай нас за да стане бъдеще.
Нищо не е древно във вселената.
Може би те са души, Скъли...
пътуващи през времето и светлината...
търсещи дом.
Чудя се какво е видяла майка ми.
Чудя се какво е искала да и каже.
Да поспиш малко.
Добре.
Стана, Мълдър. Не можах да повярвам, че го виждам.
Все едно ме гледаше.
- Полицейска дописка, 1979.
- За какво говориш?
Описанието съвпада със сестра ти.
- Кoга намери това?
- Мълдър, почти обяд е.
Може би е приета под друго име.
Тя не би им дала друго име, освен собственото си.
Тя не им е давала име въобще.
Прочети го. Това е медицински доклад.
Бележка в която се казва, че сестрите не са могли да разберат името и.
Нито пък полицайте.
Медицинския преглед е нормален.
Душевното и състояние...
тук пише, че е развила параноя.
Доказателства за самонаранявания,
от който са останали малки белези върху коленете, ребрата и гърдите.
Тези са от тестовете, Скъли.
Това е тя. Тя е била тук.
На 14 години е била в тази болница.
"Диагнозата не е завършена. Тестовете са недостъпни."
И той е знаел.
Излъга. Знаел е, че е била жива.
И единствената причина да лъже сега е, че тя все още е жива.
Мълдър, чакай.
Знам. Не искаш да се надявам напразно. Разбрах това.
Това е било през 1979. Преди 21 години.
Не знам от къде да започна, няма досие на доктора, който я е изписал.
Имаме името на сестрата, която я е приела.
Какво не е наред?
Имам силно усещане, и не мога да си го обесня,
но това... това е краят на пътя.
Че бях доведен дотук за да разбера истината.
Готов ли си за това?
Искаш ли да отида да говоря с нея сама?
Окей.
O. Мисля, че това беше доктора.
- Арбутус Рей?
- Да.
Вие ли сте същата Арбутус Рей, която е работила като сестра...
в тази болница през 1979?
Да, аз съм.
Искам да ви попитам за пациент, който сте приели...
14 годишно момиче.
Спомням си . Да.
Тя беше много красиво малко момиче.
Не бихте могли да забравите някой като нея, и това колко уплашена беше.
Страхуваше се за нежният и живот.
Доведе я полицай. Трепереше като лист.
Не позволяваше на друг да я докосва освен мен.
И тогава стана най-странното нещо.
Имали сте видение, че е... мъртва.
Като родителите на Амбър Лиин Ла Пиер.
Никой не ми повярва.
Честно, вие сте първия човек...
- И значи я видяхте мъртва?
- Същата нощ в нейното легло.
Премигнах и изчезна.
Тя спеше толкова тихо.
Не знам защо, но...
имах някакво странно усещане.
Какво беше?
Имаше едни мъже.
Те дойдоха да я вземат късно през нощта.
Мисля, че единият беше баща и, но той...
побиха ме тръпки, когато ме погледна...
когато го помолих да изгаси цигарата си.
И те я взеха?
Поне искаха.
Но когато ги заведох в стаята и,
тя беше изчезнала.
Изчезнала от заключена стая.
Беше изчезнала.
Саманта.
Мълдър, Къде тръгна?
Към края на пътя.
Добре е.
Моя син? Видял си моя син?
Мъртъв е. Всички са мъртви, Харолд...
твоя син, Амбър Лиин, моята сестра.
- Не.
- Харолд.
Видя толкова много, но не искаш да видиш него.
Не искаш да го пуснеш да си върви.
Но трябва да му разрешиш, Харолд.
Той е защитен. На по-добро място е. Те всички са на по-добро място.
И двамата трябва да ги пуснем, Харолд.
Грешиш. Аз ще го намеря.
Не ти вярвам!
Мълдър, какво стана?
Сигурен ли си че си добре?
Добре съм.
Добре съм.