La Soupe Aux Choux (1981) Свали субтитрите
По романа на РЕНЕ ФАЛЕ
Сценарий ЛУИ ДЬО ФЮНЕС и ЖАН АЛЕН
С участието на: КЛОД ЖЕНСАК
АНРИ ЖЕНЕ МАРКО ПЕРЕН
КРИСТИН ДЕЖУ и др.
Музика РЕЙМОН ЛЬОФЕВР
Режисьор ЖАН ЖИРО
ГУРДИФЛО
Селцето се намираше в Бурбонска област.
Тъй като скромната област не се бе прочула през войните
като Елзас или Лорен
често я бъркаха например с Бургундия,
както в миналото са бъркали пристанището Пирея с жена,
а обиците на леля ми - с тези на чичо ми.
Накратко, селцето бе съвсем запустяло.
Да си кажем направо - в него не бе останал почти никой.
Но все пак, незнайно защо, в селцето Гурдифло все още живееха
двама чудаци - две вкаменелости от зората на времето,
две жалки създания.
Първият от тези последни мохикани,
от тези сбръчкани, прогизнали от вино стафиди,
от тези антики от друга епоха,
отхвърлени от технологиите и дори от двигателя с вътрешно горене,
първият от тези друиди на винените бокали
се наричаше Франсиз Ширас, по прякор Гърбавия,
заради гърбицата, която се мъдреше на гърба му.
Вторият беше Клод Ратиние или Глод, както го наричаха.
Глод с "Г".
Не искам...
- Само някаква мушица.
Няма да ти запуши задника!
- Не мушицата!
Виното е вредно за моята болест.
- Какво си прихванал пък от вчера?
Кажи де!
- Имам диабет.
Как разбра?
- От вестника.
Писали са за твоя диабет?
- Не, имаше статия за тази болест,
и открих, че се отнася и за мен!
- И какво?
Как така какво! Леля ми Огюстин беше болна от диабет,
извадиха й едното око и умря!
Братовчед ми, мъничкия Жермен Беноа, който беше здрав, як, дебел -
и той се скопоса с диабет! Извадиха му окото...
... и умря! Събрах 1+1 и получих 2!
Сега и аз ще ти доверя нещо.
Имах двама чичовци, които умряха през 1914 г.
Сериозно?
- Но на мен няма да ми се случи! Пий!
Не бива да пия повече!
- Пий бе!
Няма! Отивам при доктора.
Ще видим тая работа...
ЛЕКАР
Можете да пиете по една чаша, г-н Ратиние.
- На ядене ли?
О, не! На ден!
По колко сте пили досега дневно?
- Знам ли... 5-6 литра, като Гърбавия.
Вие сте луд!
Не биваше да чета тоя вестник. И без това само лъжи пишат.
Политици! Само паникьосват хората.
Заради твоите глупости, старче, закъснях.
Времето напредна...
... и настъпи часа за "пернифлер".
Ще си налея само капчица.
Ако миризмата не ти пречи, с твоята диета...
Ей, Глод...
Да не се хваля, но водата ми...
е най-добрата тук за супа... и за "пернифлер"!
На дъното има подпочвен слой,
който я прави неповторима в цялата област.
Като се сетя, че ти смени кладенеца си с чешма, ми иде да си обърна кюлотите!
Франсин искаше течаща вода! Жените напоследък все искат най-новите удобства.
Дори искат равноправие. Какви ли момченца ще раждат,
ако ги зачеват сами, с помощта на разни инжекции!
Ще почнат да раждат водни кончета, като ония в локвите, или диабетици!
Глод! Глод...
Водата ми е с идеалната температура за "пернифлер".
С точност до 1 градус.
Ако е леденостудена, стомахът ще те пререже,
но тази се плъзга в корема ти като утринна роса върху листа. Виж!
Само погледни!
Ох, че е вкусна, Глод. Виж де!
Гърбавия, най-хубаво ще е да дочакаме смъртта в малкото ни селце,
далеч от всякакви зложелатели!
- Аз няма да свърша в старчески дом.
По-добре да се удавя в собствения си кладенец, като истински копач на кладенци!
А аз да се пребия с някоя обувка, като истински обущар? Глупости!
Ама че ужасна воня!
Трябва да проветрим малко.
Майчице! Глод!
Отрових се! Какво става в тоя твой стомах? Глод!
Ех, колко пъти сме го танцували с Франсин!
Милото дете! Пърхаше като пеперуда, танцувайки в деня на свети Иполит,
на свети Петър или на Богородица... Все се веселяхме и танцувахме!
Но вече няма валсове, драги мой.
Останаха само двама рицари, глупави като луната - под лунните лъчи!
Сега да не се разцивриш, старо шимпанзе такова!
Много ми липсва моята Франсин. Но жените са за живите, нали така?
Погледни. Колко са красиви звездите!
Казват, че били на милиони, милиони...
Я чуй, чуй това!
Една съвсем тъничка...
Боже мой!
Добре, влизай!
Защо си дошъл?
Ей, Глод! Ставай! Ела да видиш!
В двора ти има летяща чиния!
Що за злодейство му стори?!
Погуби го, проклета твар! Уби най-добрия ми приятел!
Само е заспал.
Но защо дойде в моя дом, а не някъде другаде?
Ако не ми кажеш, как ще разбера откъде си избягал...
... шишко такъв?!
Колко са красиви звездите!
- Били на милиони, милиони...
Я чуй, чуй това!
Това сме аз и Гърбавия!
Чул си ни как пърдим отгоре?
И какво си помисли? Че те викаме?
Наистина ли?
Човек вече не може да си попърди под звездите без да му се изтърси марсианец!
Ще вземат да пристигат на тълпи! Да знаеш как ожаднях от твоите щуротии!
Това е Франция, драги ми шишко! Пий до дъно!
Не обичаш ли вино? Толкова по-зле за теб!
Ако ни разбираш само като пърдим или се оригваме, голям разговор ще завържем.
С Гърбавия пърдим само отвън, имаме си обноски. Ходили сме по ресторанти.
Я чакай! Щом не си жаден, сигурно умираш от глад, а се срамуваш да... Ела!
Това е зелева чорба. Най-добрата! Правя я с моето зеле -
пролетния сорт "бързия бакалан".
Нападай, приятелю!
Ще изчакаме малко, да попие чорбата...
Много си забавен, драги ми шишко!
Когато пръдна, пристигаш от Бог знае къде, а като запуша, се пльосваш на пода!
Зелевата ми чорба, приятелче, парфюмира вътрешностите,
кара стомаха ти да тръпне от удоволствие...
Лепи се по тялото, дори е полезна и за мозъка!
Знаеш ли защо? Защото те прави по-добър човек.
Е, вече си готов да тръгваш. Хайде!
Искаш да си вземеш за из път? Лесна работа, ела!
С това можеш да си вървиш без да разлееш нито капка!
Зелева чорба! Зелева чорба, драги ми шишко!
Ще те изпратя.
Хайде.
Е, това беше, драги ми шишко.
На добър път!
Да си стиснем ръцете.
Браво, точно така.
И пак да дойдеш, шишко, ти си добро момче!
Глод! В двора ти има летяща чиния!
Какво си се разкрещял!
- Казвам ти, имаше чиния!
Там, на двора ти!
Какви ги дрънкаш? Каква чиния?
- Летяща! Летяща чиния!
Не си ли чувал за летящи чинии?
- Но те не съществуват!
Да се обзаложим ли на литър?
- Даже на три!
Вече го каза! Сключихме баса! Та значи, допика ми се...
Беше топло и реших да се изпикая на двора, за разнообразие...
Излизам и гледам - летяща чиния насред двора ти!
Пикнята ми секна и изтичах да те предупредя.
И къде е тази чиния?
Покажи ми я, де!
Изчезнала е.
Сънувал си кошмар, случва се. Какво яде снощи за вечеря?
Свинско краче.
- Претоварил си си стомаха.
Летящата чиния всъщност е свинско краче.
Беше бяла, хромирана, с диаметър поне 3-4 метра.
Беше кръгла като пита кашкавал, красива като женско зърно...
Беше точно тук!
Какво търсиш? Да ти дам ли лопатка?
Проклятие! Съвсем ясно си спомням, беше точно тук!
Тук, тук!
Много фиркаш, драги.
- Я се разкарай!
Започва се с чинии, а накрая ще ти се привиждат плъхове по чаршафите!
Не съм пил и капка повече от обичайното!
Писна ми, лягам си. Няма цяла нощ да гоня някакви си марсианци!
Проклятие!
И не забравяй, дължиш ми 3 литра!
Ще ти дам 3 литра пикня аз на тебе!
ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ
Снощи, около 1 часа сутринта...
почувствах неотложна нужда, излязох навън...
и видях летяща чиния!
Извинете.
Аз съм братът на г-жа Пуланжер.
Не вярвайте нито дума от историите й за летящи чинии.
Луда е за връзване!
Така ли?
Благодаря ви.
Е, ще запишем показанията ви.
Здрасти, приятел.
Тук ли е шефът?
- Изчакайте, зает е.
Нали няма да се бави?
Ще запиша показанията ви.
- Снощи, около 1 часа сутринта...
почувствах неотложна нужда.
- Нима?
И сте видели летяща чиния?
- Ами, да...
Снощи в 1 часа жителката на Гурдифло г-жа Амели Пуланжер,
чувствайки неотложна нужда, излязла от дома си и видяла летяща чиния.
Ама тя е луда за връзване!
- Именно.
Щом една шантава вижда летяща чиния, неизбежно е няколко метра по-нататък
един освидетелстван пияница също да види летяща чиния!
Вървете си, г-н Ширас!
Бре, дявол да го вземе!
ХОТЕЛ "ФРАНЦИЯ"
Е, старче, значи си видял летяща чиния?
- Разбира се, че я видях!
На райета или на точки беше?
Беше лъскава...
- Твърде лъскава, за да е истина!
Беше гладка като тази кофичка за шампанско.
Абе я ме оставете на мира!
Разкарай се оттук!
Скъпа Франсин, нося ти един хубав гераниум.
Като изключим това, няма нищо ново. Пък и какво ново да има?
Когато нещата не вървят, креташ някак...
А, отби се един марсианец!
Не, нито капка! Кълна ти се, изобщо не съм пил!
Откакто почина не съм пийвал дори чаша вино!
А колкото до "пернифлер"... Добре де, както и да е!
Пак ще дойда. Приятно прекарване. Забавлявай се!
За нищо друго ли не можеш да мислиш?
- Не!
Човърка те, а?
- И още питаш!
Станах за смях в Жалини!
- Ти винаги ставаш за смях.
Да, но сега има защо.
- Ще кажа, че и аз съм я видял.
Така и двамата ще станем за смях!
- Няма смисъл.
Ела да опънем по едно.
- Тогава ще се обеся.
Как така ще се бесиш!
- По-добре смърт, отколкото безчестие!
Нямаш право да се самоубиваш, Франсиз!
- За пръв път ме наричаш по име.
Имаш семейство, съседи, приятели - и всичко това съм аз!
Само за себе си мислиш! Въобще не ти пука какво ми е!
Искаш да ти бъда шут, роб,
за да се подиграваш с гърбицата ми!
- Ела да опънем по едно!
Не съм жаден!
Остави ме на мира!
Гърбавия!
Какво си наумил?
Гърбавия!
Защо не отговаряш, като те викам?!
За да те поизпотя малко.
Мислеше, че съм почернял като въглен и вися на някое въже.
Заслужаваш плесница, измамник такъв!
Значи ще ме удариш?
- И още как!
Ще ме пребиеш, като полицаите?
Полицаите са те опухали?
- Като брашнен чувал.
Нали знаеш, че бият всички наред?
- Не, не знаех.
И получават премиални за това.
Да, Глод, не се поколебаха да ударят един сакат човек.
Ще се оплача на кмета!
- Недей!
Прощавам им, те не знаеха какво вършат.
Метна ме на джанката, нали? Сега ще ти приготвя... вратовръзката!
Хайде, беси се, готово е!
Ще си висиш сума време, мършо, въжето е здраво!
Ти се обеси! Няма да ти играя по свирката!
Ще се обеся когато аз реша!
Благодаря, мой малък Гийом! Влез да пийнем по едно.
Никога не предлагам на колегите ти, те все бързат нанякъде.
Разбрах, че те е хванал запекът. От винцето ще те разкара.
По едно набързо...
Гърбавия видял летяща чиния.
- Откачил е. Всички му се подиграват.
Нищо чудно.
Сега иска да се беси!
- Това не е хубаво.
Понякога наистина си слагат въжето.
Престани да ме шпионираш, задник такъв! Скоро ще идваш с мен и в нужника!
Хич не ми пука за теб! Дойдох да видя марулите ти.
Те са долу, не тук!
- По моите има ей такива голи охлюви!
Изяж ги тогава!
Глод! Помогни ми, умрях!
Помощ, Глод! По дяволите!
Идвам!
- Остави ме да си умра.
Какво стана, Гърбавия?
Обесих се, но въжето се скъса!
Потроших си бъбреците като кристални чаши! Ще умра, Глод!
Ох, че ме боли задника! Олеле божке!
Какво ти е?
Не мога да дишам!
Можех да си умра! Викай пожарната!
Защо, да не си жаден?
- Божичко, лошо ми е!
Я чакай... Май гърбицата ми се е пукнала!
Пукнала се е, вече не я усещам!
Спокойно, там си е, няма да останеш обезобразен.
Не си се пръснал на парчета.
Хайде, ела.
- Ох, как боли!
Задникът ми е нарязан.
Бутовете ми се набиха в стомаха!
По-внимателно!
Ох, не там, Глод, не там!
Човек ожаднява, след като си е турил примката.
Ех, че е хубаво...
Това е първият и последният път, когато умирам!
Но не съм си изгубил ума, наистина видях чинията!
Със собствените си очи!
Хайде да си попръцкаме. Като онази вечер.
Пърди ли ти се? Да не ти е запушен...
- Трябва да пърдим!
Пърди де, дявол те взел!
Сега не ми се пърди. Не съм в настроение за пръдни.
Трябва да пърдим!
О, горкичкият ми...
Не биваше да го правиш.
Полека.
- Дай да те целуна.
Още една целувчица...
И още една.
Да знаеш колко нощи вече чакам да дойдеш да си поприказваме!
С твоите пуешки звуци...
Дойдох, г-н Ратиние.
- Ти говориш?!
Можеш да говориш?
- Повикахте ме и дойдох.
Ако кажеш, че съм те повикал, значи и Ширас те е повикал!
Вие ме повикахте по-отчетливо.
Я да пресушим по една чашка.
И как научи езика ни?
- Слушах хората във вашата страна.
Всеки ден, всеки час, всяка минута. Идвам от планетата Оксо.
Съвсем мъничка, дори не е отбелязана на картите ви.
Ако знаеш как се радвам да те видя отново, приятелю!
Аз също, г-н Ратиние.
Нищо, че мога да ти бъда дядо, не ме наричай "господин", чу ли?
Аз съм на вашата възраст, г-н Ратиние.
- Да не ми се подиграваш, друже?
Не, и аз съм на 70, като вас.
Но на Оксо почти не се променяме - от началото до края.
Безсмислено е да променяш външния си вид.
Безсмислено е, но тук никой не ни пита. Стареенето е неизбежно. Я ме виж.
А някои други са ей такива.
Да му цапнем по едно. Ще рече - да пийнем по чашка вино.
Разбрах. Тази дума често се употребява в езика ви.
Благодаря, но не искам да му "цапна".
Е, вие не стареете, но явно не се и забавлявате.
Не, изобщо не се забавляваме.
Никога!
Брей, да се не види!
По-хубаво е от ритник в задника!
- Чорбата ми, ако обичате.
Доста бързам. Изпратен съм с мисия.
- Ела тогава!
Помириши. Не е ли божествено?
Мирише на градини, на обори,
на четирите сезона, на пръст.
На пръст, драги ми шишко, на влажна пръст след дъждовал!
Тук не се казва дъжд, а дъждовал, защото е още по-мокро!
Пръстта... след дъждовал!
Браво! Говориш като истински човек.
- Говоря като истински човек?
Хайде, опитай.
Става все по-вкусна, Глод!
Нарече ме "Глод". Това ми харесва.
Доказва, че си добър човек.
- Да, Глод.
А как намират чорбата ми там горе?
Прецениха, че е опасна.
Опасна ли?! Никой не е умрял от моята чорба!
За пръв път някой ми казва, че чорбата ми може да бъде смъртоносна!
Не крещете, Глод. Опасна е, тъкмо защото е толкова хубава.
Не разбирам. Нищо не разбирам!
Ще ви обясня, Глод.
Населението на Оксо наброява 10 000 души.
Ни повече, ни по-малко.
И всички живеем до 200-годишна възраст.
Не умираме както вие го разбирате, но ще отнеме твърде дълго да ви обясня.
На Оксо няма никакви животни. Нито пък растителност.
Не че е невъзможно, но не е необходимо. Храним се с минерални екстракти.
Разбирате ли, Глод?
- Значи смучете камъни?
Нашето общество е съвършено и затова искаме да сме сигурни,
че вашата чорба няма да ни поквари и да изтощи енергията ни.
След като чорбата ми е опасна, не я яж! Защо си тъй вманиачен по нея?
Ако знаехме защо, нямаше да сформираме анкетна комисия.
Знаете ли, че чорбата ви е единственото, за което се говори сега на Оксо?
Сериозно?
- О, да, Глод.
Това е снимка на моята Франсин...
в деня на сватбата ни.
Тогава имах гъста коса, а Франсин имаше стегнати бедра...
Беше красива, моята Франсин. Нали е много сладка, шишко?
Да, Глод.
Никак не са лоши тези създания.
Понякога виждаш в тях късче от Рая.
Тъкмо това виждах във Франсин. Малки късчета от Рая.
Но тя се спомина, бедната, преди 10 години.
Едва бе навършила 60. Много ми липсва, шишко.
Ела.
Виждаш ли? Отрязах къдрица от косата на моята Франсин,
точно преди да затворят капака на ковчега.
Когато ви нарекох Глод, ми казахте, че това ви доставя удоволствие.
Какво е "удоволствие"?
Че аз откъде да знам? Що за въпрос!
Удоволствието си е... удоволствие! Като супата, червеното вино...
Ще ви достави ли удоволствие да видите отново Франсин?
Не е хубаво да се шегуваме с тия неща. Тук на Земята уважаваме мъртвите.
Полудя ли?!
Съжалявам, Глод.
Чорбата ми.
Я ми кажи, ти имаш още 130 години живот...
Да, Глод, а вие?
Аз ли? Най-много десетина!
- Доста кратичко.
Бих искал да ви платя за чорбата, Глод.
Да ми платиш? Хубава работа! Обиждаш ме, шишко!
Може да не съм богат, но поне с една чорба мога да те нагостя!
Пари ли?
- Да, у нас се наричат "су".
Тук имаме нужда от много су.
Знаеш ли какво е това? Златен луидор.
Чичо ми Анселм ми го подари като награда за дипломата, която така и не получих!
И аз не взех книжка за чинията.
Е, взех я, но чак на четвъртия път.
И ти като мен не си много умен.
- Прав сте.
Може ли да ми услужите с него?
Да му цапнем по едно!
- Не, Глод.
Съвсем мъничко. Половин чашка!
- Не, Глод!
Ще си умреш като малоумен идиот!
- Знам, говоря като вас. Вие ме научихте.
Във вашия мравуняк си имате водачи, нали?
- Имаме Комитет от Главни членове.
Петима членове, които се сменят.
Когато си сръбнеш малко винце, ще станеш най-главния от всички Главни!
Ще станеш Големия член!
Заболя ме главата от твоите щуротии. Скапах се!
Няма да те изпращам. Остави плевнята отворена.
Довиждане, Глод, вие сте добър човек.
- И ти, драги ми шишко.
Ще дойдеш ли пак скоро?
- Да, Глод!
Хей, шишко!
Не забравяй, че ти давам луидора само назаем!
Истината ви казвам! Беше 3 часа сутринта и...
Е, какво става?
Да тръгваме!
Та както казвах, беше 3 сутринта...
Почувствах неотложна нужда. Изтичах в градината и какво да видя?
Летяща чиния!
Да, но не беше като предишната.
От нея излезе човек с бидон за мляко.
Там беше и Глод... Тоест, г-н Ратиние.
И те двамата... се прегърнаха.
А после ядоха зелева чорба!
Възкресиха те, бедна стара жено!
Глод!
Глод!
Има ли някой там? Кой ме вика?
Не се бой, аз съм... Франсин.
Отвори, Глод, отвън е студено.
Това е невъзможно!
Ето ме.
- Да, виждам.
Не се ли стресна прекалено много?
Просто не мога да повярвам, че си тук и разговаряш с мен!
По-добре да не се опитваме да го проумеем, иначе ще полудеем!
Толкова си красива, моя Франсин!
Бях забравил колко си красива.
Не ми се подигравай. На моята възраст...
Не е хубаво да се присмиваш на някой, дошъл оттам, откъдето се връщам.
Все още треперя цялата.
Чакай, чакай...
Погледни, Франсин.
Виж колко си хубава.
Франсин! Франсин! Бързо, оцет!
Къде е оцетът? Къде е, дявол го взел?
Олеле майчице!
Не е време за припадъци!
Моята малка Франсин...
По-добре ли си сега?
Ето ме тук. Аз съм, Глод.
Не ме ли помниш вече?
- Помня те...
... но колко си остарял!
Почакай.
Виж колко си хубава.
Да не се разплачеш сега?
Толкова съм щастлива!
- Нали ти казах, че си красива?
Хайде, полекичка...
Красива съм!
- Да, красива си.
Много красива!
Колко е хубаво да си на 20 години.
- Да, сигурно е приятно.
Глод... Аз съм жива!
И колко съм гладна. Ужасно съм гладна!
Само 5 минутки!
- Благодаря, Глод.
Обърни се.
Обърни се!
Вече съм те виждал гола, дори и на тази възраст!
Недей да ме дразниш. Помолих те да се обърнеш!
Глод, какво правиш?
- Ами... искам да те "оправя".
Да ме "оправиш"? Само опитай и ще ти разбия нощното гърне в главата!
Но ти си моя жена! Позволено е да "оправяш" жена си.
Гърнето в главата!
Е, братя мои, добре започваме. Да му се не види...
Завръщането на Франсин явно е било сън...
Облечена си по последна мода!
- Точно така, истинско плашило!
Още ли държиш това мръсно животно! Трябва да я застрелят тая чума.
Като говорим за чума, Гърбавия не е ли пукнал още?
Не е пукнал, но е болен. Ако го видиш, кажи му, че си ми племенница.
Трябва да отида до Жалини, да си купя дрехи. Дай пари.
Колко?
- Колкото трябва! Грижи се за жена си!
Хайде!
Това ми е пенсийката!
- Сега ще са ми джобните пари, деденце!
Къде ми е колелото?
Я ми кажи...
Къде си дянал колелото ми?
- Продадох го.
Продал си го!
- В ковчега не можеш да въртиш педали!
Докато ме няма, разтреби и измий чиниите. И вместо да се наливате с оня, измий пода!
Вече не личи цветът на плочките!
- Забранявам ти да ми говориш така!
Нали ти носех красиви гераниуми и петунии!
Отсега нататък няма да ме "оправяш" и няма да върша къщната работа!
Целият ми живот си мина ей така, безсмислено!
Стига ми един изгубен живот. Дадоха ми втори шанс
и искам да се забавлявам, да се смея и да пея!
Но трябва да знаеш, че сега си жива благодарение на мен!
Ако не бях се разпърдял, нямаше да си тук!
Щом пръдна, шишкото веднага пристига с летящата си чиния!
Май си пресушил доста бъчви с евтино вино, докато ме нямаше.
Ех, братя мои, наистина добре се наредихме, няма що!
Къде отиваш?
- В Жалини.
Качвай се, и аз отивам там.
- Благодаря.
Скъсах си роклята. Дали ще намеря нова в Жалини?
Не си купувай рокля, а дънки и тениска.
Май не си тукашна?
- От Мулен съм
Дойдох да се грижа за чичо си, Глод Ратиние.
Ратиние ли? Сложи го на водна диета и веднага ще го излекуваш.
Как се казваш?
- Франсин.
Аз съм Катрин Ла Мует. Времето е прекрасно, нали?
Идваш ли?
Ето ви тениска.
- Благодаря.
Ето ви и панталон.
Имаш страхотни гърди. Да имах такива... Моите до твоите са като Лаурел и Харди.
Така си супер!
- Не ми стават, много са ми тесни.
Така си много хубава. Мъжете ще ти се лепят като мухи на мед.
Да не си расла в гората?
Готова си.
Видя ли? Тениската ти е точно по мярка.
Катрин!
- Ела.
Запознай се с Лулу и Робер. Това е Франсин.
Какво става, Лулу? Май ти се откачи ченето.
Внимавай, той е най-големия сваляч от бандата.
Какви са тези дрехи? Ума ли си изгуби, Франсин?!
Толкова ли ти е горещо, че се разхождаш почти гола!
В гробището ли си забрави възпитанието? На теб говоря!
Уличница!
Няма да измия пода!
А рестото?
- На ти го!
Дявол да го вземе!
Съвсем си се чалнала! Да си показваш задника на всеки минувач!
Правя си слънчеви бани.
- Ами ако мине някой!
Някои си плащат, за да видят разсъблечени жени.
Да не искаш да им късам билетчета?
- Не се прави така, уличнице!
Трябваше да си останеш 2 метра под земята, чумо!
Браво! Жива съм от 24 часа и вече искаш да съм мъртва!
Но преди ти да умреш, искам да знаеш, че преспах с Гърбавия.
Преспала си с Гърбавия?!
- Искаш да ме видиш в гроба, нали?
Точно така, преспах с него.
- Кога? Сега ли?!
Не, глупако, когато ти беше в плен.
Докосни ме и си мъртъв!
- Не сте ми казали...
Че защо да ти казваме?
- И защо го направи?
Беше ми скучно...
И на него му беше скучно, а ти беше толкова далеч...
Не означаваше нищо.
Значи в крайна сметка наистина си била...
Не, просто бях една самотна жена.
Прости ми.
- Не!
Беше преди 40 години!
- За мен е нещо съвсем ново!
Научих, че съм рогоносец, и трябва да го приема спокойно?!
Не можеш да си рогоносец 40 години след това.
Когато ти се върна, всичко свърши и те обичах не по-малко от преди.
Кълна ти се.
- Да полудее човек!
Не се измъчвай.
Може ли да изляза?
- Къде ще ходиш?
На танци, с Катрин Ла Мует.
- Малката Ла Мует?
Вече не е малка. И двете сме на 20.
Никога няма да свикна с тия твои пусти 20 години!
Върви и се прибирай когато си искаш!
- Благодаря ти, Глод.
Вече не съм ти нито съпруг, нито баща, нито дядо...
Да, но си добър човек, Глод. Тръгвам.
Горе ръцете, Юда!
Какво те е прихванало?
- Направиха ме рогоносец!
И точно ти, гадино!
Как ще си рогоносец, като нямаш жена?!
- Но преди имах!
"Оправил" си я, докато бях в плен!
Нищо такова не е станало, кълна се в гроба на майка си!
Този е за диви свине...
този е за слонове...
Сега главата ти ще пробие стената!
Недей! Прав си, Глод!
Наистина "оправих" Франсин, докато те нямаше.
Как го направи?
- Ами... като всички...
Не искам подробности! Питам как стана!
Беше ни скучно...
Умирах от скука, беше зима, теб те нямаше...
Цепех й дървата, тя ми носеше паница супа,
бъбрехме си... още бяхме млади... И просто се случи.
Но се чувствахме виновни.
- И го направихте пак?
Колкото пъти сварихме. Но се раздирахме от чувство за вина.
Колко хубави нощи си ни развалил...
- Моля?!
Застреляй ме, Глод! Застреляй ме!
Не заслужавам прошката ти!
Застреляй ме или този път наистина ще се обеся!
Гръмни ме! Аз съм пълен боклук, кучешка фъшкия!
Какъв рогоносец съм след 40 години!
Тогава по една чашка?
- Иска ли питане!
Виж какво, Глод... Трябва да ти призная нещо.
Спал съм само с една жена - твоята.
Заминавам, но първо искам да се сбогуваме.
Заминаваш?
- Да, за Париж.
Ти си луда!
- Само там ще намерим работа с Робер.
Поне знаеш ли дали е добро момче?
С времето ще разбера. Ако не потръгне, ще го сменя.
Нали не се сърдиш, че заминавам?
- Трябва да следваш сърцето си.
Да, сърцата ни вече не са еднакви. Само ще се караме, не си ли съгласен?
Само теб съм обичал, Франсин.
И аз само теб. Не съм обичала Гърбавия.
- Вече го знам.
Искам само да си щастлива.
Значи не ми се сърдиш?
- Защо да ти се сърдя, милата ми?
Трябва да те целуна.
- Смърдя на вино...
Не ставай глупав.
Желая ти всичко хубаво, Франсин.
И аз на теб, Глод.
Шишко! Не те очаквах.
Защо си с нов костюм?
Повишиха ме. Вече не съм оксианец 2-ри клас, а оксианец 1-ви клас!
И то благодарение на вас и вашата зелева чорба.
Дадоха ми летяща чиния, с която долитам за 2 часа, вместо за 3!
Нали ти казах, че ще те повишат!
И че трябва да започнеш да сръбваш винце, за да се издигнеш над Петте члена!
Ако си амбициозен...
- О, не.
Ако си амбициозен, ще го постигнеш.
При нас големите клечки пият само вино.
Но не евтиното войнишко вино, а бутилирано и запечатано,
което ние не можем да си позволим, защото им го продаваме.
Хайде, идвай!
Но можеше да мина и без възкресяването на бедната ми съпруга.
Това предизвика само караници и нещастие!
Не знаех, че ще стане така.
- Е, не ти се сърдя.
Щом тя е щастлива, ти благодаря от нейно име.
Глод, връщам ви златния луидор.
Мили ми шишко!
- Мили ми Глод...
Но тук има милиони... милиарди!
Само две минути работа за скромен студент по химия.
Помогни ми.
Глод...
След щателен анализ заключихме, че вашата чорба е "удоволствие".
Значи вече не я смятате за отровна?
Правим проучвания как да се усмихваме, защото усмивката изразява удоволствието.
Това е грандиозно събитие. Истинска революция!
Глод!
Трябва да дойдете да живеете при нас,
защото знаете как се сади зеле. Без вас няма да се справим.
Той е полудял! Полудял е!
Съвсем се е смахнал!
Не, не съм се смахнал!
Оксо е планета с кислород, където ще доживеете до 200 години без болести!
И ако дойдете, ще ви остават още 130 години, вместо само 10!
Побъркал се е!
Как ще изкарам 130 години без пиене и цигарки,
като ям камък за обяд и хапче за вечеря!
Предпочитам да се влача по корем през следващите 5-10 години,
от хладната ми изба до красивата ми градина!
Земята вика Оксо! Земята до Оксо!
Чувате ли ме?
Мъмрят те, нали?
- Никак даже!
Космическият флот ще пренесе на Оксо всичко, от което ще имате нужда.
Включително тютюн и вино, без мухъл и плесен!
Никога няма да стъпя на тъпата ви планета! Ясен ли съм?
Ако си мислиш, че ще напусна къщичката си и ще оставя най-добрия си приятел,
значи си луд и трябва да те вържат за някой влекач!
Г-н Ширас може да дойде с вас. Нали не можете да се размножавате?
Май ме вземаш за глупак, а?
А нашият котарак, който търпи несгодите на старостта?
Искаш да си умре самичък тук?!
Има ли опасност да умре?
- Естествено!
Вече е на 13 и може да не доживее до 14!
Ако го изоставя, няма да мога да се избръсна, без да плюя в огледалото!
Вземете и него. И той ще доживее до 200 години, като вас и мен.
Като някоя бабичка си, все трябва да затапиш другия!
Извиваш ми артериите! Ако не бяхме пърдяли оная вечер,
нямаше да кацнеш тук, като муха на лайно!
Наистина ли мислите това, което казахте?
- Естествено!
Но не бива. Аз ви харесвам, Глод.
Макар и често да ме мъмрят на Оксо, че е на лошо да харесваш хората.
Така ли ти казват твоите диваци?
Е, аз също те харесвам, шишко.
И изобщо не се срамувам от това!
Значи наистина ме харесвате, Глод?
Да, драги ми шишко!
Бре, да му се не види макар! Налейте ми една чашка!
Какво?
- Налейте ми винце, дявол го взел!
Момент! Искам да знаеш, че виното не е просто питие.
Пием заедно в знак на приятелство.
Бре, да се не види макар!
Глод!
При нас властниците са пълни откачалници
и аз собственоръчно ще ги сваля с един хубав ритник в задника!
Какво ще кажете, Глод?
Май си сръбна повечко и трябва да се връщаш, преди да е станало късно!
Върви.
Забрави си предавателя!
- Главните членове ми разрешиха
да ви го оставя, за да ми се обаждате по всяко време.
Че аз не мога и един часовник да навия!
- Не е нужно да го докосвате.
Когато искаме да си поговорим, предавателят ще светне.
Но щом Гърбавия го види, ще...
Той няма да го вижда.
За него ще бъде невидим.
Настроен е само за вашите вълни.
Чакай, чакай!
Една целувка, Глод.
- Довиждане, мили ми шишко.
Я виж ти! Господин кметът!
Деца мои, нося ви новина!
Новина! Елате!
Префектурата одобри голям строителен проект за Гурдифло!
Ще имаме нови жилища и увеселителен парк!
Булдозерите атакуват утре! Икономическото разрастване ще ни донесе просперитет!
Налей на всички, аз черпя!
За ваше здраве!
Добър ден.
- Здравей, Люсиен.
80 НОВИ КЪЩИ ЗА ГУРДИФЛО
Не можем да се чуем от тоя шум!
Да му ударим една хубава доза "пернифлер".
Ха сега де! Кметът!
Добро утро, г-н кмете.
Така значи!
Не искате да виждате кмета, а?
Ех вие, старчета!
Не си губите времето, а?
Започнали сте да пиете още от обяд!
Ето значи как си прекарват времето пенсионерите.
Ще пийнете с нас, нали?
- Не мога да ви откажа.
И тъй, г-н кмете, какво ви води насам?
Надявам се, не някой проблем?
- О, не, по-скоро добри новини.
Чакайте!
Трябва да ви обясня положението.
Може и да не сте разбрали,
но нашата общност има нужда от икономическо разрастване!
На всички френски села им липсва икономическото разрастване!
Нещо повече - икономическо разрастване, което ще създаде работни места!
Такова нещо не е имало, когато сте били млади.
Скъпи съселяни и приятели, чуйте ме внимателно, защото засяга и вас.
Знаете за жилищния проект "Гурдифле".
- Още ни пищят ушите!
За да завършим този проект,
ще построим на мястото на вашите къщи голям увеселителен парк!
Ще има ресторанти, кръчми, люлки - да се забавляват хората!
И за всичко ще се плаща такса! Хората ще си вадят портфейлите на 2 минути!
Вместо колибата на Глод, тук ще има голям паркинг!
За 4000 коли!
А вместо нивичката на Глод - 10 000 шезлонга
и интелектуална музика!
А какво ще има на мястото на моята колиба?
"Скалата на маймуните"!
Марш навън! Фъшкия недна, махай се!
Предупредих общинския съвет,
че ще ни създавате проблеми ей така, за удоволствие!
Ако не бяхте стари и болни, щях да ви изселя оттук!
Но само почакайте, Ширас и Ратиние! Съвсем скоро ще победим!
Ще видите вие!
Булдозерите ще ви загърмят в ушите, гарантирам ви го!
Марш!
Човешки отрепки! Торба стари кокали! Да се махам?!
Ще бъдете доволни в неделите, когато хората ще ви гледат през оградата
и ще ви подхвърлят фъстъци, старчоци такива!
Нали ви казах, че ще ви стъжня живота,
изкопаеми такива!
А когато легнете в гроба, общността ни, отърсила се от тежестта ви,
най-сетне ще разпери крилете на икономическото разрастване!
Дърти изкопаеми! Ще ви дам да се разберете!
Двамата малоумници, двамата малоумници!
Не мога повече! Не мога!
Успокой се, всичко свърши.
Я да му цапнем по едно.
Я ми кажи, искаш ли да живееш 200 години?
Говориш глупости.
- Не, питам те дали искаш? Кажи ми!
Само да не е тук!
- Именно, няма да е тук.
Ако беше на луната, веднага бих си стегнал багажа!
Само едно би ме спряло - не искам да те оставя да пиеш сам цели 130 години!
Точно затова ще заминем заедно. Ще вземем и котарака!
И той ли ще живее 200 години?
- Разбира се! Е, съгласен ли си?
Иска ли питане, Глод!
Да се махаме оттук начаса!
Земята вика Оксо.
Земята до Оксо!
Чуваш ли ме, шишко?
- Чувам ви, Глод.
Шишко, имам новини! Гърбавия се съгласи да тръгне, заедно с котарака!
А вие, Глод?
- Щом Гърбавия и котарака идват,
идвам и аз!
- Най-сетне ми доставихте "удоволствие"!
Гърбавия е тук, говори с него.
Промени вълните, за да те чуе и да види предавателя!
Ще се обадя пак след 2 минути!
- Добре, ще го доведа.
Сядай на стола, за да не се пльоснеш по задник, като го видиш!
Гледай сега!
Нищо не виждам и не чувам.
- Тихо, че смущаваш вълните! Гледай!
Г-н Ширас!
Г-н Ширас! Оксо вика Земята!
Обадете се! Тук е шишкото. Там ли сте, г-н Ширас?
Кажи здравей, тъпчо!
Да, тук съм...
Не се страхувайте, г-н Ширас.
- Не ме е страх.
Искате ли да доживеете до 200 години?
Ще ви бъда много благодарен.
Много се радвам, че решихте така!
Много съм доволен!
Ще дойда да ви отведа в полунощ.
Глод, ще ме запознаете ли с г-н Ширас?
- Да!
А ще има ли чорба?
- Ще приготвим!
Ще има ли и по чашка винце?
- Ще има дори по две!
До скоро виждане, г-н Ширас.
Я виж ти!
Какво ще кажеш, стар глупако?
Ще ми се да...
Ако веднага не му цапна едно, просто ще се пръсна!
Отивам до пощата.
Но ще се върнеш, нали? Няма да ме оставиш сам?
Връщам се след минутка!
Г-жо, едно колетче...
Франсин!
Имаш колет. Остави го някъде и се връщай на работа!
Скъпа Франсин, заминавам на пътешествие. Ще отнеме доста дълго да ти обясня.
Изпращам ти малко парички, защото там, където отивам, няма да ми трябват.
На теб ще са ти нужни повече.
Сложи ги в спестовна книжка, където ще се умножат.
Не ги показвай на твоя мотоциклетист.
Това, че познаваш мен, не значи, че познаваш мъжете.
Пази се от тях като от холера, те всички са крадци и лъжци.
Целувам те нежно и ти пожелавам още веднъж
да бъдеш много щастлива. Твоят стар Глод.
Хей, шишко!
Представям ти г-н шишкото. А това е г-н Ширас.
Качвай се!
Дръж това.
Готово!
Превод и субтитри: tosem bechora@abv.bg