A Midnight Clear (1992) (A.Midnight.Clear.1992.CD1.XviD.AC3-ViGiLANTE.srt) Свали субтитрите
ЕВРОПА 1944
АРДЕНИТЕ - БЛИЗО ДО ФРЕНСКО-ГЕРМАНСКАТА ГРАНИЦА
Много е горещо.
Когато се върна, ще го сложа...
Майка?
Майката е най-старият във взвода.
Той току що навърши 26 години и два дни по-късно му се роди мъртво дете.
Наричаме го Майката... Уилкинс...
защото винаги ни гони за това, че сме разхвърляни, кара ни се,
че разхвърляме наоколо неща.
Малко са изкривени.
Искаш да те вкарам ли, Венс?
Заради нещата, които ти направи и нещата, които аз правя,
би трябвало да те заведа на психиатър в някоя болница.
Не можеш да заблудиш никого.
Не трябваше да ме оставяш да правя тези глупости.
Само ти беше тук.
Това не се смята.
Ти наистина ме обърка, Майка. Това ще ти кажа.
Ти наруши и правилото на взвода.
Кое правило?
Ами, ти каза "мамка му".
Какво ще каже Бащата?
Бащата Мънди измисли правилото да не се употребяват цинизми.
Искаме да стане ясно, че ние не сме част от тази армия.
Да, във взвода си имахме и Баща.
Майката Уилкинс, Бащата Мънди.
Бащата Мънди е трябвало да стане свещеник, но не успял да завърши Семинарията.
Следващото дежурство беше поето от Боб Милър, нашият луд технически гений
и местен шегаджия,
и Стан Шутцер, нашият отмъщаващ еврейски ангел.
По устав в разузнавателния взвод трябваше да има 12 души.
В нашия бяха останали шест.
Мел Авакиан, нашият най-добър войник
беше станал ефрейтор на взвода по същото време, когато аз станах сержант.
Това не стана за нещо, което бяхме направили.
Освен това, че останахме живи.
Той още не си беше пришил нашивките.
Нашият полкови командир беше майор Грифин.
Грифин беше погребален агент в цивилния живот.
Неговата главна страст сега беше да генерира бизнес
за своите армейски противници.
Благодарение на тези военни погребални умения на Грифин
аз направих този стремителен скок към трите нашивки.
Ние изгубихме половината от взвода, опитвайки една от неговите зле планирани,
вдъхновени от картата, разузнавателни операции.
Когато казвам "загубихме", имам предвид "бяха убити".
Никой в армията никога не признава, че някой от нашите е убит.
Те или са изгубени, като Кристофър Робин,
ударен така, като че ли е ударен от топка за бейзбол,
или са го пипнали, както става на криеница.
Или може би са го пипнали като в една двусмислена шега.
Нито един от убитите нямаше коефициент на интелигентност
по-нисък от 150.
Ние спечелихме няколко мили европейска земя
и загубихме началото на безброй поколения много умни хора.
Мисля, че за армията това е добра сделка.
И така, сега ние се движим на север в Ардените,
за да изчакаме заместници.
Това стана като фронтова болница за долекуване,
в която да укрепим нервите си.
Не съм сигурен, че могат да ми ги укрепят.
Сега аз съм уплашен през цялото време.
В средата на декември 1944 г. сме.
Фамилията ми е Нот.
Родителите ми са ме нарекли Уилиям.
От трети клас аз съм Will Knot (няма).
Свикнах да живея с това.
Това, за което не бях готов, бяха момчетата от разузнавателния взвод,
които решиха, че трябва да ме наричат "Won't".
Да вървим, Нот!
В Камп Шелби, преди да ни натоварят на корабите,
бяха казали на лейтенант Уеър, че разузнаването не върши добра работа.
Той беше решил, че ако попълни взвода с интелигентни войници
ще получи по-добро разузнаване.
Той претърси досиетата за войници с най-висок
коефициент на интелигентност
и ни събра като взвод.
Разбира се шестима от нас са мъртви.
Така че, каква интелигентност!
Господи, Нот.
Още ли не си пришил шибаните сержантски нашивки?
Сержантът от интендантството каза, че са се свършили. Чакат нова доставка.
Ами тогава вземи старши сержантски и отрежи от тях.
Това ще бъде унищожаване на държавна собственост, сър.
Добре, надявам се, че това копеле Грифин няма да забележи.
Учудващо е колко много ругатни се използват в армията,
когато си настроен да ги чуваш.
Да, свободно, господа.
Добре. И, ефрейтор, ако може
бих желал утре водата да е малко по-топла.
Ще подрежеш малко бакенбардите.
ОК. Лейтенант Уеър, сержант Нот.
Господа, искам да не обръщате внимание
на всички слухове, които сте чули в лагера в последно време,
защото сега се говори за голяма офанзива на противника.
Разбира се, естественият път за офанзива в този сектор
явно ще бъде по тези два пътя
и по тази просека в гората.
Имайки това предвид, преди три дни аз изпратих патрул.
Този патрул не се върна.
И за съжаление, те не успяха да докладват.
Съответно, аз взех следните решения.
Сержант Нот,
в тази просека в гората
има една къща.
Искам да отидете в тази къща с вашия намален взвод.
Вземете два джипа и храна за една седмица.
И от тази къща
ще докладвате за всяка активност на неприятеля в този сектор.
Лейтенант Уеър,
Вие ще поддържате непрекъснат радио-контакт със сержант Нот.
- Ясно ли е, господа?
- Да, сър.
Сър, има ли данни за неприятел в къщата?
Вижте, сержант Нот,
това е нещо, което ще трябва да разберете?
Тъй вярно, сър.
Ние караме от часове през снега.
Майката и аз не сме говорили за нашата екскурзия през гората.
Той се държи, като че ли това никога не се е случвало.
Така е добре. Само мисълта за нещо подобно ме кара да се страхувам.
Какво става, Майка?
Не знам. Има нещо нагоре по пътя.
- Какво е?
- Не можеш да го видиш оттук.
Добре, стой тук.
Какво е?
Милер.
Провери.
Защо винаги аз трябва да проверявам?
Джими Бруновски, от патрула на Грифин.
Изглежда най-накрая си е намерил гадже.
Не го разбирам.
Какво има?
Тези мръсни нацисти.
Копелета мръсни със зелеви глави!
Дай ми ръка.
Нека Господ се смили над душите ви.
Не виждам нищо. Нито дим, нито движение.
Какво мислиш? Да напредваме ли с джиповете?
Всъщност си мислех може би за изстрел в окото.
Ще се насочим надолу по пътя и ще заобиколим отзад,
след това ще излезем отпред на пътя и ще проверим за мини.
Съгласен ли си?
- Да. Ние ще ви прикриваме.
- Страхотно.
Ако кракът на Мел не беше измръзнал, той сигурно щеше да бъде командир на взвода.
Но нещата са такива, каквито са.
Или може би той щеше да бъде мъртъв.
Не съм съвсем сигурен в коя страна сме.
Би могло да е Белгия, Люксембург, Франция, дори Германия.
Не знам и какъв ден сме. Нямам часовник, така че не знам колко е часа.
Дори не съм сигурен как се казвам.
Следващото нещо е, че ще ме направят генерал.
Открихме четири матрака със сатенени покривки,
вино и каси със сардини.
Разузнавателният взвод, или това, което е останало от него,
ще живее в лукс няколко дни.
О-о-у. Чаршафи и възглавници. За последно спах на такива вкъщи.
Мел, хайде. Покажи им какво правехме за старата USO.
USO, a?
В Камп Шелби, когато накрая разбрахме,
че наистина ще ни превозват през океана,
изпаднахме в лека паника.
Това, което най-много тревожеше всички ни,
с изключение на Майката Уилкинс, е че бяхме единадесет девственика.
Не знам дали това беше нормално
или имаше някаква корелация между липсата на преждевременна сексуална зрялост
и това, което е познато като интелигентност.
Мисля, че Шутцер даде идеята. Или може би беше Еди.
Еди беше най-малкият от нас.
Четирима от нас се уредиха с отпуск и се отправихме към града,
за да намерим хубава и безразлична курва, която да ни спаси от нашата мъка.
Решихме да сме четирима. Представяхме си, че ако сме повече, това щеше да прилича на групово изнасилване.
И, разбира се, имахме повече романтични аспирации.
Имахме петдесет долара. Изхарчихме 10 за стая
и оставихме останалите за инвестиция.
Имаше много спорове за това, каква да е жената.
Мисля, че всички бяхме уплашени, че ще останем насаме с истинска жена
и няма да успеем да се справим.
Момичетата от баровете не бяха в списъка.
Бяхме добре подковани от военните "венерологични" филми.
Авакиан и Шутцер бяха натоварени с търсенето.
Еди и аз чакахме.
Колко е часът?
- Един.
- Шегуваш се.
Имаме компания, момчета.
О, мамка му.
Тогава веднага разбрах, че няма да мога да го направя. Щастлив съм, че съм трети.
Значи, бяхме на път да се откажем,
когато видяхме това момиче на автобусната спирка.
Просто седеше там на една от тези дървени пейки.
Ние се въртяхме наоколо, говорейки си какво ще правим цяла нощ.
И изведнъж, неочаквано
тя се съгласи да дойде с нас.
Помислих, че се шегува, но тя беше сериозна.
Стан, имам излишен презерватив, ако искаш, можеш да го използваш.
Аз си имам.
Ставаш лош като Майката Уилкинс.
Всъщност, аз мога да го използвам.
Трябваше да се досетя, че на Едуард ще му отнеме цяла вечност.
Какво по дяволите правят там?
Внимавай с езика, Стан. Какво ще си помисли Бащата Мънди?
Да му го начукам на Бащата Мънди.
Хей, Еди, как се справяш там, а?
Може би го е упоила, или нещо.
Хапчета или палка.
Най-накрая ще кажеш ли нещо?
Името й е Джанис.
Била е сгодена за момче на име Мат.
Миналата седмица е разбрала, че е убит в Сицилия.
Дошла е в Шелби, за да му прибере нещата...
и решила да се самоубие.
Но не е могла.
Всичко, което има, е един билет обратно за Питсбург.
Джанис е правила любов само с едно момче - Мат, преди той да замине.
Сега се е съгласила да прави това с всички ни,
настоявайки, че това е, което иска.
Разбира се, ние се чувствахме толкова виновни и уплашени,
че приключихме да подчиняваме тази проста, хубава идея
на всякакви фалшиви разумни доводи.
Отмаляхме преди зазоряване и заспахме.
След това на сутринта Джанис дойде тихо
при всеки един от нас.
Преминахме през митичната бариера
между момчетата и мъжете,
мъжете и смъртта.
Джанис ни отнесе със себе си.
След обилна обща закуска в леглото
изпратихме Джанис до автобуса й.
Никой от нас не говореше за случилото се.
И аз мисля, че винаги ще се чувствам странно относно моя първи сексуален опит,
маскиран като убитото момче на име Мат.
- Нот.
- Да.
Ще приготвя обяд, ако ми донесеш дърва за камината.
Не, Майка. Само малко дим ни липсва
и немците ще видят, че сме тук.
Уил, ако не запалим огън, ще ни замръзнат задниците.
А много е трудно да убиеш немец с измръзнал задник.
Добре.
С дима не беше толкова лошо, колкото мислех.
Отнема ти малко повече време да сглобиш това, а, Бъд?
Не го правя за скорост.
Това вино има вкус на сардини.
А тези сардини имат вкус на вино.
Аз стоя и се опитвам да измисля как да направя тези четири ръце на бридж.
Милер измисли тази игра, наричайки я "компактен двоен бридж без карти".
Когато изгубихме половината взвод, изгубихме и единствената колода карти.
Те бяха в Еди.
Той умря в полевата болница.
С откъсната лява ръка и с лице, по такъв начин...
Не мисля, че той се опитваше да остане жив.
Здрасти, Бъд.
Майката и Авакиан дали се устроиха там долу?
Изглеждат ми наред.
Добре. Слушай. Трябва да бъдеш по-внимателен, когато палиш цигара, разбра ли?
Някой германец може да се промъкне отзад и да ти пусне един в главата,
докато ти се правиш на Уолт Уитман.
Мисля, че ми измръзнаха очните ябълки.
- Да?
- Ти ли си, Уил?
Да. Какво има?
- Не знам. Мисля, че видях нещо.
- Какво видя, Майка?
- Не съм сигурен, Уил.
Не знам. Мисля, че видях нещо да се движи на хълма срещу нас.
Авакиан видя ли го?
Не, само аз.
Добре, внимавай. Ще се обадя горе.
О, мамка му.
- Татко?
- Да?
Да. Майката казва, че е видял нещо на хълма отсреща.
- Ти видял ли си нещо?
- Не, нищо.
Уилкинс трябва да има очи на кукумявка. Аз не мога да видя ръката си.
Добре. Може би той е само нервен.
Само пази гърба им.
ОК, Уил.
Хей, Бъд. Спокойно. Спокойно.
Майката е много нервен. Вероятно няма нищо.
Вероятно нищо? Това е много успокоително, Уил.
Е, ти какво мислиш?
Не знам.
Може би аз трябваше да им кажа за това, как Майката е тичал през гората.
Новината, че бебето му е мъртво, сигурно му е въздействала.
- Да?
- Чухме нещо там долу.
Майката мисли, че това са германци, които сигнализират.
Добре, Мел, изчакай. Ще слезем веднага.
- Бъд. Бъд, събуди се!
- Какво?
Слушай. Мел каза, че е чул някакви шумове.
Искам да се обадиш на Шутцер и да му кажеш, че отивам при долния пост.
След това се обади на Майката и Авакиан и им напомни да не ме застрелят.
Хайде. Ставай.
Чухте ли още нещо?
Не след последния път.
Този път е по-близо.
Хей, американа.
Спокойно, Майка, спокойно.
Какво мислиш? Може би са си отишли?
Не знам.
Може би просто са притихнали.
Мел.
Да отидем двамата да проверим пътя.
Уил, ти ако искаш отивай. Аз съм си добре тук.
Ако са си отишли, отишли са си.
Ако не са, аз няма да вляза в засадата.
Сложи щифта обратно в гранатата.
- Не, не беше.
- Те правят такива дивотии
- Знам, но случаят не беше такъв.
- Откъде знаеш?
Мислиш ли, че бяха петима?
- Да, да.
- Какво по дяволите става?
Мел каза, че са говорили на теб. Какво казваха?
Не знам. Първо беше: "Хей, американа".
След това, когато си тръгнаха, започнаха да казват нещо като "слап гудер".
Няма никакъв смисъл.
Мамка му, това е идиш. Това е "шлаф гуд".
Това значи "приятни сънища".
"Приятни сънища"?
Да, Уил. "Приятни сънища". Схвана ли?
Мамка му. Тези шибани нацисти. Размекват ни, за да ни убият.
Уеър е на телефона. Не ми звучи много щастлив.
- Майката сам ли е навън?
- Да.
- Защо?
- Защо? Вече е ден.
Няма нужда да оставяш двама души навън през деня. Какъв е смисълът?
Не знам, Бъд. А германците?
Какво искаш, Уил? Искаш ли да изгубим един, двама души?
Аз съм наистина доволен, че говорим за това. Доволен съм, че можем да се справим с това.
Мамка му.
Ти си, Бъд. Влизаш или пас?
Пасувам.
Ейбъл 1 до Ейбъл 2. Край.
Казвам на Уеър за нашата среща с германците през нощта.
Лоша идея.
Грифин отчаяно иска информация,
така че Уеър ни заповяда да открием командния им пост.
Решихме да се насочим на юг по просеката.
Това е добре като избор, както и всеки друг, и изглежда, че точно оттам идваха гласовете им.
Разбира се, това може да се разглежда и като добър аргумент да се насочим на другата страна.
Имах обикновените проблеми:
да забелязвам колко красив е светът, точно когато мога да го напусна.
От тази страна на пътя.
Не се безпокой.
Кеф ми е да държа шибаните нацисти на мушка.
Мисля, че се надървям.
Знам, че можехме да убием тези три момчета и да се измъкнем.
Също така съм сигурен, че те можеха да направят същото с нас миналата нощ.
Това, което не знам, е защо и в двата случая това не стана.
По дяволите!
Мамка му! Преебахме се!
Заради теб сега ще ни пречукат тук. Успокой се.
Казах да се успокоиш. Трябва да млъкнеш. Трябва да млъкнеш.
- Млъкни, Стан!
- Заради теб ще убият всички.
Ще ни убият. Млъкни!
Стан! Трябва да...
Хайде!
Какво стана?
- Откри ли някакви германци?
- Да, добре ги открихме.
И те ни откриха. "Зелките" почти ни пръснаха главите.
О, по дяволите.
Загубих бинокуляра и картата.
Страхотно. От трън, та на глог.
- Какво стана, Бъд?
- Какво се случи?
Германците ни откриха, видях смъртта в очите им.
Те можеха да убият всички ни, а просто ни пуснаха.
- Това се случи.
- Хванали са ви и след това са ви пуснали?
Защо се оплаквате? Трябва да сте щастливи.
Трябва да сме щастливи?
О, ОК, Мънди, щастливи сме.
Щастливи сме! Юпиии! Ура-а-а!
По-добре ли се чувстваш сега?
Добре, Стан, хайде.
- Какво по дяволите е това?
- Това е Майката.
Пак трополи из тавана. Всичко е наред.
- Намери ли нещата?
- Те трябва да са се върнали, след като сме си тръгнали.
Има много следи. Взели са бинокуляра и картата.
Ти какво направи? Пълзя наоколо на колене да ги търсиш?
Не. Видях веднага, че нещата не са там.
Намокрих се, докато подготвях изненада за нашите тевтонски приятели.
Какво, капан?
Направих снежен човек.
Точно там, където изпуснахме нещата си.
Използвах борови иглички за мустаци.
И след това - клонче, като ръка, правеща нацистки поздрав.
Дори сложих няколко борови клонки върху едното око.
- Приликата не е лоша.
- За Бога, Стан.
Те можеха да ти дойдат отзад, и да “получиш” няколко критични коментара,
и ето още един загубен блестящ млад човек.
Дори написах съобщение отпред на снежния човек.
Какво?
Да го начукам на
ХИТЛЕР.
Направих удивителна с борови клонки.
- Къде е Майката?
- Горе на тавана си.
- Какво прави там?
- Нямам представа, Уил.
Всъщност той в последно време се е укротил.
Може би се е обесил, а, Баща?
Добре ли си, Майка?
Погледни картините, Уил.
Погледни.
Виждаш ли?
Някой го е било грижа.
Някой е направил нещо,
вероятно дори без пари.
От любов.
Понякога не ми се вярва, че някъде е останала някаква любов.
Опитай се да си спомниш кой е истинският неприятел, Уил.
Боже, помислих, че загубихме и двама ви горе.
Какво правехте, създавахте семейство?
Баща, ти си на ход.
Освен ако някой не е против, Бъд,
Мисля, че трябва да отидат поне двама на долния пост.
Приемате ли?
Навън е много зловещо за сам човек.
По дяволите!
Какво става, по дяволите?
Хвърлих граната. Те още не отговарят на огъня.
Чуваш ли това?
Чуваш ли това?
Чуваме ги без телефон. Какво викат сега?
Мисля, че викат: "Да го начукам на Хитлер" по начин, по който баба ти би го казала.
Има един луд, който претендира, че гранатите не убиват.
Може би трябва да изпратиш тук няколко усмирителни ризи.
Граната!
По дяволите.
- Тук става бой със снежни топки.
- Какво?
Не мислиш ли, че може би войната е свършила и не ни казват, а?
Имам предвид, че те няма да направят това.
- Сигурен ли си, че сте добре там?
По дяволите, Шутцер! Ти си този, който започна това: "Да го начукам на Хитлер".
Шлаф гут, "зелки".
Ти взе картата?
Да.
Колко съм тъп.
Какво?
Опитвах се да разбера тази луда история, която става
последните няколко дни и само един отговор има смисъл.
Помниш ли замръзналия американец и "зелката", танцуващи заедно?
Разбираш ли, това е като съобщение. Те искат да се съберат.
- Грубо е, но си спомни кои са те.
- Е?
Е, после дойдоха с това "шлаф гут" миналата нощ.
Като че ли казваха, че знаят, че сме тук,
но това не ги ядосва.
- Да.
- Добре, слушай.
ОК. Просто се опитай да измислиш поне една причина, защо не са ни покосили досега,
или поне не са ни пленили.
Мисля, че ни казват, че искат да говорят,
може би дори да се предадат.
- Какво?
- Ако съм прав,
искат да се срещнем в тази просека в 12:00.
А ако това е клопка?
Ако искаха да ни убият, можеха да го направят няколко пъти.
Ние можехме да ги застреляме. Не го направихме. Това не значи, че искаме да се предадем.
Може би изчакват подкрепление.
Със снежни топки?
Бой със снежни топки не значи предаване.
Да, но погледни това.
- Ще го споделя с Уеър.
- Хайде, Уонт.
Няма да намесваме офицери, за да не прецакат всичко.
Знаеш ли, мисля, че имаме шанс
да направим така, че да излезе нещо добро от всичко това,
ако просто използваме главите си.
Какво ще кажеш просто да отидем там и да разберем какво става?
Само ние двамата. Аз ще поема всички рискове.
- Пак ти казвам, аз трябва
- Той ще каже на Грифин.
- И ти знаеш дяволски добре,
че Грифин ще пристигне тук да командва,
така че да изглежда като генерал Патън, печелещ войната с една ръка.
Така стоят нещата, Стан. Нищо не можем да направим.
Да предположим, че един от нас хване всички германци сам.
След това ще го провъзгласим за сержант Йорк.
Това заслужава най-малко Сребърна Звезда.
Може би дори пътуване до вкъщи, като завръщащ се герой от войната.
- Как ти звучи това?
- Звучи ми като военен съд.
По какъв начин ще ни хванат?
Знаеш ли, заради Майката, мисля, че поне трябва да опитаме.
За Майката?
Разбира се. За кой друг?
О, това би било перфектно.
Ще свидетелстваме, че германците са ни притиснали
и Уилкинс е пристигнал за нула време и е спасил всички ни.
И ще имаме истинска банда от противникови войници да потвърди разказа ни.
Да, добре. Засега няма да казваме на никого, нали?
Това е само между двама ни.
Ако не стане, поне ще сме опитали.
Да се измъкнем навън беше лесно.
Майката беше на тавана сам,
а Бащата и Милер спяха.
Решихме да кажем на Авакиан, който дежуреше на долния пост.
Значи ще отидете там, ще организирате мирна конференция
и ще направите Майката герой от войната.
Да не сте си изгубили и малкото мозък?
- Не мисля така.
- Всичко това е разумно.
Това е теория. Ще ти прострелят задника заради една теория.
Е, аз отивам.
Уил, послушай ме. Аз съм човекът, който знае...
Мел, казах, че отивам.
ОК, хубаво.
Но даже и да направите това,
как ще въвлечете Майката в него?
- Ще му кажем
- Не, той е прав.
Ще трябва да теглим чоп или нещо такова и да го залъжем.
Уилкинс никога няма да приеме, ако мисли, че е по милост.
Освен това ти каза, че той ще действа сам.
Не мисля, че искаш Майката изобщо да се среща с германци.
Ти какво мислиш, сержант?
Тогава аз им разказах как Майката тичаше през гората назад към Щаба.
Не мисля, че трябва да му казваме.
ОК, виж, когато отидем да хванем Зелките,
ще оставим Уилкинс тук да пази замъка и да следи радиото.
- Това ще изглежда съвсем естествено.
- Защо си толкова сигурен, че ще стане?
А ти защо си сигурен, че няма да стане?
ОК, хубаво.
Дайте два бързи изстрела и още един, ако имате нужда от помощ.
И след това, какво?
След това... ще ми липсвате.
Хей, шегувам се бе, момчета. Не давайте да ви убият.