The Expanding Universe - Episode 1 (0) Свали субтитрите
космическа проба ще се гмурне в тунел през времето и пространството.
Един ден вселената ни ще изстине и ще умре.
Единственият ни изход може да е рискован полет към друга вселена.
'РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА'
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ
Вероятно най-великият въпрос пред човечеството
е да открием произхода си,
и да разберем каква е съдбата ни.
Всеки народ, всяка епоха се е опитвала да отговори на този въпрос.
Едно от най-големите приключения на човешкото съзнание.
Да открием произхода си, кои сме,
и разбира се, накъде вървим.
Астрономията осигурява основната информация
от която всеки човек се нуждае, за да разбере
от къде е дошъл и накъде върви човечеството.
Сега, в зората на новото хилядолетие
мислим, че знаем как е започнала вселената ни
и как ще завърши.
Космолози от цял свят опитват да открият произхода и съдбата
на всичко, което виждаме около нас.
Един от тази елитна група e Боб Кришнър.
Той пътува към Серо Тололо, Чили, да измери дали има достатъчно гравитация,
за да задържи вселената заедно.
От дълго време знаем, че вселената се разширява,
и се отдалечава след Големият Взрив.
Един от въпросите е, колко гравитация забавя
разширяването на вселената? Също както когато караш кола по хълм
се забавяш, ако не дадеш газ,
защото гравитацията те привлича. Мислим, че разширяващата се вселена
се забавя от гравитацията на всички неща,
които са в нея.
Интересното е, че опитахме да го измерим
и получихме изненадващи резултати.
Не тези, които очаквахме, а такива, които преобръщат проблема с главата надолу.
Екипът на Кришнър може да е открил отговори, предрешаващи съдбата на вселената ни.
Открили са, че не само се разширява,
но и увеличава скоростта си.
Космолозите сега съзнават, че за да разберат какво крие бъдещето
първо трябва да открият какво се е случило в началото на вселената.
В началото на самото време.
В ежедневието ни времето е постоянно и сигурно.
Почти невъзможно е да си представим,
но преди създаването на вселената, не е имало време.
Можем да проследим космическата история до етап в който всичко е било много сгъстено
и топло, но колкото по-назад се връщаме, толкова по-необикновенни са състоянията,
че не можем да разчитаме на често срещаните ни ситуации.
Можем да кажем, че времето, по начина по-който го разбираме
не е съществувало преди този момент.
Кога часовникът е започнал да тик-така?
Преди 12 милиарда години не е съществувало абсолютно нищо.
Не е съществувала материя, космос или време.
Може никога да не разберем как или защо се е случило,
но огромно количество енергия по-малка от атом,
се е появила от нищото.
Вие сте вътре в Големият Врив, раждането на вселената ни.
Яростна експлозия с невероятна топлина.
За английският астроном Мартин Рийс разбирането на Големият Взрив
е ключа към вселената.
Нещо, което буквално е било с размерите на атом или дори по-малко
се е разширило достатъчно, за да обхване всичко в настоящата ни вселена.
Траело само малка част от секундата.
Но всичко това било нищо в сравнение с предстоящото.
Захранвана от нова върешна енергия
Вселената навлязла в невероятен период на надуване.
Разширила се стотици трилиони, трилиони трилиони, трилиони пъти
до размера на грейпфрут.
Известното уравнение на Айнщайн Е=mc2
ни учи, че енергията и материята са свързани.
Дава ни знанието да построим оръжия за масово унищожение.
И знанието да разберем как се е родила вселената ни.
Когато експлоадира ядрена бобма малки количества материя се унищожават
и се преобразуват в енергия.
При Големият Взрив се е случило точно обратното.
Чистата енергия се е преобразувала в материя.
Почти вече на възраст 1 секунда, вселената кипяла от енергия,
толкова силна, че спонтанно се превърнала в материя
и нейният заклет враг, антиматерията.
Започнала колосална битка.
Някои атомни частици се унищожили взаимно.
Взрив за взрив, частица за частица.
Когато материята и антиматерията се срещнат, те взаимно се самоунищожават.
Това е най-голямото, познато освобождаване на енергия.
Ако вселената е започнала с равни количества материя и антиматерия,
всички атоми ще се унищожат от антиатоми,
и във вселената ще остане само топлина и радиация,
но нищо от което ние и звездите да се образуваме.
Някъде в този пламтящ ад
процесът бил не бил перфектен.
Имало повече материя, отколкото антиматерия.
В края на битката материята спечелила и вселената не била празна.
Всеки път щом частица антиматерия се е унищожавала,
енергията се е преобразувала в радиация
и тази радиация е точно пред очите ни.
Скрит в предаването на ненастроен телевизор
е сигналът, останал от първата секунда на вселената.
Големият Взрив е едно от най-големите научни открития на всички времена,
въпреки, че е станало случайно.
Това е роговидната антена в изследователските лаборатории на Бел, Ню Джързи.
Необичайната й форма е проектирана да улавя слабите радиовълни
от ранните комуникационни сателити.
Използвала се е за съвсем различен експеримент, когато уловила нещо забележително.
Откритие, което ще донесе на двама американски учени Нобелова награда.
Когато посещавам антената винаги си спомням
за времето през 60те, когато редовно я използвахме.
Самата мисъл е невероятна.
Правейки си експеримента да откриеш създаването на вселената,
но точно така се случи.
През 1964 Боб Уилсън и колегата му Арно Пензиъс
използвали роговидната антена в търсене на естествени радио излъчвания
от собствената ни галактика.
Веднага щом включили гигантската антена тя започнала да жужи.
Улавяла слаб, но постоянен радиационен фон.
Уилсън и Пензиъс нямали представа от къде идва сигнала.
В началото заподозрели близкият Ню Йорк,
но когато го отхвърлили, подозренията паднали над местноното население от птици.
Имаше двойки гълъби, живеещи в антената,
веднъж седмично ги разгонвахме,
но на следващият ден, когато ни няма отново се връщаха.
Цялата вътрешност на антената бе покрита с изпражнения от гълъби.
Влязохме с метлата и изметохме всичко.
Въпреки изгонването на гълбите, учените с разочарование пак улавят същият фон.
Насочихме антената в различни посоки, понякога към определени обекти,
понякога към случайни части от небето и всеки път
улавяхме същото количество от този шум,
еднакво във всички посоки.
Започнали да съзнават, че може да има по-драматичен произход.
Уилсън и Пензиъс се натъкнали на фон от микровълнова радиация,
бледо сияние от битката победила антиматерията,
преди 12 милиарда години.
Микровълновият фон идва от много напрегнатия и горещ етап на вселената.
С разширяването на вселената, радиацията се разширява с нея.
И също както всичко друго, което се разширява
тя изстива.
Идва от ранните етапи на вселената и е там навън.
Ако излезете навън, ще ви удари по главата.
Няма да усетите, защото е много слаба.
Почти неуловима е.
Всеки телевизор на земята може да улови радиацията от Големия Взрив.
Антиматерията била победена и вселената била на възраст само секунда.
През следващите 3 минути експлозии създават познатата ни днес материя.
Водород и Хелий.
Все още било рано вселената да блесне. В тъмният период, последвал Големият Взрив
тези елементи ще се свържат
и ще осигурят градивните елементи на първото поколение звезди и галактики.
Атомите създадени преди 12 милиарда години
все още са с нас днес.
Всеки път щом отпиете глътка вода, поглъщате водородни атоми,
създадени в самото начало на вселената.
Повечето от атомите в телата ни са създадени в първите моменти на Големия Взрив.
Често се дисоциираме от вселената, мислим като "тя" срещу "нас."
Това не е вярно, ние сме част от нея. Питайки за произхода и еволюцията й,
всъщност питаме за произхода и еволюцията на нас самите.
От Големия Взрив вселената продължава да расте и да се разширява.
За да разберем колко е порасла,
трябва да поемем въображаемо пътешествие от Земята до края на видимата вселена.
Най-близкият ни съсед е Луната.
Само четвърт милион мили.
В центъра на слънчевата ни система, на 93 милиона мили,
се намира Слънцето ни.
След прекосяване центъра на системата ни продължаваме полета отвъд орбитата на Земята.
Следващата планета е Марс.
Отвъд орбитата на Марс лежи астероиден колан.
На милиард мили разстояние е гигантската планета Сатурн.
Почти хидяла пъти по-голяма от Земята.
Напускайки слънчевата система ще срещнем един от ранните междупланетни изследователи,
Вояджер 1. Изстрелян през 1977 и пътуващ с около 4000 мили в час.
Проксима Центори и Алфа Центори са най-близките звезди.
Намират се на 25 милиона милиона мили разстояние.
Слънчевата ни система се намира в тихите предградия на спираловидна галактика.
Млечният път. Звезден град, съдържащ над стотици милиарди звезди.
Всяка звезда, която виждаме на нощното небе, лежи в нашата галактика.
Това е дълбокия космос.
Отвъд Млечният Път, на 10 милиона, милиона, милиона мили от Земята
се намира следващата спираловидна галактика - Андромеда.
Дори пътувайки със скоростта на светлината ще са нужни 2 милиона години
за да я достигнем.
Андромеда и Млечният път са част от малка група галактики,
наречена Местната Група.
Разположени много отвъд Местната Група
са още по-големи групи галактики.
Ако е възможно да пътуваме достатъчно дълго и бързо, и да достигнем края на вселената
ето какво ще видим. Неравномерни групи галактики.
Подреждане предопределено от първите секунди на Големият Взрив.
До тук може да ни отведе нашият кораб.
Сега се намираме на разстояние 50 милиарда, трилиона мили от Земята.
Тук свършва науката и започват предположенията.
Астрономите може никога да не видят какво лежи отвъд.
Тук са скрити тайните на вселената.
Векове наред астрономите опитват да определят точното ни местоположение,
гледайки все по-далеч и по-далеч в необятните простори на космоса.
За 400 години, след като Галилео за пръв път насочил телескоп към небето,
астрономите са започнали да виждат не само в отдалечените краища на космоса
но и назад във времето.
На светлината от отдалечените обекти й е нужно много време, за да ни достигне,
ето защо всеки телескоп е машина на времето.
Дори пътувайки с невероятната скорост от 186 хиляди мили в секунда,
пак й отнема доста време да прекоси космоса.
Светлината отразена от Луната вече е секунда стара, щом достигне Земята.
Погледнете Сатурн и ще я видите такава, каквато е била преди час и половина.
Ще видите Андромеда такава, каквато е била, когато първите хора са ходили по Земята.
Светлината й пътува през космоса близо 2 милиона години.
Тук в обсерваторията Лик, Сандра Фейбър прекарва ранните години в кариера си,
разкривайки тайните на най-отдалечените галактики.
Най-големите телескопи в момента ни отвеждат
милиарди години назад във времето.
90% от пътя към началото на вселената.
Погледнете светлината от най-отдалечените видими галактики и ще ги видите
каквито са били преди 11 милиарда години.
Галактиката е като град на звездите.
Също както има милиарди хора на Земята,
или хиляди в града, съществуват и стотици милиарди звезди
в една обикновенна галактика.
Вселената съдържа над сто милиарда галактики.
Като гигантски ураган в космоса, в който звездите се въртят
около огромното ядро.
Специален телескоп е нужен, за да погледнем в сърцето на най-далечната галактика.
През 1990, изстрелването на телескопа Хъбъл
обещава на астрономите такъв поглед на ранната вселена, за който само са мечтали.
Високо над земната атмосфера, този скъпо струващ телескоп
ще има напълно ясен изглед над най-отдалечените галактики.
Но мечтата се превръща в кошмар.
Скоро след старта откриват, че огледалото е деформирано.
Всичко е замъглено.
Един от изпратените да поправят телескопа е астронавта Джеф Хофман.
Беше много срамно за НАСА и за астрономическата общсност.
Имах приятели астрономи, които като бяха на почивка това лято
и хората ги питаха "с какво си вадиш хляба?" не искаха да кажат "астроном съм,"
защото първото което щяха да кажат хората е: "Телескопа Хъбъл,
голяма шега."
Първо екипажа на спасителната мисия трябва да улови негодният телескоп.
След това да изпълнят мисия, невиждана до сега в космическите полети.
За 5 дни в космически разходки поправят дефектната оптика.
Резервните части пасват идеално.
Проблемът се появява, когато Хофман се опитва да затвори огромните врати за достъп.
Не искаха да се затворят. Опитах отгоре, опитах отдолу.
Открихме, че можем да използваме допълнителен уред,
които имаше каишка, и да я увием около няколко болта,
за да придържа вратата затворена.
Прекарахме почти 8 часа навън. Втората по продължителност космическа разходка.
По време на мисията дори трябвало да изхвърлят повреден слънчев панел
зад борда.
След края на ремонта, космологичната общност
затаява дъх, за да види дали най-скъпият до сега телескоп
най-накрая ще осигури онова, за което е проектиран.
Ето какво видял Хъбъл.
Получените образи надхвърляли най-необузданите мечти.
Извън влиянието на земната атмосфера,
образите уловени от телескопа оставили дори най-големите песимисти
зашеметени.
Хъбъл улавя последните мигове от живота на звезда,
когато експлодира и разпръсква газ и прах.
Също улавя междузвездни ясли на новородени звезди.
Всяка от тях уникална като човешки отпечатък.
Тъмни пилони от космичен прах, дълги милиони, милиони мили,
готови да родят ново поколение звезди и планети.
Но истинският момент на слава за Хъбъл тепърва предстоял.
Контрола на мисията насочила телескопа към отдалечен, празен регион от космоса.
И чакали...
За период от 10 дни през 1995г.
от студеният космос изплували образи,
разкриващи тапет от далечни галактики.
Най-оталечените във време и пространство образи, които сме виждали някога.
Насочвайки телескопа стотици часове,
позволявайки на светлината, пътуваща 10 милиарда години
бавно да се натрупа.
Когато погледнеш толкова назад и видиш толкова много галактики
си представяш че небето е пълно с тях, милиарди на брой.
По 10 галактики за всеки човек на Земята.
50 или 100 милиарда галактики.
И всяка от тях съдържа 50-100 милиарда звезди.
Това е огромен брой места, където могат да съществуват планети,
живот или други много интересни неща.
Мощни компютри превръщат истинските галактики
в забележително три измерно пътуване до края на вселената.
На преден план възрастни галактики като нашата.
Далеч назад във времето млади, енергични галактики.
Но отвъд тях, структурите започват да изтъняват.
Само до тук можем да видим.
Това е краят на видимата вселена.
Почти 90% от пътя до началото на всичко.
Бледи галактики, образувани само милиарди години след Големият Взрив.
Отвъд тези галактики не виждаме нищо.
Там вселената навлиза в своя тъмен период.
Няколко стотин милиона години след Големият Взрив, този тъмен период
е завършил, когато първите звезди са се родили.
Вселената се е осветила за първи път.
Вероятно половин милиард години след Големият Взрив и от тогава не е спирала да грее.
Вселената е толкова обширна, че някои астрономи са решили
да направят карта на местоположението ни.
Също както Галилео е търсел мястото ни на небето,
тук в Апачи Поинт, Ню Мексико, гупа астрономи опитват
да определят позицията ни, построявайки най-голямата досега карта.
Построена специално, за да покаже над милион галактики,
това е дома на небесният обзор.
В период от 5 години астрономът Джим Гън и колегите му
ще започнат да нанасят на картата точното ни местоположение.
Намираме се в една обикновенна галактика,
Но тази триизмерна картина, на заобикалящата ни вселена, която ще създадем
ще ни покаже как се вписваме в тази необятност от неща,
които представлява вселената. Ще ни даде по-добра представа
за мястото ни.
Чрез системно сканиране на цялото нощното небе от хълма над пустинята,
резултатите ще бъдат показани не като двуизмерна карта,
а като напълно интерактивена, три-измерена карта на вселената.
Погледнато от външна гледна точка,
можете много лесно да свалите картата и да я вкарате в компютър.
Това ви позволява да въртите картата, да летите през пространството,
да погледнете галактиката ни отвън.
Да огледаде съседните ни галактики
и не само от който ъгъл пожелаете, но и от всяко място на картата.
Да видите какво е чувството да се намираш другаде във вселената.
Това е нещо, което постоянно виждате в научно фантастичните филми,
но ще можете да го направите с галактики, които наистина съществуват и са там.
Обзора на Джим Гън е амбициозен проект, който тепърва започва.
Ето как може да изглежда готовата карта. Компютърна симулация
на супер групи от галактики, събрани в гигантски блокове.
Вие сте тук. Това ще е позицията на планетата ни,
Слънчевата ни система и Млечният път.
С този мащаб ще е невъзможно да видим дори съседните ни галактики.
Това е карта на всичко, което можем да видим.
Всичко във вселената, всички видими звезди и галактики
са роди в една и съща пещ.
Големият Взрив.
Ужасно гореща експлозия, изстиваща, докато продължава да се разширява.
Космолозите са убедени, не само, че знаят миналото на вселената,
но също, че могат да предскажат бъдещето й.
Космоса, като повърхността на топло стъкло се охлажда, докато се разширява.
Също както цветните гънки се отдалечават
с разширяването, така и галактиките.
Космоса се разширява във всички посоки едновременно.
Модерните космолози се опитват да измерят дали това разширяване ще продължи вечно.
Как ще свърши вселената?
Ключа към бъдещето на вселената е открит много преди телескопите на модерните астрноми.
През средата на 1660те, сър Айзък Нютон се срещнал с падащата ябълка
и открил гравитацията.
Нютон формулирал законите на физиката, които са основата на модерната наука.
Същата сила, издърпала ябълката към земята
придърпва Луната към Земята, придърпва Земята към Слънцето
и слънцето към центъра на галактиката ни.
Но всъщност гравитацията е най-слабата сила в природата.
Ако искате да покажете някому колко е слаба, отведете го на покрива на сграда
и го бутнете.
Може да прелети 12 етажа и гравитацията ще го ускори към Земята,
но електричеството и магнетизма за част от секундата, за част от инча
ще го спрат.
Причината да не минавате през нещата не е защото атомите взаимно се удрят,
а по-скоро магнитните полета между тези атоми ви спират.
Дори гравитацията толкова време да ви ускорява спирате за част от секундата.
Гравитацията може да е най-слабата сила, но е силата, която придържа
планетите и звездите заедно.
След Нютон, вероятно най-големият учен и математик на всички времена
е Алберт Айнщайн. Той бил забележителен ученик
Първата му работа била като чиновник в местното бюро за патенти.
Общата му теория на относителността оповестена през 1915
за пръв път обяснява как си взаимодейства всичко във вселената.
Пространството, материята, дори времето.
Изчисленията му казват, че звездите и галактиките взаимно се привличат
и в крайна сметка ще се сблъскат в катастрофална експлозия.
Но не се сблъскват. За да направи уравнението си вярно
той добавя специална сила.
Но това е временно решение и дълбоко в себе си Айнщайн го знае.
Десетилетие по-късно се появил човек с решение за проблема на Айнщайн.
Тук в обсерваторията Маунт Уилсън, Калифорния
Едуин Хъбъл прави първите стъпки в предсказването съдбата на вселената ни.
Хъбъл е ветеран от първата световна и отличен адвокат.
Когато впряга уменията си в астрономията прави забележителното откритие,
което ще промени начина по който гледаме на вселената завинаги.
Прави астрономическото откритие на века.
Че вселената се разширява.
75 години по-късно, да измери точната скорост на това разширяване
е работа на астронома Уенди Фрийдман.
Хъбъл открива, че почти всички галактики се отдалечават от нас.
Това довело до идеята, че вселената се разширява.
За пръв път имало доказателства, че вслената е в движение,
че галактиките се движат.
Това значи, че можете да разберете какво се е случило назад във времето.
Като че превъртате филм. Щом галактиките се разширяват сега,
значи някога в миналото трябва да са били много, много близо.
Някога, в ранната история на вселената
галактиките са били много близо една до друга,
материята във вселената е била много по интензивна и гореща.
Това поражда идеята за Големият Взрив.
Откритието на Хъбъл обръща разбиранията за космоса на
астрономическата общност с главата надолу.
Използва същият метод, който и полицаите, за да уловят бързодвижещи се автомобили.
Хъбъл използва астрономичен еквивалент на полицейски радар.
Вместо радарни сигнали, Хъбъл измерва светлината от отдалечените галактики.
Знае, че цвета ще е различен ако се движат от или към нас.
Ако обекта се одалечава от нас,
светлината от този обект ще е в червеният край на спектъра.
Ако обекта се движи към нас, светлината ще е в синият край на спектъра.
Определяйки колко се е променил цвета,
Хъбъл може да пресметне колко бързо се движат галактиките.
Ефект, познат като Доплеров. Важи и за да радарите и за светлината.
Хъбъл открива, че светлината от всички галактики е в синият край на спектъра.
Оталечавали са се от нас с невероятна скорост.
Има коренни подобрения в технологиите, от времето на Хъбъл.
Сега за пръв път имаме възможност да напуснем земната атмосфера
и да използваме космическият телескоп Хъбъл,
кръстен на Едуин Хъбъл, за да измерим разстоянията до галактиките.
Днешните астрономи са изчислили, че ние, заедно със съдържанието на галактиката ни
се отдалечаваме от най-близката група галактики с милион мили в час.
До края на тази програма цялата вселена ще се е разширила милиард мили
във всички посоки.
Космолозите трябва да открият има ли достатъчно материя,
че гравитацията да спре разширяването и разделянето.
Няма достатъчно материя, за да привлечем вселената.
Можем да привлечем галактиките както привличаме Слънцето и Земята
изпозлвайки Нютоновите закони. Гледаме как слънцето се върти около галактиката
и използваме гравитацията, за да определим колко са тежки галактиките.
Откриваме, че има много повече отколкото вижда окото.
Дали има достатъчно материя, за да спре разрастването й
е въпрос, занимаващ професор Стивън Хоукинг.
Роден 300 години след Нютон, Хоукинг заема поста му
в университета Кеймбридж.
Хоукинг вече знае, че видимата галактика не произвежда достатъчно гравитация.
Той подозира, че вселената е изпълнена от невидима Тъмна Материя.
Ако вселената продължи да се разширява вечно, всичко ще загине.
Количеството материя, което наблюдаваме в звездите и облаците прах
е само 10% от нужното, за да се спре разширяването
на вселената и да я накара отново да се свие.
Но може да съществува Тъмна Материя,
която не виждаме, но влияе върху разширяването на вселената.
Тъмната материя е навсякъде.
Причината да не я виждаме е заради размера й.
Частиците Тъмна Материя са толкова малки, че могат да преминат през всичко.
Нийл Спунър и посветена група астро-физици
опитват да уловят частици тъмна материя, наречени УИМП.
Седмично Взаимодействащи си Масивни Частици.
Дълго мили подземие в мините Болби, Англия.
УИМП образуват толкова много материя, вероятно 99% от вселената.
Ако не беше тази материя, галактиките щяха да се отделят една от друга.
Вярваме, че Тъмната Материя е съставена от елементарни частици образувани при Големия Взрив.
Те постоянно са около нас и дори преминават през нас.
Нийл и екипът му са убедени, че единствените частици, проникнали
през 5000 фута солидна скала
ще са тъмна материя.
Екипът опитва да улови сблъсък между частиците Тъмна Материя
и атомите в излъчващ светлина кристал.
Дълъг опит, изискваш необичайно търпение.
Понякога, например веднъж на ден
частиците тъмна материя идват, избиват атом,
получава се малък сноп светлина,
която улавяме с инструменитие и записваме в компютрите си.
Ще отнеме години, но ако оборудването успешно улови тъмна материя,
екипът на Спунър ще е открил невидимите 90% от нашата вселена.
Но това може да не е достатъчно. Гравитацият може все още да е малко, за да спре
вечното разширяване на вселената.
Вселената може да се разширява вечно
и в крайна сметка да свърши като супа
от атоми и тъмна материя носещи се наоколо.
Бавна смърт. Само безкрайността ще я победи.
За някои възможността да предскажат съдбата на вселената ни е неустоима.
Страстта към космологията често се превръща в доживотна мания.
Много хора се опитват да раберат какво представлява вселената.
Мисля, че е същото любопитство
което имат децата, когато са на 6 или 8.
В училище изглежда им минава, но ние сме от онези,
на които училището не е повлияло.
Все още си задаваме същите въпроси и все още опитваме да им отговорим.
Тук в Серо Тололо, космолозите са направили изцяло ново откритие.
Боб Кришнър вярва, че не Тъмната Материя придържа вселената заедно.
Предсказва краят на вселената, наблюдавайки най-жестокото космическо събитие.
Звезди, които експлодират в далечни галактики с невероятна яркост,
когато достигнат краят на дните си.
Супернови.
От яркостта на тези експлозии Кришнър и екипа му могат да определят
колко далеч се намира галактиката.
Измерването на разстоянието до суперновите може да им помогне
да разберат колко бързо се разширява вселената.
Системата ни е много чувствителна.
Има електронен детектор, свързан към гигантски...
телескоп. Позволява ви да видите обекти които са 100 милиона
пъти по-бледи от това което можете да видите с адаптирано към мрака око.
Като Едуин Хъбъл те използват светлината от далечни галактики,
за да определят скоростта на разширяване на вселената.
Измерват колко гравитационното привличане на Тъмната Материя
забавя разширяването.
Но откритието им зашеметява космологичната общност.
Вместо да се забавя, вселената се движи все по-бързо.
Галактиките се движат по-бързо от всякога.
Тъмната Материя не е достатъчно силна.
Сега учените вярват, че вселената няма да свърши в катастрофална експлозия
всместо това съдържанието й ще се движи все по-бързо
докато се изгуби в необятният мрак на космоса.
Ако картината, която идва от суперновите е вярна,
вселената ще се разширява вечно.
Всъщност в бъдеще все по-бързо и бързо. Това не е притеснително,
въпреки мрачното бъдеще
на студена, празна и тъмна вселена.
Това, което Кришнър е открил може да е резултат от самият Голям Взрив.
Надуването започнало в първата секунда на вселената
отново се проявява.
Това което прави космологията в края на 20 век толкова вълнуваща е факта,
че разбираме, че най-големите неща във вселената се възпират от най-малките.
Че съществува връзка, защото Големият Взрив,
основната сила, създала микроскопичната материя
определя структирите, които виждаме днес, галактики и супер групи от галактики.
Формата на вселената ни, всичко, което виждаме около нас
е предопределено още когато вселената е била по-малка от атом,
и на възраст само частица от секундата.
Вселената ни изстива и умира.
След милиарди години първият непилотиран кораб,
Вояджер 1 ще напусне Млечният Път и ще се понесе
през вселената.
Докато вселената достигне средният си стадий,
дори най-дълголетните звезди ще са изгорели.
На слънцето ни му остават около 5 милиарда години живот.
Но малко звезди все още ще греят след 10 милиарда години.
Ярките звезди все още ше се въртят в орбита около центъра на галактиката,
Но сблъсъци ще накарат повечето от тях
да попаднат в голяма дупка в центъра.
Да предполжим, че погледнем вселената, когато е на възраст 100 милиарда години.
Тогава тя ще е по-скоро
скучно и тъмно място, защото всички освен
най-бледите и бавно горящи звезди ще са изгорели. Вселената няма да се разпилее,
а всички галактики ще са избледнели.
С разширяването на вселената, гравитацията ще отпуска хватката си.
Ако можехте да сте там и да наблюдавате,
нямаше да видите абсолютно нищо.
Може ли човечеството да избяга от тази мрачна съдба?
Можем ли да се спасим в друго измерение?
Друга вселена?
Най-добрите идеи, които хората предлагат са,
че Големият Взрив не е бил само един.
Надуването, довело до нашата вселена може да се е случило
и другаде, при това няколко пъти
в някакъв по-голям, безкраен космос.
Ако други вселени съществуват,
можем да ли открием начин да стигнем до някоя?
Невероятно интересно е, че има много повече, което не знаем за вселената
отколкото знаем, въпреки всичко, което сме научили.
Ето защо някои от най-дивите идеи от научната фантастика, включително дупки
може да съществуват. Просто на този етап не знаем.
Дупките в пространството също са предсказани от теориите на Айнщайн.
Тук пространсвтото е така усукано, че образува тунел
от една вселена към друга.
Дори тези хипотетични дупки във времето и пространството съществуват,
влизането в съседна галактика може да е глупава постъпка.
Пътуване до място, където законите на физиката дори малко се различават
или изобщо не съществуват.
Въпреки че имаме малки мозъци и живеем кратко,
факт е, че можем да разберем
мястото си, защото можем да използваме
инструменти като големите телескопи, физиката, научена
на повърхноста на Земята и идеите на хората през последните векове.
Мисля, че трябва да сме горди от това.
Доста добре сме се справили.
- Голяма привилегия
и много късмет е, да присъстваме
и да свидетелствуваме когато важна наука като космологията достига върха си.
По някакъв начин създания като нас,
които вероятно са много, носят съзнанието,
интелекта на вселената. Все едно вселената е измислила начин
да опознае себе си.
След векове взиране в небесата
учените днес знаят, че всичко във вселената ни
е родено преди 12 милиарда години.
Преди големият взрив не е имало нищо.
Тази жестока експлозия е създала всичко, което виждаме.
Безбройни галактики, звезди и планети.
Дори самият живот.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com