Black Adder - 1 - 6 (1983) (Black Adder - 1-6 - The Black Seal.sub) Свали субтитрите
Има много разказвани истории за Черното влечуго
и за неговите верни последователи, лорд Пърси Пърси и Болдрик,
син на Робин, събирача на тор. Но никоя толкова често, с
толкова поклащания на глави и повтаряне на интересни моменти
колкото тази, последната глава в книгата за... Черното влечуго
Англия, 1498 г. Денят на св. Джунипър -
денят в който краля обсипва с почести народа си.
Свети Джунипър е казал, "По слабините ще го познаете,
"а по дължината на жезъла му ще съдите за него."
Дължината на моя жезъл е мистерия за всички, освен Кралицата
и хиляда турски курви!
Но плодовете на слабините ми са тук и можете да ги видите.
Имам двама синове -
Хари и още един.
Пристъпи напред Хари, принце на Уелс.
Хари, обявявам те за капитан на Стражата,
главен надзирател на източните и северните блата,
Главен лунатик на Глочестър,
Вицекрал на Уелс, Шериф на Нотингам,
Маркиз на средната земя,
лорд протектор както обикновено, И предвестник на прокълнатия плъх!
Пристъпи напред, другия!
Твоите титли бяха малко -
херцог на Единбург и надзирател на кралския клозет.
Така е, милорд.
Ние ви благодарим, Егбърт, за работата ви в Единбург.
Освобождаваме ви от това тежко задължение,
и даваме херцогството на нашия братовчед, Хейстингс. За много години, Том.
Изпълних задълженията си към Джунипър!
Чизуик, свежи коне! Веднага заминаваме за разбунтувания Стоук,
където заклетото ми намерение е да се приближа към градските стени,
носейки широкия си задник,
и да извикам, "Вижте, безкрайно ви уважавам!"
Можеше да бъде по-зле, милорд.
Мислех си, че може да изгубите клозетите!
Не!
Не...е...достатъчно!
Ами... не, милорд, прав сте.
Трябва да изчистя плявата от живота си,
след което да пусна да изгрее истинското жито на величието!
- Направете го веднага, милорд!
- Много добре!
Пърси, освобождавам те от задълженията ти към мен.
Мен? Защо?
Защото, Пърси,
ако не беше част от свитата на принца на тази земя,
щеше да носиш галошите на селски идиот!
Ти яздиш кон малко по-зле отколкото някой друг кон.
Мозъкът ти би накарал зрънце пясък да изглежда огромно и недостижимо.
А частта от теб, която не може да се назове,
източника ми е достоверен, не си заслужава труда да се назовава,
дори и да можеше!
Ако си сложиш увиснала шапка и космата дреха,
можеш и да минеш за идиот, но тъй като няма да разпознаеш една шега
даже ако стане да те подстриже,
се съмнявам! Затова си уволнен!
- О, разбирам.
- Колкото до теб, Болдрик...
- Милорд?
- Ти също си уволнен.
Става.
И така Едмънд изгони приятелите си и започна пътя си към славата
Ще се върнеш ли към риенето на тор на улицата?
- Не мисля.
- Не?
Не, отне ми години да стигна до тази длъжност.
Ще прочиствам прокажените или нещо такова.
Наистина?
Ще минат години, преди да се върна към риенето на тор.
Сто метра по-нататък.
- Махни се от пътя ми!
- На пътешествие ли заминавате, милорд?
Не, ще си седя тук цял ден.
Значи ще ти трябва коняр?
И да ми трябваше, нямаше да си ти! Погледни се!
Каква е професията ти?
Едно, две, три! Едно, две, три!
Боже! Пенсиониран танцьор на морис! Точно от това имам нужда!
Ако издържиш на темпото, можеш да дойдеш!
И така Едмънд тръгна из Англия
със своя доста досаден стар слуга
И така Черното влечуго преброди земите,
за да намери другите шестима най-зли хора в кралството.
Сър Уилфред Смъртта
Ето го, идва.
О, боже!
И така, сър Уилфред смъртта,
тиранията ти е в края си.
Приготви се да бъдеш обесен за топките и завързан за това дърво.
Никога!
Сър Уилфред Смъртта.
Едмънд.
Търся няколко мъже, за да превземем кралството.
Колко си събрал досега?
Трипръстия Пит.
Значи се съгласихме -
който спечели взима коня.
Там е нашата цел. Ти стреляй пръв.
Еха. Това е добре.
Всъщност толкова добре,
че ще трябва да...
..мамя.
Трипръсти Пит!
Гай от Гластънбъри.
Добър вечер...
и се предайте. Парите или живота.
Ето. Вземи ги. Това са всичките пари, които имам.
Благодаря.
Сега ме пуснете да мина.
Проклятие. Винаги правя така.
Аз какво казах, "Парите или живота" ли?
- Точно така.
- Простете, Грешка на езика.
Парите и живота.
Съжалявам.
Благодаря, Нед. Ще се видим в четвъртък.
- Гай!
- Уилфред!
Е, сега всичко което ни трябва е едно гадно копеле!
Шон, ирландското копеле!
Съжалете слепия, сър.
Съжалете слепия, уважаеми сър.
Шон - ирландското копеле.
'Ех, бизнеса е не върви тази сутрин!
Да, всички са отишли да обядват.
Шон!
Отче, страхувам се за нейното целомъдрие.
Уви, такива са пътищата.
Най-сладката роза често е...
#Отец Белоус# късана твърде рано.
Да. Чудех се...
дали ще я поемете докато ме няма.
Да. Отговорът е да.
Ще го направя.
Отец Белоус!
Вършите божиите дела?
Извършвам извънредно помазване!
Кой ще е седмият, Уилфред?
Трябва ли да го казвам? Джак!
Да не би да е лудия гадняр Джак, убиецът и обирач на гробове от Алдуич?
- Не.
- Тогава лудото животно Джак,
канибалът крадец на крави от Сътън Колдфийлд?
Не.
Тогава свети Джак Хулигана,
човекомразеца козеубиец от Дингъл Бей?
- Не.
- Нали не е Връхлитащия Джак Смули,
главния архидякон, червоядния еретик от Бат и Уелс?
Не.
Говоря за Неописуемо жестокия Джак,
Изнасилвача на бикове звероубиеца без определено местожителство.
Сигурен ли си, че той е човека, когото търсим?
Да!
Ето го и него.
Какво си мислиш, че правиш?
- С нас ли си, Джак?
- Аха!
..и така аз я целунах по левия крак!
Кажи ми, Джак, как ти е второто име?
Големия. Джак Големия!
Тогава в нашата група, ще ти казваме Големия Джак!
Защо?
Ами... защото си толкова малък.
Защо не Малкия Джак тогава?
Ами защото Големия Джак е по-забавно.
- Дали?
- Много добре тогава - Малкия Джак.
Ти на ръста ли ми се присмиваш?
Н-не! Разбира се не. А, ханджията!
- Още бира!
- Ура!
Шест големи бири...
и, ами... и още една голяма бира!
Ура!
- Да преминем към плана.
- А, плана!
Първо, мото за нашето начинание.
- Блажени са покорните...
..защото ще бъдат посечени!
- Ура!
- Чакайте, чакайте, планът!
- Планът!
- Помислих, че това е плана.
Хайде да идем да хванем ония покорни копелета!
Тишина!
Кой иска тишина? Аз искам хаос!
И клане!
И цветя...
- Какво?
- ..безжалостно стъпкани!
- Тишина!
- Тишина!
Тишина!
Мир! Думата господна!
За бога, нека чуем плана!
Много добре. Плана е прост.
- Не е хитър?
- Давай с плана!
Добре де, хитростта му е в неговата простота.
Довечера тръгвам към къщи.
Казвам да ги ударим докато желязото е горещо!
Ама желязото не е горещо!
- Не е ли?
- Не, то само...
се подгрява. Но когато стане горещо, тогава ще ударим.
Трябва да чакаме до лятото ли?
- Не, докато желязото стане горещо.
- Какво желязо?
- Така. Ще ви повикам всички.
- Как?
- Ами, със съобщение, със знак.
- Какъв знак?
Ами... нещо черно... най-вероятно.
- Черен пудинг?
- Не съвсем.
Куриер, заразен с черната чума може би?
- Това е по-добре.
- Той иска да ни убие!
Не, имам предвид куриер с черна... коса.
- Черноглав куриер!
- Това е.
И когато той се появи, зарежете каквото и да правите,
и отидете в таверната на Джаспър.
- Как е стария Джаспър?
- Мъртъв.
- Как?
- Убих го.
После ще ви отведа в замъка,
където ще заловим краля, кралицата и принца.
Ура!
А после аз ще кажа, "Кралството на Албиона е наше!"
Ура!
"Обречени сте на живот в изгнание. Махайте се!"
Изгнание?
Да, изгнание! До живот!
Но защо просто не ги убием?
Ами...предполагам, че може да ги убием... Да!
Чакайте! Чакайте докато ви пратя знак.
По куриер с акне по цялото лице нали!
Как ще разберем, че не е капан?
Защото... Черното влечуго ви дава думата си.
Искаме твоята дума, не на някакво си Черно влечуго!
Ама... аз съм Черното влечуго.
- А, разбирам.
И когато всичко приключи,
Черната задруга ще управлява Англия.
Ура!
Ние сме малко! Ние сме малко, но щастливи!
Ние сме банда яки копелета!
Ура!
- Един за всички...
- ..и всеки за себе си!
Изглеждате доволен, милорд!
О, да. Сега никой не може да ме спре!
- Никой?
-Не, никой!
Освен може би...
Не, дори той не може.
И кой е това, милорд?
Е, имаше един мъж.
Филип от Бургундия...
познат на враговете си като...
ястребът.
Бяхме смъртоносни врагове като деца.
Въпреки, че по това време той беше известен като Пилето!
Никой не е чувал за него от години.
Е, хайде, да тръгваме. Имаме работа за вършене.
Не бързай толкова, Единбург!
Този ястреб - да не би да изглеждаше...така?
Ами... не съвсем, не.
О, боже! Филип от Бургундия!
Известен на враговете ми като...
..Ястребът!
Но...но твоя кон... беше огромен, кафяв...
Да. Да, този е.
Ами... беше ми приятно да те видя...Фил!
- Този път не беше толкова бърз!
- Какво искаш от мен?
Ще ти кажа по-късно!
Най-сетне се прибирам след 15 години.
И какво прави през това време?
Чаках, подклаждах омразата си и планирах отмъщение.
Значи си бил доста зает?
Да. 15 години във Франция научават един мъж да мрази.
15 години да носиш парфюм!
15 години да ядеш жаби!
15 години да казваш "пардон"!
- И всичко заради теб!
- Но навярно... пейзажа...
Никога не излизах. Миризмата!
Какво общо има това с мен?
Защото, Едмънд, ще ти отнеме 15 години
да умреш!
- 15 години?
- Да!
Как?
Ще бъде по-забавно, ако сам разбереш.
Но определено има нещо общо с...
...охлюви.
Къде отиваш?
Да убия кралското семейство
и да си върна трона който по право не е мой!
О, господи,
който си направил птиците и пчелите,
и , разбира се охлювите,
моля те, помогни и на мен,
малкото животно, в отчаянието ми.
бил съм грешен,
но сега имам намерение да тръгна по пътеката на светците,
по-точно на най-религиозните.
В името на Отца, и Сина и Светия дух, амин.
- Амин!
- Какво?
- Казах амин!
Да не би да го казах грешно? Не съм чувал тази дума от 20 години.
Кой си ти? Не предполагах, че имам компания!
"Компания"?Тази дума също не съм я чувал от 20 години!
Или "предполагам"! Забравил съм!
- Предполагам!
- Не си луд, нали?
Да, много съм луд. Луд!
Това са думите, които знам. Казвам ги всеки ден.
Казвам, "Как си, луди Джералд?"
Казвам, "Напълно съм луд, благодаря ти."
"Значи както винаги, Джералд?"
"Не, трябва да си луд за да чакаш промяна."
- Ясно...
- Аз съм луд!
- Аз съм лудия Джералд!
- Тихо!
Виж, може да е глупав въпрос...
Въпрос, да.
..но дали знаеш начин да се измъкнем?
Да се измъкнем?
Да се измъкнем, значи?
Не съм чувал тези думи
- да се измъкнем - от...
- 20 години?
- Да, да, 20 години.
Не като господин Плъх.
- Винаги казвам, "господин Плъх".
- Кой?
Господин Плъх!
Обикновено казвам, "Добро утро, господин Плъх.
"Как сте днес?" И той казва, ами...
"Цър, цър!"
Не, не трябва да си груб с господин Плъх. Той ми е приятел.
- Да.
Ами...
Това е той, а това е господин Ключ.
- Какво?
- Господин ключ!
Направих го...от собствените си зъби.
Добро утро, господин Ключ.
Затвори проклетата врата!
Стой! Стой! Къде отиваш?
Ще ти кажа къде.
Там където мога да продам тези шест черни пощенски гълъба.
Черни пощенски гълъби?
Ами, повечето.
- Колко струват?
- Шест шилинга.
О, проклятие!
Ако ме пребиеш и ме вържеш за това дърво,
можеш да ги вземеш по-евтино!
Разбира се.
Докато камбаната удари десет пъти,
ще съм превзел трона
Господа, на какво дължа удоволствието?
На мен, Бургундецо!
Едмънд! Не очаквах да те видя повече.
Не. Мъртъвците не правят визити!
- Приготви се да умреш!
- Чакай!
Нека кажа само още нещо.
Ако тези мъже са такива, каквито изглеждат,
шестимата най-зли мъже в кралството...
Те са! Последни думи, моля?
Направили са тъп избор на водач,
Лорд пазителя на клозета!
Какво? Мислиш, че трябваше да изберат теб ли, Пиле?
Мъж, воден от необуздани амбиции.
А?
Мъж, мъчен от неутолима алчност!
О?
Най-злия човек на света! О!
Трябваше да изберат теб?
Да!
- Но той е безмозъчен убиец!
- Ура!
- Той ще разруши кралството!
- Ура!
- Той изби собственото си семейство.
- Кой не е? Аз избих моето.
- Аз избих моето!
- А аз избих твоето.
- Така ли?
- Да.
- Браво на теб, отче!
- Значи сте с мен?
- Да!
Приготви се да умреш!
Чакай! Имам по... забавен метод.
Чудя се за кого е забавен?
Господа!
- Браво!
- Много добре!
След точно една минута,
острието ще прониже слабините ти.
Ножиците ще отрежат ушите ти.
- И двете ли?
- Да.
Тези брадви ще отрежат ръцете ти.
Не мисля, че трябва да споменаваме качествата
на лешникотрошачката!
Тези перца ще те гъделичкат под каквото е останало от ръцете ти.
И това е забавната част!
Господа, за заколим останалите от кралското семейство.
- Бог да пази краля!
- Защото никой друг няма!
Спрете! Нека освободим тези момичета от прекрасния им товар,
и да вдигнем тост, за нашия успех.
Нека доброто да победи!
През труповете ни!
Ммм, има леко горчива жилка!
Ха, ха, ха...
- О, Едмънд!
- Едмънд!
Едмънд!
Той е жив!
Татко...
Ти ме нарече Едмънд.
Съжалявам. Едгар, как си?
Не много добре.
Хари...
..какви мислиш са шансовете ми?
- О, добри.
- Ще оживее ли?
М? А, не. Мислех си, че има предвид шансовете да отиде в рая.
Ох, проклятие.
Не страхувай, синко!
Тялото ти може да е осакатено до неузнаваемост,
но духът ти ще живее вечно!
Господа...
-Какво каза?
- Представям ви Едгар!
Казах ти да отровиш чашите на Черната задруга,
не цялата бъчва!
Какво има?
Черния кинжал!
- Черния кинжал
- Влечуго!
Нека името му живее колкото нашата династия!
О, боже!
Чудя се, дали беше виното...
Не. Струва ми се съвсем наред.
И сега, най-накрая
ще бъда крал на А...
Не пий от виното!