A Midnight Clear (1992) (A.Midnight.Clear.1992.CD2.XviD.AC3-ViGiLANTE.srt) Свали субтитрите
Искат да говорят с командващия офицер.
- Аз не говоря немски или идиш.
- Няма проблем, аз ще превеждам.
Нямам нашивки. Няма да повярват, че съм офицер.
Просто не мисля, че са много щастливи да се предадат на евреин.
Те казаха ли, че искат да се предадат?
Не. Само това, че искат да говорят с командващия офицер.
- Какво беше това крещене?
- Не съм сигурен.
- Не си сигурен?
- Виж!
Опитвам се да правя най-доброто, което мога.
Просто... Просто ела с мен там.
Ще им кажа, че нашият офицер е в замъка.
Ти не приличаш на евреин. Може би те ще се разберат по-добре с теб.
ОК? Хайде.
Това е моят приятел.
Той е в "schtieb," разбирате ли?
ОК, разбрах. Те са седем.
Току що са върнати от Руския фронт,
където изглежда са им взели здравето.
Той продължава да говори за тази голяма офанзива на юг от тук
и не иска да участва в нея.
Те мислят, че войната почти е свършила и не искат да бъдат убити
в последните й дни.
Аз им казах, че ще доведем тук нашия командир утре в 10:00.
Уеър ли ще доведем тук?
Виж, просто изкарай Майката на пост
и събери взвода.
Откъде ще намерим офицер?
Не знам.... Защо Уил не го направи?
- Той е командир, за Бога.
- Те вече го видяха.
Освен това нито един от "зелките" няма никога да повярва, че дете като Уил е офицер.
- Погледни го.
- Благодаря, благодаря.
Тогава нека оставим Мел да го направи. Той е роден командир.
Хей, почакайте. Аз дори не съм сигурен, че искам да участвам в това.
Освен това не приличам на арийски бог.
Какво е това? Баща, това са само сержантски, а не офицерски.
- Какво значи това?
- Това е нещо ново, Милер.
Ти си нашият проклет сержант. Освен това нямаме офицерски.
А какво, ако това е някаква
"да хванем командира" схема, която "зелките" са измислили?
Да пуснат куршум в главата ми или нещо такова.
Виж, Бъд, защо не се опиташ просто да вървиш?
- Човекът върви като войник.
- Вложи малко повече небрежност.
- Това мога да го направя.
- Гърдите напред.
Да, това е. Става чудесно.
Просто стой там като непукист и поклащай глава отвреме навреме.
Знаеш ли, ти наистина приличаш на офицер.
- В действителност се чувствам като задник.
- Това е едно и също.
Майката се прибира от пост след пет минути.
- Да не проваляме коледния подарък.
- Сигурни ли сте, че това е добра идея?
Не можех да спра да се притеснявам.
Господи, надявам се, че действаме правилно.
- Да...
- Уил, слушай.
Там долу има пет или шест от тях, които работят като луди.
При тях има нещо голямо. Може да е оръдие.
Мисля, че е добре да пратиш някой на горния пост да ни прикрива.
Мамка му. Мел, ти и Майката отивате на горния пост.
Стан казва, че поставят оръдие.
Добре. Слушайте. Майката и Авакиан отиват на горния пост.
Искаш ли да дойда долу?
- Баща?
- Да, Уил.
Докарай задника си долу. Не трябва да пропускаш това.
Весела Коледа. Весела Коледа.
За вас. Весела Коледа. Весела Коледа.
Весела Коледа.
Весела Коледа. Щастлива Нова Година.
Благодаря. Весела Коледа.
Весела Коледа.
Весела Коледа.
Весела Коледа. Весела Коледа.
Хей, Баща, учил ли си немски в Семинарията?
Какво по дяволите си говорихте вие двамата?
Аз само повтарях "Весела Коледа" и "Щастлива Нова Година".
Казах го може би 50 пъти.
- Той какво ти каза?
- Ами...
каза нещо, което звучеше като...
И после, когато се опита да ми даде пистолета си, той каза...
"Фрюлих Вайнахтен" е "Весела Коледа",
а "Вайнахтсгешенк" е "коледен подарък".
Чудя се какво са си помислили германците за това, което казва Бащата.
Какво става?
Никой не отговаряше на телефона.
О, Господи. Майка, съжалявам.
Забравих, че си горе.
Аз...
Аз чух пеене.
- Всичко наред ли е?
- Да.
Германците искаха да вдигнат малко празнични наздравици.
Бащата направи размяна на подаръци.
Те ни дадоха кренвирши, Ванс.
- Това ли се е случило, Уил?
- Да, това.
Специално тази част от немската армия
изглежда, че вярва в прекратяването на войната.
Не знам дали мога да приема такъв вид война.
Предпочитам да не се събираме, освен когато трябва да се бием.
О, по дяволите.
Това е моят командир.
Хей, Уил, ела тук.
ОК. ОК, те искат да се предадат.
Възможно най-скоро. Днес. Те...
Той е убеден, че тази немска атака ще мине оттук всеки момент.
Това е неочаквано развитие.
Много.
По-младите са умрели от страх, че ако немците минат оттук
и се разбере, че са се предали без бой,
ще го отнесат семействата им.
Всичко се е скапало в родината им и не искат родителите им да бъдат застреляни
или пратени в лагер, защото синовете им са били страхливци.
Добре де, имат ли предложение?
Да.
Искат да ги пленим във фалшива схватка.
Какво?
Просто да вдигнем малко шум, да оставим гилзи, осколки от гранати.
Не. Абсолютно не.
- Уил...
- Не, в това няма никакъв смисъл.
Просто се успокой. Така ще провалиш цялата операция.
- Това е лудост!
- Успокой се! Спокойно!
- Млъквай!
- Искаш да ни убият?
Няма да го направим! И не ми казвай да млъквам!
Уил, знам, че звучи тъпо, знам, но...
Мисля, че това е единственият начин те да се съгласят.
Те са всъщност едни деца. Те просто се страхуват.
Те са само уплашени деца. Погледни ги.
Не знам.
Ти вярваш ли на тези шибани нацисти, Стан?
- Какво значи това?
- Той каза, че не са нацисти.
Те са редовна немска армия. Те са редовна армия като нас.
Казвам да го направим.
А ако е капан?
Не прилича много на клопка, двамата да отидем въоръжени в схватка.
Имам предвид, че в най-добия случай това е взаимно самоубийство, нали?
А ако използват шума, за да привлекат подкрепления?
Не. Ако искаха да направят това, щяха да го направят през първата нощ.
Той е прав, Уил, той е прав. Погледни ги само.
Нещата трябва да са зле във Фатерланд, за да използват армия от старци и деца.
- Е, какво ще правим?
- Просто кимни леко.
Съгласни сме да дойдем следобед,
да вдигнем малко шум с пушки и гранати, и да ги пленим.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край. Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Да, имате ли вече нещо, край?
Да, сър, мисля, че ще бъде възможно да хванем пленник, сър.
Открихме някакви следи. Планът ни е да нападнем техния преден пост
около 3:00 този следобед.
- Край.
- Добре, направете го.
Аз ще дойда. Може би Грифин също. Ние ще закараме пленниците обратно. Край.
Не, сър, не мисля, че това е необходимо, сър.
Кажете на майор Грифин, че...
Няма смисъл той да поема риск, като идва тук.
Джиповете са готови, с вериги,
и ще докараме пленниците при вас, сър, край.
- Ще му кажа.
- Край.
Край.
Казах на Майката, че отиваме навън да се опитаме да хванем пленник.
Казах му, ако не се върнем до два часа, да се обади на Уеър в базата.
Той явно е доволен, че не е с патрула.
Скрихме офицерското облекло на Милер под маскировъчния халат.
Сега какво? Да отидем долу и да почукаме на вратата?
Ами...
ето какво.
Не съм сигурен какво да направя, така че да не ме застрелят.
- Опитай да викаш "другарю".
- Така ли се казва?
Е, Стан, можеш да развееш бял флаг.
Тогава ще изглежда, че грешната група се предава.
Добре, ние ще те прикриваме. Късмет.
О, момче.
Ще чакаме. Друго не можем да направим.
- Какво става? Всичко наред ли е?
- Да.
Той искаше да говори с нашия офицер "хер Мюлер".
Сигурен съм, че това е, защото съм евреин.
Добре, еврейче, заведи ме при моите арийски приятели.
Защо ако наистина се предават,
слагат това момче на пост?
От кого се пазят?
Може би от други германци.
Може би и те си имат майор Грифин.
Обергрупенфюрер Грифтох, или нещо подобно.
Не се притеснявай.
Хайде.
- Това е добре.
- ОК, ето как ще го направим.
Те ще се предадат пред колибата. Милер и аз ще стоим за сигурност.
Добре, сега вие отивате с останалите от взвода.
Когато старият Шикелгрубер и аз сигнализираме, започваме да стреляме.
Когато сигнализираме пак, всички спираме.
След това вие момчета слизате долу, обезоръжаваме ги и ги пленяваме.
Всичко, от което се нуждаем, е кимване от Милер и те ще си съберат нещата.
Дай ми команда. Ще отида да кажа на Бащата и Мел.
- Какво?
- Дай ми команда.
Уил, защо не се качиш на хълма да информираш Бащата и Уил... Мел...
Майка! Спри огъня!
Отиди да видиш Шутцер и Милер.
Стой тук, Баща.
Ще те превържем и ще те измъкнем оттук.
Топло ли ти е?
Някой друг ранен?
Всички са добре, Баща.
- Немците мъртви ли са?
- Не се тревожи за това.
Добре ли си?
Господ да се смили над бедните немци.
Господ да се смили над нас.
- Недей... Не казвай на Майката.
- Няма.
- Не казвай на Майката.
- Няма.
Не казвай... Не казвай на Майката.
Обещай ми.
Няма.
Мъртъв ли е?
Така мисля, Ванс.
Той се затича да ме предупреди.
Защо?
Не разбирам.
Аз имах чудесна позиция.
Не мога да разбера.
Той е глупав, Ванс.
Той върши глупави неща.
Каква каша.
Мамка му! Изглеждаше толкова лесно.
Изглежда нашият приятел тук е получил рана за един милион долара.
Само един искаше да се бие с тези копелета
и аз получих рана за милион долара?
Това ли е начинът?
Как е Мънди?
Той е мъртъв. Умря бързо. Нищо не можех да направя.
Каква грешка.
Бащата каза да не казваме на Майката.
Така и ще направим.
Били сме притиснати и той ни е спасил.
Такъв е планът.
Майката ни каза защо е тръгнал след нас.
Уеър и Грифин са били в замъка, за да чакат пленника.
Имахме един, ако остане жив.
Трудно е да погледна Бащата.
Аз продължавам да чакам да отвори очи
и да ми каже, че всичко ще е наред, ако имам вяра.
Сержант Нот.
- Да, сър.
- Изкарайте няколко души на пост.
В лагера на противника може да са чули престрелката и да изпратят патрул.
Да, сър. Преди пленника да изпадне в шок,
той каза на Шутцер, че всеки момент се очаква немците да атакуват.
По дяволите, войнико!
Кога, мамка му, имаше намерение да ни кажеш това?
Аз мислех, че това е разузнавателен взвод, за Бога!
Лейтенант, свържи ме веднага с полка.
Генийчета, друг път!
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
- Ефрейтор Лиъри тук, край.
Момче, тук е майор Грифин. Запиши това съобщение
и го занеси в Командването на полка възможно най-бързо, край.
Прието, сър. Край.
"Контакт с неприятел и взет пленник.
Имаме жертви. Един мъртъв и един ранен.
Унищожен е неприятелски преден пост.
Пленникът говори за предстояща атака на противника в този сектор.
Повтарям. Пленникът говори за предстояща атака.
Тръгвам незабавно за базата с пленника и ранения. Подпис, майор Грифин."
- Предай това на командира на полка.
- Той няма да го направи.
Край. Да вървим.
Сержант Нот,
наредете на хората си да прехвърлят веригите от вашия джип на моята кола.
Предстои ни дълго пътуване и пътят ще бъде много тежък.
- Да, сър.
- Момче...,
шокиран съм от състоянието на тази квартира.
Това е частна собственост.
Правителството на Съединените Щати отговаря за нея.
Тя беше в лошо състояние, когато те влязоха в нея, майоре.
Свършихте ли, лейтенант?
Защото има достатъчно свидетелства, които сочат за неизпълнение на задълженията
и поведение, неподобаващо за американска бойна част.
Ще бъда честен с теб, момче.
Чудя се дали шибаните ти хора дори знаят, че навън се води война.
Ако не бяха изключителните обстоятелства,
щях да се погрижа този войник, като командващ подофицер,
да бъде изправен пред военен съд и строго наказан.
И къде, по дяволите, са ти нашивките?
Проклет да съм, ако не ми кажеш, че не си имал достатъчно време да ги пришиеш.
Да, сър.
- Ще се заема с това.
- Не! Знаеш ли какво ще направиш?
Ще си изнесеш задника навън
и ще прехвърлиш тези вериги от твоя джип на моята кола за нула време.
Веднага!
Лейтенант,
никога вече не ми противоречете пред хората.
Какво мислиш, Мел? Той ще се оправи ли?
Да, Шутцер е силен. Ще се оправи.
Те няма да изпаднат, ако сте внимателен, сър.
Това е тежко пътуване, но ще помогне, ако отпускате турникетите
от време навреме.
- Ще направим най-доброто, което можем, Нот.
- Благодаря Ви, сър.
Не се безпокой, Нот. Ти свърши добра работа.
Не мисля така, сър.
Нот, майор Грифин иска да държиш взвода тук,
докато «зелките» не започнат атака.
Да останем тук, сър?
Какво ще правим, когато атаката започне?
Ще се свържеш с нас по радиото. Ние ще ти кажем нашата позиция
и тогава се измъквате бързо. Разбрано?
- Разбра ли, Нот?
- Да, сър.
Лейтенант Уеър, по дяволите!
Ще го дундуркаш ли или ще караш шибания джип?
- Идвам веднага, сър.
- Докарай задника си тук!
Късмет, Нот.
Замислял ли си се някога колко мъртви хора трябва да има?
Изглежда Бащата току-що се е присъединил към множеството.
Бащата ми каза, че все още искал да стане свещеник.
Той просто не мислеше, че е достатъчно праведен.
Знаеш ли, мислех си, че Бащата може би е късметлия.
Имам предвид, дали целият шибан свят се движи от говеда като Грифин?
И ако се измъкнем от тази каша, така ли ще продължава?
За какво ти е дървото? Ще го изгориш ли?
Ванс мислеше, че малко коледно настроение
малко би оправило нещата тук.
Мислех, че можем да опечем малко кестени с пуйката.
Ти си пръв, Уил.
Ти не си с най-висок ранг,
но имаш по-висок ранг от нас.
Това е...
Това е коледен подарък.
Опитахме се да си представим, че няма война. Дори не поставихме пост.
Смятахме, че когато атаката започне, ще чуем.
Помолих Уеър да те включи в списъка за награди.
Надявам се, че това е добре.
Мисля, че Стан и Бащата трябва да я вземат.
Не. Ти трябва да я вземеш.
Германците ни бяха притиснали и ти ни спаси задниците.
Аз стрелях само два пъти.
След като Бащата падна, аз... аз повече не стрелях.
Очилата ми се бяха изпотили.
- Дори не знам дали съм уцелил някого.
- Няма значение.
Просто поддържай историята.
Ти ги застреля всичките. Така казах на Уеър.
Може би, ако те наградят, ще успеем да те измъкнем оттук.
Две трети от взвода вече го няма. Не виждам как ще се оправим.
Ще се хвана с теб на бас, Ванс.
Ще се хвана на бас, че след шест месеца
ти ще си при Линда, тя ще е бременна
и всичко това ще бъде нещо, което трудно ще си спомняш.
Съмнявам се.
Хващам се на бас на $100.
Кой има $100?
Можеш да ми платиш по-късно.
На първи януари 1946.
- Басираме се.
- Да.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
- Ейбъл 1 до всеки, край.
- Уил, трябва да тръгваме.
Изтегли телефона и жиците.
Милер, ако някой може да се свърже с това нещо, това си ти.
Продължавай да се опитваш. Нека да качим Бащата на джипа.
- Хайде.
- Тук е Ейбъл 1.
Ейбъл 4, обади се. Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край..
- Хайде!
- Хайде, Уил! Да вървим!
Мамка му!
Хайде, Уил, мърдай! Мърдай!
Шибаният Грифин взе веригите на джипа!
Господи! Ето ги!
- О, мамка му!
- Добре ли си?
- Така мисля.
- Уцелиха Бащата.
Още 100 ярда и ще сме извън обсега!
- Изправи.
- Не мога! Не става!
Изправи! Господи!
- Момчета, добре ли сте?
- Чакай! Можем да се хлъзнем надолу.
Натисни задницата, Майка, задницата!
Давайте. Давайте.
- Да вземем Бащата и да изчезваме оттук!
Е, сержант Нот, какво, мамка му, ще правим сега?
Не мога да повярвам, че просто са си тръгнали.
Мел, какво мислиш?
Не знам, но по-добре да продължим.
- Нямам идея къде са те.
- Просто карай.
- Може да сме се насочили към Берлин.
- Просто карай!
Бензинът ни свърши.
Вероятно трябва да се предадем всеки момент.
Милер настояваше да монтираме 30-калибрената.
Но без истинска стойка
тя вероятно няма да е стабилна достатъчно дълго, за да ударим нещо.
Не можем да останем дълго тук, а и джипът е умрял.
Искаше ми се Шутцер да е тук. Той щеше да знае какво да правим.
Аз се отказах да си играя на войници.
Видя ли тези знаци? Това бяха шибаните SS.
Какво ще правим сега, Уил?
Ще стоим далеч от тях.
Какво мислиш, напредват ли или отстъпват?
Чудя се какво ще си помислят?
Може би това ще ги убеди, че вече съм напълно неспособен.
Ще има бунт.
Аз ще се присъединя.
- 30-ти калибър?
- Заровихме я.
- Радиото?
- Заровено.
- И пушките ли?
- Няма друг начин.
Дори и да се измъкнем и да се доберем, какво ще кажем?
Ще кажем, че са ни хванали, взели са ни оръжието и после сме избягали.
Но мисля, че в целия този безпорядък
няма да има много въпроси.
Ще го направим всички или никой.
Ако някой има нещо против, каквото и да е, нека го каже сега.
Добре, каквото и да става, казвам да го направим.
Аз също.
Искам да кажа, че идеята е толкова дива, че ще съжалявам цял живот, ако не съм опитал.
Разбира се, животът ми може да свърши днес.
Майка, не ни оставяй да ти влияем. Сам ще вземеш решение.
Аз вече реших. Чаках другите да решат,
за да не им влияя.
Това може да бъде най-голямата хитрост в историята на взвода.
Никога не съм виждал по-добра усмивка.
Това беше усмивката, от която се нуждаех, за да направя това, което трябва.
Добре.
Бличър!
Бличър, по дяволите!
Не знаем отговора. Ние сме от друг сектор.
Стойте на място.
Ние сме американци.
Това кръв ли е?
Разказахме му нашата история за бягството.
Те ни казаха да занесем Бащата при гробищния регистър.
След това ни закараха до нашия полк.
Бях изпратен право при Уеър и му разказах нашата история.
Помотах се в кухненската палатка
и се свих да спя зад топлите казани с гореща вода.
Само исках да ти кажа, че всичко е уредено.
Тъй като не сте били в пленнически лагер, няма да се наложи да ви проучват.
Можеш да се върнеш в строя.
Ще попълня взвода ти с една противотанкова група, която са откъснали.
Предложих Уилкинс за Бронзова Звезда.
Прехвърлих го в моторизираната група. Той ще е добре.
Благодаря Ви, сър.
Исках само да знаеш, че опитах всичко, за да се свържа с вас по радиото преди да тръгнем,
но Грифин каза, че няма никакво време.
Как е Шутцер?
Твърдо копеле. Умря, преди да се върнем.
Зелката също умря. Нямах време дори да го разпитам.
Преди да тръгнеш, ще трябва да попълниш сметката за
джипа, радиото и телефона.
Тръгваме скоро.
Ще бием тези шибани «зелки» по целия път до Берлин.
Весела Коледа, Нот.
След войната
чух, че Авакиан се оженил за Джанис.
Милер просто изчезна.
И десет години
след 1946 година
получавам картички от Майката,
всеки път с нова десетдоларова банкнота.
Без обратен адрес.
Без нито една дума.
След това не чух нищо за него.
- Уил Нот -
Превод и субтитри: Turezki