Arsenic And Old Lace (1944) Свали субтитрите
Това е история за Бруклин в нощта преди Вси светии,
където всичко може да стане и обикновено става.
В 3 часа следобед на този ден се случваше това...
БРУКЛИН
Само да ми паднеш в ръцете! Некадърник такъв!
Страйк! Ти си вън от играта!
По същото време от другата страна на реката,
в същинската част на града, във въздуха се носеше романс.
БРАЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА
Елмър, ето го.
-Знаех, че ще го намериш.
-Добре ще ми дойде едно питие.
Дали някоя голяма клечка ще се ожени днес?
Сякаш едни и същи хора се женят всеки ден.
Да си вървим.
Виж онзи с очилата.
От какво се крие?
-Това не е ли Мортимър Брустър?
-Театралният критик?
Не, не е той. Щеше да е сензация!
Човекът, написал Библия на ергена, да се жени? Не го вярвам.
Да снимаме кмета с новия пожарникарски шлем.
Чакай малко, нека видим кой е.
''Двама по двама идваха и си отиваха.''
Добро утро, деца. Как се казвате?
-Илейн Харпър.
-По-високо.
Илейн Харпър.
Благодаря. А вие?
-Мортимър Брустър.
-Как?
Мортимър Брустър.
По-високо, синко. Няма от какво да се страхуваш.
Не искам да се вдига шум.
Ум ли? Ум не ти трябва. Нали ще се жените?
Вие не разбирате. Елате насам.
Искам това да се запази в тайна.
Аз съм Мортимър Брустър.
Кой?
Мортимър Бру...
Това е той!
г-н Брустър!
ОБЩЕСТВЕН ТЕЛЕФОН
Виж сега...
Сбогом, скъпа.
Не разбираш ли? Как да се оженя за теб?
Аз съм символ на ергенството. Критикувам всяка любовна сцена.
Изписал съм четири милиона думи против брака!
И се женя не за кой да е, а за дъщерята на пастор от Бруклин.
Виж се на какво приличаш! Каква е тази измишльотина?
Брошка, която взех назаем от леля ти. ''Нещо назаем...''
Знам го: ''Нещо назаем, нещо синьо.'' Старо и ново.
Ориз и стари обувки. Да те пренеса през прага.
После Ниагарския водопад. Дотам ли изпаднах?
Не мога да го направя. Няма да се оженя за теб. Това е.
-Да, Мортимър.
-Какво искаш да кажеш с това?
Не си ли обидена? Няма ли да се разплачеш?
-Не, Мортимър.
-Не ми казвай ''Не, Мортимър''!
Бракът е суеверие.
Нещо, изживяло времето си. Той е...
А сега се връщаме в един от най-добрите квартали на Бруклин.
Оттук нататък ще се оправяте сами.
ТОВА гРОБИЩЕ Е СЪЗДАДЕНО ПРЕЗ АПРИЛ, 1654
Не ставай глупак, О'Хара. Не разбираш ли,
че ти оставям един от най-добрите райони в Бруклин?
Виж тази стара църква И онези стари къщи.
Джордж Вашингтон спал ли е тук?
Разбира се. Целият квартал е пропит с атмосфера.
-Виж тази стара къща.
-Собствениците й още ли са живи?
Не се шегувай със сестрите Брустър.
Те са едни от най-милите стари дами, които познавам.
Вече не се срещат такива.
Като рози от хербарий са.
Рози от хербарий?
ДАВА СЕ СТАЯ ПОД НАЕМ
Сигурно момичетата са закъсали за пари.
Старецът им ги осигури до живот.
И не ги наричай ''момичета''.
Брофи. Лейтенантът там ли е?
Защо тогава дават стая под наем?
Не дават. Но ако някой дойде да търси стая,
не го пускат да си тръгне, без да го нахранят и да му дадат дребни.
БРУСТЪР
По този начин правят добро на хората.
Преподобни Харпър, надявам се, че не осъждате Мортимър,
само защото е театрален критик и ще води дъщеря ви на театър.
Нямам нищо против това, че е критик,
но човек с неговите убеждения...
БРАКЪТ, ИЗМАМА И ПРОВАЛ
...никога не бива да взима нечия дъщеря за своя съпруга.
Сигурно се разболявам.
Не, скъпи. Преподобният Харпър кихна. Наздраве.
Не трябва да се сърдим на Мортимър.
Той е така влюбен в нея. Аз и Марта сме много щастливи.
Преди рядко идваше да ни види,
а сега е в Бруклин шест дни в седмицата.
Внимавай какво говориш.
Знаеш, че не използвам ругатни.
Ще се изненадаш какво смятат за ругатня.
Ще ме извините ли? Не, Теди. Аз ще отворя.
-Влизайте, г-н Брофи.
-г-це Аби, дойдохме за играчките.
Това е полицай О'Хара. Той поема района.
-Как сте, госпожице?
-Добре дошли в квартала.
Какви новини ми носите, господа?
Нямаме новини, полковник.
Никакви новини.
Великолепно!
Благодаря, господа. Свободно.
Познавате ли преподобния Харпър от църквата, която е до нас?
Това е полицай О'Хара, той поема района.
Как сте, сър? Радвам се да се запознаем.
Играчките са на онзи стол, до вратата на библиотеката.
Теди, донеси си армията и флотата от стаята на леля Марта.
Опаковани са.
Вършите чудесна работа като събирате играчки за децата.
В атака!
Иначе ни е скучно в участъка. Омръзна ни да играем на карти.
-Това ли са играчките?
-Как е г-жа Брофи?
По-добре, благодаря. Още е малко слаба.
Ще донеса малко телешки бульон, за да й занесеш.
Недейте. Вече направихте толкова много.
Стига! Няма да се бавя.
Ако знам какво означават безпределната доброта и щедрост,
то е, защото познавам сестрите Брустър.
Теди, обеща ми да не правиш повече така.
Трябваше да свикам кабинета, за да отпусне тези запаси.
Не го прави повече. Чу ли ме?
Преди го правеше през нощта
и изправяше съседите на нокти. Те се страхуват от него.
Обещах да не ругая, сержант, но какво, по дяволите...
Какво става тук?
-Той е безобиден.
-Мисли се за Теодор Рузвелт.
Има много по-лоши хора, за които може да се помисли.
Така е.
Ще си взема бележка. Много интересен характер.
Не е ли срамота, отче...
Не е ли срамота, преподобни, че в такова добро семейство има луд?
Каква изненада!
-Добър ден, г-це Брустър.
-Как сте?
-Добър ден.
-Как сте, преподобни?
г-ца Марта, полицай О'Хара. Той поема задълженията ми.
Как сте?
-Радвам се да се запознаем.
-Благодаря.
Марта, върнала си се.
Ето го бульонът за г-жа Брофи. Да й го поднесеш топъл.
Бъдете сигурна в това и благодаря много.
Армията и флотата са готови за акция.
Това е прекрасно, полковник. Ще зарадваме много деца.
Какво е това? Орегон?
Теди, скъпи, върни го обратно.
-Орегон заминава за Австралия.
-Виж, Теди...
Не, заминава за Австралия.
-Прекрасни са. Благодаря.
-Няма защо.
-Децата страшно ще се зарадват.
-Нищо особено.
Със здраве, полковник.
Ей, сержант.
Да.
Свободен сте!
-Довиждане и благодаря.
-Няма защо.
-Внимавайте да не се спънете.
-Лека нощ.
Млади човече, нека това ви е за урок.
Довиждане.
-Е, аз трябва да тръгвам.
-Атака!
Към укреплението!
Укрепление?
Стълбите са хълма Сан Хуан.
Наздраве!
Опитвали ли сте да го убедите, че не е Рузвелт?
-О, не!
-Той е толкова щастлив.
Спомняш ли си, Марта?
Преди доста време си мислехме, че ако бъде Джордж Вашингтон,
би било добре за него и му го предложихме.
И знаете ли какво стана?
Стоя под леглото с дни и не искаше да бъде никой.
Е, щом той е щастлив, и щом вие също сте щастливи...
Тревожим се какво ще стане с Теди, след като си идем.
Да, така е. Това е проблемът.
Мортимър е направил всичко необходимо
Теди да отиде в санаториума Хепи Дейл, след като умрем.
Великолепна идея! Там е много хубаво.
Скъпият отец Харпър.
Знаеш ли, Марта, мисля, че е започнало да му просветва.
Не трябва да се тревожим за него.
Няма да попречи на плановете ни за Мортимър и Илейн.
Сега ли пихте чай?
Да.
Вечерята също ще закъснее.
Защо?
Имам добри новини за теб.
Отиваш в Панама да копаеш нов шлюз за канала.
Прекрасно!
Това е чудесно! Просто чудесно!
Трябва да се приготвя за път.
Аби! Докато бях навън ли?
Да, скъпа. Не можех да те чакам.
Не знаех кога ще се върнеш, а и очаквах преподобния Харпър.
-Съвсем сама.
-Справих се добре.
-Ще сляза долу да видя.
-Не, скъпа.
Нямаше време. Бях сама.
Е?
Виж в раклата до прозореца.
-Това е Илейн!
-Здравейте.
-Но, Илейн...
-Какво искаше да каже?
Не вярвам да са отишли и...
Слушай, приятел.
-Това такси е видяло много, но...
-Още нищо не си видял.
-Ще ни караш до гарата.
-Вземи й шапката.
Чакай малко. И брошката.
Ако й намериш фибите, задръж ги.
Ето ги.
Ето ти шапката.
Хвърли я. Не ми харесва погледът ти.
-Какво му има?
-Отецът говори миналата неделя.
Така ли? Какво каза?
-Беше против.
-Но това е било в неделя.
Моля те! За Бога!
Мортимър, искаш да ни видят всички ли?
Да, искам всички да гледат.
Нека всички в Бруклин над 16 да гледат.
Мортимър, ти ще ме обичаш и заради ума ми, нали?
Всяко нещо с времето си.
Ето го пак този поглед!
''Пак този поглед, Мортимър!'' По-добре свикни с него.
Ще го виждаш често. Точно преди да се случи това.
Знаеш ли какво правим? губим си времето.
Аз ще кажа на лелите си, а ти кажи на...
Не казвай на баща си. Простудата му ще се превърне в пневмония.
Аз ще се оправя с татко. Той ще разбере.
Защо не му изпратим телеграма от Ниагарския водопад?
От Ниагарския водопад?
Затова спряхме при офиса ти.
Разбира се! Ще спазим целия ритуал.
Ниагарския водопад! Всички трябва да отидат там.
Трябваше да видиш лицето на секретарката ми.
Самостоятелно купе, младоженски апартамент в хотела,
а утре сутринта ще се спуснем с бъчва от водопада.
Отивай да си стягаш багажа.
Няма нужда. Стегнах го още в деня, в който те срещнах.
Виждаш ли?
Ето това имам предвид. Това мразя у жените.
Чудя се какво ли прави Мери сега?
-Влакът тръгва след час, скъпа.
-След малко съм готова.
-Татко може да ме благослови.
-Свирни, когато си готова.
След това отвори бързо входната врата.
Ако видиш една голяма светкавица, това съм аз.
Какво? Сега?
Не, не сега!
Направи се на изненадана, като ни каже.
Дръжте се да не паднете.
Ние се оженихме. Илейн и аз.
Това е чудесно, скъпи!
Не е ли чудесно? Те са се оженили!
Не се правете на изненадани, стари лъжкини такива.
-Мога ли да ползвам телефона?
-Разбира се.
Не е ли страшно хубаво?
И като си помислиш, че стана тук, в тази стая!
Чакай.
Цветарницата на Бенсън? Мортимър Брустър е.
Изпратихте ли розите до г-жа Брустър? Много добре.
Изпратете още четири дузини до купе А в гранд Сентрал Стейшън.
Побързайте. Сложете също портокалови цветчета.
Преди да тръгнете, трябва да го отпразнуваме.
Ще отворя бутилка вино и ще попеем.
Ще поканим и няколко съседи.
-И разбира се, сватбената торта.
-Нямате време да правите торта.
Отиваме на Ниагарския водопад. Таксито чака.
Тя е готова. готова е още от...
Сигурно е била готова още в деня, когато я срещнах.
Всички освен мен ли са знаели, че ще се женя?
Знаехме, че ще разберете.
Имам двете най-прекрасни лели на света.
Вие пък имате най-прекрасния племенник.
Ще отида да подготвя всичко.
Надявам се, че преподобният не е много разгневен.
Знаеш как го ядосват книгите ти.
Ще ги изгоря. Нека преподобният драсне първата клечка.
Оставял ли съм бележки за новата си книга тук?
Имаш предвид Разумът срещу брака?
Къде са?
-Скрих ги някъде...
-Потърси ги.
Дръж се прилично.
Да ги намерим, преди да ги е видяла Илейн.
Здравей, Мортимър!
-Как сте, г-н президент?
-Чудесно, благодаря.
-Какви новини ми носиш?
-Страната ви подкрепя изцяло.
Да, знам. Не е ли чудесно?
Довиждане. Отивам в Панама.
Довиждане, г-н президент.
Ще откривам нов шлюз за канала.
''Кажи новините на мама.''
-О, скъпи.
-Бележките ли откри? Какво има?
Снимка на брат ти Джонатан като малък.
Трябва да я изгориш заедно с книгите ми. Какво лице само!
Помня. И възрастните се страхуваха от него.
Само мисълта за Джонатан ме плаши.
Помниш ли как разкъсваше червеи със зъбите си?
Джонатан? Сигурно е в затвора или е обесен, нещо такова.
гледах една пиеса и един от героите ми напомни за Джонатан.
Наистина ли?
Напълно луд. Пиесата се наричаше Убийството излиза наяве.
О, скъпи!
Страхотна пиеса.
Още с вдигането на завесата на сцената имаше труп.
След това...
Ей, господине.
-Честита женитба!
-Поздравления, скъпи!
Сега не е времето.
Слушайте, милички.
Нали знаете как винаги съм искал да пратя Теди в Хепи Дейл?
Да, скъпи. След като си отидем.
Да, говорихме с преподобния Харпър за това.
Теди заминава в Хепи Дейл сега. Незабавно!
-Той е в избата. Извикайте го.
-Моментът не е подходящ.
Когато Теди работи на канала, не можеш да го накараш нищо.
Чуйте ме.
Ужасно съжалявам, но се налага да ви кажа нещо шокиращо.
Теди е убил човек!
глупости!
В раклата до прозореца има труп!
Да, скъпи. Знаем.
-Знаете?
-Разбира се.
Да, но това няма нищо общо с Теди.
Забрави за това, Мортимър.
Забрави, че си видял господина.
Да забравя?
Не сме си помисляли, че ще го видиш.
Какво, по...
Кой е той?
г-н Хоскинс. Адам Хоскинс.
Това е всичко, което знаем за него, както и че е методист.
Методист ли е? Колко хубаво.
Само това знаете? Какво прави тук?
-Какво е станало с него?
-Той умря.
Лельо Марта, хората не влизат ей така в сандъци, за да умрат.
Не, скъпи. Той умря преди това.
Чакайте! Спрете.
Как умря?
Мортимър, не ни измъчвай така.
господинът почина, защото изпи малко вино с отрова в него.
Как е попаднала отровата във виното?
Ние я сложихме, защото така по-малко се усеща.
В чая придобива специфична миризма.
Искате да кажете...
Вие сте я сложили във виното?
Да. И аз сложих г-н Хоскинс в раклата,
защото преподобният Харпър идваше насам.
Погледни ме, скъпа.
Знаела си какво си направила и не си искала Харпър да види тялото?
Не по време на чая. Нямаше да е много любезно.
Предумишлено убийство.
Мортимър, вече знаеш всичко, просто забрави за него.
Мисля, че с Марта имаме право да си имаме тайни.
Аби, докато бях навън, навестих г-жа Шулц. Вече е много добре.
Но отново иска да заведем Джуниър на кино.
Ще го направим утре или вдругиден.
Да, но този път ще отидем, където искаме ние.
Не искам Джуниър да ме води на неговите страшни филми.
Трябва да забранят да се правят филми, които плашат хората.
Централа?
Чувате ли гласа ми?
Чувате го?
Сигурна ли сте?
Значи наистина съм тук.
Миличките. Нощта на Вси светии е чудно време за тях.
Така е. Добре се забавляват.
Мортимър, не бъди нетърпелив.
-Ще ти дадем да оближеш купата.
-Да оближа купата?
Не искам. Искам да знам какво ще правим.
Ще празнуваме.
Да празнуваме ли? В раклата има труп!
Да, скъпи. г-н Хоскинс.
Знам как се казва. Искам да знам какво ще правим.
-Не мога да те дам на полицията.
-Не се тревожи.
Казахме ти да забравиш за всичко.
Да забравя? Не разбирате ли, че трябва да се направи нещо?
Дръж се прилично, Мортимър.
Вече си на възраст и не бива да се ядосваш така.
-Но г-н Ходжкис...
-Хоскинс, скъпи.
Както и да се казва, не бива да го оставяме там.
Нямаме такова намерение.
Теди е долу в мазето и копае шлюз.
Ще погребете г-н Ходжкис в мазето?
Да, скъпи. Така направихме и с другите.
Виж, лельо Марта. Не можете да...
-Другите?
-Другите господа.
Като казваш ''другите'', какво имаш предвид?
-Повече от един ли?
-Да, скъпи.
Да видим. 11 са, нали, Аби?
Не, скъпа. С този стават 12.
Аби, мисля, че грешиш. С този стават 11.
Не, скъпа, защото когато г-н Хоскинс дойде,
си казах, че с него ще станат точно дузина.
Но аз не мисля, че трябва да смятаме първия, Аби.
Аз го броя и с него стават 12.
Така ли?
Сигурно е така. Аби обикновено е права.
Аз понякога ги обърквам.
Значи са 12.
Ало.
Какво му става на Мортимър днес?
Какво мислиш, че му е станало, Аби?
Ало?
Не сега. Прояви малко търпение, за Бога!
Илейн, не исках да кажа...
Да видим. Докъде бяхме стигнали?
Дванайсет!
Да, скъпи.
Аби мисли, че трябва да смятаме първия.
Това няма значение. Седнете.
Кой беше първият?
г-н Миджли. Той беше баптист.
Беше толкова самотен джентълмен.
Всичките му приятели и близки бяха измрели.
Така го съжалихме.
След това, когато получи инфаркт
и седеше мъртъв в този стол,
изглеждаше толкова спокоен. Помниш ли, Марта?
Тогава решихме веднъж завинаги,
ако можем да помогнем на други самотни, стари мъже
да намерят покой,
да го направим.
Защо вие, бедни...
Искате да кажете, че е умрял в този стол?
После Теди се върна от разкопките в Панама
и помисли, че г-н Миджли е станал жертва на жълтата треска.
Това значеше, че трябва да бъде погребан веднага.
Затова го свалихме долу в Панама,
сложихме го в шлюз и направихме истинско християнско погребение.
Видя ли? Затова ти казахме да не се тревожиш,
защото знаем какво да правим.
Чакайте малко!
Елате насам. Ами другите?
Едва ли са се строполили всичките мъртви на прага.
Не, скъпи. Разбира се, че не.
Ами тогава...
-Мортимър.
-Какво?
Помниш ли бурканите с отрова на лавиците
в лабораторията на дядо?
Знаеш, че леля ти Марта може добре да смесва нещата.
Изял си доста от нейната туршия.
На четири литра вино от бъз
слагам чаена лъжичка арсеник,
после прибавям половин лъжичка стрихнин.
Накрая слагам щипка цианид.
Трябва да е доста мощно.
Един от господата даже успя да каже:
''Колко вкусно!''
Така ли? Колко любезно от негова страна.
Аби, не можем да стоим тук и да си приказваме цяла вечер.
Трябва да украсим тортата.
Не се тревожете за нея. Не мога да хапна нищо.
Ах, вие, младоженците! глътка вино ще ти върне апетита.
Ще ми дойде добре, глътка... глътка вино!
Вино!
Започвам да мисля, че и котката е замесена.
Той е чудесен. Пее като чучулига и копае шлюзове.
Работи за новата жертва на жълтата треска.
Виждам заглавията още отсега:
''Масов убиец взима нова жертва'', точно на челната страница.
Да помислим...
Теди! Разбира се. Всички знаят, че е луд.
На кого да се обадя? На Дюи, на Ла гуардия или на Уинчел?
Не, Уинчел не става.
На стария съдия Кулман!
Дали му имам номера.
Какво да правя с билетите?
Информация.
Информация?
Дайте ми номера на съдията Кулман от Норт Шор, Бруклин.
Ще ми се обадите ли вие?
Няма ли да е чудесно, ако той не е там?
Ей, ти!
Мислех, че си голяма светкавица.
Какво правиш тук?
Какво правя тук? Не ме ли чу да свиря?
Да свириш? О, да.
Чух те.
-Как изглеждам?
-Чудесно.
-Върви си. Ще ти звънна утре.
-Утре?
Знаеш, че ти се обаждам почти всеки ден.
Ти с твоите шеги! Къде ти е шапката? Чантите са в таксито.
-Хайде!
-Съжалявам. Нещо се случи.
Да не си изгубил ума си?
Къде е погледът, който щях да виждам толкова често?
Спри! Не ми свири в ухото, моля те.
Какво има? Виж си косата.
Какъв цвят е? Побеляла ли е?
Скъпи, какво има? Какво се е случило?
Цветята са толкова хубави.
Ако можех да ти кажа, Илейн. Миришеш така хубаво.
По-добре си върви!
-Но ние се оженихме днес.
-Върви в леглото и си почини.
Да си почина?
Кой? Съдията Кулман?
Тук е Мортимър Брустър. Обаждам ви се относно Теди.
Трябва да дойда веднага при вас.
Не може да се чака до утре.
Много е важно. Трябва да направим нещо веднага.
Това е въпрос на живот и... Илейн!
Ще излезеш ли?
Какво става тук, за Бога? Дори не знам къде да седна!
-Навсякъде, само не там!
-А Ниагарския водопад?
-Ако стане, стане!
-Чакай малко! Слушай.
Не може да се женим и после да ме зарежеш!
Не съм те изхвърлил от къщата! Ще излезеш ли оттук?
Извинявам се. Нещо стана тук.
По въпроса за Теди, той е...
Това е неговата тръба.
От полицията искат да го вкарат в лудница.
Можете ли да повярвате?
-Видях обявата за стая под наем.
-Млъкни!
Ако подпишете документите, можем да го пратим в Хепи Дейл.
Чудесно място.
Ще го направите?
Чудесно! Ще се обадя на още едно място и идвам.
На вратата се звъни, скъпа.
Как сте? Заповядайте.
Разбрах, че давате стая под наем.
Влизайте.
-Вие ли сте собственичката?
-Да, аз съм г-ца Брустър.
Централа? Междуградски разговор, моля.
А това е сестра ми. Още една г-ца Брустър.
-Казвам се гибс.
-Седнете.
Извинявам се, тъкмо слагаме масата за вечеря.
Това е много удобен стол.
Свържете ме със санаториума в Хепи Дейл, щата Ню Йорк.
-В Бруклин ли живеете?
-Живея в хотел. Не ми харесва.
Семейството ви от Бруклин ли е?
-Нямам никакви роднини.
-Сам самичък на света?
-Е, Марта...
-Не, Хепи Дейл.
Дошли сте в най-подходящия дом.
-Седнете.
-Дейл.
''Д'' като ''дупка''.
Точно така. ''А'' като ''арсеник''. Разбрахте ли?
Винаги ли е така шумно?
Той не живее с нас.
Вече виждам заглавията. Моля ви се.
Искам да видя стаята. Не мисля, че ще ми хареса.
Стаята е на горния етаж.
Защо не опитате чаша от виното ни, преди да ви заведем.
Не пия.
Ние го правим сами. Това е вино от бъз.
От бъз?
Не съм опитвал вино от бъз, откакто бях момче.
-Благодаря.
-Централа!
Не искам пералнята в Хепи Дейл, а санаториума в Хепи Дейл!
Санаториум! Санаториум! Да, като развалена плоча!
-От собствен бъз ли го правите?
-Не, но в гробищата е пълно.
Е, наздраве.
Ало, централа! Защо се бавите така?
Това е отвъд реката! Щях да съм го преплувал вече!
Да!
Ало!
Какво...
Какво, заети ли са?
Заети?
Те са заети, а вие сте тъпи!
Не, не съм пиян, г-жо, но ми дадохте добра идея!
Нервен съм. Не прави това.
Не това.
Махай се оттук! Да не искаш да те отровят и да умреш?
Те са откачени!
На мен ли го казваш?
Не можете да правите такива неща!
Не знам как мога да ви го обясня,
но това е не само противозаконно, но е и лошо.
глупости!
Не е никак хубаво.
Хората няма да разберат. Той няма да разбере.
Искам да кажа, че...
Това се превръща в много лош навик!
Кой? Санаториумът в Хепи Дейл ли е?
Направо не е за вярване.
Хепи Дейл? Искам да говоря с г-н Уидърспун, моля.
г-н Уидърспун на телефона.
Здравейте, г-н Брустър. Как сте?
г-н Уидърспун, помните ли... Добре съм, вие как сте?
Помните ли когато обсъждахме постъпването на брат ми при вас?
Така ли? Искаме той да постъпи там незабавно.
О, скъпи.
Това е много лошо.
Надявах се, че няма да стане така скоро.
Имам няколко души, които се мислят за Теодор Рузвелт
и това ще доведе до проблеми.
Ако е знаел това...
Нямаме Наполеон, г-н Брустър.
Бонапарт. И ако...
Ясно. Разбирам.
Щом сте решили, добре.
готови ли са документите?
Не, но ще станат бързо, ще ви се обадя след това.
Благодаря, г-н... Какво?
Добре. Благодаря, г-н Уидърспун.
Още един Рузвелт. Ама че работа.
Отивам при съдията Кулман, но искам да ми обещаете нещо.
Искаме да знаем какво.
Обичам ви много и двете.
Знаете, че бих направил всичко за вас, нали?
Да, скъпи.
Искам и вие да направите нещо за мен.
Какво?
Не правете нищо. Просто не правете нищо!
Не пускайте никой в къщата и оставете г-н Х. там, където е.
Махни това нещо. Не мога да се концентрирам.
Не искам за нищо на света да ви се случи нещо.
Какво може да ни се случи?
Ами...
Както и да е, ще направите това за мен, нали?
Къде ми е шапката? Ето я.
-Мортимър.
-Какво?
Смятахме да направим служба преди вечерята.
-Това не може ли да почака?
-Ще се присъединиш към химните.
Добре. Ще пея с вас, ще танцувам с вас, каквото кажете.
Не пускайте никой в къщата, докато не се върна.
Обещавате ли?
Добре.
Какво?
Престанете. Какво има?
Шапката на г-н Хоскинс!
-Искате ли да чакам още?
-Да! Извикай ми такси!
-Такси! готово.
-Не ставай. Ще седна отпред.
Да, точно така. Така е по-бързо.
Чакай малко! Какво правя аз?
Хубавата шапка на г-н Хоскинс стана на нищо.
Срамота! Такава хубава шапка.
Мортимър не приличаше на себе си днес.
Няма значение.
Какво каза за Мортимър?
Знам защо той беше така разтревожен.
Защо?
Току-що се е оженил.
Това винаги прави мъжете нервни.
Да. горките.
Така се радвам за Илейн.
Аби!
Ако Мортимър се връща, ще ни трябва нов сборник с химни.
Има един горе в стаята ми.
Аз ще се кача, скъпа.
Обещахме на Мортимър да не пускаме никого.
Двама мъже са, никога не съм ги виждала.
-Сигурна ли си?
-Да.
-Нека да видя.
-гледай.
-Познаваш ли ги?
-Напълно непознати са ми.
Трябва да се престорим, че не сме вкъщи.
Влизай, докторе.
Това е домът, в който израснах.
Като малък нямах търпение да се махна оттук.
Сега се радвам, че се връщам обратно.
Да, Джони, добро скривалище е.
Семейството сигурно още живее тук.
Надявам се, че има угоено теле за връщането на блудния син.
Угоено теле?
Джони, толкова съм гладен.
Виж, Джони. Пиене.
Все едно са ни очаквали.
Добра поличба.
Кои сте вие?
Какво правите тук?
Лельо Аби. Лельо Марта.
Аз съм Джонатан.
Махайте се оттук!
Аз съм Джонатан.
Племенникът ви, Джонатан.
Не, не си.
Не приличаш на Джонатан, затова не лъжи.
Махай се оттук.
Виждам, че все още носиш хубавия пръстен с гранат,
който баба Брустър купи от Англия.
А ти, лельо Марта, още носиш висока яка,
за да скрие белега от киселината на дядо, която те изгори.
гласът му е като на Джонатан.
Да не си претърпял катастрофа?
Лицето ми.
Д-р Айнщайн е отговорен за това.
Той е пластичен хирург.
Но аз съм виждала това лице преди.
Помниш ли, когато заведохме момчето на Шулц на кино
и аз така се изплаших.
Беше същото лице.
Успокой се, Джони.
През последните пет години три пъти му смених лицето.
Ще му направя друго веднага.
Последното лице го видях в един филм,
точно преди да оперирам. Бях пиян.
Виждаш ли какво си направил с мен?
-Дори семейството ми мисли...
-Джони!
Ти си вкъщи, в този прекрасен дом.
Знаете ли
колко пъти ми е разказвал
за Бруклин, за тази къща и за лелите си,
които обича толкова много?
Те те познават.
Моля ви, кажете му.
Джонатан,
много време мина.
Хубаво е, че си отново вкъщи.
Не трябва да оставяме яденето да изкипи.
Извини ни за момент, Джонатан.
Освен ако не бързаш за някъде?
Какво ще правим сега?
Трябва да решим бързо.
Полицията има твои снимки. Трябва да те оперирам веднага.
Трябва да намерим място.
Трябва също да намерим място и за г-н Спеналзо.
Не се тревожи за този предател.
Имаме пресен труп в ръцете си.
Забрави за г-н Спеналзо.
Джони, не можем да оставим мъртвец на задната седалка.
Не трябваше да го убиваш.
Само защото е знаел нещо за нас ли? Какво от това?
Отидохме при него за помощ, а той ни поиска пари.
Освен това каза, че приличам на Борис Карлоф.
Това е твое дело, докторе.
Ти ми го направи.
Моля те, Джони, успокой се.
Ще намерим удобно място и ще те поправя веднага.
Тази вечер, но трябва първо да хапна.
Този път искам лицето ми да не прилича на никой.
Добре. Знам точно какво да направя.
Ще взема това оттук и ще го вдигна...
Внимавай с шевовете този път.
Остави на мен.
Ще ти направя хубави уши и...
-Не се постара последния път.
-И нови шевове.
За очите ще използвам метода на Шмит. Това ми е специалитетът.
-Ще ги събера така...
-Остави очите.
Остави и носа.
Бедният Теди.
Сигурно е за добро.
''Не трябва да задаваме въпроси, а трябва да...''
Подпишете тук, г-н съдия. Извинете ме.
Точно тук.
Понякога си мисля, че при сегашното състояние на света...
На всички ще ни е по-добре в Хепи Дейл. Подписвам се тук, нали?
Миналата седмица предизвиках сензация
в адвокатурата, когато казах...
Довиждане. На добър час. Благодаря.
Кажи на Марта и на Аби, че ще намина. Чувствам се самотен.
Не! Не има казвайте, че се чувствате самотен. Никога!
-Защо, аз не...
-г-н съдия!
Кажете ми, пиете ли?
Не. Никога не злоупотребявам.
Добре! Ще живеете по-дълго.
Е, по малко вино от време...
Не! За Бога, никакво вино!
Сигурно се подписвам за грешния Брустър.
Е, сигурна съм, че вече искате да си ходите.
Скъпи мои лели, така се натъпках с вашата вкусна вечеря,
-че не мога да мръдна.
-Да, тук е хубаво.
Намерих я!
Седнете, господа.
Ето я. Историята на живота ми, моята биография.
Ето снимката, за която ви говорих. Тук сме двамата.
Президентът Рузвелт и генерал готълс в Кулебра.
Това съм аз, генерале, а това сте вие.
Как съм се променил!
Тази снимка още не е направена. Не сме почнали работа в Кулебра.
Все още копаем шлюзове.
Сега ще отидем в Панама, за да инспектираме новия шлюз.
Не, Теди. Не в Панама.
Може би друг път, г-н президент. Панама е на много път оттук.
-глупости! Долу в мазето е.
-В мазето?
Оставили сме го да прокопае Панамския канал в мазето.
-генерал готълс?
-Да, сър.
Като президент на САЩ, главнокомандващ на армията
и човека, възложил ви тази работа,
настоявам да ме придружите за инспекцията на новия шлюз.
Мисля, че е време да си лягаш.
Моля? Кой сте вие?
Аз съм Удро Уилсън. Върви да си лягаш.
Не, не сте Уилсън, но лицето ви ми е познато.
Не в момента. Може би по-късно, като ида на лов в Африка.
Приличате на някой, когото мога да срещна в джунглата.
Може би е по-добре да идеш да си легнеш, Теди.
Те двамата искат да се връщат в хотела си.
генерал готълс, инспектирайте канала.
Добре, г-н президент, отиваме в Панама.
Чудесно! Следвайте ме, генерале.
Намира се на юг.
Е, всичко хубаво!
Искам да коригирам объркването.
говори за хотела ни.
Не сме на хотел. Дойдохме направо тук.
Това не е вашият дом и не можете да останете тук.
С д-р Айнщайн трябва да спим някъде.
Помните, че като момче можех да съм вироглав.
Няма да е приятно за никой, ако...
Не трябва да навлизам в подробности, нали?
По-добре да ги оставим да спят тук.
Ела насам. Бързо.
Забравих да кажа,
че ще превърнем лабораторията на дядо в операционна.
Ще бъдем заети.
-Какво мислиш, че намерих долу?
-Какво?
Панамския канал.
И той е точно с размерите на г-н Спеналзо.
Видях дупката, която копае. 120 на 180 сантиметра.
Точно влиза!
Ще си помислиш, че е знаел, че г-н Спеналзо е с нас.
Това се казва гостоприемство.
По-скоро хубава шега с моите лели.
Ще живеят в къща, с погребан в мазето мъртвец.
Как да го докараме тук?
Да, не можем просто да го внесем през вратата.
Ще докараме колата и после ще го вмъкнем през прозореца.
В леглото.
Ще преместим колата зад къщата. Вие по-добре си лягайте.
Колата си е добре, където е в момента.
Не искам да я оставям на улицата. Нарушавам закона.
Какво ще правим?
Няма да ги оставим за повече от една нощ тук.
Какво ще си помислят съседите?
Хора влизат с едно лице тук, а излизат с друго.
Какво ще правим с г-н Хоскинс?
г-н Хоскинс!
Няма да му е много удобно там.
Толкова е търпелив, горкият.
По-добре Теди веднага да занесе г-н Хоскинс долу.
генерал готълс хареса канала. Каза, че е с точните размери.
Теди, има още една жертва на жълтата треска.
Не може да бъде! Това ще шокира генерала.
Не, трябва да го запазим в тайна.
Държавна тайна?
Да, държавна тайна.
Обещаваш ли?
Имате думата на президента на Съединените щати.
Да умра, ако не я изпълня. Сега да видим.
Как да я запазим в тайна?
Теди, по-добре се върни обратно в мазето.
И после,
когато изключа осветлението и тук стане тъмно,
ти ще дойдеш и ще занесеш бедния човек в канала.
Сега върви.
Ние ще дойдем после за службата.
-Къде е нещастният човек?
-В раклата.
Болестта се разпространява.
Никога не сме имали жълта треска тук преди.
Аз дори не съм виждала г-н Хоскинс!
господи! Точно така, ти беше навън.
Ела и го погледни.
Много добре изглежда, като се има предвид, че е методист.
Ще си внасяме багажа оттук.
Стаята ви е готова. Може да се качвате.
Явно не се движим по бруклинско време. И двете вървете да лягате.
Но вие сигурно сте изморени. И двамата.
-Ние не си лягаме толкова рано.
-Дойдох да се погрижа за вас.
Качи чантите горе.
Ще се върна за инструментите.
Лека нощ.
Сега всички ще си лягаме.
Ще чакам да се качите и ще загася осветлението.
Качвай се, лельо Марта.
Вратата до лабораторията, докторе.
-Добре, лельо Аби.
-След малко се качвам.
Веднага! Изгаси лампите.
Лельо Аби.
Той е наред, Джони.
Ще отворя прозореца. Ти отиди и го вкарай вътре.
Твърде тежък е за мен.
Ти върви отвън и бутай, аз ще го издърпам.
После заедно ще го свалим в Панама.
Добре. Трябва да сме бързи. Аз ще огледам около къщата.
Когато почукам на стъклото, отвори прозореца.
Добре.
Тук е тъмно.
Къде съм?
Тук съм.
Кой го е оставил отворен?
Добре, чакай малко. Избутай го.
Държа го. Хайде!
Чакай малко. Изгубил си му крака някъде.
Помогни ми. Много е тежък.
Сега го държа.
-Внимавай.
-Обувката му падна.
Помогни ми. Тежък е.
Държа го!
Джони, има някой на вратата. Иди да отвориш.
Аз ще се оправя със Спеналзо. Побързай!
Мортимър!
Лельо Аби!
Лельо Марта!
Кой е?
Ти ли си, Теди?
Коя сте вие?
Аз съм Илейн Харпър. Живея отсреща.
Какво правите тук?
Дойдох да видя съпруга си, Мортимър.
Защо фамилията ви е Харпър?
Харпър е. Искам да кажа, Брустър е.
Не съм свикнала още. Аз съм чисто нова Брустър.
Докторе!
Няма проблеми. Всичко е наред.
По-добре вие обяснете какво правите тук.
Ние живеем тук.
Не е вярно.
Аз идвам тук всеки ден. Не съм ви виждала преди.
Къде са Марта и Аби? Какво сте им направили?
Първо трябва да се запознаем.
Мога ли да ви представя д-р Айнщайн?
Д-р Айнщайн?
Хирург от световна величина.
И нещо като магьосник.
-Вие ще ми кажете, че сте Борис...
-Аз съм Джонатан Брустър.
-Вие сте Джонатан.
-Чували ли сте за мен?
-Да, те са говорили за вас.
-И какво казват за мен?
Че има още един брат, който се казва Джонатан.
Това обяснява всичко. Сега, като знам кои сте,
мога да си вървя, ако, разбира се, отключите вратата.
''Това обяснява всичко.'' Какво искате да кажете?
Защо идвате тук по това време?
Помислих, че Мортимър се прибира. Вероятно сте били вие.
Видели сте някой да се прибира?
Да. Не бяхте ли вие отвън? Това не е ли вашата кола?
-Видели сте някой в колата?
-Да.
-Какво друго видяхте?
-Само това!
Разбирам. Значи затова сте дошли?
Не, дойдох да видя Мортимър, но ако той не е вкъщи, ще...
-Казахте две имена.
-Боли ме!
Мисля, че тя е опасна.
Никакви посетители. Ще бъде частно погребение.
-Кажи на тези хора коя съм!
-Това е дъщеря ми Алис.
Не!
Бъди послушна. Не се дръж грубо с господата.
Докторе, в мазето.
Пуснете ме!
Махнете се от мен!
Какво има? Какво става там долу?
Какво има? Какво правите там?
Заловихме крадец. Връщайте се в стаята си.
-Ще се обадим на полицията.
-Аз ще се оправя. Лягайте си.
Чувате ли ме?
Не отваряй.
Не отваряй!
Къде е Теди? горе ли е? Не сега, скъпа.
Защо сте облекли най-хубавите си дрехи?
Боже... Какво е това?
Какво е това нещо, което прилича на индиански вожд?
-Това са брат ти и д-р Айнщайн.
-Казах ви да не пускате никой!
-Кой казахте, че е това?
-Брат ти Джонатан!
-Върнах се вкъщи, Мортимър.
-Какво?
Върнах се вкъщи, Мортимър.
''Върнах се вкъщи, Мортимър.'' Той може да говори.
Да, мога.
Мортимър, не си ли спомняш какви неща ти правех,
докато беше вързан за рамката на леглото?
Например карфиците под ноктите.
-Мортимър, той...
-Чакай малко.
Мили Боже!
Това е Джонатан!
Радвам се, че ме помниш, Мортимър.
Да, помня те.
Как мога да те забравя?
Къде се сдоби с това лице? В Холивуд?
Не започвайте с кавгите още отсега.
Поканихме Джонатан и д-р Айнщайн да останат.
-Какво?
-Само за тази вечер.
Не, аз оставам тук тази вечер.
-Оставам тук завинаги.
-Ами аз?
Тук няма място за никой друг.
Моля, само за момент.
Така че си взимай дребосъка и изчезвайте!
Къде е Теди? Трябва да го видя веднага.
Няма да заемем много място.
Джони може да спи на кушетката, а аз ще спя на раклата.
Нищо няма...
На раклата?
На раклата не може.
Аз ще спя на нея.
Отсега нататък ще спя на раклата.
Виж сега.
Бъди разумен човек.
Ето ти 10 долара. Върви да плашиш хората в хотела.
Мортимър, знаеш как постъпвам с хората, които ми заповядват.
г-н Спеналзо?
Какво?
Какво ще стане с г-н Спеналзо?
Не можем да го оставим в раклата.
Докторе, напълно забравих за г-н Спеналзо.
Чакай! Кой е този г-н Спеналзо?
Наш приятел, Джони го издирва.
Не водете никой друг тук. Сега се махайте!
Всичко е наред, Джони.
Докато се приготвим, ще ти кажа за него.
Скоро ще се погрижа за теб, Мортимър.
Какво ще кажете за това?
Няма го от 20 години и избира точно тази вечер да се върне.
Илейн, какво правиш тук?
-Мортимър!
-Какво има, скъпа?
-Едва не ме убиха.
-Да те убият?
Лельо Аби, лельо Марта!
Не! Джонатан беше!
Помисли я за крадец.
-Така значи.
-Беше по-лошо от това.
Той е някакъв маниак.
Страх ме е от него.
Не се тревожи, скъпа. Аз съм тук сега. Забрави го.
Днес се оженихме, щяхме да ходим на Ниагарския водопад,
след това брат ти се опита да ме удуши, таксито чака,
а сега ти искаш да спиш на ракла!
Раклата. Уидърспун.
-По-добре си върви.
-Какво?
Отиди си вкъщи като добро момиче. Аз имам работа.
-Но...
-Моля те.
Централа? Свържете ме с Хепи Дейл 2-7-0, моля.
Не ме ли чу какво ти казах?
Собственият ти брат Джонатан се опита да ме удуши!
-Моля те! Това е важно!
-Това?
г-н Уидърспун? Мортимър Брустър е.
Да, г-н Брустър.
Не ви разбирам.
-Опита се да ме убие!
-Чакай, не го чувам.
Вижте сега. Подготвил съм документите.
Знам, че е късно, но елате тук и приберете брат ми веднага!
Моля те, скъпа.
Документите са подписани също от брат ви и от лекар, нали?
От лекар?
Проклятие! Забравих за лекаря!
Моля те, млъкни! Не виждаш ли, че трябва да намеря лекар?
Какъв лекар? Семеен лекар може ли?
Вземи си медения месец, пръстена, таксито и раклата,
сложи ги в буре и ги бутни от Ниагарския водопад!
Благодаря, скъпа. Благодаря.
Защо не тръгнете насам?
Докато пристигнете, аз ще взема подписите на Теди и лекаря.
Ще взема и двата подписа. Да, тръгвайте веднага.
Какво й става на нея?
Нека седна. Нека помисля малко.
Лекар, Теди, подпис...
Хоскинс!
О, небеса! Има още един!
Лельо Аби! Лельо Марта!
-Елате тук!
-Заети сме.
Не, елате веднага!
Какво има, скъпи? Къде е Илейн?
Нали обещахте да не пускате никой?
-Джонатан влезе сам.
-Нямам предвид Джонатан!
Нито д-р Айнщайн! Кой е този в раклата?
Казахме ти. г-н Хоскинс.
Не е г-н Хоскинс!
Ето!
Кой може да е?
-Значи не го познавате?
-Напротив.
Това е добро запознанство!
Вече всеки си мисли, че може да влезе тук!
Не се опитвайте да се измъкнеш! Той е един от вашите господа!
Как можеш да кажеш такова нещо?
Този човек е измамник.
И ако е дошъл да го погребем в нашето мазе, сбъркал е адреса.
Ти призна, че си пъхнала г-н Хоскинс в раклата.
Така беше.
Този човек не е взел идеята от г-н Хоскинс!
-Къде е самият г-н Хоскинс?
-Сигурно е отишъл в Панама.
-Какво? Погребали сте го?
-Още не.
Той е долу и чака службата, горкият човек.
Не сме имали свободна минута с Джонатан в къщата.
господи.
Винаги сме искали да направим двойно погребение.
Но няма да опявам някакъв напълно непознат.
Напълно непознат. Как да ти повярвам?
Долу има 12 души, които сте отровили.
Да, така е. Но не си помисляй, че съм способна на измама!
Какво може да е станало?
''Измама''!
Това ще те заинтересува, Мортимър. Реших да останем.
А и реших, че ти си тръгваш, и то веднага.
Слушай, красавецо. Не съм в настроение за спорове.
Ще си тръгнеш ли или да те изведа за ухото?
Водих странен живот.
Марта, ела тук.
Виж какво има в раклата.
Не. Недейте...
Нека леля Марта види какво има в раклата.
Лельо Аби, дължа ти извинение.
Имам добри новини за вас. Джонатан си тръгва.
И си взима д-р Айнщайн и студения приятел със себе си.
Слушай, ти си мой брат, ти си Брустър.
Ще ти дам шанс да си тръгнеш и да вземеш уликите със себе си.
Не можеш да искаш повече от това.
Е?
Добре, в такъв случай трябва да се обадя в полицията.
Не пипай телефона.
Това, което стана с г-н Спеналзо, може да се случи и на теб.
Спеналзо?
Знаех си, че е чужденец.
Остави слушалката.
Полицай О'Хара!
Видях да свети и помислих, че някой е болен...
Не сте сами? Извинете, че ви обезпокоих.
-Не! Заповядайте.
-Да, заповядайте.
Влизайте, полицай. Това е племенникът ни Мортимър.
-Приятно ми е.
-На мен също.
-И другият племенник, Джонатан.
-Радвам се да се запознаем.
Лицето ви ми е познато. Не съм ли виждал ваша снимка?
Не мисля.
-Ще потеглям.
-Стойте, докато брат ми тръгне.
Трябва да рапортувам...
Вие не сте ли Мортимър Брустър, театралният критик?
Да, защо?
Какъв късмет! Аз съм драматург. Сега работя над една пиеса.
Така ли? Много добре.
-Може и да ви помогна.
-Сериозно? Какъв късмет!
Имам чудесни идеи, но правописът ми куца.
Аз нямам грешка. Константинопол, а?
Да отидем в кухнята. Ще ми разкажете по-подробно.
Ще направите ли сандвич?
Нали нямате нищо против да ядете в кухнята, полицай О'Хара?
Че къде другаде се яде?
Ще се видим след малко.
Давам ви последна възможност.
Ще задържа О'Хара, за да имате шанс да се измъкнете.
И тримата: ти, д-р Айнщайн и Спеналзо.
Ако не си тръгнете, ще запозная полицай О'Хара с г-н Спеналзо.
Пиесата ми се развива в...
Идвам веднага, О'Хара.
Само един момент.
Сега тръгвайте! И тримата.
Проблемът между мен и брат ми трябва да бъде разрешен.
Имаме си достатъчно неприятности. Да вървим.
Няма да ходим никъде. Ще спим тук.
Какво? С полицая в кухнята и с г-н Спеналзо в раклата?
Той само с това ни държи. Ще хвърлим Спеналзо в залива.
След това се връщаме тук. Ако се опита да направи нещо...
Не, Джони. Моля те.
Тук сме на добро място. Можем да направим състояние.
Двете стари дами са идеално прикритие. Пречката е Мортимър.
Никога не съм го харесвал.
Успокой се, моля те. Моля те!
Докторе, знаеш, че като си наумя нещо...
Когато си наумиш нещо, си загубваш ума.
В Бруклин не е подходящо за теб.
Добре, Джони. Добре!
Вземи инструментите и ги скрий в мазето. Действай бързо.
-Не знаете какво става в Бруклин.
-Не знам.
-Майка ми беше актриса.
-Истинска?
Разбира се. Тя ми беше майка.
-Извинете.
-Казваше се Пийчес Ла Тур.
-Ела по-бързо!
-Какво има?
-Нали знаеш за дупката в мазето?
-Да.
В нея има гостенин.
Не ми е хрумнало просто така. Работя над нея от 12 години.
Поработете още малко. Сега се връщам.
-Добре.
-Хареса ми първо действие.
Още не съм ви разказал първо...
Мисля, че ви казах...
Да, Мортимър.
Какво правите тук? Казах ви да се махате.
Никъде няма да ходим.
-Така ли?
-Не.
Ти стой настрана.
Добре, сам си го изпроси.
-Полицай О' Хара.
-Идвам.
Ако кажеш на О'Хара какво има в раклата,
аз ще му кажа какво има в мазето.
В мазето?
Там има един възрастен господин, който изглежда напълно умрял.
-Какво сте правили там?
-А той какво прави там?
Сега какво ще кажеш на О'Хара?
Лелите ви искат да чуят края. Да ги доведа ли?
Сега не става. По-добре идете на рапорт.
По дяволите рапорта! Искам да ви разкажа сюжета.
По-добре не ми го разказвайте пред тях.
Ограничени хора, а?
Да отидем някъде, където ще сме сами. Ще се срещнем по-късно.
Какво ще кажете за бара на Кели?
Добро място. Бохемска атмосфера. гениално за работа.
Вие рапортувайте и ще се видим при Кели.
Защо не отидете в мазето?
Няма проблеми.
При Кели обстановката е много по-предразполагаща, уверявам ви.
Началото страшно ще ви хареса.
Аз чакам да се родя и лекарят...
Лекарят!
Вие вървете на рапорт, ще се видим по-късно.
Няма да ме подхлъзнете, нали? Пиесата е страхотна.
-Ще се видим там.
-Ще чакам с нетърпение!
Лекар, лекар.
Къде са документите? Ето ги.
Мислиш се за голяма работа, нали? За по-умен от мен. Не си.
Мислиш, че ме е страх да кажа за Спеналзо заради Хоскинс. Не!
В момента, в който Спеналзо...
Щом лекарят подпише, няма да ме е грижа кой знае за Хоскинс.
Както и за Спеналзо. Да, Спеналзо!
-Къде отиваш?
-При лекаря. Къде мислиш...
Когато се върна, не искам да ви заварвам тук.
Ще го чакаме.
Изглежда виновен!
Е, Марта, сега можем да започваме службата.
Чухме ви, че си тръгвате.
грешно сте чули, скъпи лели. Това беше Мортимър.
И като говорим за служба,
ще ни направите ли кафе, докато отнесем Спеналзо в мазето?
Не, Джонатан. Ще го вземете с вас!
Един приятел на Мортимър го чака долу.
-Приятел на Мортимър?
-Дръж му крака, докторе.
Двамата с г-н Спеналзо ще се разбират отлично.
И двамата са мъртви.
Сигурно има предвид г-н Хоскинс.
г-н Хоскинс?
Знаете какво има долу?
Разбира се. Той не е приятел на Мортимър.
-Той е от нашите господа.
-Вашите господа?
Да. И не искаме да се погребват непознати в нашето мазе.
-Но г-н Хоскинс...
-г-н Хоскинс не е непознат.
Пък и за г-н Спеналзо няма място.
Мазето е претъпкано.
Претъпкано ли? С какво?
Долу вече има 12 гроба.
Дванайсет гроба.
Остана малко място и то ще ни трябва.
Искате да кажете, че ти и леля Марта сте убили 12...
Убили? Разбира се, че не. Това е благородно дело.
Това, което правим, е услуга.
Затова махнете г-н Спеналзо оттук.
Направили сте това тук,
в тази къща и сте ги погребали в мазето?
Това е чудесно, Джони!
Нас ни преследват по целия свят,
а те стоят тук в Бруклин и вършат същата работа като теб.
Какво?
Ти имаш 12 и те имат 12.
Аз имам 13.
-Не, Джони. Не преувеличавай.
-Тринайсет.
г-н Спеналзо е тук. Първия го убих в Лондон.
Двама в Йоханесбург, един в Сидни, един в Мелбърн,
двама в Сан Франциско и един във Финикс, Аризона.
Във Финикс?
-На бензиностанцията
-Бензиностанцията...
Трима в Чикаго и един в Саут Бенд.
Общо 13.
Не бива да броиш този от Саут Бенд. Той умря от пневмония.
Нямаше да умре от пневмония, ако не го бях застрелял.
Не бива да го броиш.
Ти имаш 12, те също.
Старите дами са добри колкото нас.
Така е, нали?
Това лесно може да се поправи.
Трябва ми един повече.
Това е. Само един.
И се досещам кой ще е той.
Цяло щастие е, че ви намерих у дома, д-р гилкрайст.
Това е необичайно.
Извинявайте, че ви вдигнах от леглото, но се нуждая от помощ.
Знам, че Теди свири с тръбата, но не мога да го пратя само за това.
Ако говорите с него,
съм сигурен, че ще го направите. Ето я къщата, в която...
-Лека му пръст на Хоскинс.
-На кого?
Какво казах? Да не би...
-По-добре изчакайте.
-Тук?
Аз ще доведа Теди.
Не искам да тревожа старите дами.
-Чакайте тук.
-В гробището?
Нощта на Вси светии е.
Феите няма да се покажат преди полунощ.
Чувствайте се като у дома си. Седнете на някой камък.
-Ей, $ 22,50!
-Какво?
$ 22,50!
Да, добре ти стои!
Не сакото, броячът!
''Добре ми стои.'' $ 22,50.
-Отдадохме ли му почести?
-Да, с картечница Максим.
Още пет долара и е ваше.
Не, благодаря. Няма да ми стане.
-г-н президент, представям ви...
-Д-р Ливингстън!
-Ливингстън?
-Той ви мисли за него.
Докторът иска да поговорите.
С удоволствие. Добре дошли във Вашингтон.
В Арлингтън е хубаво по това време на годината, нали?
Да, разбира се.
Ето това е.
Имам възможност да почина.
Дотук добре.
Не толкова добре.
Обичаш ли ме или не?
Как може да кажеш такова нещо? Разбира се, че те обичам.
-Наистина?
-Да, скъпа.
Защо тогава се държиш с мен по този начин?
Така те обичам, че вече не искам да съм женен за теб.
Да не си се побъркал?
Още не, но мисля, че е въпрос на време.
Искаш ли да раждаш деца с по три глави?
Не искаш да прекараш живота си сред луди, нали?
-За какво говориш?
-Не знам със сигурност.
Може би е трябвало да ти го кажа преди, но разбираш ли,
лудостта е наследствена в моя род.
Доказателствата са навсякъде.
Само защото Теди е странен, не значи...
Не, скъпа. Това е започнало много преди Теди.
Още с първия Брустър, който е дошъл с кораба Мейфлауър.
Знаеш как в онези дни индианците са скалпирали заселниците.
Той е скалпирал самите индианци.
Това е много стара история.
Ще се кандидатирам за трети мандат, но няма да ме изберат.
Това ще бъде краят на Рузвелт в Белия дом.
-Така мислите вие.
-Е, ако народът настоява...
Скъпи, това не доказва нищо.
Вземи за пример лелите си. И те са Брустър, нали?
Те са най-милите и нормални хора, които познавам.
Дори и те си имат своите странности.
Какво от това? Значи роднините ти са луди. И ти си луд.
Такъв те обичам.
И аз съм луда, но ме целуни.
Не, не. Аз...
Довиждане, посланик. Радвам се, че си поговорихме.
Ако минавате през Вашингтон, отбийте се в Белия дом.
-Документите.
-Дръпни се. Документите!
-Ще го пратя, където искате.
-Така ли?
Току-що бях назначен за посланик в Боливия.
Видяхте ли? Нали ви казах?
Не се тревожете за това. Само подпишете.
Благодаря.
Добре! Ще видите на кого принадлежи къщата!
Предупреждавам ви, по-добре спрете.
Няма смисъл да го правите.
Лельо Аби, върви да си лягаш!
Ужасно е да погребеш един добър методист с чужденец.
Къде беше?
Да подпиша едни документи. Теди в стаята си ли е?
Какво ти става?
Излизаш по това време, за да подписваш някакви документи.
Двете с Марта отиваме в полицията.
В полицията!
Чакайте!
-Не можете да идете в полицията.
-Защо не?
Знаеш ли какво прави Джонатан?
Погребва г-н Хоскинс заедно с г-н Спеналзо.
Оставете го.
Всичко е уредено.
Като две и две четири.
Президентът ще се гордее със своя Панамски канал.
Вече усещам леглото.
Не сме спали от 48 часа.
Забравяш нещо, докторе.
Ако сутринта Джонатан и г-н Спеналзо са още вкъщи,
отиваме в полицията.
Ще ги разкарам, обещавам!
-Ще си получиш сватбения сервиз.
-Запомнете! Никаква полиция!
Вървете в леглото.
И махнете тези дрехи! Приличате на две врани.
Това е брат ми Мортимър.
Чух го, че е горе.
Не! Изморен съм.
Забравяш, че утре трябва да те оперирам.
Утре ще ме оперираш, докторе.
Но тази вечер ще се погрижим за Мортимър.
Джони, не тази вечер! Спи ми се.
Ще го направим утре. Или в другиден.
Погледни ме, докторе.
Разбираш, че това трябва да се направи, нали?
Да, познавам този поглед.
Малко е късно да разваляме партньорството си.
Добре, Джони. Ще го направим.
Но по бързия начин, нали? Както в Лондон.
Не, докторе. Този случай е специален.
Ще го направим както в Мелбърн.
Не както в Мелбърн, моля те!
Два часа!
И когато всичко свърши, какво?
И онзи в Лондон, и този в Мелбърн бяха еднакво мъртви.
Не правете това, г-н президент.
Не мога да подпиша нищо, без да се консултирам с кабинета.
Трябва да е тайна.
Тайна прокламация? Колко необичайно.
Това е единственият начин да надхитрим другия.
-Кой е този другият?
-Това е тайната.
Разбирам.
Много хитро.
Тайната прокламация трябва да се подпише тайно.
-Разбира се, г-н президент.
-Ще се облека официално.
Вече сте облечен, г-н президент.
Добре тогава. Чакайте тук.
Ей, г-н Брустър.
Какво има, мишка ли?
-Вървете си от тази къща.
-Не виждаш ли, че съм зает?
Благодаря, г-н президент.
Какво ми падна от гърба. Добре ще ми дойде едно питие!
-Махнете се оттук, моля ви!
-Какво? говори по-високо.
Джони е в лошо настроение. Тръгвайте!
-Стига си се занасял. Не те чувам.
-Чуйте ме. Вървете си.
Престани! Слушай, докторе... Ти наистина ли си лекар?
Да, завърших Хайделберг в 1919.
Хайделберг ли? Откъде познаваш Джонатан?
По-късно ще ви кажа за това. Сега ме чуйте.
Престани, докторе!
Махайте се оттук! Когато Джони изпадне в това настроение,
той се превръща в маниак. Полудява!
Тогава се случват разни неща, Ужасни неща.
-Тръгвайте си!
-Ще престанеш ли?
Не ми говори за Джонатан, аз ще се оправя с него.
Ти се погрижи за себе си. Хайде, малки приятелю.
-Какво е това? Чакай.
-Шнапсът ми.
-Добре ще ми дойде.
-Той е мой.
Моля, моля. Само за театрални критици.
Тръгвай си, преди да започнат да стават разни неща.
Вижте, г-н Брустър, моля ви.
Току-що сте се оженили.
Имате хубава жена, която ви чака. Вървете си.
Моля ви.
Пиесите, които гледате, не са ли ви научили на нещо?
Не ми говори за пиеси! Трябва да чакам г-н Уидърспун.
героите в пиесите поне проявяват разум.
А проявяват ли някога интелигентност?
-Може ли да е толкова глупав?
-Трябва да си сменим местата.
Когато излезеш от затвора, отиди в театър гарик.
Там пиесата е толкова лоша, че още ще се играе, като излезеш.
Има един герой... Чуй това.
Той знае, че в къщата има убийци и трябва да се сети, че е опасно.
Даже го предупреждават да си ходи. И какво прави?
Не си тръгва. Остава там.
Не го е страх и изобщо не помисля, че трябва да е нащрек.
Убиецът дори го кани да седне.
-Какво, мислиш, че прави?
-Не знам.
Сяда!
Дръпва си стол и сяда на него.
Не е ли страхотно?
Седи си на стола и чака да го вържат и да му запушат устата.
И с какво, мислиш, го вързаха? С въжето на завесата.
С въжето на завесата?
Той не ги ли видя?
Не. глупакът през цялото време седя с гръб към убиеца.
Трябваше само да се обърне, но не го направи.
Виж, братко Хайделберг, в пиесите и във филмите,
героят никога не чува и не вижда нищо. Така е.
Какво прави тогава?
Седи си кротко на стола, а се предполага, че е умен.
Сега чуй това. Виж какво поведение.
Лекомислено! Той си седи там и чака да го вържат.
Какъв идиот!
Прав сте за този приятел. Не е от най-умните.
Да, Мортимър.
Нямаше ме 20 години.
Но никога не съм те забравял, скъпи братко.
Една вечер в Мелбърн те сънувах.
Ако много се дърпаш, ще се удушиш.
По-късно това ще ти се стори като спасение.
Сега, докторе,
да се хващаме на работа.
Джони, по бързия начин. Моля те.
-Ще бъде артистично постижение.
-Моля те.
Все пак се намираме пред един изтъкнат критик.
Моля те!
Добре. Да приключваме.
Не мога да гледам, без да съм пил.
Стегни се.
Не мога да се стегна без питие.
Когато дойдохме, имаше някакво вино.
После те го взеха. Къде ли са го сложили?
Намерих вино.
Ето, ще си го разделим.
И двамата ще пием, преди да оперираме.
Така се радвам, че няма да оперираме, без да сме пили.
Един момент.
Къде са ти обноските?
Да, Мортимър.
Сега разбирам, че ти си бил този, който ме върна в Бруклин.
Ще пием за теб.
За моя скъп, мъртъв брат.
Този идиот!
-Той е следващият! Това е.
-Не Теди! Моля те!
-Ще стигнем до него по-късно.
-Ти няма!
Ще действаме бързо. По краткия начин.
По краткия начин!
Щом така е било писано. Ще ти помогна.
Полковникът трябва да престане с тази тръба.
Добре. Ще му я вземем.
По-добре да говоря сам с него. Къде се пускат лампите?
Изпързаляхте ме!
Чаках ви цял час в бара на Кели.
-Какво е станало с него?
-Нищо.
Обясняваше една пиеса и какво се е случило с един от героите.
Разбирам.
Наистина ли се е случило в пиеса?
Как ви харесва? Не може да се вярва на никой.
Те са го откраднали от моята пиеса.
Във второто действие... По-добре да почна отначало.
Разбира се.
Трябва да чуете сюжета!
Майка ми се гримира. Изведнъж, като гръм от ясно небе
вратата се отваря и вътре влиза един мъж с мустаци.
Казва: ''г-це Пийчес Ла Тур, ще се омъжите ли за мен?''
Това е първата сцена. Майка ми не казва нищо. Това е изненадата!
Колко вълнуващо!
Минават двайсет и пет години. Аз излизам на сцената.
Превърнал съм се в невероятен мъжага. И какво правя?
Постъпвам в полицията и почвам да пазя улиците на Ню Йорк.
Чистя ги от криминални елементи. Не след дълго
един наркоман с нож започва да ме дебне.
Аз съм в голяма опасност.
Увлича ви, нали? Разбирам го по очите ви.
Още нищо не сте чули.
Внезапно избухва пожар. Страхотен ефект!
Пожарникарите пристигат и кой, мислите, ги води?
Кметът Фиорело Ла гуардия!
Какво му стана?
-Май пиесата ви го приспа.
-Какво?
-Аз лично много я харесвам.
-Сигурно не я разбира.
-Къде съм виждал това лице?
-Не, моля ви.
Декорът се променя. Сцената е подвижна.
Аз си обикалям района и изведнъж разбирам,
че човекът, когото преследвам, всъщност преследва мен.
Не пускайте никого. Аз мисля, че ще го надхитря.
-Къщата на ъгъла е необитаема.
-Джони, ченгетата!
Виждам как дръжката на вратата мърда, вадя си пистолета,
залепям се на стената и казвам:
''Влезте!''
Здравейте, момчета.
-Какво става, по дяволите?
-Това е Мортимър Брустър.
-Той ще ми помогне с пиесата.
-Трябваше ли е да го връзваш?
Защо не дойде на рапорт? Цялата полиция те издирва.
Точно по средата на второ действие. Те ли ви пратиха тук?
Не, дойдохме да предупредим старите дами.
-Полковникът пак наду тръбата.
-Чух го.
Съседите звънят в управлението. Лейтенантът е много ядосан.
Казва, че трябва да го приберат някъде.
Кой е това?
Братът на г-н Брустър. Пиесата ми го приспа.
Това е този, който избяга. Значи се е върнал.
Брофи е. Дайте ми Мак.
Ама как си се насадил! Закъснял си с два часа в управлението.
По-добре да им кажа, че съм те намерил.
Не беше толкова лоша, нали?
Кажи на лейтенанта да прибере хората. Намерихме го.
В къщата на Брустър.
Да го доведем ли?
Добре, ще го задържим тук.
Лейтенантът идва насам.
Значи съм разкрит?
Добре, пипнахте ме.
Надявам се, че ще си поделите наградата с подлия ми брат.
Да, наградата!
Сега е мой ред да издам някой.
Чакайте малко, г-н Брустър.
Мислите, че лелите ми са чаровни стари дами, нали?
В мазето има заровени 13 трупа!
Да, тринайсет.
Внимавай какво говориш. Лелите ти са ни близки.
-Ще ви ги покажа!
-Не им създавай неприятности!
Не се тревожете, г-н Брустър. Оставете го на мен.
-Елате в мазето.
-Чакай малко.
Тринайсет тела. Ще ви покажа къде са заровени.
-Отиди с него в мазето.
-Да, елате в мазето.
Налага ли се?
Може би не искам да ходя в мазето.
Слез с него в мазето!
Ще ви разкажа останалата част от пиесата по-късно.
-Отиди с него в мазето.
-Трябва ли?
Вижте му мутрата. Прилича на Борис Карлоф.
Недей! Сержант!
Внимавай, Пат!
-Внимавай.
-Той има пистолет.
Пипнах го, Пат. Внимавай!
Бийте се. Точно така, бийте се.
Достатъчно. Престанете.
Пат, внимавай.
Невероятно.
Прекрасен ден.
Просто пресякох моста и се озовах в Бруклин. Невероятно.
Не ме закачайте сега.
Може да използваш това в трето действие.
Имам нещо по-добро. Нека ви кажа...
Ще се видим после.
Документите са подписани. Защо да се тревожа?
Бийте се.
Най-добре да се обадя и да видя дали Уидърспун е тръгнал.
Телефон.
Ще се справя с всеки от вас!
Мразя ченгетата. Ще счупя черепа на първия, който ме доближи!
Малко по-висок, братко. Благодаря много. Така е добре.
Не го прави, моля те.
Удари го, Пат.
Това няма да има ефект. Опитвал съм го преди...
Има. Не е ли невероятно?
И на мен ми се иска да почивам така.
-Уидърспун.
-Влезте.
Какво става тук?
Няма значение! Казах ви да се справите с положението.
Лейтенант!
-Направихме го при самоотбрана.
-Какво стана? Сби ли се с вас?
Това не е този с тръбата.
-Брат му се опита да убие О'Хара.
-Казах му, че е като Борис Карлоф.
Борис... Обърнете го.
Май че го издирват някъде.
''Май че го издирват някъде''?
Щом не гледате сводките,
поне четете полицейската хроника.
Разбира се, че го издирват. В Индиана.
Избягал е от затвор за криминално проявени луди.
Това е брат ми.
Точно така го описват. ''Прилича на Карлоф.''
Защо е в безсъзнание?
Искаше да ни заведе в мазето. Каза, че там има 13 трупа.
Казал ви е това,
и вие не сте си помислили, че идва от лудницата?
Благодаря.
Относно неявяването ми, искам да...
Къде беше цяла нощ? Не ми казвай.
Бях тук и писах пиеса с Мортимър Брустър.
Ще имаш много свободно време да я пишеш.
Отстранен си.
Сега отивай на рапорт.
Свестете го и разберете къде е съучастникът му.
Този, който му е помогнал да избяга. И той се издирва.
Ето.
По петите им съм от 48 часа. Не съм ял, не съм и спал.
Не е чудно, че Бруклин е в такова състояние.
С такива глупаци в полицията. Да вярвате на такава история!
Тринайсет трупа, погребани в мазето.
В мазето има 13 трупа!
-Кой сте вие?
-Президентът Рузвелт.
-Какво е това?
-Той е този с тръбата.
Здрасти, полковник.
Това с тръбата ти беше за последно. Изведете го оттук.
Още една жертва на жълтата треска?
Всички погребани долу са жертви на жълтата треска.
Не, полковник. Това е шпионин. Заловихме го в Белия дом.
Свестете го навън. Искам да го разпитам.
-Аз разпитвам шпионите.
-Не се бъркай.
Забравяте, че президентът стои начело на тайните служби.
Кой сте вие?
Как се казвате?
Обикновено Мортимър Брустър. Но днес не съм на себе си.
Вие сте му брат. Не възразявайте, трябва да го затворят.
Не възразявам, капитане. Успокойте се. Прочетете това.
Теди заминава за Хепи Дейл тази вечер.
-Чакам г-н Уидърспун.
-Нека да заминава.
Плаши съседите с тази тръба.
И тази странна история за 13-те тела, заровени...
Не съм спал от 48 часа. Мога да си помисля всичко.
Знам как се чувствате.
Има достатъчно глупави хора, които ще повярват.
Миналата година един луд разпространи слух за убийство.
Нямате представа колко трябваше да изкопая, преди да...
-Какво е това?
-Какво има?
-Документите са нередовни.
-Защо?
Подписал се е като Теодор Рузвелт!
-Ангажирано ли е таксито?
-губя пари. Някакви предложения.
Аз съм г-н Уидърспун от Хепи Дейл, дойдох да прибера Брустър.
Искам да ни закарате обратно в санаториума.
Знаех си, че това ще завърши в лудница!
Ние го наричаме почивен дом.
г-н Брустър?
Аз съм г-н Уидърспун.
Да кажем, че шпионин открадне документа, подписан от Рузвелт.
Помислете какво би означавало това за сигурността на нацията.
-Това са машинации.
-Какво е това? Хайде!
-Той е готов да преговаря.
-Дръжте го, докато дойда.
Нека обясня. Името Брустър е код за Рузвелт.
-Код за Рузвелт?
-Взимаме Брустър.
Махаме буквата ''Б'' и какво се получава?
-Рустър.
-Махаме последните три букви?
-Рус.
-Къде ще ходите на лов в Африка?
-Във Велт!
-Събираме ги! ''Русвелт''.
гениално! Моите поздравления за момчетата от секретния отдел.
Точно така! Направи го пак.
Няма значение! Дайте ми писалката.
Това е забавно.
Сега ми трябва само Уидърспун.
Радвам се да ви видя.
Ще се грижите ли за Теди?
-Възможно най-добре.
-Чудесно.
И отвън не чака камионетка.
Защо? За да го вземем? Не правим така.
Използваме таксита. Едно ме чака отвън.
Това значи много за мен.
Вие лично ще се убедите, че Теди ще е щастлив в Хепи Дейл.
-Ще е много щастлив.
-Това е добре.
Понякога тайно завиждам на някои от нашите пациенти.
Така ли? Сигурно е хубаво място. Никога не съм бил там.
Човек никога не знае.
Това е особено щастлив момент за мен.
-Не бях срещал театрален критик.
-В гората е пълно с тях.
Тук имам нещо, което обяснява какво правим.
-Памфлет за Хепи Дейл?
-Не, пиеса.
Още работя над нея.
Това е драматизация на някои инциденти, станали в Хепи Дейл.
Капитане!
Прочетете го внимателно. Бъдете суров в оценката, ако трябва.
Няма да имам нищо против...
Капитане, това е г-н Уидърспун.
Той ще е щастлив в Хепи Дейл.
-Ела, момчето ми.
-Какво е това?
Не, в грешка сте. Това е капитан Руни.
От полицията?
Да! Ето ви документите. Можете да го отведете.
Отивам да наложа вето на някои закони.
г-н президент, имам добри новини за вас.
Мандатът ви изтече.
-Днес 4-ти март ли е?
-Практически.
Да видим...
Сега трябва да ходя на лов в Африка!
Трябва да се приготвя незабавно.
Да не се опитва да влезе в Белия дом, преди да съм се изнесъл?
Кой, г-н президент?
Тафт!
Не, това не е Тафт. Това е г-н Уидърспун, водачът ви в Африка.
Чудесно!
Чакайте тук. Ще си сваля екипировката.
Щастливец.
Довиждане, лельо Аби и лельо Марта.
Аз отивам в Африка. Не е ли чудесно?
Няма проблеми, у мен е.
В Хепи Дейл е пълно със стълби.
Дошли сте да видите Теди, нали?
Не, дошъл е да го отведе. Теди отново е надувал тръбата.
Той не може да тръгне! Няма да позволим.
Обещаваме да държим тръбата далече от него.
-Няма да се разделим с Теди.
-Съжалявам.
Как може да допуснеш това? Ти обеща.
Брустър няма нищо общо. Законът си е закон!
Теди се подписа и трябва да замине.
-Щом е така, тръгваме и ние!
-Да, трябва да ни вземете с него.
Че защо не?
Не е възможно. Не взимаме нормални хора в Хепи Дейл.
Те няма да се забелязват сред другите. Можете да го уредите.
Само ги вкарайте вътре и те ще се смесят с тълпата.
Опасно е. Ще се вдигне шум, ще има ревност.
Да проявим разум, дами.
губя си времето тук, а трябва да върша сериозна работа.
Има убийства за разрешаване в Бруклин.
Проблемът е не само в тръбата. Нещата са по-лоши.
Може да се наложи да копаем в мазето ви.
В мазето ни?
Теди твърди, че в мазето ви има заровени 13 трупа.
В мазето ни има 13 трупа.
Какво?
Да. Питайте племенника ни Мортимър.
Не е ли невероятно?
Дръж се прилично.
Знаеш много добре, че има 13 тела в нашето мазе.
Със сигурност в мазето има 13 трупа.
И още стотици на тавана, капитане!
-Какво е това?
-Не му обръщайте внимание.
-Как така?
-Веднага се връщам.
Той се държи странно през целия ден.
Сега вече не знам кое е странно и кое не е.
-Ще погледна в мазето.
-Ще ви кажа какво ще направим.
Аз ще донеса труповете от тавана, а вие вашите от мазето,
ще ги съберем и ще ги пратим в Хепи Дейл.
Не трябва да копаете. гробовете са маркирани.
-Ние слагаме цветя всяка неделя.
-Цветя?
Да, аз слагам неонови светлини на моите.
Разсмейте ги, разсмейте ги.
Усмихнете се.
Долу има един г-н Спеналзо...
Още не е разбрал.
...на който не му е мястото там.
-Но другите са наши господа.
-Ваши господа?
Моите ще ви харесат повече. Никой от тях не е джентълмен.
-Не му обръщайте внимание.
-Той се ожени днес.
''Хепи Дейл се намира далече оттук.
Далече е Хепи.''
Той разбра. Невероятно.
Ще намерите ли място и за дамите?
Само за дамите?
Само за дамите!
-Какво ще кажете?
-Трябва да се съгласят.
Теди се съгласи. Те не могат ли?
-Трябва само да се подпишат.
-Разбира се.
Ако ни вземат с Теди, ще подпишем документите.
Къде са?
У мен са, дами, ето тук.
Подпишете ги. Искам всичко да приключи.
Ще отида да говоря с шпионина. Може и да го разбера.
Тринайсет трупа в мазето.
Дами, подпишете ето тук.
-Тук ли?
-Да, моля.
От дясната страна.
Нямам търпение да замина.
Кварталът така се промени.
Да. Особено откакто спечелиха бейзболния шампионат.
Ужасно съжалявам. Нещо сме пропуснали.
Абсолютно задължително е да имаме подписа на лекар.
Лекар.
Д-р Айнщайн! Елате да подпишете едни документи, моля.
-Лека нощ.
-Елате, д-р Айнщайн.
-Лекар ли е?
-Да.
Д-р Айнщайн едва не ме оперира днес. Елате, докторе.
Ето тук. Подпишете се, докторе.
-Тръгвате ли си, докторе?
-Да, моля.
Няма ли да чакате Джонатан?
Едва ли ще ни изпратят на едно и също място.
Здравей, Мак. Пипнахме онзи тип, когото търсят в Индиана.
Описанието на съучастника му е в бюлетина, на бюрото.
Прочети ми го.
Около 40-годишен.
Метър и шейсет.
Тежи 60 килограма.
Изпъкнали очи.
говори с немски акцент.
Представя се за лекар.
Добре, Мак. Благодаря.
Всичко е наред. Лекарят се подписа.
Това е чудесно.
Благодаря, докторе. Направихте голяма услуга на Бруклин.
Д-р Айнщайн!
-Сега, г-н Уидърспун...
-Вие сте Уидърспун, а аз Брустър.
Заразително е, знам. Ваш ред е.
-Не си играйте игрички...
-Подпишете се.
Като най-близък роднина.
Защо не казахте така? Объркан съм, не ми обръщайте внимание.
г-н Уидърпорт.
Уидърспун.
Пригответе ми сака.
Сак?
Пригответе му сака. Той е президент.
И ми донесете тръбата.
Президент е.
Не атакувайте!
Аз се тревожех за нещо.
Не се тревожи, миличка.
-Аз също, Мортимър.
-Разбира се, скъпа.
Ще бъдете много щастливи в Хепи Дейл.
Ние сме щастливи отсега, но има още нещо.
Не искаме нищо да се обърка.
Ще разследват ли подписите?
-Няма да намерят д-р Айнщайн...
-Не става въпрос за неговия.
-За твоя.
-За моя?
Ти се подписа като най-близък роднина.
-Че какво нередно има?
-Ти му кажи, Марта.
Е, скъпи.
-Какво?
-Ти не си истински Брустър.
-Какво?
-Майка ти беше готвачка тук.
Три месеца след като дойде, се роди ти.
Тя беше такава мила жена и добра готвачка,
че не искахме да я загубим. Затова брат ни се ожени за нея.
Истинският ти баща също беше готвач.
Работеше на търговски кораб.
Искате да кажете, че не съм истински Брустър?
-Милички!
-Не го вземай толкова навътре.
За Илейн няма да има никакво значение.
Къде си? Чуваш ли ме? Аз не съм Брустър.
Аз съм син на корабен готвач!
Вярно е! Аз ги видях.
Истина е! Долу има 13 трупа!
Но аз ги видях...
За какво са тези крясъци?
-Но аз ги видях...
-Мина й времето за лягане.
Тихо!
-Довиждане.
-Довиждане, скъпи!
-Какво става?
-Отиват на меден месец.
Това е добро начало.
Аз наистина видях...
Вече притежаваш две таксита!
Така показва броячът!
Отиваме на Ниагара. Извикай ни такси.
Да, скъпи.
Но, г-н Брустър!
Аз не съм Брустър. Син съм на корабен готвач.
Аз не съм таксиметров шофьор. Аз съм чайник.
ВuIgаriаn subtitIеs bу SОFТIТLЕR