Cradle 2 The Grave (2003) (Cradle.2.The.Grave.2003.DVDRip.DivX.AC3.5CH.CD1-CiMG.sub) Свали субтитрите
ДИАМАНТЕНА БОРСА
Последната пратка пристигна.
Внимавай!
Мястото е отбелязано с ''Х''.
Кристоф слуша.
- Какво става?
Пратката е тук.
- Готови сме.
Ще имаме само един опит.
Ако някой се е издънил и камъните не са там, вината не е моя.
Там са.
- Не за дълго.
Остави на мен.
Благодаря.
Тук съм за приема. Казвам се Анджи Ролинс.
Заповядайте. С асансьора на мецанина.
Благодаря.
Къде са камъните?
- Ти пък кой си?
Кой ще ги открадне?
- Я си...
Искам име и телефон.
Ще ти кажа!
- Знам.
Мразя подобни приеми. А ти?
Аз си върша работата.
- Но се срещат и интересни хора.
Със сигурност ти си по-забавен от онези досадници горе.
Госпожице, на работа съм.
Е, ще отида да видя какво разглеждат горе.
Томи!
Той е гей, ти си наред.
- Друг път!
Този път!
- Стига...
Действай, Томи.
- Няма!
Ще го направиш и то добре!
- Мамка му!
Картата. Вземи чантата, няма да се бавя.
Алоха!
Дано не се обидиш, но...
Много си падам по мъже в униформи.
Така ли?
- Униформите са моята страст.
Видя ли моряк, сещам се за морска храна.
Не бива да говоря на дежурство.
- Че кой говори? Аз флиртувам.
Освен ако не си от онези красавци, които си губят времето с жени.
Светът е пълен с глупаци.
Какво ще кажеш?
- Прозорецът е за 6 секунди.
Казвам се Томи.
Но ти можеш да ми викаш Рейчъл.
- Аз съм Дъглас.
Надявам се, че не съм... прекалено красив за теб.
Имам си гадже.
- Кучка!
Обичам залези, обичам кученца...
И съм много надарен в гащите. Направо го връзвам на възел.
Да преместим масата.
Един ден ще дойда да открадна нещо, за да ме арестуваш.
Но ще окажа съпротива, за да ме събориш на земята
и да ми сложиш белезници.
- Аз съм доста твърд.
Не ме възбуждай.
Вярвай!
- Вярвай.
Мамка му!
Земетресение.
Сигурно, като се развихриш удряш десетка по скалата на Рихтер.
Да го направим!
Знаете какво да правите.
Полицията слуша.
- Искам да съобщя за един обир.
Къде е обирът?
Обичам цветни камъни.
Този синият диамант струва поне 2 милиона и половина.
Чий камъни крадем?
- На търговци на наркотици,
перачи на пари...
- Става.
Това... Това е за мен.
Ти... Гледай тук!
За това дойдохме.
Затова ставаше въпрос. Джакпот!
Останалото е за нас.
Работодателят ти те предаде. Полицията пътува натам.
Остави камъните. Знаеш за кои камъни говоря.
Няма да мога да го направя. Събери ги!
Ще отида да преместя колата. Полиция на вратата! Тръгвам.
Време е да се измитаме.
Това вашата кола ли е? Махнете я!
- Махнете вашия таралясник...
Аз ще я мръдна, а вие ще я махнете.
Спряха влаковете... Нямаме време. Дариа тръгва с мен.
Не знам как ще стигнеш до там, но знаеш къде е срещата.
Вярвай!
- Вярвай.
Чисто е.
Чакайте!
Чисто е.
Супер!
Махнете влака.
- Дадено.
Камъните?
Внимавай! Сакът!
Мамка му!
Харесва ли ти Калифорния?
- Дано да свършим бързо.
Мразя слънцето.
Имаме проблем.
С камъните?
- Обрали са борсата.
Дано това е част от плана.
Кой е главният?
- Кой пита?
Елате с мен.
Ванеса... Защо не спиш?
Още малко...
- Утре си на училище.
Време е за сън.
Станала си тежка!
- Не съм.
Чакай малко! Имаш нещо зад ухото.
Стар номер!
- Какво?
В ръката ти е.
- В тази ръка?
Или в тази ръка? Гледай!
Как го направи?
- Магия.
За мен ли е?
- Разбира се.
Диамант за моята принцеса.
Прекрасен е.
- Като теб.
Обичам те, тате.
- Аз също. Да кажем молитвата.
Ангели от север, ангели от юг, бдете над съня й,
винаги бъдете тук. Амин.
Дай ми една прегръдка.
Може ли още една?
- Може.
Ванеса вече е в леглото.
Напоследък слуша само теб.
- Ще поговоря с нея. Лягай си.
Ще погледам телевизия.
- Добре, благодаря ти.
Какво стана, по дяволите?
Трябва ли да заминем на екскурзия в топла страна без екстрадиция?
Онзи, който се обади, се интересуваше от черните камъни.
Кристоф ни е продал.
- Или не е.
Господи, ти успя!
- На косъм.
Някакъв китаец ме срита направо на линията на метрото.
Прецака ми приемника.
И най-лошото - отнесе стоката.
- Мамка му!
Май е време да си купим пистолети.
- Малко бой не е нищо.
На теб поне не ти се наложи да се правиш на пеперудка!
Остана ни само това.
- И сега какво?
Чакайте да ви се обадя.
- Къде отиваш?
Да открия отговорите.
Ще дойда с теб.
- Този път ще отида сам.
Ако ми трябваш, ще ти звънна.
- Добре.
Внимавай!
Значи това е г-н Кристоф.
Не сме първите му посетители днес.
- Имайте милост, г-н Линг!
Каквото и да кажеш, най-добре да е истина.
Може да нямаш втора възможност.
Ще ви кажа всичко.
Бум! Харесва ли ти?
Не е лош.
Искаш ли го? Ще ти дам добра цена, мунициите безплатно.
Има реактивна броня, картечница М-60 калибър 7,62.
А оръдието е 90 мм.
Безценен е в бедните квартали.
- Ще пропусна.
А кораб на въздушна възглавница?
Дошъл съм по друга работа.
- Вече няма място.
Сложете ги в кабинета ми и внимавайте, че са скъпи.
Е, за мен не са скъпи. Днес да си ходил в центъра?
Не съм.
- Сигурен бях, че не си.
Виждал ли си черен диамант?
- Виждал съм бели, жълти, сини...
Виждал съм и Нийл Даймънд на концерт...
Но не съм виждал черен диамант.
Не и такъв.
Хвана ме.
- Разбери колко струват.
Докога?
- До вчера.
Ще се върна скоро. Отивам да благодаря на един приятел.
Вижда ми се мъртъв.
- Ти ли ме изпревари?
Не е в мой стил.
- Ти ми се обади по телефона.
После си сритал Майлс.
Кой си ти, мамка ти?
- Казвам се Су.
Добре, а аз съм Сали.
- Искам черните камъни.
Направи ми оферта.
Ще си тръгнеш от тук жив.
- Не става.
Моля, оставете съобщение.
- Г-н Фейт, вдигнете телефона.
Трябва да поговорим.
Ти пък кой си?
- Този, който изпрати камъните
и уреди г-н Кристоф да ги достави на борсата.
Човекът, който си ги иска. Веднага!
Колко?
- Не разбирате. Камъните са си мои.
Камъните ги продавам аз. Да чуя цената!
Нямам време за такива неща.
- Това ли е последната ти оферта?
Аз мога да бъда много опасен.
А бе аз приличам ли ви на благотворително дружество?
Цяла нощ съм се бъхтил.
Вече дори не ми пука кой си! Нямам какво да ти предложа.
Мамка му!
Мамка му!
Дай ни камъните!
- Аз съм бизнесмен бе, хора!
Направете ми оферта!
Ето ти оферта.
Така няма да стане. Камъните не са у мен!
Тогава ни кажи къде са.
Колата!
Какви са тия шибани камъни?!
Обажда се Арчи. Кофти новини, имаме проблем.
Пуснах слух, за да разбера нещо за камъните.
И ми се изсипа отбор по кунфу.
Три важни момента... Те бяха повече от мен,
бяха тежко въоръжени и бяха решени да ме пребият.
Поне не се дадох без бой.
- Дай да видим и останалото.
Видя ли новите ДиВиДи-та?
Можеше да се запъна и повече. Но пък те можеше да ме убият.
Тогава как щях да ти кажа къде са камъните?
Предадох се заради теб.
Значи имаш да ми казваш нещо.
Е, казвай.
- Какво?
Кой беше?
- Не знам.
Какво казаха?
''Дай ни камъните, бял боклук!'' Нещо от сорта.
Само това?
- Не е малко.
''Бял боклук'' е расизъм.
Добре, че остана жив, за да не ми кажеш нищо!
Обади ли се в полицията?
- Я се огледай! Да не си луд?!
Големият въпрос е кой стои зад нападението.
Не знам, но имаха страхотно оръжие. Като на специалните части.
Чеймбърс.
- Джъмп Чеймбърс? Дано не е той.
Кой е Джъмп Чеймбърс?
- Участва във всяка далавера.
Само той има такива оръжия.
Има си и цяла армия. Оттук нататък оставаш сам.
Кажи ми поне кой си.
Имаш ли някакъв документ? За предпочитане със снимка.
Не разбирам нищо.
- Дай да видя.
Тайванско Бюро за Сигурност. От тайванското разузнаване е.
Да не четеш китайски?
- Чета ''ченге'' на всички езици.
Ти да не си кунфу Джеймс Бонд?
- Камъните са на Тайван.
Вече са на Чеймбърс. Започвам да го мразя тоя телефон.
Ще ти намеря нов.
Промени ли решението си?
- Какво става, приятел?
Вие усложнихте нещата, г-н Фейт. Сега аз ще ги опростя.
Нямам търпение да чуя как.
Тате, тате!
Ванеса е хубава с розовата си пижамка.
Искам си камъните, г-н Фейт. Дайте ми китайския господин.
Да не си я докоснал!
- Китайския господин, моля.
Хванал е дъщеря ми. Иска да говори с теб.
Господи, Тони!
Какво му каза?
Казах му, че камъните са у мен и няма да преговарям за дъщеря ти.
Глупаво.
- Спечелихме малко време.
Какви ги говориш?! Копелето отвлече дъщеря ми!
Аз го познавам.
Двамата с теб можем да си помагаме.
Значи няма отърване от теб.
Качвай се.
Трябва да се видя с Чеймбърс.
Затвори я някъде.
Татко ми ще ви разбие!
Су твърди, че камъните са у него. Но защо не иска да говори с мен?
Защо не преговаря за момичето? Не се връзва.
Да кажем ли на купувачите да не идват?
Ще загубим доверието им. Имаме нужда от информация.
Намери подходящите хора и им плати. Нещо не е наред.
Има проблем с камъните.
- А момичето?
Трябва ни, ще я оставим жива.
Засега.
Отивам да се видя с Чеймбърс. Знам, но нямам друг избор.
Кажи на хората му, че искам среща. Ще ти звънна по-късно.
Съжалявам за дъщеря ти.
На колко години е?
- Гледай си работата!
През септември ще стане на 9.
Моята е на 15.
Гаджета?
- Никога! Бих ги убил.
Ще ти се.
Време е за ВН.
- ВН?
Да ме въведеш в нещата. За какво става въпрос?
Камъните не са това, за което ги мислиш.
Ами този тук?
- Той е такъв, за какъвто го мислиш.
Крадец и убиец.
Страхотно!
Направо страхотно.
Искам татко!
- Ключовете.
Откъде взе тоя боклук?
На баба и дядо ще им се наложи да се поразходят от къмпинга.
Махна ли всички вещи?
- Да.
Млъкни!
- Ти млъкни!
Заспивай!
Ангели от север, ангели от юг,
бдете над съня й,
винаги бъдете тук.
Амин.
Имате посетители, г-н Чеймбърс. Ето и сутрешната поща.
Ей, Вобел...
ДиВиДи-то ми се счупи.
- Веднага ще ви докараме ново.
Я гледай ти! Тони Фейт. Дошъл е да види стария си приятел.
Коя е жълтата маймуна?
- Китаец е.
Тук не се влиза с обувки!
Как я караш?
- Не ми губи времето, негро!
Имам един проблем.
- Как е Дариа?
Добре е.
- Винаги е била добре.
От момента, в който я видях, до момента, в който ми я отне.
Проблем значи?
- Черните камъни.
Кучката ми изкарваше пари.
Заради теб вече не работи за мен.
Ти реши, че можеш да ме прецакаш и да я откраднеш.
Черни камъни, а?
- Те ми трябват.
Единственият ти умен ход е, че не я пусна на улицата.
Тогава аз щях да се ядосам, а ти щеше да умреш.
Но ти не си сводник, нали?
Ти си само един крадец. Отмъкваш чуждите неща.
Тоя не говори ли?
- Не говоря корейски.
А аз говоря. Купих си един корейски клуб.
Персоналът е от черни и работи нонстоп.
Черните дерат кожите на корейците. Много гот, нали, Чик?
Лицата им са като на статуи,
но си падат по пиенето и голите мадами.
Клубът ми не е някоя дупка. Трябва да ми видиш офиса.
Любовен дворец в стил Кабуки. Знаеш за какво говоря, нали?
Мини оттам някой път. Мадамите са един път!
Замесиха дъщеря ми.
Ако не намеря камъните, ще я убият.
Какво искаш от мен?!
Не виждаш ли, че ти се моля?!
- Знам, просто мислех.
Ударът ти е бил голям. Много рискован.
За какво си заслужава да направиш подобен удар?
За нещо истинско.
За нещо ценно.
Става въпрос за детето ми.
Ще си направиш друго.
- Копеле...
Драматизъм! Жълтият май има повече акъл.
Децата са под път и над път.
А големият удар е веднъж в живота.
- Остави ме да ги пребия.
Давай!
Поздрави Дариа от мен.
И да не си забравиш обувките.
Нещастник!
Преди му се възхищавах.
Исках да съм като него.
- В Тайван щеше да проговори.
Да, ама не сме в Тайван.
Сега можем само да намерим камъните и да ги вземем.
Звучи лесно.
- Но няма да е лесно.
Какво?
- Те са в клуба му.
Откъде знаеш?
Просто го усещам. Не ти ли се е случвало?
Не.
- Китайците не са ли мистици?
Обичаме да залагаме. Не да предполагаме.
Може и да греша.
Аз ще отида в клуба, а ти отиди при Арчи.
Защо?
- Трябва да си припомни нещо.
Ами ако не може?
- Представи си, че сме в Тайван.
Какво правиш тук?
Не мога ли да помогна с нещо?
Не можеш! Оборудването е деликатно. Разкарай се от тук!
И не се доближавай.
Стой по-далеч от буса ми!
- Престанете!
Оттеглям се, оттеглям се...
Дайте на жълтура успокоително.
- Той поне си върши работата.
Завържи я.
Искам татко!
Пусни ме! Млъкни!
Сега ще те накарам да млъкнеш.
Мамка му! Взе ключа!
Принцесо Дариа... Отдавна не сме се виждали.
Какво те води насам?
- Домъчня ми за старите приятели.
Проблеми ли имаш?
- И то какви.
Тони Фейт? Мислех, че сте като Бони и Клайд.
Преди беше така. Напоследък не се грижи за мен.
Пука му само за хлапето. Срамота, нали?
Какво искаш да направя?
- Не знам.
Може би не можеш да направиш нищо. Просто си помислих...
Изобщо не знам защо дойдох. Извинявай, ще си тръгвам.
Чакай малко... Момичета! Дайте ни една минута.
Шампанско?
Остави на мен.
Е... Значи си търсиш работа?
Търся си нещо.
- Защо не работиш тук?
А какво ще каже Джъмп?
Аз ще се оправя с Джъмп Чеймбърс. А междувременно...
Защо не обсъдим всичко в офиса ми?
Това не са боксови мачове. По-кърваво е.
Без ръкавици, без правила! Много пари от незаконни залагания.
Правят го денем заради ченгетата.
И откъде знаеш, че нападателят ще е тук?
Не знам, но мястото е на Чеймбърс и е добро като за начало.
Това е.
Това е частен клуб.
- Аз съм Арчи! Всички ме харесват.
Как ще го познаеш?
- Лицата на черните са еднакви.
Също като вашите. Без да се обиждаш!
Но помня пръстена на кутрето му.
10-каратов диамант, прекрасно шлифован и много чист.
Помислих си как ще разкъса лицето ми, ако ме удари с него.
А за да не ме познае той, съм си подготвил маскировка.
И как ще влезем?
- Остави на мен.
Как е бронираният ''Линкълн'', който ти продадох?
Ченгетата ме спряха.
- Случва се.
Колата беше крадена, Арчи.
Не съм я откраднал аз. Ела утре да ти дам друга.
Знаеш, че не се допускат гости.
- Той не е гост, а участник.
Добър ли е?
Ще им смачка физиономиите! Ще ги направи на китайска манджа!
Ще летят зъби и кръв! Ще бъде направо прекрасно! Мръдни.
Никакви услуги повече, Арчи.
- Какво?! Ти се майтапиш!
Да не искаш да ти изпратя Агенцията за защита на потребителя?
Извинете ни.
Ти си номер 12. Върви да те сритат.
Не съм дошъл да се бия.
- Казах го само за да влезем.
Ставай!
Извади му окото!
Залози над милион долара...
- Намери човека с пръстена.
Добре!
Може да ми отнеме малко време.
Хайде, давай!
Седни.
Защо не пуснеш малко музика?
По-бавна.
Отпусни се... И гледай.
Това изглежда добре.
Вържи го най-отдолу.
Давай!
- Идва спецът по хлебарките.
Извинете...
- Какво става, пич?
Какви ги вършиш?
- Прочистване на хлебарките, пич.
Не получи ли бележка?
- Каква бележка?
Направо ми скъсват нервите. Човек се спуква от бачкане...
Но това няма значение.
Ако беше получил бележката, щеше да знаеш, че има нова наредба -
пръскаме там, където има чужденци.
- Защо?