Eternal Sunshine Of The Spotless Mind (2004) (Eternal Sunshine of the Spotless Mind (2004) DVDRip XviD.AC3-CiPA.CD2.sub) Свали субтитрите
Какво?
- Трябва да тръгваме.
Какво? На къде?
- Имам идея как да спрем това.
Да спрем какво?
Джоли...
Хайде! Концентрирай се, Клементайн.
Това е бюрото.
Имаше едни касетки.
Не, не снимките. Не може снимките!
Да. На сам. Хайде.
Ей, виж ме!
Досиетата са ни поверителни, г-н Бариш. Затова не мога да ви покажа доказателства.
Мога само да ви кажа, че г-ца Кручински не беше щастлива.
Тя искаше да продължи напред.
"Разкажете ми нещо за Клементайн."
Така ми каза.
После...
- Искам и аз да видя този ден.
Почакай.
- Ей, виж!
Мамка му!
Не, няма да се качим на този влак!
- Джоъл, защо? Моля те не ме карай да тичам!
Хайде!
Миързуиак!
Трябва ли постоянно да тичаме?
- Миързуиак!
Моля ви се...
Като за начало защо не ми разкажете всичко, което си спомняте...
Миързуиак! Събуди ме!
Съжалявам, г-н Бариш. Мислех че сте разбрал какво става тук.
Вие я заличавате от мен.
Заличавате и мен от нея.
Не знам. Вие командвате всичко това.
Аз съм в леглото си. Знам го.
Това всичко е в мозъка ми...
И аз съм част от твоето въображение, Джоъл.
Как да ти помогна оттук? Аз съм в главата ти.
Аз съм ти.
Съжалявам.
- Кой е това?
Работи при нас. Това е бебчето Патрик.
Открадна ми самоличността. Краде ми нещата.
Той приластява приятелката ми с мои думи и с мои неща.
Открадна й бельото.
Боже! Открадна й бельото!
Мога да умра, Клем. Много съм щастлив.
Никога не се бях чувствал така преди. В момента съм на точното място, на което бих искал да бъда.
Искам да си отида вкъщи.
Клем!
Почакай, Клем!
Клем?
Заличават те.
Клем, концентрирай се.
Излових ги, нали? Съжалявам. Много съм глупав.
Сладурче, успокой се. Наслаждавай се на гледката.
Трябва да ги спрем преди да съм се събудил, защото няма да те познавам.
Добре, тогава просто... отмени го.
За какво говориш? Не мога просто да го отменя. Аз спя.
Събуди се сам!
- Добре. Искаш сам да се събудя? Добре.
Добре. Така, започваме.
Ще станеш ли по-щастлива ако опитам?
- Да.
Ще опитам. Да, започвам. Идеята беше чудесна.
Добре. Действа страхотно.
Не! Върху мен!
- О, Боже! Чакай да погледна.
Боже, какво е това?
- Белег от раждането!
Получи се! Само за секунда. Но...
- Видя ли?
Не можах да мръдна.
Това да не е някое от твоите самоизтъкващи се предсказания?
По-важно е да докажеш, че аз греша, нали...
Не ми се говори за това точно сега, става ли.
Добре И сега какво?
Слушам те.
- Не знам.
Ти ме заличи първа. За това съм тук, за това правя това.
Съжалявам
- Ти! Ти!
Познаваш ме. Просто съм прекалено импулсивна.
Точно това харесвам в теб.
Джоъл...
Имам друга идея.
Това са моите спомени.
В момента, в който погледнеш към бедрата ми и ти се прииска да правим секс на дивана.
Какво?
- Джоъл, заличителите идват насам, така че...
Ами ако ме закараш на някое друго място? Място, на което не принадлежа?
Можем да се скрием там до сутринта.
Без теб не мога нищо да си спомня.
- Това беше много мило, но опитай?
Добре.
Получава се!
Аз съм гений!
Джоъл!
Джоъл?
Къде изчезна?
И аз трябваше да дойда!
Отивам да взема една чиния за салата.
Можеш ли да стоплиш супата, и да наглеждаш Джоъл?
Разбира се.
- Винаги иска да е при мен.
Да.
- Абсолютно.
Клем?
- Получи се.
Боже! Виж ме само. Подейства!
Погледни ми роклята само!
Боже! Виж се само! Трябва да те взема с мен?
Коя съм аз?
- Г-жа Хемлин.
Добре, г-жа Хемлин.
- Трябва да съм на около четири годинки.
О, Боже!
Нямам достатъчно чинии за салата. За това ще сервирам салатата и боба в...
Той добре ли е там под масата? Ти как си?
Цял ден трябва да чистя.
Ще се разсърдиш ли, ако те помоля да изчистиш малко боб?
Не, няма проблем. Боже, обожавам я тази кухня!
Благодаря ти много.
Не гледа към мен. Заета е. Не ме вижда!
Това е страхотно!
- Никой не ме поглежда!
Искам мама!
Бебчето Джоъл! Ей, Джоли! Джоъл!
Всичко наред ли е там под масата?
- Да, всичко е наред.
Имаш ли нещо за пиене?
- Искаш ли коктейл?
Все още не станало пет часа, но умирам си за един.
Изчакай, да проверя.
- Добре, чакам те тук.
Джоъл, миличък не там.
Джоли, майката ти ме помоли да те наглеждам. Връщай се под масата!
Сладолед.
- Не, не и докато не си изядеш яденето.
Хайде, Джоъл.
Порасни вече, Джоъл!
Ела тук. Работата ни е много трудна.
Много ме е страх. Искам мама.
Не плачи, бебчо Джоъл. Бейби Джоъл, всичко е наред.
Джоъл! Джоъл! Джоъл, спри веднага!
Виж, май подейства. Все още сме тук.
Сладурче, виж. Чакай там.
Бедрата са ми още тук. Точно както си ги спомняш.
Ужас!
Спря.
Какво?
Спря заличаването. Мамка му!
Това е ужасно.
Излязъл е от картата. Излязъл е от картата.
Къде?
- Не знам къде.
Какво значи къде? Не знам! Много лошо. Много лоша новина.
Очилата ми.
Добре. По дяволите!
Какво ще правим? Какво ще правя?
Какво ще правим?
- Не знам. Не знам.
Какво ще правим?
- По дяволите! Казах ти, че не знам!
Съжалявам. Какво ще правим?
Не знам. Не се паникьосвай! Започваш и мен да ме плашиш.
Трябва да направим нещо!
Ще се събуди наполовина изпечен...
- Добре. По-тихо. Недей да ме плашиш!
И...и...наполовина изпечен...
Звучи чудесно. Гладна съм!
- По дяволите! По дяволите!
Какво? Какво? Какво?
Да се обадим на Хауърд!
- Не може. В никакъв случай.
Това е моя работа. Аз ще се справя. Не е нужно да звъним на Хауърд!
Човека ще се превърне в курабийка. Нямаме време да се мотаеме.
Всичко е под контрол. За какво говориш?
Стига си се мотал!
- Добре, ще се обадя на Хауърд.
Ало?
- Ало, Хауърд? Аз съм Стан.
Човекът, по който работим, май го изпуснахме за момент.
И не мога да го върна.
Добре, кажи ми какво стана преди да изчезне.
Не съм много сигурен, защото се отдалечих за момент от монитора.
Пуснах го на автопилот, защото трябваше да пикая.
Къде е Патрик?
- Патрик се разболя. Замина си вкъщи.
Боже.
Добре, кой е адресът?
- Знам, много съжалявам.
Няма проблем. Хайде.
159 "Саутвилидж". Апартамент 1E. "Роквил Сентър".
Мери?
- Да?
Идва.
- Оставам тук.
Прибери си нещата, Мери.
- Оставам!
Мисля че трябва да си вървиш.
- Не.
Мери...
Мамка му!
Много съм пияна.
- Моля ти се, Мери. Трябва да си вървиш
Не искам да ме вижда такава!
Мери нямаш си представа в каква каша сме се забъркали. Хауърд...
Джоъл спри! Джоъл, виж! Ей, Джоъл!
Джоъл!
- Искам да ме вземе на ръце.
Странно е колко силно го желая това.
Джоъл, погледни ме! Виж!
Ще си спомняш за мен на сутринта.
Ще дойдеш при мен и ще ми разкажеш. И ще започнем на ново...
Пач? Аз...
Пач? Мислех си, че ще пийнем по един коктейл.
Онзи Патрик се прави на мен.
Кой Патрик?
Онзи мъж...
- Какво?
Той те иска. В момента е в апартамента ми.
Единия от заличителите. Когато ми триеха спомените си падна по теб.
След това се запозна с теб сякаш въобще не те е познавал.
И сега излизате.
- Наистина ли?
Сладък ли е поне?
Клем няма нищо нередно в теб. Ти си най-добрият човек който познавам.
Ти си мила, красива, умна, забавна...
...добра.
Какво?
Добре, стана.
Мърдай, мърдай! Хайде!
- Добре. Добре.
Пияна съм.
Тези капки за очи дето ми даде не стават за нищо!
Спокойно. Спокойно.
Здравей Мери. Какво правиш тук?
Здравей, Хауърд. Тя дойде да ни помогне.
Исках да науча колкото е възможно повече за тази процедура.
Мисля че е полезно за работата ми да знам за какво става въпрос.
Не че аз съм го направила...
...но мисля, че е важно да знам с какво се занимават колегите ми.
Добре, нека видим дали ще успеем да разгадаем проблема?
Да.
Странно.
- Вече пробвах това.
Опита ли се да го направиш през CG'?
- Да, разбира се.
Имам предвид, да.
- Добре.
Искате да се свържите ли, докторе?
- Да.
Добре.
Включих помощните програми, но нищо не стана.
Прегледах всички спомени и ги съпоставих с тези на листовете.
Ето, Хауърд. Донесох ти стол.
- Благодаря ти.
Няма защо.
Добре.
Ще претърся цялата памет. Да видим, дали ще излезе нещо?
Обичам да се къпя в мивката. Вдъхва ми чувство на сигурност.
Никога не те бях виждала по-щастлив, бейби Джоъл.
Ето го. Не мога да разбера защо е излязъл от картата.
Какво ли пък прави там?
Очите са му отворени.
Това случвало ли се е и преди?
- Не.
Това хич не е добре.
Трябва да му дам това.
Не виждаш ли? Обичам те, Антоан.
Добре, пак се върнахме.
Беше ми приятно да те гледам, Хауърд. Беше като пианист на концерт или нещо такова.
Благодаря ти, Мери.
Хауърд, мисля че трябва да поспиш. Оттук нататък аз ще се оправя.
Не виждаш ли? Обичам те, Антоан.
Късметлия съм. Да се обзаложим ли.
Не ме наричай Антоан. Името ми е Уоли.
Да, знам но как бих могла да обичам човек на име Уоли?
Какво беше това?
О, Боже мой! Хора излизат от задника ти!
Наистина ли?
Хванах го!
Мандаринке!
Хайде! Трябва да тръгваме! Тичай!
Може да тичаш, но не можеш да се скриеш.
Клем, побързай!
Шибан камион!
Докторе? Моля ви се!
Разкажете ми за Клементайн всичко...
Това е много странно. В момента е в спомен, който сме изтрили вече.
Поне знаем къде се намира. Вече е на прав път, нали?
Хайде Клем.
- Изглежда е развил някаква резистентност към процедурата.
Не искам да тичам повече.
Мамка му!
Хайде! Хайде!
- Скрий ме някъде по-надълбоко.
Скрий ме в твоето унижение.
- Унижение...
Хайде, бебчо!
Съжалявам, не исках да го кажа.
Не можеш ли поне едно нещо да направиш както трябва?
Да те закарам до вкъщи!
Не!
Лека нощ, Хари.
- Изчакай, Хауърд! Пак изчезна.
О, Боже.
Толкова съжалявам, Хауърд.
Унижение...унижение...унижение...
- Джоъл...
И на мене не ми харесва. Просто се опитвам да намеря място за криене...
Джоъл, има изненада за...
Ще говорим утре, скъпи.
Лека нощ, сладурче.
Джоъл. Съжалявам, Джоъл.
- Млъкни!
Виж! Джоъл! Джоъл, виж!
Какво?
- Виж, къде сме.
Клем, това не е на добре.
Тогава ме скрий някъде много много на дълбоко.
Бебчо! Убий го! Убий!
Не мога! Трябва да се прибирам вкъщи!
- Убий го!
Ще го направя по-късно!
Убий го! Убий го!
- Да не те е страх, бъзльо?
Удари го!
Той си има приятелка!
- Чакай! Какви ги върша?
Знеш ли, Фреди? Вече не ме е страх от теб!
Джоъл, ставай! Не си заслужава. Те не го заслужават!
Ла ла ла ла... Той не слуша!
Хайде, Джоъл!
- Глупаци!
Много ме е срам.
- Всичко е наред. Ти си малко момченце.
Да...
- Хайде.
Тук живеем. Живяхме...
Иска ми се да те познавах още от дете.
Харесва ли ти розовата ми шапчица?
Виж, почувствай се до-добре. Този път наистина можеш да ме убиеш.
Мой ред е.
- Така ли? Но ти наистина ще умреш.
Добре.
- Едно, две, три...
Мъртва си.
Майка ми.
Спокойно. Просто си играем, не е истинско.
- Здравей, майката на Джоъл.
Той ме убива.
- Добре? Мъртва ли си вече?
Мъртва си!
Мисля че разбрах какво е, но все още не разбирам.
Намирам го достатъчно бързо.
Джоли? Добре ли си, Джоъл?
Джоъл? Джоъл?
О, Боже! Това беше ужасна шега.
Добре, добре.
- Мислех че се споразумяхме по този въпрос.
Добре. Още веднъж.
- Още веднъж, и след това аз съм наред.
Виж я ти!
- Чудесно е.
Чудесно! Внимавай! Внимавай!
Това е къща!
Хайде да вървим.
- Какво?
Виж!
- Трябва да тръгваме!
Хайде!
Трябва да тръгваме. Клем, трябва да тръгваме.
Хайде! Нямаме време за това!
Даже не знам на къде сме тръгнали.
- Ще е забавно. Хайде.
Това е най-хубавото място. Насам.
Не, насам. Не, не.
- Не!
Остави ме, Джоъл!
Харесва ми да те гледам като работиш, Хауърд.
Ако никой няма нищо напротив, ще изляза да подишам малко чист въздух.
Всичко изглежда под контрол тук.
Да... Всичко е наред.
Харесваш ли сентенциите, Хауърд?
Какво искаш да кажеш?
- Сентенциите на известни писатели например.
Намирам ги за вдъхновяващи.
Попаднах на една такава, която може би и на теб би ти харесала.
Бих искал да я чуя.
Ето я и нея.
"Благословени са забравящите, защото не се мъчат заради грешките си".
Това е Ницше, нали?
- Да, така е.
Пмислих си, че мога да ти кажа, нещо което не знаеш.
Не, наистина хубава сентенция. Хареса ми това, че и двамата я знаем.
Да.
Има още една, която много ми харесва. Тя е на Александър папа. И е следната:
На папа Александър ли?
- Да, да. Мамка му.
Сега ми дойде.
Като споменах първо Александър папа си помислих, че ще прозвуча като глупачка.
Но после си викам какво пък.
- Няма значение.
Голям си сладур.
Май беше нещо такова:
"Колко ли са щастливи приятелите на богоизбрания,
забравяйки земята, от забравената земя."
"Вечното слънце на безупречния разум!"
"Всяка молитва е приета, а всяко желание е отхвърлено".
Искам да съм един огромен слон!
Огромна като него.
Клем! Клементайн!
Не бях чувал тази. Много е хубава.
Мислех че може би ще е подходяща.
Наистина се възхищавам на това, което правиш,
Не ми искаше да го казвам сякаш сме много близки...
Няма проблем. Радвам се да чуя то...
Съжалявам.
Харесвам те от много време.
Не трябваше да казвам това.
- Мери, ти си прекрасно момиче.
Но аз...
Имам жена и деца. Знаеш това.
Мери...
Мери, няма да се получи.
Добро утро, г-жо Миързуиак.
Какво?
- О, Боже!
Кой е това?
Благодаря ти, Стан. Много ти благодаря.
Холис... Холис!
Холис!
Чакай. Чакай, Холис.
Знаех си, Хауърд.
Не почна така. Дойдох тук по работа!
Холис, това е единична грешка!
- Г-жо Миързуиак!
Аз съм едно глупаво момиче, което се бореше за една глупава любов!
Кълна се, че аз го принудих да го направи!
Не бъди чудовище, Хауърд. Кажи на момичето.
Какво да ми каже?
Бедното дете.
Можеш да го задържиш. И преди е ставало.
Какво?
Имахме връзка.
Съжалявам. Ти искаше процедурата. Ти...
...я поиска. за да можеш да продължиш...
Трябва да си свърша работата вътре. Почти се зазорява. Но...
...може да поговорим по-късно.
Нали?
Искаш ли да те откарам до вас.
Сложи това.
Здравей.
- Здравей.
Предположих, че ще се появиш отново.
Защото ми се стори, че се почувства унижен.
И все пак избяга.
- Просто исках да те видя.
Така ли?
- Бих искал да излезем заедно с теб.
Но ти си женен.
Все още не съм. Не съм женен.
Не, не съм женен.
Виж, приятел нека ти го кажа още от сега.
Аз съм трудна за отглеждане.
Така че сватба или кавото е там, не мога да се въртя около това.
Ако искаш да бъдеш с мен, с мен ще си.
Добре.
Прекалено много мъже си мислят, че съм просто една идея или...
...че ги допълвам или...
...че ги накарвам да се почувстват отново живи.
Но аз съм просто едно объркано момиче, което търси спокойствие.
Не ме товари с твоите проблеми.
Добре ще запомня тази реч.
Спечелих те, нали?
Ти си спечелила всички хора.
Възможно е.
Но все пак си мислех, че ще ми спасиш живота.
Дори и след този разговор.
Знам.
Този път ще е различно.
Само ако можеше да пробваме още веднъж...
Помни ме. Дай най-доброто от себе си.
Може би ще можем.
Добре. Кажи ми какво си спомняш. Ще започнем оттам.
Добре. Веднага те харесах.
Не ми се нахвърли наведнъж.
Това ми хареса.
Първоначално ми се омотаваше езика като бях около теб.
Исках да ме помислиш за умна.
Едвам дочаквах да дойда на работа.
Фантазирах си, че сме женени и си имаме деца.
Хари, не мога да го направя.
Съгласихме се, че това е за доброто на всички, Мери.
Да, знам.
О, Боже!
Аз ще взема самолетът.
- Не, не.
Това ли искаш да нося?
- Ти вземи това.
Вземи хладилната чанта.
- Скъпа, това е много тежко.
Взе ли го?
- Аз мога да го взема.
Не, не. Нищо не взимай.
Мога да взема самолета.
- Затвори това...
...затвори вратата.
Това е денят в който се срещнахме.
Беше там при сърфа. От далече можех да те видя.
Колко странно, замислих се върху това, как можеш да харесаш гърба на някой.
В последствие много щях да го харесам, и накрая щях да го мразя...
...но си сложи сиутчъра.
Казвайки "колко готино"...
Здравей.
- Здравей.
Видях те да си седиш тук сам.
И си помислих - слава Богу, най-после един нормален.
Да, не знам какво да кажа.
Аз съм Клементайн.
Може ли да си взема малко от пилешкото ти?
После си взе без да изчака отговора ми.
Държеше се много добре.
Сякаш вече бяхме любовници.
Аз съм Джоъл.
- Здравей Джоъл.
И без шегички за името ми.
Имаш предвид нещо като "О, скъпа моя Клементайн"?
Хъкълбери Фин и разни такива ли?
- Да, такива неща...
Без шегички. Без шегички.
Когато бях дете любимата ми играчка беше куклата на Хъкълбери Фин.
Мисля че името ти е магическо.
Това е всичко, Джоъл. Скоро ще приключи.
Знам.
Какво ще правим?
Ще му се наслаждаваме.
Женен ли си?
- Не.
Да се преместим в тоя квартал!
- Аз живея с някой.
Мъж или жена?
- Какво? Жена.
Жена.
Поне не лая към грешното дърво.
Познаваш ли собствениците?
- Разбира се, че не. Идвай.
Може да има куче вътре.
- Няма куче.
Какво правиш?
- Навън е голям клинч.
Боже. Не мога да повярвам.
Клементайн!
- Аз влизам.
Хайде идвай. Водата е чудесна.
Никой няма да дойде тази вечер. Повярвай ми.
Как е името на приятелката ти?
Найоми, но ние не сме всъщност... не...
Както и да е.
Това е чудесно. Трябва да потърся свещи, кибрит и шкафчето с пиенето.
О, Боже!
Трябва да си ходим.
- Линията е прекъсната.
Какво?
- Мисля че трябва да си ходим.
Защо? Това е нашата къща.
Само за тази вечер ние сме Дейвид и Рут Ласкин.
Кой от тях искаш да бъдеш?
Бих предпочела Рут, но съм отстъпчива.
Алкохол!
- Лелее!
Вино добре ли ще е?
- Не знам.
Ти избери виното, аз ще открия спалнята и ще си сложа нещо по-удобно...
Безмилостна съм в момента.
- Трябва да си ходим.
Няма да те гоня.
Върви тогава.
Помислих си, че може би си луда.
Бяхме развълнувани.
Искаше ми се да останеш.
- И на мен ми се искаше.
Сега ми се иска да бях останал. Искаше ми се да съм направил много неща.
Искаше ми се...
Искаше ми се да остана. Наистина.
Когато слезнах долу ти си беше тръгнал.
- Заминах си. Излязох през вратата и си заминах.
Защо?
- Не знам.
Бях като изплашено малко дете. Много ми дойде. Не знам.
Изплашен ли беше?
- Да.
Това не го знаех за себе си.
Върнах се при огъня, който запалиха на плажа, опитвайки се да превъзмогна унижението си.
Поради това, че съм казала нещо ли беше?
- Да.
Унижавайки ме ми каза върви си.
Съжалявам.
- Всичко е наред.
Джоли?
Какво ще стане ако останеш този път?
Излязох си през вратата. Никакъв спомен не ми остана.
Поне ела да се сбогуваме.
Или да го направим сякаш сме се сбогували.
До виждане, Джоъл.
- Обичам те.
Да се срещнем в Монтък.
Не съм разбил самолета. Падна си. Не бях аз.
Напушен си и караш кола?
- Да.
Тревата ми помага с равновесието. Затова преди да пия се напушвам.
Това разбира се е факт. Научно нещо...
Сладурче, просто не отделяй очите си от пътя.
Видях те да си приказваш с някоя готина.
- Приятна беше.
Да бе човече, коя беше?
Просто едно момиче.
Добре.
Трябва да оставя микробуса.
- Благодаря, Стан, благодаря ти. После ще говорим.
Взела си всичките си вещи...
- Да, взех си ги.
...все едно, че няма да се върнеш повече. Ако бях на твое място и аз не бих се върнал.
Заклеваш ли ми се, че не си знаел?
- Заклевам се.
Значи не си ме изтрил ти.
- Разбира се, че не. Боже, не.
Дори и не си подозирал, когато бяхме заедно?
Може би веднъж.
Връщах се от една работа, ти беше в колата му.
Видях ви да си говорите.
Махнах ти, и ти се усмихна.
Как изглеждах?
Щастлива. Щастлива, но с някаква тайна.
След това?
Повече не ви видях двамата така. И си помислих, че може би фантазирам.
Наистина те харесвам, Мери. Знаеш това, нали?
Благодаря ти.
Изчакай ме да си взема четката за зъби.
Къде си, Клем? Разтревожих се.
- О, не.
Знам, че си ми ядосана. Не знам какво толкова съм направил...
Какво направих? Много те обичам.
Искам да те направя щастлива. Кажи ми какво искаш да направя, и ще го направя.
Ще се отбия утре сутринта, за да видя дали всичко е наред.
"Vamonos, Signor!"
Наистина си прекарах много добре снощи.
Добре ли?
Най-добрата шибана вечер в целия ми шибан живот.
Така е по-добре.
Странно.
До всички пациенти на д-р Хауърд Миързуак. Казвам се Мери Стивън.
Запознахме се, но сигурно не ме помните.
Работя във фирмата, с която сте се уговорили да заличи част от паметта ви.
Разбрах, че става въпрос за двуличие.
- Някой сигурно си е направил шегичка.
За да поправя тази грешка, изпращам на всички обратно досиетата.
Казвам се Клементайн Кручински и съм тук, за да залича Джоъл Бариш.
Това пък какво е?
- Не знам.
Той е скучен. Това не е ли достатъчно за да заличиш някой?
Често си мисля каква съм била, и каква съм сега.
Той ме промени. Чувствам се злепоставена.
Не се харесвам. Не харесвам себе си повече.
Дори не ми се иска и да го погледна.
Тази жалка усмивчица, Като на молещо се малко кученце.
Какво правиш?
Нямам никаква причина за да си спомням за него.
Да не би да се ебаваш с мен?
- Не!
Ти се ебаваш с мен.
- Джоъл, не.
Съвсем ясно го правиш!
- Какво? Нека се замислим за минута и...
Стой далече от мен.
- Но...
Махай ми се от главата!
Не може ли да го обсъдим?
- Не! Изчезвай оттук!
Джоъл Бариш...
Здравей, Клементайн!
- Здравей!
Приятно ми е да те видя.
Да.
- Да.
...и не е много образована. Умна е, но не е образована.
Не може да си говориш с нея за книги. Момичето чете повече списания.
Трябва и речник или нещо такова.
Заради нея в библиотеката...
- Здравей.
...се бях изложил сред хората. Библиотека.
Здравей.
- ...библиотека.
Виж какво намерих.
Според мен в началото това, за което се представя Клементайн...
...и обещанията й да те спаси от еднообразието.
Изглежда хърбав.
...като метеор, който ще ви закара в друг свят, свят пълен с вълнения.
Съжалявам, че ти се навиках.
- Няма проблем.
Джоъл, наистина те харесвам. Мразя се затова, че съм казала такива неща за теб.
Ще го изключа.
- Не, изчакай. Заслужих си го.
Единствения й проблем беше с косата. Пълни глупости!
Наистина харесвам косата ти.
- Благодаря ти.
...беше напълно объркана, но все пак големия й проблем беше цвета на косата.
Искаш ли нещо за пиене?
- Имаш ли уиски?
За да правиш секс с нея...
...не мисля че е нужно да чакаш дълго.
Забелязах го в последната ни вечер. Не беше секси...
...а тъжна.
- Съжалявам. Мислех че имам повече.
Клем си мислеше, че единствения начин хората да я заобичат...
...е да се чука с тях.
Или те сами се досещаха, че това е начина.
Тя беше толкова отчаяна и несигурна, че...
...рано или късно ще я изчукаш приятел.
Но аз не правя така.
- Не съм си и мислел че го правиш.
Защото не го правя.
- Знам.
Много ме нарани това, което каза, защото наистина не съм го правила.
Съжалявам.
- Аз съжалявам за всичко това.
Отивам си вкъщи. Малко съм пообъркана.
Трябва да си помисля. Не мога да седя тук.
Довиждане.
- Довиждане.
Не трябваше да се срещаме.
Когато си прекарал толкова много време с един човек, трябва да си намериш някой непознат.
Чакай!
Какво?
- Не знам. Просто почакай!
Какво искаш, Джоъл?
- Просто искам да почакаш малко.
Добре. Наистина ли?
Аз не съм просто една идея, Джоъл. Аз съм просто едно момиче, което търси спокойствие.
Не съм идеална.
Не виждам нищо в теб, което да не ми харесва.
Ще видиш!
- Не мога.
Ще видиш.
Все ще намериш нещо.
И на мен ще ми стане скучно с теб и ще се чувствам като в капан.
Защото това винаги ми се случва.
Добре.
Добре.
Добре.
- Добре.
Превод: elishafan Редакция: Stalwart