Riverworld (2003) Свали субтитрите
Контролна кула, тук е Фронтиър.
Всичко е наред и заемаме позиция за навлизане в атмосферата. Край.
- Какво беше това?
Ударени сме. Губим кислород и мощност!
Контролна кула, тук е Фронтиър. Имаме проблем.
Градус на навлизане? Пет градуса. Три минути до навлизането.
Добре. В най-добрия случай -
10 секунди за запалване на предните двигатели, 20 за задните, за да изправиме носа.
- Кажи ми, че греша.
- Без товара ще се приземим твърде далече.
Аз казвам 5 на предните и 10 на задните.
Но ти имаш думата.
Внимание. Повреда в навигационните системи в четвърти квадрант.
Аварийните системи не отговарят.
Добре, 50 на 50 сме. Ще го направим по моя начин.
Десет секунди до запалването. Пригответе се!
Внимание. Електрическите системи не функционират.
- Десет, девет,
осем, седем,
шест, пет
четири, три
две, едно!
Включвам!
Внимание. Топлинните щитове достигнаха критична температура.
Става прекалено горещо. Няма да успеем.
Вината не е твоя, Хейл.
Не мисля, че и моят план щеше да проработи.
Внимание. Повреда в горивните системи.
Аварийните системи не отговарят.
Елате при мен! Излезте от водата!
Няма страшно! Елате на брега!
Просто се успокойте и елате.
Всичко е наред. Елате на брега.
Има кутии с дрехи.
Какво е това? Всичко е наред. Безопасно е.
Някой да ми помогне!
- Махни се от мен!
- Всичко е наред.
- Няма нищо.
- Махнете ме от тук!
Не знам какво казвате. Трябва да ме измъкнете от тук!
- Назад!
- Няма страшно.Няма да те нараня.
Няма да те нараня.
Преди минута бях... бях на 82 години.
Аз бях на 53.
Това е лудост.
Последното, което си спомням...
беше совалката... бяхме ударени от космически отломки.
Совалка?
Коя година е според вас?
1934.
Според мен е 2009.
- 1934? Аз съм роден 1956. Това са 22 години след като си...
- Умряла.
Всички сме умрели.
Но това е невъзможно. Сигурно сънувам.
Сега ще се събудя, нали? Това не може да е истина.
Нали?
Името ми е Джеф Хейл.
Аз съм Алис. Алис Лидъл Харгрийвс.
Е, Алис Лидъл Харгрийвс,
нещо или някой ни е довел тук.
Очевидно. Металните кутии, атмосферата.
Въздухът... може да се диша.
Може да е друга планета. Може да е друго физическо измерение,
може би дори духовно измерение.
- Като Рая?
- Или Ада.
Всичко е възможно.
Крайбрежието не ми е познато. Това не е Полша.
В кой град ни водят?
SS-овците.
От кой лагер сте? Биркенау. Аушвиц-Биркенау.
Той е военнопленник.
Ти си американец? Точно така.
Аз съм американец.
Аз съм командир Джеф Хейл, Военновъздушни Сили на САЩ,
2009-та.
2009-та?
Номерът ми.
Quis hic locus,
quae - quae regio, quae mundi plaga!
На латински е.
Означава "Какви са тези светове? Какво кралство? Какво... какво кралство на какви брегове?"
Да. Сенека - Подвизите на Херкулес.
Видя ми се подходящо за обстоятелствата.
Бях професор по древна история в университета в Краков.
Това е много странно.
Простете. Казвам се Лев Руах.
Имам въпрос.
- Кой спечели войната?
- Каква война?
Втората война.
- Ние.
- Добре.
- Добре!
- Това е Луцифер!
- Не!
Луцифер е дошъл за нас!
Луцифер! Луцифер е дошъл за нас!
- Какво става?
- Не знам.
Елате.
Не знам къде сме,
но определено не е Рая.
Не!
Спрете. Спрете.
Просто иска храна.
Ето. Това е храна. Можеш да ядеш.
Господи. Невероятно.
Неандерталец.
Добре ли си? Няма да те нараня.
Казвам се Хейл.
Ето. Вземи това.
Може да е капан.
Не разбираш нищо от това, което ти казвам, нали?
Разбирам те. Ти говориш английски.
Какво е "английски"?
Не знаем дали храната е наред.
Някой или нещо ни превежда, така че да можеме да комуникираме.
Може би същият, който ни облече и нахрани.
Проклет да си!
Този е проблем.
Достатъчно! Достатъчно!
По-добре той, отколкото някой от нас.
Винаги един трябва да се жертва за доброто на много.
Чакай малко. Кой си ти?
- Гражданин на Рим. А ти?
- Аз съм американец.
Ние живеем по различни правила от вашите.
И какви са те?
Не започваме веднага да се избиваме.
Ти ли измисляш законите?
Не, но ако искаме да оцелем тук, трябва да се научим да действаме заедно.
Правила, социален ред-
фундаменталната цел на всички отговорни граждани, който желаят живот, отличаващ ги от този на животните.
Звучи чудесно, но преди да се изхвърляме толкова далече,
трябва да намерим някакъв подслон.
Предлагам първо да изясним позициите си...
за да избегнем объркването сред гражданите по-късно.
Какво?
Какво ти става? Спри!
Някой да направи нещо.
- Добре се биеш.
- Ти се биеш подло.
Аз се бия, за да победя.
Вижте!
Предполагам, че не сме първите.
Аз съм Валдемар, господарят на Речният Свят!
Предлагам ви закрилата си от хаоса, който цари на това място.
Най-силните измежду вас ще имат привилегията...
да служат в армията ми.
Останалите ще бъдат...
работници или роби.
Ти!
Тука... има само едно правило,
един свещен дълг,
и той е да се докажете, че сте достойни.
Иначе не сте нищо повече от боклук, изхвърлен от реката.
Съберете ги!
Ти!
Ти!
Ти!
Хайде! Движете се в линия!
Създаването на оръжия и армии отнема време.
Знаеш ли, тези възкресения може би се правят на определено време
и може да не е някъде наблизо.
- Спомняте ли си да сте били под водата?
- Събудих се плувайки.
Мислех, че ще се удавя.
Рай или не, това място трябва да е дело на някакъв
- могъщ и развит разум.
- Бог.
Или богове.
Или някакъв напълно нов вид.
Ако всички, които някога са живяли свършват тук...
всички, добри или лоши...
Като Хадес.
- Или чистилището.
- тук трябва да има милиарди като нас.
Всеки, който някога сме познавали, всичките ни предци.
- Всичките ни обични хора.
- И врагове.
Движи се!
Да се надяваме, че има достатъчно място, защото ще почне да става тъпканица.
Никой не може да управлява милиарди с меч на гърба на кон.
Според мене сме попаднали в някакво феодално кралство.
Добре!
Добре де!
Хванете я!
- Не искам на кораба!
- Не виждам никакъв кораб.
Дръжте я!
Оставете я! Вече убихте един днес.
Виж. Всичко е наред.
Всичко е наред.
Аз съм Лев.
Аз съм Мали,
пророчица от Йоруба,
духовен водач на моите хора.
- Белите хора ни взеха.
- Йоруба?
Йоруба. Доколкото знам Йоруба е било африканско племе.
Значи белите хора ви взеха в кораб?
Да. 16 или 17 век. Португалски търговци, може и британски.
Мали.
Аз също бях поробен от белите хора.
- От твоите собствени хора?
- Да кажем друго племе.
И както виждаш има много племена с различен цвят на кожата.
Влизай!
- О, горката.
- Името и е Гуенфра. Няма е.
Името ми е Монат.
Какво си ти?
Както виждаш не съм човек,
но не съм опасен.
- Уверявам те.
- Всичко е наред.
Невероятно.
Аз съм от галактика, която вашите астрономи наричат Тау Сети.
Да. Тау Сети.
Има ли и други извънземни?
Уви, аз съм единственият.
Ти умря на Земята.
Ти беше на Земята.
- Ти беше в 20 век.
- Да, и в ранния 21-ви.
Аз бях астронавт като теб.
Корабът ми засече огормен астероид, приближаващ планетата ви.
Бързахме да оведомим властите ви,
но нашите намерения бяха изтълкувани грешно и бяхме свалени.
Аз единствен останах жив.
Опитах се да бъда убедителен при разпита,
но вашите учени бяха скептични към нашите напреднали проекти.
- Теорията за хаоса.
- За вашите хора беше просто теория.
За моите беше практика.
Както и предположихме, курсът на астероида се отклони, преминавайки през Колана на Джовиън.
Вече беше твърде късно да го спрем.
Ударът би се равнявал на взрива на сто милиона от вашите водородни бомби.
Не би оцелял нито един жив организъм.
- Това е по-абсурдно и от разказите на Хърбърт Уелс.
- Повярвайте ми. Разпитайте наоколко.
Намерете някой, който да е живял на Земята...
след 18 юни 2039 След Христа..
- Какво говори?
- Използването на мъжки род е по-подходящо...
когато се обръщаш към мен.
Той казва...
че Земята вече я няма.
Планетета ви е мъртва, но видовете ви са запазени.
- И няма връщане назад?
- За съжаление.
Намери ли някакви други разумни форми тука?
Не повече и от мен,
ако простите нескромността ми.
От колко време си тук?
Две години на свобода.
И от два дена в робство.
Бяхме възкресени заедно.
Тя е единственият човек на тази планета, който е бил възкресен като дете.
Но не знам защо. Нито пък тя.
А Валдемар?
Той беше един от първите.
Десет години в Речният Свят -
повече от достатъчно, за да изгради прилична империя.
Армията му е известна като Вандалите.
Хората ми ще научат за това
и ще дойдат за мен.
Виждаш ли нещо?
Заключени са и са заобиколено от стражи. Можем да влезем като търговци.
- Не. Не можем да рискуваме.
- Сам, Гуен е дете,
а знанията на Монат могат да ни помогнат.
А ако ни хванат? Не.
Има още много други, които зависят от нас.
Знаеш правилата - първо обмисли, после действай.
Ще ги отведе в замъка.
Когато успеем да се освободиме, ще се върнем за тях.
Кой си ти?
Защо си дошъл?
Мога да се развикам.
Освободи ме. Ти си тръгваш по твоя път, а аз по моя.
Този свят е голям.
Възможно е никога повече да не се срещнеме.
Затворникът избяга!
Към оградата! Затворникът избяга!
- След него!
- Бягай, Хейл! Бягай!
- Хванете го!
- Бягай, Хейл!
- Остави ни да пукнем като животни.
- Не бъди сигурна.
Всички сте еднакви.
Ето го!
- Хванахме го!
Мъртъв е.
Да вървим.
Движи се!
По-бързо!
Забавлението дойде.
Войниците ми заслужават забавление, Флавий.
И тези хора ще им го дадат.
Ще се биете до смърт. Покажете им арената.
Движете се!
Беше прекалено лесно. Махни се.
Доведете следващият!
Виждам го, дете. Паладият.
Вземете оръжията си.
- Как се казваш, затворнико?
- Аз съм Луций Домитиус Ахенобарбус,
гражданин на Рим.
Вече си войн в моите Вандалски армии.
Какво ще кажеш за това, Флавий?
Флавий Доремий - капитан на преторианската гвардия.
Беше много по-млад, когато те повиших за първи път,
а аз бях доста по-възрастен.
Ваше Величество, вие се завърнахте.
Може би ме знаете с моето общоизвестно име -
Германик Друз Клавдий... Нерон.
Император на Рим.
Да живее нерон!
- Липсвах ли ти?
- Знаех, че ще се върнеш.
Когато започне битката, ме чакай при входа на тунела.
Има изход под земята. Готова ли си?
Никога не съм те чувал.
И това не е Рим. Това е Речният Свят.
И тука се спазват моите закони.
Отървете се от него!
Но виждаш ли, нещата между нас се усложняват.
Смъртта ти ще е сладка.
- Аз няма ли да получа оръжие?
- Не.
Ще е даже още по-интересно за мен.
Сега забавно ли ти е!
Някой друг ще предизвика ли Нерон?
Добре.
Дръжте се като роби.
Хайде, мързеливи плужеци! Движете се!
Хайде! Движете се!
- На затворниците е забранено да влизат тука.
- Освен ако Валдемар не е наредил.
Войнико, ако искаш да оспориш...
заповедите на господаря, давай, аз ще те чакам тука.
- Затворниците са избягали.
- Давай!
- Върви.
- Мърдайте! Хайде!
Затворете всички изходи!
Няма да повярвате какво стана там.
Това няма да промени нищо.
Моля ви кажете ми, че не всеки ден на тази планета е толкова напрегнат.
Какво направи? Имаше шлем.
Съжалявам.
Да вървим!
Моето село е на два дена път по реката.
Там е безопасно и има храна.
Ако искаш, можеш да дойдеш. Това е най-малкото, което мога да направя.
- Ако аз дойда, всички ще дойдат.
- Вие сте непознати.
Не зависи от мен дали може да останете,
но ще говоря за ваша защита.
Аз не съм една от вас.
Ерзули ще ме заведе до моите хора.
Лев! Лев!
Мали! Мали, къде отиваш?
Не мога да я накарам насила да дойде, ако не иска.
Да продължаваме.
- Какво има отвъд планините?
- Не се знае. Никой не ги е изкачвал.
Единственият начин да пътуваме в този свят, е по реката.
Тукашната атмосфера трябва да е по-тънка от Земната.
Достатъчно, че хората да наблюдават както земята, така и небето.
Големият спор в моето време...
беше дали е възможно да съществува живот на други планети.
Сега вече знаеш.
Колко?
Безброй.
Но да свърша на тази планета с вашите специфични форми на живот...
в това странно измерение отвъд живота -
това не съм го планирал.
Всички сме в това положение.
Вие хората си имате по нещо.
Имате семейства, приятели, любовници - всички чакащи да бъдат открити.
Имате тази надежда.
Аз няма кого да откривам.
Аз нямам надежда.
Не сме в едно и също положение.
Трябва да намерим подслон и да починем. Скоро ще се стъмни.
Жената ни следва.
Къде? Не я виждам.
Ти си благословен с пет сетива, Хейл.
Зрението е само едно от тях.
В нощтта, когато избяга, вратата беше заключена.
Там имаше някой...
Как да го кажа? Беше с качулка.
Така че не можах да видя лицето му, но съм го виждала и преди...
под водата.
Той притежава някакъв вид енергия. Кара ме да виждам неща.
Видения? Или какво?
Не знам. Може би бъдещето?
Избягал си.
Гуен.
Това е Хейл, мъжът, който ни освободи, и неговите спътници.
Това е Тане. Той е един от нас.
Монат, знаеш правилата.
Странник, който спаси живота ми, вече не е странник. Той ми е приятел.
Доведи Сам.
Внимавай.
Монат. Радвам се да те видя отново, приятелю.
Ти трябва да си Хейл.
Нямаш представа колко съм ти благодарен.
Да избягаш от лапите на Валдемар - доста впечатляващо.
- Сигурно е обезумял достатъчно, че да тръгне след теб.
- Не, няма. Мъртъв е.
Той, който живееше от меча...
- Кога?
- Вчера,
уби го човек, който претендираше да е римският император Нерон.
На това му се вика претенция.
Въпреки това си мисля, че истинският Нерон е някъде на тази планета.
Рано или късно всеки идва тук, така че е възможно.
Спаси ни живота, Сам.
Без това вече знаете твърде много. Може да останете в лагера ни,
но с уговорката, че не можете да си тръгнете, докато аз не кажа.
Без иключения.
Много добре. Последвайте ме.
Какво по дяволите?
Няма нищо дяволско. Елате.
Добре дошли на Първо Размисли.
Заради моите грехове, аз съм капитанът.
- Сигурно е отнело да построиш кораб от това...
- Шест години и половина, за да бъдем точни. Ако обичате.
Моделирах го по подобие на параходите, с които плавах нагоре-надолу по Мисисипи.
И няколко платна за страхливите старци между нас, за да се чувстват по удобно.
Ние цивилизованите сме малцинство тук в този свят.
Средностатистическият жител на Речният Свят би ви убил още щом ви види.
Но на тази лодка ще откриете някои правила и свободи, които ги няма на сушата.
И с тези свободи ще плаваме навсякъде, където ни отведе реката.
Надолу по реката ли ще тръгнете?
А има ли причина да тръгнем нагоре?
Да. Никой не е научавал нищо, плавайки надалече от извора.
Какво ще кажеш да видим машинното отделение?
Всичко, което се нуждаеш да видиш, може да го видиш и от тука.
Използвахме най-добрите материали и мъже.
А тука има мъже, които са работили по катедралата Сейнт Пол, пирамидите,
Титаник, за който ми казаха, че бил инжинерно чудо, въпреки злополуката.
Сигурен съм, че скоро ще получите отговор на всичките си въпроси.
Междувременно има много работа на борда, с която можете да ми се отблагодарите.
Това са вашите пазачи.
Изглежда, че нямаме голям избор.
Нищо лично. Просто не мога да си позволя да рискувам толкова близко до старта.
- Сам, може ли две думи.
- Извинете ме.
Какво има?
- Открих достатъчно паладий, за да задвижим колелата.
- Къде?
Украсата на трона на Валдемар.
Доста необичайно, Монат.
Всеки Сетианец може да надуши наситен метален хидрид от мили разстояние.
Цялата ни технология е базирана на него.
Сега е подходящият момент. След като Валдемар го няма, всички ще са доста объркани. Сигурен съм, че ще мога да го взема.
Познавахме Валдемар. А Нерон не.
Ами ако хванат някой от нас? Не. Не мога да рискувам.
Сам, камъкът ще е достатъчен да задвижим лодката. Риск ще е да изчакаме.
Това не е демокрация, Тане.
Аз решавам кой да остане, кой да си тръгне, кога да тръгнем и кога не.
Това, което казвам и на двама ви е -
ще си помисля.
Не знам как ме убедихте да използвам тази ваша технология.
Какво стана с добрата стара дървена пещ?
Моята лодка се задвижва с камъни.
Гуен, виж.
Мога да ти направя красива рокля.
Аз?
Почти съм забравила какво е да носиш цивилизовани дрехи.
Какво ще кажеш да те науча да шиеш?
Ще отида да се изкъпя.
Какво, с мене ли ще дойдеш?
Какво... ако обичаш?
Не обичам.
В моето време, когато повече хора са заедно в гореща вана му викаме парти.
- Но предполагам, че вие не правите такива неща във вашето време.
- Не и възпитаните.
Чудя се какво ли биха си помислили децата ми за мен сега?
Ти имаш ли семейство?
Имах син. Почина от левкемия.
А неговата... майка,
тя се опита...
Опита се, но не можа да превъзмогне болката. Самоуби се.
Съжалявам.
Кой ще излезне първи?
Няма да съм аз.
- Колко от това е мое?
- Докъдето ти стига погледът.
За да увеличим територията си, се нуждаем от кораба, който строят бунтовниците.
Шпионите ни докладваха, че почти е готов за потапяне.
Тогава трябва да действаме скоро.
Копаеме достатъчно руда от скалите, които падат от небето, за да поддържаме мъжете ни в пълно снаряжение.
Бунтовниците крадат от време на време, но не е прекалено много.
- Валдемар не може ли да ги хване?
- Много са опитни.
Понякога е по-добре да им дадеш малко свобода.
Тяхната находчивост може да е полезна.
Том получил повече прегръдки и целувки от леля си Поли този ден,
отколкото за цяла година.
Том не разбирал с какво е заслужил това благоразположение на леля си.
Утре повече. Време е да спиш.
Какво е това?
Кой го е направил?
Някой от новите, а? Господин Хейл? Господин Лев?
Госпожица Алис?
Госпожица Алис.
Тя е цял художник.
И шивачка.
Вие двамате се харесвате, а?
Не се привързвай много към нея.
Поправи ме ако греша. Не си спомням да съм те канил под палубата.
Вземи ни с теб.
Имам сто каюти на кораба и сто работника за тях.
- Освен това ще плаваме надолу по реката.Това май не ви устройва.
- Сам, чуй ме.
През всичките тези години тука да си виждал някой местен?
Не и от 10 години.
Разказват се истории.
Не са истории. Някой дойде при мен, докато бях под водата...
и ми даде дарбата да виждам бъдещето.
Видях Нерон. Видях черна кула, обвита в лед и сняг...
и видях същата тази лодка да плава нагоре по реката и аз бях на нея.
Ами ако това е нашето бъдеще, тогава смятам, че ще стане така, както си го видял.
- Ти не ми вярваш.
- Аз не вярвам на никого, освен себе си.
Тогава повярвай на очите си.
Повярвай на това. Погледни света около теб -
обелискът, кутиите, храната, дрехите.
Не можеш да ме убедиш, че някой не седи зад това.
Прекара години, работейки над тази лодка.
Години! Не искаш ли да намериш отговорите?
Отговори? По дяволите. През последния си живот не намерих никакви отговори.
И защо да си губя времето да ги търся в този?
И забравяш, че съм по-стар от теб. Доста по-стар от теб.
Имам тяло на 30 годишен и акъл на 90 годишен.
И през целите тези години научих, че е важно самото пътешествие,
а не посоката.
Дори и до най-близкият обелиск си е пътешествие.
Ще имат нужда от помощ на сутринта с кутиите.
Защо не свършиш нещо полезно?
Това не е хубаво.
Горе на хълма.
Монат! Тане!
Слизайте! Вижте какво намерих!
Промъкваше се.
Опитваше се...
Защо... защо го направи?
Той беше шпионин. Разузнавач на Вандалите.
Така се действа в Речния Свят.
- Можехме да го рзпитаме.
- Ти си чужденец тук.
Нямаш право да го разпитваш.
Трябва ми помощ за този човек!
Добрите новини са, че наколко дни няма да го търсят.
Сам, ако тръгнеме веднага, ще се върнеме преди да са го потърсили и ще можем да отплаваме.
- Никога няма да разберат, че сме били там.
- Ако тръгнем къде?
Замъкът на Валдемар. Там има някои неща, от които се нуждаем.
- Копаеше метеоритите.
- Най-вече желязо за оръжия.
Но метеоритите съдържат и други ценни метали, хейл.
Най-редкият е хидратен паладий, който смятаме да използваме за гориво.
Валдемар намери скала достатъчно голяма, че да създаде вечен енергиен източник.
Вечен? Невъзможно.
Студеният синтез е базата на производстовото на енергия на Сетианците от векове.
Майната и на лодката тогава. Да построим космически кораб...
и да се махнем от тази затънтена планета.
Само двамата. Какво ще кажеш?
Монат, Тане.
Един от вас ще отиде, един ще остане. Не мога да рискувам да загубя и двама ви.
Аз ще отида. Без умствените способности на Монат, лодката до никъде няма да стигне.
Успях да се измъкна от там жив, мога да го направя пак.
Добре. Вървете и двамата.
Ако не се върнете до следващият прилив, ще приема, че не сте успели.
Ще потегля без вас с помощта на вятъра.
Но дори и с тази проява на героизъм, не мога да ти гарантирам каюта.
Ако няма достатъчно място за всички, поне вземи другите.
Донеси ми проклетия камък. Може да се намери място на палубата.
Вярваш ли му?
Не вярвам на хората, дори на теб.
Добре дошъл в Долината на Метеоритите.
Без тях не бихме имали достатъчно руда за нашите котели.
Да се движим.
Навлизаме в територията на Вандалите. Трябва да си намерим прикритие.
- Намери ли го?
- Каза, че бил от предната страна.
Няма го.
Това ли търсите?
Трябваше да ме освободиш, когато имаше шанс.
Тези, които ми помогнаха, са възнаградени.
Добре се справи. Остана верен на Валдемар.
Вземете го с нас на кораба.
Жалко е да хабиме такъв ценен материал.
Но той ще е добър пример за останалите.
- Искаш ли да опиташ?
- Да.
Сам!
Бийте се!
- Бийте се всички!
- Предайте се или ще умрат!
И двамата!
Валдемар може да ми предложи повече от каюта на кораб, отиващ кой знае къде.
Съжалявам.
Разбрах, че ще е готова за потапяне при следващият прилив.
Научи хората ми как да я управляват, и ще ви пощадя.
Но теб не те очаква подобна милост.
Великият Нептун ще поиска жертва, за да е успешно пътешествието ми.
А какъв по-подходящ кандидат от първият ми истински враг на този свят?
Ще е бавно.
Ползата е да има болка.
Отделете я от другите.
С това не е нужно да разчитаме на вятъра.
И никой друг по реката няма да има такова нещо.
Искам да видя как работи.
Кой от вас иска да е следващата жертва?
Веднъж запалена, енергията се превръща в топлина,
която създава пара, която създава налягане, което завърта колелото.
Добре. Нека най-силните затворници да натоварят останалият багаж. Останалите затворете в трюма.
- Трюмът не пригоден за хора.
- Слабите ще умрът, силните ще оцелеят.
Не виждам къде е проблема.
Какво биха могли да постигнат моите легиони...
с метални сърца, биещи в корабите им.
Навсякъде, където тази лодка пусне котва, войници ще се присъединяват към моята армия и роби, които да работят.
Виждаш ли, единственият лек за анархията е твърдата ръка и желязната воля...
на проницателен водач.
За доброто на гражданите, Рим трябва да бъде възобновен.
Накрай го да товари кораба с останалите.
По-малко от 12 часа до прилива.
Ако си задържиш дъха достатъчно дълго...
можеш да ме видиш как ти махам за довиждане.
Не
Бъдете тихи.
Тихо.
Дишайте бавно.
Пестете си силите или ще умрете.
Добре ли си? Ако оцелеем, ще построим друга лодка и ще отплуваме в обратната посока.
Няма да ни оставят живи. И двамата го знаем.
Когато бях убит за първи път, нямах сили да се боря. Сега имам.
С мен ли си? Само ако имаме шанс.
Стига приказки! Мърдайте!
Сам.
Има си време и място. Хайде.
Само ако беше малко по разумен.
Влизайте!
Къде е Гуен?
- Къде е Гуен?
- Не знам.
- Гуен!
- Надявам се да е избягала.
Мали, ти си умряла в подобен трюм, нали?
Няма нищо.
Вие хората така ли се утешавате?
В Биркенау липсваше всякаква утеха.
Накрая, когато ни съблякоха всички,
единствените утешителни думи, които имаха значение за мен бяха тези -
още съм жив.
- Кажи го.
- Още съм жива?
Отново.
Още съм жива.
Готово ли е всичко? Нерон се качва на борда.
- Лодката е готова.
- Колко остава до прилива?
- По-малко от час.
- А жената?
Очаква ви в капитанската каюта.
Не искам да ме безпокоят.
Добро момиче.
Ако се случи нещо лошо, се скрий.
Харесва ми духът ти.
Колкото повече ни отбягват, толкова повече им се възхищаваме.
Знам, че те заинтригувах,
макар да не си признаваш.
Разстроена си заради приятеля си.
Не ми беше лесно да го осъдя на смърт.
Но трябва да утвърдя авторитета си, ако искам да донеса мир на този свят.
Това ли ти е целата? Отварщаваш ме!
Не ме разбра правилно.
Не претендирам да съм идеален!
Как успя да се измъкнеш?
- Хубавите неща са в малки кутии.
- Гуен ли те освободи? Тя в безопасност ли е?
Да, тя е добре. Къде е Алис?
Добре, чуй ме. Приливът почти дойде. Всеки момент ще отплуваме.
Хейл, прекалено е рисковано. Те все още не знаят как да плават. Това е нашето предимство.
Сам, това е нашата възможност. Може да не ни се отдаде друга.
Ако искаме да останеме живи, трябва да действаме заедно.
Участваш или не? Трябва да знам.
Хайде, Сам.
- Участвам.
- Добре.
Ако искаме да живеем, ако искаме свобода,
всеки, който стъпи на дока, трябва да се бие.
Ако е нужно и до смърт. Готови ли сте?
Готови ли сте?
Готови ли сте?
Готови ли сте?
Добре.
Отиваме за въжетата.
След като потеглим, мъжете на сушата няма да са ни проблем.
Трябва да направим някака изненадваща атака.
- Остави това на нас.
- Добре.
- Лев, можеш ли да държиш меч?
- Винаги има първи път.
Вземи двама мъже и ще се срещнем горе. Мали, ти иди за въжетата и после ела при нас.
Хайде. Един по един.
Какво правиш тука? Казах ти да се скриеш.
Добре, можеш да останеш и да помогнеш на Мали с въжетата. Сега върви!
- Лев, тръгвам след Алис.
- Късмет.
Бях неопитен. Нетърпелив.
Липсваше ми разсъдливостта на по-старите императори.
Но се поучих от грешките си.
Сега знам, че ми трябва една силна императрица до мен,
която да ме вразумява, да ме учи...
Състрадание -
емоция, която никога не съм проявявал в Рим.
Избери си някоя друга.
Ти имаш тайни.
Не знам за какво говориш.
В очите ти се чете толкова болка.
Кой те е изоставил? Забрави го.
По-добре размисли за мен. Мога да ти дам всичко.
Всичко, освен любов.
Любов.
Най-голямото предизвикателство.
Значи Нептун те изхвърли от водите си.
- Недей.
- Тогава го пусни.
Направи го.
Направи го.
Ще ги използвам за по-добри цели.
Наистина.
Меч.
Ритни го.
Виждаш ли, истинският водач винаги би жертвал един...
за доброто на много, без да се съобразява с чувства.
Готови.
Пази се!
Това е разликата между нас, Хейл. Затова аз съм предопределен да управлявам...
а ти си предопределен да загинеш.
Пази се!
- Стой тук.
- Не се бави.
- Бягайте към лодката!
- Спрете ги! Отиват към лодката!
Мали, помощ!
Бързо, Мали! Отрежи въжетата.
Невероятно. Потеглихме.
Монат, донеси друга ракета.
Отиди в машинното отделение. Запали котела.
Никога не си ми казвал за експлозивите, Сам.
- Егати партито за потапяне.
- Машинното. Трябва да се махаме от тук.
Внимавай за Нерон. Все още е някъде там.
Платната.
Течението ни носи към скалите.
Налягането се покачва.
Ето.
Можеш ли да се оправиш с платната?
Аз съм от Гданск. Учим се да плаваме преди да сме проходили.
Добре тогава. Завържи го и поеми руля.
Отиди под палубата, там е безопасно.
Върви! Веднага!
Мили Боже! Мили Боже!
Дай ми сили.
- Монат! А сега какво?
Как сме?
Пълен десен на борд! Пълен десен на борд!
Без двигателите е неконтрулируема.
Аз ще се заема.
- Сам! Трябва ни мощност, или ще се блъснем в скалите.
- Ами платната?
Няма да ни свършат работа.
Правим всичко по възможностите си. Но някъде бъркаме.
- Много не технологична идея.
- Безизходицата е майка на изобретателността.
Удари го! Работи!
Стой! Достатъчно. Вече тръгна.
Овладях я. В безопасност ме.
Добре мина.
Сам, може да има още Вандали на лодката.
Ти върви натам. Аз ще проверя кърмата.
Пази се!
Хейл, пази се.
- Това е между теб и мен.
- Предполагам, че е така.
Но се запитах "защо да си правя труда"?
"Светът ще загуби един творец в мое лице". Знаменити последни думи, а?
Изучавал си ме. Колко хубаво.
Да, изучавал съм те. Учил съм за император Нерон, Нерон страхливецът.
Според историята, си отровил всички, които са ти пречили да стигнеш до върха
и после под прекрасното ти водачество, цялата империя западнала.
Е, историята е сбъркала.
Ти си бил краят на Августинската династия, както и краят на Рим.
Не! Не!
Опитах се да възродя разпадащата се република.
Собствената ми майка,
жена ми Октавия - всички заговорничиха срещу мен...
и срещу Рим.
Загинах, борейки се срещу грешни обвинения.
Загинал си бягайки
като си се самоубил, защото те е било страх да погледнеш враговете си в лицето.
Това е бил твоят завет.
Бъди много, много внимателен.
Дай му оръжието си.
Казах...
да му дадеш оръжието си.
Отново ще загина, борейки се срещу фалшиви обвинения,
ако това са ми отредили боговете.
Все пак Нептун ще получи своята жертва.
Първият човек, който някога си убивал.
Да.
Няма да е последният. Не за дълго.
Нерон е мъртъв. Хвърлете оръжията.
Хвърлете ги!
Можете да скочите или ние ще ви бутнем.
Добре се би.
- Добре ли си?
- А ти?
Изглежда идваме с теб, независимо дали ти харесва или не.
Така предполагам.
Прав беше. Егати партито за отплаване.
Влизай.
Това е за животът ни по реката.
- Те всички искаха да бъдат...
- Сам, направих каквото трябваше, за да ни измъкна от там.
- Това не е моя лодка. Не съм я построил аз.
- Не те карам да я купуваш, Хейл.
Истината е, че всичко, което съм искал, е да бъда капитан на Първо Размисли.
Да се размотавам по реката. Не знам, може би...
да преживея някое малко приключение.
Да се размотаваш по реката? Нещо като Том Сойер?
Не знам дали леля Поли би одобрила това.
Но се обзалагам, че Марк Твен би го одобрил.
Или Сам Клеменс, както е бил познат сред приятелите си в дните, когато е...
плавал с платноходка нагоре надолу по Мисисипи.
Марк Твен.
Не съм чувал това име от години.
Роден под комета, умрял под комета,
влюбен в метеоритите.
Хайде, Сам. Защо не им кажеш истината?
Защо не им кажеш кой си всъщност?
Липсва ли ти семейството, Хейл?
На мене ми липсва.
Но те познават някой на име Марк Твен.
Като погледна към по-ранния си живот, осъзнавам, че съм бил най-щастлив...
когато бях кормчия на стария Сам.
Може би разбрах кой съм и кой не съм.
Сега осъзнах защо съм тук, за да разбера...
защо беше това.
Ще оценя ако си мълчиш...
капитане.
Да тръгнем нагоре по реката.
Пътешествието им започна.
Както и предсказахте. Но ще завърши ли на време?
Ще завърши ли изобщо?
Това не може да предскаже никой.
СУБТИТРИ BigBo