Que He Hecho Yo Para Merecer Esto (1984) Свали субтитрите
Един филм на Педро Алмодовар
Какво направих, за да заслужа това?!
Този път Маноло прекали.
Той е добре.
Къде са ми обувките?
По-нагоре...
Не там...
Улица Донастиара Nо 4.
Ей! Аз също живея там!
Харесва ли ви Лот Вон Мосел?
Аз живея в Германия.
Аз съм шофьор на близка нейна приятелка.
Когато бях по-малък свирех.
Понеже имахме връзка, тази песен
ми напомня много спомени!
Защо не остана там?
Знам ли...
Виж...
Авторът ми беше шеф.
Това е биографията на Лот Вон Мосел.
Писма от Хитлер!
Тя е нещото като нацистка.
Ще ти издам една тайна.
Аз ги написах.
Кое?
Имитирах почеркът, но не съм фалшификатор.
Направих го за нея, за Ингрид Мулер.
Тази, която беше луда по теб.
Незабравяй, че аз я харесвам.
Тя ме помоли, а когото жените искат...
Никой ли не те разкри?
Разбира се, че не.
Само Хитлер щеше да разбере.
Знаеш ли какви са земеделиските
нововъведения през XIX век?
Знаеш, че съм неука!
Питай баща си!
А ма и той е неук.
Покрай такстито научи много. Махай се!
- Как го предпочиташ?
- Мрачен, бабо
- Как е домашната работа?
- Още е не започната.
Ще ти помогна.
Кажи ми кои са романтици
и кои са реалисти?
Ибсен.
Романтик.
- Лорд Байрон.
- Реалист.
- Гьоте.
- Още един реалист.
А Балзак?
Романтик.
- Виждаш ли колко е лесно?
- Разбира се че е.
Казах ти да не правиш физиономии!
Господи! Джуани и Венеса!
- Е и?
Вечно става нещо.
Те говорят същото за мен.
Не те доведох за да...
- Здравейте.
- Добър вечер.
Хайде.
- Не работи.
- Не сме толкова много.
Не можеш ли да четеш? Венеса, слез!
- Мога да се кача пеша, но...
- Остави я, тя е млада. Хайде!
Трябва да тренира!
- Прееба се!
- Знаех си...
- Какво си знаела?
Венеса отивай да намериш някой!
- Знаех си, че ще стане така.
- Какво ще стане?
Казах да намериш някой!
Значи си писател.
Писател, журналист, по малко от всичко.
- Аз също обичам да пиша.
- Аз не обичам!
- Какво се чува в таксито...
- И аз така мисля.
Знаех си, че ще дойдеш.
Няма да изпуснеш.
- Супер, готово ли е?
- След минутка.
Всеки път, когато твоята съседка Джуани се качи в асансьора,
го прецаква.
- Тя не е виновна.
Когато съм сам няма проблеми.
Той те уважава.
-Кой?
-Асансьорът, не Джуани.
Изглади ли ми ризата? Бързам...
Добър вечер. Голям демографски ръст принуди
няколко държави да приемат крайни решения
за контрол над раждаемостта.
А какво е положението с нас?
- Искаш ли кексче?
- Не обичам сладко.
Аз пък си взех две.
Мислиш ли, че можем да ловим риба на село?
Разбира се. Там има хубава река...
Ще ми разкажеш после... търсят ме.
- Добре.
- За теб е...
Да, какво става?
Да, добре.
... контрол над раждаемостта...
Баси! Нищо не можем да направим!
Не се притеснявай. Това е само бут, аз ще го изям.
Ти можеш да вземеш останалото.
- Донеси ми малко шунка.
- Шунка?
Последната я сложих в сандвича на Мигел.
- Използвате ли контрацептиви?
- Да.
Добре, ще взема за теб.
Сигурност е студено в Мадрид.
По-добре ме заведи на село
или ще умра от студ.
Слушай, Антонио...
Остави ми кокалите и кожата за десерт.
- Искаш ли ги?
- Да.
Свежа е.
- Тук.
- Не, не ги копая.
Джоинтът е безвреден. Опитвал ли си?
Не и нямам намерение. Нещо не е наред ли?
Прекалено съм стар да продавам и да пуша.
Добре, да видим какво става.
Не, това е за мен.
Няма по-добро за диабетици от кекс.
Забравих за това.
Когато вечеряме винаги забравяш!
От утре съм на диета.
Краката ти са точно като на баща ти.
Същите малки, силни и мощни.
Трудно ми е да дишам.
- Глория, донеси ми бира!
- Свърши!
- Тогава вино!
- Има само коняк.
Искаш да пия коняк за вечеря?
Дай ми минерална вода.
Нещо друго?
Скъсах си гъза от работа днес.
Ще изям половин печено пиле
и няма никакво шбано вино!
Не викай, ще събудиш хората.
Дай една минерална вода.
или няма да глозгаш кокали!
Така ли говориш с майка си?
Добре, ще я купя от теб.
30.
- Десерт?
- Няма никакъв.
Платих за апартамента и за кабелната.
Да ми дадеш и за зъболекаря на Мигел и за автобуса.
Утре трябва да платя газта, че ще ни отрежат.
Беше първата годишнина от сватбата ни.
Отидохме в център да отпразнуваме.
Прибрахме се късно
леко пийнали.
Правихме любов дузина пъти
много сносно, честно казано.
На сутринта
просто не можех да стана.
Той стана, подбуден от
моята любов
да ми направи чаша кафе.
Кафе.
Скъпи.
Никога няма да забравя тази чаша кафе.
И на мен.
Зърната ми настръхнаха!
Не ти ли харесва?
Здравей, ти се върна?
Наздраве.
- Как беше училището сине?
- Скучно, както обикновено.
Най-важен е подписът. Как е твоят?
Прилича на твоя.
Покажи ми как имитираш пидписа ми.
Аз имитирах на баща ми.
Ти трябва да имитираш моя.
Това е важно, колкото фамилното ти име.
Трябва да ми напишеш писмо до Пола.
Трябва Тони да го напише.
Много добре, почти като моя.
- Той е надарен.
- Добре, писна ми.
Ще ти е студено, без обувки.
Не забравяй да ми дадеш някакви пари.
Нямам за автобуса дори.
Днес трябваше да ходя пеш.
Защо не иска от майка ми?
От тази циция ли?
Ще умра, но няма да и искам.
Прекалено горда си.
Бедността изключва гордостта.
Ще се изненадаш.
Какво искаш?
- Антонио.
- Нищо...
100 за зъболекаря.
Мигел се нуждае от мост и аз.
Тежиш ми!
Нищо не ти дължа.
Нищо не ти искам.
Напускам те...
забрави за мен.
Платих ти със злато
за твоята кафява кожа.
Не ме проклинай, жено...
ние сме равни.
Не те обичам...
Не ме обичай!
Ти ми даде всичко
въпреки, че нищо не исках от теб.
Не ме доближавай!
Ще загубиш всичко.
Според теб аз също загубих всичко.
Добре платена.
Ти беше добре платана,
защото ти плащах с целувки.
Ти идваше в прегръдките ми,
за шепа стотинки.
Добре платена
... добре платена...
... добре платена...
... жена ли беше?
Много хубава песен.
После да ми я запишеш.
Кой подпис предпочиташ?
Подпис? А, на Грейс Кели.
Започвам!
Скъпа Пола,
Надявам се, че си добре.
Ние сме добре. Написа ли?
Внукът ми пише писмото. Доста е пораснал.
Чакай, чакай...
Той пише, като баща си.
Днес избрахме тъга и щастие
на горката Грейс Кели.
Не пишеш, какво става?
Не знам... Лакомията ме съсипва.
Не знам... Лакомията ме съсипва.
Защото не си ял изобщо от часове!
По дяволите какво става?
Нищо, Тони повърна върху мен.
Прекарах живота си в чистене на това!
А ти, защо повърна?
Не знам.
Защо се къпеш облечена?
За да се изпера.
Хайде, събличай тези дрехи
и слагай роклята. Много се моткаш.
Не губи темпо,
ще се повредиш!
Здравей Тони.
Много е студено у вас.
Изглеждаш ужасно! Смърдиш ужасно.
- Пуших джоинт.
- Хванах те
да се въртиш около къщата.
Подяволите, наркоманска работа.
Ясно. По работа значи.
Точно изчистих, виж! Щастливка си ти.
Не трябва да се грижиш за никой!
Не е толкова лесно.
Защо се ожених? Що за глупачка съм била?
Да имаш камшик?
Камшик?
Не.
Клиентът от тази вечер иска камшик.
Ако не му намеря, може и да си тръгне.
- Да те бие ли иска?
- Не би посмял.
Нека да помисля.
Може да има нещо.
Ела с мен.
Бабата събира всичко.
С това дори можеш да го убиеш.
Дай да видя... огромен е!
- Да не се счупи?
- Не вярвам.
Върни го обратно.
Веднага щом направя този номер.
Къде отиваш с тази пръчка?
Взимам го на заем.
Да не го загубиш, добра пръчка е.
Виж леля Кристал какво ти донесе.
- Какво е това?
- Пръчка.
Не намерих камшик... Да започвам ли?
Разбирасе че не!
Аз исках известна сцена.
Нещо обикновено, елегантно, изтънчено, садизъм,
както по френските филми.
- Ти не си истниски садист.
- Естествено не съм!
Просто ми трябвае информация за
порно-новелата, бестселъра.
Очевидно, трябва да го измисля.
Ще се справиш. Нали си писател.
Разкарай се!
Излизам от банята.
Как се разбираш със съседите си
семейство файтонджиеви? Добре.
Тя е леко истеричка, но по цял ден е на работа,
като чистачка.
Брат ми си търси чистачка. Тя дали ще иска?
Вероятно... Ако искаш, ще я питам.
Тя може да идва и у нас също.
Определено има нужда.
Ще ти дам адреса.
- Искаш ли малко?
- Наистина ли, наведи се.
Приемам тази велика идея,
която ще донесе повече пари от порно новелата.
- Писателите не са ли грешници?
- Определено, добрите...
- Ще се върнеш ли?
- Не знам.
Ако не се върнеш, ще кажа на жена ти.
Ти не знаеш колко е зла!
Исках само да те провокирам. Няма да го направя.
Работата е страдание!
Свърши добра работа,
както обикновено.
Не повече? Поне 10...
Давам ти специална цена.
Обикновено е 25%.
- Със сигурност обичаш парите.
- Както всички останали.
Дори повече от мен.
Слушай, това ще бъде тайна между мен и теб.
Нищо не искам да знам. Аз съм дете.
Дете? Ти си тук от около
14 години, не повече.
Колкото по-скоро го разбереш, толкова по-добре.
Тук.
Ако имаш нужд от нещо, питай.
По-добре започни с мен.
Ти не си мой тип.
Защо не пробваш брат ми?
Не бих си го пимислила.
Може да е по-трудно.
Ако накараш брат ми, ще ти дам роля.
- Колко е голям?
- Колкото за 10 мъжкара.
Добре, ще опитам.
Здравеа, мамо.
Занаеш ли кое време е?
Учих у Раул.
Бил си в леглото с баща му, както обикновено.
Е и? Нали тялото си е мое?
Какво има за вечеря?
Нищо! Какво очакваш?
Защо не си храниш тялото, нали си е твое?
Ядеш какво ти падне!
Щом спиш с него,
той можеш поне да те нахрани! Събуди и се научи да живееш!
Не дремя. Ти не си ли гладна.
Изнервя ме.
- Виж се.
Искай кекс от баба ти.
- Има и доматен сос.
Препечените филийките са за баща ти.
Добре, яж ги.
Къде си?
Тони, още не сме довършили писмото.
- Точно сега ли бабо?
- Не се измъквай.
Да си неграмотен е болест.
- Можеш ли да пишеш?
- Аз? Естествено,
но не като Тони.
- Той ще стане философ.
Бабо, мама каза да ми дадеш кекс.
- Защо?
- Не си ли вечерял?
Не и съм гладен.
Ела в къщи с мен. И аз не съм яла.
Идвай.
Мерси за пръчката бабо.
Глория, един от клиентите ми иска
да чистя неговата къща и на брат му.
Нещо не ми остава свободно време.
Това е адреса.
- Никога не знаеш.
- Благодаря, скъпа.
Ще му направиш ли сандвич за утре?
Разбира се, спокойно.
Гспод здраве да ти дава!
Тя не е зле,
но със сигурност харесва мъж!
Какво да облека за вечеря?
Каквото си искаш...
- Нещо което ти харесва.
- Така си добре.
Искаш ли да видиш сватбената ми рокля?
- Ще се жениш ли?
- За сватбената роля е.
Знаеш ли как?
Това е за деца!
Обичаш ли костюмите?
Не.
Момчетата са досадни!
Имаш ли на Лола новия...
Точно ги купих.
- Ще ми дадеш ли на заем?
- Взимай ги.
- Добре?
- Изглеждаш супер!
Радвам се, че ти харесвам.
Мерси за комиксите.
Когато леля Криста замине за Щатите,
ще ти липсвам и ти на мен.
Хайде да сложим вечерята.
Остави това и лягай да спиш. Вече е късно.
Добре.
Няма да ходя на училище. Сърби ме навсякъде.
- Ако не беше пушил...
- Пуши ми задника!
Алергичен съм към домашен прах.
Бабо остави ме.
Искам да те среша.
Нима? Вече съм достатъчно голям.
Какво искаш?
Пари, какво друго мислиш?
Да не съм обрала банка?
Какво да направя подяволите?
Ще започна работа, за която Кристал ми каза.
Кристал ли?
За неин клиент.
Не искам да обменяте клиенти с Кристал.
Смяташ ли, че аз искам? Нямам избор.
Чакай! Ще взимам детето от училище.
Фантастично!
Какъв порой и аз си забравих чадъра.
Венеса, защо плачеш?
Аз и ударих шамар. Тя сикаше да остане в къщи.
Глупачка! Училището е хубаво нещо.
- На улицата е по-забавно.
- Тя говори глупости!
Ако не ходиш на училище, ще завършиш като мен.
Или ще станеш проститутка, като Кристал.
Тя развратничи преди работа!
Знаеш ли последното? Тя иска да стане актриса!
С нейното лице!
На нейните години, актриса или мисионерка е все едно.
На нейните години, аз перях, гладех и помагах на майка ми.
А тя само разрушава дома си
и подмокря леглото си всяка вечер.
Проклето дете!
Подмокрянето на леглото е нормално.
Казват, че трябва да я заведа при психиатър.
А ма, не съм милионер!
Също казват, че го прави за да привлича вниманието.
За да знам, че е жива.
Че спорде тях кой я е родил?
Прекръсти се.
Чао и бъди добра.
Сложи си качулката!
- Искаш ли да дойдеш с мен?
- Вече закъснявам.
Ще ти дам моя чадър.
Щом ми го даваш на заем...
Направи нещо с косата си, ужасна е!
Нямам време да отида на фризьор.
Топло къдрене и боядисване, аз така оправям косата на Венеса.
Оле-ле, такъв лукс!
Със заплатана на Антонио, не можем да свъжем двата края.
Дадох ти на заем, но знаеш как съм...
- Да, знам...
- И това е на Венеса...
Погледни това... доста евтино е...
Моето струва много повече. Разбира се е много по-добро.
- Добре, харесва ми.
- Не е лошо.
- Къде отивате?
- Трети етаж.
При тези алкохолици?
- А ми, да.
- Чакай.
Вероятно ще съжаляваш... ето...
- Коя сте вие?
- Глория.
Кристал ме праща...
Разбира се... хайде.
Всичко е каша.
Аз и жена ми сме писатели.
От къде да започна?
Няма значение... от кухнята...
Домакинката ми даде това за вас...
Лукас.
По дяволите какво правиш в кухнята?
Не мога ли да поспя спокойно?
- Какво правиш тук?
- Аз съм чистачката.
Какво е всичко това?
Забравих да ти кажа за чистачката.
От кога имаме чистачка?
От днес. Направих го за теб.
Та да можеш да завършиш прекрасната комедия,
която започна преди 10 години.
И как ще и плащаш?
Не се притеснявай за парите.
Няма да изхарчиш колкото
за козметичната ми операция.
Ти нямаш нужда, изгеждаш супер.
- Как успяваш?
- Погледни разликата!
- Приличаш на китаец!
- Виждаш ли?
Хайде, кажи й, че се извиняваш, преди да си е тръгнала.
Съжалявам... казвам се Патриция.
Приятно ми е. Аз съм Глория.
Лукас не ме предупреди... изненада...
- Да пиенем по едно кафе?
- Аз искам едно, майче.
Нека го направя и не ме наричай майче,
а Патриция.
Със сигурност си първият трудещ се!
Навици, предполагам.
За мен чистенето е ужасно тягостно.
Педро, намерих ти чистачка.
Нали искаше? Ето, имаш.
- Защо си тъжен?
- Искам да те виждам щастлив.
Тогава ме убий.
Марисол ме напусна. Този път за добро.
Нали не пиеш вече.
И трезвен не ме понася също.
Скъсахме тази вечер.
Не искам да те виждам!
- Знаеш, че те обичам.
- Но аз не те обичам.
- Прости ми.
- До довечера.
Не, не.
Ще затварям. Патриция иска да говори.
- Какво става?
- Под еуфория съм.
- А това?
- Отхвърлен отново!
И ти нае прислужница!?
Прислужниците вдъхновяват писателите.
За да пиша добре,
ти трябва повече от чискачка.
Дай ми кафето.
- Виж кой е тук.
- Добре, отново.
- Как е братле?
- Здрасти.
- Как си?
- Добре, а ти?
- Дай на заем една монета, да пусна музика.
- Аз имам монета.
Аз съм пристрастена. Това е най-доброто в Мадрид.
- Добре, ще даваш ли?
- Да, ето.
Дрога?
- А шамар?
- Супер...
Директно от Амстердам, невероятно.
Довери ми се. Най-доброто.
Не се притеснявай, наистина е супер.
- Виж! Спечелих джакпота!
- Това се казва късмет!
Пиенето от мен.
- Ще пия коняк.
- И за мен.
Минерална вода с много мехурчета.
Сода и два коняка.
Хайде да седнем в Алхамбра.
- Хубава ли е?
- Да.
Ако не си виждал Гранада, не си виждал нищо.
- Бил ли си там?
- Никога.
- Нито пък аз.
- Добро утро.
- Здравей, добро утро.
Донесох ти статуетка.
- Аз вече имам една.
- Но е самотна.
Не от тук, от дупката на статуетката.
О, забравил съм.
Много сте подсигурени тук.
Обирджиите никога не спят.
Кога ще мога да си изтегля собствените пари?
Когато станеш на 18.
Почакай до тогава и по-скойно.
Какво?
Побързай.
Гледай.
Здравей, игуано.
- Кажи му здравей!
- Гадинката не се помръдва.
Заспала е зимен сън.
Горкичката, сигурно е замръзнала!
Сигурно.
Дори и игуана не може да понесе това време.
Нека да потърсим.
- Не мога да я оставя така.
- Но, бабо.
Виж, тя идва с нас!
- Какво?
- Да я вземем в къщи.
Старата няма да я хареса.
- Какво име да и измислим?
- Игуана.
- Има много такива.
- Нещо което харесваш.
Аз харесвам... кекс, гробище,
пари.
- Ще я наречем Пари.
- Защо?
- Тя е зелена като парите.
Добър ден.
Тони, ела да ми помогнеш!
Качих се пеша.
Какво?
Вземи другите чанти!
Не можах на веднъж.
По-добре да оправят асансьорът скоро.
Чувствам се като в затвор.
Тони, ти си откраднал и моето хапче.
Какво е това?
Игуана. Намерихме я в парка.
Игуана!? Тук да не е зоологическа градина?
Уплаши ме.
Ще се порежеш.
Дай на мен! Стига ти толкова за един ден.
Разкарай това животно!
- То не хапе. Заспало е зимен сън.
- Казах, не искам животни тук!
- Тя се казва Пари.
- Баба и аз я намерихме в парка.
- Красива е.
Ще съжаляваш за решението ти.
Не е виновна игуаната!
Един от двама ни ще я махне!
Писна ми от теб.
Бих желала да знам
какво ще направиш, ако аз си тръгна!
Къде са ми успокоителните?
Къде е?
Ще помоля Свети Антони да го намери.
Виж, лекарствата ти! Ти си сляпа.
Казах ти да не ги пипаш!
Не съм!
Казах ти, че Свети Антони ще ги намери.
Къде ми е часовникът?
Къде ми е часовникът?
Някой да ми е виждал часовникът?
От къде да знам?
Заплес, все си губиш вещите.
Потърси наоколо.
Не ми остава друго, освен да помоля Свети Антони да го намери.
- Вие ли сте Глория?
- Да.
- От село?
- Точно.
- Дъщерята на Маноло?
- Да, да...
Не си ли спомняш,
когато подмокри моята престилка?
Не си ли спомняш?
- Аз...
- Ти беше бебе.
- Това твоя син ли е?
- Той се казва Мигел.
- Ти се омъжи за Антонио.
- Да.
- Дето има всичко.
- Да.
Свекърва ти...
Прати и много поздрави. Често си мисля за нея.
Ще предам.
- Следващият.
- Наш ред е.
- До скоро виждане.
- Кажи и, че си ме срещнала.
Добре, чао.
Влезте!
Добър ден, добър ден...
Седни... Настани са като у дома си.
Настани се удобно.
Госпожо, седнете и вие.
Ако сте гнуслива, гледайте на другата страна.
Страшни неща се случват тук.
Вече нищо не може да ме впечатли.
Какво хубаво момче.
- Как се казваш?
- Мигел.
Харсвате ли децата?
Винаги съм ги харесвал.
- Имате ли ваши?
- Не.
Не е хубаво една двойка да няма деца.
Не съм женен.
Исках да си осиновя, но не ми дадоха,
а и е скъпо.
По-бавно.
Захапи!
Захапи...
Кога ще трябва да платя?
Елате в моя офис.
Мигел, аз говорих с доктора.
Той те харесва много.
- Знам.
Той иска да те осинови.
Ти ще трябва... Ти ще трябва да живееш с него.
Какво мислиш? Знаеш, че в къщи...
- Имаш ли видео?
- Да, Мигел.
А уредба?
Да, Мигел...
Сони.
Искам да ходя на уроци по рисуване.
Не се безпокой.
Ще ходиш.
Аз съм свободен. Никой не ме контролира.
- Силна личност.
- Харесвам това.
- Здравей.
- Здравей. Глория тук ли е?
Не.
- Къде е тя?
- Знам ли, на вън.
Трябва ми сега.
Тя вечно скита. Не знам къде ходи.
Не мога да те питам, ако закъсам с плетката ми.
Глория! Търси те едно момиче.
- Коя?
- Аз...
- Какво?
- Имам нещо да ти кажа.
Какво?
Изобщо не ме интересува, дразниш ме...
Много е заядлива... Кажи ми.
Добре.
Махам се.
Искаш ли да изкараш малко лесни пари?
- За Бога!
- Това не е филим!
- Той чака...
- Не бъди луда!
Не мога да започна на тези години.
Няма да отнеме много време. Само трябва да гледаш.
Той е екс...
...хибиционист. Наистина ще лесно!
Ако ме докосне, изчезвам.
Не се шегувам.
- Здравей.
- Моята приятелка... клиента.
- Госпожо.
- Здравей!
Седнете, ще започвам.
На пръв поглед изглеждам хърбав,
но не му вярвайте.
Ръцете ми са по-силни,
от колкото изглеждат.
Но мъжът не се чукат с ръцете си.
Тялото ми може да изглежда мършаво,
но мъжът не се чука с тялото си.
Краката ми?
Краката ми не са като на спортист,
но мъжът не се чука с краката си.
С какво се чука мъжът? Ти?
Ти?
С кура си.
С кура си.
Правилно.
Аз нямам просто кур, а - конски кур.
Всеки пък, когато проникна във вагина,
я съсипвам!
- Господи!
За това трябва да ходя при проституки,
с големи разширени от употреба путки.
Обикновените жени не ходят с мен.
Те са прекалено уплашени!
И моята енергичност!
Не можете да си представите...
Толкова бял...
Толкова дебел!
Толкова твърд! Гейзер!
Страхотен при допир.
Ела.
Толкова потайна къща!
Да, но не можем да живеем тук.
Харесва ми.
Виж, искам да го вземем на село,
че да може да тича на воля
с котките, съседите.
Просто не можем да останем в Мадрид.
Просто не можем да дишаме.
Глория дойде тази сутрин
и забрави това.
Часовникът и! Знаех си!
Свети Антони винаги ми помага.
Ти, тук?
Да върна часовника на Глория,
който си забрави.
Мерси.
- И исках да те видя.
- Мен?
Нека отидем до бара.
- Къде е Глория?
- У Кристал.
Днес жените не могат да си седят по домовете!
- Усещаш ли го вътре?
- Да, да...
- Кажи ми какво е усещането.
- Усещам го.
Усащам го наистина добър.
- Кажи ми отново, харесва ми.
- O! Усащам го.
Слушай... Струва ми се, че аз ще...
Ще свършавш ли?
- Кажи ми как...
- Свършвам, свършвам...
Говори ми...
Свършвам, просто прекрасно...
толкова хубаво.
Колко прекрасно!
Аз ще се състезавам 24 часа...
- Чаша вино.
- И за мен една.
Добре.
Настигам номер 7.
Когато видях писмото на Хитлер,
ми хрумна тази прекрасна идея.
Аз какво общо имам с това?
Аз пиша мемоарите на диктатор.
С малко промени може да станат на Хитлер.
Ще ти ги дам, да го препишеш.
Когато се разбере, че е на Хитлер,
всички ще полудеят.
Ще станем милионери...
Фалшифицирането е престъпление.
Ти забравяш писмата...
Не е същото...
Хитлер е писал на Лоте Вон Мосел,
но писмата са изчезнали.
- Според твоята Ингрид.
- Остави я настрана!
Мисли за парите, говори с Глория.
Не трябва да говоря с никого!
И бъди внимателен.
Бих могъл да кажа на ченгетата за това.
Сега ще направя модел С...
Стартерът.
Какво правиш тук?
Взех машата за къдрена от Кристал.
Ма ти и аз трябва да си поговорим.
Не искам да се въртиш около Кристал.
По-тихо, ще те чуе.
Кристал ми е като сестра.
- Тя е курва!
- Е и?
Може и теб да помислят за такава!
Ти чуваш ли се? С този вид?
Не искам да работиш никъде! Ясно?
С какво да платя наема?
Ами кабелната?
А дрехите на децата? А храната?
Глупачка! Винаги мислиш за изобилието.
Колко жалко.
Изобилие! Аз дори нямам обувки за зимата!
Живеем като цигани.
Да не мислиш, че ми харесва да работя така?
Има по-важни неща от парите.
- Така ли?
- Доброто държане е едно от тях.
Ако не държах на него, до сега
да сме излезнали от това положение.
Приличието намалява ли ти апетита?
Забранявам ти да се виждаш с Кристал!
И няма да ходиш пак при този писател!
Остави ги сами да се оправят!
Дай ми пари и няма да ходя!
Защо не си сложиш малко грим?
Защо не си гримираш пишката?
Кризата в Ливан ме тревожи толкова...
Ти си моят Ливан!
Вчеряте ще е готова след секунди.
Писна ми. Наслушах се на глупости.
Не е ли добра идея?
Зле за теб. Кажи колко.
Трябват ми само $2000
за да платя пътуването и немския превод.
- За последно аз...
- Казах не!
Казах ти, че беше невъзможно.
Педро, Разбирам че си подтиснат заради Марисол,
но защо не ги вземеш от по-големия ти брат?
Защо пийнеш зелено вино?
- Не изглежда зелено...
- От бутилката е.
Благодаря, но не искам.
Преминах през ада, за да откажа алкохола.
Просто го смръкни.
Искам по-силен мирис!
Обонянието ти е изчезнало от него.
Добре, само малко ще пробвам,
но ме наблюдавай.
Има вкус на шери.
Засрами се! Дори и вкусовете са ти изчезнали.
Как да не се повредя от всички тези лекарства?
Може всичкото зло да се стовари върху Патриция.
Не е ли забавен?
Ще пробвам да си пипна лицето.
Не изпивай всичкото. Аз също си падам алкохоличка.
Взел ли си нещо?
Той изобщо не понася болка!
Ето ме. Така ли мислиш да го оставиш?
Не съм в настроение да гледам деца.
- Марисол, ти се върна...
- Да, да, любов моя...
Нека сложим детето в леглото...
Той никога няма да ми прости, че съм толкова добър.
Лукас, ти си прасе като мен.
Какво... Ще се караме ли?
Ти нямаш ценности.
Не се оплаквай. Бях клептоман, когато се срещнахме.
Намирах извинения и всичко си връщах.
Какво можем да вземем от тях?
Ролекс, златна табакера...
А ма те са подарък от приятелката му.
Той ще я забрави скоро.
Спи на канапето.
- Здравей! Какво става?
- Нищо.
Баща ти пак е в неговите настроения.
- Не се чеши.
- Сърби...
- Как мина днес?
- Май ще ходя на училище...
Пак ли? Но ти вече знаеш всичко.
Защо старецът спи на канапето?
Карахме се...
Къде е Мигел?
Оставих го при зъболекаря.
Не се притеснявай, той е по-добре от нас.
Това дете успя!
Нека те среша.
Бабо, ти си пристрастена!
Изглеждаш като пещерняк!
- Защо го спря?
- Писна ми тази песен.
- Искате ли?
- Не, благодаря.
Слушам ви.
Потя се много и косата ми пада.
Нося изкуствена коса.
Не съм дерматолог.
Освен това...
...импотентен съм...
Това е нещо друго... С кого?
- Какво имаш предвид?
- С мъж или жена?
Жена, какво намеквате?
Сигурен ли сте, че не харесвате мъже?
- Не се ли възбуждате от някоя?
- Да.
Добре, следващия път я доведете.
Но какво не ми не ред?
Не се притеснявате, следващия път ще разберем.
Днес се чувствам ужасно.
С кого вечерях?
Коя сте вие?
Чистачката.
Вашият брат ме изпраща.
А, да! Между впрочем,
да занаете дали брат ми е бил снощи тук?
Не, господине.
А гаджето ми? Всъщност бившето ми гадже.
Не г-не, не знам.
Кофти!
Добре, доведи я следващата седмица.
Държането на Марсол... Тя си взима обратно подаръците...
Беше ли тук бившото ми гадже снощи?
Не знам. Ще ти звънна по-късно.
Пътниците от Белрин през Франкфурт
на изход 13, моля.
Дори няма да ме оставят да умра спокойно
- Кой сте вие?
- Лукас Вилаба, писател.
Говорите ли френски?
- Не.
- Нека вляза.
- Кой ви даде моя адрес?
- Вашият издател...
- Кретен смотан!
На давам интервюта. Заета съм.
- Махайте се!
- Нека поговорим първо!
Защо не се разкарате?
Аз съм приятел на стария шофьор на Антонио.
Антонио... този жалък дявол...
Предайте му много поздрави.
Той още ви обича.
Какво правите?
Самоубивам се...
Може ли да гледам?
Не може! Първо трябва да говорите.
Къде е банята?
Ей там. Защо не ме оставите да умра спокойно?
Вашата кариера е свъшена.
Не сте се променила с времето.
Не, времената не са се променили с мен.
Ще ви дам възможност да направите пари, много пари.
Не ви вярвам.
Позавате великия фалшификатор Антонио.
Аз пиша мемоарите на Хитлер.
Той може да фалшифицира ръкописа.
А аз какво трябва да направя?
Да го убедите.
Вече сте го правили, ето доказателството.
Защо трябва да ви помагам?
Защото спасих живота ви.
Още една причина да ви мразя.
Ще кажа на ченгетата, че сте фалшификатор.
- Не ми пука!
- Помислете за Лоте...
Тя е мъртва...
Какво ще стане с реномето й?
Но какво мога аз да сторя?
Говорете с него, кажете му, че ще се срещнете.
Не мога да ме се обадя сега.
Чувствам се толкова слаба.
По-добре да си мисли, че сте се преместила.
Вдигни.
Да?
Антонио, Ингрид Мюлър е.
Г-жа Мюлър, каква изненада!
Мислех да ви се обадя,
но не исках да ви притеснявам
Вие, да ме притеснявате?
Често си мисля за вас!
Никога няма да ви забравя.
Всеки ден мисля за вас.
Антонио, искам да те видя.
Г-жа Мюлър, само да знаех.
Какво ще кажеш да дойда
до Мадрид да поговорим за бизнес?
Вие? Да дойдете тук?
- Да ме видите?
- Нали нямаш нищо против
... С удоволствие.
- Кога?
- Скоро, ще ти кажа допълнително.
Имам малък проблем
и само ти можеш да ми помогнеш.
- Ще ми помогнеш ли?
- Разбира се.
- Можете да разчитате на мен.
- Мерси Антонио.
След като поговорихме се чувствам по-добре.
Толкова съм самотна...
Не забравяй, че имаш мен.
Благодаря ти скъпи. До скоро...
Отлично!
Чао...
- Тук ли ще ядеш?
- Да.
Какво ти развали настроението?
Тази курва от телефона ли?
Как смееш?
Кога ли ще ни остави намира?
- Какво ти е направила?
- Нищо, а на теб?
- Ти ревнуваш.
- Кой, аз ли?
Ти се лигавеше, докато говори с нея.
Защо не се върнеш в Германия?
Вече прекаляваш. Внимавай!
Но, какво е това?
Нищо, игуана.
Много е сладъка. Не хапе.
Казах ти да не излизаш от кутията си.
Синът ми е много нежен.
Разбираш ли? Не само аз прекалявам.
Не говори така за майка ми!
Ако не ти харесва, прав ти път.
- Много добре!
- Не се карай заради мен.
Аз трябва да се върна в селото.
Това е твоят дом!
Те не ни обичат, Пари, не ни...
И домът на този гущер е тук!
Никога няма да успея да науча...
Ти си велик ученик!
Бих учил селскостопанство.
Мога да се грижа за фермата.
- Това ще ма направи щастлив.
- Цял живот си мечтая...
Ами ако направим ферма на село?
Точно така!
БЛЯСЪК В ТРЕВАТА
Да тръгваме и да видим какво има в парка.
Добре.
- Какво ще обичате?
- Нещо успокоително, моля.
Само с рецепта.
Добре, тогава ми дайте Бостаид.
- Цъ-цъ...
- Винаги са ми ги давали.
А не е трябвало.
Тогава ми дайте декседрин.
Нервите са ми се опънали!
- Каква са ви оплакванията?
- Оплакванията? Какво имате предвид?
Отидете на лекар...
...и му кажете, че сте пристрастена и имате нужда от хапчете.
Аз пристрастена!
Вие ме обиждате!
Та вие искате наркотици.
Добре, значи аз съм нарко-зависима.
Искате да се оплача ли?
Такива с правилата.
А какви са правилата за 18 часов работен ден?
Това си е ваш проблем.
Глуха ли си по дяволите?
Приготвям вечерята!
Ела тук!
Какво е това?
Прасе! Изчисти си ушите.
Няма да работя.
Да не си спечелил от тото?
Отивам да взема фрау Мюлър.
Изглади бялата ми риза.
Какво ще я правиш?
Ще я повозя по магистралата. Ще и хареса.
Изглади тази риза, че бързам.
- Изглади си я сам!
- Какво ти става?
Не искам да споря.
- Какво е това?
- Остави ме намира!
Казах ти да изгладиш тази риза!
Казах ти да си я изгладиш сам!
Какво?
Да не си ме докоснал повече!
Пари?
Пари?
Сложи прах за пране.
Побързай.
Искам да гледам предаването по ТВ.
Браво, гледай си предаването.
По този начин, ще научиш.
И да не си мръднала,
преди да свърши.
- Искам да гледам ТВ!
- Няма ТВ!
Докато си във ваканция, ще чистиш в къщи!
Ако баща ми беше тук, нямаше да ми говориш така!
Не го споменавай повече!
- Така си е!
- Не ми отговаряй!
Ако се мръднеш, ще те размажа на стената!
Стара вещица!
Горката, ще я травмираш.
Аз съм в същото положение като нея и се справям.
Тя е като баща и, проклетия кучи син...
Тъпак.
Още малко и ще заприличам на монахиня.
- Как?
- Като снимката.
- Като това?
- Малко по-високо.
Проклет дявол!
- Вината е твоя.
- Ще я убия!
- Аз ще проверя, тя е в кухнята.
- Казвам ти, тя е.
Това е просто ваза.
Май мислиш само със сливата си!
Гоподи, колко си груба!
Предупредих те хиляда пъти!
Дай ми тази снимка! Скъсай я!
- Какво става?
- Тя я бие.
Не издържам вече.
И да не си посмял да мръднеш от тук!
Ще ти покажа кой е по-силния тук!
- Та тя е дете.
- Не я обирай!
Тя ще се разложи!
Тя не може да се разпадне! Мразя я!
Не е хубаво да мразиш майка си.
Тя ме мрази, защото и напомням за баща ми.
Той се махна заради нея.
Понякога бащата не е помога.
Защо не ме осиновиш?
Аз също не съм добра майка.
Тогава аз ще те осиновя.
Какви идеи имаш!
- Какво не е наред?
- Нищо...
Просто съм уморен. Ще сложа вечерята.
- Чао, сладурче. Чао.
Довечера ще я бия, ела утре.
Можеш ли да ми дадеш дафинов лист на заем?
Точно купух.
Ще я пребие.
Побесня заради тъпата счупена ваза.
Знаеш я.
Значи говорите зад гърба ми?
- Дръж.
Критикувам ли те за това, че си проститутка?
Слушай, аз възпитавам, както смятам за добре!
Но не искам да...
Горкото! Не се учудвам, защо тя е такава.
- Какво искаш да кажеш?
- Не ме карай да започвам.
- Писна ми от теб!
- И на мен също!
Защо имаш дето, като не можеш да го обичаш?
Защо не си залепиш езика за задника?
Извинявайте, но моите проблеми са ми достатъчни...
И аз тръгвам, да си взема роклята!
Разкарайте се!
Колко любезно?!
Повече няма да и давам да ми шие!
Кисела е защото никой не я поглежда.
Не висчки жени могат да имат тяло, като моето.
Това подлудява мъжете,
но да си грозен, не означава да се държиш просташки.
Не мога да понасям хора, крещящи като нея или...
Това е игуаната на баба.
Има кръв.
Света Барбара! Каква светкавица!
Да се скрием.
Мили Боже, опази ни от всичкото зло...
Боже, подува се.
Пари, пари...
Къде е проклетата игуана?
Извършено е с тъп предмет.
- Мирише на риба.
- Мирише хубаво.
- Търсите ли нещо?
- Имате ли метална пръчка?
- Бейзболно бухалка?
- Нещо такова.
- Трябва да потърсим.
Щом трябва.
- Искате ли малко супа?
- Не, мерси.
Една супа ще ви дойде добре...
Никога вече няма да мога да ям супа.
Разбирам как се чувствате, но трябва да поговорим.
Да, както желаете. Да отидем в хола.
- Съпругът ви имаше ли врагове?
- Предполагам...
Бог да го прости не беше много мил.
Ограбван ли е в такси?
Да, миналата седмица.
- Съобщил ли е?
- Предполагам.
Понякога си тъсят отмъщение,
но странно е да стигнат чак до тук.
Хората са толкова жестоки.
- Шефе.
- Вероятно следа...
Пари.
Намерихме тези пръчки вътре.
Пръчки?
Баба ги донесе от парка.
Провери добре.
Отивам до тоалетна за минутка.
Когато тя излезе, проверете всичко.
- Вече го направихме, шефе.
- Проверете отново. Тя е чудата.
- Тази пръчка е чиста.
- Остави я там.
Този шкаф е заключен.
- Счупи го и го отвори.
- Добре шефе.
- Минерална вода...
- От Католуния!
- Тарталети и литиева сол!
- Литиева сол.
Това е на баба.
Тя е пристрастена към сладки и разтворими таблетки.
- Защо ги е заключила?
- Много е стисната.
- А къде е тя?
- Не знам.
Вероятно на кино с малкия.
Кажете ми какво правихте, когато се случи?
- И сега какво?
- Не знам...
- Това е толкова малка къща...
- И толкова странна.
Правех супата и нямах никакъв дафинов лист...
Отидох у Жуани - моята съседка.
Прекарах известно време там с
дъщеря и съседаката Кристал.
Къде живее тази съседка Кристал?
Съседната врата.
Колко време беше у тях?
Не, само 20 минути.
Джуан точно наби Венеса.
И...
Кристал слезе с мен...
...и... когато дойдохме...
...намерихме...
... намерихме него...
Чухте ли нещо? Видяхте ли нещо?
Нищо, с тази магистрала до нас,
нищо не се чува.
- Претърсихме навсякъде.
- Нищо.
Какво е това?
- Игуаната на баба?
- Тя обича животните.
Разкарай я!
- Защо я уби?
- Побиват ме тръпки от нея.
- Единствения свидетел!
- Игуаната ли?
- Тя трябва да е видяла убиецът.
- Кога?
Стойте тук. Ще разпитам съседите.
Хвърли я! Тук има достатъчно кръв.
Извинете госпожо.
- Вие ли сте Кристал?
- Кристал Скот.
- Може ли да видя документите ви?
- Не ми ли вярвате?
Трябва да го потърся, не знам къде...
Не е тук...
Чакай, ето го.
- Пише Кармен Марти.
- Аз съм актриса.
А, сега разбирам.
- Талантливостта престъпление ли е?
- Зависи.
Мръднете се, ще затварям.
Извършено е убийство у съседите ви.
Аз открих тялото!
Кажете ми точно какво стана.
Ще седнете ли или ще оглеждате?
Добре, ще седна.
Какво правихте през последния един час?
Бях при Джуани да пробвам една рокля.
Веднага щом се приберем, ще се преоблечем.
Но... Какво е това?
Това е Пари. Той е мъртъв.
Трябва да паднал...
Той е бил убит!
- Нещо за пиене?
- Не...
Аз ще си сипя!
Бакиша не беше ли един от вашите обожатели?
Той? Той беше мъжът на Глория, а тя ми е приятелка.
Защо ме домъкнахте?
- Къде живее Джуани?
- На 6-ти етаж.
- Не мърдайте от тук!
- Къде да ходя?
Не съм свършил...
А аз съм!
Просто не е възможно.
Не може някой да дойде и да те убие!
Виж, момиче като мен, живеещо само
с толкова много скъпи предмети.
Ти го уби! Убиец!
- Какво става?
- Животът в къщата!
Свекърва ми.
Намерихме игуаната на улицата. Мъртва е.
- И игуаната ли?
- Какво искаш да кажеш?
Кристал, вземи ги с теб,
докато всичко това свърши.
- Ти.
- Защо? Какво стана?
Нищо не е станало.
Здравейте, красавици!
- Вие ли сте Ингрид Мюлър?
- Разбира се, че не съм!
- Тогава тя няма да дойде.
- Нито Антонио.
Ще се обадя.
Добре, ще ти напиша номера.
- Имате ли химикалка?
- Да.
Благодаря.
Извинете, какво пише тук?
Ингрид Мюлър се е самоубила.
Ингрид Мюлър се е самоубила.
и Антонио е мъртъв.
- Но защо?
- Сигурно от любов...
- Горките.
- Горките ние!
- Какъв късмет! Сделката свърши
- Ти си урочасан!
- Ето...
- Благодаря...
Не ми благодари, а ми дай мангизите!
Не предпочиташ ли ... сещаш ли се...
- Парите.
- Непоклатим си.
- Как си бабче?
- Как мислиш?
По-спокойно бабче.
Добре, ама ми се ходи на село.
Не искам да ме погребват тук, като клетия ми син
и игуаната.
Ще отидем бабче.
- Здравей Глория.
- Здравей Кристал.
- Съжалявам бабо.
- Благодаря Кристал.
Твоят приятел, писателят, вече не се нуждае от мен.
Ако чуеш нещо...
Не се притеснявай, ще ти кажа.
Искаш ли да ти заема пари?
Не, ще се справя.
Вече имам специална работа.
Ти си щастлива!
С баба ще ходим на село.
Чудесно!
Аз ще ви закарам!
Ела с нас...
- Ти чуваш ли се?!
- Не оставай сама.
Щом си се загрижил!
Наистина съм загрижен.
За какво е всичко това?
Ще залепя тапети, че къщата е станала кочина.
Искаш ли помощ?
Не. Мога и искам сама да го направя!
Бабо, да отидем да си изтегля парите.
- Защо?
- Да купим билети за автобус.
Наистина ли? Наистина ли?
Тръгваме!
- Виж кой звъни Тони.
- Добре.
- А Глория?
- В кухнята.
Какво правиш?
Намерих някакви евтини тапети за да оправя къщата.
Ох, не знам!? Евтиното винаги излиза скъпо.
Ще я наглеждаш ли?
- Нямам и доверие.
- Ясно, добре.
Дръж се прилично или ще те завържа.
Гледам косата ти!
Остави я.
Мерси. До скоро.
Искаш ли комикси, че имам работа?
- Ще те гледам.
- Хубаво, ще се забавляваш.
Трябва да изчистя всичко това и да сложа тапети.
- Ще ти помогна.
- Не, прекалено малъка си.
Ти знаеш как, виж.
Имаш енергия!
Въпреки че съм малъка... Нещо друго?
Добре, можем да започнем с кухнята.
Ще го направя.
- Моето гадже.
- Много ми е приятно?
Щастливец си, че имаш гадже.
Ще бъде по-лесно.
Импотенстността се причинява от
страх от акта.
- Разбирам.
Отделяне на прекалено много внимание на акта.
Има много други начини да получиш удоволствие.
Да, много, много.
Следователно опитай се да избегнеш ерекцията.
Ще започнем с упражнеия за възбуждане на чувствителността.
- Имате хубаво тяло.
- Благодаря.
Така че играйте и се наслаждавайте,
но никаква еркция и проникване
и страхът ще изчезне.
Нима, а ми ако той получи...
Разбрахте ме! Ако той...
Ерекция? Не вярвам.
Да, но след това което ни казахте...
Той ще получи и то хубава.
Ако стане - вие решавате.
- Благодаря Кармен.
- Няма защо!
30 кинта и не ме наричай Кармен. Аз съм Кристал!
За мен ти си Кармен.
Това е работа! И упражненията на се включени.
- Каква изненада!
- Здравей Глория.
- Ти тук?
- Тук работим.
Разбира се, ти познаваш инспектор Поло.
- Как сте?
- Не сме се отказали,
но всичко е неизвестно.
Антонио е мъртъв, останалото няма значение!
Странна жена е тя.
Това от което има нужда клетото същество е една хубаво чукане.
Ако ти беше наред, щеше да и помогнеш.
Нали не си и казвала за нас?
Естествено, че не. Това е професионална тайна.
Свали си дрехите.
- Не, ти ще ги свалиш.
- И ти си един...
Не можа ли да участваш в друго нещо?
Трябва да науча Английски.
Как ще се оправям в Лас Вегас?
Какво ще правиш там?
Ще стана звезда.
Как мислиш с тяло като моето!
Говорейки за това, нека да те проверя...
- И твоето?
- Аз! Как смееш!
"Високо качество"
Опипай ме през дрехите, така е по-секси.
Имаш добри мускули... Добре.
Полицаите трябва да имат хубава стойка.
Така ми харесва.
- Харесва ли ти?
- Хубаво е...
Добре.
- Тогава не ми взимай пари.
- Да не си сводник?
Ако не ми взимаш пари, ще си трая за хероина.
- Какъв хероин?
- В китайската кутия.
Няма ли да престанеш с това?
Никога не си бил такъв мръсник.
Ще ме възбуди повече, ако не ми вземеш пари.
Трябва да отслабна.
Хероинът убива апетита, ако не знаеш.
Но ти изглеждаш супер.
Искаш да съм като свиня...
По-плоска! Ти си по-плоска!
- Набъбва...
- По-добре от нищо.
Харесва ми, но ме изнервя, както онзи психиатър каза.
- Забрави го!
- Забрави хероина!
Ти си хероин.
Какво правиш?
Освобождавам напрежението!
Има много други начини да го направиш.
За мен те не са добри!
Как върви случая?
Никой не знае нищо, нищо не е видял.
Костелив орех се оказа.
Често те виждам с Кристал.
Нали не смяташ, че тя го е направила?
- Защо ме питаш това?
- Тя не знае нищо.
Аз съм тази която уби съпруга си!
С бейзболна бухалка!
Като тази!
Нали няма да го разгласиш от покрива!
- Опасно е.
- Не ми пука!
Отивай да запазиш места.
Аз ще дойда.
Вземи ми място до прозореца!
- Бласа!
- Пакита!
- Ти, тук?
- Как я караш?
- Отивам на село.
- Наистина ли?
- Да.
- Аз също. Разбрах за клетия ти син.
- Искренно съжалявам.
- Благодаря.
А, кои починаха на село напоследък?
Всички стари измряха.
По-добре старите да умират,
от колкото младите.
Клетият Торенцо се намушкал сам.
- Не дочакал обаждане от Лорда.
- Каква трагедия!
Жена му, 8 дена по-късно, от скръб...
- Боже мой!
- Не можеш да си представиш.
Ужасно...
Хубаво е, че събираш дърва за огън.
Къде изчезна баба?
Стига вече с тези хапчета! Те са лоши за теб.
Не съм взимала от как баща ти умря и се чувствам по-зле.
Времето ще те излекува.
- Така ли мислиш?
- Нима.
Ето за теб.
А ма от къде ги взе?
- Запасите ми.
- Колко малко знам за теб.
Ще ходиш ли на училище в селото?
Не, но ще обработвам земята.
След всичко което направихме за твоето образование!
Ще пиша. Става ли?
- Не забравяй, аз съм твоята майка.
- Не се безпокой.
- Чао Глория.
- Чао бабо.
- Сбогом Глория.
- Г-жа Пакита.
- Грижи се за себе си.
- Ще се грижа.
- Изглеждаш ужасно.
- Благодаря.
И никакви хапчета повече!
Здравей мамо! Разбрах за татко.
- Как е станало?
- В кухнята.
Паднал срещу мивката и си счупил врата.
Не ти казах за да не те натъжа.
Аз съм тук за да остана. Тази къща има нужда от мъж.
А ми докторът?
От начало беше забавно,
Но съм прекалено млад, за да се обвързвам с някого...
Тони ми каза, че са ходили до село.
Те напуснаха.
Липсвах ли на татко?
Той работеш толкова много,
че не забеляза твоята липса.
Но ти ми липсва много.
Толкова се радвам, че се върна.
превод: dimo