The Expanding Universe - Episode 3 (0) Свали субтитрите
до съседните ни светове.
Изпращали сме проби, до краят на слънчевата система.
Откривали сме изригващи вулкани на далечни луни.
Посещавали сме коренно различни светове.
Това, което ни подтиква да го правим е нуждата да знаем.
През последните 40 години вече имаме възможност да достигнем планетите.
Приземили сме се на Марс.
Ходили сме по Луната.
В зората на новото хилядолетие настъпва нова ера
в изследването на планетите.
'РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА'
ПЛАНЕТИТЕ
Преди 12 милиарда години, след Големият Взрив се родила нашата вселена.
Били създадени безброй галактики,
дали началото на звезди и планети.
Нашата звезда, Слънцето, и деветте планети около нея са създадени
7 милиарда години след Големият Взрив.
Този човек ще гмурне в дълбините на слънчевата ни система,
без дори да напуска земята. Астрономът Ричърд Турел
ще изследва произхода на планетите ни.
В сърцето на пустинята Мохабе,
едно от най-сухите и безплодни места на Земята, той търси метеорити.
Скали от космоса.
Метеоритете са много важни, защото са единствените ни проби
от други планети, с изключение на тези от Луната.
От тях научаваме за изходните съставки,
образували Земята и планетите.
Космоса не е празен, както си мислим.
Всеки ден на земята попадат около 20 тона космически останки.
Това са "падащи звезди." Малки парчета скала,
заснети, докато изгарят в атмосферата.
Големите метеорити се разделят на множество малки парчета.
Могат да паднат навсякъде, но ги откриваме само
ако попаднат в пустинята или върху ледник.
Метеоритите са градивни камъни от най-големите конструкции.
Частици, останали от момента на раждане на планетите.
Метеоритите разказват невероятни истории.
Повечето датират от времето на създаване на Земята и Слънцето.
Разказват ни за химичната и органична история
на материала, създал планетите. Дават ни сведения за произхода на живота.
Чрез изследване на минералите в тези скали,
астрномите са изчислили, че Земята и другите планети
са създадени преди 4,5 милиарда години.
В началото слънчевата система е била съвкупност от междузвезден прах и газ.
Огромен въртящ се диск.
Гравитацията започнала да събира частиците прах
и дискът, широк стотици милиарди мили, започнал да се деформира.
В центърът му, ядрен огън запалил слънцето ни.
Топлината на новото слънце избутала лекият газ към края на диска,
където се образували гигантските планети.
В центъра били малки, тежки планети.
Тези млади прото-планети били бомбандирани от летящите в космоса скали.
В близката част на слънчевата система, където сега имаме 4 планети,
някога е имало около стотина прото-планети,
чийто размер варирал от този на Луната,
до този на Марс.
Нашата планета щяла да роди мъчително.
Лежала точно на пътя на друга прото-планета.
Размера на тази планета бил колкото този на Земята.
Нямало да се вижда малък обект в небето,
а с приближаването си, тази планета ще запълни цялото небе.
Сблъсъкът бил неизбежен.
Ако се случи днес, няма да има къде да се скрием.
Това е едно преломно събитие.
Енергията от сблъсъка била толкова голяма, че и двете планети се разтопили.
Течността се охладила и Земята се преродила.
В орбита около нея имало нов, по-малък свят.
Луната ни.
Цел, която можем да достигнем. Трамплин, от който
да започнат изследванията ни на дълбокия космос.
Ако Луната не беше толкова близо,
може би никога нямаше да започнем да изследваме космоса.
През 1961 президента Кенеди определя Луната като най-голямото предизвикателство.
Мисля, че тази нация трябва да се ангажира с постигане на целите.
Приземяване на човек на Луната преди краят на десетилетието
и безопасното му завръщане на Земята.
Астронавтите от Аполо 11 знаели, че шансът да се завърнат на Земята
е 50/50.
Избрахме да стъпим на Луната, както и други неща,
не защото са лесни, а защото са трудни.
За пътуването НАСА създава най-мощната ракета, строена някога.
Могъщата Сатурн 5.
Целият свят затаил дъх, когато тримата мъже се отправили на най-дръзкото пътешествие.
Астронавтите пропътували 240,000 мили
за 4 дни.
От малките си прозорчета видели свят, осеян с кратери.
Насочили се към огромно, равно плато,
което поколения астрономи познават, като "Морето на спокойствието."
Малка крачка за човек,
огромен скок за човечеството.
Датата била 20 Юли, 1969г.
Първата стъпка на човек върху чуджда планета.
През следващите 3 години още 5 мисии Аполо се приземяват на Луната.
Само 12 мъже са стъпвали там.
Последнят е командира на Аполо 17,
Джийн Сърнан.
Само факта, че си там,
на друго тяло от вселента ни,
напълно различно от Земята ни
прави момента съкрушим.
Намираш се на място, където никой друг не е стъпвал преди.
Никой не е ходил по повърхността, никой не е виждал планините и долините.
Това прави момента особенно красив,
прави го специален.
Луната е покрита от ситен прах,
останал от милионите години разрушителни сблъсъци с метеорити.
Под праха, повърхността е съставена предимно от древни скали,
образувани когато течната магма се е охладила, преди 4 милиарда години.
Аполо струва на Америка $24 милиарда.
Но на народа му писва да плаща за скъпите полети.
Ние бяхме последната мисия. Знаех, че ще съм последният
оставил отпечатъците си върху Луната.
Но никога не съм вярвал, че четвърт век по-късно
все още ше съм последният.
Мисля, че това по-скоро показва какво не сме постигнали,
отколкото какво сме постигнали.
4 дни след като напуската Луната, Аполо 17 безопасно се завърща на Земята.
Това е краят на програмата Аполо.
Краят на една ера.
Четвърт век след като последният астронавт напуска Луната
НАСА изпраща роботизирана проба.
През 1998 пробата Лунар Проспектор е изпратена
да провери за евентуални полезни ресурси, ако решим да се завърнем
и да построим постоянна база на Луната.
Една от задачите му е да търси водородни атоми, знак, че съществува вода,
от височина 100 мили от повърхността.
Лунар Проспектор прекарва 9 месеца в орбита около Луната,
сканирайки всеки крадратен инч.
Но търсенето му не е напразно.
Над полюсите засича водородни атоми,
вероятно от замръзнала под повърхността вода.
Лунар Проспектор открива ресур, който може да революционизира космическите пътувания.
Ледът е важен, защото можеш да го раздробиш на съставните му части.
Можеш да превърнеш леда в кислород и водород.
А те са основните компоненти на ракетното гориво.
Повечето ракети се захранват от течни кислород и водород.
Ако можем да добиваме лед от Луната, можем да го превръщаме в гориво
и да използваме Луната, като стартова площадка към другите планети.
Ако нужните материали вече се намират в космоса,
ще се спестят доста пари. 10 милиарда тона вода,
трилиони долари, а са се водили войни и за доста по-малко.
Бъдещите лунни астронавти може да са минни инженери.
Водата, засечена от Лунар Проспектор вероятно е замръзнала
в кратери, близо до полюсите, в които цари пълен мрак.
Луната може да се използва като бензиностанция.
Спирате, от леда произвеждате водород и кислород,
презареждате ракетата си и отлитате накъдето пожелаете.
Благодарение на това евтино гориво, наследниците ни ще могат да бродят из слънчевата система
в търсене на следващата планета, която можем да наречем "дом."
След края на успешната си мисия Лунар Проспектор се разбива на Луната.
При падането си е достигнал скорост от 4000 мили в час.
Слънчевата система е необятна.
Познаваме 9 планети. Огромните външни планети се намират
на милиони мили разстояние от слънцето.
Човечеството е еволюирало, поемайки рискове,
покорявайки нови светове.
Но за изпращането на астронавти тук ще отнеме поколения.
Единственият начин да посетим тези планети през живота си,
е изпращайки роботизирани проби.
В астероидният колан се намират 4 скалисти планети.
Марс, нашият дом, Земята...
До слънцето има още 2 планети, които евентуално можем да посетим.
Венра...
и Меркурий.
Меркурий се намира само на 36 милиона мили от слънцето.
70% от състава й е желязо, много по-напрегната от Земята или Луната.
През 1973, Маринър-10 е изпратен да фотографира този отдалечен и чужд свят.
Снимките показват, че като Луната,
повърхността й е осеяна с кратери от сблъсъци с астероиди и метеорити,
в продължение на милиарди години.
Без предпазна атмосфера,
Меркируй се пече на 400 градуса по целзий през деня
и замръзва на -180 градуса през нощта.
Венера е дори още по-негостоприемна.
През '60 и '70 СССР и САЩ се съзтезават да разберат
какво е скрито под тънкият слой облаци.
Бронираният като танк, съветски кораб, Маринър-2, оцелява спускането през киселинните облаци,
само за да изпрати снимка на изгорена, скалиста повърхност.
През '80 и '90, кораб в орбита,
чрез радар прониква под киселинните облаци и прави детайлна карта.
Без дори да стъпят на планетата, учените са свидетели на
пейзаж, надхвърлящ най-дивите им мечти.
Повърхността е осеяна с вулкани и изстинала лава.
Температурата на повърхността е достатъчно висока, за да растопи олово.
Атмосферното налягане е толкова високо, че може да строши тенекиено канче.
Едва ли някога ще искаме да стъпим тук.
Може да влезем в 22 век, без да сме посетили дори най-гостоприемните планети.
За повечето астрономи най-добрият начин да разбереш условията на друга планета
е като ги сравниш с подобен терен,
тук на Земята.
Планетата ни е осеяна с вулканични структури, който могат да ни помогнат
да разкрием тайните на далечни светове.
За Джон Спенсър от обсерваторията Лолъл, Аризона
този полет над местните вулканични полета
е като полет над Венера или Марс.
Наблюдаваме още едно величествено разстилане на лава.
Виждате кратера в центъра
и големите купчини образувания отвън.
Няколко мили се простира и тънък слой лава.
На други планети ще можем да видим само формите на вулканите
и трябва да можем да определим състава
и историята им, само гледайки формата.
Тази група от вулкани в северна Аризона
са избълвали тъмна, базалтова лава от земните недра.
Лава, отдалечаваща се от кратера така е знак за вулканична активност
както на Земята, така и на други планети.
Вулканите спомагат за образуването на океани и ниският атмосферен слой.
Ако открием подобни структури на Марс,
можем да предположим, че някога е изглеждала като Земята.
Когато първият кораб прелита покрай Марс,
доказателствата за вулканична активност са неоспорими.
Снимките показват сходни структури с тези на Земята.
Тези вулкани се смятат за вече мъртви,
но следите от активното минало са навсякъде.
Най-големите вулкани в слънчевата система са на Марс.
Това е "Валис Маринерис"
най-голямата пукнатина в слънчевата система.
Ако беше на Земята, щеше да се простира през целият Атлантически океан.
Огромен белег, свидетелстващ за динамично минало,
когато марсианската кора е била разкъсана.
Това е лабораторията Джет Пропоушън в Пасадена, Калифорния.
Домът на роботизираните мисии на НАСА.
На служителят в лабораторията, Роб Манинг, е дадена задачата
да построи първият робот, който ще се приземи на Марс.
Манинг и колегите му с години проектират роботизиран кораб - Соджърнър.
Това ще е първото возило на НАСА, приземило се на друга планета
от две десетилетия насам.
Предизвикателство е да се отправиш към Марс след 20 години,
защото повечето хора, които знаят как да идат до Марс вече са пенсионери.
Трябваше да се върнем на чертожните дъски
и от нула да създадем кораб.
Екипът на Манинг предлага нов, радикален начин за приземяване.
Содрърнър ще бъде спуснат на Марс
опакован във въздушни възглавници.
След 7 месечно пътуване, мисията Пат Файндър най-накрая достига целта.
Манинг и екипът му ще разберат дали униканият им метод за приземяване работи.
Следва отделяне на кораба.
5 секудни до отделянето.
Соджърнър се спуснал под тънката атмосфера
и оцелял след поне 15 шокиращи отскока.
Соджърнрър спрял точно на определеното за приземяване място.
Годините тежък труд се отплатиха.
За Манинг това е момент на чист екстаз.
За първи път от поколения насам НАСА се завърна на Марс.
Щом панелите се отвориха
и изведохме Содържнър по рампите,
за пръв път имахме
мобилен робот, мобилна лаборатория, мобилен геолог,
който ще изследва чужда планета.
За мъжете и жените, управляващо Соджърнър от десетки милиони мили разстояние
това е следващото най-хубаво нещо след присъствието им там.
Управлявайки возило на чужда планета,
го усещаш като продължение на себе си.
Чувстваш, че ти си там.
Всеки ден, идвайки на работа всъщност ходим на работа.
Чувстваме го като продължение на ръцете и очите си.
Много е вълнуващо, все едно сме там.
Соджърнър се приземява в район, който се смята за древен вулкан.
84 дни той изследва проби
и открива, че Марс е покрита с различни видове вулканични скали.
За 2003г. е запланувана една от най-грандиозните мисии на НАСА.
Полетът ще се извърши точно 100 години след полета на братята Райт на Земята.
Марсианският самолет ще прелети до най-недостъпните райони
и ще ги фотографира от въздуха.
Но за някои роботизираните изследователи не са достатъчни.
Вярват, че истинските открития могат да бъдат направени само от хора.
Някога в Ню Йорк правен ли е парад за робот?
Това е разликата. Трябва да иде човек.
От вътре ни подтиква да идем. Въпросите, които си задаваме,
как изглежда, какво е чувството, само хората могат да разберат.
Не става с робот или камера нито пък с компютърен чип.
Най-рано през 2020г. можем да изпратим мисия на Марс.
Първата, превозваща хора до друга планета.
Пътуването до Марс ще е огромен риск.
Само пътят до там и обратно ще отнеме година и половина.
Ще живеем на Марс както на нашата планета.
В задният ни двор е и ще я населим както сме населили и Земята.
Не мога да ви кажа защо или кога,
но всичко е там. Трябва само да го открием
и да осъществим мечтите си.
Каролин Поркo е планетарен учен, чиято кариера
е свързана с модерното изучаване на планетите.
Посветила е живота си на огромните планети лежащи отвъд Марс.
Мнозинството в нашата слънчева система се намира отвъд границите на астероидите.
Вътре имате 4 малки планети.
Меркурий, Венера, Земята и Марс. Много са важни за нас, особенно третата.
По-голямата част от слънчевата система се намира много далеч от нас.
През 1977г. два кораба Вояджер
са изпратени към Юпитер и Сатурн.
Единствената възможност да се възползваме от подредбата на планетите,
случваща се веднъж на 176 години.
Вояджер 1 е отклонен извън слънчевата система.
Но Вояджер 2 прелита покрай Уран и Нептун.
Вояджер 2 прелита покрай Уран със скорост 4000 мили в час.
Среща се с Нептун след като е пропътувал 4 милиарда мили.
Вояджер са оборудвани с най-усъвършенстваните технологии за времето си.
Цифрова камера, записваща снимки
и огромна чиния, изпращаща ги на Земята.
Учените са знаели, че някога корабът им ще напусне слънчевата система.
Добавили са и съобщение за всички любопитни извънземни.
Дискове с поздравления от всички нации на Земята
са монтирани и на двата кораба.
Съдъръжат и инструкции как да ни намерят.
От името на Обединените Нации, огранизация включваща 147 страни,
изпращаме поздрави от нашата планета.
Здравейте ви казват децата на планетата Земя.
2 години след излитането Вояджер приближава Юпитер.
Заснел е тези невероятни картини на Краля на планетите.
Не е за вярване, че мога да погълне повече от 1300 планети като Земята.
Четерите големи луни на Юпитер, Ганимед, Калисто,
Европа и Йо
съвсем ясно се виждат в орбита около планетата.
В орбита около най-голямата планета е цяла планетарна система.
Бях една от стоящите пред мониторите
и виждащи тези снимки за пръв път.
Невиждани досега неща. Хората онемяха.
Много интелигентни хора, цял живот изучавали планетите
останаха безмълвни.
Имах чувството, че се намирам на космически кораб
и навлизам в неизследвана територия.
Че отривам неща, невиждани от другите хора.
Най-странни са облаците на Юпитер.
Тук в сложни детайли е показана красотата на огромното червено петно.
Ураган, два пъти колкото Земята, по необясними причини,
бушува повече от 300 години.
Юпитер се върти толкова бързо, че денят трае по-малко от 10 часа.
Облаците са разделят на ивици по дължината на планетата.
Цветните й облаци не са оцветени от слънцето.
Бурите от течен мрамор са в резултат на топлината на планетата.
Детското очарование на аматьорът астроном Дейвид Лийви
от кралят на планетите ще доведе до откриването на комета
и предсказването на най-опасният за Юпитер момент.
Бях завладян от Юпитер през лятото на 1960г.
Онова лято получих първия си телескоп.
Заедно с родителите ми го монтирахме и видях
най-ярката звезда в небето,
с четерите си малки луни.
"Хей, това е Юпитер," казах аз. Това бе първото нещо, което видях.
Мисля, че точно тази нощ ако баща ми беше казал:
"След 35 години комета с твоето име ще се сблъска с планетата"
щях да съм доста изненадан.
През 1993, Дейвид Лийви
помага за откриването на невиждана комета, рееща се в слънчевата система
от 4 милиарда години.
Шумейкър-Лийви 9 не може да се изплъзне от мощната гравитационна сила на Юпитер.
Отломките биват засмукани от най-големите планети в слънчевата система.
Като бомбандировачи в бойна готовност Шумейкър-Лийви 9 се приближава.
Отломките се спускат през безкрайната атмосфера.
На 16 Юли, 1994г,
астрономите наблюдават могъщият проблясък, когато първият отломък удря Юпитер.
Колосални сблъсъци, оставили огромни белези по планетата.
Юпитер е прахосмукачката на слънчевата система.
Ако го нямаше, тези комети все още шяха да се реят
и да се сблъскът с вътрешните планети, включително и Земята.
Вместо веднъж на 100,000 години, комети ще удрят Земята
всеки 100 или 1000 години.
Нямаше да можем да живеем на Земята, ако всеки 100 години я удряше комета.
Но луните на Юпитер крият най-голямата изненада.
Когато Вояджер насочва камерите си към най-близката - Йо,
той разкрива най-динамичното и активно тяло в слънчевата ни система.
Когато през 1979г. Вояджер за пръв път мина покрай Йо
получихме първите близки снимки на луната.
Един от инженерите забеляза странните облаци.
Не можехме да определим какво е,
но накрая стигнахме до извода, че трябва да е изригващ вулкан.
За учен като Джон Спенсър
начин да интерпретира вулканите на Йо
е като ги сравни с подобна вулканична структура тук, на Земята.
Тези пресни парчета лава са съставени от базалт.
Формата им е подобна на онези, изучавани от Спенсър на Йо.
По-късно други мисии са заснели този измъчен свят
дори още по-детайлно.
Спенсър вярва, че вулканите на Йо бълват същата черна лава,
като тази, срещана на Земята.
Йо е едва с размера на Луната, но най-големите й вулкани
са с диаметър стотици мили.
Поради ниската гравитация те бълват лава
на стотици мили над повърхността на Йо.
Близостта на Йо до Юпитер
и струва много.
Йо бива разпъвана и свивана от гравитационните сили.
Причината за наличие на вулкани на Йо е,
че бива изкривявана от гравитационното поле на Юпитер.
Понякога е близо до Юпитер, друг път далеч.
Когато е близо до Юпитер е разпъната, когато е далеч - свита.
При всяка обиколка около планетата Йо бива деформирана,
което нагорещява вътрешността й.
Тази топлина излиза на повърността чрез вулканите.
След като Вояджер напуска Йо, той заснема
първият активен вулкан извън Земята.
Следващата спирка е Сатурн.
Нужни са били 2 проби и 3 години, за да го достигне.
Пръстените са видими дори от Земята.
Но Вояджер разкрива, че те не са тънки.
Състоят се от милиони отделни пръстени, всеки съставен от парчета
скали и лед.
Над тях лежи странна сянка, за която се смята, че е прах,
задържан от мощното електромагнитно поле на Сатурн.
Въпреки, че е по-малка от Юпитер, Сатурн все пак
е 750 пъти по-голяма от Земята.
В орбита около нея е минипланетарна система от луни.
Мимас, Рея, Диона... С над 18 луни,
Сатурн има най-много луни от всички планети.
Вояджер прекарва само няколко скъпоценни часа, фотографирайки
Сатурн и луните му в детайли.
Каролин Порко и колегите й заснемат сбогуването си с нова проба
поела към Сатурн - Касини.
С години проектират машина, която ще прекара живота си
в безкрайно обикаляне и фотографиране на Сатурн.
Щом влезе в орбита около Сатурн, Касини ще бъде
най-отдалеченият пост, изпратен от хората
в слънчевата система и ще има най-близък поглед
над онова, което смятаме за екзотична среда.
Касини, корабът над който повечето от нас са прекарали
7 години от животите си, проектирайки и построявайки го,
за да видим как излита на върха на бяла ракета,
оставя тази красива следа в източното небе
и след това изчезва. Буквално изчезна.
Напусна Земята.
Подгответе се за отделяне на основните ускорители.
Касини пое по пътя си към Сатурн.
Наречена на астронома от 17 век,
който пръв открива пръстените на Сатурн,
пробата Касини ще достигне целта си през Юли 2004г.
Касини ще посети и най-голямата луна на Сатурн - Титан.
Оранжева топка, обвита
от тънка атомосфера.
Какво лежи под нея е загадка.
Предполага се, че повърхността е покрита
с океани от метан, съставната част на живота.
Касини ще изстреля пробата Хойген към Титан.
Пробата е пригодена за кацане както в океан, така и на твърда земя.
Ще изпрати евентуални следи от органични молекули
в този непознат свят.
Вояджер 2 достига Уран в началото на 1986г.
9 години след като е напуснал Земята.
Уран е синя, защото атмосферата й съдържа метан.
Студен свят, различен от всички останали.
Обикаля около слънцето въртейки се настрани.
Вероятно поради голям сблъсък в началото на живота си.
Уран е заобиколен поне от 11 изключително тънки пръстени от лед и прах,
които Вояджер ни показва ясно за първи път.
Последната от гигантите е Нептун.
Огромна синя сфера, отдалечена на 2.8 милиарда мили от Земята.
Август 1989г. е. На Вояджер са му били нужни 12 години.
Това е далеч, че са й нужни 165 години
за една обиколка около слънцето.
Удивително е, че Вояджер изобщо е успял да фотографира Нептун.
Тук слънчевата светлина е 1/1000 от тази на Земята.
На Нептун няма твърда почва.
Съставена е от газ, покрит от буреносни облаци.
Това са най-ожесточените бури в слънчевата система.
Ветровете духат по повърхността
с 1400 мили в час.
Последната задача на Вояджер е най-голямата луна на Нептун - Тритон.
Повърхността й е покрита с ледени вулкани,
които изхвърлят замръзнал азот на повърхността.
Слънчевата система е оставила най-странният обект последен.
След като е изпълнил задачата Вояджер загърбва Нептун,
реейки се в студеният, тъмен, празен космос.
Чак след изстрелването на телескопа Хъбъл
вече можем да получим ясни снимки на най-отдалечените планети.
Хъбъл ни позволява да видим за пръв път тази ледена планета и луните й.
Плуто официално е деветата и последна планета.
Последни проучвания загатват, че може изобщо да не е планета,
а един от стотиците хиляди ледени светове в орбита извън слънчевата ни система.
Плутон и безройните му колеги образуват колан от остатъци
след раждането на слънчевата система преди 4,5 милиарда години.
Астрономът Ричард Турел мисли, че ако открие подобни,
големи дискове с останки около одалечени звезди,
това може да е доказателство, че други планети се създават в галактиката ни.
От телекопа на Мауна Кея, Хавай,
Турел успешно търси
планетарни системи в орбита около звезди като нашето слънце.
Откриваме много вълнуващи структури
в тези дискове. Виждаме пръстени, празнини.
Това са показатели, не само че тези дискове са свързани
с планетарни образувания но дори са сигнали,
че се образуват планети.
След повече от десетилетие търсене Турел е отркрил
6 диска в орбита около млади звезди.
За пръв път дори скептиците съзнават,
че галактиката ни изобилства на слънчеви системи,
пълни с планети, също като нашата.
Повечето млади звезди имат тези дискове, което значи
че преминават през процес, който води до образуване на планети.
Това е страшно важна идея и води до извода,
че вероятно повечето звезди,
които виждаме нощем, съдържат планети.
Възможностите за откриване на нови планети са безкрайни.
Бъдещите поколения ще пътуват отвъд границите на слънчевата ни система
и ще покорят милиарди нови светове.
Ако открием повече планети около повече звезди
в други галактики, то е неизбежно,
така както стъпихме на Луната, че някой ден
ще стъпим и на други планети.
Хората винаги са се чудели
какво има зад хоризонта и след като изследвахме планетата си
сега поглеждаме към небето.
Знам, че има много предизвикателства,
и няма да е нито в моят живот, нито в този на децата ни,
но в крайна сметка ще го направим,
защото сме създадени, за да изучаваме.
Във вселената ни има повече планети от песъчинките
на всеки плаж на Земята.
Прекарайте ги през пръстите си и си представете, че едната е синя
и представлява живота на Земята.
Трябва да сме луди, за да мислим че сме сами.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com